Автор: Мая Цанева

Петко Петко е съосновател на ZaraLab, споделено работно място в Стара Загора, академия за ИТ специалисти, дигитална общност. С него си говорим за предизвикателствата пред регионалните дигитални бизнеси и общности. Той разказва и за новосъздадената онлайн платформа, която събира идеи за дизайн и технически решения за сглобяване на механични обдишватели.

„Технологиите разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Петко! Как създадохте ZaraLab?

Не беше лесно, но с времето остават само приятните спомени и най-общо – просто се събрахме. Беше достатъчно да се появи една страница във фейсбук и да си направим събитие, на което преди 5 години се появиха около 100-ина души от бранша. Достатъчно много хора приеха идеята за такава организация и всеки от тях спомогна по своему, за реализацията на останалите скучни формалности. Продължаваме да създаваме и до днес.

В ZaraLab обучавате програмисти, правите събития за предприемачи, развивате собствени иновационни и дигитални проекти. Как ги съчетавате?

Може би за широката публика е трудно да се възприеме, но за нас, работата е нещо като начин на живот – Lifestyle. Не е хоби, превърнато в бизнес, а мисия, кауза. И като такава, ZaraLab е повече от добра идея. Дейностите може да изглеждат разнородни за някои, но в действителност са взаимно допълващи се. А ангажиментът към организацията е както формален, така и емоционален, и затова, работата не е просто работа, а цяло приключение.

Социалното предприемачество също е важен аспект, който прави дейностите ни значими и разпознаваеми. В основата си ZaraLab е организация с нестопанска цел, но покрай нея се появяват други, за които средата, която създаваме, е инструмент за по-добра реализация на същинския бизнес.

Когато имаш свободата да твориш, е много по-лесно да тестваш идеите си и да експериментираш с нови и интересни технологии. В бизнеса обикновено е по-трудно, защото там вече има изградени работни процеси и всяка промяна и новост изисква време, за да се приложи на практика. Така до голяма степен успяваме да се задържим на ниво, в което дейностите ни дават повече стойност за бизнеса, отколкото да ни се налага да се адаптираме спрямо нуждите му.

Вашата общност е една от двигателите, които променят бизнес облика на Стара Загора и региона. Доколко дигитализацията успява при вас и какво следва след нея?

Дигиталната трансформация не е тема табу и вече години наред и по различни канали се наблюдават опити да се инвестира все повече ресурс именно в тази посока. Действително за времето от създаването досега, името ни е разпознато и се радва на публичното внимание и подкрепа както в Стара Загора, така и в страната. Но все още голяма част от хората не осъзнават важността и значимостта на дигитализацията. Поради тази причина процесът на дигитализация излишно се усложнява, а и често важните решения се взимат от слабо запознати и не добре информирани аналогови хора.

Като изключим София, сякаш не се наблюдава конкуренция в дигиталния бизнес. Фокусът продължава да е върху липсата на специалисти и се ограничава до различните условия, които се предлагат за тях от работодателите.

Как се справяте в настоящата ситуация?

Напасваме се според ситуацията. Трябва да бъдем отговорни към ситуацията, но и да се адаптираме с промените бързо, за да сме разумни в действията и да не допускаме или ограничим максимално всички негативни последици от създалата се ситуация. В момента, както почти при всички останали бизнеси от сектора в града, работим home office, и реорганизираме работата така, че да продължим да функционираме, докато трае целият процес.

Говорихме за дигитализацията. Доколко тя е адекватна на ситуацията в момента? Какви възможности създава за дигиталния бизнес и среда?

Действително, възможността за бърза комуникация ни дава преднина. Има много направления, в които хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията. Няколко стартъп-а предложиха интересни решения, които целят именно това. Най-важно според мен е да филтрираме източниците на информация и да не се подвеждаме по заблуждаващи факти и новини. Стресът със сигурност допринася за неблагоприятният резултати, но разполагаме с всички механизми, с които да продължим работата си безпроблемно.

С компетенциите си, много хора могат да спомогнат, прилагайки ги на практика за решаване на проблем в текущата ситуация. В мрежата от няколко дни комуникираме информацията за недостиг на механични обдишватели. Оказва се, че е възможно да се направи такъв с компоненти, които могат да се намерят лесно. Салим, Натанаил и приятели от екосистемата ( Натанаил Стефанов, съосновател на BESCO) направиха и платформа, която да събира такива безплатни дизайни, с които всеки да може да опита да сглоби такава машинка при нужда и в момента набира популярност сред българските инженери. Може да видите платформата и информация за проекта на http://diyventilators.com.

Много международни и български ИТ и консултантски компании разширяват активно дейността си извън основните големи градове. Доколко това влияе на бизнеса в региона като цяло? Аутсорсингът подпомага или „задушава“ предприемаческата инициатива в дигиталната сфера?

Аутсорсингът или работата на ишлеме определено е основният инструмент, който спомага развитието на млади фирми в региона. Многократно сме коментирали с потенциални инвеститори възможността да се прелокират и в Стара Загора. Засега обаче по-често не намират нужните предпоставки за това и по-рядко се случва на практика фирма да открие офис тук. Реалността е такава, че все още нямаме условия, които да предполагат такива инвестиции и поради това дигиталната общност разчита основно на аутсорсинг.

Какви са регионалните предизвикателства по отношение на образованието, технологиите, онлайн средата? Срещата ли подкрепа на национално ниво, на ниво регионални власти?

През годините не веднъж сме се опитвали да подпомогнем развитието на града и региона, въпреки малките си възможности. Винаги идеите ни и постиженията ни са оставяли отпечатък и са били приемани като значими от общността в града и екосистемата в страната. Опитвали сме по различни начини да си съдействаме и обогатим взаимно, но истината е, че опитите ни с местната администрация доведоха до изключително неадекватни реакции на местните власти, които до голяма степен използваха техния ресурс, за да ни попречат да изпълняваме функциите си. Въпреки обявяваните многократно добри намерения, резултатът е неефективен, ирационален и абсолютна загуба на време и ресурси.

Поради това сме преустановили всякакви взаимоотношения с тях и сме се фокусирали върху наистина важни и значими възможности.

Образованието е едно от тях. Направихме академия, ще запознаем малка група с необятните възможности за реализация в дигиталния свят и с времето се надяваме да спомогнем и да запълним част от тази липса. Съдържанието, което предлагаме, е резултат на дългогодишен труд.

Създадохме и платформа, която предстои да развием, и ще организираме всички дейности на организацията ни, като в същото време ще направим достъпни и актуалните теми от света на технологиите за по-широка аудитория в региона ни.

Как поделяш времето си между работата си и социалните си активности? Възможен ли е, постигаш ли баланс?

Баланс се постига лесно, когато си свободен и имаш ясни цели. За мен социалната активност допринася благоприятно за резултатите и често ми помага да създам нови, по-сложни и различни модели в съзнанието си, които по-късно прилагам в работата си. Научих се как да превърна стреса в решение на проблем и така не само съчетавам отделните аспекти на работата, но и влагам повече внимание в детайлите.

В професионален план има много интересни възможности, на които искам да обърна внимание, но съм физически ограничен от времето. Налага се да приоритизирам онези, които са по-значими, и така, основният ми фокус е да приключа текущите си ангажименти и да се фокусирам върху разработката на платформата на ZaraLab, академичната дейност.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

За себе си смятам, че съм дигитален оптимист, защото зная, че технологиите решават проблеми, разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Практиката показва, че е нужно само време и постоянство, за да използваме все повече тези инструменти, не само, за да сме по-успешни в работата си, но и да бъдем по-пълноценни извън нея.

Снимка: личен архив

Последвай ни и сподели:

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. През петък представя интервюта с популярни българи за опита им със самочувствието, провала, социалните роли, израстването, себевъзприятието. Платформата предлага база данни на квалифицирани психолози и психотерапевти у нас и в чужбина, експертна информация за най-разпространените психични разстройства, мултимедийни материали, блог секция. „Кожа“ работи в партньорство с Великобританския кралски колеж на психиатрите и е член е на Mental Health Europe.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей, защо стартира „Кожа“?

„Кожа“ е еманацията на личния ми, академичен и професионален опит с темата за психичното здраве. Аз имам така наречения преживелищен опит с клинична депресия и генерализирано тревожно разстройство. Процесът на диагностициране и след това търсенето и намирането на варианти за справяне беше много дълъг и изпълнен с абсурди, а по това време (преди 15 години) информацията онлайн се изчерпваше с леене на куршум. В последствие, след курс на антидепресанти и дълъг психотерапевтичен път, заминах за Лондoн, където завърших магистратура психология. Работих 4 години със NHS (National Health Services) и с нациoнални организации за психично здраве. Паралелно се занимавах с различни проекти по тази тема. Списвах ежеседмична колонка за психично здраве един от националните ни ежедневници . По-късно публикувах в блога си интервюта, които правих по темата с преподаватели от големите университети – Станфорд, Дюк, Йеил, Оксфорд, Кеймбридж… “Кожа” събира всичкия този опит на едно място.

Защо е важно да се говори и пише за психичното здраве?

За мен е много важно да се говори и пише за психично здраве на български език. Информацията за психично здраве на английски е безбрежна. Но в България не всеки говори английски, а почти всеки е изложен на риска в някакъв момент от живота си да се сблъска с психично-здравен проблем.

Световните тенденции в сферата на психичното здраве са обезпокоителни и ние не оставаме встрани от тях. Въпреки това в България липсва последователна и целенасочена политика за психично-здравната грижа, а срамът, страхът и непознаването на темата са големи. Тази стигма създава непреодолима бариера за решаване на широка гама от проблеми, както от психично-здравен, така и от най-елементарен битов характер. Затова е важно да говорим. И пишем.

Защо става все по-актуално да се говори за психично здраве и всички, свързани с това теми? По-уязвими ли сме?

Световните тенденции в сферата на психичното здраве не са „розови“. Ето един пример, който тръбя навсякъде, но е красноречив: според Световната здравна организация (СЗО) депресията трябваше да стане заболяване номер едно по инвалидизация в света (това ще рече, заболяване, което прави хората, в най-общ план, неспособно да се грижат сами за себе си) през 2030 г.; това обаче се случи през април 2017 г.

Тревожните разстройства бележат пикове. Паралелно с тези тенденции, се заговори и за негативните ефекти, които икономиката търпи от неглижирани психично-здравни проблеми – абсентизъм (неявяване на работа), понижена продуктивност, текучествo. Миналата година 600 милиарда евро от БВП на ЕС са отишли в посока решаване на психично-здравни проблеми. Разбира се, не може да не обърнем внимание и на технологичния бум – нещо, с което човечеството се сблъсква за първи път и сме в процес на опознаването му. Какви са ефектите на живота с дисплей върху психиката е все още неясно, но технологиите неминуемо повдигат и тази теми и предлагат платформа за нейното обсъждане.

Онлайн средата по-толерантна или по-враждебна е към дискусията за психичното здраве?

Онлайн средата е нож с две остриета, не само за темата за психичното здраве. Анонимността, която ти осигурява общуването в Интернет, позволява на тези, които искат да потърсят помощ, но ги е страх или срам, да го направят. Но позволява и на тези, които имат нужда да изразят безсилието и неспособностите си в някаква садистична форма, да го направят – да унижат, да обидят, да заплашат.

Интернет средата се насища бързо с информация, с онлайн приложения, с онлайн гурута и специалисти и с всичко, необходимо за психично здраве. Как един потребител да се ориентира какво работи за него?

Не смятам, че онлайн средата може да предложи всичко необходимо за психичното здраве. Всъщност, тенденциите са доброто психично здраве да се “търси” извън технологиите и Интернет (така наречените технологични детокси и всякакви варианти, в които човек да е все по-малко вързан за джаджите си и Интернет).

Но, разбира се, съществуват и много технологични решения – някои от тях сполучливи и работещи (британското здравно осигуряване предлага когнитивно-поведенчески апликации като част от психично-здравната грижа например), други – не чак толкова сполучливи и откровено опасни.

За жалост парадоксът на избора важи с пълна сила и тук и затова е важно човек да се информира, а когато направи грешен избор, да може да каже „не“ и да продължи напред в търсенето си.

От теб научих за имейл апнеята. Има ли и други подобни пренебрегвани състояния, симптоми, за които да бъдем внимателни, като онлайн потребители?

Екранна или имейл апнея е терминът, който изследователят Линда Стоун дава на феномена, при който естественият ритъм на дишане се нарушава при работа с дигитални устройства – компютри, таблети, телефони. Плитко дишане или задържане на дъха са сред най-честите нарушения на дишането и според нейно проучване над 80% от нас го правят. Последиците от това са многостранни, както за физическото, така и за психическото здраве.

Един от интересните аспекти, които изследователите наблюдават например, е вниманието. Появяват се термини като плътност на вниманието (колко внимание изисква определен тип комуникация, например телефонно обаждане има висока плътност на вниманието; текстовото съобщение е със сравнително ниска плътност на вниманието), или синхронизация на вниманието при комуникация – комуникация, която не е напълно синхронна (като телефонни обаждания) и не е напълно асинхронна (като имейл). Писането на съобщение често се определя като полусинхронно.

Ти и колегите ти питате своите събеседници интимни въпроси за това как се възприемат в тялото си, как се чувстват. Лесно ли ги убеждавате да говорят за това онлайн, пред непознати?

Не сме убеждавали никого. Тези, които имат желание да се включат в създаването на отворен диалог, го правят, без да има нужда да бъдат убеждавани. Тези, които се притесняват да говорят, отказват и ние не настояваме.

За двете години, в които правим проекта, имаме няколко човека, които се отказват в последния момент. Един от отказите беше мотивиран от притеснение как жълтите медии ще изтълкуват тази откровеност. Разбира се, сред интервютата сме имали и такива, които всъщност не отговарят на нито един от въпросите, макар че отговори има 🙂

Как реагира в началото аудиторията ви на разговори за психичното здраве? Лесно ли е да ги ангажирате за четене, споделяне, за развитие на общност?

Проектът съществува от октомври 2017г. Фейсбук страницата ни събира изцяло органични лайкове. Сайтът има много голяма и постоянна посещаемост. Ангажираността на хората с темата расте осезаемо и особено през последните месеци имаме много активна задкулисна комуникация с всякакви хора по всякакви въпроси, свързани с темата.

Онлайн средата се характеризира освен с толерантност, и с реч на омразата, провокации, свобода и престъпване на граници в поведението. Доколко е възможно да поддържаме психична хигиена в така среда?

Напълно е възможно и зависи от границите, които поставяме. И за това трябва да се говори – особено с децата. От момента, в който придобиват самостоятелен достъп до дигиталния свят, трябва много ясно и открито да се говори за всяка потенциално опасна ситуация там.

Какви са най-големите капани, когато се пише или говори в онлайн среда за психично здраве?

Виждам потенциални опасности в консумирането на такова съдържание, като например риска от самодиагностициране. Отново и тук е важно човек да ползва информацията онлайн критично и с граници; като отправна точка, а не като абсолютна истина.

Как се справяш с хейта в реакциите на аудиторията, при зов за помощ?

Хейтът, донякъде изненадващо за мен, съществува дори в платформа за психично здраве. Опитвам се да подхождам рационално. Ако е възможно, се старая да проведа някаква комуникация, в която да стигна до първопричината на този хейт. Често това е невъзможно и в такива случаи блокирам профилите на тези хора. Изпитвам съмнения дали това е най-добрият вариант, но не съм намерила аргумент да не го правя.

Що се касае до зов за помощ – насочвам хората към контактите на специалисти, които имаме на сайта. „Кожа“ като платформа не предлага психологическо консултиране.

Как развиваш „Кожа“? Какви медийни формати използваш, за да достигаш до аудиторията?

В момента „Кожа“ има профили във Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Медийни партньори са ни сп. „Жената днес“ и от тази година – сп. „Форбс“ България. Създаваме илюстрирани материали и анимации, които да помагат на хората да разберат различни психични състояния и симптоми. Организираме дискусии (през февруари и април ни предстоят две – една в Пловдив за тийнейджъри и една в София – за дигитална култура). Направихме изложба в няколко български града. От миналата година „Кожа“ е член на Mental Health Europe, което ни дава възможност за излаз навън.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Опитвам се да бъда дигитален реалист с нотка на оптимизъм. Струва ми се по-здравословно да се фокусирам върху възможностите , които дигиталното пространство ни дава: да се свързваме за добри каузи, да се изразяваме, да търсим и намираме подкрепа, да се развиваме и надграждаме.

Снимка: Веско Николов

Последвай ни и сподели:

Мая Донева е съосновател на „Социалната чайна“ във Варна и настоящ изпълнителен директор на фондация „Карин дом“. Тя е онлайн и офлайн активист, който „заразява“ останалите с примера си на открит човек, който не се страхува да говори и прави това, което мисли. Предпразнично с нея си говорим по наболяла тема – как да добротворим качествено и да създаваме устойчиви общности в дигитална среда.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей Мая! Какво отличава онлайн комуникацията, свързана с доброволчество? Как се създават общности?

Моята лична мотивация да доброволствам е провокирана от хора и истории, които не са статистиката за това колко часа годишно трябва да се инвестират в социална работа, а разкази, снимки – на изчистен плаж от 10 приятели, на дете от дом, научено да чете гладко, защото ментори са му помагали упорито и последователно и тн.

Онлайн комуникацията към общностите, свързани с доброволчество, трябва да е на основата на автентичност –

не може да призоваваш хората да правят неща, които не разбираш, не изповядваш или директно отричаш.

Едно от най-важните неща, е да си последователен и прозрачен в комуникацията си. Често искам помощ за различни каузи и процеси, но винаги след това споделям и резултата. И винаги внимавам да е видно, че не търся „просто някой да ми свърши работата”, а сме стигнали до някъде и имаме нужда от помощ, за да го направим хубаво и пълноценно.

Комуникацията за доброволци и каузи не трябва да се формира върху съжаление и shock value,

но все още има хора и организации, които го правят. Защо смятам, че не бива? Защото не е уважително да покажеш лицето на И. , да кажеш, че няма какво да яде и да се снимаш как му купуваш детско меню от верига ресторант. Това кратко видео + дълъг монолог от твоя страна как държавата не струва, е най-евтиният и грозен начин да погалиш егото си и няма нищо общо с доброволчеството и устойчивата комуникация за създаване на общности.

Онлайн комуникацията и маркетингът, свързани с добротворчеството, изискват специфични професионални умения. Какво ти беше най-предизвикателно да усвоиш?

Минала съм през различните етапи на развитие – от човек, който приема и търси информация за доброволци, била съм доброволец, търсила съм доброволци, организирала съм доброволци, и т.н. Всеки път, когато трябва да направим кампания за доброволци, аз си спомням какво е било важно да открия в една обява и се опитвам да структурирам така информацията, че да е ясно и да е видим ефектът от работата на хората и след това.

В комуникирането с общности има два стълба на подготовка – на съдържанието и на опаковката. Страхувам се, че

често хората се фокусират върху опаковката – каква снимка да качим в Инстаграм, с колко бюджет да промотираме поста във Фейсбук и тн.

Очевидно съдържанието на информацията е по-важно от опаковката, но

съдържанието не се „измисля“ – то е логическо последствие от мисията и ценностите на един човек и една организация.

Ако знаеш кой си, какво искаш да кажеш и за какво търсиш помощ, не ти е трудно да го „облечеш“ по правилния начин. Каналите за комуникация зависят от каузата, от бизнеса, от доброволците. Няма две еднаква доброволчески кампании.

Как бизнесът и доброволците да разпознаят онлайн фалшивите социални каузи?

Ключовите думи са устойчивост и ценности.

Ако каузата, която искате да подкрепите, не може да обясни какво прави, какъв е положителният ефект от работата на организацията и с какво ще допринесете вие, значи имате проблем.

Най-добре е да не съдите прибързано – разгледайте сайта на организацията, ако няма сайт (възможно е заради липса на средства или умения), намерете човека и питайте.

Фалшивите социални каузи се разпознават по липсата на уважение у говорещите.

Преди време се запознах с един „експерт“, който говореше как помага на „сирачета, наркоманчета, всякакви там“. За мен беше ясно, че каквото и да твърди, че прави този човек, няма как да е качествено и добро, защото той не уважава хората, за които го прави. Каузите се познават по хората.

Кои са твоите принципи за онлайн поведение като човек и като професионалист?

Честност, уважение, конструктивност. Това са принципите ми и офлайн.

Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности.

Разбира се, онлайн няма как споделяш и показваш всичко на 100% ,както вкъщи, но показваш части от същия човек, със същия манталитет. Няма как в ежедневието си да хейтиш всичко малко и стартиращо, а онлайн да си благотворител и активист и да окуражаваш хората да растат, учат и допринасят. Дори някой да се пробва, най-вероятно ще се умори супер бързо и ще се откаже.

Основата на социалните медии и онлайн пространството е възможността за споделяне. Кои са предимствата и капаните, когато говориш, пишеш, работиш за доброволчески и социални каузи?

В един момент на хората им идва твърде много и нещата граничат със спам – осъзнавам го и благодаря за търпението :))) Проблемът е, че когато наистина гориш в това, което правиш, искаш да кажеш на всички, когато си успял, или, когато имаш нужда от помощ. Заживяваш с това, без да осъзнаваш, че не на всички живеят с каузите ти.

Предимствата са, че палиш хората да изкарват най-доброто от себе си, да го дават за хората наоколо. Хората не си вярват, и ако видят някого, който споделя, че да даваш, даряваш, доброволстваш и т.н, не е толкова трудно, и те са склонни да опитат.

Най-елементарният пример е даряването на кръв. Два пъти в годината го правя и всеки път споделям във Фейсбук: „Днес ходих, и днес умрях от страх, мразя игли – все тая- направих го, защото знам, че е важно. Отивайте и стискайте зъби за 10 минути, защото вашата кръв ще спаси някого“. Почти всеки път след това някой ми пише: „Да знаеш, заради теб и аз се престраших. Все се каня и най-накрая отидох- не било толкова страшно. Благодаря, че сподели”.

Силата на примера, на споделянето – това е най-голямото предимство.

В своя блог ти говориш много за твоите лични предизвикателства като човек, социален предприемач, родител. Какви са твоите лични граници на споделяне?

Не съм се замисляла – когато човек е наясно със себе си няма нужда си чертае граници. Най-общо споделям това, което съм и което мисля. Не бих разказала истории, които биха злепоставили друг човек или биха засрамили някого.

Основните ми теми за споделяне са ситуации, от които съм научила нещо. Смятам, че и други могат да се възползват от резултата – дали са вид политически реформи, програми за обмен на опит, добри места за пазаруване от малки семейни марки, родителски идеи – по моите собствени канали опитвам да спестявам време и да съкращавам пътя на учене на други хора. Търся и такива подобни извори на информация, защото

това е човешкото измерение на онлайн споделянето – да „удариш едно рамо“ в ученето и ,който каквото има нужда, да си вземе.

Как делиш личното и професионалното онлайн?

Ох, не ги деля. Когато започнах да се занимавам с това, което правя, не го правех за заплата, а по убеждение – тоест то не беше професионално, а беше „на Мая“…Когато започнахме да правим Чайната, споделях в личния си профил как върви ремонтът, дали имаме нужда от диван или чаши, и хората отговаряха позитивно.

Това остана част от моите онлайн навици и професионализирането онлайн на „работата“ ми не се случи. В Карин дом нямам задължение да споделям информация около коледната ни кампания, но имам личен блог, 5000 души аудитория във Фейсбук и достъп до още около 20-30 хиляди през различни страници, тоест не мога да не поискам да им кажа: „Ей хора, тук има хубави картички. Купете си и зарадвайте някой близък, защото така ще ни помогнете да си вършим работата по- добре и през следващата година”.

Как се справяш с хейта и с езика на омразата? Случва ли ти се често?

Напоследък с блокаж във Фейсбук. Нямам време за глупости. Ако някой не е достигнал в ментално си развитие по-далеч от това да пише с КАПС ЛОК и да ме нарича с имена, които не би казал пред майка си – ОК.

Понякога съм в настроение и бих опитала да аргументирам позицията си, ако виждам насреща разум. Но има един цитат: „Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.“ Ако се започне с „Пазете децата на България, Стига джендър идеология, Циганите са виновни, Съсипаха я тази държава, Хитлер беше прав, Иван Костов е чума, България е с най-ниска….еди какво си.”…Спирам да чета и продължавам да съществувам, защото ценя времето си. Приемам, че хората порастват и мислят по различен начин. Някои имат нужда да мачкат онлайн, защото средата ги мачкат офлайн и това е кофти.

Разкажи ми за твоите най-нови проекти. Какво предстои за Карин дом?

В момента тече архитектурно състезание за проект на новия център на Карин дом. Повече може да откриете тук. В новия център ще разширим мащаба и обхвата на нашата дейност и ще подкрепяме повече семейства в повече направления.

Планираме разкриване на хидротерапевтична дейност за бебета и деца с двигателни проблеми или забавяне в развитието – нещо, което няма да е иновативно само за Варна или България, но и за тази част на Европа.

Повечето места за деца със специални нужди в България са адаптирани сгради, а не специално построени за целта и искаме да създадем причина това да се промени. В нашия център фокус ще е семейството и ранното детско развитие. Надяваме се до три години да сме вече в нашия нов дом и надградим това, което Карин дом постига вече 24 години – качество, социална промяна, щастливи семейства.

В края на 2019 г. сме. Каква беше тя за теб? Ако решиш да я опишеш в един пост, какъв би бил той?

Каква беше 2019-та? Беше ми много трудно. Аз работя много и това ми коства различни неща – понеже много искам да съм и добра майка, и свястна съпруга, добър приятел и това да става, докато паралелно съм изпълнителен директор на огромна фондация, и част от борда на Социалната чайна, и активист по всичкология – 24/7 правя нещо. Искам малко да намаля темпото и мисля, че моментът е дошъл. 2019-та беше такава, каквато беше, и съм доволна от нея. И от себе си в нея. Но искам 2020-та да е малко повече за мен, моето семейство, палатките, домашните сладкиши, такива неща. Неща, които всеки иска.

Последвай ни и сподели: