Видеото онлайн – разговор с режисьора Андрей Хадживасилев

Андрей Хадживасилев - режисьор

Днес ви срещаме с Андрей Хадживасилев, режисьор към Ривайв Вижън. Говорим за видеото, ролята и мястото му в онлайн присъствието на бизнеса.

Колко е важно видеото днес за присъствието в дигиталното пространство на бизнеса?
Видео съдържанието е задължително в днешно време. То е предпочитано от потребителите и най-бързо, и лесно запознава аудиторията с конкретния бизнес, неговите продукти и услуги. Често споменавам, че днес уеб без видео е неприемлив като едно време без флаш анимация. Интернет предлага по-високо качество на видеото и най-вече интерактивност, която телевизията не може да предложи, затова който се възползва от предимствата на видео съдържанието ще изпъкне по-добре пред конкуренцията си.

Може ли гъвкаво да се предлага изработка на видео за дигитални канали?
Да! Реално няма сериозни технически и творчески ограничения. Всичко зависи от заданието на поръчителите и от техните срокове.

Кои са основните видове видеа, които бизнесът може да има за онлайн средата?
Опциите са много, като без проблем жанровете може да се смесват. Класическите реклами са приложими, но без да се лимитираме в 30 сек. Спокойно може да достигнем 1-2 мин., но не повече от 3 мин., за да не загубим вниманието на аудиторията. Експлейнър видеата са популярни, представяйки услуги и продукти по-детайлно. Излъчването на живо е много актуално покрай пандемията, както и анимациите тип слайдшоу при лоу-кост решения.

Youtube канал или видеото на собствения сайт?
Определено трябва да се заложи и на двете. YouTube е втората по-големина социална мрежа и е важно да си разработим хубаво канала там. Това ще повиши трафикът към официалния ни сайт и ще предостави повече възможни резултати при търсене. От друга страна наличието на самостоятелен плеър в сайта е препоръчително, за да е оптимизиран кодът и да няма реклами и чуждо съдържание при ембедване.

Как да се ориентира бизнесът към кое студио да се обърне за изработка на видео за онлайн?
В2В е най-добрата референция, почерпете съвет от познати и партньори. Гледайте портфолиото на филмовата компания. Ако такова липсва или не е добро – не рискувайте. Най-ниската цена също не е най-добрият избор, тъй като за да работи едно видео, то трябва да е качествено технически, а и творчески. Ако имате хубави професионални видеа, не е лошо да разнообразявате и с любителски (дори с телефон), като работна атмосфера с колегите, видео обръщение за промоция или празник, и т.н.




    

Новата онлайн платформа на Трите Трола

С Даниела Попова, позната като Дани от Трите Трола (the3trolls.com), разговаряме за новия онлайн проект на култовото място за настолни игри, за дигитализацията на настолните игри, и какво се случва с тази сфера след извънредното положение.

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Разговор за Tik-Tok като инструмент за маркетинг със Станимир Георгиев

Станимир Георгиев, уеб дизайнер от дигитална агенция SEOMAX, който разказва за какво служи Tik-Tok в бизнес среда.

Николай Илиев: Онлайн търговията не е лесна

Николай Илиев, CEO и основател на CloudCart – платформа за електронна търговия, е първият от събеседниците ни в дигиталното ни кафе през април. С него си говорим за това защо онлайн търговията е отговорът при нуждата от дигитална трансформация на бизнеса, но не е лесна и не се случва бързо.

„Множество са предимствата на онлайн търговията. Можеш да започнеш бързо и с минимални инвестиции, добре да таргетираш и сегментираш аудиторията си, бизнесът е 24/7, потребителите могат да вземат информирано решение без натиск, можеш да анализираш потребителската аудитория и интереси – основополагащо за успеха на онлайн търговията. Но онлайн търговията не е лесна. Ние сме длъжни да предаваме спокойствие на търговците, но винаги ги предупреждаваме, че това не е лесно и изисква много работа“, казва Николай.

Той разказа как екипът на CloudCart e преминал изцяло на хоус офис в началото на март, разширил се е и е адаптирал работата си, така че да съдейства на клиентите си спрямо нарасналото търсене, „за да излезем от тази неловка ситуация, която никой не е планирал“. „Научих се да съм адаптивен, защото ако не го направиш, можеш да изгубиш всичко. Целият екип е мотивиран да работи отвсякъде, гъвкаво, с удължено работно време. Използваме инструментариума на Гугъл, различни платформи, препоръчвам Remote desktop за дистанционна помощ на търговците“, пояснява той.

Николай предупреждава, че в онлайн търговията може да се получи пренасищане, но ще оцелеят най-добрите. „Крачката да влезеш в онлайн пространството е неизбежна, това е нещо нормално. Не вярвам, че хората ще започнат да харесват повече хоум офис и смятам, че бързо ще се върнат към реалното общуване“.

Чуйте разговора на Жюстин Томс и на Хелияна Велинова с Николай Илиев в нашия ФБ профил. Не пропускайте и записите на другите ни дигитални кафета с дигитални оптимисти!

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Димитър Панайотов от подкаста Ден – новините от деня само в няколко минути от екип, на който можем да се доверим

Ден

В тези предизвикателни времена, в които едновременно има много информация, но и е все по-трудно да се ориентираме в нея, а и фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата са в пик, много хора се колебаят на кои информационни източници да се доверят, за да получат достоверни и качествени новини. Като проект и с подкаст, ние в Създателите сме пристрастни към подкастите, ясно е. А също сме в битка с фалшивите новини и дезинформацията. Затова и поканихме Димитър Панайотов, Главен редактор на подкаста Ден, част от групата на Говори Интернет.

Как стартира подкастът Ден – малко от историята му до тук?

Историята започна през 2015-та година, когато Владо Каладан беше мой преподавател в магистратурата „Е-Европа“ към СУ. Всеки, който е слушал „Говори ѝнтернет“, знае колко харизматичен и начетен човек е Владо и затова и не е учудващо, че бързо се превърна в един от най-смислените преподаватели, които съм имал. От него усвоих много от основите, благодарение на което правя това, с което се занимавам днес – от маркетинг, SEO и социални мрежи до WordPress, Creative Commons, създаване на дигитални медии, интернет бизнес и на практика всичко, което правим днес в ГЍ. Именно тогава се запознах и с Еленко, който ни беше гост-преподавател.

Самата история на „Ден“ стартира точно преди една година, когато публикувах статия за любимите ми подкаста и включих в нея Г

(https://podmosta.bg/lyubimite-ni-balgarski-podkastove/). Така, подсетил се за мен от статията – Владо се свърза с мен и след няколко приятни вечеринки с него и Еленко бях поканен да правя подкас за новини – част от мрежата на „Говори ѝнтернет“. Последваха месеца, в които мислехме концепция, аз събирах екип и извършвахме всякакви други оперативни дейности. „Ден“ е най-мащабният проект на мрежата от гледна точка на ресурс и организация, затова и искахме да го стартираме на възможно най-високо ниво. Почти целият септември мина в това да правим пробни епизоди, които така и не видяха бял свят. Първият ни официален епизод беше излъчен на 2-ри октомври 2019-та. И ето ни днес тук – 130 епизода по-късно. Няколко думи за екипа днес?

Ядрото от екипът се състои от мен и Пламена Крумова и Александър Николов. Ние сме водещи и редактори на новините. И тримата сме с журналистическо висше образование и се занимаваме с дигитални медии под всякакви форми. Няма как да минем и без Антон Велев, нашият звуков гуру, който прави магията на подкаста реалност. Владо и Еленко влизат в ролята на продуценти, осигурявайки ни всичко от което имаме нужда, за да може да съществува „Ден“.



Кое е по-специфичното при правенето на новини за подкаст / новинарски подкаст? Кое е най-предизвикателното?

Не живея с илюзията, че това, което правим е най-висшата форма на журналистика. Но нашата дейност също има смисъл и трудности. Първата и най-основна е отговорността, която имаме пред аудиторията. „Ден“ има близо 1000 слушатели на епизод и те продължават да се покачват всяка изминала седмица. За много от тях нашият подкаст е или единственият, или един от малкото информационни канали, които консумират. Затова е и изключително важно новините да са максимално проверени, достоверни и от надеждни източници. Не на последно място обаче ние не можем просто да копи/пейстнем чужди новини или само да ги преразкажем. Може би най-голямата добавена стойност на „Ден“ е, че се стремим да дадем и възможно най-адекватен контекст – не просто да кажем какво се е случило, а защо, каква е предисторията, кои са главните истории и какво означава това.

Още един подводен камък е, че ние нямаме право да даваме лично мнение, оценки и анализ. Точно това за нас беше най-голямото предизвикателство в началото – изисква много висока обща култура и буквално денонощно четене на новини, статии и анализи. Поради специфичния си формат ние имаме много малко време, едва няколко часа, за да създадем всеки един епизод – нямаш ли предварителна подготовка и не следиш ли какво се случва непрекъснато – просто няма как да имаш времето да подготвиш текста си за деня. Да не забравяме, че ни трябва и техническо време за звукозапис и монтаж – всичко става в реално време. Освен, че сме ограничени от времето обаче сме ограничени и от мястото – ние трябва да поберем всичко най-важно от деня, плюс контекста, в рамките на 5-8 минути нормално четене. Буквално всяко изречение е внимателно премислено, защото място за несъществени неща няма.

Как се развиват слушателите – като аудитория?

Всички бяхме изненадани от това колко бързо „Ден“ намери своята аудитория и с каква скорост тя се разраства. Вече споменах приблизителни числа, но трябва да се имат предвид няколко фактора – ние съществуваме от по-малко от 7 месеца, не сме инвестирали в реклама и редовните подкаст слушатели в България все още не са твърде много. Това, което ме изумява мен обаче не е количеството, а качеството на тази аудитория. Тъй като имам пряк досег до нея съм впечатлен от това какви хора ни слуша. Почти целият ми опит досега е в сферата на онлайн медиите. Знаеш как техните уебсайтове имат огромен процент на т.нар. “bounce rate” – тоест колко хора влизат без да взаимодействат или стоят много малко, четейки по диагонал. Затова е и цялата тази борба за изкуствени импресии, които после да могат да се показват с метрики на рекламодателите. Тук е точно обратното – близо 90% от аудиторията слуша всеки един епизод на „Ден“ от началото до края. Нещо повече – тази аудитория сама намира „Ден“ през подкаст платформите, препоръките от другите подкасти на ГЍ и метода от уста на уста.

Какви изисквания имат слушателите ви, доколко активна е обратната връзка и доколко модерира взимането на решения в екипа ви?

Безспорно най-големият актив на цялата мрежа на „Говори ѝнтернет“ са слушателите ни. И това не е клише. Нашата мрежа се финансира до голяма степен от своите почти 200 патрона, които ни даряват между 5 и 50 долара всеки месец (https://www.patreon.com/govori_internet). Това освен, че ни помага да се развиваме ни дава и много по-широка независимост и свобода на словото. Преди смятах, че финансиране на медия по този начин в България е невъзможна утопия, но бях опроверган. Затова и слушателите за нас са много по-важни и онези, пред които отговаряме. Всички тези патрони, заедно с екипите на подкастите от мрежата и техните гости през годините, се намират в едно отворено, голямо и изключително проактивно общество, поместващо се в Discord. Нивото на хората там като начин на мислене, професии и стандарт на живот е удивително за страната ни. Но с това и техните очаквания.

Затова, когато „Ден“ стартира, а нашият екип беше нов за това общество, ние бяхме положени на доста сериозни критики. Буквално всяка наша грешка се посочваше, всеки пропуск на новина, невярна информация и т.н. Особено много бяхме критикувани за четенето на новините си, тъй като и за трима ни това да си водещ в подкаст беше нещо ново и не бяхме на нужното ниво като начин на четене, темпо, лапсуси и дикция. И макар особено в началото да ни беше тежко от тази критика – именно благодарение на нея днес сме това, което сме. Смятам, че за тези 6 и половина месеца качеството на подкаста и като информация, и като презентиране се вдигна драматично и затова имат вина само нашите слушатели, които ежедневно ни даваха обратна връзка, коментари и критика. Разбира се, пътят не е свършил и имаме още много какво да учим и накъде да се подобряваме.

Днес вече критиките не са така чести, а слушателите ни са част от процеса по създаване на подкаста, давайки ни ценна информация, препоръки и предложения за новини. Не рядко се вслушваме в тях. Крайното решение обаче винаги е на редакционния екип. За мен като главен редактор е много важно да имаме абсолютна и безпрекословна свобода на словото, ограничавана само от етичните норми на журналистиката. Затова и продуцентите, и слушателите имат право на мнения и препоръки, но не и на решения.


В близко бъдеще къде се виждате?

Искаме да правим повече от така наречените „специални епизоди“. Досега имаме няколко и те са два пъти по-слушани от ежедневните ни. А на нас самите ни е особено интересно да ги правим. Форматът като дължина е запазен, но се разглежда само една единствена тема по много по-задълбочен и подробен начин. Отново няма анализи, лични мисли и темите са свързани с най-важното от деня, но това е с една идея по-висока журналистика и такива епизоди изискват дори още повече проучвания и време. Именно върху тях искаме да акцентираме в близко бъдеще, най-вече в текущата ситуация. Иначе амбициите ни край нямат – желаем да вкараме нови рубрики, да имаме ресурс да правим собствени репортажи, интервюта с експерти и т.н., и т.н. Всяко нещо с времето си обаче. Ние сме едва на 6 месеца, живеем в много интересни времена и това, с което сме се заели е маратон, а не спринт.

Какво си пожелавате?

Само едно – възможно най-скоро да не се налага ежедневно да отразяваме COVID-19. Няма нужда да обяснявам колко голяма трагедия е за всичко хора случващото се в момента. Но нас това ни натоварва на още едно ниво, защото трябва ежеминутно да следим новините за коронавируса. А една от основните препоръки на СЗО за по-добро психическо здраве по време на пандемия е да не се следи потока от информация денонощно. Изморяващо е и от професионална гледна точка, защото буквално всеки ден се отразява едно и също. И това не е валидно само за нас от „Ден“. Ситуацията е абсолютно безпрецедентна и вече почти два месеца други новини просто не съществуват. Вярвам, че много колеги журналисти разбират за какво говоря. Не искам и да се оплаквам обаче, защото в моя опит като журналист рядко съм чувствал толкова силна лична мотивация и чувство, че правя нещо полезно. Знам, че за стотици хора това, което правим всеки ден, има смисъл и те успяват да се информират в рамките на 8 минути, да научат най-важното за ситуацията и да не се натоварват твърде много психически, правейки го. Това наистина дава смисъл на дните ти и отговаря напълно за романтичните ми представи от тинейджърските години, когато реших, че искам да бъда журналист.

И както е модерно да се казва тези дни – останете си вкъщи и бъдете здрави.


Екипът на Създателите искрено желаем успех на колегите от Ден. Ако още не сте ги слушали – направете го (там, където слушате подкасти ще ги намерите като Ден) или тук https://den.fm/ 🙂