Георги Георгиев: Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи

Георги Георгиев е съосновател на веригата заведения за гурме бургери – Skapto. Завършва Американския Университет в Благоевград. По време на извънредното положение Skapto направи бърза и успешна транформация на бизнеса си, като затвърди своите позиции на онлайн пазара.

“В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Най-важното, което научихме по време на извънредната ситеуация, не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи”, казва той.

Интервю на Мая Цанева

Skapto е едно от главните лица на хранителната сцена в България. Как и защо стартирахте с този бизнес и как навлязохте в онлайн средата?
Skapto стартира през далечната 2013-та, когато със съдружника ми Ангел, с когото сме учили заедно в Американския Университет в България, решихме, че ще е супер, ако има място в София, на което нашите завършили състуденти да се събират. Самото име Skapto идва от името на общежитията в университета. Бързо открихме, че размерът на аудиторията, които се припознава в това какво представлява Skapto, е далеч по-голям от нашите бивши колеги. Затова и решихме да превърнем Skapto от заведение/място за сбирки във верига и да достигнем до повече хора.
Що се отнася до онлайн средата, ние присъстваме в нея почти от самото начало. Като хора, които са израснали с интернет, за нас беше важно веднага да имаме присъствие там. Затова създадохме уебсайт, редица социални профили, както и започнахме работа с платформи за доставка на храна.
Присъствието онлайн ни позволи директно да говорим с клиентите си по удобен начин за тях, както и да получаваме редовна и адекватна обратна връзка чрез ревюта относно какво им харесва на хората и какво не в Skapto. Комуникацията с клиентите и обратната връзка от тях са изключително важна и незаменима част от културата на Skapto и от пътя ни дотук. Всеки ден ние следим отзивите и коментарите на клиентите онлайн и се опитваме да извлечем важните неща върху които трябва да се фокусираме.

Как се маркетира, продава храна, която предполага общуване на живо, лично взаимодийствие, онлайн? Кои са клишетата, които е важно да се разбият, от маркетинг специалистите?
Продава се чрез пренасяне на личното, искрено отношение онлайн. По-трудно е и изисква много внимание към детайлите – към думите, които използваме, визиите, колко бързо отговаряме на запитвания, коментари.
Това е и едно от клишетата – отношението. Другото е качеството на съставките и цялостната представа колкое здравословна тази храна. Работим в посока оборване и на двете, като маркетинг подходите са изражение на истинските и качествени продукти, които използваме.
В крайна сметка от съществено значение е самият продукт, тъй като дори и да успееш да накараш хората да дойдат посредством някакви приоми, ако това, което си им обещал, не е реалност, ти ще ги изгубиш. Когато влагаш много усилия в продукта, става значително по-лесно да го комуникираш на клиентите, а те усещат автентичността и откликват значително повече.


Какво се наложи да промените в подхода си в продажбите и в маркетинга, по време на извънредната ситуация? Колко време ви отне да преминете в различен режим?
Преди началото на извънредното положение доставките бяха около 20-30% от оборота ни (в зависимост от сезона). В деня, в който влязоха в сила мерките на извънредното положение, и заведенията трябваше да затворят, всичката останала част от нашия оборот изчезна моментално.
Както сами се досещате, удар от 70-80% в продажбите е монументално предизвикателство пред който и да е бизнес. Нямахме време за двоумение. В рамките на 1 седмица успяхме изцяло да ориентираме бизнеса си от фокусиран основно в обслужването на клиенти в обектите към доставки. За тази седмица успяхме да преправим уебсайта си така, че да може да получава поръчки за доставка. Намерихме партньор за доставки в цяла София и в Пловдив, увеличихме регионите на доставка през партньорски сайтове като Foodpanda и Takeaway.
От маркетинг гледна точка, се фокусирахме върху много човешката страна на Skapto – запознахме клиентите с хората, които всеки ден приготвят храната им. Това е част от емпатията, защото поръчките им вече не са безлични, а знаят кой стои зад тях.
Разбира се, комуникирахме и основните неща за ситуацията – безплатната доставка през нашия сайт и гифт картите и картите за отстъпка, които лансирахме; както и кутиите за готвене вкъщи, които лансирахме на по-късен етап.


Какво научихте от този период и ще запазите като начин на действие?
Най-важното, което не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Всички ние, като бизнес и клиентите ни, като клиенти – бяхме в безпрецедентна ситуация, и, за да минем през нея успешно, трябваше да отговорим максимално бързо на новите нужди на хората; и да можем да покажем и докажем, че това, което правим е повече от всички други алтернативи.
Оттам тръгват всички смислени иновации и устойчиви идеи. И това е другото – възможността да иновираш в движение и да го правиш бързо.


Каква е вашата общност в офлайн и в онлайн света? Различават ли се? Какъв е подходът Ви към тях?
До голяма степен се припокриват, което е логично. Важното за нас е всеки един гост да има едно и също преживяване и усещане за Skapto, без значение дали попадне на някой от профилите ни онлайн, поръчва през сайта или е на живо в обекта.


Има ли регионален, индивидуален подход в онлайн маркетинга ви в Пловдив, София? При обектите в търговски центрове, на арт улици?
Има, като най-силно изразен е в обектите в търговските центрове. Контекстът там е тотално различен, дотолкова, че да изисква и налага подходи, които не ползваме в другите си обекти.


Какви социални проекти развивате и защо? Важни ли са те за бранда?
Както споменах в началото, Skapto стартира със “социална” мисия (да събере приятели и познати на едно място) и социалните проекти са част от ДНК-то ни. Някои от нещата които сме правили през последните години са: дарения към Zero Waste Bulgaria, към кампаниите на 1 Процент Промяна, към кампаниите на Американския Университет в България, превръщане на едно от заведенията в пунктове за събиране на помощи за пострадалите от наводнението в Аспарухово, предоставяне на безплатен бургер за всеки човек на рождения му/ѝ ден.
Те са от изключително значение, тъй като те ни дават възможнос да дадем стойност обратно на обществото и да се усещаме като значима част от него. В крайна сметка това какво правиш извън “работата” показва що за човек / бранд си.


Как работите с инфлуенсъри?
Краткият отговор е, че не работим. Не в смисъла и практиките, които са общоприети. Работим с по-популярни хора, които, обаче, са фенове, реални и чести гости в обектите ни. Когато правим взаимни неща с подобни хора, им даваме свободата да адаптират Skapto в тяхното съдържание, техния начин на онлайн представяне.


Какъв е Вашият съвет към хората, които искат да продава храна онлайн? Какви са основите на успешното и положително онлайн присъствие и какви капани да избягват?
Ще се опитам да съм кратък: Бъдете автентични! Не се опитвайте да подлъгвате хората или да се правите на такива каквито не сте. Едно време всички, които имаха mIRC, претендираха, че са нещо различно от това, което са (по-големи, по-красиви, по-силни, по-умни и т.н.), защото някой рядко ги проверяваше.
Вие се опитвате да комуникирате на клиентите, че трябва да ви посетят/да си поръчат от вас и това означава, че ще бъдете проверени моментално и по няколкостотин пъти на ден. Тези хора ще споделят в същото онлайн пространство, че сте били фалшиви и това изключително бързо ще стане консенсуса там. В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Ще го повторя – бъдете автентични. Четете отзивите на клиентите! Клиентите в онлайн пространството могат да бъдат вашият коректив и пътеводител, ако използвате тяхната обратна връзка правилно. Най-лесното нещо е, когато някой клиент не е доволен и го е изразил онлайн, е да си кажете: “този е хейтър”, но много по-стойностно е да вземете този коментар и да проверите дали има доза истина в него и дали можете да подобрите бизнеса си, ако отстраните този проблем.
И да, хейтъри винаги ще има, но съотношението “някой просто хейти” към “реален клиент споделя за реален проблем” е 1 към 100. Ние не само четем отзивите на тези клиенти, но сме им неимоверно благодарни и задължени. Бъдете им благодарни. Приемайте критиката като възможност за подобрение.
Не “хвърляйте” пари на вятъра! Забелязвам, че много компании се въодушевяват от това, че голяма част от клиентелата им е онлайн и решават, че колкото повече пари вкарат в реклама, толкова по-добре. Това не винаги е така. Ако хвърлите повече пари в реклама, нормално повече хора да видят рекламата и да разберат за вас, но това далеч не означава, че ще реализирате повече продажби. Трябва ясно да дефинирате целите на кампанията, която стартирате, бюджетът и желаните резултати. Само така ще можете да проследите ефективността си.


Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли сте и защо?
Да. Като цяло съм оптимист за България в почти всеки аспект, но ще се отнася до дигиталната среда, съм такъв в още по-голяма степен. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи.

Снимка Георги Казаков

Благодарим на Георги Георгиев за силното интервю и точните думи!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Николай Илиев: Онлайн търговията не е лесна

Николай Илиев, CEO и основател на CloudCart – платформа за електронна търговия, е първият от събеседниците ни в дигиталното ни кафе през април. С него си говорим за това защо онлайн търговията е отговорът при нуждата от дигитална трансформация на бизнеса, но не е лесна и не се случва бързо.

„Множество са предимствата на онлайн търговията. Можеш да започнеш бързо и с минимални инвестиции, добре да таргетираш и сегментираш аудиторията си, бизнесът е 24/7, потребителите могат да вземат информирано решение без натиск, можеш да анализираш потребителската аудитория и интереси – основополагащо за успеха на онлайн търговията. Но онлайн търговията не е лесна. Ние сме длъжни да предаваме спокойствие на търговците, но винаги ги предупреждаваме, че това не е лесно и изисква много работа“, казва Николай.

Той разказа как екипът на CloudCart e преминал изцяло на хоус офис в началото на март, разширил се е и е адаптирал работата си, така че да съдейства на клиентите си спрямо нарасналото търсене, „за да излезем от тази неловка ситуация, която никой не е планирал“. „Научих се да съм адаптивен, защото ако не го направиш, можеш да изгубиш всичко. Целият екип е мотивиран да работи отвсякъде, гъвкаво, с удължено работно време. Използваме инструментариума на Гугъл, различни платформи, препоръчвам Remote desktop за дистанционна помощ на търговците“, пояснява той.

Николай предупреждава, че в онлайн търговията може да се получи пренасищане, но ще оцелеят най-добрите. „Крачката да влезеш в онлайн пространството е неизбежна, това е нещо нормално. Не вярвам, че хората ще започнат да харесват повече хоум офис и смятам, че бързо ще се върнат към реалното общуване“.

Чуйте разговора на Жюстин Томс и на Хелияна Велинова с Николай Илиев в нашия ФБ профил. Не пропускайте и записите на другите ни дигитални кафета с дигитални оптимисти!

Последвай ни и сподели:

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Последвай ни и сподели:

Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Последвай ни и сподели:

Силвия Трифонова: Важно е да сме част от общност, когато сме в изолация

Силвия Трифонова е маркетинг специалист и създател на платформата Her Startup, която подпомага жени да стартират собствен бизнес. Тя е основател и на Mom-friendly companies– каталогr и общност, които събират и предоставят информация за компании, които предлагат гъвкаво работно време на родители.

Обособи се общност от майки със собствен бизнес бранд или такива, които желаят да го стартират. Сега възможност за предприемачество виждам единствено, ако имат вариант за дигитализация на дейността си. Съветвам всеки, който има основно офлайн бизнес, който не може да приема клиенти в извънредна ситуация, да не спира комуникацията с клиентите си онлайн“, казва тя.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей, Силвия! Ти създаде платформата Her Startup, за да подпомогнеш жени да стартират собствен бизнес, да развият бранд в онлайн и в офлайн среда. Какви са твоите наблюдения от 2016 г. насам? Тази криза възможност ли е за женско предприемачество?

Наблюденията ми от 2016-а до сега са, че се обособи общност от майки със собствен бизнес бранд или такива, които желаят да го стартират. Не че ги е нямало и преди, разбира се, че ги е имало, но може би историите им не бяха разказвани толкова интензивно на едно място. А понякога на човек му трябва съвсем малка доза вдъхновение, за да започне отначало.

А в днешната ситуация, на все повече от нас ще ни се налага да започваме отначало. И да се научим да се променяме.

Много хора са загубили работата си от началото на извънредното положение, на други им предстои. Голяма част от жените с малък бизнес в момента нямат много клиенти, защото покупателната способност на всеки е свита до най-необходимото ни. Сега възможност за предприемачество виждам единствено в това, ако имат вариант за дигитализация на дейността си.

Както и ако са загубили работата си, да са достатъчно предприемчиви да започнат собствена дейност, лека-полека, със свое темпо. Единствено, който е преживявал пандемия до този момент, той е в позиция да дава съвети, прогнози, да планира детайлно какво ще стане след това.


Как се променя изграждането на бранд онлайн в днешната ситуация?

Това, което виждам и мисля за добра насока, е всеки, който има основно офлайн бизнес, който не може да приема клиенти в извънредна ситуация, да не спира комуникацията с клиентите си онлайн – например в социалните мрежи. По този начин, дори и да не могат да закупят в момента продукта/услугата на бранда, клиентите няма да го забравят.


Ти поддържаш и база данни и подпомагаш родители, основно жени да намерят mom-friendly работа. Кои фирми, сектори са най-гъвкави при предлагането на такива условия?

Her Startup даде тласък на тази тенденция, като активно говори за компаниите с баланс работа -личен живот с фокус върху родителите и ги представя на аудиторията си от няколко години. Най-гъвкави при предлагането на такива условия са фирми в IT и аутсорсинг сектора и не само. Като компании, някои от тях са – Hewlett Packard Enterprises България, УниКредит Булбанк АД, Progress и много други, които събираме на едно място в безплатен електронен каталог на платформата Her Startup.


Кои са твоите примери за успешни онлайн брандове на жени? Какво ги отличава?

Харесвам няколко международни блога с крафт тематика, както и няколко с бизнес тематика. Отличава ги умението им да създават общност, тяхната иновативност, собствен поглед върху нещата, постоянство, умението им да се адаптират в различни ситуации.

Ти си майка на 3 деца под 10 години, предприемач и маркетинг специалист, занимавам се и с арт проекти. Как се справяш?

Адаптирам се към промените в живота ни постоянно. Свиквам да бъда по-малко перфекционист, повече минималист, да заглушавам онзи вътрешен глас, който постоянно изисква, критикува и по-малко раздава похвали.

Хоум офисът се оказа предизвикателство за много от нас, а в компанията на деца, това не улеснява ситуацията. Ти имаш сериозен опит. Какво е най-важното, което правиш, за да останеш активна в бизнеса си, и да се справяш вкъщи? Какво промени във връзка със социалната изолация?

Промяната по време на изолацията с деца вкъщи е предизвикателство и за мен. В момента дъщеря ми е вкъщи, тя е почти на две. Преди изолацията беше тръгнала на ясла и имах повече време за работа от вкъщи. Сега времето ми е доста ангажирано и с нея през деня, като успявам да работя, докато хапва, занимава се сама с играчките или спи. Понякога си играе до бюрото ми, докато пиша статии, гледа през прозореца и си пее. Не е много безопасно да оставяте без надзор вкъщи двегодишно торпедо зодия Овен.

Каква е твоята дневна рутина и доколко разчиташ на дигиталните технологии, за да се справяш?

Работя, докато децата се занимават сами. Братята вече включват и малката в игрите си, все по-често се грижат за нея, затова и имам малко повече време за работа от преди година, например.

От около 5 години работя от вкъщи, така че разчитам почти изцяло на дигиталните технологии в моята работа.


Как планираш да развиваш своята платформа при все повече разширяваща се конкуренция на блогъри и в Инстаграм?

От самото начало разчитaм на своя опит, преживявания, трудности, които съм преодоляла, приключения, които съм търсила, и предизвикателства, които съм срещала. Тъй като те са строго индивидуални, не виждам място за състезание или конкуренция.

Нашият проект се нарича „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си? Защо?

Вече всички сме дигитални. Да, оптимист съм. Защото съм израснала с такива примери, предполагам, като примера на моите родители.

Последвай ни и сподели:

Ованес Ованесян: Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа

Ованес Ованесян е съосновател на Evalato, български софтуер за управление на конкурси, грантове и програми, и на Eventex Awards в областта на събитийната индустрия.

Предстои бум на онлайн и хибридните събития. Това не може да замени “живото” събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси”, казва той. Какви са капаните при организацията на онлайн и хибридни събития и как се повишава продуктивността на екип, който работи дистанционно от години, четете тук.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Ованес! Evalato e един от най-успешните бг дигитални продукти в света. Разкажи ми накратко как стартира Weemss и се превърна в Evalato?

Идеята за Evalato и Weemss се роди от нашата собствена нужда от такива решения като организатори на събития и конкурси, и съответно липсата на достатъчно добра алтернатива на пазара. Това за нас не е просто бизнес ниша. Ние врим и кипим в тази индустрия и знаем нуждите на организаторите на събития и конкурси от първо лице. Смятам, че това е и една от основните причини за успеха и на двата ни софтуера – ние просто “говорим един език” с нашите клиенти.

Всичко започна през 2014 г. с Weemss – софтуер за организиране на събития и продажба на билети, който включваше и инструменти за управление на конкурси. В края на 2018 г. взехме решението да отделим Evalato като самостоятелна платформа, която да е фокусирана изцяло върху управлението на конкурси и награди. Това не беше просто ребрандиране, а изцяло преобразен продукт с много нови инструменти и функционалности, специфични за процесите на управление на конкурси. Още през първата си година, Еvalato се превърна в едно от водещите решения за управление на конкурси в света.

Вие организирате и международен конкурс и платформа с голям обхват. Как спечелихте доверието на първите си партньори и клиенти?

Това е другата ни голяма гордост с много интересна история – Eventex Awards. Eventex стартира в България през 2009 г., а днес са най-големите международни награди за събития в света. Агенциите и фирмите, които участват в Eventex Awards, знаят, че не си “купуват” награда. Нашите участници са уверени, че са оценявани безпристрастно и то от най-добрите в света.

Част от финалистите ни само от тази година са събития на световноизвестни брандове като: Google, Microsoft, YouTube, Philips, Ferrari, BMW Group, Cisco, DHL, Twitter, Lexus, Mercedes-Benz, Michelin, Turkcell, Virgin Galactic и много други.

Нашата мисия е не само да награждаваме, но и да популяризираме най-добрите практики в нашата индустрия. С тази цел създадохме Eventex Creative Week – безплатни онлайн серии, посветени на тенденциите и най-добрите примери от събитийната индустрия.

Събитията се променят много динамично и стават все по-динамични като преживяване, в няколко типа медии, на различни и оригинални локации. Какво предизвика тази еволюция и какви са най-големите капани в организацията на едно събитие?

Събитийната индустрия е безспорно една от най-динамичните и най-предизвикателните. Неслучайно “Event manager” (или “Организатор на събития” на български) е 5-тата най-стресова професия в света, според редица проучвания. Освен че изисква много компетенции, опит и качества, тази професия налага не само да си в крак с тенденциите, но и да ги създаваш, за да си истински успешен.

Еволюцията на събитийната индустрия е предизвикана от т.н. “милениъли”, и разбира се – от новите технологии. Това поколение има достъп до много повече информация, забавления, форми на общуване, технологии, пътува много повече и се обогатява постоянно. Съответно един милениъл има нужда от събития, които да могат да му дадат много повече от това, което така или иначе получава лесно и сам. Те трябва да бъдат уникални изживявания!

Дрyгият важен фактор за еволюцията на събитията е развитието на технологиите. Високите технологии са прекрасен инструмент, който помага до голяма степен на редица събития да се превърнат в нещо невиждано – а това е ефектът, който всеки ‘милениъл’ търси.

Разбира се, колкото по-разнообразни и интересни стават събитията, толкова повече капани и рискови моменти крият. Затова, да може да се справяш с кризисни ситуации и да реагираш “на момента”, е задължително качество за всеки мениджър на събития. Трябва безупречно планиране на всеки детайл преди събитието и предварително изготвяне на план Б и Ц при различни сценарии. Настоящата кризисна ситуация покрай пандемията с COVID19 е доказателство за това.

Как се отразява настоящата извънредна социална ситуация на ивент бранша? Какви възможности и предизвикателства се откриват?

Ивент браншът е един от най-силно засегнатите от настоящата ситуация. Едни от най-големите събития в световен мащаб бяха вече отменени, а тепърва ще бъдат отменяни или отлагани.

Предизвикателствата са изключително много – правилна кризисна комуникация и реакция (избор между отлагане, преминаване към алтернативен формат или тотално канселиране) и много други. Възможности обаче има – най-вече това е преминаване към онлайн или хибридни форми на събития. Разбира се, това е приложимо само за определен тип събития, не за всички.

Някои организатори на събития вече започнаха да трансформират планираните си събития в онлайн формати. Това не може да замени “живото” им събитие напълно, но направено качествено, е отлична алтернатива.

Ние решихме да отложим обявяването на победителите в Eventex Awards и да отложим излъчването на Eventex Creative Week, като на негово място ще излъчим извънреден епизод във връзка с настоящата ситуация в ивент индустрията. Събитията ни на живо са планирани за доста по-напред във времето и вече обсъждаме кризисни действия, ако се наложат.

За съжаление, повечето индустрии ще претърпят огромни загуби. Едни от най-засегнатите ще са туристическата индустрия, авиоиндустрията, ивент индустрията, ентъртейнмънт и ресторантьорската индустрии. Но смятам, че дори в тези тежки времена ще има компании, които ще успеят да се адаптират към ситуацията и да намерят някаква алтернатива.

Повечето планирани събития, когато е възможно, преминаха в онлайн режим. За какво трябва да внимават организаторите и лекторите, изпълнителите, когато преминават в дигитален режим?

Едно онлайн събитие не значи по-малко работа, а по-различен тип работа. Нещата трябва да са направени изключително професионално, за да са на ниво. Иначе по-добре да не се прави.

Изисква се работа с друг тип специалисти и доставчици на услуги: технически специалисти, видеографи, дизайнери. и други, както и използване на специални технологии като: стрийминг технологии, приложения/софтуери за ангажиране на аудиторията онлайн, платформи за излъчване на онлайн събития и други.

Много е важно за такъв тип събития, слотовете или лекциите да бъдат кратки – до 15 минути, и разнообразни. Ключово е да се държи вниманието на публиката с различни подходи: игри или елементи на геймификация, вкарване на забавни или любопитни елементи, Q&A сесии, гласуване в реално време на публиката и т.н.

За самите лектори и изпълнители този преход не е никак лек. Те обикновено се зареждат от публиката и активно взаимодействат с нея. Това отново до някаква степен може да бъде компенсирано с използване на определени технологии и при добро планиране на сценария. Препоръчително е за лекторите и модераторите, ако нямат опит в такъв тип формат, да репетират повече предварително или да се избере вариант със запис, който да бъде стриймнат.

Едно онлайн събитие не е винаги по-евтиният вариант. Напротив, за някои събития, може да излезе доста по-скъп вариант и организаторите трябва да преценят дали не е по-добре да отложат или отменят събитието.

Кои са Вашите уроци от тази ситуация?

Винаги имай план Б за форсмажорни обстоятелства и се адаптирай според ситуацията.

Как изглежда модерното събитие и какви са тенденциите за в бъдеще?

Едно уникално събитие е комбинация от множество фактори: съдържание, формат, “wow” моменти, оригинална локация, завладяващи ефекти, иновативни технологии, забавления, безупречна организация и много други. Няма рецепта и това е най-красивото в нашия бизнес – колкото по-креативен си и рискуваш с нестандартни подходи, толкова повече успех имаш.

Тенденциите в световен мащаб са изключително интересни. За съжаление, една голяма част от тях са неприложими в сегашната кризисна ситуация. Но след като кризата отмине, отново ще са в пълна сила.

Част от тях са релевантни за онлайн събитията, които ще са единствената възможна форма на събития в близко бъдеще, и аз говорих за тях по-горе. Всеки един детайл се изпипва, за да се “потопят” участниците изцяло в изживяването. Вече не говорим просто за изживяване, а за omni-experience – ти не си просто наблюдател, а си активен участник в това събитие.

Важна тенденция е едно събитие да е създадено с или да подкрепя някаква социална кауза. И не говоря само за CSR събития и кампании. Това ще е бъдещето за всеки тип събитие оттук нататък. Голяма радост лично за мен е тенденцията организаторите на събития да използват все повече т.н. ‘зелени практики’ – нещо, което ние практикуваме. Мисленето в посока на ограничаване на този ефект, е от изключително значение.

Друга важна тенденция е използване на виртуална реалност, изкуствен интелект и уникални технологии, създадени конкретно за дадения ивент. Предвид кризисната ситуация, в близко бъдеще ще има огромен бум на онлайн и хибридните събития.

Вашият екип е един от най-разпознаваемите т.нар. разпръснати екипи, тоест работите от разстояние и изцяло онлайн, често пътувате. Как стигнахте доидеята за този тип организация на работата?

Не беше емоционално решение, а доста добре обмислен ход, от който сме изключително доволни. Преди няколко години, когато още имахме офис, наехме двама човека, които живееха и работиха от Франция. Чрез тях тествахме тази концепция, видяхме, че е възможно и преминахме към изцяло дистанционна форма на работа. Сега имаме хора, които работят, както от различни градове в България, така и от чужбина. За да компенсираме липсата на личен контакт “на живо”, често си правим тийм ритрийти за по няколко дена в чужбина и у нас.

Как еволюира работата на екипа ви от началото, когато стартирахте този модел?

Резултатите, откакто преминахме към дистанционна форма на работа, са наистина впечатляващи: поне с 30% се е покачила продуктивността на екипа. Не по-малко важно обаче е, че успяваме да имаме по-добър work-life баланс: храним се по-здравословно, спортуваме повече и успяваме да използваме спестеното време от пътуване до работа и обратно за нещата, които ни правят щастливи.

Тук обаче е моментът да кажа, че не всеки човек може да работи дистанционно. Затова и сега, когато наемаме нови служители, винаги гледаме човекът да е имал опит с някаква форма на дистанционна работа или да има такава нагласа.

Какво е най-важното за успешната работа на един виртуален екип?

На първо място – хората. Те трябва да са самодисциплинирани, самоинициативни, и ориентирани към резултатите. На второ място – използването на софтуери и приложения, които да организират работата и улеснят комуникацията. Ние ползваме редица софтуери с тази цел: за комуникация на екипа, за управление на задачи, за разпределение и измерване на времето за дадена дейност и други.

Каква е България онлайн?

Истината е, че в България все още не е навлязло разбирането, че “умният начин”, който е свързан с умни технологии и дигитализация, е не само по-лесен, но и спестява време, пари и ресурси. Хората масово предпочитат да наемат двама или трима човека да вършат работа, която може да се извършва от софтуер, заблуждавайки се, че така пестят пари. Все пак оставам оптимист, че нещата и при нас ще се променят и смятам, че платформи като вашата могат да помогнат за случването на тази промяна.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Бих казал, че аз съм даже дигитален ‘фундаменталист’ – всичко, което може да е дигитално, при мен е 🙂. Екипът ми се шегува, че като видя някой с хартиен тефтер, получавам малък удар всеки път. Постоянно търся и намирам нови софтуери или приложения, които да направят работата ни по-лесна и оптимизирана. За мен има само един начин – умният (the smart way).

Последвай ни и сподели:

Петко Петков: Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията

Петко Петко е съосновател на ZaraLab, споделено работно място в Стара Загора, академия за ИТ специалисти, дигитална общност. С него си говорим за предизвикателствата пред регионалните дигитални бизнеси и общности. Той разказва и за новосъздадената онлайн платформа, която събира идеи за дизайн и технически решения за сглобяване на механични обдишватели.

Технологиите разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Петко! Как създадохте ZaraLab?

Не беше лесно, но с времето остават само приятните спомени и най-общо – просто се събрахме. Беше достатъчно да се появи една страница във фейсбук и да си направим събитие, на което преди 5 години се появиха около 100-ина души от бранша. Достатъчно много хора приеха идеята за такава организация и всеки от тях спомогна по своему, за реализацията на останалите скучни формалности. Продължаваме да създаваме и до днес.

В ZaraLab обучавате програмисти, правите събития за предприемачи, развивате собствени иновационни и дигитални проекти. Как ги съчетавате?

Може би за широката публика е трудно да се възприеме, но за нас, работата е нещо като начин на живот – Lifestyle. Не е хоби, превърнато в бизнес, а мисия, кауза. И като такава, ZaraLab е повече от добра идея. Дейностите може да изглеждат разнородни за някои, но в действителност са взаимно допълващи се. А ангажиментът към организацията е както формален, така и емоционален, и затова, работата не е просто работа, а цяло приключение.

Социалното предприемачество също е важен аспект, който прави дейностите ни значими и разпознаваеми. В основата си ZaraLab е организация с нестопанска цел, но покрай нея се появяват други, за които средата, която създаваме, е инструмент за по-добра реализация на същинския бизнес.

Когато имаш свободата да твориш, е много по-лесно да тестваш идеите си и да експериментираш с нови и интересни технологии. В бизнеса обикновено е по-трудно, защото там вече има изградени работни процеси и всяка промяна и новост изисква време, за да се приложи на практика. Така до голяма степен успяваме да се задържим на ниво, в което дейностите ни дават повече стойност за бизнеса, отколкото да ни се налага да се адаптираме спрямо нуждите му.

Вашата общност е една от двигателите, които променят бизнес облика на Стара Загора и региона. Доколко дигитализацията успява при вас и какво следва след нея?

Дигиталната трансформация не е тема табу и вече години наред и по различни канали се наблюдават опити да се инвестира все повече ресурс именно в тази посока. Действително за времето от създаването досега, името ни е разпознато и се радва на публичното внимание и подкрепа както в Стара Загора, така и в страната. Но все още голяма част от хората не осъзнават важността и значимостта на дигитализацията. Поради тази причина процесът на дигитализация излишно се усложнява, а и често важните решения се взимат от слабо запознати и не добре информирани аналогови хора.

Като изключим София, сякаш не се наблюдава конкуренция в дигиталния бизнес. Фокусът продължава да е върху липсата на специалисти и се ограничава до различните условия, които се предлагат за тях от работодателите.

Как се справяте в настоящата ситуация?

Напасваме се според ситуацията. Трябва да бъдем отговорни към ситуацията, но и да се адаптираме с промените бързо, за да сме разумни в действията и да не допускаме или ограничим максимално всички негативни последици от създалата се ситуация. В момента, както почти при всички останали бизнеси от сектора в града, работим home office, и реорганизираме работата така, че да продължим да функционираме, докато трае целият процес.

Говорихме за дигитализацията. Доколко тя е адекватна на ситуацията в момента? Какви възможности създава за дигиталния бизнес и среда?


Действително, възможността за бърза комуникация ни дава преднина. Има много направления, в които хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията. Няколко стартъп-а предложиха интересни решения, които целят именно това. Най-важно според мен е да филтрираме източниците на информация и да не се подвеждаме по заблуждаващи факти и новини. Стресът със сигурност допринася за неблагоприятният резултати, но разполагаме с всички механизми, с които да продължим работата си безпроблемно.

С компетенциите си, много хора могат да спомогнат, прилагайки ги на практика за решаване на проблем в текущата ситуация. В мрежата от няколко дни комуникираме информацията за недостиг на механични обдишватели. Оказва се, че е възможно да се направи такъв с компоненти, които могат да се намерят лесно. Салим, Натанаил и приятели от екосистемата ( Натанаил Стефанов, съосновател на BESCO) направиха и платформа, която да събира такива безплатни дизайни, с които всеки да може да опита да сглоби такава машинка при нужда и в момента набира популярност сред българските инженери. Може да видите платформата и информация за проекта на http://diyventilators.com.

Много международни и български ИТ и консултантски компании разширяват активно дейността си извън основните големи градове. Доколко това влияе на бизнеса в региона като цяло? Аутсорсингът подпомага или „задушава“ предприемаческата инициатива в дигиталната сфера?

Аутсорсингът или работата на ишлеме определено е основният инструмент, който спомага развитието на млади фирми в региона. Многократно сме коментирали с потенциални инвеститори възможността да се прелокират и в Стара Загора. Засега обаче по-често не намират нужните предпоставки за това и по-рядко се случва на практика фирма да открие офис тук. Реалността е такава, че все още нямаме условия, които да предполагат такива инвестиции и поради това дигиталната общност разчита основно на аутсорсинг.

Какви са регионалните предизвикателства по отношение на образованието, технологиите, онлайн средата? Срещата ли подкрепа на национално ниво, на ниво регионални власти?

През годините не веднъж сме се опитвали да подпомогнем развитието на града и региона, въпреки малките си възможности. Винаги идеите ни и постиженията ни са оставяли отпечатък и са били приемани като значими от общността в града и екосистемата в страната. Опитвали сме по различни начини да си съдействаме и обогатим взаимно, но истината е, че опитите ни с местната администрация доведоха до изключително неадекватни реакции на местните власти, които до голяма степен използваха техния ресурс, за да ни попречат да изпълняваме функциите си. Въпреки обявяваните многократно добри намерения, резултатът е неефективен, ирационален и абсолютна загуба на време и ресурси.

Поради това сме преустановили всякакви взаимоотношения с тях и сме се фокусирали върху наистина важни и значими възможности.

Образованието е едно от тях. Направихме академия, ще запознаем малка група с необятните възможности за реализация в дигиталния свят и с времето се надяваме да спомогнем и да запълним част от тази липса. Съдържанието, което предлагаме, е резултат на дългогодишен труд.

Създадохме и платформа, която предстои да развием, и ще организираме всички дейности на организацията ни, като в същото време ще направим достъпни и актуалните теми от света на технологиите за по-широка аудитория в региона ни.

Как поделяш времето си между работата си и социалните си активности? Възможен ли е, постигаш ли баланс?

Баланс се постига лесно, когато си свободен и имаш ясни цели. За мен социалната активност допринася благоприятно за резултатите и често ми помага да създам нови, по-сложни и различни модели в съзнанието си, които по-късно прилагам в работата си. Научих се как да превърна стреса в решение на проблем и така не само съчетавам отделните аспекти на работата, но и влагам повече внимание в детайлите.

В професионален план има много интересни възможности, на които искам да обърна внимание, но съм физически ограничен от времето. Налага се да приоритизирам онези, които са по-значими, и така, основният ми фокус е да приключа текущите си ангажименти и да се фокусирам върху разработката на платформата на ZaraLab, академичната дейност.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

За себе си смятам, че съм дигитален оптимист, защото зная, че технологиите решават проблеми, разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Практиката показва, че е нужно само време и постоянство, за да използваме все повече тези инструменти, не само, за да сме по-успешни в работата си, но и да бъдем по-пълноценни извън нея.

Снимка: личен архив

Последвай ни и сподели:

Ирина Атанасова: Важно е човек да ползва онлайн информацията за психичното здраве критично

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. През петък представя интервюта с популярни българи за опита им със самочувствието, провала, социалните роли, израстването, себевъзприятието. Платформата предлага база данни на квалифицирани психолози и психотерапевти у нас и в чужбина, експертна информация за най-разпространените психични разстройства, мултимедийни материали, блог секция. „Кожа“ работи в партньорство с Великобританския кралски колеж на психиатрите и е член е на Mental Health Europe.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей, защо стартира „Кожа“?

„Кожа“ е еманацията на личния ми, академичен и професионален опит с темата за психичното здраве. Аз имам така наречения преживелищен опит с клинична депресия и генерализирано тревожно разстройство. Процесът на диагностициране и след това търсенето и намирането на варианти за справяне беше много дълъг и изпълнен с абсурди, а по това време (преди 15 години) информацията онлайн се изчерпваше с леене на куршум. В последствие, след курс на антидепресанти и дълъг психотерапевтичен път, заминах за Лондoн, където завърших магистратура психология. Работих 4 години със NHS (National Health Services) и с нациoнални организации за психично здраве. Паралелно се занимавах с различни проекти по тази тема. Списвах ежеседмична колонка за психично здраве един от националните ни ежедневници . По-късно публикувах в блога си интервюта, които правих по темата с преподаватели от големите университети – Станфорд, Дюк, Йеил, Оксфорд, Кеймбридж… “Кожа” събира всичкия този опит на едно място.

Защо е важно да се говори и пише за психичното здраве?

За мен е много важно да се говори и пише за психично здраве на български език. Информацията за психично здраве на английски е безбрежна. Но в България не всеки говори английски, а почти всеки е изложен на риска в някакъв момент от живота си да се сблъска с психично-здравен проблем.

Световните тенденции в сферата на психичното здраве са обезпокоителни и ние не оставаме встрани от тях. Въпреки това в България липсва последователна и целенасочена политика за психично-здравната грижа, а срамът, страхът и непознаването на темата са големи. Тази стигма създава непреодолима бариера за решаване на широка гама от проблеми, както от психично-здравен, така и от най-елементарен битов характер. Затова е важно да говорим. И пишем.

Защо става все по-актуално да се говори за психично здраве и всички, свързани с това теми? По-уязвими ли сме?

Световните тенденции в сферата на психичното здраве не са „розови“. Ето един пример, който тръбя навсякъде, но е красноречив: според Световната здравна организация (СЗО) депресията трябваше да стане заболяване номер едно по инвалидизация в света (това ще рече, заболяване, което прави хората, в най-общ план, неспособно да се грижат сами за себе си) през 2030 г.; това обаче се случи през април 2017 г.

Тревожните разстройства бележат пикове. Паралелно с тези тенденции, се заговори и за негативните ефекти, които икономиката търпи от неглижирани психично-здравни проблеми – абсентизъм (неявяване на работа), понижена продуктивност, текучествo. Миналата година 600 милиарда евро от БВП на ЕС са отишли в посока решаване на психично-здравни проблеми. Разбира се, не може да не обърнем внимание и на технологичния бум – нещо, с което човечеството се сблъсква за първи път и сме в процес на опознаването му. Какви са ефектите на живота с дисплей върху психиката е все още неясно, но технологиите неминуемо повдигат и тази теми и предлагат платформа за нейното обсъждане.

Онлайн средата по-толерантна или по-враждебна е към дискусията за психичното здраве?

Онлайн средата е нож с две остриета, не само за темата за психичното здраве. Анонимността, която ти осигурява общуването в Интернет, позволява на тези, които искат да потърсят помощ, но ги е страх или срам, да го направят. Но позволява и на тези, които имат нужда да изразят безсилието и неспособностите си в някаква садистична форма, да го направят – да унижат, да обидят, да заплашат.

Интернет средата се насища бързо с информация, с онлайн приложения, с онлайн гурута и специалисти и с всичко, необходимо за психично здраве. Как един потребител да се ориентира какво работи за него?

Не смятам, че онлайн средата може да предложи всичко необходимо за психичното здраве. Всъщност, тенденциите са доброто психично здраве да се “търси” извън технологиите и Интернет (така наречените технологични детокси и всякакви варианти, в които човек да е все по-малко вързан за джаджите си и Интернет).

Но, разбира се, съществуват и много технологични решения – някои от тях сполучливи и работещи (британското здравно осигуряване предлага когнитивно-поведенчески апликации като част от психично-здравната грижа например), други – не чак толкова сполучливи и откровено опасни.

За жалост парадоксът на избора важи с пълна сила и тук и затова е важно човек да се информира, а когато направи грешен избор, да може да каже „не“ и да продължи напред в търсенето си.

От теб научих за имейл апнеята. Има ли и други подобни пренебрегвани състояния, симптоми, за които да бъдем внимателни, като онлайн потребители?

Екранна или имейл апнея е терминът, който изследователят Линда Стоун дава на феномена, при който естественият ритъм на дишане се нарушава при работа с дигитални устройства – компютри, таблети, телефони. Плитко дишане или задържане на дъха са сред най-честите нарушения на дишането и според нейно проучване над 80% от нас го правят. Последиците от това са многостранни, както за физическото, така и за психическото здраве.

Един от интересните аспекти, които изследователите наблюдават например, е вниманието. Появяват се термини като плътност на вниманието (колко внимание изисква определен тип комуникация, например телефонно обаждане има висока плътност на вниманието; текстовото съобщение е със сравнително ниска плътност на вниманието), или синхронизация на вниманието при комуникация – комуникация, която не е напълно синхронна (като телефонни обаждания) и не е напълно асинхронна (като имейл). Писането на съобщение често се определя като полусинхронно.

Ти и колегите ти питате своите събеседници интимни въпроси за това как се възприемат в тялото си, как се чувстват. Лесно ли ги убеждавате да говорят за това онлайн, пред непознати?

Не сме убеждавали никого. Тези, които имат желание да се включат в създаването на отворен диалог, го правят, без да има нужда да бъдат убеждавани. Тези, които се притесняват да говорят, отказват и ние не настояваме.

За двете години, в които правим проекта, имаме няколко човека, които се отказват в последния момент. Един от отказите беше мотивиран от притеснение как жълтите медии ще изтълкуват тази откровеност. Разбира се, сред интервютата сме имали и такива, които всъщност не отговарят на нито един от въпросите, макар че отговори има 🙂

Как реагира в началото аудиторията ви на разговори за психичното здраве? Лесно ли е да ги ангажирате за четене, споделяне, за развитие на общност?

Проектът съществува от октомври 2017г. Фейсбук страницата ни събира изцяло органични лайкове. Сайтът има много голяма и постоянна посещаемост. Ангажираността на хората с темата расте осезаемо и особено през последните месеци имаме много активна задкулисна комуникация с всякакви хора по всякакви въпроси, свързани с темата.

Онлайн средата се характеризира освен с толерантност, и с реч на омразата, провокации, свобода и престъпване на граници в поведението. Доколко е възможно да поддържаме психична хигиена в така среда?

Напълно е възможно и зависи от границите, които поставяме. И за това трябва да се говори – особено с децата. От момента, в който придобиват самостоятелен достъп до дигиталния свят, трябва много ясно и открито да се говори за всяка потенциално опасна ситуация там.

Какви са най-големите капани, когато се пише или говори в онлайн среда за психично здраве?

Виждам потенциални опасности в консумирането на такова съдържание, като например риска от самодиагностициране. Отново и тук е важно човек да ползва информацията онлайн критично и с граници; като отправна точка, а не като абсолютна истина.

Как се справяш с хейта в реакциите на аудиторията, при зов за помощ?

Хейтът, донякъде изненадващо за мен, съществува дори в платформа за психично здраве. Опитвам се да подхождам рационално. Ако е възможно, се старая да проведа някаква комуникация, в която да стигна до първопричината на този хейт. Често това е невъзможно и в такива случаи блокирам профилите на тези хора. Изпитвам съмнения дали това е най-добрият вариант, но не съм намерила аргумент да не го правя.

Що се касае до зов за помощ – насочвам хората към контактите на специалисти, които имаме на сайта. „Кожа“ като платформа не предлага психологическо консултиране.

Как развиваш „Кожа“? Какви медийни формати използваш, за да достигаш до аудиторията?

В момента „Кожа“ има профили във Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Медийни партньори са ни сп. „Жената днес“ и от тази година – сп. „Форбс“ България. Създаваме илюстрирани материали и анимации, които да помагат на хората да разберат различни психични състояния и симптоми. Организираме дискусии (през февруари и април ни предстоят две – една в Пловдив за тийнейджъри и една в София – за дигитална култура). Направихме изложба в няколко български града. От миналата година „Кожа“ е член на Mental Health Europe, което ни дава възможност за излаз навън.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Опитвам се да бъда дигитален реалист с нотка на оптимизъм. Струва ми се по-здравословно да се фокусирам върху възможностите , които дигиталното пространство ни дава: да се свързваме за добри каузи, да се изразяваме, да търсим и намираме подкрепа, да се развиваме и надграждаме.

Снимка: Веско Николов

Последвай ни и сподели:

Мая Донева: Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности

Мая Донева

Мая Донева е съосновател на „Социалната чайна“ във Варна и настоящ изпълнителен директор на фондация „Карин дом“. Тя е онлайн и офлайн активист, който „заразява“ останалите с примера си на открит човек, който не се страхува да говори и прави това, което мисли. Предпразнично с нея си говорим по наболяла тема – как да добротворим качествено и да създаваме устойчиви общности в дигитална среда.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей Мая! Какво отличава онлайн комуникацията, свързана с доброволчество? Как се създават общности?

Моята лична мотивация да доброволствам е провокирана от хора и истории, които не са статистиката за това колко часа годишно трябва да се инвестират в социална работа, а разкази, снимки – на изчистен плаж от 10 приятели, на дете от дом, научено да чете гладко, защото ментори са му помагали упорито и последователно и тн.

Онлайн комуникацията към общностите, свързани с доброволчество, трябва да е на основата на автентичност –

не може да призоваваш хората да правят неща, които не разбираш, не изповядваш или директно отричаш.

Едно от най-важните неща, е да си последователен и прозрачен в комуникацията си. Често искам помощ за различни каузи и процеси, но винаги след това споделям и резултата. И винаги внимавам да е видно, че не търся „просто някой да ми свърши работата”, а сме стигнали до някъде и имаме нужда от помощ, за да го направим хубаво и пълноценно.

Комуникацията за доброволци и каузи не трябва да се формира върху съжаление и shock value,

но все още има хора и организации, които го правят. Защо смятам, че не бива? Защото не е уважително да покажеш лицето на И. , да кажеш, че няма какво да яде и да се снимаш как му купуваш детско меню от верига ресторант. Това кратко видео + дълъг монолог от твоя страна как държавата не струва, е най-евтиният и грозен начин да погалиш егото си и няма нищо общо с доброволчеството и устойчивата комуникация за създаване на общности.

Онлайн комуникацията и маркетингът, свързани с добротворчеството, изискват специфични професионални умения. Какво ти беше най-предизвикателно да усвоиш?

Минала съм през различните етапи на развитие – от човек, който приема и търси информация за доброволци, била съм доброволец, търсила съм доброволци, организирала съм доброволци, и т.н. Всеки път, когато трябва да направим кампания за доброволци, аз си спомням какво е било важно да открия в една обява и се опитвам да структурирам така информацията, че да е ясно и да е видим ефектът от работата на хората и след това.

В комуникирането с общности има два стълба на подготовка – на съдържанието и на опаковката. Страхувам се, че

често хората се фокусират върху опаковката – каква снимка да качим в Инстаграм, с колко бюджет да промотираме поста във Фейсбук и тн.

Очевидно съдържанието на информацията е по-важно от опаковката, но

съдържанието не се „измисля“ – то е логическо последствие от мисията и ценностите на един човек и една организация.

Ако знаеш кой си, какво искаш да кажеш и за какво търсиш помощ, не ти е трудно да го „облечеш“ по правилния начин. Каналите за комуникация зависят от каузата, от бизнеса, от доброволците. Няма две еднаква доброволчески кампании.

Как бизнесът и доброволците да разпознаят онлайн фалшивите социални каузи?

Ключовите думи са устойчивост и ценности.

Ако каузата, която искате да подкрепите, не може да обясни какво прави, какъв е положителният ефект от работата на организацията и с какво ще допринесете вие, значи имате проблем.

Най-добре е да не съдите прибързано – разгледайте сайта на организацията, ако няма сайт (възможно е заради липса на средства или умения), намерете човека и питайте.

Фалшивите социални каузи се разпознават по липсата на уважение у говорещите.

Преди време се запознах с един „експерт“, който говореше как помага на „сирачета, наркоманчета, всякакви там“. За мен беше ясно, че каквото и да твърди, че прави този човек, няма как да е качествено и добро, защото той не уважава хората, за които го прави. Каузите се познават по хората.

Кои са твоите принципи за онлайн поведение като човек и като професионалист?

Честност, уважение, конструктивност. Това са принципите ми и офлайн.

Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности.

Разбира се, онлайн няма как споделяш и показваш всичко на 100% ,както вкъщи, но показваш части от същия човек, със същия манталитет. Няма как в ежедневието си да хейтиш всичко малко и стартиращо, а онлайн да си благотворител и активист и да окуражаваш хората да растат, учат и допринасят. Дори някой да се пробва, най-вероятно ще се умори супер бързо и ще се откаже.

Основата на социалните медии и онлайн пространството е възможността за споделяне. Кои са предимствата и капаните, когато говориш, пишеш, работиш за доброволчески и социални каузи?

В един момент на хората им идва твърде много и нещата граничат със спам – осъзнавам го и благодаря за търпението :))) Проблемът е, че когато наистина гориш в това, което правиш, искаш да кажеш на всички, когато си успял, или, когато имаш нужда от помощ. Заживяваш с това, без да осъзнаваш, че не на всички живеят с каузите ти.

Предимствата са, че палиш хората да изкарват най-доброто от себе си, да го дават за хората наоколо. Хората не си вярват, и ако видят някого, който споделя, че да даваш, даряваш, доброволстваш и т.н, не е толкова трудно, и те са склонни да опитат.

Най-елементарният пример е даряването на кръв. Два пъти в годината го правя и всеки път споделям във Фейсбук: „Днес ходих, и днес умрях от страх, мразя игли – все тая- направих го, защото знам, че е важно. Отивайте и стискайте зъби за 10 минути, защото вашата кръв ще спаси някого“. Почти всеки път след това някой ми пише: „Да знаеш, заради теб и аз се престраших. Все се каня и най-накрая отидох- не било толкова страшно. Благодаря, че сподели”.

Силата на примера, на споделянето – това е най-голямото предимство.

В своя блог ти говориш много за твоите лични предизвикателства като човек, социален предприемач, родител. Какви са твоите лични граници на споделяне?

Не съм се замисляла – когато човек е наясно със себе си няма нужда си чертае граници. Най-общо споделям това, което съм и което мисля. Не бих разказала истории, които биха злепоставили друг човек или биха засрамили някого.

Основните ми теми за споделяне са ситуации, от които съм научила нещо. Смятам, че и други могат да се възползват от резултата – дали са вид политически реформи, програми за обмен на опит, добри места за пазаруване от малки семейни марки, родителски идеи – по моите собствени канали опитвам да спестявам време и да съкращавам пътя на учене на други хора. Търся и такива подобни извори на информация, защото

това е човешкото измерение на онлайн споделянето – да „удариш едно рамо“ в ученето и ,който каквото има нужда, да си вземе.

Как делиш личното и професионалното онлайн?

Ох, не ги деля. Когато започнах да се занимавам с това, което правя, не го правех за заплата, а по убеждение – тоест то не беше професионално, а беше „на Мая“…Когато започнахме да правим Чайната, споделях в личния си профил как върви ремонтът, дали имаме нужда от диван или чаши, и хората отговаряха позитивно.

Това остана част от моите онлайн навици и професионализирането онлайн на „работата“ ми не се случи. В Карин дом нямам задължение да споделям информация около коледната ни кампания, но имам личен блог, 5000 души аудитория във Фейсбук и достъп до още около 20-30 хиляди през различни страници, тоест не мога да не поискам да им кажа: „Ей хора, тук има хубави картички. Купете си и зарадвайте някой близък, защото така ще ни помогнете да си вършим работата по- добре и през следващата година”.

Как се справяш с хейта и с езика на омразата? Случва ли ти се често?

Напоследък с блокаж във Фейсбук. Нямам време за глупости. Ако някой не е достигнал в ментално си развитие по-далеч от това да пише с КАПС ЛОК и да ме нарича с имена, които не би казал пред майка си – ОК.

Понякога съм в настроение и бих опитала да аргументирам позицията си, ако виждам насреща разум. Но има един цитат: „Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.“ Ако се започне с „Пазете децата на България, Стига джендър идеология, Циганите са виновни, Съсипаха я тази държава, Хитлер беше прав, Иван Костов е чума, България е с най-ниска….еди какво си.”…Спирам да чета и продължавам да съществувам, защото ценя времето си. Приемам, че хората порастват и мислят по различен начин. Някои имат нужда да мачкат онлайн, защото средата ги мачкат офлайн и това е кофти.

Разкажи ми за твоите най-нови проекти. Какво предстои за Карин дом?

В момента тече архитектурно състезание за проект на новия център на Карин дом. Повече може да откриете тук. В новия център ще разширим мащаба и обхвата на нашата дейност и ще подкрепяме повече семейства в повече направления.

Планираме разкриване на хидротерапевтична дейност за бебета и деца с двигателни проблеми или забавяне в развитието – нещо, което няма да е иновативно само за Варна или България, но и за тази част на Европа.

Повечето места за деца със специални нужди в България са адаптирани сгради, а не специално построени за целта и искаме да създадем причина това да се промени. В нашия център фокус ще е семейството и ранното детско развитие. Надяваме се до три години да сме вече в нашия нов дом и надградим това, което Карин дом постига вече 24 години – качество, социална промяна, щастливи семейства.

В края на 2019 г. сме. Каква беше тя за теб? Ако решиш да я опишеш в един пост, какъв би бил той?

Каква беше 2019-та? Беше ми много трудно. Аз работя много и това ми коства различни неща – понеже много искам да съм и добра майка, и свястна съпруга, добър приятел и това да става, докато паралелно съм изпълнителен директор на огромна фондация, и част от борда на Социалната чайна, и активист по всичкология – 24/7 правя нещо. Искам малко да намаля темпото и мисля, че моментът е дошъл. 2019-та беше такава, каквато беше, и съм доволна от нея. И от себе си в нея. Но искам 2020-та да е малко повече за мен, моето семейство, палатките, домашните сладкиши, такива неща. Неща, които всеки иска.

Последвай ни и сподели: