Категория: Медии

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първият ми досег беше чрез интернет доставчика ми BISonline. Аз не просто ползвах услугата, а непрекъснато си намирах поводи да се навъртам покрай тях и не бях само потребител, а постоянно присъствие в офиса им. Това беше в началото на 90-те, a местоположението – бърлогата на PooH (Калин Богацевски), един апартамент в Лозенец, натъпкан със сървъри и компютри. Екипът буквално живееше там, сред кабелите, кутии с пица и бутилки кока-кола. Интернет беше цяла вселена за мен, а BIS беше първото ми прозорче, откъдето се взирах в този нов космос. Чаках търпеливо да се свържа с мрежата и чрез нея с компютри отвъд. Там имаше нещо, ама не много. Разни игри, програми. Беше нова вселена в действителност, но с малко звезди. Най-практичното приложение беше връзката чрез ICQ и мейл.

Когато започнах работа (1993 г.) първият ми компютър беше Макинтош (Classic) с екранче, по-малко от днешен четец за книги. После ме повишиха и ми дадоха LC, което си беше вече сериозна машинка. Имах PC вкъщи и можех да видя непосредствено разликите помежду им. В офиса работех едно, вкъщи друго. Но дори да съберем всички плюсове на двете платформи оттогава, пак нямаше нищо общо с идеите в главата ми. Представях си уебсайтове, каквито се появиха чак 20 години по-късно, но на технологиите им трябваше време, за да се родят и да се развият.

Тогава не мислех, че ще навляза в този сектор професионално, защото като цяло нямаше толкова жени в него. Направо никакви нямаше. А аз още не бях готова да съм толкова отявлен аутсайдер. Затова се посветих на друга кариера. Работех с цифри, екселски таблици и бази данни. Но истината е, че съм творческа личност и имам нужда от поле за креативна изява.

В един преломен момент в живота ми реших да рискувам и да започна собствен бизнес. В началото на 2002 г. създадох Интермайндс като уеб студио и лека-полека развихме дейността му, работейки едновременно с всички тогавашни колеги от бранша да налагаме уебсайтовете като инструменти за бизнес, маркетинг, забавление и образование. Постепенно обаче правенето на сайтове ми омръзна, защото ако не виждаш в действие практическа полза, технологиите и дизайнът са самоцелни. Създадох си разни други уеб проекти (онлайн тестовете МАРР, риалити шоуто Real Life), много се занимавахме с директен маркетинг и въобще търсех практическото реализиране на уеб технологиите. Още нямаше онлайн реклама, онлайн медии и IAB. Пък и уеб секторът трябваше да се развие, да порасне и да съзрее. И тогава дойде решението да започнем издаването на списание .net. Всички се чудеха защо дигитален човек като мен се връща към хартиена медия. Но истината е, че просто ни трябваше медия, пък и такава, която да направи мост между уеб сектора и аналоговите хора. И действително списанието помогна на бранша – в него представяхме успешни проекти, имаше много и практична информация за дизайн, програмиране, онлайн бизнес; организирахме 14 събития, в които представяха знанията и идеите си редица наши и чужди лектори и т.н. Хората извън уеб сектора започнаха да се интересуват от нашата работа и не малко фирми и рекламни агенции бяха редовни абонати, за да следят тенденциите, както и рейтингите на Nielsen и Gemius.

Как и откъде се появи у теб интересът към издателската дейност? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Казват, че апетитът идва с яденето. И може би точно така стана с издателската дейност. Издавайки списание, трябваше да отделим екип, който да работи по него – извън съдържанието има доста издателска работа като превод, редакция, предпечат, печат, разпространение и маркетинг. Но .net беше нишово списание и то не уплътнява ресурса на едно издателство. „Фотомания“ дойде като естественото му братче, не само защото любителски фотографията ме интересува, а и защото в нея също има криейтив плюс технически аспекти, които трябва да се обяснят и практикуват. С навлизането на дигиталната фотография, която се разви до масово хоби, обработката на снимките със специализирани програми стана неразделна част от нея.

За съжаление, да си издател на списания в България е изключително труден и непечеливш бизнес и затова се наложи да го подобря малко. Голяма част от съдържанието на нашите списания е лицензно и по тази линия, свързвайки се с други лицензианти, фирмата ми пое ангажимент за аутсорсинг на предпечата на подобни издателства от чужбина. Това, освен че е допълнителна бизнес възможност, уплътнява ресурса и укрепва издателската дейност.

Прозрението ми да прекроя издателството в сегашния му вид обаче дойде от нефункционалния местен маркетингов и рекламен пазар. Без да слагам всички в тези професии под един знаменател, мога да кажа, че по лични наблюдения голяма част от хората с такива позиции или не са си на мястото, или не знаят какво правят. Накратко, за да може хем списанията да запазят редакторската си политика, хем да се оползотвори жизнено необходимият рекламен принос, ние се пренасочихме към т.нар. custom publishing или също известно с името му от страна на ползвателите на услугата – content marketing. Това означава просто по-добра симбиоза между спонсорите и съдържанието, което се приема много добре от крайния потребител. В този смисъл вече видът на медията (уебсайт, имейл, видео, списание, телевизионно предаване и т.н.) няма значение.

Всъщност мисля, че не издателството, а маркетингът ми е професионалното занимание. Имайки опит с интернет, телевизия и печатни медии, смея да твърдя, че не виждам особена разлика помежду им. При всяка от тях ключова е аудиторията ѝ, която трябва добре да изследваш и опознаеш, за да можеш достатъчно ефективно да ѝ предадеш съдържание. Изхождайки от таргета, избираш медия, а не обратното. Интеграцията на посланията и синергията на медиите са същината на маркетинга, другото са подробности.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Относно ученето мога да кажа, че не съм се спирала, защото имам непрестанен глад за знания. Човек може да се учи от всичко и от всеки, дори всеки провал е безценен, ако можеш да извлечеш урок от него.

Има една теория за десетте хиляди часа, които са необходими, за да станеш специалист в дадена работа. Действително, без практика и опит, не можеш да претендираш, че разбираш, защото дори простите неща са лесни само за професионалистите. От друга страна, ако имаш хъс, фокус и си отдаден на 100%, можеш да скъсиш срока на 10-те хиляди часа. Пък има и още някои важни фактори – натрупването на знания и кръстосаният опит. Това е като с чуждите езици – само първият и вторият са по-трудни, след това започваш да виждаш връзките, общите корени на думите, логиката им и неусетно се оказва, че с възрастта не е по-трудно, а е по-лесно да се учи.

В работата на мен лично ми помага много факта, че съм упорита и не се предавам лесно. Аз съм зодия Козирог и с присъщата ми практичност всичко, което измислям, има функционална цел. Обичам да създавам и работя с маркетингови инструменти. Обичам също нещата да си пасват като кубчета на Тетрис или парченца на пъзел. Ако това не се получава от първия път, не ги напъвам, а ги въртя, докато се сглобят естествено.

Все още много се вълнувам от новите технологии и понеже много пътувам, попивам идеи отвсякъде. Най-любимо ми е да пренасям опит и идеи между разнородни сектори – според мен точно тези нестандартни приложения носят конкурентното предимство. Да мислиш отвъд рамката на установения стандарт, да си наблюдателен и ентусиазиран, това са все качества, които помагат, ако си сериен предприемач като мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България, както и за офлайн медиите и тяхното дигитално присъствие? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

О, не се наемам с никакви прогнози. Нямам никакви очаквания нито от едните, нито от другите, защото съм ужасно взискателна и само ще се дразня и разочаровам, ако се разминаваме. Радвам се на всичките им постижения и следя с любопитство всяка тяхна следваща крачка. Ние имаме късмета да живеем в толкова интересни и динамични времена, толкова бързо се развива всичко, че е трудно да се прогнозира дори за година напред.

Все пак, много ми е интересен балансът между достойнството на издателите и действителността, която нерядко ги принуждава да го преглъщат. Това е най-голямото предизвикателство за една медия и не може едностранно да се избере страна. Същото е с отношенията към аудиторията. Изкушението да се взимат решения от името на потребителя (и уж в негова полза) също е нещо, което безвъзвратно променя днешните медии.

После, дефинициите също се промениха. Първоначално за офлайн се приемаше медия без екран и връзка с мрежата, но къде тогава е телевизията? Интерактивността е присъща за радиото, но без екран и клавиатура то пък от кои е?

Както казах и по-горе, за мен е важно съдържанието, а не преносната среда. Класическите офлайн медии се принудиха да се адаптират към новите условия и много успешно мигрират към онлайн устройства. Но това не ги убива, а ги допълва. Както с появата си телевизията не е убила радиото, не мисля, че офлайн медиите ще умрат толкова скоро за сметка на уеб платформите. Хората имат тактилна потребност от допир с хартия и тя си има своето място. Ако мога да си позволя едно сравнение, не можете да гушнете и погалите Тамагочи така, както физическо същество с козина.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства имам всеки ден и това е най-готината част от работата. Иначе досега да съм умряла от скука. Всяко предизвикателство може да те хвърли в паника, да драматизираш и да се ядосваш, но от дистанцията на времето всяка трагедия изглежда комична.

Това пък, без да е било толкова драматично във времето си, ме подсеща за една смешна случка със старта на списание .net. Когато излезе първият брой, дойдоха да ми вземат интервю от в-к „Пари“. После обаче ми се обажда майка ми и притеснено ме пита какво е това порнографско списание, което съм започнала да издавам, видяла го една съседка на сергията за преса и сега целият квартал за това говорел. Ха сега де? Чудех се какво им става на тия хора, докато не видях лично снимката си във вестника. По време на интервюто фотографът ме накара да застана до една голяма рамка с постер на корицата на първия брой, но после в редакцията кадрирали снимката така, че не се вижда главната тема, а точно до главата ми се мъдри подзаглавието на една друга (между другото, изключително интересна) тема: Порно 2.0.

Ако трябва да отговоря сериозно за предизвикателствата обаче, истината е, че понякога сама ги търся. Когато усещам, че има поле за развитие или пък нова възможност, за мен е много изкушаващо да поема новото предизвикателство. Това е възможност не само за ръст, но и за приключение.

Как минава един твой ден?

Имам три вида дни: рутинни – такива, в които отмятам списък със задачи; мързеливи – в които се мотая и оставям ума си да почива; и креативни – в които експериментирам и прилагам идеи, които са ми дошли в мързеливите дни. Гледам да не си отлагам ангажиментите, за да не се натрупват, и също следя да ротирам правилно различните видове дни. Например не мога да мързелувам, ако знам, че имам работа и няма как да съм креативна, ако се занимавам само с рутинни дейности. Считам, че почивката е задължителна за възстановяване на креативния потенциал и не трябва да се пренебрегва. Аз съм работохолик, никога не пропускам крайни срокове, но същевременно имам много свободно време за различните си хобита (някои от които практикувам през седмицата в т.нар. работни дни). Тези принципи прилагам и с хората, с които работя. Който е работил с мен, знае.

Вярвам в баланса във всяко едно отношение – добро и лошо, силно и слабо, ин и ян.

Какво мислиш за спора четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Мисля, че въпросът има еднакъв брой поддръжници и за двата отговора. Аз лично пиша дигитално, но чета на хартия. Вкъщи имаме библиотека с близо 5000 книги и не мога да се лиша от красотата и миризмата им дори и срещу удобството да ги разнасям всичките в един джобен четец.

Какви три съвета би дала на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да започват веднага. Каквото и да е. Нещо да правят, защото дните минават и те пропускат възможности с всяка изминала минута. Човек трябва да събере опит от много неща, докато намери себе си в това, на което реши да се отдаде.

Когато говориш, не научаваш нищо ново. Затова слушайте по-внимателно. Сигурно ще прозвучи банално и даже поучително да давам този съвет, но ако можех да го дам на себе си преди 25 години (а и да го бях послушала тогава!), щеше да ми е много полезно.

Също съветвам всички да не се страхуват от предизвикателства, провали и завистници – всичко това са белези за успех.