Електронната търговия в България с мощно събитие в Русе – eCA Conference 2019

Какво предстои през юни в Русе?

През юни в Русе, за два дни ще се опитаме да превърнем града в eCommerce столицата на България. На нашата четвърта ежегодна конференция – eCommere Academy Conference – ще присъстват повече от 25 български и международни лектори, ще има уникално експо с над 30 изложители, ъгъл за демонстрация на заснемане на продукти и лайфстайл сесии, видео зона за интервюта и кратки видео клипове, както и други изненади. Очакваме повече от 400 посетители, като част от тях ще са от северната ни съседка Румъния.

Кои ще са акцентите?

Акценти в събитието ще са продажбите на съседни държави и маркетплейс платформи като eBya и Amazon. Ще си говорим за теми като онлайн плащания, Наредба 18, логистика на стоки, клиентско обслужване и много други. Най-важните теми, които лично аз бих открил са инфлуенс маркетинг и как той може да работи за електронната търговия и глобалните тенденции в продажбите, тъй като за да бъде успешен един онлайн търговец дори у нас, той трябва да свери часовника си със ставащото на водещите пазари.

Кой е поканен да присъства и за кого това събитие е задължително?

Събитието е задължително за всеки вече развиващ електронен бизнес. То ще му помогне както да разшири мирогледа си и да научи нови неща, но също така ще му предостави контакти с много международни партньори, които биха могли да издигнат бизнеса му на следващото ниво. Събитието е много подходящо и за традиционни бизнеси, които все още не се занимават с продажби от разстояние. Полезността за тях ще бъде в това, да научат повече за възможностите на този тип дейност и да им помогне да изберат най-правилната стратегия за старт.

Как се промени електронната търговия в последните 2-3 години?

У нас електронната търговия през последните години отбелязва ръст. Хората вече се доверяват на този канал и виждаме как все повече бизнеси се пренасят в него. Това е напълно разбираемо, защото електронната търговия пести най-ценния човешки ресурс – времето. Ръстът е породен и от повишената дигитална култура на повече от фирмите у нас. Те вече успешно или изграждат свои собствени екипи за работа в дигитална среда или се доверяват на специалисти и агенции. Все по-често виждаме и бизнеси, допитващи се до консултанти, които да изградят цялостната им онлайн стратегия.

Има ли специфики за България по твои наблюдения?

Българският пазар си има своите специфики, които са си силно традиционни. Въпреки доверието към самото онлайн пазаруваме, ние все още сме си мнителни и искаме да изпробваме продуктите преди да ги заплатим – око да види, ръка да пипне. Друга характерна черта за нашия пазар е плащането в брой, което съществува на изключително малко места по света. Освен тези особености, електронната търговия е еднаква навсякъде и се подчинява на едни и същи правила и норми. Потребителят трябва да е емоционално удовлетворен от взаимодействието с нас, за да се превърне в лоялен клиент. eCommerce по-скоро вече се разглежда като emotional commerce.

Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев

Спасимир Пилев

Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.

Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?

Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.

Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?

Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.

Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?

Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.

Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.

Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия? 

Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията.