Биляна Лаундс-Николова за медиите, издателския и дигиталния бранш

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първият ми досег беше чрез интернет доставчика ми BISonline. Аз не просто ползвах услугата, а непрекъснато си намирах поводи да се навъртам покрай тях и не бях само потребител, а постоянно присъствие в офиса им. Това беше в началото на 90-те, a местоположението – бърлогата на PooH (Калин Богацевски), един апартамент в Лозенец, натъпкан със сървъри и компютри. Екипът буквално живееше там, сред кабелите, кутии с пица и бутилки кока-кола. Интернет беше цяла вселена за мен, а BIS беше първото ми прозорче, откъдето се взирах в този нов космос. Чаках търпеливо да се свържа с мрежата и чрез нея с компютри отвъд. Там имаше нещо, ама не много. Разни игри, програми. Беше нова вселена в действителност, но с малко звезди. Най-практичното приложение беше връзката чрез ICQ и мейл.

Когато започнах работа (1993 г.) първият ми компютър беше Макинтош (Classic) с екранче, по-малко от днешен четец за книги. После ме повишиха и ми дадоха LC, което си беше вече сериозна машинка. Имах PC вкъщи и можех да видя непосредствено разликите помежду им. В офиса работех едно, вкъщи друго. Но дори да съберем всички плюсове на двете платформи оттогава, пак нямаше нищо общо с идеите в главата ми. Представях си уебсайтове, каквито се появиха чак 20 години по-късно, но на технологиите им трябваше време, за да се родят и да се развият.

Тогава не мислех, че ще навляза в този сектор професионално, защото като цяло нямаше толкова жени в него. Направо никакви нямаше. А аз още не бях готова да съм толкова отявлен аутсайдер. Затова се посветих на друга кариера. Работех с цифри, екселски таблици и бази данни. Но истината е, че съм творческа личност и имам нужда от поле за креативна изява.

В един преломен момент в живота ми реших да рискувам и да започна собствен бизнес. В началото на 2002 г. създадох Интермайндс като уеб студио и лека-полека развихме дейността му, работейки едновременно с всички тогавашни колеги от бранша да налагаме уебсайтовете като инструменти за бизнес, маркетинг, забавление и образование. Постепенно обаче правенето на сайтове ми омръзна, защото ако не виждаш в действие практическа полза, технологиите и дизайнът са самоцелни. Създадох си разни други уеб проекти (онлайн тестовете МАРР, риалити шоуто Real Life), много се занимавахме с директен маркетинг и въобще търсех практическото реализиране на уеб технологиите. Още нямаше онлайн реклама, онлайн медии и IAB. Пък и уеб секторът трябваше да се развие, да порасне и да съзрее. И тогава дойде решението да започнем издаването на списание .net. Всички се чудеха защо дигитален човек като мен се връща към хартиена медия. Но истината е, че просто ни трябваше медия, пък и такава, която да направи мост между уеб сектора и аналоговите хора. И действително списанието помогна на бранша – в него представяхме успешни проекти, имаше много и практична информация за дизайн, програмиране, онлайн бизнес; организирахме 14 събития, в които представяха знанията и идеите си редица наши и чужди лектори и т.н. Хората извън уеб сектора започнаха да се интересуват от нашата работа и не малко фирми и рекламни агенции бяха редовни абонати, за да следят тенденциите, както и рейтингите на Nielsen и Gemius.

Как и откъде се появи у теб интересът към издателската дейност? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Казват, че апетитът идва с яденето. И може би точно така стана с издателската дейност. Издавайки списание, трябваше да отделим екип, който да работи по него – извън съдържанието има доста издателска работа като превод, редакция, предпечат, печат, разпространение и маркетинг. Но .net беше нишово списание и то не уплътнява ресурса на едно издателство. „Фотомания“ дойде като естественото му братче, не само защото любителски фотографията ме интересува, а и защото в нея също има криейтив плюс технически аспекти, които трябва да се обяснят и практикуват. С навлизането на дигиталната фотография, която се разви до масово хоби, обработката на снимките със специализирани програми стана неразделна част от нея.

За съжаление, да си издател на списания в България е изключително труден и непечеливш бизнес и затова се наложи да го подобря малко. Голяма част от съдържанието на нашите списания е лицензно и по тази линия, свързвайки се с други лицензианти, фирмата ми пое ангажимент за аутсорсинг на предпечата на подобни издателства от чужбина. Това, освен че е допълнителна бизнес възможност, уплътнява ресурса и укрепва издателската дейност.

Прозрението ми да прекроя издателството в сегашния му вид обаче дойде от нефункционалния местен маркетингов и рекламен пазар. Без да слагам всички в тези професии под един знаменател, мога да кажа, че по лични наблюдения голяма част от хората с такива позиции или не са си на мястото, или не знаят какво правят. Накратко, за да може хем списанията да запазят редакторската си политика, хем да се оползотвори жизнено необходимият рекламен принос, ние се пренасочихме към т.нар. custom publishing или също известно с името му от страна на ползвателите на услугата – content marketing. Това означава просто по-добра симбиоза между спонсорите и съдържанието, което се приема много добре от крайния потребител. В този смисъл вече видът на медията (уебсайт, имейл, видео, списание, телевизионно предаване и т.н.) няма значение.

Всъщност мисля, че не издателството, а маркетингът ми е професионалното занимание. Имайки опит с интернет, телевизия и печатни медии, смея да твърдя, че не виждам особена разлика помежду им. При всяка от тях ключова е аудиторията ѝ, която трябва добре да изследваш и опознаеш, за да можеш достатъчно ефективно да ѝ предадеш съдържание. Изхождайки от таргета, избираш медия, а не обратното. Интеграцията на посланията и синергията на медиите са същината на маркетинга, другото са подробности.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Относно ученето мога да кажа, че не съм се спирала, защото имам непрестанен глад за знания. Човек може да се учи от всичко и от всеки, дори всеки провал е безценен, ако можеш да извлечеш урок от него.

Има една теория за десетте хиляди часа, които са необходими, за да станеш специалист в дадена работа. Действително, без практика и опит, не можеш да претендираш, че разбираш, защото дори простите неща са лесни само за професионалистите. От друга страна, ако имаш хъс, фокус и си отдаден на 100%, можеш да скъсиш срока на 10-те хиляди часа. Пък има и още някои важни фактори – натрупването на знания и кръстосаният опит. Това е като с чуждите езици – само първият и вторият са по-трудни, след това започваш да виждаш връзките, общите корени на думите, логиката им и неусетно се оказва, че с възрастта не е по-трудно, а е по-лесно да се учи.

В работата на мен лично ми помага много факта, че съм упорита и не се предавам лесно. Аз съм зодия Козирог и с присъщата ми практичност всичко, което измислям, има функционална цел. Обичам да създавам и работя с маркетингови инструменти. Обичам също нещата да си пасват като кубчета на Тетрис или парченца на пъзел. Ако това не се получава от първия път, не ги напъвам, а ги въртя, докато се сглобят естествено.

Все още много се вълнувам от новите технологии и понеже много пътувам, попивам идеи отвсякъде. Най-любимо ми е да пренасям опит и идеи между разнородни сектори – според мен точно тези нестандартни приложения носят конкурентното предимство. Да мислиш отвъд рамката на установения стандарт, да си наблюдателен и ентусиазиран, това са все качества, които помагат, ако си сериен предприемач като мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България, както и за офлайн медиите и тяхното дигитално присъствие? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

О, не се наемам с никакви прогнози. Нямам никакви очаквания нито от едните, нито от другите, защото съм ужасно взискателна и само ще се дразня и разочаровам, ако се разминаваме. Радвам се на всичките им постижения и следя с любопитство всяка тяхна следваща крачка. Ние имаме късмета да живеем в толкова интересни и динамични времена, толкова бързо се развива всичко, че е трудно да се прогнозира дори за година напред.

Все пак, много ми е интересен балансът между достойнството на издателите и действителността, която нерядко ги принуждава да го преглъщат. Това е най-голямото предизвикателство за една медия и не може едностранно да се избере страна. Същото е с отношенията към аудиторията. Изкушението да се взимат решения от името на потребителя (и уж в негова полза) също е нещо, което безвъзвратно променя днешните медии.

После, дефинициите също се промениха. Първоначално за офлайн се приемаше медия без екран и връзка с мрежата, но къде тогава е телевизията? Интерактивността е присъща за радиото, но без екран и клавиатура то пък от кои е?

Както казах и по-горе, за мен е важно съдържанието, а не преносната среда. Класическите офлайн медии се принудиха да се адаптират към новите условия и много успешно мигрират към онлайн устройства. Но това не ги убива, а ги допълва. Както с появата си телевизията не е убила радиото, не мисля, че офлайн медиите ще умрат толкова скоро за сметка на уеб платформите. Хората имат тактилна потребност от допир с хартия и тя си има своето място. Ако мога да си позволя едно сравнение, не можете да гушнете и погалите Тамагочи така, както физическо същество с козина.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства имам всеки ден и това е най-готината част от работата. Иначе досега да съм умряла от скука. Всяко предизвикателство може да те хвърли в паника, да драматизираш и да се ядосваш, но от дистанцията на времето всяка трагедия изглежда комична.

Това пък, без да е било толкова драматично във времето си, ме подсеща за една смешна случка със старта на списание .net. Когато излезе първият брой, дойдоха да ми вземат интервю от в-к „Пари“. После обаче ми се обажда майка ми и притеснено ме пита какво е това порнографско списание, което съм започнала да издавам, видяла го една съседка на сергията за преса и сега целият квартал за това говорел. Ха сега де? Чудех се какво им става на тия хора, докато не видях лично снимката си във вестника. По време на интервюто фотографът ме накара да застана до една голяма рамка с постер на корицата на първия брой, но после в редакцията кадрирали снимката така, че не се вижда главната тема, а точно до главата ми се мъдри подзаглавието на една друга (между другото, изключително интересна) тема: Порно 2.0.

Ако трябва да отговоря сериозно за предизвикателствата обаче, истината е, че понякога сама ги търся. Когато усещам, че има поле за развитие или пък нова възможност, за мен е много изкушаващо да поема новото предизвикателство. Това е възможност не само за ръст, но и за приключение.

Как минава един твой ден?

Имам три вида дни: рутинни – такива, в които отмятам списък със задачи; мързеливи – в които се мотая и оставям ума си да почива; и креативни – в които експериментирам и прилагам идеи, които са ми дошли в мързеливите дни. Гледам да не си отлагам ангажиментите, за да не се натрупват, и също следя да ротирам правилно различните видове дни. Например не мога да мързелувам, ако знам, че имам работа и няма как да съм креативна, ако се занимавам само с рутинни дейности. Считам, че почивката е задължителна за възстановяване на креативния потенциал и не трябва да се пренебрегва. Аз съм работохолик, никога не пропускам крайни срокове, но същевременно имам много свободно време за различните си хобита (някои от които практикувам през седмицата в т.нар. работни дни). Тези принципи прилагам и с хората, с които работя. Който е работил с мен, знае.

Вярвам в баланса във всяко едно отношение – добро и лошо, силно и слабо, ин и ян.

Какво мислиш за спора четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Мисля, че въпросът има еднакъв брой поддръжници и за двата отговора. Аз лично пиша дигитално, но чета на хартия. Вкъщи имаме библиотека с близо 5000 книги и не мога да се лиша от красотата и миризмата им дори и срещу удобството да ги разнасям всичките в един джобен четец.

Какви три съвета би дала на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да започват веднага. Каквото и да е. Нещо да правят, защото дните минават и те пропускат възможности с всяка изминала минута. Човек трябва да събере опит от много неща, докато намери себе си в това, на което реши да се отдаде.

Когато говориш, не научаваш нищо ново. Затова слушайте по-внимателно. Сигурно ще прозвучи банално и даже поучително да давам този съвет, но ако можех да го дам на себе си преди 25 години (а и да го бях послушала тогава!), щеше да ми е много полезно.

Също съветвам всички да не се страхуват от предизвикателства, провали и завистници – всичко това са белези за успех.

Емил Марков за дигиталното от преди да бе толкова модерно, та до днес и за това какво е нужно да си добър дизайнер в бонус

Емил Марков

Как Емо се докосна до дигиталното? Имаше ли предчувствие, че ще е любов Голяма?

Беше поредица от моменти.

Първият ми досег с компютър изобщо беше през 1988 година в Яница в Елхово, където моят приятел – блестящият моден дизайнер Куман Сталев, проектираше орнаменти и шарки за какви ли не страхотни плетива, подреждайки едри пиксели на някаква огромна машина.

Две години по-късно в един мръсен квартален мадридски бар се запознах с един дребен тип. Оказа се, че той е Абел Бело – един от първите дигитални артисти в Европа и преподавател по компютърна грамотност в тамошната Художествена академия. Между бира и бира, ме нави и завърших целия курс. Компютрите бяха Амстрад без твърд диск и две големи флопита от по пет инча и нещо със заключалки.

После си купих за цената на една кола на старо първия компютър, който стоя като лампа на масата ми за рисуване половин година и единствената програма, която ползвах беше един курс за обучение по машинопис. Оттогава пиша с десет пръста и без да гледам клавиатурата.

После с един друг приятел – в момента – специалист в 3D мапинга и всякакви дигитални и традиционни арт инсталации и пърформанси Христо Гелов, който по онова време също се беше сдобил с първия си компютър, започнахме една телефонна любов и така по телефона се научихме да форматираме дискове, да записваме почти без страх файлове, да инсталираме страшни работи и да ги използваме, за да се прехранваме.

За пръв път се почувствах истински в дигитален свят на заглавната страница на Altavista през 1995 и на фиестата с машини за RV и био-енергийни шейкове на една гара в Мадрид през същата година. Тогава разбрах, че светът вече е друг.

Нямах предчувствие. Стана по случайност и от само себе си. Тези логични случайности, които не ни дават мира цял живот.

…………………………………………………………..

Днес къде е Емо в дигиталното?

…………………………………………………………..

Някъде из облака.

Толкова бързо се променя всичко това, че вече не знам. Стана част от мен и не мисля за мястото си в него. Опитвам се да се актуализирам в конгломерата от тенденции, приложения, хардуер, но смятам, че е невъзможно да огледаш, попиеш, пипнеш и ползваш всичко. Светът около нас е огромен и продължава да се раздува. Очаквам да не гръмне скоро.

За дизайн и илюстрация ползвам стандартните приложения по навик и заради удобството, което внушават. В момента на генериране и набелязване на идеята и за реализация на конкретни графики и специфичен ретуш и ефекти все повече ползвам мобилни приложения.

…………………………………………………………..

Какво са/бяха блоговете за теб? Имаше няколко и то все чудни

…………………………………………………………..

Блоговете бяха момент на откровение.

Имах толкова много различни неща да споделям с другите, че допуснах грешката да ги разделя по платформи и теми. Беше обсесивно-компулсивен импулс и концептуален лапсус. Когато си дадох сметка, че всъщност архивирам мисли и картинки по специфични характеристики, зарязах всичко.

Социалните мрежи също помогнаха за отесняване на територията на персоналните блогове и отчуждаването на останалите в корпоративната нива.

Лайфстайл блоговете не ме интересуват, защото ги смятам за жалко колелце в машината за масова консумация.

Може би някой ден пак ще имам потребност. Ще видим.

…………………………………………………………..

Как дизайнът за уеб е различен? С какво Интернет промени дизайна?

…………………………………………………………..

Уеб дизайнът не е различен.

Това е краткият отговор. За дългия отговор се пишат книги.

За дизайна е необходимо да имаш добър вкус, специфична подготовка, дисциплина и огромно желание да не спиш нощем.

Смятам, че интернет не промени дизайна, а го разшири жанрово и естетически. Предното оставя място за безкрайни интерпретации, но смятам, че например, оформлението на книгите днес, би било различно, ако не беше влиянието на тенденциите, които минават на вълни, прекосявайки интернет пространството, през сетивата и мисълта ни.

Днес звездите в дизайна, блестят за малко.

…………………………………………………………..

Съветът ти към дизайнерите, които сега са в началото на пътя си – какво да не пропуснат, кое е важното?

…………………………………………………………..

Най-важното според мен е да не забравят никога, че всичко, в който и да е жанр на дизайна, започва на един лист хартия с един молив и едно парче гума. Да пазят тези листи.

Другото е въпрос на обстоятелства и време.

…………………………………………………………..

Създателите: Никола Павлов за електронната търговия в България

Ти си сред първите хора, които започнаха да развиват сферата на груповото пазаруване в България. Разкажи повече за това – как стартира онлайн, как и защо се насочи към тази ниша, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

С уеб се занимавам от 15 години – от ученическите ми години. Когато си ученик, в общия случай разполагаш с неограничено време и минимални отговорности. Идеален период за любознателните хора да научават нови неща и да развиват умения (разбира се, говоря за неща извън стандартното образование). Аз се бях запалил по уеб програмиране. По онова време нямаше StackOverflow, но пък форумите тепърва се популяризираха и развиваха като места за обмен на информация и взаимопомощ. Когато понатрупах известен опит и няколко проекта ми минаха през ръцете, спомням си, че се бях ентусиазирал да се изявявам като помагач по форумите. Това много ми помогна да натрупам различни знания. Беше нещо като предизвикателство – да разцъкам нещо ново и да науча нещо ново, за да мога да помогна на някой друг с проблем или запитване. Така научих много.

По-късно, след доста фрийланс проекти и няколко проекта на постоянна работа, осъзнах, че всъщност ме влече да се занимавам с неща, насочени към масова аудитория и които са полезни. Услуги, които се ползват от повече хора и се оценяват добре. Поне за мен, това носи по-съществено удовлетворение, отколкото тесни нишови проекти. С тогавашния ми партньор Петър Илиев правихме опити и с няколко стартъпа – онлайн магазин за тениски с custom щампи; микроблогинг платформа и други. Електронната търговия определено привлече интереса ми.

През 2010 г. започна големият бум на т.нар. „сайтове за групово пазаруване“ и не само в България. Причината беше, че стана известно в колко голям хит са се превърнали на запад Groupon за две години от създаването им.

По онова време със Сребрин Ватралов и Петър Илиев тъкмо си бяхме освободили време, защото щяхме да започваме стартъп, свързан с портал за автомобили. По инициатива на Сребрин бързо се преориентирахме, отказахме се от идеята за автомобили и решихме да се занимаваме с групово пазаруване. Така се роди Grabo.bg. Началото беше изключително шантаво и трудно. Колкото и опит да имахме в уеб, това е по-скоро търговски бизнес и трябваше тепърва да изграждаме екип, търговска структура и методология на работа. Към екипа привлякохме търговци, включително и Велизар Величков, който впоследствие стана съдружник и търговски директор. Срещахме всякакви трудности. За българския бизнес този модел на работа с отстъпки беше непознат и срещахме доста голямо съпротивление, докато успеем да реализираме успешни партньорства. Всичко беше импровизация, учихме се в движение. Мина доста време, докато процесите се канализират и колелото се завърти.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Уча се в движение и импровизирам. Според мен най-добрите учители са:

  • Критично мислене. Сам да си намираш кусури на нещата и да се стараеш да ги подобряваш.
  • Проба-грешка. Трябва да се експериментира, дори и с риск да се греши.
  • Да се вслушваш в обратната връзка от партньори, клиенти, колеги.
  • Да попиваш добри идеи от другите.

Какви са твоите наблюдения за онлайн търговията в България? Как се разви тя през годините и какво ѝ предстои занапред според теб?

От бизнес гледна точка смятам, че онлайн търговията се развива с добри темпове и цялостно ще продължи да расте. Има обаче и проблеми, от които страдат всички страни. Онлайн търговците, например, страдат от върнати стоки и непотърсени пратки (заради явлението по нашите географски ширини „наложен платеж“, което няма да изчезне скоро). Тези неща се отразяват на ценообразуването. За потребителите пък е предизвикателство да направят добра преценка и информиран избор на кои търговци какво доверие да имат, защото липсва прозрачност и има безкрайно много „анонимни“ търговци. Мисля, че ще се запази тенденцията да се очертават малък брой свръх популярни онлайн магазини, които присъстват навсякъде, и огромен брой малки играчи, разчитащи или на тесни нишови продукти, или на случайно минаваща аудитория и базов онлайн маркетинг.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Хубаво е, когато се бориш с предизвикателства в посока да се развиваш по-успешно.

При нас обаче най-големите предизвикателства през годините бяха по-скоро в посока оцеляване и борба с некоректност. Няколко пъти минахме през много трудни моменти. Например, през 2011 година наш бизнес партньор, хем проверен от наша страна, извърши измама с туристически услуги и завлече 220 туристи с големи суми пари. Това беше огромен удар за нас в много посоки – от една страна имиджово, от друга страна отне месеци организационна работа по решаване на проблемите, а също така беше и голям финансов удар да компенсираме ощетените клиенти. Друг случай: некоректна счетоводителка извърши известни мизерии във фирмата и напусна. Още един: злонамерени лица неправомерно регистрираха наша търговска марка и се съдихме години наред. Трети случай: служител извърши измамна схема и открадна голяма сума пари от фирмата.

За щастие успяхме да преборим тези проблеми и продължихме напред.

Как минава един твой ден?

Непредсказуемо. Един хубав ден минава спокойно и през него фокусът е работа в посока развиване на услугите. Един лош ден минава в решаване на изскачащи проблеми от всевъзможен характер 🙂

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Онлайн средата се променя изключително бързо и динамично. Невъзможно е да си винаги в час с всичко, трябва да си свръх-човек. Това е най-голямото предизвикателство и изисква най-големи и постоянни усилия – да не изоставаш.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

  • Нещата не се случват сами. Човек трябва да прави нещо, за да се случи нещо. Без упорито бачкане не става.
  • Добрият екип е най-важен. По-добре е да се обградиш с качествени и компетентни хора, с които да се развивате заедно и да се дърпате напред, отколкото да действаш самостоятелно.
  • Първо трябва да дадеш, за да получиш. В бизнеса много хора тръгват с идеята „дай да видим как да направим пари“. Според мен трябва да се мисли в посока как да направим нещо качествено и полезно, а ако успеем, парите ще дойдат сами.