Марио Мишев за проекта Българска история – стремим се да подобряваме организацията си, да оптимизираме процесите и да растем

Марио получава статуетка на награждаването в Сайт на годината 2020 - "Българска история" взе наградата за Специален принос в Конкурса.
Марио получава статуетка на награждаването в Сайт на годината 2020 – „Българска история“ взе наградата за Специален принос в Конкурса.

Разкажи ни за началото на „Българска история“, като начинание и като стъпки – сайта, следващите стъпки?

Създадохме „Българска история“ като ученици в 12-и клас. Начинанието не беше планирано, нямахме стратегия, нямахме дори реална представа защо го правим. Бяхме млади, енергични и искахме да вложим многото свободно време в нещо смислено.

Започнахме през 2012 г. с една FB страница, която по стечение на обстоятелствата днес е една от най-големите и разпознаваеми в „българския“ Facebook. 6 месеца по-късно направихме и сайта bulgarianhistory.org, който и до днес си остава една от големите образователни платформи у нас, със съдържание от над хиляда материала от различно естество – статии, студии, видеа, тестове, галерии и прочее.

За тези 8 години сдружението изживя метаморфози, за да се оформи в настоящия си облик. Днес разделяме дейността си условно в три направления – книгоиздателска, продуцентска и доброволческа. Последната включва и емблематичните за нашата дейност обиколки по училища и изнасяне на уроци по родолюбие. От 2013 г. насам посетихме над 150 населени места и се срещнахме с близо 10 000 ученици, на които представихме българската история по един малко по-интригуващ и модерен начин.

Хайде да разкажеш и за екипа – кои стартирахте, сега къде сте?

Стартът бе даден от мен, Иван Кънчев, Йордан Субев и още няколко съученици (Ина, Наталия и пр.), които помагаха в свободното време. Впоследствие останахме само аз и Иван, което е напълно нормално – дейността в началото не беше особено перспективна, имахме просто една страница в социалната мрежа, а в крайна сметка тепърва студентството ни започваше и трябваше да се ориентираме кариерно. Щастлив съм, че тогава с Ванката стиснахме зъби и продължихме „Българска история“, така че днес тя да е нашият единствен професионален ангажимент.

Към днешна дата екипът ни се състои от десетина души и почти толкова външни сътрудници (автори, редактори, коректори, художници). На практика в момента работим като всяко микропредприятие, стремим се да подобряваме организацията си, да оптимизираме процесите и да растем. До момента го правим успешно.

Какво ви мотивира в началото и какво – сега?

Различни неща. В началото бях мотивиран от факта, че вдъхвам смисъл на младежките си години, които за много хора си остават време, посветено единствено на купона. Купон имаше, но имаше и много работа. Работа, която днес ни се отплаща.

Днес вярвам, че всеки човек трябва да открие „своето нещо“. Смея да твърдя, че в работата си съм добър организатор, умея да насочвам енергията на колектива в градивна посока, да комуникирам добре с екипа си. И това е така, само защото открих моето нещо. Обичам това, което правя и съм щастлив, че „Българска история“ дава препитание на много хора.

Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в технологиите? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?

Хващате ме в крачка. В момента чета една прекрасна книга – „Кратка история на иновациите“ от Мат Ридли. Препоръчвам я на всеки, който някога се е чудил какъв е пътят към откриването на някои от най-големите достижения на човечеството. Подсказвам – оказва се, че почти винаги съвършенството е в простотата.

Слушам българския подкаст „Говори интернетът“, а за новостите в сферата на социалните мрежи, тъй като работата ми е свързана с тях, чета https://www.socialmediatoday.com/

Пожеланието ти към онлайн общността в България?

Бъдете здрави!

––-

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Светлозар Петров – 20 години JobTiger.bg – Време е да работим здраво и да даваме на клиентите си най-доброто възможно

Светлозар Петров, JobTiger

Заро – всички от индустрията го знаем така, а на него и екипа им казваме „Тигри“. Официално това е Светлозар Петров, който ръководи JobTiger.bg вече много години.

JobTiger навършват през есента на 2020 година 20 години! За уеб пространството 20 години са истински много време. А през тях JobTiger не само съществуват, но дават нови стандарти за целия сектор, променят средата и устойчиво вървят напред.

По повод 20-тия рожден ден на JobTiger говорим със Заро 🙂

20 години JobTiger! Дълъг път извървяхте! Как сте? Как си?

20 години не са малко време и честно казано все още някак си не мога да осъзная, че са минали. Действително извървяхме дълъг път, много неща направихме и още повече виждаме пред себе си. Това му е хубавото на JobTiger – за всяка идея екипът се събира, обсъждаме, и ако решим действаме. Това поддържа екипа и всеки един жив и мотивиран – да правим полезни неща, които са ни интересни. А с такъв екип – и аз се чувствам отлично.

Как отбелязвате този голям юбилей?

Коронавирусни времена са, така че отбелязването, изглежда, изцяло ще е онлайн. Започнахме да разказваме историята на JobTiger в 20 епизода, които съответстват и на по-важни етапи и от историята ни и от развитието на пазара на труда. Получава се много интересно, има много за разказване. Когато го обмисляхме, даже аз се впечатлих какво сме постигнали, а не би трябвало. Нали съм бил част от това приключение през цялото време.
Планираме и по-мащабни събития на живо през февруари – март, ако обстановката позволява, но до тогава ще сме онлайн.

Какво се промени през годините в JobTiger?

Съзряхме. Първоначалният ентусиазъм прерастна в сериозна и много професионална работа. Много сме горди и с развитието на екипа, на процесите и правилата в него. Смятаме, че постигнахме нещо уникално. Затова и получихме за втори пореден път Investors in People. Това е много сериозен процес на международна сертификация за добро бизнес управление, който изисква години подготовка и сериозна работа и промени за да е успешен.

Как JobTiger промени бизнеса в България?

Според мен помагаме за това бизнесът и по-специално частта, свързана с пазара на труда да придобие по-човешко лице. Работим много за ефективността на работата ни и за това да даваме реална добавена стойност на клиентите си. Това поставя стандарти.

А най-много се гордеем с общността, която създадохме покрай HR уикендите. Няма друга професия, която да има толкова здрава и сплотена общост.

Ако е нужно да дадеш три съвета към бизнеса, валидни за днешния ден, кои биха били?

Мисля, че текущите кризи ни карат да се приземим, да спрем да гледаме през розови очила на света, и да търсим и даваме реална стойност.

Време е да забравим фалша, да спрем да създаваме грешни очаквания, защото те водят и до лоши резултати.

Време е да работим здраво и да даваме на клиентите си най-доброто възможно от компаниите си и на пазара (да не забравяме, че той е глобален и конкурентите ни са някъде по света).

И не на последно място – да се грижим за хората си. Не е клише, че те са ни най-ценното, факт е.

Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в технологиите? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?

Аз съм пристрастен към джаджите и технологиите. Някак с годините си създадох облак от хора, които следя в социалните мрежи. Оказва се, че това е много ефективно в това да съм постоянно информиран за всичко ново.

Пожеланието ти към онлайн общността в България?

Тя е съществена част от бизнеса, от комуникациите и от новинарския поток. Да се отнася отговорно към тази си роля. И УСПЕХ!

Светлозар Петров, БГ Сайт 2008

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим книгата Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви!
Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Онлайн медиите и онлайн средата – интервю с Максим Бехар от 2002 година

Това интервю е от края на 2002-ра година и е публикувано в книгата на Горица Белогушева и Жюстин Томс „Първите в българския Интернет„, издадена от ИК Сиела през пролетта на 2003-та. Публикуваме го тук без корекции и промяна.

Максим Бехар връчва награда на Dir.bg в БГ Сайт 2000

Как започна всичко?

1997 г. в началото – издадох малка книжка, която се казваше “Bulgarian business advisor”, малка, джобен формат, много бързо се изкупуваше, след кризата за България нямаше много информация, а чужденците се интересуваха … Един светъл ден аз реших да я кача онлайн. Тогава нямахме още сайт, но си казах – тази книга ще е много по-достъпна, ако я кача в Интернет, хората ще я четат там. Това главно се породи от факта, че първото издание се изчерпа и трябваше да правим второ. Качихме тази книга, наех първия си уеб-мастер, средата на 97 година. Започнах да гледам каунтера всеки ден (това е част то наркотика), и никой не влиза, малко хора … казах си – трябва да съм пълен бунак да очаквам,ч е някой ще чете книги в интернет. Трябва да поднеса информацията по начин, по който хората да ги интересува. Така започнахме да събираме информация, линкове, след това да произвеждаме новини на английски език. Това е със сигурност първият български сайт, изцяло на английски език. Нямаше и продължава да няма думи на български език. На никой в България по това време не му хрумваше да прави информация на език, различен от българския, а е очевидно, и продължавам да го твърдя, че този, който е в Интернет – вече му е все едно на какъв език ще чете, дали на български или английски. Така започнахме с bba. Когато започнахме с новините – за да задържаме посетители, миналата година започнаха да стават политически промени, избори, в България започна да става страшно интересно. Тогава установих, че 90 на сто от посетителите на bba влизаха, за да четат новините, без да обръщат внимание на другото. Така започнахме да правим новини, да ги обогатяваме и след това онлайн вестника, за който в началото читателите се абонираха от bba. Сега в момента имаме 5400 абоната и е нормално да стигнат 7-8000, което е огромен брой абонати. За вестник с български новини на английски, 7 дена седмично това е огромен брой. След изборите реших, че трябва да направим отделен новинарски сайт и така се роди Novinite.com, за който е първият новинарски сайт на английски език у нас. Държим на английския не защото не обичаме българския – напротив, като човек, който се занимава с писано слово 25 години постоянно работя върху езика си, но съм убеден, че не можеш да бъдеш разбран еднакво на различни езици.

България е все по-интересна и от към бизнес и от към политика и смятаме Novinite.com да развиваме само на английски език.

Разкажете за други ваши онлайн проекти?

В началото на 2002 г. стартирахме Bulgariantourism.com. Той също е само на английски. Започнах да ги виждам като пакет. Започна да ми се струва много добър комплект от сайтове –новините, туризма и бизнеса.

Имам много силен екип уеб разработчици и дизайнери. Всичко е в идеята. Смятам, че Интернет бизнесът е като кола – с четири колела – ако едно от тях е счупено, то не върви: първо – името, домейна, ако има тирета, точки, кавички – става трудно; бързината, с която си работи – нуждите на хората винаги ще изпреварват инфраструктурата, което винагище поражда проблем; съдържанието – хората са много заети и начина, по който им предлагаш информацията е от съдбоносна важност; дизайна, лейаута – все пак дизайнът е изкуство, това е медиата, в която дизайнът има най-голямо значение. Ако едно от тези неща куца – или колата ще върви накриво или просто няма да върви.

Четвъртият сайт, който направихме бе popeinbulgaria.com – за което Папата ме прие да ми благодари. Оказа се, че за всички 96 псоещения на Папата никой никога до сега не бе правил това за него, през тези 27 години. Обадиха ми се един ден от Президентството за това как да организират пресцентъра и както говорихме си казах защо не вземем да направим един сайт. Бях с Nokia Communicator, в кафенето на Археологическия музей и го товорих, влязох в Интернет, видях дали popeinbulgaria.com е свободно име, платих го – това бе неделя следобед. Понеделник се появих в офиса и всички разбраха, че съм намислил нещо. В сряда сайтът бе онлайн. Развихме го дотам, че предавахме всичко, от посрещането, онлайн. Нямахме студио, но бързо създадохме такова в Hilton, обучих две от моите момичета за водещи. През цялото време предавахме. Влизаха хора от цял свят – 97 000 души. Това е уникално.

Как се роди идеята за Бизнесът в Интернет?

Преди 4 години, Божидар Данев, човек, който вече бе инвестирал в бизнеса, постоянно ме преследваше – искам да направим нещо заедно. Един ден реших и му казах – Дай да направим една конференция за Интернет, няма такава. Тогава имаше Интернет Експо. Конференция на високо ниво не за това, което е, а което ще бъде. Да дойдат шефовете на големите компании и да разкажат какво да очакват хората. Избрахме “Business in Internet” е леко алогично, но нашият таргет бяха българите, за които ключовите думи за “бизнес” и “Интернет”. И четирите конференции бяха печеливши. На всички сме имали или премиер или президент, което е полезно за бизнеса и общността.

На всички останали подобни форуми хората се разхождат между щандове и не успяват да се видят. Едно подобно събитие, за да е успешно, трябва да има две неща – добри лектори и достатъчно кафе-паузи. Хората са доволни, че се срещат един с друг по време на почивките.

Как виждате развитието на родния Интернет?

Смятам, че ние в България сме много по-напред по отношение на Интернет, сравнено с десетки други развити държави. В Америка това е много скъп бизнес и много инвестиции. В България нещата са много по-флексибъл, много по-лесно се взимат решения. Когато имаш малка компания и искаш да вземеш решение можеш да си много бърз и резултатен. Това другаде е трудно да се случи. Едно от нещата, с които България може да е по-напред в Европа, това бизнесът с новите технологии. Това е бизнес, който прави хората много по-различни, сменя координатната система на хората. Например един от законите, които имаме тук в нашия офис и който в много офиси в София наричат “Закона на Максим” – 5 minutes standard – всеки е задължен в рамките на 5 минути да отговаря на мейлите си. Основното в този бизнес е бързината. Получиш ли мейл, ако го оставиш за следващия ден, първо – моментално те затрупва останалата поща, спам, какво ли не и второ – това е неуважение.

Интернет е част от една много по-голяма концепция, което е Connected. Просто хора, които винаги и навсякъде са вързани. Хората няма да имат нужда от офиси, ще могат да работят където желаят.

Няма бг и международен Интернет. Има страни, които са напред с материала и такива, които изостават. Тези, които са разбрали, че това е бизнес с моментално вземане на решения. Взимаш решение и отговаряш.

Кое Ви накара да се захванете с онлайн медии?

Хванах се да правя тази медиа, защото имам журналистически бекграунд и това ми прави удоволствие, но и защото разбирам, че новинарството онлайн е уникална медиа, супер съчетание между радио, телевизия и вестник. От една страна е радио – кратък, ясен, точен език, събитията в началото да са изнесени. Това е и телевизия, защото има визия. Има снимки и видео интервю. Вестник е, защото може да се изпринтира. Премиерът предпочита нашите новини, защото са на англисйки, защото са синтезирани. Това е уникална медиа, амалгама и съм абсолютно убеден, че ще измести всички други медии.

Откъде този афинитет към технологиите?

Винаги ми е било приятно да се занимавам с ИТ и винаги съм проявявал огромно разбиране към проблемите на ИТ. Според мен истинската революция тепърва започва, защото само преди 5 години имахме някаква представа, че нещо ще се случи, че ще имаме по-малки мобилни телефони, но никой не е предполагал, че ще можем да четем новините на тях, че ще има такова безумно развитие. Тепърва започва …

Какво ще е бъдещето на Интернет според Вас?

Едно не мога да предвидя – как хората ще се справят с електронната си поща. Нямам отговор на този въпрос. Не само спам. Аз получавам между 120 и 160 мейла на ден. Миналата година бяха между 80 и 100, по-миналата между 50 и 80 … Това е огромен обем, трябва да ги видиш, да ги управляваш.


Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Леона Асланова: Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование

Леона Асланова е консултант и преподавател по иновации. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, на форума за иновации Innovation Explorer, на Академия за иновации, съосновател и изпълнителен директор на финансиращата акселераторска програма за стартъпи Иновейшън Стартър Акселерейтър.

Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите“, казва тя.

Леона, здравей! С теб обичайно си говорим за иновации и предприемачество. Иска ми се да започнем различно. Какво за теб е важно да запазим от традиционните си представи, образование, умения, и кога иновацията е „добре забравено старо“?

Здравей, Мая и благодаря за поканата. Когато светът е подложен на интензивни и неочаквани промени, хората с лекота се впускат да говорят за нови представи, нови умения, ново приспособяване. Ако обаче погледнем отблизо социално-икономическата картина в България, се вижда друго. Ние сме държава, която страда демографски и икономически, от липсата на работна сила с твърди умения – лекари, преподаватели, инженери и пр. Твърдите умения – да си грамотен на български и английски език, да можеш да монтираш водопровод, да оперираш сърцето на пациент, да построиш качествено тунел или магистрала, са в остър дефицит. Разбира се, затова причините са много, но ако трябва да избираме кое да запазим, бих обърнала специално внимание на всички свързани професии с грижа за хората, поддръжка и изграждане на инфраструктура, образование, транспорт и индустриите от първа необходимост. На тази основа можем като общество да градим нови занаяти, модерни индустрии и бъдещи дългосрочни инвестиции за времеемки проекти. Но, тук и сега, е нелеп парадокс на модерността да търсим повече програмисти, докато изчезват учителите по български език.

Ти си предприемач, преподавател, ментор, вероятно се виждаш в още много роли. Стандартно въпросът би бил: „Как се справяш?“, но по-интересното е от коя роля искаш да избягаш и в коя нова искаш да влезеш?

Различните роли са част при мен от една и съща професия, тази, която избрах да упражнявам в последните 6 години: консултант и преподавател по иновации. Самооценката ми как се справям не е добра, защото за беда, аз съм хем много взискателна към качеството на работата си, хем нетърпелива да видя резултат в България в областта на иновациите, който да ме мотивира да продължа с тази дейност. Не смятам да бягам от никоя роля, но е много голяма вероятността да задълбоча в преподавателската кариера за сметка на предприемачеството и инвестициите.

Каква е 2020 г. за иновациите и предприемачеството в България? Доколко „кризата е възможност“ се изпълни със съдържание?

2020 година, като всяка друга криза, подобно на тези от 1919 г., 1957 г., 1968 г, 2017 г. води до промяна в нагласите на обществото, политиките, демографията и реформира представите за работа и образование. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите.

В България редица компании се възползваха на момента с ковид решения или с ускорена дигитализация и предлагане на нови вериги на доставки или процеси. Към момента е рано за оценка на цялостното съдържание на 2020 г., защото тя не е преминала, но мисля, че като погледнем назад от перспективата на следващата година, живот и здраве, ще видим, че за пореден път България е проспала момента – за централизирана дигитализация в сферата на здравеопазването и образованието, за инвестиции в правилните компании и сектори, за реални възстановителни програми за бизнеса, за елегантни и новаторски решения в сферата на транспорта, туризма, леката индустрия.

Кои са твоите открития за 2020 г.?

Нямам особено голямо откритие за 2020 г. Моята компанията и аз самата влязохме в нея с правилна нагласа и различни хипотези за развитието ѝ. Не сме били изненадани от нещо конкретно. Съжалявам, че пропуснахме възможността да ни управлява компетентно правителство, което наистина да помогне на страната и обществото да минат успешно през кризата.

Иновейшън Експлорър 2021 фокусира върху търсенето на пътища напред след неочакваната 2020 г. Според теб какви са най-важните избори пред нас?

Темата на новото издание е кръстопътят –  във време на пандемия, рецесия, протести (не само в България), накъде поема светът и до какво това ни води. Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование, без системата да е подготвена. Да не излезе неграмотно общество, защото сме подценили преценката за възможността на учене и усвояване на нови знания и умения в тази среда.

Затова и ускореното учене е най-важната тема на годишния ни форум за иновации Innovation Explorer 2021 #IX2021. Ускорено обучение и трупане на знание, означава, не само че сме притиснати от кризата да се променяме и да учим повече, за да следим новите тенденции, но и, че ние целенасочено трябва да експериментираме с формати и форми на обучение, които ще бъдат успешни за новите поколения. Да познаваме най-добрите си учители, както е с учителя Тео по физика, по биология, български език, философия, програмиране в България, за да създадем най-доброто централизирано учебно съдържание в лекционен формат и личният контакт с учителите във виртуалните класни стаи да е за упражнения, диалог, изграждане на връзка между деца и преподавател.

Каква е твоята оптимистична и реалистична прогноза за 2021 г.?

Оптимистичната е за ново правителство с нова визия за България и, че ще контролираме по-добре проявленията и последствията от пандемията във всеки един аспект. Реалистичната е ситуацията да не се влошава повече от в момента. Но по законите на Мърфи винаги очакваме и най-лошото. Затова е добре хората да се подготвят за най-лошото, докато очакват подобрение.

Нашата платформа се казва „Създателите-дигиталните оптимисти на България“. Ти оптимист ли си и защо?

По стечение на обстоятелствата моята кариера започна в българския уеб и съм един от първите хора в дигиталната среда. Вече над 20 години се занимавам с уеб проекти. Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Аз съм оптимист по сърце и реалист по съзнание. Виждам светлата перспектива, но винаги държа в джоба си и по мрачните сценарии, защото животът е цикличен и защото, най-вече, кризите също трябва да бъдат управлявани успешно и това е едно от твърдите умения на 21 век, което е важно всеки мениджър, компания, институция да развива.

Автор:Мая Цанева

Снимка: личен архив

Семинарите към БГ Сайт – история

10 ноември 2009 – лекция на Жанет Найденова
Уеб семинар ноември 2009 г.
15 ноември 2005 – лекция на Десислава Бошнакова
15 ноември 2005 – лекция на Георги Варзоновцев
31 октомври 2003 – лекция на Константин Павлов

Продължаваме с ретроспекцията на случвалото се през годините в родното пространство – този път с обзор на семинарите, които се провеждаха към конкурса БГ Сайт в периода 1999-та до 2015 година.

Уеб семинарите – така се казваха и бяха винаги ден преди или след церемонията по награждаването в конкурса БГ Сайт. Макар от днешна перспектива да има много събития и да няма особен смисъл от провеждането им в онези години, особено в началото, това бе важно събитие, очаквано, почти единствено за общността.

В периода 1999-2015, особено в началото, общността на уеб разработчиците бе малка. Компаниите, които се занимаваха с това се брояха лесно, самите сайтове и платформи на български бяха едва в началото на своето развитие. В дигиталните агенции от онова време все още нямаше голяма специализация, а доста фрийлансери работеха сами и се справяха не лошо с разработването на сайтовете в началния етап от развитие на уеб в България. В края на периода вече имаше обособени студиа, с добра специализация и професионалисти на световно ниво, които работеха за цял свят уеб продукция.

На семинарите присъстваха между 50 до 250 души. На снимките виждаме, че локацията бе различна – някоя от залите на ДНК, зала България, залата на БТА, залата на х-л Радисън и други.

Лекторите бяха сред най-изявените експерти в областта на дигиталните комуникации и уеб. Много често сред тях бяха Александър Варов, Жанет Найденова, Константин Павлов, в годините са били лектори и Венера Александрова, Георги Варзоновцев, Десислава Бошнакова, Александър Петров и много други.

Не малко от уеб специалистите у нас са получили знания и вдъхновение от тези срещи, а те спомагаха и за укрепването на уеб общността в България в тези основополагащи за този бизнес години.

Сбирките на уеб бранша – 2003 – 2010

В годините от 2003-та до 2010-та на няколко месеца (между 2 и 4-5 пъти годишно) хората от уеб бранша се събирахме неформално. Първоначално инициатор на тези сбирки бе Жюстин, по-късно имаше сходна организация около списание .Net, а в последните 1-2 години Мартин Попов се зае с тази задача. В първите години мястото за срещи бе винаги едно – Грамофон в София.

7 април 2004 – Александър Варов и Маргарита Лазова
7 април 2004 Познавате ли героите на снимката?
O7 април 2004 Павел Калинов, Константин Павлов, Жюстин Томс
7 април 2004 Групата на Лукрат
7 април 2004 Петко Карамочев

Срещите на Уеб бранша – така бяха известни и събираха хора от онлайн медиите, агенциите, дизайнери, програмисти, маркетолози, журналисти и други хора – уонаби-та.

Среща на уеб бранша септември 2004 – Андрей Хадживасилев, Маргарита Лазова, Мартин Митов (Slovoto), Венцислав Джамбазов, Жанет Найденова

Срещите минаваха в разговори, смях, приятелска атмосфера. Обсъждаше се работа, процеси, цени, подходи, но доста неформално. Нетуъркинг в чист вид. Това бе най-ценното и вероятно затова се радваха на голям интерес.

Ани Великанова и Жюстин Томс – Среща на уеб бранша септември 2004
Среща на уеб бранша септември 2004

Това бе периодът с най-голям разцвет, но и най-голяма доза ентусиазъм и разширяване за българския уеб и срещите бяха ценни и нужни.

По-късно се появиха редица по-структурирани и комерсиални събития, които събираха същите хора и по естествен начин отпадна нуждата от подобни сбирки.

Книгата Първите в българския Интернет – история на първите 10 години от развитието на дигиталната екосистема

Горица (автор), Любомила (редактор), Здравко (графично оформление и корица), Жюстин (автор) – 27 май 2003 г. в Грамофон, София – представяне на книгата Първите в българския Интернет.

През 2001-ва година Горица и аз (Жюстин) в съавторство за в-к Интернет (да, тогава все още вестниците бяха популярни и се издаваше седмичния вестник Интернет, издаван от Васко Томанов) написахме статия за първите 10 години от развитието на Интернет в България. Мястото в една статия за вестник е винаги лимитирано, а ние се бяхме задълбали и открили много интересни истории. Затова решихме да направим книга.

Книгата „Първите в българския Интернет“ стана голяма и добра – събра много истории на основните хора, които в първите години – 90-те прокарват и правят възможно да имаме Интернет. От доставчици, хардуеристи, до хора, създали първите електронни магазини и опити за електронни разплащания, първите онлайн медии у нас и всеки вероятно плах в началото, но успешен проект бе отразен в книгата.

С Гори взимахме интервюта, ровихме се из медии (тогава доминантно офлайн), разпитвахме, издирвахме, за да може да имаме възможно по-пълна картина и да не пропуснем да споменем никой от важните личности в този период.

Имахме късмета ИК Сиела да видят потенциал в тази книга и с любезното радактиране на Любомила направихме наистина систематизирана историята на първите 10 години на дигиталната индустрия у нас.

Здравко Здравков, приятел и художник бе така мил да вземе идеята ни присърце и да подреди написаното хронологично в добре изглеждащо и красиво книжно тяло. Здравко е изключително прецизен в работата си и даде сърце и душа да направи книгата едно бижу, а не само налят текст.

Горица Белогушева, 27.05.2003 г. , зад нея Александър Петров

Представянето на книгата бе на 27 май 2003 година в столичното заведение Грамофон, в което 3-4 пъти в годината се събираше уеб бранша за неформални срещи.

На представянето присъстваха голяма част от героите в книгата, както и приятели от цялата, към онзи момент никак не голяма, дигитална индустрия у нас.

Георги Крумов, ТВ водещ, Любомила, Горица и Жюстин

Симпатично парти с много гости и усмивки.

Здравко Здравков и Йовко Ламбрев
Митко Ганчев и Борис Басмаджиев
Вени Марковски говори с Иван Иванов (Dir.bg, в гръб), в дъното се вижда и Георги Маринов (ePay.bg)
Алекс Ненов говори с Марина Кузманова (BG-Mamma, в гръб)
Маргарита Лазова (Imoti.net) и Дмитрий Владов
На преден план Павел Калинов (Gbg.bg, днес Нетинфо)

Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Гостува ни Светлин Наков

Светлин Наков е програмист-предприемач, създател е на „СофтУни (Софтуерен университет)“, автор на множество книги и статии по програмиране и софтуерни технологии.

Георги Георгиев: Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи

Георги Георгиев е съосновател на веригата заведения за гурме бургери – Skapto. Завършва Американския Университет в Благоевград. По време на извънредното положение Skapto направи бърза и успешна транформация на бизнеса си, като затвърди своите позиции на онлайн пазара.

“В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Най-важното, което научихме по време на извънредната ситеуация, не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи”, казва той.

Интервю на Мая Цанева

Skapto е едно от главните лица на хранителната сцена в България. Как и защо стартирахте с този бизнес и как навлязохте в онлайн средата?
Skapto стартира през далечната 2013-та, когато със съдружника ми Ангел, с когото сме учили заедно в Американския Университет в България, решихме, че ще е супер, ако има място в София, на което нашите завършили състуденти да се събират. Самото име Skapto идва от името на общежитията в университета. Бързо открихме, че размерът на аудиторията, които се припознава в това какво представлява Skapto, е далеч по-голям от нашите бивши колеги. Затова и решихме да превърнем Skapto от заведение/място за сбирки във верига и да достигнем до повече хора.
Що се отнася до онлайн средата, ние присъстваме в нея почти от самото начало. Като хора, които са израснали с интернет, за нас беше важно веднага да имаме присъствие там. Затова създадохме уебсайт, редица социални профили, както и започнахме работа с платформи за доставка на храна.
Присъствието онлайн ни позволи директно да говорим с клиентите си по удобен начин за тях, както и да получаваме редовна и адекватна обратна връзка чрез ревюта относно какво им харесва на хората и какво не в Skapto. Комуникацията с клиентите и обратната връзка от тях са изключително важна и незаменима част от културата на Skapto и от пътя ни дотук. Всеки ден ние следим отзивите и коментарите на клиентите онлайн и се опитваме да извлечем важните неща върху които трябва да се фокусираме.

Как се маркетира, продава храна, която предполага общуване на живо, лично взаимодийствие, онлайн? Кои са клишетата, които е важно да се разбият, от маркетинг специалистите?
Продава се чрез пренасяне на личното, искрено отношение онлайн. По-трудно е и изисква много внимание към детайлите – към думите, които използваме, визиите, колко бързо отговаряме на запитвания, коментари.
Това е и едно от клишетата – отношението. Другото е качеството на съставките и цялостната представа колкое здравословна тази храна. Работим в посока оборване и на двете, като маркетинг подходите са изражение на истинските и качествени продукти, които използваме.
В крайна сметка от съществено значение е самият продукт, тъй като дори и да успееш да накараш хората да дойдат посредством някакви приоми, ако това, което си им обещал, не е реалност, ти ще ги изгубиш. Когато влагаш много усилия в продукта, става значително по-лесно да го комуникираш на клиентите, а те усещат автентичността и откликват значително повече.


Какво се наложи да промените в подхода си в продажбите и в маркетинга, по време на извънредната ситуация? Колко време ви отне да преминете в различен режим?
Преди началото на извънредното положение доставките бяха около 20-30% от оборота ни (в зависимост от сезона). В деня, в който влязоха в сила мерките на извънредното положение, и заведенията трябваше да затворят, всичката останала част от нашия оборот изчезна моментално.
Както сами се досещате, удар от 70-80% в продажбите е монументално предизвикателство пред който и да е бизнес. Нямахме време за двоумение. В рамките на 1 седмица успяхме изцяло да ориентираме бизнеса си от фокусиран основно в обслужването на клиенти в обектите към доставки. За тази седмица успяхме да преправим уебсайта си така, че да може да получава поръчки за доставка. Намерихме партньор за доставки в цяла София и в Пловдив, увеличихме регионите на доставка през партньорски сайтове като Foodpanda и Takeaway.
От маркетинг гледна точка, се фокусирахме върху много човешката страна на Skapto – запознахме клиентите с хората, които всеки ден приготвят храната им. Това е част от емпатията, защото поръчките им вече не са безлични, а знаят кой стои зад тях.
Разбира се, комуникирахме и основните неща за ситуацията – безплатната доставка през нашия сайт и гифт картите и картите за отстъпка, които лансирахме; както и кутиите за готвене вкъщи, които лансирахме на по-късен етап.


Какво научихте от този период и ще запазите като начин на действие?
Най-важното, което не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Всички ние, като бизнес и клиентите ни, като клиенти – бяхме в безпрецедентна ситуация, и, за да минем през нея успешно, трябваше да отговорим максимално бързо на новите нужди на хората; и да можем да покажем и докажем, че това, което правим е повече от всички други алтернативи.
Оттам тръгват всички смислени иновации и устойчиви идеи. И това е другото – възможността да иновираш в движение и да го правиш бързо.


Каква е вашата общност в офлайн и в онлайн света? Различават ли се? Какъв е подходът Ви към тях?
До голяма степен се припокриват, което е логично. Важното за нас е всеки един гост да има едно и също преживяване и усещане за Skapto, без значение дали попадне на някой от профилите ни онлайн, поръчва през сайта или е на живо в обекта.


Има ли регионален, индивидуален подход в онлайн маркетинга ви в Пловдив, София? При обектите в търговски центрове, на арт улици?
Има, като най-силно изразен е в обектите в търговските центрове. Контекстът там е тотално различен, дотолкова, че да изисква и налага подходи, които не ползваме в другите си обекти.


Какви социални проекти развивате и защо? Важни ли са те за бранда?
Както споменах в началото, Skapto стартира със “социална” мисия (да събере приятели и познати на едно място) и социалните проекти са част от ДНК-то ни. Някои от нещата които сме правили през последните години са: дарения към Zero Waste Bulgaria, към кампаниите на 1 Процент Промяна, към кампаниите на Американския Университет в България, превръщане на едно от заведенията в пунктове за събиране на помощи за пострадалите от наводнението в Аспарухово, предоставяне на безплатен бургер за всеки човек на рождения му/ѝ ден.
Те са от изключително значение, тъй като те ни дават възможнос да дадем стойност обратно на обществото и да се усещаме като значима част от него. В крайна сметка това какво правиш извън “работата” показва що за човек / бранд си.


Как работите с инфлуенсъри?
Краткият отговор е, че не работим. Не в смисъла и практиките, които са общоприети. Работим с по-популярни хора, които, обаче, са фенове, реални и чести гости в обектите ни. Когато правим взаимни неща с подобни хора, им даваме свободата да адаптират Skapto в тяхното съдържание, техния начин на онлайн представяне.


Какъв е Вашият съвет към хората, които искат да продава храна онлайн? Какви са основите на успешното и положително онлайн присъствие и какви капани да избягват?
Ще се опитам да съм кратък: Бъдете автентични! Не се опитвайте да подлъгвате хората или да се правите на такива каквито не сте. Едно време всички, които имаха mIRC, претендираха, че са нещо различно от това, което са (по-големи, по-красиви, по-силни, по-умни и т.н.), защото някой рядко ги проверяваше.
Вие се опитвате да комуникирате на клиентите, че трябва да ви посетят/да си поръчат от вас и това означава, че ще бъдете проверени моментално и по няколкостотин пъти на ден. Тези хора ще споделят в същото онлайн пространство, че сте били фалшиви и това изключително бързо ще стане консенсуса там. В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Ще го повторя – бъдете автентични. Четете отзивите на клиентите! Клиентите в онлайн пространството могат да бъдат вашият коректив и пътеводител, ако използвате тяхната обратна връзка правилно. Най-лесното нещо е, когато някой клиент не е доволен и го е изразил онлайн, е да си кажете: “този е хейтър”, но много по-стойностно е да вземете този коментар и да проверите дали има доза истина в него и дали можете да подобрите бизнеса си, ако отстраните този проблем.
И да, хейтъри винаги ще има, но съотношението “някой просто хейти” към “реален клиент споделя за реален проблем” е 1 към 100. Ние не само четем отзивите на тези клиенти, но сме им неимоверно благодарни и задължени. Бъдете им благодарни. Приемайте критиката като възможност за подобрение.
Не “хвърляйте” пари на вятъра! Забелязвам, че много компании се въодушевяват от това, че голяма част от клиентелата им е онлайн и решават, че колкото повече пари вкарат в реклама, толкова по-добре. Това не винаги е така. Ако хвърлите повече пари в реклама, нормално повече хора да видят рекламата и да разберат за вас, но това далеч не означава, че ще реализирате повече продажби. Трябва ясно да дефинирате целите на кампанията, която стартирате, бюджетът и желаните резултати. Само така ще можете да проследите ефективността си.


Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли сте и защо?
Да. Като цяло съм оптимист за България в почти всеки аспект, но ще се отнася до дигиталната среда, съм такъв в още по-голяма степен. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи.

Снимка Георги Казаков

Благодарим на Георги Георгиев за силното интервю и точните думи!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

За стартъпите, пазара на труда и Noble Hire разговаряме с Георги Иванов

Гостува ни Георги Иванов, основател и изпълнителен директор на Noble Hire – платформа за търсене и наемане на специалисти конкретно в IT сектора.

Не пропускайте този разговор, в който обсъждаме как се променя пазарът на труда по време на COVID-19, стартъп средата у нас, и с какво се различава Nobile Hire от останалите платформи на пазара