Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

Последвай ни и сподели:
error

За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев

Спасимир Пилев

Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.

Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?

Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.

Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?

Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.

Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?

Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.

Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.

Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия? 

Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията. 

Последвай ни и сподели:
error

Създателите: Момчил Марчев за оптимизацията и репутацията онлайн

Момчил Mapчeв e създател на HDMC (Human Digital Marketing and Communications и Digital Extreme). www.eXtremeSEO.net e cпeциaлизиpaният мy фиpмeн caйт зa SEO – oптимизaция нa caйт, a двa – www.serm.bg и www.digitalpr.bg пъĸ засягат тeмaтa зa yпpaвлeниe нa oнлaйн peпyтaция, oблacт, в ĸoятo ce чyвcтвa пионер в Бългapия. Eдин пo-paзличeн изĸaз зa дигитaлния мapĸeтинг cтaвa нa caйтa мy www.inboundmarketing.bg, a мoжe би нaй-пpaĸтичния yчeбниĸ зa бpaнд мeниджмънт е на www.digitalagency.bg. B областта нa интepнeт peĸлaмa e поставен пъĸ caйтa мy www.extreme-advertising.com c пoлeзeн блoг пo тeмaтa, за начинаещи и напреднали.

Разкажи ни за това как ти самият откри Интернет? Нещо любопитно от първите ти сърфирания онлайн?
Ами как, с модем стандарт V.92 мисля беше, иначе казано с DialUp връзка (смее се). Още си спомням „пиу пиу, мяу мяу“ – звука на връзването на модема и радостта като тръгне прогрес бара на зареждането на някой сайт. По същото време при батковците борчаги висяха по ластиците на Адидас-ите едни тухли единички – мобифони и „джъткаха“ по главната (пак се смее). Аналогов свят, БТК и ДигСис стори, всеки сетне после пускаше кабели (в дивната ранна демокрация) по шахтите на родния телеком, появиха се LAN- овете, жици се протягаха м/у блоковете. Така бързо страната се нареди сред водещите в Европа по скорост на нета, нацията стана техническа „с дълги и цели проводници“.

М/у другото Интернет е влязъл в България от Варна за разочарование може би на всички столичани – факт. Ето още малко история – https://bit.ly/2F6CUVv

Интернет залите бяха хит вече, народът се социализираше бурно в Интернет от средата на деветдесетте. Там някъде и аз, с някакви студентски джобни вдигнах сърфа.

Как това (Интернет, сайтовете, съдържанието, оптимизацията, репутацията) се превърна в твоя професия и в бизнес?

Професионално от 1999-та 2000-та започнах да се качвам на по-големите вълни на сърфа . Запалих се веднага по уеб дизайна и започнах сериозно 2002-2003 – та. Потънах в девелоперската професията и тя ме погълна, връщане назад нямаше. Дойдоха съвсем големите вълни …

После се запознах с Оги Младенов, SEO (оптимизация за търсачки) беше апокрифна дисциплина в България, това е второто нещо, по което се запалих, даже влюбих. 2004-та – 2005-та да е било. Така започнахме да вкарваме през търсачките посетители на сайтовете. При мен поне, доста след това се разви като услуга организирането на класически, интернет, рекламни кампании за клиенти.

Започнаха около да се появяват читави форуми, семинари, конференции, където да се срещаме, развиваме, обменяме опит. Тръгнаха и първите обучения в областта на уеб дизайна и интернет рекламата.

После социалните мрежи взривиха всичко, направиха средата динамична и така се дигитализирахме окончателно.

2008-ма направих първи постъпки като пионер в България в управлението на онлайн репутация (ORM). Трудна дисциплина, доста хаби емоционален и психически ресурс, трябва да си доста балансиран човек и с много добър личен тайм и здравен мениджмънт, за да издържаш без корабокрушения (смее се).

Най-големите предизвикателства пред теб днес, след толкова години занимания в дигиталното?

Ами най-голямото предизвикателство остана мениджмънта на хора, неща като делегиране на отговорности, хед-хънтване на добри специалисти и тяхното задържане и постоянно мотивиране.

Създаване на правилна, работеща структура от акаунт мениджъри, за по-добро и пълноценно обслужване на клиентите.

Селс отдел за студени контакти и разширяване на клиентска маса ми е директно, пряко предизвикателство за новата година. Смяната на офиса в посока CampusX вече е в ход от понеделник. Време беше да влезем в сграда с винил и стъкло (смее се). Ще е добре да се възползваме от добрият бизнес климат в новия район.

Със сигурност има и неща, дето ще ме пресрещнат в движение и не подозирам за тях, времената и хората и нравите продължават да ме изненадват. Добре е да не е прихващане от ракета Томахоук, а от повечко неща с + измерение.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ами аз съм си известен, че не съм по нормалностите, не обичам да съм в плато, та дори то да е комфортно и сигурно. Все си скроявам по някоя щуротия, превземам върхове, вълнувам се, уча, опитвам, „падам / ставам“. SEO е вечен технически ориентиран експеримент, ORM е вече социален експеримент, богато ми е менюто. Е, има и пресолени и пре-пикантни манджи, но често има и хайвер и трюфели обаче (смее се). Да, като си гледам ЕГН-то време е да се кротвам … и да мина на проверени само рецепти … ще видим тая работа …

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Иска баланс и тайм мениджмънт дяволски добър, за да идеш на върха и да се задържиш там. Иска комплекс от познания и непрекъснато четене, експерименти и луда страст тая работа в сферата на дигиталния маркетинг и PR. Обща култура, категорично доста над средното и ежедневна профилактика на чувства и емоции, има си моменти да ти се крещи, а няма как (смее се).

Професията ни е супер рискова за „прегаряне“, ако не почиваш правилно, ако не делегираш отговорности правилно, ако не правиш точните партньорства, бум! Ама си заслужава, много е яко, много!

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Интернет предприемач вече е много огромна сфера. Нашето с диджитъл маркетинга, електронна търговия, дропшипинг, то вече само по себе си е море без дъно.
Не знам от къде да започна да ръся разум, рецепти и препоръки (смее се).
Таргетирай ясно въпроса моля те, нали си ми приятелка (смее се).

За дигиталните маркетолози:

– подгответе се, че ще се учите цял живот; без обща култура, само техники и опити, технократщина, няма да стане;

– адска дисциплина, особено ако поведете колектив след себе си, което при растеж е неизбежно; внимание с кадрите, намаляват, ценете си хората, мотивирайте, не манипулирайте – средата е Human Digital

– хипербаланс м/у отделите – селс, криейтив, маркетинг и комуникации … и поменете „няма лоши войници, има лоши командири“, така помни историята.

Последвай ни и сподели:
error

Създателите: Александър Петров за ФотоФорум и фотографското общество онлайн в България

Александър Петров е един от създателите на родния уеб, с редица различни проекти, сред които най-популярен е ФотоФорум. Говорим с него за историята на сайта и за неговото днес и утре – от фотографска и от бизнес перспектива.

Кога и как дойде идеята за ФотоФорум далеч далеч във времето?

Това е дълга история. Писана е и разказвана многократно. Накратко – в началото бяха първите български сайтове в зората на Интернет, познавахме се отдавна с Бойко Йорданов, който издаваше единственото за времето си българско списание за фотография „Фото око“, аз пък правех сайтове и му предложих да направим първия сайт, където се качва фотография. Това беше и първата българска банка за снимки, така се и казваше секцията „Фото банка“. След това започна да се заражда фотографското онлайн общество, форуми и срещи на по бира с фотоапарат в ръка. Това постепенно прерасна в нужда да се направи по-нов и по-сериозен сайт с повече активности. С мои колеги обединихме усилия и го направихме. Това беше старта на Фото Форум през лятото на 2003 година. Скоро подобни сайтове започнаха да ги наричат Web2.0 или възникването на първите социални мрежи. Такава функция изпълняваше и той. Място за обмен, общуване и споделяне на общи страсти и емоции.

Имахте ли идея тогава колко добре ще се развие този проект?

Никаква идея нямахме къде са границите. Но по-хубавото беше, че имаше ентусиазъм и енергия за нови неща. Това често е по-важно от каквито и да е големи бизнес планове или очаквания. Всичко се разви еволюционно. За времето си това беше уникален проект с мащаба си и почти никоя страна от нашия регион нямаше подобен аналог.

Кое бе трудно тогава, в началото?

Всичко беше ново. Да е било трудно, не помня, но имаше предизвикателства. Нови технологии, научаване на нови знания, освен технически имаше нужда и от управленски решения, и много, много психология. Този проект се развиваше във времето на бурно навлизане на потребителите в онлайн средата и съответно изживя всички „детски болести“ на развитието си. Имаше много доброжелатели и обратното. Това ни научи колко важно е баланса и умереността в действията.

Във времето спечелихте доверието на фотографското общество в България. Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безсмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването ѝ, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?

Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването й, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.

Имате не малко офлайн активности – как вървят ръка за ръка онлайн и офлайн в развитието на ФотоФорум?

Офлайн активностите са задължителни при развиването и работата с едно общество. Времето е доказало, че те рядко водят до преки измерими ползи за онлайн дейността, но пък затвърждават онлайн активностите, носят допълнително удовлетворение и обединяват хората.
Фото форум има дългогодишен опит в организацията на изложби, фестивали, семинари и курсове. Изложбите често са финалния етап от провеждането на тематични конкурси, които често правим. Там могат да се видят отпечатани в добро фотографско качество авторските творби, което несъмнено носи удовлетворение за автора, да види фотографията си в голям размер, а и за зрителя визуалното усещане е по-добро, когато размерът е по-голям. Вече над 10 години провеждаме Фото Форум Фест, който се утвърди като място за учене на новости от начинаещи и напреднали, провеждане на семинари, демонстрации, лекции и срещи с приятели.
Тази година за първи път стартирахме и Годишни Фотографски Награди като годишен авторитетен фотографски конкурс с голямо жури.

Кое е различното в работата по този проект днес? Задължава ли това, че сте лидер? Как бизнесът гледа на проекта?

Последните години навлязоха много нови уеб технологии, което налага обновяването на сайта и поддържане на технологичното ниво. Работим усилено над това. За да отговорим на все по-нарастващото търсене на качествени фотографски услуги и лесното им намиране създадохме място за среща на професионалните фотографи с техните клиенти Про Фото Форум (https://pro.photo-forum.net). Там всеки желаещ поддържа своя профил. Тази секция, обаче, минава през модерация, за да се осигури качество на информацията и участниците.

Разкажи и за това, което организирате за първи път – Годишните фотографски награди – кой е поканен, как може да участва, какво предстои?

За първи път правим Годишни Фотографски Награди, за да отличим постиженията фотографи и видеографи от общността през годината. Най-добрите ще отнесат със себе си на церемонията бронзови статуетки за всяка от 12-те категории.
Разделили сме категории условно на професионални и любителски. Когато ни питат какъв е бил критерия за разделяне, отговорът е, че професионални са условно категориите, за които клиенти търсят фотографски услуги, като сватби, събития, рекламна фотография и др.
В конкурса може да участва всеки желаещ като премине през регистрация.
Поканили сме за жури над 30 специалиста и вярваме, че това е добре, за да има по-обективна преценка.
Интересно за аудиторията може да е това, че отскоро във Фото Форум могат да се публикуват снимки под Creative Commons лиценз, а в Годишните Фотографски Награди имаме обявена категория за снимки под такъв лиценз. Тя е безплатна за участие и се надяваме да видим добри предложения в нея.

Последвай ни и сподели:
error