Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели:

Николай Илиев: Онлайн търговията не е лесна

Николай Илиев, CEO и основател на CloudCart – платформа за електронна търговия, е първият от събеседниците ни в дигиталното ни кафе през април. С него си говорим за това защо онлайн търговията е отговорът при нуждата от дигитална трансформация на бизнеса, но не е лесна и не се случва бързо.

„Множество са предимствата на онлайн търговията. Можеш да започнеш бързо и с минимални инвестиции, добре да таргетираш и сегментираш аудиторията си, бизнесът е 24/7, потребителите могат да вземат информирано решение без натиск, можеш да анализираш потребителската аудитория и интереси – основополагащо за успеха на онлайн търговията. Но онлайн търговията не е лесна. Ние сме длъжни да предаваме спокойствие на търговците, но винаги ги предупреждаваме, че това не е лесно и изисква много работа“, казва Николай.

Той разказа как екипът на CloudCart e преминал изцяло на хоус офис в началото на март, разширил се е и е адаптирал работата си, така че да съдейства на клиентите си спрямо нарасналото търсене, „за да излезем от тази неловка ситуация, която никой не е планирал“. „Научих се да съм адаптивен, защото ако не го направиш, можеш да изгубиш всичко. Целият екип е мотивиран да работи отвсякъде, гъвкаво, с удължено работно време. Използваме инструментариума на Гугъл, различни платформи, препоръчвам Remote desktop за дистанционна помощ на търговците“, пояснява той.

Николай предупреждава, че в онлайн търговията може да се получи пренасищане, но ще оцелеят най-добрите. „Крачката да влезеш в онлайн пространството е неизбежна, това е нещо нормално. Не вярвам, че хората ще започнат да харесват повече хоум офис и смятам, че бързо ще се върнат към реалното общуване“.

Чуйте разговора на Жюстин Томс и на Хелияна Велинова с Николай Илиев в нашия ФБ профил. Не пропускайте и записите на другите ни дигитални кафета с дигитални оптимисти!

Последвай ни и сподели:

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Последвай ни и сподели: