Биляна Лаундс-Николова за медиите, издателския и дигиталния бранш

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първият ми досег беше чрез интернет доставчика ми BISonline. Аз не просто ползвах услугата, а непрекъснато си намирах поводи да се навъртам покрай тях и не бях само потребител, а постоянно присъствие в офиса им. Това беше в началото на 90-те, a местоположението – бърлогата на PooH (Калин Богацевски), един апартамент в Лозенец, натъпкан със сървъри и компютри. Екипът буквално живееше там, сред кабелите, кутии с пица и бутилки кока-кола. Интернет беше цяла вселена за мен, а BIS беше първото ми прозорче, откъдето се взирах в този нов космос. Чаках търпеливо да се свържа с мрежата и чрез нея с компютри отвъд. Там имаше нещо, ама не много. Разни игри, програми. Беше нова вселена в действителност, но с малко звезди. Най-практичното приложение беше връзката чрез ICQ и мейл.

Когато започнах работа (1993 г.) първият ми компютър беше Макинтош (Classic) с екранче, по-малко от днешен четец за книги. После ме повишиха и ми дадоха LC, което си беше вече сериозна машинка. Имах PC вкъщи и можех да видя непосредствено разликите помежду им. В офиса работех едно, вкъщи друго. Но дори да съберем всички плюсове на двете платформи оттогава, пак нямаше нищо общо с идеите в главата ми. Представях си уебсайтове, каквито се появиха чак 20 години по-късно, но на технологиите им трябваше време, за да се родят и да се развият.

Тогава не мислех, че ще навляза в този сектор професионално, защото като цяло нямаше толкова жени в него. Направо никакви нямаше. А аз още не бях готова да съм толкова отявлен аутсайдер. Затова се посветих на друга кариера. Работех с цифри, екселски таблици и бази данни. Но истината е, че съм творческа личност и имам нужда от поле за креативна изява.

В един преломен момент в живота ми реших да рискувам и да започна собствен бизнес. В началото на 2002 г. създадох Интермайндс като уеб студио и лека-полека развихме дейността му, работейки едновременно с всички тогавашни колеги от бранша да налагаме уебсайтовете като инструменти за бизнес, маркетинг, забавление и образование. Постепенно обаче правенето на сайтове ми омръзна, защото ако не виждаш в действие практическа полза, технологиите и дизайнът са самоцелни. Създадох си разни други уеб проекти (онлайн тестовете МАРР, риалити шоуто Real Life), много се занимавахме с директен маркетинг и въобще търсех практическото реализиране на уеб технологиите. Още нямаше онлайн реклама, онлайн медии и IAB. Пък и уеб секторът трябваше да се развие, да порасне и да съзрее. И тогава дойде решението да започнем издаването на списание .net. Всички се чудеха защо дигитален човек като мен се връща към хартиена медия. Но истината е, че просто ни трябваше медия, пък и такава, която да направи мост между уеб сектора и аналоговите хора. И действително списанието помогна на бранша – в него представяхме успешни проекти, имаше много и практична информация за дизайн, програмиране, онлайн бизнес; организирахме 14 събития, в които представяха знанията и идеите си редица наши и чужди лектори и т.н. Хората извън уеб сектора започнаха да се интересуват от нашата работа и не малко фирми и рекламни агенции бяха редовни абонати, за да следят тенденциите, както и рейтингите на Nielsen и Gemius.

Как и откъде се появи у теб интересът към издателската дейност? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Казват, че апетитът идва с яденето. И може би точно така стана с издателската дейност. Издавайки списание, трябваше да отделим екип, който да работи по него – извън съдържанието има доста издателска работа като превод, редакция, предпечат, печат, разпространение и маркетинг. Но .net беше нишово списание и то не уплътнява ресурса на едно издателство. „Фотомания“ дойде като естественото му братче, не само защото любителски фотографията ме интересува, а и защото в нея също има криейтив плюс технически аспекти, които трябва да се обяснят и практикуват. С навлизането на дигиталната фотография, която се разви до масово хоби, обработката на снимките със специализирани програми стана неразделна част от нея.

За съжаление, да си издател на списания в България е изключително труден и непечеливш бизнес и затова се наложи да го подобря малко. Голяма част от съдържанието на нашите списания е лицензно и по тази линия, свързвайки се с други лицензианти, фирмата ми пое ангажимент за аутсорсинг на предпечата на подобни издателства от чужбина. Това, освен че е допълнителна бизнес възможност, уплътнява ресурса и укрепва издателската дейност.

Прозрението ми да прекроя издателството в сегашния му вид обаче дойде от нефункционалния местен маркетингов и рекламен пазар. Без да слагам всички в тези професии под един знаменател, мога да кажа, че по лични наблюдения голяма част от хората с такива позиции или не са си на мястото, или не знаят какво правят. Накратко, за да може хем списанията да запазят редакторската си политика, хем да се оползотвори жизнено необходимият рекламен принос, ние се пренасочихме към т.нар. custom publishing или също известно с името му от страна на ползвателите на услугата – content marketing. Това означава просто по-добра симбиоза между спонсорите и съдържанието, което се приема много добре от крайния потребител. В този смисъл вече видът на медията (уебсайт, имейл, видео, списание, телевизионно предаване и т.н.) няма значение.

Всъщност мисля, че не издателството, а маркетингът ми е професионалното занимание. Имайки опит с интернет, телевизия и печатни медии, смея да твърдя, че не виждам особена разлика помежду им. При всяка от тях ключова е аудиторията ѝ, която трябва добре да изследваш и опознаеш, за да можеш достатъчно ефективно да ѝ предадеш съдържание. Изхождайки от таргета, избираш медия, а не обратното. Интеграцията на посланията и синергията на медиите са същината на маркетинга, другото са подробности.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Относно ученето мога да кажа, че не съм се спирала, защото имам непрестанен глад за знания. Човек може да се учи от всичко и от всеки, дори всеки провал е безценен, ако можеш да извлечеш урок от него.

Има една теория за десетте хиляди часа, които са необходими, за да станеш специалист в дадена работа. Действително, без практика и опит, не можеш да претендираш, че разбираш, защото дори простите неща са лесни само за професионалистите. От друга страна, ако имаш хъс, фокус и си отдаден на 100%, можеш да скъсиш срока на 10-те хиляди часа. Пък има и още някои важни фактори – натрупването на знания и кръстосаният опит. Това е като с чуждите езици – само първият и вторият са по-трудни, след това започваш да виждаш връзките, общите корени на думите, логиката им и неусетно се оказва, че с възрастта не е по-трудно, а е по-лесно да се учи.

В работата на мен лично ми помага много факта, че съм упорита и не се предавам лесно. Аз съм зодия Козирог и с присъщата ми практичност всичко, което измислям, има функционална цел. Обичам да създавам и работя с маркетингови инструменти. Обичам също нещата да си пасват като кубчета на Тетрис или парченца на пъзел. Ако това не се получава от първия път, не ги напъвам, а ги въртя, докато се сглобят естествено.

Все още много се вълнувам от новите технологии и понеже много пътувам, попивам идеи отвсякъде. Най-любимо ми е да пренасям опит и идеи между разнородни сектори – според мен точно тези нестандартни приложения носят конкурентното предимство. Да мислиш отвъд рамката на установения стандарт, да си наблюдателен и ентусиазиран, това са все качества, които помагат, ако си сериен предприемач като мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България, както и за офлайн медиите и тяхното дигитално присъствие? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

О, не се наемам с никакви прогнози. Нямам никакви очаквания нито от едните, нито от другите, защото съм ужасно взискателна и само ще се дразня и разочаровам, ако се разминаваме. Радвам се на всичките им постижения и следя с любопитство всяка тяхна следваща крачка. Ние имаме късмета да живеем в толкова интересни и динамични времена, толкова бързо се развива всичко, че е трудно да се прогнозира дори за година напред.

Все пак, много ми е интересен балансът между достойнството на издателите и действителността, която нерядко ги принуждава да го преглъщат. Това е най-голямото предизвикателство за една медия и не може едностранно да се избере страна. Същото е с отношенията към аудиторията. Изкушението да се взимат решения от името на потребителя (и уж в негова полза) също е нещо, което безвъзвратно променя днешните медии.

После, дефинициите също се промениха. Първоначално за офлайн се приемаше медия без екран и връзка с мрежата, но къде тогава е телевизията? Интерактивността е присъща за радиото, но без екран и клавиатура то пък от кои е?

Както казах и по-горе, за мен е важно съдържанието, а не преносната среда. Класическите офлайн медии се принудиха да се адаптират към новите условия и много успешно мигрират към онлайн устройства. Но това не ги убива, а ги допълва. Както с появата си телевизията не е убила радиото, не мисля, че офлайн медиите ще умрат толкова скоро за сметка на уеб платформите. Хората имат тактилна потребност от допир с хартия и тя си има своето място. Ако мога да си позволя едно сравнение, не можете да гушнете и погалите Тамагочи така, както физическо същество с козина.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства имам всеки ден и това е най-готината част от работата. Иначе досега да съм умряла от скука. Всяко предизвикателство може да те хвърли в паника, да драматизираш и да се ядосваш, но от дистанцията на времето всяка трагедия изглежда комична.

Това пък, без да е било толкова драматично във времето си, ме подсеща за една смешна случка със старта на списание .net. Когато излезе първият брой, дойдоха да ми вземат интервю от в-к „Пари“. После обаче ми се обажда майка ми и притеснено ме пита какво е това порнографско списание, което съм започнала да издавам, видяла го една съседка на сергията за преса и сега целият квартал за това говорел. Ха сега де? Чудех се какво им става на тия хора, докато не видях лично снимката си във вестника. По време на интервюто фотографът ме накара да застана до една голяма рамка с постер на корицата на първия брой, но после в редакцията кадрирали снимката така, че не се вижда главната тема, а точно до главата ми се мъдри подзаглавието на една друга (между другото, изключително интересна) тема: Порно 2.0.

Ако трябва да отговоря сериозно за предизвикателствата обаче, истината е, че понякога сама ги търся. Когато усещам, че има поле за развитие или пък нова възможност, за мен е много изкушаващо да поема новото предизвикателство. Това е възможност не само за ръст, но и за приключение.

Как минава един твой ден?

Имам три вида дни: рутинни – такива, в които отмятам списък със задачи; мързеливи – в които се мотая и оставям ума си да почива; и креативни – в които експериментирам и прилагам идеи, които са ми дошли в мързеливите дни. Гледам да не си отлагам ангажиментите, за да не се натрупват, и също следя да ротирам правилно различните видове дни. Например не мога да мързелувам, ако знам, че имам работа и няма как да съм креативна, ако се занимавам само с рутинни дейности. Считам, че почивката е задължителна за възстановяване на креативния потенциал и не трябва да се пренебрегва. Аз съм работохолик, никога не пропускам крайни срокове, но същевременно имам много свободно време за различните си хобита (някои от които практикувам през седмицата в т.нар. работни дни). Тези принципи прилагам и с хората, с които работя. Който е работил с мен, знае.

Вярвам в баланса във всяко едно отношение – добро и лошо, силно и слабо, ин и ян.

Какво мислиш за спора четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Мисля, че въпросът има еднакъв брой поддръжници и за двата отговора. Аз лично пиша дигитално, но чета на хартия. Вкъщи имаме библиотека с близо 5000 книги и не мога да се лиша от красотата и миризмата им дори и срещу удобството да ги разнасям всичките в един джобен четец.

Какви три съвета би дала на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да започват веднага. Каквото и да е. Нещо да правят, защото дните минават и те пропускат възможности с всяка изминала минута. Човек трябва да събере опит от много неща, докато намери себе си в това, на което реши да се отдаде.

Когато говориш, не научаваш нищо ново. Затова слушайте по-внимателно. Сигурно ще прозвучи банално и даже поучително да давам този съвет, но ако можех да го дам на себе си преди 25 години (а и да го бях послушала тогава!), щеше да ми е много полезно.

Също съветвам всички да не се страхуват от предизвикателства, провали и завистници – всичко това са белези за успех.

Последвай ни и сподели:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.