Веселин Георгиев: България е страхотно място за стартиране на бизнес

Как се случи така, че твоят път пое към ИТ индустрията и серийното дигитално предприемачество?

За ИТ кариерата бях наясно още на 13-14 годишна възраст, през далечната 96-97-ма година, когато открих компютрите, съвсем случайно в един компютърен клуб в родния ми град. Беше, като онези събития от филмите, които са, като „Дежавю“ и сякаш не се случват случайно. Като погледна назад и мога да видя доста ясно закачената на дърво рекламна брошурка за компютърен клуб, открит наблизо. С мой приятел, който по стечение на обстоятелствата през последната година ми стана бизнес партньор в един от проектите, но това е друга тема …, отидохме да видим, какви игри има и следващите 4-5 години всичко се въртеше около компютрите, игрите, интернет и бях напълно наясно, че искам да бъде, както професионален път, така и че искам да правя бизнес в тази посока.

За серийно дигитално предприемачество определено мисля, че ми е рано да говоря, за сега виждам себе си по-скоро, като „сериен бачкатор“, тъй като все още нямам достатъчно успешни неща зад гърба си, които да кажа, че са значими и разпознаваеми, но за сметка на това работя по 60-70 часа на седмица.
За разлика от общоприетото напоследък схващане, че предприемачите не трябва да имат образование, ами да се „хвърлят направо в дълбокото“, аз отделих наистина много време върху това, както и много време отделих, за да мога изградя солидни професионални знания и умения. Резултата беше докторска степен в сферата на информационните технологии и главни мениджърски позиции в корпоративния свят. Реален опит в предприемачеството имам от 2016-2017, когато започнах да тествам различни бизнес идеи. Дали образованието и опита ще бъдат полезни ще се радвам да анализирам след години отново! 🙂

Моля, разкажи за първите / някой от първите си проекти?

Първият проект, който реализирах и не беше за клиент по поръчка или в работа, беше в последния курс в университета. Сметнах, че искам да направя полезна дипломна работа, която да се ползва от общността в университета и направих уеб сайт на катедрата по информатика, като разработих цяла платформа за комуникация между студенти, модули за преподаватели за публикуване на материали и комуникация със студентите. Това беше през 2006-2007 година, като тогава нямаше Фейсбук или нещо подобно, а за моя изненада проекта беше приет доста позитивно и през следващите години се ползваше активно от студенти и някои преподаватели. Бях го замислил така, че при регистрация автоматично групираше студентите по потоци и групи и даваше може би най-лесния начин по това време за такъв тип комуникация.

След толкова години къде си сега?

Смятам, че съм в стартова точка! 🙂 Доста опит натрупах, но тъй като стартираме нови неща, реално чувствам, че съм в самото начало и правя нещата с много желание и ентусиазъм, уча се в движение и опитвам да прилагам опит от различни места за повишаване на ефективността и крайния резултат.

Любимите ти проекти – някой, за който искаш да ни разкажеш повече?

Не мога да кажа, че имам проекти, които не са ми любими! Определено, за да захвана някоя от идеите на рафта и да я приложа в бизнес тя доста трябва да ме мотивира и вълнува. Също така две от компаниите, които опитвам да развивам са за услуги в Tech и Web сферата, където реализираме идеи на клиенти и отново ги приемам със същия ентусиазъм.

Ще се радвам да споделя два от проектите, които може би са по-интересни и са по-различни, като реализация/бизнес модели. Единият е проект на приятели, които ме поканиха да се включа в разработката му и като миноритарен партньор, проекта се казва 15toGO (https://15togo.com) и е в туристическата индустрия, като таргетира аудитория, която обича да пътува. Платформата дава възможност за иновативен подход при избор на пътуване/почивка и добавена стойност по време и след самата почивка чрез социален елемент в комуникацията и предложенията за пътуване.

Другия проект, който от около година развиваме в България се казва Company Guru (https://company.guru/), платформата предоставя достъп до бизнес информация, която включва всички компании в България (над 1.5 млн.) с финансова и друга бизнес информация. Платформата акумулира данните от различни официални източници, обработва, подобрява и визуализира тази информация за потребителите. Направили сме голяма част от достъпът до тази информация да е напълно безплатен след регистрация, като искаме по този начин да дадем по-голяма прозрачност на бизнеса в България, а платените функции дават страхотен инструмент за планиране и разрастване бизнеса на клиентите ни, особено в сфери, като продажби, маркетинг, проучване на сектори и региони. Освен платформата предоставяме и услуги, като изготвяне на финансови анализи, проучване на пазари, а данни имаме за повечето от държавите от Балканския полуостров, както и за държави от Западна Европа.

Кои са най-големите предизвикателства, според теб пред хората в дигиталната индустрия в България?

Личния ми опит показва, че България е страхотно място за стартиране на бизнес, особено технологичен или в сферата на услугите, но едновременно с това е и много труден пазар за този бизнес. Нещо, което се чувства изключително силно е липсата на кадри или по-скоро не самата липса, а факта, че добрите специалисти работят свободно за чуждестранни компании или outsourcing компании, което води до изключително високо заплащане в този сектор, но пък това води и до изграждане на много знание в технологични сфери. Ако бизнесът е насочен само към Българския пазар, тогава определено би било страшно трудно да се направи устойчив и растящ. Предизвикателствата определено са в това, бизнесът, който се стартира да може да бъде скалируем и с възможност да излезе извън пределите на България.

Какво очакваш от идните няколко години – в каква посока ще се развият нещата?

Има хубави примери за проекти и компании от България, които постигат значими успехи на глобалната сцена, много се надявам това да става практика и дори да имаме и компания „Еднорог“ стартирала от България скоро. Това поне се надявам и вярвам, че може да стане, а като по-реалистично мога да прогнозирам, че IT специалистите ще стават още по-скъп ресурс, все повече млади предприемачи ще опитват късмета и уменията си в стартирането на продукти и като цяло за дигиталната индустрия по-скоро съм обнадежден. Показателно е и тенденцията много хора от различни сфери да се преквалифицират в IT насоченост, за което спомагат и множеството академии, както и лесната достъпност през онлайн обучителни платформи, лично за мен това е много положително, а до някъде успява и да покрие частично глада за кадри.

Самият ти какво си пожелаваш за 2020?

Здраве! Не обичам да си пожелавам сам неща, но бих се радвал да е една успешна и щастлива година!

Ирина Атанасова: Важно е човек да ползва онлайн информацията за психичното здраве критично

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. През петък представя интервюта с популярни българи за опита им със самочувствието, провала, социалните роли, израстването, себевъзприятието. Платформата предлага база данни на квалифицирани психолози и психотерапевти у нас и в чужбина, експертна информация за най-разпространените психични разстройства, мултимедийни материали, блог секция. „Кожа“ работи в партньорство с Великобританския кралски колеж на психиатрите и е член е на Mental Health Europe.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей, защо стартира „Кожа“?

„Кожа“ е еманацията на личния ми, академичен и професионален опит с темата за психичното здраве. Аз имам така наречения преживелищен опит с клинична депресия и генерализирано тревожно разстройство. Процесът на диагностициране и след това търсенето и намирането на варианти за справяне беше много дълъг и изпълнен с абсурди, а по това време (преди 15 години) информацията онлайн се изчерпваше с леене на куршум. В последствие, след курс на антидепресанти и дълъг психотерапевтичен път, заминах за Лондoн, където завърших магистратура психология. Работих 4 години със NHS (National Health Services) и с нациoнални организации за психично здраве. Паралелно се занимавах с различни проекти по тази тема. Списвах ежеседмична колонка за психично здраве един от националните ни ежедневници . По-късно публикувах в блога си интервюта, които правих по темата с преподаватели от големите университети – Станфорд, Дюк, Йеил, Оксфорд, Кеймбридж… “Кожа” събира всичкия този опит на едно място.

Защо е важно да се говори и пише за психичното здраве?

За мен е много важно да се говори и пише за психично здраве на български език. Информацията за психично здраве на английски е безбрежна. Но в България не всеки говори английски, а почти всеки е изложен на риска в някакъв момент от живота си да се сблъска с психично-здравен проблем.

Световните тенденции в сферата на психичното здраве са обезпокоителни и ние не оставаме встрани от тях. Въпреки това в България липсва последователна и целенасочена политика за психично-здравната грижа, а срамът, страхът и непознаването на темата са големи. Тази стигма създава непреодолима бариера за решаване на широка гама от проблеми, както от психично-здравен, така и от най-елементарен битов характер. Затова е важно да говорим. И пишем.

Защо става все по-актуално да се говори за психично здраве и всички, свързани с това теми? По-уязвими ли сме?

Световните тенденции в сферата на психичното здраве не са „розови“. Ето един пример, който тръбя навсякъде, но е красноречив: според Световната здравна организация (СЗО) депресията трябваше да стане заболяване номер едно по инвалидизация в света (това ще рече, заболяване, което прави хората, в най-общ план, неспособно да се грижат сами за себе си) през 2030 г.; това обаче се случи през април 2017 г.

Тревожните разстройства бележат пикове. Паралелно с тези тенденции, се заговори и за негативните ефекти, които икономиката търпи от неглижирани психично-здравни проблеми – абсентизъм (неявяване на работа), понижена продуктивност, текучествo. Миналата година 600 милиарда евро от БВП на ЕС са отишли в посока решаване на психично-здравни проблеми. Разбира се, не може да не обърнем внимание и на технологичния бум – нещо, с което човечеството се сблъсква за първи път и сме в процес на опознаването му. Какви са ефектите на живота с дисплей върху психиката е все още неясно, но технологиите неминуемо повдигат и тази теми и предлагат платформа за нейното обсъждане.

Онлайн средата по-толерантна или по-враждебна е към дискусията за психичното здраве?

Онлайн средата е нож с две остриета, не само за темата за психичното здраве. Анонимността, която ти осигурява общуването в Интернет, позволява на тези, които искат да потърсят помощ, но ги е страх или срам, да го направят. Но позволява и на тези, които имат нужда да изразят безсилието и неспособностите си в някаква садистична форма, да го направят – да унижат, да обидят, да заплашат.

Интернет средата се насища бързо с информация, с онлайн приложения, с онлайн гурута и специалисти и с всичко, необходимо за психично здраве. Как един потребител да се ориентира какво работи за него?

Не смятам, че онлайн средата може да предложи всичко необходимо за психичното здраве. Всъщност, тенденциите са доброто психично здраве да се “търси” извън технологиите и Интернет (така наречените технологични детокси и всякакви варианти, в които човек да е все по-малко вързан за джаджите си и Интернет).

Но, разбира се, съществуват и много технологични решения – някои от тях сполучливи и работещи (британското здравно осигуряване предлага когнитивно-поведенчески апликации като част от психично-здравната грижа например), други – не чак толкова сполучливи и откровено опасни.

За жалост парадоксът на избора важи с пълна сила и тук и затова е важно човек да се информира, а когато направи грешен избор, да може да каже „не“ и да продължи напред в търсенето си.

От теб научих за имейл апнеята. Има ли и други подобни пренебрегвани състояния, симптоми, за които да бъдем внимателни, като онлайн потребители?

Екранна или имейл апнея е терминът, който изследователят Линда Стоун дава на феномена, при който естественият ритъм на дишане се нарушава при работа с дигитални устройства – компютри, таблети, телефони. Плитко дишане или задържане на дъха са сред най-честите нарушения на дишането и според нейно проучване над 80% от нас го правят. Последиците от това са многостранни, както за физическото, така и за психическото здраве.

Един от интересните аспекти, които изследователите наблюдават например, е вниманието. Появяват се термини като плътност на вниманието (колко внимание изисква определен тип комуникация, например телефонно обаждане има висока плътност на вниманието; текстовото съобщение е със сравнително ниска плътност на вниманието), или синхронизация на вниманието при комуникация – комуникация, която не е напълно синхронна (като телефонни обаждания) и не е напълно асинхронна (като имейл). Писането на съобщение често се определя като полусинхронно.

Ти и колегите ти питате своите събеседници интимни въпроси за това как се възприемат в тялото си, как се чувстват. Лесно ли ги убеждавате да говорят за това онлайн, пред непознати?

Не сме убеждавали никого. Тези, които имат желание да се включат в създаването на отворен диалог, го правят, без да има нужда да бъдат убеждавани. Тези, които се притесняват да говорят, отказват и ние не настояваме.

За двете години, в които правим проекта, имаме няколко човека, които се отказват в последния момент. Един от отказите беше мотивиран от притеснение как жълтите медии ще изтълкуват тази откровеност. Разбира се, сред интервютата сме имали и такива, които всъщност не отговарят на нито един от въпросите, макар че отговори има 🙂

Как реагира в началото аудиторията ви на разговори за психичното здраве? Лесно ли е да ги ангажирате за четене, споделяне, за развитие на общност?

Проектът съществува от октомври 2017г. Фейсбук страницата ни събира изцяло органични лайкове. Сайтът има много голяма и постоянна посещаемост. Ангажираността на хората с темата расте осезаемо и особено през последните месеци имаме много активна задкулисна комуникация с всякакви хора по всякакви въпроси, свързани с темата.

Онлайн средата се характеризира освен с толерантност, и с реч на омразата, провокации, свобода и престъпване на граници в поведението. Доколко е възможно да поддържаме психична хигиена в така среда?

Напълно е възможно и зависи от границите, които поставяме. И за това трябва да се говори – особено с децата. От момента, в който придобиват самостоятелен достъп до дигиталния свят, трябва много ясно и открито да се говори за всяка потенциално опасна ситуация там.

Какви са най-големите капани, когато се пише или говори в онлайн среда за психично здраве?

Виждам потенциални опасности в консумирането на такова съдържание, като например риска от самодиагностициране. Отново и тук е важно човек да ползва информацията онлайн критично и с граници; като отправна точка, а не като абсолютна истина.

Как се справяш с хейта в реакциите на аудиторията, при зов за помощ?

Хейтът, донякъде изненадващо за мен, съществува дори в платформа за психично здраве. Опитвам се да подхождам рационално. Ако е възможно, се старая да проведа някаква комуникация, в която да стигна до първопричината на този хейт. Често това е невъзможно и в такива случаи блокирам профилите на тези хора. Изпитвам съмнения дали това е най-добрият вариант, но не съм намерила аргумент да не го правя.

Що се касае до зов за помощ – насочвам хората към контактите на специалисти, които имаме на сайта. „Кожа“ като платформа не предлага психологическо консултиране.

Как развиваш „Кожа“? Какви медийни формати използваш, за да достигаш до аудиторията?

В момента „Кожа“ има профили във Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Медийни партньори са ни сп. „Жената днес“ и от тази година – сп. „Форбс“ България. Създаваме илюстрирани материали и анимации, които да помагат на хората да разберат различни психични състояния и симптоми. Организираме дискусии (през февруари и април ни предстоят две – една в Пловдив за тийнейджъри и една в София – за дигитална култура). Направихме изложба в няколко български града. От миналата година „Кожа“ е член на Mental Health Europe, което ни дава възможност за излаз навън.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Опитвам се да бъда дигитален реалист с нотка на оптимизъм. Струва ми се по-здравословно да се фокусирам върху възможностите , които дигиталното пространство ни дава: да се свързваме за добри каузи, да се изразяваме, да търсим и намираме подкрепа, да се развиваме и надграждаме.

Снимка: Веско Николов

Преслав „Aethelthryth“ Иванов

За гейминга и стриймването, за нуждата от постоянство, за професията „Стриймър“ и какво ти трябва, за да си успешен в тази сфера, разговаряме с Преслав „Aethelthryth“ Иванов.

Боян Юруков за блоговете и влиянието им

Боян Юруков, снимка https://yurukov.net/blog/
https://yurukov.net/blog/

Ти си сред най-утвърдените български блогъри. Разкажи кога и как започна за теб това приключение?

Започнах всъщност с видео блог във vbox7 още като тръгна през 2006-та. Година по-късно започнах сегашния ми блог. Хареса ми повече писмената форма. Открих, че ми позволява да обмисля за себе си по-добре темите, които ме занимаваха тогава, че така търся повече информация и че дискусиите са важни. Също ми помогна да се изразявам и пиша по-добре. С годините смених доста теми и сега фокусът е най-вече върху данни, демография, управление, фалшиви новини и подобни. Не съм гонел сензации, макар да съм писал доста по актуални теми. По-скоро гледах да погледна отстрани и да покажа аспекти, които забравяме или които предпочитаме да забравим. Това съвсем нормално дразни някои, но явно е полезно за други.

Къде са блоговете (за света и за България) днес?

Много пъти беше обявявана смъртта на блоговете. Всъщност, те са форма на изразяване и публичност на мнението, при която ти управляваш изцяло съдържанието, достъпа до него и средата, в която се дискутира. Социалните медии са хегемонни сега, но надали някой вече има илюзии, че притежава съдържанието си там, включително личните си данни и образ. Същото важи до голяма степен и за видео блоговете, тъй като от технологична нужда трябва да са на платформи като YouTube. В тази информационна среда блоговете остават способ, с който имаш пълен контрол над изразяването. Съответно е много по-трудно за тези, които разчитат на него като източник на доходи. Заради буквално диктатът на платформи като YouTube обаче все повече качествени блогъри там призовават хората да се абонират за mailinglist-ове, традиционни блогове или podcast-ове.

В блога ти често има много задълбочени анализи, базирани на отворени данни – това е гражданска журналистика – доколко е важно да изискваме да имаме достъп до отворени данни от Държавата? Какво можем да правим повече в тази посока?

Отворените данни са само инструмент. Ако го използваме правилно, може да научим много за работата на институциите, неефективността, та дори лъжите и корупцията. Дори чрез грешките в данните може да научим доста за проблеми в администрацията. Затова е важно да очакваме тези данни от държавната машина, но също така да изискваме те да се предоставят по подразбиране от нови информационни системи и процеси. Само да се пуснат някакви таблици не стига, когато никой не отговаря за качеството им. Това виждаме при раковия регистър, например. Данни и сега има много, но голяма част са стари или неизползваеми. Най-големият проблем е, че се пускат когато министър благослови и чиновник благоволи, а не по винаги и по подразбиране. По тези неща трябва още работа. Качествени публични данни не са само в полза на обществото, но и на самата администрация – често чиновниците имат същите проблеми да получат информация от други институции, което пречи на самата държавна машина. Не по-малко важни са и данните на частни компании, които биха могли да създадат плодородна екосистема около себе си. За съжаление, малко са тези, които прозират ползата от нещо такова.

Каква е обратната връзка от публикациите ти? Освен похвали вероятно получаваш и хейт, заплахи?

Получавал съм заплахи – най-вече като пиша за антиваксърите и демографията. Хубавото е, че доста от обратната връзка включва искане за оригиналните данни. Най-яко е, че получавам съобщения за грешки във формулите или интерпретацията. Това означава, че хората наистина търсят, четат и проверяват. Тогава наистина може да се говори за нюансите в методологията и данните, защо съм взел определени компромиси и доколко те влияят на крайните изводи. Няма една или точна интерпретация и винаги е полезно да има дебат около тези неща. Разбира се, има и много първосигнални коментари и псувни като нещо не се хареса на някого, но не може да го обори. Като цяло обратната връзка е положителна. Особено като посочвам нещо лошо за държавата.

Каква е основната ти мотивация да продължаваш да пишеш и да си активен онлайн вече толкова години?

Активността ми отдавна е намаляла значително. Причините са много. Една от тях е, че ми отнема много повече време да подготвя отделна статия. По последната със сравнението на данните за въздуха работех почти година, например. Други – най-вече коментари по актуални събития – започват като текст в социалките, но като изпиша няколко параграфа ги местя в блога добавяйки полезни линкове и друга информация. Мотивацията да продължавам сякаш идва от това, че имам още какво да кажа в този формат. Понякога се случва да чуя нещо, което просто ме обижда на рационално ниво, както казваше един комик. Тогава прекарам два часа в теглене на таблици и сравнения на телефона и да пусна текст оборващ поредното популистко изказване или сензационно заглавие. Блогът ми позволява да го правя това, включително в доста дълга форма.

Пожеланието ти към нашите и твоите читатели?

Останете винаги критични и проверявайте, но най-вече и първо към своите позиции и презумпции. Най-лесно се оборва чуждото мнение – особено като се потърси нещо в нета, което подкрепя нашето. Важно е да сме мнителни към нещата, които ни звучат логично и ни се ще да споделим дори само по заглавието. Никой няма време да проверява всичко, но здравословният скептицизъм може да ни опази от много неслуки.

Можете да следите блогът на Боян Юруков тук.

И някои от последните му публикации:

Немската стратегия за детето и как се прилага

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Пукльовците – игра, която възпитава децата в екипност и еко мислене

Пукльовците

Ставрос и Ива са хора, на които им пука. Затова и ги харесваме и подкрепяме! Те разработват великолепна игра за деца 1-4 клас, която цели да възпитава у тях екипност и екологично мислене – Пукльовците.

Пукльовците са част от Промяната и как можете да ги подкрепите, като гласувате за тях – в края на това интервю.

Как възникна идеята за Пукльовците?

Аз съм баща на три деца и вдъхновението дойде имено от тях. Те бяха пленени от технологиите, които предлага съвременния свят. Обичаха да играят на дигитални игри, да гледат видео, да общуват дистанцирано със своите приятели. Но от друга страна тези технологии не им се отразяваха добре. Изолираха се от света, затваряха се в себе си, и най-вече се превръщаха в силни индивидуалисти. А това не ми харесваше. Стигнах до там, че забраних изцяло технологиите вкъщи. Но имах съпротиви. „Не тро̀ви отровата, а дозата“ е казал Парацелз. Тогава ми хрумна идеята да създам дигитална игра, която да пленява децата ми по същия силен начин, но вместо да ги прави асоциални, да стимулира директното общуване между тях и играта в екип. Така се появи прототипът на Пукльовците, който стана подарък за Коледа за класа на големия ми син. Играта се превърна в сензация в неговото училище, а аз – в звезда. В последствие научих, че има сериозен дефицит на умения за работа в екип у българските ученици и реших, че това трябва да се промени. Така с Ива Груева сформирахме екип и поставихме началото на Пукльовците (https://thepoppals.com) – дигитални образователни игри, които помагат на учителя да развива умения за работа в екип и да създава просоциални нагласи у своите ученици.

А що се отнася до името – Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински Пукльовци – хора, на които също им пука. Пука им за другите. Пука има за природата. Пука им за света като цяло. И Пукльовците правят това като се борят с различни екологични проблеми и насърчават децата ни да работят заедно – защото само заедно (работейки в екип) можем да донесем трайна положителна промяна в света.

Пукльовците


Кои са основните моменти в разработването на екипна игра за деца? И коибяха най-големите предизвикателства до момента?

Минахме през различни етапи при разработването на Пукльовците. Първо бяха прототипите. Те имаха за цел да валидират две неща – проблемът, който адресираме и решението, което предлагаме. Обратните връзки, които получихме от учителите, бяха изключително окуражаващи, но и поставяха сериозни изисквания към крайния продукт. Така минахме към втория етап – историята и визията на игрите. Задължително беше да включим екологични теми, защото вярвахме, че чрез тях ще можем по-лесно да създадем просоциални нагласи у децата на загриженост към другите и към света. Имахме много предизвикателства и с визията поради естеството на самите игри – децата се нареждат в кръг около таблета и съответно всички трябва да виждат еднакво добре. Така героите ни се превърнаха в аморфни същества, които от какъвто и ъгъл да гледаш, изглеждат много подобно. Спомням си с Нефтопукльото, първият ни герой, как питахме децата коя визия им харесва повече. Обратната връзка от учителите и децата винаги е била изключително важна за нас и ни е помагала много в нашия път. След историята и визията на Пукльовците – имахме инструмент за упражняване на екипната работа, но ни липсваше методика. Свързахме се с катедрите по „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет. Там работихме изключително успешно с Любка Алексиева, Людмила Зафирова, Анна Трошева и Далия Ал-Халил и създадохме методическо ръководство, което дава насоки на учителите как да анализират екипната работа на своите ученици и как да дават ефективни обратни връзки. Следващата стъпка беше да създадем игри, които да покрият учебния материал по математика от 1-ви до 4-ти клас. Сега разработваме платформа, която ще даде възможност на учителите да създават сами игри по всякакви предмети. Тя ще бъде налична през февруари 2020г. като ние се ангажираме да предоставяме ново съдържание (основно по български език) всеки месец.

Относно най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали – на първо място бих поставил учителите и страха от технологии. Често се срещаме с учители, които изпитват сериозни затруднения и се чувстват изключително некомфортно със всякакъв вид устройства, интернет и т.н. Ето защо ние доста се потрудихме да направим Пукльовците възможно най-лесни за ползване. Те не изискват интернет. Предоставят демо режим, в които учителите могат бързо да се ориентират относно правилата на игрите. Налични са множество ръководства и видео инструкции в интернет. Настройката и стартирането на игрите е максимално опростено и трае не повече от 1-2 минути. Направихме и много други неща, които имат за цел използването на Пукльовците от учителите да е максимално интуитивно. Второто най-голямо предизвикателство е натовареният график на учителите. Задължителната учебна програма не включва дейности, свързани с развитието на „меки“ умения у учениците (нещо, за което ние ще се борим за напред), а „свободното“ време на учителите е изключително малко. Поради тази причина ние разработихме готови сценарии, които учителите да следват, докато ползват Пукльовците. Създадохме методика, която да дава насоки за анализ на екипната работа от страна на учителите и подходи за даване на ефективна обратна връзка. Направихме така, че дейностите с Пукльовците изискват не повече от 20 – 30 минути учебно време на седмица. Последното е свързано и с разбирането ни, че технологиите трябва да се използват ограничено време и в защитена среда (под надзора на учител или родител). Също така обвързахме съдържанието на игрите с учебния материал по математика и български език, за да могат учителите да ги ползват и като средство за преговор и затвърждаване на знанията и уменията на учениците.

Колко игри имате вече – разкажи съвсем накратко за тях? (тук е хубаво даимаме визия с игрите)

Към момента имаме 4 игри. Играта за Нефтопукльовците е предназначена за най-малките (1-ви клас), защото упражнява събиране и изваждане до 100, а груповите задачи са много лесни (и в този ред на мисли груповата работа е значително улеснена). При тях екологичната тема е замърсяването на водите. Замърсяването на въздуха пък е проблемът, с който се борят Прахопукльовците. Тази игра упражнява таблицата за умножение и деление и е предназначена за 2-ри клас. Груповите задачи са доста по-сложни от тези при Нефтопукльовците и изискват повече сътрудничество между децата. Още по-трудни са груповите задачи при Боклупукльовците. Те са за деца от 3-ти клас и упражняват събиране и изваждане до 1000. Екологичната тема е разделното събиране и рециклиране на отпадъците. Най-трудна е играта за Торопукльовците. При нея децата четат с разбиране и сглобяват текстов пъзел, в който се търси обиколката или лицето на геометрична фигура. Екологичната тема е замърсяването на почвата.

В момента работим по последната си игра – Лесопукльовците. Нейното съдържание ще се определя от учителите посредством специално разработена платформа. Целта ни е да включим и други предмети от учебния план и най-вече български език. Тук екологичната тема е изсичането на горите и нуждата от залесяване.
Може да пробвате нашите игри на https://thepoppals.com/demo.

Има ли достатъчно готовност у вашите публики – учители и родители – давидят потенциала в подобен образователен проект? Има ли разбиране, чеможе да има учене и чрез игри, чрез електронни игри, каквато еПукльовците?

Относно учителите – има такива, които осъзнават проблема с липсата на умения за работа в екип и, както казваме ние, „им пука“. Те посрещат с голям ентусиазъм това, което правим, и използват Пукльовците ежеседмично. Именно те ни разказват множество истории, в които учениците им стават по-чувствителни към другите, обръщат внимание и адаптират своето поведение спрямо другите, опознават се помежду си, грижат се един за друг, помагат си и др. Има училища, в които голяма част от учителите са такива. Искаме да дадем пример със столичните 120ОУ, 90СОУ, 84ОУ, 145ОУ, 97СУ, ЧОУ „Св. София“, ЧОУ „Св. Климент Охридски“, както и със СУ „Иван Вазов“ от гр. Нова Загора, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Стефан Караджа“ от гр. Добрич. За съжаление често срещаме и учители, които не осъзнават, че на нашите деца им липсват дори базови умения за работа в екип. Когато ги попитаме какъв процент от българските ученици на възраст 15 и 16 години имат отлични умения за колективно решаване на проблеми, чуваме отговори като „50%“ или „60%“. А програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че България е на едно от последните места със скромните 2%. Разбира се има и учители, които осъзнават проблема, но не правят нищо. Имено с тях ни е най-трудно да работим и често работата с тях води до разочарование.

Относно родителите – най-честата съпротива, с която се сблъскваме, е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах и в началото на интервюто, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца. Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 5 – 10 минути на седмица и само в защитена среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене, родителите се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза.


Представи ни и екипа?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състои от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.


Участвате в Промяната – как всеки, който чете това интервю, може да виподкрепи и до кога?

Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на „меки“ (или „житейски“) умения (като критично мислене, екипна работа, решаване на конфликти, творческо мислене и т.н.) и да развиват просоциални нагласи (на загриженост към другите и към света) – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Това може да направите като гласувате за нас, Пукльовците, между 14-ти януари и 4-ти февруари на страницата на ПРОМЯНАТА (https://nova.bg/promyanata). Благодарим! Дотогава може да ни следите във Фейсбук на https://facebook.com/thepoppals или в Инстаграм на https://www.instagram.com/thepoppals.