Създателите: Димитър Цонев за Wikipedia, блоговете и човешкия елемент в комуникацията

Димитър Цонев. 
Снимка Вася Атанасова

Как Димитър Цонев се оказа запленен от онлайн пространството? Кога ти се случи това и нещо любопитно от тогава?

Ами аз помня времето преди бързият интернет да е даденост. Даже помня и времето, когато нямаше интернет и ползвахме локални BBS системи да общуваме и разменяме файлове. Интернет дойде като някакво продължение и да надгради преживяването. И беше скъп, заемаше телефонната линия (както и тази на дуплекса)… но пък удоволствието да се потопиш в океана от познание, споделено там… ами струваше си някоя-друга разправия за телефона, който дава винаги заето или прежалването на джобните, които отиваха за карти за интернет часове. Абе аз съм ти я разказвал тази история Тя е толкова древна, че се чувствам като динозавър… Не случайно във Уикипедия на френски най-древните потребители се категоризират по изчезнали животни и… аз се водя говедото тур – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80_(%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE)

Уикипедия, знам, че си от активните, в миналото повече, сега по-скромно. Сподели за тази симпатична битка за „кръгла бройка“ статия и твоя принос? Случаят е доста куриозен.

– Ами то… аз и в Уикипедия на български съм сред „древните“… от ония, които поставиха началото и виртуално се „почерпихме“ на първата годишнина. После нещата нещо не потръгнаха в добра посока (на ниво общност), защото беше период на Голямата депресия – редакторски войни, нападки, закани… беше трудно да създадеш статия и тя да не бъде преправена от самопровъзгласили се за „стожери за знанието“, които приемаха единствено само своята гледна точка и другите бяха изтривани. А знаем, че Уикипедия е неутрална, посочва всички гледни точки и то подкрепени с достоверни източници. Вариант да създадеш нова статия – авторска или преводна и тя да се радва на известен период от време без да бъде налазена и нацапана, беше затлачването на Последни промени с редакции от ботове. Или пък като накуп се изсипят нови статии в различни области на познанието. Аз се бях прицелил в хилядните статии и имах достатъчно време за подготовка на 15-20 нови статии, които изчакваха да бъдат качени. Така 35 000 стана Абу Мусаб ал-Заркауи. № 38 000 стана Череп. 40 000 стана Масов гроб и предполагам, че точно тя е най-любопитната. Уикипедия е свободна общност и всеки според вижданията си, възможностите и убежденията си, гради и популяризира енциклопедията. По това време Вася се е била уговорила за интервю в някое радио – вече не помня кое, в което да говорят за Уикипедия и хем да се похвалят със статия 40 000 на български език. И тя се оказва точно „масов гроб“… аз умишлено избирах такива заглавия, провокативни, като протест срещу този начин на допринасяне. Но това с радиото… хем смешно и забавно, хем не е точно за по радиото… 🙂 Извиних се на общността с 41 000 – Оазис.С надеждата, че нещата ще се нормализират. Върнах се доста по-късно, за да създам и заветното 50 000 – статията за демона Валак. Тя много бързо стана обект на неподозирани скандали и драми и купища редакции, пренаписвания… И така ударих моята финална (може би засега) точка в Уикипедия на български със статия 60 000 – Скъпи Джон.

Междувременно допринасях във френскоезичната Уикипедия, където създавахме статии за френската литература от периода на Средновековието. До последно активните по темата уикипедианци не вярваха, че не съм французин. После изоставих писането на статии. Осъзнах, че отнема страшно много време. Започнах да допринасям на мета ниво – за софтуера, който задвижва платформите и за адекватния превод и локализация на български език.ь

А блоговете – личният ти, който търпя доста миграции?

– Личният блог е свободата да правиш каквото и както решиш. Размятах го на много различни места, с много различни дизайни… включително имаше период от време, в който работеше (бавно, едва креташе), от един персонален компютър у дома. Това е свобода – да се изразяваш, да не се съобразяваш с изисквания и ограничения, да опитваш нови неща. Личният ми блог и до днес е на линия, макар и видимо недотам често обновяван. Всъщност има доста нови публикации, които не са достъпни за всички. И това пак е свобода.

Мястото на корпоративните блогове в маркетинг микса днес?

– Мястото винаги е било свободно, но може би не се съзнава пълният потенциал, който блогът би донесъл за бизнеса като допълнение към фирмения сайт. Редовно чувам твърдения като „блоговете не работят“, „нямам време“, „не мога да пиша“ или „нямам какво да кажа“. Нито едно от тези неща не е вярно. Това е неправилен начин на мислене – така смятам. И колкото по-бързо се промени, толкова по-добре за свободното дигиталното общуване.

Кое ти е най-интересното от случващото се в дигиталното пространство сега?

– Може би най-интересният процес, който наблюдавам в ммента, е връщането на social в social media. Човешкият елемент. Най-ценното, всъщност.

За хората, които сега са се запътили да се захващат с дигитални комуникации – какво би ги посъветвал?

– Трябва да запомнят нещо изключително важно – нищо не може да замени общуването между хората. Няма такава технология, колкото и да е напреднала тя. Дигиталните комуникации са психология. Много повече, отколкото технология.

🙂

Създателите: Ивайло Тончев от Framar.bg

Ивайло Тончев от Фрамар.бг е скромен, работлив, силно онлайн човек. Той е мениджър „Маркетинг, медии и реклама“ на онлайн портала. Не е нужно да представяме един от големите здравни сайтове, който всички познават. Всички знаем, че това е първият сайт, който излиза при всяко търсене по здравна тема на български език. Популярността му е вездесъща. Вероятно ще ви изненадаме с това, че целият екип на портала живее и работи в Стара Загора. Град, който рядко се появява на картата на е-търговията. Макар дигиталният бизнес да е силно съсредоточен в София като цяло, радостно е, че има и силни онлайн проекти, които се развиват извън Столицата. Какво е да развиваш такъв проект в град, в който тепърва трябва да се създават традиции и работна среда?

Разкажи ни за това как се управлява един толкова комплексен и мащабен проект като Фрамар?

Фрамар е доста сериозна „хапка“ за силите на един единствен човек, поради което имаме разпределение по отдели и направления. Още преди години разбрахме, че ако искаме да се развиваме, трябва да поемем към децентрализация и да дадем възможност всеки отдел да взима своите решения. Стремежът към „централно управление“ е детската болест на много бизнеси в България. Ако го разберете в подходящото време, успявате да превъзмогнете проблемите и да се развивате. Смятате, че можете да контролирате всичко и да правите нещата по-добре от служителите в компанията? Явно имате лош подбор на кадри, нямате политика за обучението им, както и определено, няма добри перспективи пред вас. Има вечери, в които ме боли главата, но има и сутрини, в които отивам с огромно желание, въпреки безсънната нощ. Мисля, че няма нужда от повече обяснения.

В годините видяхте създаването на доста конкуренция – това как влияе на развитието на Вашия проект?

Нещо, което не те убива, винаги те прави по-силен. В този смисъл, конкуренцията е повод да не правиш едни и същи грешки с тях, сериозен повод да помислиш с какво да надградиш и да развиеш в повече. Има поле за работа за всички, които приемат бизнеса си сериозно и желаят да го развият в дългосрочен план. Достатъчно е само да наблюдаваш грешките на другите, за да знаеш какво да не правиш. Ако копираш 1/1 всичко от някой друг, нямаш много поле за развитие. Нямаш имунитета, който да ти помага във форсмажорни обстоятелства.

Кое е най-голямото предизвикателство, когато си Номер 1 в конкретна ниша онлайн?

Най-големият проблем на водачите в която и да е класация е, че забавят темповете си на растеж, защото са стигнали до праг. Ако не можеш да прескочиш своето ограничение, често спираш движението, след което следва застой и изпадане от листата. Конкретно при нас, постоянно мислим накъде да поемем, често се появяват идеи, които отварят огромни хоризонти за действие. Понякога се отказваме почти веднага. Не сме дозрели или няма смисъл да вървим в тази посока. Не всяка идея е добра.

Лично аз престанах да коментирам въобще това „номер 1“, защото не е нещо ново. Не може два пъти да кажеш едно и също нещо и да си интересен на всички. Само Ал Бънди с „четири тъчдауна в един мач“ го правеше да е уникално всеки път, но аз нямам неговия чар.

Феномен ли е Фрамар за българския онлайн свят – позициониране, от една страна, а от друга, че екипът е основно в Стара Загора?

Много често се шегувам, че сме „толкова добри, че никой не разбира, че сме от Стара Загора“. Градът на липите е един прекрасен провинциален град, който си върви по своя ред, въпреки високия стандарт на живот. Младите хора търсят разнообразие, предизвикателство, развитие. Застаряващото население показва, че не ги намират тук. Екипът ни е 100% съставен само от хора, които работят в централата ни в Стара Загора. Преди години не го виждах така, но имаме сериозна мисия, да се опитаме да обучим хора, да създадем среда в града. Често по събития ходим в София или Пловдив, абсолютно различна атмосфера. И за купон, разговор, но и за работа.

Тук е предизвикателство да намерим подходящи кадри, приемаме риска да обучаваме. Това ни връща доста често назад и забавя, но нямаме друг избор. Попаденията в кадри си струват абсолютно. Искаме и тук да създадем среда, работилница за идеи и технологии.

Трудно мога да кажа, че сме феномен. Просто хора, които работят упорито и са имали щипка късмет през годините.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ставам около 6 часа, понякога с усилие. Водя дъщеря ми на градина, след което в офиса съм около 8. Подготвям двата телефона, стационарния е до мен и пускам компютъра. Напоследък взе да се получава така, че звъни единият, докато говоря по другия. Писма, разговори, решения на задачи, казуси, ОК на кампании, стратегии. По някое време се сещам, че май е трябвало да обядвам. Около 17.30 излизам от офиса, след което у дома гледам да почина набързо. Чакат ме игри с детето, които са задължителни за нейната и моята възраст. Излизаме в парка, разходки, колелото. Малко социален живот със съпругата ми, след което те заспиват, а аз сядам да довърша някои текущи неща от дома. Работата през нощта ми е навик от годините като студент, когато вечер бях най-активен. Повод да изслушам някой друг час хубава музика, както и да помисля доста, при това – на спокойствие. Често пътувам, което нарушава стереотипа ми. Две-три кафета дневно, ако успея да открадна време, ходя и на фитнес. Почивам с някой интересен (или просто глупав) филм или роман. Вярвам, че ако остана няколко часа, без да правя нищо, това ще ми донесе огромно удоволствие. За съжаление, като се случи, все си намирам занимание.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Изисква да не пиеш повече от 2-3 кафета дневно, да се научиш да се пазиш от професионалното прегаряне, да не се поддаваш на тенденцията за изолация, която се явява като страничен ефект от общуването с хора онлайн (поне при мен). Другото е вече въпрос на късмет и на естествени защитни сили.

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Да намерят своята ниша, в която ще са щастливи да се развиват. Да не търсят краткия успех, а да си поставят далечни цели. Да се учат и вдъхновяват от пораженията, а не от победите.