Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев

Спасимир Пилев

Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.

Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?

Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.

Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?

Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.

Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?

Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.

Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.

Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия? 

Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията. 

За онлайн обучението, развитието и планирането с Иван Цукев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Професията ми е строителен инженер, но вече не се занимавам директно с проектиране. Насочих се към нея по естествен път, трето поколение инженер съм. В момента съм управител на проектантско бюро Цукев и работата ни по проекти доведе до създаването на учебен център Аула, на който в момента отделям основно времето си. Друг проект, който ме вдъхновява и разработваме през последните години, е фондация „Приятел за цели“. Имаме няколко ресурса, посветени на постигането на цели – седмичен подкаст, уеб сайт с ръководства, уъркшопи, а сега пишем и книга.

Как дойде идеята за aula.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Когато проектирахме различни обекти в нашето проектантско бюро, започнах безплатен блог „КАД Тайни“. В него споделях трикове и тънкости за AutoCAD, които бях разучил. Решенията на някои проблеми ги забравях, след като ги откривах и просто бях решил да ги записвам в блога. По-скоро целта бе да са полезни за мен и ако мога да съм полезен на някой друг – чудесно. Тогава се сблъсках с нещо, което не разбирах. Доста хора ме питаха „защо раздаваш така своето know-how“. Сега има много полезни сайтове, Facebook страници и YouTube канали с ценни съвети, но през 2008 г. идеята безплатно да споделяш много ценни неща тепърва прохождаше и беше странна за много хора.

Блогът стана много популярен сред инженери и архитекти и читателите започнаха да питат за частни уроци и други начини да им помагам. Така след няколко години публикуване на съвети от инженерната ни практика дойде идеята да направя един AutoCAD курс. Обявих курса в блога, но не знаех дали ще има интерес и колко хора ще си платят таксата. Надявах се да се запишат поне 10 човека, за да може да съберем достатъчно хора за курса.

Записаха се 170 човека и видях, че има глад за практическа информация. Така след това през втората година добавихме втори курс, през третата – още два и така до този момент, в който имаме над 40 обучения, 270 000 регистрирани потребителя и 110 000 Facebook фена.

Специализираме само в компютърни курсове и онлайн обучение, защото вярвам, че този фокус ни дава възможност да предоставим най-висока стойност за потребителите.

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Ученето за мен е изключително важно. Аз уча по няколко начина. Първо, стремя се да чета по една книга на седмица, като си водя записки винаги, за всяка книга. Гледам онлайн курсове, следя събитията от бранша и ги посещавам. Също така ходя на коучинг програма в Лондон на всеки три месеца, която ми помага да вървя в правилната посока и да знам тенденциите. И не на последно място, членувам в затворена мастермайнд група в София, в която се събираме хора с вдъхновяващи идеи и обменяме опит.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-големите предизвикателства са били винаги свързани с мен и моето личностно развитие. Установих, че най-често не някой друг, а аз лимитирам проектите и когато сме на ниско ниво, а искаме да сме на по-високо, то е било заради ограничения, които аз имам. Това е процес, който не спира. Така че винаги се стремя да се развивам.

Как минава един твой ден?

Дните ми не са еднакви. За това може би ще е интересно да кажа, че ползвам системата за управление на времето от Strategic Coach. Разделям дните си на 3 типа – неработен (free) ден, в който целта е възстановяване и зареждане с енергия. Тогава не работя, не проверявам имейл и дори не чета книги на теми, свързани с работа. Вторият ден е фокус ден – това е ден, в който работя по стратегия или развитие – напр. развитие на платформата като възможности или маркетинг стратегии как мисията ни да стигне до повече хора. Третият ден е буферен. Целта му е да се изчистят всички дребни, но належащи задачи (имейл, срещи, счетоводство, административни неща, документация), за да може да освободя времето си за фокус дните.

Как виждаш бъдещето на онлайн обучението у нас и по света? Какво интересно предстои според теб?

Виждам го в посока, че хората, които се занимават с обучения онлайн, започнаха да разбират, че онлайн е много различно от обучение на живо. И онлайн обученията имат възможност да са по-ефективни от много обучения на живо. Това да имаш лекция на живо 60 мин и ей така да я запишеш и да я качиш онлайн не е онлайн обучение и хората започват да разбират това. Отиваме в посока персонализация на обученията. Благодарение на умни алгоритми и обратна връзка от обучаващия се, имаме възможност да направим персонализиран курс, програмата на който се адаптира и подобрява, докато учиш. На практика можем да ти кажем: вземи тези уроци, не гледай тези. И от 1000 урока да ти сглобим персонализирани 47, които са точно за теб. Това ниво на персонализация може да се постигне само онлайн и само с алгоритъм. Дори 1 към 1 ментор не може да си позволи да отдели толкова време, за да ти подготви правилните уроци. Ние вече имаме патент за такова нещо и се надявам скоро да го покажем.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Изяснете си дългосрочната визия къде искате да отидете (диапазон 30 години). Задайте си 90-дневни конкретни цели в посока на тази визия. Правете всяка седмица поне едно действие по тези 90-дневни цели. И още едно допълнително нещо, което за мен промени много: намерете си приятел за цели, с когото да си споделяте целите и да си помагате.

За юридическото и дигиталното със Станимир Ненов

Станимир Ненов

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук? Как и защо реши да направиш онлайн услуга, вместо да работиш в областта на правото „офлайн“, както повечето ти колеги?

Не съм от хората, които винаги са знаели, че ще учат право. Много обичах математика и завърших ОМГ Пловдив. Бях се насочил към финанси или икономика, но в 10-ти клас психоложката на училището видя нещо в мен покрай защитата ми в една училищна комисия, образувана след инцидент. Тогава тя ме препоръча в клуб „Дебати“. Така след 1-2 години се насочих към правото. От друга страна много обичам логиката и справедливостта, а правото в голяма степен е това.

Много обичам и информационните технологии и във втори курс право видях възможност да използвам съвременни канали като уеб и mobile, за да се дистрибутират по-ефективно правата и задълженията на хората – на разбираем език. Така направихме pravatami.bg. След това видяхме, че само с информация не става, хората трябва да имат и подходящи инструменти за реализация на тези права. Направихме Advokatami.bg – технологична компания в правния сектор, която по съвременнен начин предоставя правни услуги на бизнеса и хората. Чрез технология оптимизираме и автоматизираме процеси, което води до по-бързи и евтини услуги.

Как дойде идеята за pravatami.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Един от най-добрите начини да направиш успешен продукт е когато хората те питат за него. Още като записах право, всички познати и приятели започнаха да ме питат елементарни за мен неща – какво да правя, като ме спрат от КАТ, как да си прекратя договора за наем, какви са правата ми с мобилните оператори и т.н. Нямаше достъпно място за тези отговори и ние направихме pravatami.bg. Започнахме в края на 2011 с Георги. През пролетта на 2012 събрахме екип и започнахме да работим здраво по съдържанието и сайта. Всички бяхме доброволци и не го правихме за пари. Правата за нас е място, където само даваме. Още в есента на 2012 станахме популярни и през следващите 2-3 години бяхме редовни гости по всички медии. Съдържанието и трафикът растяха бурно. Две години след основаването успяхме да вземем финансиране от Фондация „Америка за България“. Бяхме най-младите лидери на най-младата организация, подкрепяна от тях. Отне ни една година да ги убедим, че сме сериозни. Проектът с Фондацията ни помогна да пораснем още по-бързо и да започнем да плащаме за труда на автори и редактори. Към края на проекта започнахме да мислим за финансова устойчивост. Отне ни време да я постигнем, но успяхме. Съвсем скоро преминахме в Правата 2.0. Повече инфо тук: https://pravatami.bg/blog/pravatami-2-0.

А идеята за advokatami.bg – как дойде, как стартира и как стигна до това, което е сега? Какво предстои в бъдеще?

Споменах как дойде идеята по-горе. Стартира от мен и Мариела (съпругата ми) през пролетта на 2013 като Lexpert. Бяхме програмирали десетина документа и искахме да тестваме как ще се приеме това в България. В началото на 2014 добавихме и регистрация на фирма и НПО. Към февруари 2014 компанията започна да се издържа (без да си плащаме заплати). В края на 2014 се присъединиха още хора в екипа и започнахме да работим по пълна реализация на идеята. Така през февруари 2015 стартира Advokatami.bg. Имахме късмет с останалите хора от екипа. Цецо и Ники са ключови фактори за успеха на Advokatami.bg. Още от ден 1 имах ясна визия за Advokatami.bg и днес тя е реализирана. Единственото изключение е Premium програмата ни, която беше вдъхновена от Amazon Prime. До края на 2017 г. бизнесът се самоиздържаше без външни инвестиции. Бяхме ОК да се развива и така, но имаше много плюсове да привлечем като инвеститор Христо Христов (CEO на Netinfo). Гледайки назад във времето мога да кажа, че това беше много добър ход. Христо допринася много за развитието ни. Сега пиша това от Сингапур. Преди два месеца дойдох тук с Мариела и дъщеря ни, за да положим основите на глобална компания. Advokatami.bg се разширява като Advomi.com. В бъдеще престоят много интересни неща около AI & Machine learning. 

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Чета доста. Само на Kindle. Чета и блогове, статии. Twitter ми е много полезен – следя автори, основатели, философи и други умни хора. Опитвам се да уча от тях. Опитвам се да уча от природата и от различни дисциплини като математика, физика, биология, финанси. Напоследък станаха популярни менталните модели, за които Чарли Мънгър говори от много години.

За полезната част е лесно – опитвам се да правя само неща, които хората искат. Така написах и първата си книга на тема Airbnb. Години наред хората постоянно ми задават въпроси по темата. И в един момент реших да напиша нещо по въпроса и да отговаря на всички. Книгата, неочаквано за мен, се оказа голям успех.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Идването в Сингапур беше много голямо предизвикателство. Само аз, жена ми и дъщеря ни на 1.8 г. в напълно непозната държава, без да познаваме никого. Първите 40 дни тук бяха много трудни с намиране на нов дом, офис, визи и т.н. Справихме се и сега сме в чудесно темпо. 

Как минава един твой ден?

Ставаме по-рано и имам „бавни сутрини“ с Мариела и малката. Закусваме, играем си и леко, без стрес, навлизаме в деня. Ако съм на 16:8 гладуване със Zero App, прескачам закуската. Към 9 часа съм в офиса. Работя на креативни серии по 40 мин. с по 5-10 мин. почивка. Нотификации, Slack, имейл – всичко е изключено, за да мога да работя спокойно и да правя неща. Към края на работния ден минавам през всички комуникационни канали. Не работя повече от 8 часа на ден. Вечерите прекарвам със семейството, приятели и спорт. Играя тенис. А в Сингапур започнах и да плувам.

Как виждаш бъдещето на юристите – как ще работят те, доколко изкуственият интелект и автоматизацията ще навлязат в тази сфера? Какво интересно предстои според теб?

AI и ML ще променят много правото във всички аспекти. Ревюта на договори и документи, правораздаване, консултации. След 10 г. в развитите общества човешкият фактор в правото ще бъде поне 50% по-малък. Може и 75%. Като цяло това е една от индустриите, в които на 100% AI може да замени човек и да се справя много по-добре.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да скачат във водата и да започват да плуват. Това е единственият начин да се учиш.

За дигиталния маркетинг, ученето и семейството с Иво Илиев

Иво Илиев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Започнах да уча маркетинг и реклама сам в гимназиалните си години. Една лятна ваканция се снабдих с литература, което беше трудно по онова време. В началото на студентските си години вече изкарвах някакви пари от рекламни проекти. Тогава ми харесваше графичният дизайн и го изучавах. По-късно в студентството си изучавах уеб дизайн и започнах да имам постоянни поръчки и клиенти. През лятото, след като взех бакалавърска степен, получих две предложения за работа – едното беше в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, а другото в областта на финансите. Въпреки очакванията на роднините си, избрах това, което ми харесва. По онова време IT сферата у нас беше в начално развитие и нямаше шанс дори да обясня какво точно работя на почти всеки мой близък.

От началото на кариерата си до момента осъзнавам колко е важно да работиш с правилните хора, а за да намериш правилните – колко е важно да имаш поне базови познания за тяхната работа. Благодарение на невероятните колеги и партньори през годините правим невероятни неща и имаме успехи. Вече почти 18 години съм част от това и винаги, когато ме попитат нещо за професията ми, аз се сещам как в различни интервюта, презентации и лекции съм бил записван като „уеб специалист“, „дигитален експерт“, „SEO специалист“, „рекламен агент“, „маркетолог“, „управител на агенция“, „специалист социални медии“ и пр. Може би стигнах дотук и поради това – адаптивността към средата. Нямам желание да бъда някой си, а да бъда полезен и адаптивен в своята професионална сфера.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

За мен е много важно да се уча – опитвам се да се уча от всеки човек, всеки казус в практиката ми, всеки адекватен източник на информация. Добрите източници на знания се откриват все по-трудно – такова е времето ни – всеки днес е източник на информация и всяка информация трябва да се отсява. Изисква повече време отсяването, отколкото намирането ѝ. Преди беше различно, но сега смятам, че е по-благоприятно за хората, които мислят в дългосрочен хоризонт от време.

За нещата, които правя, съм с мисълта, че нямам право на грешки, което си е моето кошмарно бреме, но така ме е научил животът ми до момента. Опитвам се да се вслушвам в хората – в тези, на които се доверявам и в другите, на които нямам доверие. Заедно тези неща помагат поне при мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн маркетинга в България? Как се разви той през годините и какво му предстои занапред според теб?

Имам наблюдения над нашия и международния пазар. Нивото у нас не е по-лошо от това в чужбина. Добрите професионалисти са малко и притеснението ми е, че стават все по-малко напред във времето, защото когато клиентите се увеличават, инвестициите също – няма достатъчно голямо качествено предлагане на професионални услуги спрямо увеличаващото се търсене.

Според мен занапред предстои пазарът на дигитални маркетингови и рекламни услуги у нас да се „пречиства“ от много участници, предлагащи услугите си, просто защото в новините казват, че IT секторът е най-заможен. Истината е, че този сектор е пренаселен, но същевременно има нужда от повече експерти и съвестни, лоялни, адекватни професионалисти. Това наблюдавам, че се случва в много сектори, но при по-бързо развиващите се явно е по-осезаемо.

Освен това сме в „Ерата на вниманието“ – достатъчно е да се самообявиш като „най“ в нещо и ще се намери кой да ти повярва, защото имаме тези много изгодни канали за масово разпространение. Винаги ще намериш 5 приятели, които да те подкрепят – и за много хора това, което твърдиш, че си, ще се превърне в абсолютната истина. В нашия бранш напоследък се случва подобен проблем, което е нормална част от „пречистването“ в предлагането на услуги. Да вземеш вниманието на аудиторията е лесно, но да го превърнеш в доверие изисква експертиза, време, опит и отговорност. Надеждата ми е тези качества да се увеличат и да са срещани сред все повече хора в бъдеще.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства за преодоляване –всеки час, когато си с три деца, три дигитални агенции и множество проекти. Наскоро станах един от първите в международен план и в страната, сертифициран по официалната програма на Facebook за маркетинг консултанти – това си беше истинско предизвикателство, защото държах изпитите в компанията на трите ни деца, едното от които на годинка.

Интересните случки в работата също никога не свършват. Винаги гледам да подхождам към клиентите с разбирането, че те познават отлично бизнеса си – много, много по-добре от мен – а това е важно за техния успешен маркетинг.

Когато правиш дигитален маркетинг за човек, който не познава пазара и клиентите си – това само му показва колко ползи може да пропусне.

Една от скорошните ми интересни случки в работата беше свързана с рекламна кампания във Facebook „като по учебник“, която започна да загубва постепенно своята ефективност (performance) относно конверсиите. Обсъдихме с клиента ни как да продължим стратегията и моята грешка беше, че първоначално подходих към него с очакването, че не познава пазара и своите купувачи – нещо, което сме свикнали да виждаме често. Оказа се точно обратното. Клиентът има доста грозни за един дизайнер органични постове във Facebook, но пък съобразени с хората, които купуват от него. Клиентът ни през годините постоянно е сондирал обратна връзка и е следил поведението на всеки един купувач, за да знае точно кои продукти да подбере и точно как да ги покаже. Въпреки стратегиите „по учебник“ за Facebook рекламата и нейната оптимизация – решихме просто да инвестираме сериозно в трафик точно през тези добре подбрани криейтиви. Резултатите веднага се подобриха.

Когато си човек, чиято работа е да изучава най-различни бизнес модели, ценови и др. политики и да разпределя над милион и половина евро инвестиции в дигитална реклама всеки месец, за които се търси определена възвращаемост – ти трупаш не само опит, но и си създаваш специфичен мироглед. Разбираш, че „формули на успеха“ има и те са много много специфични при всеки бизнес. Тъй като една част от дейността ми са фирмените консултации, обучения и одити – не мога да си позволявам на тях да изпадам в крайности за повечето теми и да давам крайни заключения „това със сигурност работи“ или „това със сигурност няма да успее“.

Няма канал, който да направи твоите продукт или услуга по-продаваеми, ако те не струват или услугите по продажбата им не струват. Само ще популяризира недостатъците им сред повече хора. Особено в социалните медии съм се убедил в практиката си, че печелят онези, които знаят как да създават и управляват емоцията зад всяка конверсия.

Как минава един твой ден?

Страхотно и динамично. Живея във Варна основно заради децата ни, но също оценявам, че към момента тук е доста по-спокойно от столицата, а и в много случаи – по-изгодно чисто финансово. Тъй като бизнесът ми е дигитален и международен – единственото важно нещо за мен е да имам добър Интернет и мобилни устройства за работа.

През работния ден съм постоянно с някакво такова устройство – лаптоп под мишница, смартфони, безжични клавиатури…

Моите родители живеят буквално на две крачки, но почти не можем да разчитаме на тях да се грижат за децата ни, затова половината от работния ми ден най-често протича със семейството. Говорим си с двамата по-големи сина, които са на по 7, сядаме заедно да обядваме – съобразяват се с нашия работен режим, в който имаме 1 час обедна почивка за семеен обяд например. Най-малкият в семейството има нужда от внимание през почти целия ден и затова с жена ми се редуваме през деня да сме до него, като батковците често помагат.

Целият ни екип действа по подобен начин – опитваме да съчетаваме работата със семейството, тъй като с основната част от клиентите ни работим от години и именно това добро съчетание е помогнало за екипната ни работа и успехите, които сме преживели. Ние сме хора, които трябва да бъдат креативни – това изисква огромно количество енергия и не може да става постоянно. Затова работното ни време е плаващо и работим в стриктни планировки за задачите и сроковете ни, но без да пропускаме да почиваме и „презареждаме“ винаги, когато имаме нужда. Не можем да си кажем дори сами на себе си „Ще си креативен от 9:00 до 18:00 ч.!“, защото не е човешки и професионално реалистично. Затова и не го правим, оставайки отговорни към работата и задачите си.

Като работодател категорично съм против твърдения, че децата пречели на кариерата и едва ли не не си заслужава да наемаме родител пред бездетен във фирмата. Практиката ми е показала, че няма значение какъв е човекът, колко деца има или няма… ако е безотговорен и нелоялен към целите и хората, с които са екип – той е провал за себе си. И когато говоря за „екип“ – говоря и за семейството.

Моят ден минава прекрасно, именно защото със семейството ми сме екип. В момента гледаме 3 деца и управляваме 4 фирми с множество проекти. Успоредно се учим и квалифицираме. Тук е моментът да благодаря на момичето до мен – Поли – с която мога да кажа, че сме чудесен екип, но всъщност е много, много повече.

Много пъти съм споделял на нашите стажанти, студенти и млади професионалисти, че семейството е важна инвестиция за успех. Вярвам в това. Знам, че семейството и децата изглеждат времеемък ангажимент за много хора, но с това допускат грешка. Да, когато имаш семейство и деца, нямаш цялото време на света и се отказваш от реализиране на много идеи – но това е ако не виждаш добре колко повече можеш да получиш и колко повече можеш всъщност да реализираш.

Няма да забравя как минах изпитите по международната програма на Facebook за Facebook консултанти – с бебето в ръце, под звуците на „Маша и мечока“ и двете други деца наоколо. Издържах изпитите и бях един от първите маркетинг консултанти със сертификат от Facebook в международен план. Понякога човек усеща, че няма избор, но всъщност изборът си е там – или да си свършиш работата, или да се вайкаш… в социалките. И двете неща са съвсем човешки и няма лошо. Аз най-често избирам всичко – първо си свършвам работата, а после може да се повайкам в социалките, ха-ха!

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Че коя работа днес не включва и онлайн среда? Наскоро в едната кооперация викахме каналджия да отпушва мръсен канал. Дойдоха двама с една машинка и се наложи да видят нещо за нея в Интернет. Вече дори да си каналджия – пак си в онлайн средата рано или късно заради нужда от информираност по твоята професия.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Не са съвети, въпроси са, но отговорите, които ще си дадете, може да са по-добри съвети от моите, защото не ви познавам и не бих съветвал непознати:

  1. Защо изобщо ще го правите, т.е. каква е крайната цел?
  2. Какво сте готови да жертвате и какво не сте… съответно сигурни ли сте, че ще си струва и при какви обстоятелства очаквате да си заслужава?
  3. Готови ли сте да поемете отговорността – за изборите, за решенията си, за хората около вас?

Покрай тези трите със сигурност ще изникнат много други въпроси, но така според мен е по-добре. Добре е да можем да си задаваме въпроси и да търсим сами отговорите. Защото отговори и истини много, но не всички са нашите и това е много важно да се осъзнае. Важно е заради очакванията ни.

Аз съм свикнал да очаквам всичко от хората, но и нищо конкретно. Когато нямаш конкретни очаквания, редуцираш стреса, защото осъзнаваш, че не е възможно и няма нужда да контролираш всяка ситуация. Когато очакваш всичко, разбираш, че ще имаш моменти, които не можеш да контролираш, но от които можеш да се възползваш или… да пропуснеш.

Според мен не започваме нещата, защото „започването“ създава временен дискомфорт. Seth Godin казва, че това е като да надуваш балон – първите няколко вдишвания са много мъчни, но след това надуване се случва изключително лесно. И ти се адаптираш, и балонът. Аз бих добавил, че бързо след това започват притеснения като „колко още да надувам“, „дали няма да прекаля“, „дали ще успея да приключа успешно и да направя възел в края“ и пр. Ако излезем от тази метафора – при „започванията“ и „завършванията“ е същото. Всеки има потенциал и креативност – когато имаш идеята, трябва да опиташ да я реализираш, но с мисълта, че началната адаптация е трудна и сложна, също както надуването на балона. И за да избегнеш много притеснения – трябва да изхвърлиш всичко излишно безапелационно възможно най в началото. Да кажеш „не“ на нещата в началото най-малкото е по-евтино и изгодно, пести време и нерви. Познавам хора, които са казали „не“, защото са осъзнали, че не е моментът или не са подготвени – и по-късно са спечелили.

Например това, че продаваш 1000 продукта, не означава, че ти е изгодно да ги рекламираш всичките във Facebook – най-често трябва да „изхвърлиш“ някои от рекламата, за да не се окаже, че разходите за нея са по-неизгодни от реалните печалби. Да „изхвърлиш“ някакви неща от интерфейса, администрацията и функционалността на електронния си магазин в самото начало, на ниво „скица на проекта“, е много по-евтино и пестящо време, отколкото да го правиш, когато програмистите завършват магазина. И всичко опира до това дали ще „изхвърли“ или ЩЕ СЕ „изхвърлиш“. Буквално… и преносно…

Доказвам си всеки един ден, че бизнесът се прави с Хора. Имаме отговорността да ги създаваме, развиваме и правим част от нещата. Не забравяйте, че за да сме част от тези Хора – трябва да покажем нужната сериозност, експертиза, лоялност, адекватност и най-вече Човечност. Успехът е дългосрочна инвестиция, която вярвам, че зависи от това.