Създателите: Христо Стоянов за вдъхновението, онлайн средата и ученето

Христо Стоянов е експерт по социални медии и създател на LifeHack.bg, където вече над 8 години създава качествени материали и ръководства по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Случайно. Или по-скоро нуждата ме насочи.

Завършил съм информатика, но изобщо не влизах в лекциите. Като студент мислех за съвсем различни неща. Сега, като се върна назад, се чудя тоя непрокопсаник аз ли съм бил…

Първите ми работни места бяха далеч от компютрите. Работех в търговията и продажбите. И понеже съм доста интровертен човек, тази дейност изобщо не ми харесваше.

В единия случай, когато напуснах едно от тези си работни места заради тоталното си нежелание да се занимавам с това, се оказах доста време без работа.

Това беше и моята повратна точка. Тогава се насочих към това, което правя в момента.

Нуждата ме накара да измисля начин да правя нещо, което да ми носи някакви доходи. Имах и време да се уча. А благодарение на родителите ми имах и всичко необходимо като техника. И така започна всичко. Един сайт, втори сайт, постоянство. Та до днес.

Как и откъде се учиш и вдъхновяваш за материалите, които пишеш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Купувам си много книги. Вляза ли в книжарница, не излизам без книга. Те доста ме вдъхновяват. За над 10 години събрах и много ценни онлайн източници. Feedly-то ми е пълно с качествени сайтове, които следя и от които черпя информация за нашите материали. В този смисъл изобщо не се опитвам да измислям топлата вода.

Има толкова по-умни хора от мен, които вече са го направили. Ние просто разказваме за техните постижения, идеи и изобретения. Затова и в lifehack.bg гледаме най-вече материалите да са полезни за читателите ни. Разбира се, споделям и моя ценен опит, защото определено имам какво да кажа по много теми.

Единственото, за което съжалявам, е че не ни стига времето да споделяме абсолютно всичко интересно и полезно, което знаем. Но се стараем.

LifeHack.bg е сред първите онлайн източници в България с платен абонамент за съдържание. Как се спря на този бизнес модел и как планираш да го развиваш? Очакваш ли да бъде възприет и от други сайтове и как виждаш бъдещето му на българския пазар?

Да, ние сме сред първите, които се осмелиха да поискат пари за съдържанието си, и то на пазар, в който тази тема е табу. Първопричината за това е, че знам много добре каква стойност създаваме и вярвам в нашето съдържание.
Затова и се осмелих да поискам възнаграждение за труда на екипа ми.
Всъщност, бизнес моделът е нов само за България.

В развитите страни това е стара практика.

Когато започнах да проучвам как се прави subscription бизнес, не можех да повярвам колко сме изостанали. Всичко трябваше да измислям сам. Нямаше откъде да видя, да взема пример, да се поуча. Можех да гледам само американски такива услуги.

Да не говорим за онлайн разплащанията у нас. Специално за нуждите на абонаментния бизнес те са меко казано изостанали. Особено що се отнася до удобството, което предоставят на потребителя. А ако на него не му е удобно, няма да плати.

Това важи с пълна сила за т.нар. автоматични плащания (recurring payments). Въпреки това ние успяхме да внедрим такива в нашия клуб и услугата вече е налична за абонатите на MasterHack. Беше огромно предизвикателство, но успяхме да го предложим на клиентите си. Сигурен съм, че вече ще им бъде в пъти по-лесно и удобно да се абонират.

Благодарение на всички тези недостатъци обаче натрупах солиден опит, който смело мога да кажа, че си е цяло ноу-хау за този тип бизнес у нас. Скоро се надявам да остане време и да го споделя с подробности с нашите читатели. Що се отнася до нашия клуб – ние се развиваме постоянно.

Не минава и ден, в който да не направим подобрение по сайта, по съдържанието, по бизнес процесите вътре в клуба. Не спираме да даваме стойност – правим го не ежеседмично, а ежечасно.

Моделът ни със сигурност ще бъде приложен и от други сайтове. Защото е печеливш и защото е изгоден за потребителя.

Разбира се, подводните камъни са много. Малко след като създадохме клуб MasterHack, имаше няколко опита да ни копират модела, но бързо се провалиха. Този бизнес изисква постоянна ангажираност на абонатите, а на това не може да издържи всеки.

Спреш ли за известно време да даваш стойност, клиентите си тръгват.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Постоянно изниква нещо – особено чести са техническите предизвикателства, защото както споменах и преди малко, тук всичко тепърва се измисля как да се прави. Ако услугата ни беше в Щатите например, всичко щеше да бъде по мед и масло, защото там тази дейност е с традиции.

Най-голямото предизвикателство досега в бизнеса ни е внедряването на услугата за автоматично плащане на абонамента – recurring payments. Освен че отне повече от 5 месеца, в казуса бяха замесени голяма и сериозна компания, занимаваща се с програмиране, една от най-големите банки у нас и недостатъците на WordPress и банковата ни система. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че то вече е факт. Освен това е и едно от нашите най-големи конкурентни предимства! Сега не само създаваме най-полезното съдържание, но и може да се възползвате от него по най-удобния начин.

Как минава един твой ден?

Ставам в 6:30 ч и отивам в офиса си в Либхер. Там работя до 15:00 ч за немската компания. След това се прибирам.

Ако ми е ден да видя дъщеря ми, се разхождаме с нея или я вземам вкъщи да си поиграем няколко часа, ако не е, прибирам се и започвам да работя върху бизнеса си.

Коментираме с колегите нещата от деня, обсъждаме проблеми с абонати, коментираме какво можем да дадем още на лоялните си клиенти, планираме съдържанието, борим се с технически проблеми.

Към 9-10 вечерта приключвам.

След това обикновено гледам филми, за да разпусне мозъкът от четене и мислене. Това е най-приятният и неангажиращ начин, който съм открил за изключване на мисловната ми дейност. Почивам рядко, но и не се измарям лесно.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

За повече усилия не знам. Вярвам, че няма лесен бизнес, независимо дали е онлайн или офлайн, независимо дали се прави в България или навън. Но предполагам, усилията са по-различни. А ако сте комбинирали офлайн бизнеса си и с онлайн такъв, не ви завиждам.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

1. Не го правете точно като мен! Вземете само моите добри практики.

2. Издълбайте в мозъка си (образно казано) надписа: Ще изисква време, труд и средства. Забравете, че с безплатни инструменти и с нулев бюджет ще направите нещо успешно.

3. Вземайте идеи от по-развити външни пазари, но ги адаптирайте за нашия. Сляпото копиране на модели не помага. Адаптирайте се! Клиентите са различни!

Последвай ни и сподели:

Създателите: Радостна мама за блоговете, майките и децата онлайн и още…

Разкажи за себе си като за начало: коя е Ради, с какво се занимава, защо и как стигна дотук?

Аз съм Радостина, а през последната година позната и като Радостна мама. Завърших книгоиздаване, арабистика и маркетинг и през последните около 5-6 години се занимавам активно с маркетинг и реклама. Автор съм на две книги – “След 22” и “Наръчник на неомъжената жена”, – както и на блога www.mama.radostna.com. Съпруга на Стефан, майка на Боян и Деян. В момента активно гледам бебе и съм ангажирана с два комуникационни проекта. Ежедневно публикувам снимки и истории в Instagram, където прекарвам доста голяма част от деня си.

Как и кога реши да бъдеш Радостна мама онлайн? Как се разви твоето онлайн присъствие от старта му досега?

Месец преди да родя, се замислих какво ще правя през следващите две години и така дойде идеята за блога, насочен към майките. Преди да родя, бях Radostna, а после естествено се превърнах в #radostnaMama, тъй като 24 часа съм с едното или двете деца. Реших, че ще е готино да обединя на едно място повече щастливи майки, а личната ми кауза е да намаля депресията при наскоро родилите.

Започнах с определен план за действие, както всяко друго начинание. Направих сериозно проучване, подготвих сайт, нови акаунти в социалните мрежи, подбрах снимки и послания. По-късно създадох и група към профила ми във Facebook и на този етап затворих кръга.

На 8 март 2018 го пуснах и до днес най-активно се развива Instagram профилът ми, където множество майки ми пишат всеки ден, партнирам си вече с фирми и организации, информирам за предстоящи събития и новости, но най-вече споделям деня си и си мисля, че това е доста интересно за последователите ми там.

Как според теб технологиите и онлайн пространството помагат на майките? Има ли всичко необходимо за една майка в България онлайн?

Колкото помагат, толкова и вредят според мен. Майките сме постоянно на телефоните в интернет. Четем и се информираме за всякакви глупости и сериозни теми. Участваме в дискусии във форуми и умуваме над различни казуси от деня. Дотук добре, но реално информацията, която ни се поднася, често е “лично мнение”, непроверена или пък крайно негативна. Изключвам професионалните сайтове и медии. Така една нова майка може да се окаже в капана на чуждото мнение и да се загуби сред морето от информация.

Лично аз се доверявам повече на чужди избрани медии и приложения за майчинство и отглеждане на деца, чета книги и съм дала “off” на почти всички известия на групите с майки, в които членувам. Понякога ми става тъжно, друг път смешно как в група “Позитивните майки” от 20 поста много вероятно е един или нула да са позитивни.

Децата ти онлайн ли са? Как ги възпитаваш и учиш да ползват онлайн пространството?

Доскоро молех Боян да ползва таблета, за да ядем спокойно или да пътуваме 15 минути. Сега вече таблетът е “на ремонт” постоянно и не го даваме, защото той /на 2.7 г./ изведнъж се вманиачи. С особена лекота превключва клипчета в YouTube и в един момент го губя от поглед докъде и какво може да стигне, включително и да гледа всякакви реклами.

В момента Боян гледа вечер след ясла няколко любими приказки от You Tube директно на телевизора. А що се отнася до интернет – той е още малък. Няма реален достъп до мрежата. Изключвам моментите, в които аз гледам сторита в Инстаграм и той наднича.

Преди играеше една образователна игра на таблета, но тъй като е забранен сега, спря и нея. Вероятно скоро ще му разрешим отново да го ползва, и то най-вече за тази игра, в която учи форми и цветове, както и другата му любима игра е Talking Tom, на когото той говори.

Деян е още бебе и ще върви по стъпките на брат си. Няма да ги спра да ползват интернет, но сигурно ще вземем някакви по-сериозни мерки на контрол върху съдържанието и времето, прекарано с високите технологии.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с дигиталното и онлайн пространството?

Не мога да се сетя за конкретно предизвикателство, но покрай организирането на събития, с което основно се занимавам, когато не гледам деца, винаги изскачат казуси с интернет и комуникацията. Най-вече това, че трябва много да се внимава какви думи се използват онлайн, както и бързината на реакция в случай на криза. Спомням си едно доста голямо събитие, което правех преди години, как за начален час беше обявен 19, естествено, никога събитието не започва навреме и получих доста критики онлайн, което ми помогна после да правя по-точно описание на следващите. Друг голям проблем може да се окаже лавината от коментари онлайн, за която да не си подготвен. Особено негативните. Тогава трябва да се вземат светкавични мерки, защото Facebook работи денонощно и ти не можеш да спиш. 🙂

Как минава един твой ден?

Нямам два еднакви дни. Но най-общо сутрин ставам между 7 и 8. Първо трябва да се погрижа за Боян, после за бебето Деян. Единият отива на ясла, другият започва да си играе нещо, аз пия кафе и хуквам по задачи, кафета или магазини. Обикновено над 4 часа е моето screen time на телефона, което предполага, че доста снимам, обработвам и публикувам информация. После се прибирам, готвя, Боян и баща му се прибират. Играем или скучаем групово и към 20 часа бебето ляга да спи, към 21 Боян и аз с тях. Случва се да се събудя към 22 и да стана да свърша нещо на компютъра, да обсъдим нещо с мъжа или да чета книга, но в повечето пъти спя с децата, защото те се будят постоянно през нощта, а аз не спя през деня.

Разбира се, има и изключения от тези динамични дни, когато пътуваме или пък съм у дома с двете деца, ходя по бизнес събития или срещи. Изобщо, динамичен е моят ден.

Ако трябва да дадеш три съвета на майка, която иска да създаде блог като твоя, какво би ѝ казала?

Бих споделила това, което аз направих:

1. Подготви се добре. Измисли си тема и фокус на комуникация. Спазвай определен тон на разговор и ако решиш да се отклониш, винаги знай защо го правиш и каква е основната цел и мисъл.

2. Имай ясна представа кои са твоите читатели и се погрижи съдържанието, което правиш, да е за тях, а не за теб, майка ти или най-добрата ти приятелка.

3. Грижи се винаги за визуалната част – снимки, шрифтове, оформление. Спазвай една и съща линия, за да може феновете и враговете винаги да открояват твоето съдържание от потока на информация.

Последвай ни и сподели:

Създателите: Александър Кръстев за книгите и писането онлайн

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

За това основната отговорност носи майка ми – тя се грижеше да има поне по една нова детска книга вкъщи всяка седмица, когато бях на 5-6, та до втори-трети клас. След това вече започнах да ходя в градската библиотека. Аз съм от Стражица, което не е особено голям град, и съм от “децата на 90-те”, макар да не харесвам този етикет. Резултатът е, че нямаше особено много забавления, освен футбол с приятелчетата през деня и книги в часовете за почивка.

Професионално започнах да се занимавам с книги едва преди 2 години, а ако трябва да бъдем точни – с книжен маркетинг. Цяло едно десетилетие преди това обаче книгите ми бяха хоби, покрай което развивах заедно с кариерата си като ПР консултант. “Аз чета” и PRoPR Агенция бяха поравно важна част от живота ми и съм благодарен, че имах възможността това да се случи точно по този начин – мисля, че на никое друго място нямаше да мога да развивам толкова голям успореден проект.

Разбира се, в един момент дойде време да се посветя на хобито си и да направим “Аз чета” напълно функционираща информационна медия, макар и нишова. А след това се появи и съпътстващият проект за агенция BookMark, с която помагаме на партньорите си от областта на книгоиздаването, културата, образованието и технологиите да се позиционират по-добре онлайн и офлайн.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

О, случи се доста отдавна – понеже майка ми работи в държавната администрация, имам достъп до интернет още от средата на 90-те. След това, в гимназията, започнах да гоня мечтите си да бъда журналист с много голямо постижение: да имам електронна поща с разширение journalist.com. Още си я отварям понякога, за да се радвам на детските си амбиции. Всъщност досега опитвам да следвам немалка част от тях – от чистотата на детските идеи можем да се учим много, затова и не спирам да слушам какво говорят децата около мен. Записах да уча журналистика в Софийския университет и още от първи курс проф. Нели Огнянова, светилото в областта на медийното право, ме запали по блоговете и се появи “Аз чета”, един от първите специализирани блогове за книги у нас. Някъде по онова време започнах да ползвам и LinkedIn – другата ми голяма страст, която в момента носи и немалка част от приходите на BookMark, благодарение на обученията, които правя за различни по размер компании.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Това, което смятам за едно от най-важните си умения, е че съм добър слушател. Поради една или друга причина съм се заобиколил с адски интересни хора и когато ги изслушвам и задавам правилните въпроси (благодарение на журналистическото ми образование), успявам да науча наистина много неща. Разбира се, фактът, че чета постоянно и преобладаващо нехудожествена литература също има своята тежест.

В последно време опитвам да огранича и престоя във Facebook, затова обръщам повече внимание на това, което споделят контактите ми в LinkedIn и лидерите на мнение, които следвам там. Между другото, един от акцентите в обученията ми за работа с LinkedIn е именно промяната в навиците, която трябва да направим, за да ползваме добре мрежата – че само половин час на ден за четене на полезни материали и споделяне на наученото може да ни помогне да постигнем сериозна експертиза и разпознаваемост.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Доста дълъг път беше извървян през последните 10 години. Когато създадох “Аз чета” през 2006 г., водеща медия онлайн бяха блоговете. За 2-3 години се появиха десетина блогове за книги – “Книголандия”, “Литературата днес” и т.н, а чак тогава навлезе и Facebook. Беше наистина трудно да убедим издателите, че има смисъл да работят с нас, защото имаме лоялни аудитории – по 1000 човека, но такива, които си купуват буквално всеки ден книги. Излиза, че това, което почти всеки иска да е днес – инфлуенсър, който буквално продава своето влияние – ние го правим повече от десетилетие. И да, не става за седмица или месец…

Реалностите онлайн се променят всеки ден и ни коства доста усилия да останем там, където сме. Говоря в множествено число, защото имам страхотен екип, а един от първите хора в “Аз чета” Милена Ташева от няколко месеца е и съдружник в BookMark. Мога да добавя и Христо Блажев, с когото от години работим чудесно, дори имахме обща електронна книжарница, която продадохме на един от големите онлайн магазини. Именно Христо вдигна на ново ниво начина, по който се говори за книги у нас, с Facebook групата “Какво четеш”. Всички ние всеки ден прекарваме часове в обработване на информация за новите заглавия и нови начини те да бъдат позиционирани, а добрата новина е, че и в немалко издателства вече има професионалисти, които да го правят. За всички останали пък ние създадохме BookMark и работим като изнесен комуникационен отдел.

Смятам, че комуникирането на книги у нас вече е на прилично добро ниво, затова е много важно кампаниите да са добре подготвени и буквално безгрешни, за да могат да се отличат. Бюджетите за реклама например ще стават все по-големи, включително и заради постоянните ограничаващи промени в алгоритъма от страна на Facebook, затова нестандартните кампании ще печелят.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял, или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Не мога да отговоря на този въпрос. Тъжно е, но е факт – понякога най-голямото предизвикателство се оказва да удържиш сървъра да не падне, заради големия читателски интерес в конкретния момент. Или пък да си спомням как не съм успявал преди години да убедя клиенти да направим конкретен тип кампания, а сега такива да се случват в същите бизнес сектори, и то с чудесна успеваемост.

Как минава един твой ден?

Денят ми обикновено е продиктуван от 1-годишния ми син Преслав, но това е дисциплината, от която винаги съм имал нужда. В интерес на истината, първите няколко месеца, след като напуснах PRoPR, за да се посветя на “Аз чета”, работих от вкъщи и имах нужда от сериозни усилия да свикна с по-спокойния и не толкова динамичен начин на работа. В агенциите телефоните звънят постоянно, идват задача след задача и е много важно да останеш фокусиран и подреден. Е, сега пак съм на този етап, но минах сериозна школовка, така че смея да твърдя, че съм още по-добър от преди в приоритизирането и спазването на срокове. За това помагат както споделеният календар с колегите, така и приложенията за управление на задачи. Ползвам Wunderlist от години, между другото, препоръчвам го силно!

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката”?

Няма такъв спор – книгата е книга, дори да е проектирана в облаците. Има спор обаче за това дали трябва да си плащаме за книгите или просто да ги сваляме, откъдето намерим. Това е моя голяма кауза и използвам всеки удобен случай да го обясня – книгите не се появяват с щракване на пръсти и трудът на всеки един човек по веригата трябва да се уважава. Свалянето на книги, които не са пуснати за безплатно четене от своите автори или издатели, е вид кражба. И законова, и морална.

Проблем е, че у нас така и не се появи адекватна платформа за електронни книги, която с добри абонаментни възможности и интеграция с подходящ софтуер да осигури предлагане, което да обезсмисли масовото пиратство. Но това е проблем най-вече на издателите, които тотално отказаха да работят за пазар, години наред белязал двуцифрени ръстове в редица държави.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Ако още не са започнали, това означава, че след 5-6 години те вероятно ще правят нещо тотално различно, което дори не можем да си представим. Но трите съвета ще останат същите – винаги записвайте идеите си, винаги търсете правилните хора, с които да ги реализирате и никога не предавайте тези хора. И един четвърти – наистина никога не спирайте да учите. Това е моята формула.

Снимка: Благовеста Филипова, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0).

Последвай ни и сподели:

Създателите: Момчил Марчев за оптимизацията и репутацията онлайн

Момчил Mapчeв e създател на HDMC (Human Digital Marketing and Communications и Digital Extreme). www.eXtremeSEO.net e cпeциaлизиpaният мy фиpмeн caйт зa SEO – oптимизaция нa caйт, a двa – www.serm.bg и www.digitalpr.bg пъĸ засягат тeмaтa зa yпpaвлeниe нa oнлaйн peпyтaция, oблacт, в ĸoятo ce чyвcтвa пионер в Бългapия. Eдин пo-paзличeн изĸaз зa дигитaлния мapĸeтинг cтaвa нa caйтa мy www.inboundmarketing.bg, a мoжe би нaй-пpaĸтичния yчeбниĸ зa бpaнд мeниджмънт е на www.digitalagency.bg. B областта нa интepнeт peĸлaмa e поставен пъĸ caйтa мy www.extreme-advertising.com c пoлeзeн блoг пo тeмaтa, за начинаещи и напреднали.

Разкажи ни за това как ти самият откри Интернет? Нещо любопитно от първите ти сърфирания онлайн?
Ами как, с модем стандарт V.92 мисля беше, иначе казано с DialUp връзка (смее се). Още си спомням „пиу пиу, мяу мяу“ – звука на връзването на модема и радостта като тръгне прогрес бара на зареждането на някой сайт. По същото време при батковците борчаги висяха по ластиците на Адидас-ите едни тухли единички – мобифони и „джъткаха“ по главната (пак се смее). Аналогов свят, БТК и ДигСис стори, всеки сетне после пускаше кабели (в дивната ранна демокрация) по шахтите на родния телеком, появиха се LAN- овете, жици се протягаха м/у блоковете. Така бързо страната се нареди сред водещите в Европа по скорост на нета, нацията стана техническа „с дълги и цели проводници“.

М/у другото Интернет е влязъл в България от Варна за разочарование може би на всички столичани – факт. Ето още малко история – https://bit.ly/2F6CUVv

Интернет залите бяха хит вече, народът се социализираше бурно в Интернет от средата на деветдесетте. Там някъде и аз, с някакви студентски джобни вдигнах сърфа.

Как това (Интернет, сайтовете, съдържанието, оптимизацията, репутацията) се превърна в твоя професия и в бизнес?

Професионално от 1999-та 2000-та започнах да се качвам на по-големите вълни на сърфа . Запалих се веднага по уеб дизайна и започнах сериозно 2002-2003 – та. Потънах в девелоперската професията и тя ме погълна, връщане назад нямаше. Дойдоха съвсем големите вълни …

После се запознах с Оги Младенов, SEO (оптимизация за търсачки) беше апокрифна дисциплина в България, това е второто нещо, по което се запалих, даже влюбих. 2004-та – 2005-та да е било. Така започнахме да вкарваме през търсачките посетители на сайтовете. При мен поне, доста след това се разви като услуга организирането на класически, интернет, рекламни кампании за клиенти.

Започнаха около да се появяват читави форуми, семинари, конференции, където да се срещаме, развиваме, обменяме опит. Тръгнаха и първите обучения в областта на уеб дизайна и интернет рекламата.

После социалните мрежи взривиха всичко, направиха средата динамична и така се дигитализирахме окончателно.

2008-ма направих първи постъпки като пионер в България в управлението на онлайн репутация (ORM). Трудна дисциплина, доста хаби емоционален и психически ресурс, трябва да си доста балансиран човек и с много добър личен тайм и здравен мениджмънт, за да издържаш без корабокрушения (смее се).

Най-големите предизвикателства пред теб днес, след толкова години занимания в дигиталното?

Ами най-голямото предизвикателство остана мениджмънта на хора, неща като делегиране на отговорности, хед-хънтване на добри специалисти и тяхното задържане и постоянно мотивиране.

Създаване на правилна, работеща структура от акаунт мениджъри, за по-добро и пълноценно обслужване на клиентите.

Селс отдел за студени контакти и разширяване на клиентска маса ми е директно, пряко предизвикателство за новата година. Смяната на офиса в посока CampusX вече е в ход от понеделник. Време беше да влезем в сграда с винил и стъкло (смее се). Ще е добре да се възползваме от добрият бизнес климат в новия район.

Със сигурност има и неща, дето ще ме пресрещнат в движение и не подозирам за тях, времената и хората и нравите продължават да ме изненадват. Добре е да не е прихващане от ракета Томахоук, а от повечко неща с + измерение.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ами аз съм си известен, че не съм по нормалностите, не обичам да съм в плато, та дори то да е комфортно и сигурно. Все си скроявам по някоя щуротия, превземам върхове, вълнувам се, уча, опитвам, „падам / ставам“. SEO е вечен технически ориентиран експеримент, ORM е вече социален експеримент, богато ми е менюто. Е, има и пресолени и пре-пикантни манджи, но често има и хайвер и трюфели обаче (смее се). Да, като си гледам ЕГН-то време е да се кротвам … и да мина на проверени само рецепти … ще видим тая работа …

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Иска баланс и тайм мениджмънт дяволски добър, за да идеш на върха и да се задържиш там. Иска комплекс от познания и непрекъснато четене, експерименти и луда страст тая работа в сферата на дигиталния маркетинг и PR. Обща култура, категорично доста над средното и ежедневна профилактика на чувства и емоции, има си моменти да ти се крещи, а няма как (смее се).

Професията ни е супер рискова за „прегаряне“, ако не почиваш правилно, ако не делегираш отговорности правилно, ако не правиш точните партньорства, бум! Ама си заслужава, много е яко, много!

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Интернет предприемач вече е много огромна сфера. Нашето с диджитъл маркетинга, електронна търговия, дропшипинг, то вече само по себе си е море без дъно.
Не знам от къде да започна да ръся разум, рецепти и препоръки (смее се).
Таргетирай ясно въпроса моля те, нали си ми приятелка (смее се).

За дигиталните маркетолози:

– подгответе се, че ще се учите цял живот; без обща култура, само техники и опити, технократщина, няма да стане;

– адска дисциплина, особено ако поведете колектив след себе си, което при растеж е неизбежно; внимание с кадрите, намаляват, ценете си хората, мотивирайте, не манипулирайте – средата е Human Digital

– хипербаланс м/у отделите – селс, криейтив, маркетинг и комуникации … и поменете „няма лоши войници, има лоши командири“, така помни историята.

Последвай ни и сподели: