Мая Донева е съосновател на „Социалната чайна“ във Варна и настоящ изпълнителен директор на фондация „Карин дом“. Тя е онлайн и офлайн активист, който „заразява“ останалите с примера си на открит човек, който не се страхува да говори и прави това, което мисли. Предпразнично с нея си говорим по наболяла тема – как да добротворим качествено и да създаваме устойчиви общности в дигитална среда.
Въпросите зададе Мая Цанева.
Здравей Мая! Какво отличава онлайн комуникацията, свързана с доброволчество? Как се създават общности?
Моята лична мотивация да доброволствам е провокирана от хора и истории, които не са статистиката за това колко часа годишно трябва да се инвестират в социална работа, а разкази, снимки – на изчистен плаж от 10 приятели, на дете от дом, научено да чете гладко, защото ментори са му помагали упорито и последователно и тн.
Онлайн комуникацията към общностите, свързани с доброволчество, трябва да е на основата на автентичност –
не може да призоваваш хората да правят неща, които не разбираш, не изповядваш или директно отричаш.
Едно от най-важните неща, е да си последователен и прозрачен в комуникацията си. Често искам помощ за различни каузи и процеси, но винаги след това споделям и резултата. И винаги внимавам да е видно, че не търся „просто някой да ми свърши работата”, а сме стигнали до някъде и имаме нужда от помощ, за да го направим хубаво и пълноценно.
Комуникацията за доброволци и каузи не трябва да се формира върху съжаление и shock value,
но все още има хора и организации, които го правят. Защо смятам, че не бива? Защото не е уважително да покажеш лицето на И. , да кажеш, че няма какво да яде и да се снимаш как му купуваш детско меню от верига ресторант. Това кратко видео + дълъг монолог от твоя страна как държавата не струва, е най-евтиният и грозен начин да погалиш егото си и няма нищо общо с доброволчеството и устойчивата комуникация за създаване на общности.
Онлайн комуникацията и маркетингът, свързани с добротворчеството, изискват специфични професионални умения. Какво ти беше най-предизвикателно да усвоиш?
Минала съм през различните етапи на развитие – от човек, който приема и търси информация за доброволци, била съм доброволец, търсила съм доброволци, организирала съм доброволци, и т.н. Всеки път, когато трябва да направим кампания за доброволци, аз си спомням какво е било важно да открия в една обява и се опитвам да структурирам така информацията, че да е ясно и да е видим ефектът от работата на хората и след това.
В комуникирането с общности има два стълба на подготовка – на съдържанието и на опаковката. Страхувам се, че
често хората се фокусират върху опаковката – каква снимка да качим в Инстаграм, с колко бюджет да промотираме поста във Фейсбук и тн.
Очевидно съдържанието на информацията е по-важно от опаковката, но
съдържанието не се „измисля“ – то е логическо последствие от мисията и ценностите на един човек и една организация.
Ако знаеш кой си, какво искаш да кажеш и за какво търсиш помощ, не ти е трудно да го „облечеш“ по правилния начин. Каналите за комуникация зависят от каузата, от бизнеса, от доброволците. Няма две еднаква доброволчески кампании.
Как бизнесът и доброволците да разпознаят онлайн фалшивите социални каузи?
Ключовите думи са устойчивост и ценности.
Ако каузата, която искате да подкрепите, не може да обясни какво прави, какъв е положителният ефект от работата на организацията и с какво ще допринесете вие, значи имате проблем.
Най-добре е да не съдите прибързано – разгледайте сайта на организацията, ако няма сайт (възможно е заради липса на средства или умения), намерете човека и питайте.
Фалшивите социални каузи се разпознават по липсата на уважение у говорещите.
Преди време се запознах с един „експерт“, който говореше как помага на „сирачета, наркоманчета, всякакви там“. За мен беше ясно, че каквото и да твърди, че прави този човек, няма как да е качествено и добро, защото той не уважава хората, за които го прави. Каузите се познават по хората.
Кои са твоите принципи за онлайн поведение като човек и като професионалист?
Честност, уважение, конструктивност. Това са принципите ми и офлайн.
Не може да имаш различни онлайн и офлайн ценности.
Разбира се, онлайн няма как споделяш и показваш всичко на 100% ,както вкъщи, но показваш части от същия човек, със същия манталитет. Няма как в ежедневието си да хейтиш всичко малко и стартиращо, а онлайн да си благотворител и активист и да окуражаваш хората да растат, учат и допринасят. Дори някой да се пробва, най-вероятно ще се умори супер бързо и ще се откаже.
Основата на социалните медии и онлайн пространството е възможността за споделяне. Кои са предимствата и капаните, когато говориш, пишеш, работиш за доброволчески и социални каузи?
В един момент на хората им идва твърде много и нещата граничат със спам – осъзнавам го и благодаря за търпението :))) Проблемът е, че когато наистина гориш в това, което правиш, искаш да кажеш на всички, когато си успял, или, когато имаш нужда от помощ. Заживяваш с това, без да осъзнаваш, че не на всички живеят с каузите ти.
Предимствата са, че палиш хората да изкарват най-доброто от себе си, да го дават за хората наоколо. Хората не си вярват, и ако видят някого, който споделя, че да даваш, даряваш, доброволстваш и т.н, не е толкова трудно, и те са склонни да опитат.
Най-елементарният пример е даряването на кръв. Два пъти в годината го правя и всеки път споделям във Фейсбук: „Днес ходих, и днес умрях от страх, мразя игли – все тая- направих го, защото знам, че е важно. Отивайте и стискайте зъби за 10 минути, защото вашата кръв ще спаси някого“. Почти всеки път след това някой ми пише: „Да знаеш, заради теб и аз се престраших. Все се каня и най-накрая отидох- не било толкова страшно. Благодаря, че сподели”.
Силата на примера, на споделянето – това е най-голямото предимство.
В своя блог ти говориш много за твоите лични предизвикателства като човек, социален предприемач, родител. Какви са твоите лични граници на споделяне?
Не съм се замисляла – когато човек е наясно със себе си няма нужда си чертае граници. Най-общо споделям това, което съм и което мисля. Не бих разказала истории, които биха злепоставили друг човек или биха засрамили някого.
Основните ми теми за споделяне са ситуации, от които съм научила нещо. Смятам, че и други могат да се възползват от резултата – дали са вид политически реформи, програми за обмен на опит, добри места за пазаруване от малки семейни марки, родителски идеи – по моите собствени канали опитвам да спестявам време и да съкращавам пътя на учене на други хора. Търся и такива подобни извори на информация, защото
това е човешкото измерение на онлайн споделянето – да „удариш едно рамо“ в ученето и ,който каквото има нужда, да си вземе.
Как делиш личното и професионалното онлайн?
Ох, не ги деля. Когато започнах да се занимавам с това, което правя, не го правех за заплата, а по убеждение – тоест то не беше професионално, а беше „на Мая“…Когато започнахме да правим Чайната, споделях в личния си профил как върви ремонтът, дали имаме нужда от диван или чаши, и хората отговаряха позитивно.
Това остана част от моите онлайн навици и професионализирането онлайн на „работата“ ми не се случи. В Карин дом нямам задължение да споделям информация около коледната ни кампания, но имам личен блог, 5000 души аудитория във Фейсбук и достъп до още около 20-30 хиляди през различни страници, тоест не мога да не поискам да им кажа: „Ей хора, тук има хубави картички. Купете си и зарадвайте някой близък, защото така ще ни помогнете да си вършим работата по- добре и през следващата година”.
Как се справяш с хейта и с езика на омразата? Случва ли ти се често?
Напоследък с блокаж във Фейсбук. Нямам време за глупости. Ако някой не е достигнал в ментално си развитие по-далеч от това да пише с КАПС ЛОК и да ме нарича с имена, които не би казал пред майка си – ОК.
Понякога съм в настроение и бих опитала да аргументирам позицията си, ако виждам насреща разум. Но има един цитат: „Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.“ Ако се започне с „Пазете децата на България, Стига джендър идеология, Циганите са виновни, Съсипаха я тази държава, Хитлер беше прав, Иван Костов е чума, България е с най-ниска….еди какво си.”…Спирам да чета и продължавам да съществувам, защото ценя времето си. Приемам, че хората порастват и мислят по различен начин. Някои имат нужда да мачкат онлайн, защото средата ги мачкат офлайн и това е кофти.
Разкажи ми за твоите най-нови проекти. Какво предстои за Карин дом?
В момента тече архитектурно състезание за проект на новия център на Карин дом. Повече може да откриете тук. В новия център ще разширим мащаба и обхвата на нашата дейност и ще подкрепяме повече семейства в повече направления.
Планираме разкриване на хидротерапевтична дейност за бебета и деца с двигателни проблеми или забавяне в развитието – нещо, което няма да е иновативно само за Варна или България, но и за тази част на Европа.
Повечето места за деца със специални нужди в България са адаптирани сгради, а не специално построени за целта и искаме да създадем причина това да се промени. В нашия център фокус ще е семейството и ранното детско развитие. Надяваме се до три години да сме вече в нашия нов дом и надградим това, което Карин дом постига вече 24 години – качество, социална промяна, щастливи семейства.
В края на 2019 г. сме. Каква беше тя за теб? Ако решиш да я опишеш в един пост, какъв би бил той?
Каква беше 2019-та? Беше ми много трудно. Аз работя много и това ми коства различни неща – понеже много искам да съм и добра майка, и свястна съпруга, добър приятел и това да става, докато паралелно съм изпълнителен директор на огромна фондация, и част от борда на Социалната чайна, и активист по всичкология – 24/7 правя нещо. Искам малко да намаля темпото и мисля, че моментът е дошъл. 2019-та беше такава, каквато беше, и съм доволна от нея. И от себе си в нея. Но искам 2020-та да е малко повече за мен, моето семейство, палатките, домашните сладкиши, такива неща. Неща, които всеки иска.
