Ованес Ованесян: Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа

Ованес Ованесян е съосновател на Evalato, български софтуер за управление на конкурси, грантове и програми, и на Eventex Awards в областта на събитийната индустрия.

Предстои бум на онлайн и хибридните събития. Това не може да замени “живото” събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси”, казва той. Какви са капаните при организацията на онлайн и хибридни събития и как се повишава продуктивността на екип, който работи дистанционно от години, четете тук.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Ованес! Evalato e един от най-успешните бг дигитални продукти в света. Разкажи ми накратко как стартира Weemss и се превърна в Evalato?

Идеята за Evalato и Weemss се роди от нашата собствена нужда от такива решения като организатори на събития и конкурси, и съответно липсата на достатъчно добра алтернатива на пазара. Това за нас не е просто бизнес ниша. Ние врим и кипим в тази индустрия и знаем нуждите на организаторите на събития и конкурси от първо лице. Смятам, че това е и една от основните причини за успеха и на двата ни софтуера – ние просто “говорим един език” с нашите клиенти.

Всичко започна през 2014 г. с Weemss – софтуер за организиране на събития и продажба на билети, който включваше и инструменти за управление на конкурси. В края на 2018 г. взехме решението да отделим Evalato като самостоятелна платформа, която да е фокусирана изцяло върху управлението на конкурси и награди. Това не беше просто ребрандиране, а изцяло преобразен продукт с много нови инструменти и функционалности, специфични за процесите на управление на конкурси. Още през първата си година, Еvalato се превърна в едно от водещите решения за управление на конкурси в света.

Вие организирате и международен конкурс и платформа с голям обхват. Как спечелихте доверието на първите си партньори и клиенти?

Това е другата ни голяма гордост с много интересна история – Eventex Awards. Eventex стартира в България през 2009 г., а днес са най-големите международни награди за събития в света. Агенциите и фирмите, които участват в Eventex Awards, знаят, че не си “купуват” награда. Нашите участници са уверени, че са оценявани безпристрастно и то от най-добрите в света.

Част от финалистите ни само от тази година са събития на световноизвестни брандове като: Google, Microsoft, YouTube, Philips, Ferrari, BMW Group, Cisco, DHL, Twitter, Lexus, Mercedes-Benz, Michelin, Turkcell, Virgin Galactic и много други.

Нашата мисия е не само да награждаваме, но и да популяризираме най-добрите практики в нашата индустрия. С тази цел създадохме Eventex Creative Week – безплатни онлайн серии, посветени на тенденциите и най-добрите примери от събитийната индустрия.

Събитията се променят много динамично и стават все по-динамични като преживяване, в няколко типа медии, на различни и оригинални локации. Какво предизвика тази еволюция и какви са най-големите капани в организацията на едно събитие?

Събитийната индустрия е безспорно една от най-динамичните и най-предизвикателните. Неслучайно “Event manager” (или “Организатор на събития” на български) е 5-тата най-стресова професия в света, според редица проучвания. Освен че изисква много компетенции, опит и качества, тази професия налага не само да си в крак с тенденциите, но и да ги създаваш, за да си истински успешен.

Еволюцията на събитийната индустрия е предизвикана от т.н. “милениъли”, и разбира се – от новите технологии. Това поколение има достъп до много повече информация, забавления, форми на общуване, технологии, пътува много повече и се обогатява постоянно. Съответно един милениъл има нужда от събития, които да могат да му дадат много повече от това, което така или иначе получава лесно и сам. Те трябва да бъдат уникални изживявания!

Дрyгият важен фактор за еволюцията на събитията е развитието на технологиите. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси.

Разбира се, колкото по-разнообразни и интересни стават събитията, толкова повече капани и рискови моменти крият. Затова, да може да се справяш с кризисни ситуации и да реагираш “на момента”, е задължително качество за всеки мениджър на събития. Трябва безупречно планиране на всеки детайл преди събитието и предварително изготвяне на план Б и Ц при различни сценарии. Настоящата кризисна ситуация покрай пандемията с COVID19 е доказателство за това.

Как се отразява настоящата извънредна социална ситуация на ивент бранша? Какви възможности и предизвикателства се откриват?

Ивент браншът е един от най-силно засегнатите от настоящата ситуация. Едни от най-големите събития в световен мащаб бяха вече отменени, а тепърва ще бъдат отменяни или отлагани.

Предизвикателствата са изключително много – правилна кризисна комуникация и реакция (избор между отлагане, преминаване към алтернативен формат или тотално канселиране) и много други. Възможности обаче има – най-вече това е преминаване към онлайн или хибридни форми на събития. Разбира се, това е приложимо само за определен тип събития, не за всички.

Някои организатори на събития вече започнаха да трансформират планираните си събития в онлайн формати. Това не може да замени “живото” им събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива.

Ние решихме да отложим обявяването на победителите в Eventex Awards и да отложим излъчването на Eventex Creative Week, като на негово място ще излъчим извънреден епизод във връзка с настоящата ситуация в ивент индустрията. Събитията ни на живо са планирани за доста по-напред във времето и вече обсъждаме кризисни действия, ако се наложат.

За съжаление, повечето индустрии ще претърпят огромни загуби. Едни от най-засегнатите ще са туристическата индустрия, авиоиндустрията, ивент индустрията, ентъртейнмънт и ресторантьорската индустрии. Но смятам, че дори в тези тежки времена ще има компании, които ще успеят да се адаптират към ситуацията и да намерят някаква алтернатива.

Повечето планирани събития, когато е възможно, преминаха в онлайн режим. За какво трябва да внимават организаторите и лекторите, изпълнителите, когато преминават в дигитален режим?

Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа. Нещата трябва да са направени изключително професионално, за да са на ниво. Иначе по-добре да не се прави.

Изисква се работа с друг тип специалисти и доставчици на услуги: технически специалисти, видеографи, дизайнери. и други, както и използване на специални технологии като: стрийминг технологии, приложения/софтуери за ангажиране на аудиторията онлайн, платформи за излъчване на онлайн събития и други.

Много е важно за такъв тип събития, слотовете или лекциите да бъдат кратки – до 15 минути, и разнообразни. Ключово е да се държи вниманието на публиката с различни подходи: игри или елементи на геймификация, вкарване на забавни или любопитни елементи, Q&A сесии, гласуване в реално време на публиката и т.н.

За самите лектори и изпълнители този преход не е никак лек. Те обикновено се зареждат от публиката и активно взаимодействат с нея. Това отново до някаква степен може да бъде компенсирано с използване на определени технологии и при добро планиране на сценария. Препоръчително е за лекторите и модераторите, ако нямат опит в такъв тип формат, да репетират повече предварително или да се избере вариант със запис, който да бъде стриймнат.

Едно онлайн събитие не е винаги по-евтиният вариант. Напротив, за някои събития, може да излезе доста по-скъп вариант и организаторите трябва да преценят дали не е по-добре да отложат или отменят събитието.

Кои са Вашите уроци от тази ситуация?

Винаги имай план Б за форсмажорни обстоятелства и се адаптирай според ситуацията.

Как изглежда модерното събитие и какви са тенденциите за в бъдеще?

Едно уникално събитие е комбинация от множество фактори: съдържание, формат, “wow” моменти, оригинална локация, завладяващи ефекти, иновативни технологии, забавления, безупречна организация и много други. Няма рецепта и това е най-красивото в нашия бизнес – колкото по-креативен си и рискуваш с нестандартни подходи, толкова повече успех имаш.

Тенденциите в световен мащаб са изключително интересни. За съжаление, една голяма част от тях са неприложими в сегашната кризисна ситуация. Но след като кризата отмине, отново ще са в пълна сила.

Част от тях са релевантни за онлайн събитията, които ще са единствената възможна форма на събития в близко бъдеще, и аз говорих за тях по-горе. Всеки един детайл се изпипва, за да се “потопят” участниците изцяло в изживяването. Вече не говорим просто за изживяване, а за omni-experience – ти не си просто наблюдател, а си активен участник в това събитие.

Важна тенденция е едно събитие да е създадено с или да подкрепя някаква социална кауза. И не говоря само за CSR събития и кампании. Това ще е бъдещето за всеки тип събитие оттук нататък. Голяма радост лично за мен е тенденцията организаторите на събития да използват все повече т.н. ‘зелени практики’ – нещо, което ние практикуваме. Мисленето в посока на ограничаване на този ефект, е от изключително значение.

Друга важна тенденция е използване на виртуална реалност, изкуствен интелект и уникални технологии, създадени конкретно за дадения ивент. Предвид кризисната ситуация, в близко бъдеще ще има огромен бум на онлайн и хибридните събития.

Вашият екип е един от най-разпознаваемите т.нар. разпръснати екипи, тоест работите от разстояние и изцяло онлайн, често пътувате. Как стигнахте доидеята за този тип организация на работата?

Не беше емоционално решение, а доста добре обмислен ход, от който сме изключително доволни. Преди няколко години, когато още имахме офис, наехме двама човека, които живееха и работиха от Франция. Чрез тях тествахме тази концепция, видяхме, че е възможно и преминахме към изцяло дистанционна форма на работа. Сега имаме хора, които работят, както от различни градове в България, така и от чужбина. За да компенсираме липсата на личен контакт “на живо”, често си правим тийм ритрийти за по няколко дена в чужбина и у нас.

Как еволюира работата на екипа ви от началото, когато стартирахте този модел?

Резултатите, откакто преминахме към дистанционна форма на работа, са наистина впечатляващи: поне с 30% се е покачила продуктивността на екипа. Не по-малко важно обаче е, че успяваме да имаме по-добър work-life баланс: храним се по-здравословно, спортуваме повече и успяваме да използваме спестеното време от пътуване до работа и обратно за нещата, които ни правят щастливи.

Тук обаче е моментът да кажа, че не всеки човек може да работи дистанционно. Затова и сега, когато наемаме нови служители, винаги гледаме човекът да е имал опит с някаква форма на дистанционна работа или да има такава нагласа.

Какво е най-важното за успешната работа на един виртуален екип?

На първо място – хората. Те трябва да са самодисциплинирани, самоинициативни, и ориентирани към резултатите. На второ място – използването на софтуери и приложения, които да организират работата и улеснят комуникацията. Ние ползваме редица софтуери с тази цел: за комуникация на екипа, за управление на задачи, за разпределение и измерване на времето за дадена дейност и други.

Каква е България онлайн?

Истината е, че в България все още не е навлязло разбирането, че “умният начин”, който е свързан с умни технологии и дигитализация, е не само по-лесен, но и спестява време, пари и ресурси. Хората масово предпочитат да наемат двама или трима човека да вършат работа, която може да се извършва от софтуер, заблуждавайки се, че така пестят пари. Все пак оставам оптимист, че нещата и при нас ще се променят и смятам, че платформи като вашата могат да помогнат за случването на тази промяна.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Бих казал, че аз съм даже дигитален ‘фундаменталист’ – всичко, което може да е дигитално, при мен е 🙂. Екипът ми се шегува, че като видя някой с хартиен тефтер, получавам малък удар всеки път. Постоянно търся и намирам нови софтуери или приложения, които да направят работата ни по-лесна и оптимизирана. За мен има само един начин – умният (the smart way).

Петко Петков: Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията

Петко Петко е съосновател на ZaraLab, споделено работно място в Стара Загора, академия за ИТ специалисти, дигитална общност. С него си говорим за предизвикателствата пред регионалните дигитални бизнеси и общности. Той разказва и за новосъздадената онлайн платформа, която събира идеи за дизайн и технически решения за сглобяване на механични обдишватели.

Технологиите разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Петко! Как създадохте ZaraLab?

Не беше лесно, но с времето остават само приятните спомени и най-общо – просто се събрахме. Беше достатъчно да се появи една страница във фейсбук и да си направим събитие, на което преди 5 години се появиха около 100-ина души от бранша. Достатъчно много хора приеха идеята за такава организация и всеки от тях спомогна по своему, за реализацията на останалите скучни формалности. Продължаваме да създаваме и до днес.

В ZaraLab обучавате програмисти, правите събития за предприемачи, развивате собствени иновационни и дигитални проекти. Как ги съчетавате?

Може би за широката публика е трудно да се възприеме, но за нас, работата е нещо като начин на живот – Lifestyle. Не е хоби, превърнато в бизнес, а мисия, кауза. И като такава, ZaraLab е повече от добра идея. Дейностите може да изглеждат разнородни за някои, но в действителност са взаимно допълващи се. А ангажиментът към организацията е както формален, така и емоционален, и затова, работата не е просто работа, а цяло приключение.

Социалното предприемачество също е важен аспект, който прави дейностите ни значими и разпознаваеми. В основата си ZaraLab е организация с нестопанска цел, но покрай нея се появяват други, за които средата, която създаваме, е инструмент за по-добра реализация на същинския бизнес.

Когато имаш свободата да твориш, е много по-лесно да тестваш идеите си и да експериментираш с нови и интересни технологии. В бизнеса обикновено е по-трудно, защото там вече има изградени работни процеси и всяка промяна и новост изисква време, за да се приложи на практика. Така до голяма степен успяваме да се задържим на ниво, в което дейностите ни дават повече стойност за бизнеса, отколкото да ни се налага да се адаптираме спрямо нуждите му.

Вашата общност е една от двигателите, които променят бизнес облика на Стара Загора и региона. Доколко дигитализацията успява при вас и какво следва след нея?

Дигиталната трансформация не е тема табу и вече години наред и по различни канали се наблюдават опити да се инвестира все повече ресурс именно в тази посока. Действително за времето от създаването досега, името ни е разпознато и се радва на публичното внимание и подкрепа както в Стара Загора, така и в страната. Но все още голяма част от хората не осъзнават важността и значимостта на дигитализацията. Поради тази причина процесът на дигитализация излишно се усложнява, а и често важните решения се взимат от слабо запознати и не добре информирани аналогови хора.

Като изключим София, сякаш не се наблюдава конкуренция в дигиталния бизнес. Фокусът продължава да е върху липсата на специалисти и се ограничава до различните условия, които се предлагат за тях от работодателите.

Как се справяте в настоящата ситуация?

Напасваме се според ситуацията. Трябва да бъдем отговорни към ситуацията, но и да се адаптираме с промените бързо, за да сме разумни в действията и да не допускаме или ограничим максимално всички негативни последици от създалата се ситуация. В момента, както почти при всички останали бизнеси от сектора в града, работим home office, и реорганизираме работата така, че да продължим да функционираме, докато трае целият процес.

Говорихме за дигитализацията. Доколко тя е адекватна на ситуацията в момента? Какви възможности създава за дигиталния бизнес и среда?


Действително, възможността за бърза комуникация ни дава преднина. Има много направления, в които хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията. Няколко стартъп-а предложиха интересни решения, които целят именно това. Най-важно според мен е да филтрираме източниците на информация и да не се подвеждаме по заблуждаващи факти и новини. Стресът със сигурност допринася за неблагоприятният резултати, но разполагаме с всички механизми, с които да продължим работата си безпроблемно.

С компетенциите си, много хора могат да спомогнат, прилагайки ги на практика за решаване на проблем в текущата ситуация. В мрежата от няколко дни комуникираме информацията за недостиг на механични обдишватели. Оказва се, че е възможно да се направи такъв с компоненти, които могат да се намерят лесно. Салим, Натанаил и приятели от екосистемата ( Натанаил Стефанов, съосновател на BESCO) направиха и платформа, която да събира такива безплатни дизайни, с които всеки да може да опита да сглоби такава машинка при нужда и в момента набира популярност сред българските инженери. Може да видите платформата и информация за проекта на http://diyventilators.com.

Много международни и български ИТ и консултантски компании разширяват активно дейността си извън основните големи градове. Доколко това влияе на бизнеса в региона като цяло? Аутсорсингът подпомага или „задушава“ предприемаческата инициатива в дигиталната сфера?

Аутсорсингът или работата на ишлеме определено е основният инструмент, който спомага развитието на млади фирми в региона. Многократно сме коментирали с потенциални инвеститори възможността да се прелокират и в Стара Загора. Засега обаче по-често не намират нужните предпоставки за това и по-рядко се случва на практика фирма да открие офис тук. Реалността е такава, че все още нямаме условия, които да предполагат такива инвестиции и поради това дигиталната общност разчита основно на аутсорсинг.

Какви са регионалните предизвикателства по отношение на образованието, технологиите, онлайн средата? Срещата ли подкрепа на национално ниво, на ниво регионални власти?

През годините не веднъж сме се опитвали да подпомогнем развитието на града и региона, въпреки малките си възможности. Винаги идеите ни и постиженията ни са оставяли отпечатък и са били приемани като значими от общността в града и екосистемата в страната. Опитвали сме по различни начини да си съдействаме и обогатим взаимно, но истината е, че опитите ни с местната администрация доведоха до изключително неадекватни реакции на местните власти, които до голяма степен използваха техния ресурс, за да ни попречат да изпълняваме функциите си. Въпреки обявяваните многократно добри намерения, резултатът е неефективен, ирационален и абсолютна загуба на време и ресурси.

Поради това сме преустановили всякакви взаимоотношения с тях и сме се фокусирали върху наистина важни и значими възможности.

Образованието е едно от тях. Направихме академия, ще запознаем малка група с необятните възможности за реализация в дигиталния свят и с времето се надяваме да спомогнем и да запълним част от тази липса. Съдържанието, което предлагаме, е резултат на дългогодишен труд.

Създадохме и платформа, която предстои да развием, и ще организираме всички дейности на организацията ни, като в същото време ще направим достъпни и актуалните теми от света на технологиите за по-широка аудитория в региона ни.

Как поделяш времето си между работата си и социалните си активности? Възможен ли е, постигаш ли баланс?

Баланс се постига лесно, когато си свободен и имаш ясни цели. За мен социалната активност допринася благоприятно за резултатите и често ми помага да създам нови, по-сложни и различни модели в съзнанието си, които по-късно прилагам в работата си. Научих се как да превърна стреса в решение на проблем и така не само съчетавам отделните аспекти на работата, но и влагам повече внимание в детайлите.

В професионален план има много интересни възможности, на които искам да обърна внимание, но съм физически ограничен от времето. Налага се да приоритизирам онези, които са по-значими, и така, основният ми фокус е да приключа текущите си ангажименти и да се фокусирам върху разработката на платформата на ZaraLab, академичната дейност.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

За себе си смятам, че съм дигитален оптимист, защото зная, че технологиите решават проблеми, разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Практиката показва, че е нужно само време и постоянство, за да използваме все повече тези инструменти, не само, за да сме по-успешни в работата си, но и да бъдем по-пълноценни извън нея.

Снимка: личен архив

Веселин Георгиев: България е страхотно място за стартиране на бизнес

Как се случи така, че твоят път пое към ИТ индустрията и серийното дигитално предприемачество?

За ИТ кариерата бях наясно още на 13-14 годишна възраст, през далечната 96-97-ма година, когато открих компютрите, съвсем случайно в един компютърен клуб в родния ми град. Беше, като онези събития от филмите, които са, като „Дежавю“ и сякаш не се случват случайно. Като погледна назад и мога да видя доста ясно закачената на дърво рекламна брошурка за компютърен клуб, открит наблизо. С мой приятел, който по стечение на обстоятелствата през последната година ми стана бизнес партньор в един от проектите, но това е друга тема …, отидохме да видим, какви игри има и следващите 4-5 години всичко се въртеше около компютрите, игрите, интернет и бях напълно наясно, че искам да бъде, както професионален път, така и че искам да правя бизнес в тази посока.

За серийно дигитално предприемачество определено мисля, че ми е рано да говоря, за сега виждам себе си по-скоро, като „сериен бачкатор“, тъй като все още нямам достатъчно успешни неща зад гърба си, които да кажа, че са значими и разпознаваеми, но за сметка на това работя по 60-70 часа на седмица.
За разлика от общоприетото напоследък схващане, че предприемачите не трябва да имат образование, ами да се „хвърлят направо в дълбокото“, аз отделих наистина много време върху това, както и много време отделих, за да мога изградя солидни професионални знания и умения. Резултата беше докторска степен в сферата на информационните технологии и главни мениджърски позиции в корпоративния свят. Реален опит в предприемачеството имам от 2016-2017, когато започнах да тествам различни бизнес идеи. Дали образованието и опита ще бъдат полезни ще се радвам да анализирам след години отново! 🙂

Моля, разкажи за първите / някой от първите си проекти?

Първият проект, който реализирах и не беше за клиент по поръчка или в работа, беше в последния курс в университета. Сметнах, че искам да направя полезна дипломна работа, която да се ползва от общността в университета и направих уеб сайт на катедрата по информатика, като разработих цяла платформа за комуникация между студенти, модули за преподаватели за публикуване на материали и комуникация със студентите. Това беше през 2006-2007 година, като тогава нямаше Фейсбук или нещо подобно, а за моя изненада проекта беше приет доста позитивно и през следващите години се ползваше активно от студенти и някои преподаватели. Бях го замислил така, че при регистрация автоматично групираше студентите по потоци и групи и даваше може би най-лесния начин по това време за такъв тип комуникация.

След толкова години къде си сега?

Смятам, че съм в стартова точка! 🙂 Доста опит натрупах, но тъй като стартираме нови неща, реално чувствам, че съм в самото начало и правя нещата с много желание и ентусиазъм, уча се в движение и опитвам да прилагам опит от различни места за повишаване на ефективността и крайния резултат.

Любимите ти проекти – някой, за който искаш да ни разкажеш повече?

Не мога да кажа, че имам проекти, които не са ми любими! Определено, за да захвана някоя от идеите на рафта и да я приложа в бизнес тя доста трябва да ме мотивира и вълнува. Също така две от компаниите, които опитвам да развивам са за услуги в Tech и Web сферата, където реализираме идеи на клиенти и отново ги приемам със същия ентусиазъм.

Ще се радвам да споделя два от проектите, които може би са по-интересни и са по-различни, като реализация/бизнес модели. Единият е проект на приятели, които ме поканиха да се включа в разработката му и като миноритарен партньор, проекта се казва 15toGO (https://15togo.com) и е в туристическата индустрия, като таргетира аудитория, която обича да пътува. Платформата дава възможност за иновативен подход при избор на пътуване/почивка и добавена стойност по време и след самата почивка чрез социален елемент в комуникацията и предложенията за пътуване.

Другия проект, който от около година развиваме в България се казва Company Guru (https://company.guru/), платформата предоставя достъп до бизнес информация, която включва всички компании в България (над 1.5 млн.) с финансова и друга бизнес информация. Платформата акумулира данните от различни официални източници, обработва, подобрява и визуализира тази информация за потребителите. Направили сме голяма част от достъпът до тази информация да е напълно безплатен след регистрация, като искаме по този начин да дадем по-голяма прозрачност на бизнеса в България, а платените функции дават страхотен инструмент за планиране и разрастване бизнеса на клиентите ни, особено в сфери, като продажби, маркетинг, проучване на сектори и региони. Освен платформата предоставяме и услуги, като изготвяне на финансови анализи, проучване на пазари, а данни имаме за повечето от държавите от Балканския полуостров, както и за държави от Западна Европа.

Кои са най-големите предизвикателства, според теб пред хората в дигиталната индустрия в България?

Личния ми опит показва, че България е страхотно място за стартиране на бизнес, особено технологичен или в сферата на услугите, но едновременно с това е и много труден пазар за този бизнес. Нещо, което се чувства изключително силно е липсата на кадри или по-скоро не самата липса, а факта, че добрите специалисти работят свободно за чуждестранни компании или outsourcing компании, което води до изключително високо заплащане в този сектор, но пък това води и до изграждане на много знание в технологични сфери. Ако бизнесът е насочен само към Българския пазар, тогава определено би било страшно трудно да се направи устойчив и растящ. Предизвикателствата определено са в това, бизнесът, който се стартира да може да бъде скалируем и с възможност да излезе извън пределите на България.

Какво очакваш от идните няколко години – в каква посока ще се развият нещата?

Има хубави примери за проекти и компании от България, които постигат значими успехи на глобалната сцена, много се надявам това да става практика и дори да имаме и компания „Еднорог“ стартирала от България скоро. Това поне се надявам и вярвам, че може да стане, а като по-реалистично мога да прогнозирам, че IT специалистите ще стават още по-скъп ресурс, все повече млади предприемачи ще опитват късмета и уменията си в стартирането на продукти и като цяло за дигиталната индустрия по-скоро съм обнадежден. Показателно е и тенденцията много хора от различни сфери да се преквалифицират в IT насоченост, за което спомагат и множеството академии, както и лесната достъпност през онлайн обучителни платформи, лично за мен това е много положително, а до някъде успява и да покрие частично глада за кадри.

Самият ти какво си пожелаваш за 2020?

Здраве! Не обичам да си пожелавам сам неща, но бих се радвал да е една успешна и щастлива година!