Електронната търговия в България с мощно събитие в Русе – eCA Conference 2019

Какво предстои през юни в Русе?

През юни в Русе, за два дни ще се опитаме да превърнем града в eCommerce столицата на България. На нашата четвърта ежегодна конференция – eCommere Academy Conference – ще присъстват повече от 25 български и международни лектори, ще има уникално експо с над 30 изложители, ъгъл за демонстрация на заснемане на продукти и лайфстайл сесии, видео зона за интервюта и кратки видео клипове, както и други изненади. Очакваме повече от 400 посетители, като част от тях ще са от северната ни съседка Румъния.

Кои ще са акцентите?

Акценти в събитието ще са продажбите на съседни държави и маркетплейс платформи като eBya и Amazon. Ще си говорим за теми като онлайн плащания, Наредба 18, логистика на стоки, клиентско обслужване и много други. Най-важните теми, които лично аз бих открил са инфлуенс маркетинг и как той може да работи за електронната търговия и глобалните тенденции в продажбите, тъй като за да бъде успешен един онлайн търговец дори у нас, той трябва да свери часовника си със ставащото на водещите пазари.

Кой е поканен да присъства и за кого това събитие е задължително?

Събитието е задължително за всеки вече развиващ електронен бизнес. То ще му помогне както да разшири мирогледа си и да научи нови неща, но също така ще му предостави контакти с много международни партньори, които биха могли да издигнат бизнеса му на следващото ниво. Събитието е много подходящо и за традиционни бизнеси, които все още не се занимават с продажби от разстояние. Полезността за тях ще бъде в това, да научат повече за възможностите на този тип дейност и да им помогне да изберат най-правилната стратегия за старт.

Как се промени електронната търговия в последните 2-3 години?

У нас електронната търговия през последните години отбелязва ръст. Хората вече се доверяват на този канал и виждаме как все повече бизнеси се пренасят в него. Това е напълно разбираемо, защото електронната търговия пести най-ценния човешки ресурс – времето. Ръстът е породен и от повишената дигитална култура на повече от фирмите у нас. Те вече успешно или изграждат свои собствени екипи за работа в дигитална среда или се доверяват на специалисти и агенции. Все по-често виждаме и бизнеси, допитващи се до консултанти, които да изградят цялостната им онлайн стратегия.

Има ли специфики за България по твои наблюдения?

Българският пазар си има своите специфики, които са си силно традиционни. Въпреки доверието към самото онлайн пазаруваме, ние все още сме си мнителни и искаме да изпробваме продуктите преди да ги заплатим – око да види, ръка да пипне. Друга характерна черта за нашия пазар е плащането в брой, което съществува на изключително малко места по света. Освен тези особености, електронната търговия е еднаква навсякъде и се подчинява на едни и същи правила и норми. Потребителят трябва да е емоционално удовлетворен от взаимодействието с нас, за да се превърне в лоялен клиент. eCommerce по-скоро вече се разглежда като emotional commerce.

Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев

Спасимир Пилев

Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.

Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?

Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.

Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?

Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.

Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?

Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.

Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.

Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия? 

Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията. 

За онлайн обучението, развитието и планирането с Иван Цукев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Професията ми е строителен инженер, но вече не се занимавам директно с проектиране. Насочих се към нея по естествен път, трето поколение инженер съм. В момента съм управител на проектантско бюро Цукев и работата ни по проекти доведе до създаването на учебен център Аула, на който в момента отделям основно времето си. Друг проект, който ме вдъхновява и разработваме през последните години, е фондация „Приятел за цели“. Имаме няколко ресурса, посветени на постигането на цели – седмичен подкаст, уеб сайт с ръководства, уъркшопи, а сега пишем и книга.

Как дойде идеята за aula.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Когато проектирахме различни обекти в нашето проектантско бюро, започнах безплатен блог „КАД Тайни“. В него споделях трикове и тънкости за AutoCAD, които бях разучил. Решенията на някои проблеми ги забравях, след като ги откривах и просто бях решил да ги записвам в блога. По-скоро целта бе да са полезни за мен и ако мога да съм полезен на някой друг – чудесно. Тогава се сблъсках с нещо, което не разбирах. Доста хора ме питаха „защо раздаваш така своето know-how“. Сега има много полезни сайтове, Facebook страници и YouTube канали с ценни съвети, но през 2008 г. идеята безплатно да споделяш много ценни неща тепърва прохождаше и беше странна за много хора.

Блогът стана много популярен сред инженери и архитекти и читателите започнаха да питат за частни уроци и други начини да им помагам. Така след няколко години публикуване на съвети от инженерната ни практика дойде идеята да направя един AutoCAD курс. Обявих курса в блога, но не знаех дали ще има интерес и колко хора ще си платят таксата. Надявах се да се запишат поне 10 човека, за да може да съберем достатъчно хора за курса.

Записаха се 170 човека и видях, че има глад за практическа информация. Така след това през втората година добавихме втори курс, през третата – още два и така до този момент, в който имаме над 40 обучения, 270 000 регистрирани потребителя и 110 000 Facebook фена.

Специализираме само в компютърни курсове и онлайн обучение, защото вярвам, че този фокус ни дава възможност да предоставим най-висока стойност за потребителите.

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Ученето за мен е изключително важно. Аз уча по няколко начина. Първо, стремя се да чета по една книга на седмица, като си водя записки винаги, за всяка книга. Гледам онлайн курсове, следя събитията от бранша и ги посещавам. Също така ходя на коучинг програма в Лондон на всеки три месеца, която ми помага да вървя в правилната посока и да знам тенденциите. И не на последно място, членувам в затворена мастермайнд група в София, в която се събираме хора с вдъхновяващи идеи и обменяме опит.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-големите предизвикателства са били винаги свързани с мен и моето личностно развитие. Установих, че най-често не някой друг, а аз лимитирам проектите и когато сме на ниско ниво, а искаме да сме на по-високо, то е било заради ограничения, които аз имам. Това е процес, който не спира. Така че винаги се стремя да се развивам.

Как минава един твой ден?

Дните ми не са еднакви. За това може би ще е интересно да кажа, че ползвам системата за управление на времето от Strategic Coach. Разделям дните си на 3 типа – неработен (free) ден, в който целта е възстановяване и зареждане с енергия. Тогава не работя, не проверявам имейл и дори не чета книги на теми, свързани с работа. Вторият ден е фокус ден – това е ден, в който работя по стратегия или развитие – напр. развитие на платформата като възможности или маркетинг стратегии как мисията ни да стигне до повече хора. Третият ден е буферен. Целта му е да се изчистят всички дребни, но належащи задачи (имейл, срещи, счетоводство, административни неща, документация), за да може да освободя времето си за фокус дните.

Как виждаш бъдещето на онлайн обучението у нас и по света? Какво интересно предстои според теб?

Виждам го в посока, че хората, които се занимават с обучения онлайн, започнаха да разбират, че онлайн е много различно от обучение на живо. И онлайн обученията имат възможност да са по-ефективни от много обучения на живо. Това да имаш лекция на живо 60 мин и ей така да я запишеш и да я качиш онлайн не е онлайн обучение и хората започват да разбират това. Отиваме в посока персонализация на обученията. Благодарение на умни алгоритми и обратна връзка от обучаващия се, имаме възможност да направим персонализиран курс, програмата на който се адаптира и подобрява, докато учиш. На практика можем да ти кажем: вземи тези уроци, не гледай тези. И от 1000 урока да ти сглобим персонализирани 47, които са точно за теб. Това ниво на персонализация може да се постигне само онлайн и само с алгоритъм. Дори 1 към 1 ментор не може да си позволи да отдели толкова време, за да ти подготви правилните уроци. Ние вече имаме патент за такова нещо и се надявам скоро да го покажем.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Изяснете си дългосрочната визия къде искате да отидете (диапазон 30 години). Задайте си 90-дневни конкретни цели в посока на тази визия. Правете всяка седмица поне едно действие по тези 90-дневни цели. И още едно допълнително нещо, което за мен промени много: намерете си приятел за цели, с когото да си споделяте целите и да си помагате.

За юридическото и дигиталното със Станимир Ненов

Станимир Ненов

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук? Как и защо реши да направиш онлайн услуга, вместо да работиш в областта на правото „офлайн“, както повечето ти колеги?

Не съм от хората, които винаги са знаели, че ще учат право. Много обичах математика и завърших ОМГ Пловдив. Бях се насочил към финанси или икономика, но в 10-ти клас психоложката на училището видя нещо в мен покрай защитата ми в една училищна комисия, образувана след инцидент. Тогава тя ме препоръча в клуб „Дебати“. Така след 1-2 години се насочих към правото. От друга страна много обичам логиката и справедливостта, а правото в голяма степен е това.

Много обичам и информационните технологии и във втори курс право видях възможност да използвам съвременни канали като уеб и mobile, за да се дистрибутират по-ефективно правата и задълженията на хората – на разбираем език. Така направихме pravatami.bg. След това видяхме, че само с информация не става, хората трябва да имат и подходящи инструменти за реализация на тези права. Направихме Advokatami.bg – технологична компания в правния сектор, която по съвременнен начин предоставя правни услуги на бизнеса и хората. Чрез технология оптимизираме и автоматизираме процеси, което води до по-бързи и евтини услуги.

Как дойде идеята за pravatami.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Един от най-добрите начини да направиш успешен продукт е когато хората те питат за него. Още като записах право, всички познати и приятели започнаха да ме питат елементарни за мен неща – какво да правя, като ме спрат от КАТ, как да си прекратя договора за наем, какви са правата ми с мобилните оператори и т.н. Нямаше достъпно място за тези отговори и ние направихме pravatami.bg. Започнахме в края на 2011 с Георги. През пролетта на 2012 събрахме екип и започнахме да работим здраво по съдържанието и сайта. Всички бяхме доброволци и не го правихме за пари. Правата за нас е място, където само даваме. Още в есента на 2012 станахме популярни и през следващите 2-3 години бяхме редовни гости по всички медии. Съдържанието и трафикът растяха бурно. Две години след основаването успяхме да вземем финансиране от Фондация „Америка за България“. Бяхме най-младите лидери на най-младата организация, подкрепяна от тях. Отне ни една година да ги убедим, че сме сериозни. Проектът с Фондацията ни помогна да пораснем още по-бързо и да започнем да плащаме за труда на автори и редактори. Към края на проекта започнахме да мислим за финансова устойчивост. Отне ни време да я постигнем, но успяхме. Съвсем скоро преминахме в Правата 2.0. Повече инфо тук: https://pravatami.bg/blog/pravatami-2-0.

А идеята за advokatami.bg – как дойде, как стартира и как стигна до това, което е сега? Какво предстои в бъдеще?

Споменах как дойде идеята по-горе. Стартира от мен и Мариела (съпругата ми) през пролетта на 2013 като Lexpert. Бяхме програмирали десетина документа и искахме да тестваме как ще се приеме това в България. В началото на 2014 добавихме и регистрация на фирма и НПО. Към февруари 2014 компанията започна да се издържа (без да си плащаме заплати). В края на 2014 се присъединиха още хора в екипа и започнахме да работим по пълна реализация на идеята. Така през февруари 2015 стартира Advokatami.bg. Имахме късмет с останалите хора от екипа. Цецо и Ники са ключови фактори за успеха на Advokatami.bg. Още от ден 1 имах ясна визия за Advokatami.bg и днес тя е реализирана. Единственото изключение е Premium програмата ни, която беше вдъхновена от Amazon Prime. До края на 2017 г. бизнесът се самоиздържаше без външни инвестиции. Бяхме ОК да се развива и така, но имаше много плюсове да привлечем като инвеститор Христо Христов (CEO на Netinfo). Гледайки назад във времето мога да кажа, че това беше много добър ход. Христо допринася много за развитието ни. Сега пиша това от Сингапур. Преди два месеца дойдох тук с Мариела и дъщеря ни, за да положим основите на глобална компания. Advokatami.bg се разширява като Advomi.com. В бъдеще престоят много интересни неща около AI & Machine learning. 

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Чета доста. Само на Kindle. Чета и блогове, статии. Twitter ми е много полезен – следя автори, основатели, философи и други умни хора. Опитвам се да уча от тях. Опитвам се да уча от природата и от различни дисциплини като математика, физика, биология, финанси. Напоследък станаха популярни менталните модели, за които Чарли Мънгър говори от много години.

За полезната част е лесно – опитвам се да правя само неща, които хората искат. Така написах и първата си книга на тема Airbnb. Години наред хората постоянно ми задават въпроси по темата. И в един момент реших да напиша нещо по въпроса и да отговаря на всички. Книгата, неочаквано за мен, се оказа голям успех.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Идването в Сингапур беше много голямо предизвикателство. Само аз, жена ми и дъщеря ни на 1.8 г. в напълно непозната държава, без да познаваме никого. Първите 40 дни тук бяха много трудни с намиране на нов дом, офис, визи и т.н. Справихме се и сега сме в чудесно темпо. 

Как минава един твой ден?

Ставаме по-рано и имам „бавни сутрини“ с Мариела и малката. Закусваме, играем си и леко, без стрес, навлизаме в деня. Ако съм на 16:8 гладуване със Zero App, прескачам закуската. Към 9 часа съм в офиса. Работя на креативни серии по 40 мин. с по 5-10 мин. почивка. Нотификации, Slack, имейл – всичко е изключено, за да мога да работя спокойно и да правя неща. Към края на работния ден минавам през всички комуникационни канали. Не работя повече от 8 часа на ден. Вечерите прекарвам със семейството, приятели и спорт. Играя тенис. А в Сингапур започнах и да плувам.

Как виждаш бъдещето на юристите – как ще работят те, доколко изкуственият интелект и автоматизацията ще навлязат в тази сфера? Какво интересно предстои според теб?

AI и ML ще променят много правото във всички аспекти. Ревюта на договори и документи, правораздаване, консултации. След 10 г. в развитите общества човешкият фактор в правото ще бъде поне 50% по-малък. Може и 75%. Като цяло това е една от индустриите, в които на 100% AI може да замени човек и да се справя много по-добре.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да скачат във водата и да започват да плуват. Това е единственият начин да се учиш.