Видеото онлайн – разговор с режисьора Андрей Хадживасилев

Андрей Хадживасилев - режисьор

Днес ви срещаме с Андрей Хадживасилев, режисьор към Ривайв Вижън. Говорим за видеото, ролята и мястото му в онлайн присъствието на бизнеса.

Колко е важно видеото днес за присъствието в дигиталното пространство на бизнеса?
Видео съдържанието е задължително в днешно време. То е предпочитано от потребителите и най-бързо, и лесно запознава аудиторията с конкретния бизнес, неговите продукти и услуги. Често споменавам, че днес уеб без видео е неприемлив като едно време без флаш анимация. Интернет предлага по-високо качество на видеото и най-вече интерактивност, която телевизията не може да предложи, затова който се възползва от предимствата на видео съдържанието ще изпъкне по-добре пред конкуренцията си.

Може ли гъвкаво да се предлага изработка на видео за дигитални канали?
Да! Реално няма сериозни технически и творчески ограничения. Всичко зависи от заданието на поръчителите и от техните срокове.

Кои са основните видове видеа, които бизнесът може да има за онлайн средата?
Опциите са много, като без проблем жанровете може да се смесват. Класическите реклами са приложими, но без да се лимитираме в 30 сек. Спокойно може да достигнем 1-2 мин., но не повече от 3 мин., за да не загубим вниманието на аудиторията. Експлейнър видеата са популярни, представяйки услуги и продукти по-детайлно. Излъчването на живо е много актуално покрай пандемията, както и анимациите тип слайдшоу при лоу-кост решения.

Youtube канал или видеото на собствения сайт?
Определено трябва да се заложи и на двете. YouTube е втората по-големина социална мрежа и е важно да си разработим хубаво канала там. Това ще повиши трафикът към официалния ни сайт и ще предостави повече възможни резултати при търсене. От друга страна наличието на самостоятелен плеър в сайта е препоръчително, за да е оптимизиран кодът и да няма реклами и чуждо съдържание при ембедване.

Как да се ориентира бизнесът към кое студио да се обърне за изработка на видео за онлайн?
В2В е най-добрата референция, почерпете съвет от познати и партньори. Гледайте портфолиото на филмовата компания. Ако такова липсва или не е добро – не рискувайте. Най-ниската цена също не е най-добрият избор, тъй като за да работи едно видео, то трябва да е качествено технически, а и творчески. Ако имате хубави професионални видеа, не е лошо да разнообразявате и с любителски (дори с телефон), като работна атмосфера с колегите, видео обръщение за промоция или празник, и т.н.




    
Последвай ни и сподели:

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели:

Николай Илиев: Онлайн търговията не е лесна

Николай Илиев, CEO и основател на CloudCart – платформа за електронна търговия, е първият от събеседниците ни в дигиталното ни кафе през април. С него си говорим за това защо онлайн търговията е отговорът при нуждата от дигитална трансформация на бизнеса, но не е лесна и не се случва бързо.

„Множество са предимствата на онлайн търговията. Можеш да започнеш бързо и с минимални инвестиции, добре да таргетираш и сегментираш аудиторията си, бизнесът е 24/7, потребителите могат да вземат информирано решение без натиск, можеш да анализираш потребителската аудитория и интереси – основополагащо за успеха на онлайн търговията. Но онлайн търговията не е лесна. Ние сме длъжни да предаваме спокойствие на търговците, но винаги ги предупреждаваме, че това не е лесно и изисква много работа“, казва Николай.

Той разказа как екипът на CloudCart e преминал изцяло на хоус офис в началото на март, разширил се е и е адаптирал работата си, така че да съдейства на клиентите си спрямо нарасналото търсене, „за да излезем от тази неловка ситуация, която никой не е планирал“. „Научих се да съм адаптивен, защото ако не го направиш, можеш да изгубиш всичко. Целият екип е мотивиран да работи отвсякъде, гъвкаво, с удължено работно време. Използваме инструментариума на Гугъл, различни платформи, препоръчвам Remote desktop за дистанционна помощ на търговците“, пояснява той.

Николай предупреждава, че в онлайн търговията може да се получи пренасищане, но ще оцелеят най-добрите. „Крачката да влезеш в онлайн пространството е неизбежна, това е нещо нормално. Не вярвам, че хората ще започнат да харесват повече хоум офис и смятам, че бързо ще се върнат към реалното общуване“.

Чуйте разговора на Жюстин Томс и на Хелияна Велинова с Николай Илиев в нашия ФБ профил. Не пропускайте и записите на другите ни дигитални кафета с дигитални оптимисти!

Последвай ни и сподели:

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Последвай ни и сподели: