Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Последвай ни и сподели:

Димитър Панайотов от подкаста Ден – новините от деня само в няколко минути от екип, на който можем да се доверим

Ден

В тези предизвикателни времена, в които едновременно има много информация, но и е все по-трудно да се ориентираме в нея, а и фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата са в пик, много хора се колебаят на кои информационни източници да се доверят, за да получат достоверни и качествени новини. Като проект и с подкаст, ние в Създателите сме пристрастни към подкастите, ясно е. А също сме в битка с фалшивите новини и дезинформацията. Затова и поканихме Димитър Панайотов, Главен редактор на подкаста Ден, част от групата на Говори Интернет.

Как стартира подкастът Ден – малко от историята му до тук?

Историята започна през 2015-та година, когато Владо Каладан беше мой преподавател в магистратурата „Е-Европа“ към СУ. Всеки, който е слушал „Говори ѝнтернет“, знае колко харизматичен и начетен човек е Владо и затова и не е учудващо, че бързо се превърна в един от най-смислените преподаватели, които съм имал. От него усвоих много от основите, благодарение на което правя това, с което се занимавам днес – от маркетинг, SEO и социални мрежи до WordPress, Creative Commons, създаване на дигитални медии, интернет бизнес и на практика всичко, което правим днес в ГЍ. Именно тогава се запознах и с Еленко, който ни беше гост-преподавател.

Самата история на „Ден“ стартира точно преди една година, когато публикувах статия за любимите ми подкаста и включих в нея Г

(https://podmosta.bg/lyubimite-ni-balgarski-podkastove/). Така, подсетил се за мен от статията – Владо се свърза с мен и след няколко приятни вечеринки с него и Еленко бях поканен да правя подкас за новини – част от мрежата на „Говори ѝнтернет“. Последваха месеца, в които мислехме концепция, аз събирах екип и извършвахме всякакви други оперативни дейности. „Ден“ е най-мащабният проект на мрежата от гледна точка на ресурс и организация, затова и искахме да го стартираме на възможно най-високо ниво. Почти целият септември мина в това да правим пробни епизоди, които така и не видяха бял свят. Първият ни официален епизод беше излъчен на 2-ри октомври 2019-та. И ето ни днес тук – 130 епизода по-късно. Няколко думи за екипа днес?

Ядрото от екипът се състои от мен и Пламена Крумова и Александър Николов. Ние сме водещи и редактори на новините. И тримата сме с журналистическо висше образование и се занимаваме с дигитални медии под всякакви форми. Няма как да минем и без Антон Велев, нашият звуков гуру, който прави магията на подкаста реалност. Владо и Еленко влизат в ролята на продуценти, осигурявайки ни всичко от което имаме нужда, за да може да съществува „Ден“.



Кое е по-специфичното при правенето на новини за подкаст / новинарски подкаст? Кое е най-предизвикателното?

Не живея с илюзията, че това, което правим е най-висшата форма на журналистика. Но нашата дейност също има смисъл и трудности. Първата и най-основна е отговорността, която имаме пред аудиторията. „Ден“ има близо 1000 слушатели на епизод и те продължават да се покачват всяка изминала седмица. За много от тях нашият подкаст е или единственият, или един от малкото информационни канали, които консумират. Затова е и изключително важно новините да са максимално проверени, достоверни и от надеждни източници. Не на последно място обаче ние не можем просто да копи/пейстнем чужди новини или само да ги преразкажем. Може би най-голямата добавена стойност на „Ден“ е, че се стремим да дадем и възможно най-адекватен контекст – не просто да кажем какво се е случило, а защо, каква е предисторията, кои са главните истории и какво означава това.

Още един подводен камък е, че ние нямаме право да даваме лично мнение, оценки и анализ. Точно това за нас беше най-голямото предизвикателство в началото – изисква много висока обща култура и буквално денонощно четене на новини, статии и анализи. Поради специфичния си формат ние имаме много малко време, едва няколко часа, за да създадем всеки един епизод – нямаш ли предварителна подготовка и не следиш ли какво се случва непрекъснато – просто няма как да имаш времето да подготвиш текста си за деня. Да не забравяме, че ни трябва и техническо време за звукозапис и монтаж – всичко става в реално време. Освен, че сме ограничени от времето обаче сме ограничени и от мястото – ние трябва да поберем всичко най-важно от деня, плюс контекста, в рамките на 5-8 минути нормално четене. Буквално всяко изречение е внимателно премислено, защото място за несъществени неща няма.

Как се развиват слушателите – като аудитория?

Всички бяхме изненадани от това колко бързо „Ден“ намери своята аудитория и с каква скорост тя се разраства. Вече споменах приблизителни числа, но трябва да се имат предвид няколко фактора – ние съществуваме от по-малко от 7 месеца, не сме инвестирали в реклама и редовните подкаст слушатели в България все още не са твърде много. Това, което ме изумява мен обаче не е количеството, а качеството на тази аудитория. Тъй като имам пряк досег до нея съм впечатлен от това какви хора ни слуша. Почти целият ми опит досега е в сферата на онлайн медиите. Знаеш как техните уебсайтове имат огромен процент на т.нар. “bounce rate” – тоест колко хора влизат без да взаимодействат или стоят много малко, четейки по диагонал. Затова е и цялата тази борба за изкуствени импресии, които после да могат да се показват с метрики на рекламодателите. Тук е точно обратното – близо 90% от аудиторията слуша всеки един епизод на „Ден“ от началото до края. Нещо повече – тази аудитория сама намира „Ден“ през подкаст платформите, препоръките от другите подкасти на ГЍ и метода от уста на уста.

Какви изисквания имат слушателите ви, доколко активна е обратната връзка и доколко модерира взимането на решения в екипа ви?

Безспорно най-големият актив на цялата мрежа на „Говори ѝнтернет“ са слушателите ни. И това не е клише. Нашата мрежа се финансира до голяма степен от своите почти 200 патрона, които ни даряват между 5 и 50 долара всеки месец (https://www.patreon.com/govori_internet). Това освен, че ни помага да се развиваме ни дава и много по-широка независимост и свобода на словото. Преди смятах, че финансиране на медия по този начин в България е невъзможна утопия, но бях опроверган. Затова и слушателите за нас са много по-важни и онези, пред които отговаряме. Всички тези патрони, заедно с екипите на подкастите от мрежата и техните гости през годините, се намират в едно отворено, голямо и изключително проактивно общество, поместващо се в Discord. Нивото на хората там като начин на мислене, професии и стандарт на живот е удивително за страната ни. Но с това и техните очаквания.

Затова, когато „Ден“ стартира, а нашият екип беше нов за това общество, ние бяхме положени на доста сериозни критики. Буквално всяка наша грешка се посочваше, всеки пропуск на новина, невярна информация и т.н. Особено много бяхме критикувани за четенето на новините си, тъй като и за трима ни това да си водещ в подкаст беше нещо ново и не бяхме на нужното ниво като начин на четене, темпо, лапсуси и дикция. И макар особено в началото да ни беше тежко от тази критика – именно благодарение на нея днес сме това, което сме. Смятам, че за тези 6 и половина месеца качеството на подкаста и като информация, и като презентиране се вдигна драматично и затова имат вина само нашите слушатели, които ежедневно ни даваха обратна връзка, коментари и критика. Разбира се, пътят не е свършил и имаме още много какво да учим и накъде да се подобряваме.

Днес вече критиките не са така чести, а слушателите ни са част от процеса по създаване на подкаста, давайки ни ценна информация, препоръки и предложения за новини. Не рядко се вслушваме в тях. Крайното решение обаче винаги е на редакционния екип. За мен като главен редактор е много важно да имаме абсолютна и безпрекословна свобода на словото, ограничавана само от етичните норми на журналистиката. Затова и продуцентите, и слушателите имат право на мнения и препоръки, но не и на решения.


В близко бъдеще къде се виждате?

Искаме да правим повече от така наречените „специални епизоди“. Досега имаме няколко и те са два пъти по-слушани от ежедневните ни. А на нас самите ни е особено интересно да ги правим. Форматът като дължина е запазен, но се разглежда само една единствена тема по много по-задълбочен и подробен начин. Отново няма анализи, лични мисли и темите са свързани с най-важното от деня, но това е с една идея по-висока журналистика и такива епизоди изискват дори още повече проучвания и време. Именно върху тях искаме да акцентираме в близко бъдеще, най-вече в текущата ситуация. Иначе амбициите ни край нямат – желаем да вкараме нови рубрики, да имаме ресурс да правим собствени репортажи, интервюта с експерти и т.н., и т.н. Всяко нещо с времето си обаче. Ние сме едва на 6 месеца, живеем в много интересни времена и това, с което сме се заели е маратон, а не спринт.

Какво си пожелавате?

Само едно – възможно най-скоро да не се налага ежедневно да отразяваме COVID-19. Няма нужда да обяснявам колко голяма трагедия е за всичко хора случващото се в момента. Но нас това ни натоварва на още едно ниво, защото трябва ежеминутно да следим новините за коронавируса. А една от основните препоръки на СЗО за по-добро психическо здраве по време на пандемия е да не се следи потока от информация денонощно. Изморяващо е и от професионална гледна точка, защото буквално всеки ден се отразява едно и също. И това не е валидно само за нас от „Ден“. Ситуацията е абсолютно безпрецедентна и вече почти два месеца други новини просто не съществуват. Вярвам, че много колеги журналисти разбират за какво говоря. Не искам и да се оплаквам обаче, защото в моя опит като журналист рядко съм чувствал толкова силна лична мотивация и чувство, че правя нещо полезно. Знам, че за стотици хора това, което правим всеки ден, има смисъл и те успяват да се информират в рамките на 8 минути, да научат най-важното за ситуацията и да не се натоварват твърде много психически, правейки го. Това наистина дава смисъл на дните ти и отговаря напълно за романтичните ми представи от тинейджърските години, когато реших, че искам да бъда журналист.

И както е модерно да се казва тези дни – останете си вкъщи и бъдете здрави.


Екипът на Създателите искрено желаем успех на колегите от Ден. Ако още не сте ги слушали – направете го (там, където слушате подкасти ще ги намерите като Ден) или тук https://den.fm/ 🙂

Последвай ни и сподели:

Силвия Трифонова: Важно е да сме част от общност, когато сме в изолация

Силвия Трифонова е маркетинг специалист и създател на платформата Her Startup, която подпомага жени да стартират собствен бизнес. Тя е основател и на Mom-friendly companies– каталогr и общност, които събират и предоставят информация за компании, които предлагат гъвкаво работно време на родители.

Обособи се общност от майки със собствен бизнес бранд или такива, които желаят да го стартират. Сега възможност за предприемачество виждам единствено, ако имат вариант за дигитализация на дейността си. Съветвам всеки, който има основно офлайн бизнес, който не може да приема клиенти в извънредна ситуация, да не спира комуникацията с клиентите си онлайн“, казва тя.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей, Силвия! Ти създаде платформата Her Startup, за да подпомогнеш жени да стартират собствен бизнес, да развият бранд в онлайн и в офлайн среда. Какви са твоите наблюдения от 2016 г. насам? Тази криза възможност ли е за женско предприемачество?

Наблюденията ми от 2016-а до сега са, че се обособи общност от майки със собствен бизнес бранд или такива, които желаят да го стартират. Не че ги е нямало и преди, разбира се, че ги е имало, но може би историите им не бяха разказвани толкова интензивно на едно място. А понякога на човек му трябва съвсем малка доза вдъхновение, за да започне отначало.

А в днешната ситуация, на все повече от нас ще ни се налага да започваме отначало. И да се научим да се променяме.

Много хора са загубили работата си от началото на извънредното положение, на други им предстои. Голяма част от жените с малък бизнес в момента нямат много клиенти, защото покупателната способност на всеки е свита до най-необходимото ни. Сега възможност за предприемачество виждам единствено в това, ако имат вариант за дигитализация на дейността си.

Както и ако са загубили работата си, да са достатъчно предприемчиви да започнат собствена дейност, лека-полека, със свое темпо. Единствено, който е преживявал пандемия до този момент, той е в позиция да дава съвети, прогнози, да планира детайлно какво ще стане след това.


Как се променя изграждането на бранд онлайн в днешната ситуация?

Това, което виждам и мисля за добра насока, е всеки, който има основно офлайн бизнес, който не може да приема клиенти в извънредна ситуация, да не спира комуникацията с клиентите си онлайн – например в социалните мрежи. По този начин, дори и да не могат да закупят в момента продукта/услугата на бранда, клиентите няма да го забравят.


Ти поддържаш и база данни и подпомагаш родители, основно жени да намерят mom-friendly работа. Кои фирми, сектори са най-гъвкави при предлагането на такива условия?

Her Startup даде тласък на тази тенденция, като активно говори за компаниите с баланс работа -личен живот с фокус върху родителите и ги представя на аудиторията си от няколко години. Най-гъвкави при предлагането на такива условия са фирми в IT и аутсорсинг сектора и не само. Като компании, някои от тях са – Hewlett Packard Enterprises България, УниКредит Булбанк АД, Progress и много други, които събираме на едно място в безплатен електронен каталог на платформата Her Startup.


Кои са твоите примери за успешни онлайн брандове на жени? Какво ги отличава?

Харесвам няколко международни блога с крафт тематика, както и няколко с бизнес тематика. Отличава ги умението им да създават общност, тяхната иновативност, собствен поглед върху нещата, постоянство, умението им да се адаптират в различни ситуации.

Ти си майка на 3 деца под 10 години, предприемач и маркетинг специалист, занимавам се и с арт проекти. Как се справяш?

Адаптирам се към промените в живота ни постоянно. Свиквам да бъда по-малко перфекционист, повече минималист, да заглушавам онзи вътрешен глас, който постоянно изисква, критикува и по-малко раздава похвали.

Хоум офисът се оказа предизвикателство за много от нас, а в компанията на деца, това не улеснява ситуацията. Ти имаш сериозен опит. Какво е най-важното, което правиш, за да останеш активна в бизнеса си, и да се справяш вкъщи? Какво промени във връзка със социалната изолация?

Промяната по време на изолацията с деца вкъщи е предизвикателство и за мен. В момента дъщеря ми е вкъщи, тя е почти на две. Преди изолацията беше тръгнала на ясла и имах повече време за работа от вкъщи. Сега времето ми е доста ангажирано и с нея през деня, като успявам да работя, докато хапва, занимава се сама с играчките или спи. Понякога си играе до бюрото ми, докато пиша статии, гледа през прозореца и си пее. Не е много безопасно да оставяте без надзор вкъщи двегодишно торпедо зодия Овен.

Каква е твоята дневна рутина и доколко разчиташ на дигиталните технологии, за да се справяш?

Работя, докато децата се занимават сами. Братята вече включват и малката в игрите си, все по-често се грижат за нея, затова и имам малко повече време за работа от преди година, например.

От около 5 години работя от вкъщи, така че разчитам почти изцяло на дигиталните технологии в моята работа.


Как планираш да развиваш своята платформа при все повече разширяваща се конкуренция на блогъри и в Инстаграм?

От самото начало разчитaм на своя опит, преживявания, трудности, които съм преодоляла, приключения, които съм търсила, и предизвикателства, които съм срещала. Тъй като те са строго индивидуални, не виждам място за състезание или конкуренция.

Нашият проект се нарича „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си? Защо?

Вече всички сме дигитални. Да, оптимист съм. Защото съм израснала с такива примери, предполагам, като примера на моите родители.

Последвай ни и сподели: