Как Емо се докосна до дигиталното? Имаше ли предчувствие, че ще е любов Голяма?
Беше поредица от моменти.
Първият ми досег с компютър изобщо беше през 1988 година в Яница в Елхово, където моят приятел – блестящият моден дизайнер Куман Сталев, проектираше орнаменти и шарки за какви ли не страхотни плетива, подреждайки едри пиксели на някаква огромна машина.
Две години по-късно в един мръсен квартален мадридски бар се запознах с един дребен тип. Оказа се, че той е Абел Бело – един от първите дигитални артисти в Европа и преподавател по компютърна грамотност в тамошната Художествена академия. Между бира и бира, ме нави и завърших целия курс. Компютрите бяха Амстрад без твърд диск и две големи флопита от по пет инча и нещо със заключалки.
После си купих за цената на една кола на старо първия компютър, който стоя като лампа на масата ми за рисуване половин година и единствената програма, която ползвах беше един курс за обучение по машинопис. Оттогава пиша с десет пръста и без да гледам клавиатурата.
После с един друг приятел – в момента – специалист в 3D мапинга и всякакви дигитални и традиционни арт инсталации и пърформанси Христо Гелов, който по онова време също се беше сдобил с първия си компютър, започнахме една телефонна любов и така по телефона се научихме да форматираме дискове, да записваме почти без страх файлове, да инсталираме страшни работи и да ги използваме, за да се прехранваме.
За пръв път се почувствах истински в дигитален свят на заглавната страница на Altavista през 1995 и на фиестата с машини за RV и био-енергийни шейкове на една гара в Мадрид през същата година. Тогава разбрах, че светът вече е друг.
Нямах предчувствие. Стана по случайност и от само себе си. Тези логични случайности, които не ни дават мира цял живот.
…………………………………………………………..
Днес къде е Емо в дигиталното?
…………………………………………………………..
Някъде из облака.
Толкова бързо се променя всичко това, че вече не знам. Стана част от мен и не мисля за мястото си в него. Опитвам се да се актуализирам в конгломерата от тенденции, приложения, хардуер, но смятам, че е невъзможно да огледаш, попиеш, пипнеш и ползваш всичко. Светът около нас е огромен и продължава да се раздува. Очаквам да не гръмне скоро.
За дизайн и илюстрация ползвам стандартните приложения по навик и заради удобството, което внушават. В момента на генериране и набелязване на идеята и за реализация на конкретни графики и специфичен ретуш и ефекти все повече ползвам мобилни приложения.
…………………………………………………………..
Какво са/бяха блоговете за теб? Имаше няколко и то все чудни
…………………………………………………………..
Блоговете бяха момент на откровение.
Имах толкова много различни неща да споделям с другите, че допуснах грешката да ги разделя по платформи и теми. Беше обсесивно-компулсивен импулс и концептуален лапсус. Когато си дадох сметка, че всъщност архивирам мисли и картинки по специфични характеристики, зарязах всичко.
Социалните мрежи също помогнаха за отесняване на територията на персоналните блогове и отчуждаването на останалите в корпоративната нива.
Лайфстайл блоговете не ме интересуват, защото ги смятам за жалко колелце в машината за масова консумация.
Може би някой ден пак ще имам потребност. Ще видим.
…………………………………………………………..
Как дизайнът за уеб е различен? С какво Интернет промени дизайна?
…………………………………………………………..
Уеб дизайнът не е различен.
Това е краткият отговор. За дългия отговор се пишат книги.
За дизайна е необходимо да имаш добър вкус, специфична подготовка, дисциплина и огромно желание да не спиш нощем.
Смятам, че интернет не промени дизайна, а го разшири жанрово и естетически. Предното оставя място за безкрайни интерпретации, но смятам, че например, оформлението на книгите днес, би било различно, ако не беше влиянието на тенденциите, които минават на вълни, прекосявайки интернет пространството, през сетивата и мисълта ни.
Днес звездите в дизайна, блестят за малко.
…………………………………………………………..
Съветът ти към дизайнерите, които сега са в началото на пътя си – какво да не пропуснат, кое е важното?
…………………………………………………………..
Най-важното според мен е да не забравят никога, че всичко, в който и да е жанр на дизайна, започва на един лист хартия с един молив и едно парче гума. Да пазят тези листи.
Другото е въпрос на обстоятелства и време.
…………………………………………………………..
