Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства. Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, „Димитър Пешев“ и „Черноризец Храбър“. Носител на отличието „Майстор на словото“. Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма „Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в“ пак там.
Каква е основната промяна, която настъпи последните 5 години при онлайн медиите у нас?
Обичайно забелязваме, че “медиите се адаптират”. Това води до похвали за „гъвкавост“. Честността обаче изисква да проверим към какво. И с какви последствия.
Журналистическата работа се превърна окончателно в content. Думата звучи неутрално и безцветно. Но пасивност тук няма, тъкмо обратното. Content: това е съдържание в бойна готовност да приеме всякакви форми, за да изцеди до последна капка вниманието на зрителя. Позитивни последици от този процес има, но са малко и могат да въодушевят загрижен за бизнеса си човек или сръчен инфлуенсър. Иначе отдалеченият наблюдател е наясно с цената, която се плаща. От другата страна на везната тежи напрегнат кликбейт, бездна от кратки форми и една тайна, която се нуждае от по-голяма публичност – че медиите обслужват повече нашия допамин, отколкото желанието ни да разберем нещо.
Разбира се, това не е точно промяна, а задълбочаване на процес, който започна преди не пет, а много повече години. Ускорението му обаче е забележително.
Като позитивна промяна (по съвсем друга линия) – виждам едно леко разхлабване от гледна точка на „медиите-фаворити“, които обезателно трябва да се четат. На мен ми харесва, че новото поколение е хаотично и никой не знае откъде се информира, какво мисли и прави. Бяхме стигнали до една медийна стагнация, която напътстваше всеки млад човек и му внушаваше, че му приляга конкретно портфолио от медии, с които да подкрепи развитието си. И жестоко ще се изложи, ако не декларира близостта си с тях. Това не беше съвсем безхитросно. Моето поколение много лесно възприе това. Следващото – с една симпатична невъзприемчивост – по-малко.
Разкажете малко повече за екипа и процеса на работа в Актуално.
Актуално е медия с малък екип, в който всеки разполага с голяма самостоятелност. Това понякога води до разнородни решения. Лично на мен това ми допада. По-добре е самостоятелността да се запази, дори това да отключи дефект в общия облик. Така че нашият екип е сбор от индивидуалности, които имат консенсус по някои теми, по други нямат и това не им пречи да работят заедно.
Всичко това е предпочитане пред една сковаваща „редакционна политика“, в която медията бди над журналистите, сякаш те са абстракция, а тя от плът и кръв, а не както е – обратното. Тежките редакционни политики отдавна са причина за обезличаване на професията не само у нас. Именно това даде попътен вятър на журналиста-инфлуенсър, който с право започна да измества самите медии. Просто се забрави, че това е професия с индивидуален печат, а не безкрайно натаманяване на една гладка машина.
Колкото до процеса на работа: истината е, че се променя буквално през няколко месеца и е трудно да го изведа съвсем ясно. Нека го кажа така: в медиите днес или е необходимо да си необикновено добър в едно-единствено нещо, или да си добър в това да го изоставяш и захващаш ново.
Какво е новото, което дойде с навлизането на ИИ в последните две години в ежедневието на една българска медия като Актуално?
ИИ засега не е залегнал на дълбоко ниво в самата медия, изработката е основно човешка. Голямото притеснение тук се нарича „AI slop“ – възможността да се създава промишлено количество слабо съдържание, с което да се залеем сами.
Но ИИ влияе на медиите дори да не го използват пряко, защото той променя начина на четене например. Въпросният AI slop например вече масово наводнява социалните мрежи. Тук имам един личен шок – той е, че много по-малко хора, отколкото е добре за самочувствието ни, го разпознават. Даже още по-лошо: има хора, които са започнали да говорят в стила на въпросния AI slop и в живия живот започват изреченията си с „Не е просто Х, а Y“. Тук има един все по-сбъдващ се кошмар – представете си словоохотливо човечество, което говори по един и същ начин и винаги казва едно и също. А ако това се случи и в медиите? Които…не е да не са предразположени?
Моля, споделете за основните предизвикателства при монетизацията на медийните проекти у нас в последните години?
Проблемът тук е ясен: т.нар. „zero link“ четене/гледане. Тоест ИИ изземва всичко от интернет, обработва го и го предоставя на читателя, вече синтезирано. Нямам представа как ще се разреши в бъдеще.
Присъствието в социалните мрежи на медийните проекти е ли предизвикателство и как се решава?
Засегнах тази тема в горните въпроси – общо взето вече са неотделими. Преди социалната мрежа беше “пристройка” на медията, допълнение. А вече всичко е съвкупност от медиуми, които са на равни начала. Много хора например просто преглеждат стори-тата на медията и приключват. Тези граници започват да се размиват.
Има ли на пазара все още място за нови медийни проекти?
Ако са наистина нови, тоест носят оригинална промяна – разбира се. Но ако става дума за нов медиен проект в смисъл на хронологично нов, но по характер същия, не, няма: тази сфера е вече преситена.
Кое е основното, което следва да научат студентите по журналистика днес, за да са успешни утре?
Аз отдавна мисля, че личната чувствителност, общите знания, заниманията с литература, музика, въобще естетическото възпитание са в основата на всяка хуманитарна професия. Това няма да се промени. Най-хубавото приключение в живота на един млад човек е да прави себе си, да напредва с онези големи крачки (и големи грешки), които правим на тези години. Какво тогава следва да научат студентите по журналистика? Ами обичайното – да прочетат Труман Капоти и Хана Аренд например. Другото – лесна работа. Технически подробности.
