Ирина Атанасова: Важно е човек да ползва онлайн информацията за психичното здраве критично

Ирина Атанасова е дипломиран психолог, журналист и създател на онлайн платформата за психично здраве „Кожа – чувствам се добре“. „Кожа“ е насочена срещу стигмата върху психичното здраве и цели да създаде по-гостоприемна среда за информиран диалог за психично здраве. През петък представя интервюта с популярни българи за опита им със самочувствието, провала, социалните роли, израстването, себевъзприятието. Платформата предлага база данни на квалифицирани психолози и психотерапевти у нас и в чужбина, експертна информация за най-разпространените психични разстройства, мултимедийни материали, блог секция. „Кожа“ работи в партньорство с Великобританския кралски колеж на психиатрите и е член е на Mental Health Europe.

Въпросите зададе Мая Цанева.

Здравей, защо стартира „Кожа“?

„Кожа“ е еманацията на личния ми, академичен и професионален опит с темата за психичното здраве. Аз имам така наречения преживелищен опит с клинична депресия и генерализирано тревожно разстройство. Процесът на диагностициране и след това търсенето и намирането на варианти за справяне беше много дълъг и изпълнен с абсурди, а по това време (преди 15 години) информацията онлайн се изчерпваше с леене на куршум. В последствие, след курс на антидепресанти и дълъг психотерапевтичен път, заминах за Лондoн, където завърших магистратура психология. Работих 4 години със NHS (National Health Services) и с нациoнални организации за психично здраве. Паралелно се занимавах с различни проекти по тази тема. Списвах ежеседмична колонка за психично здраве един от националните ни ежедневници . По-късно публикувах в блога си интервюта, които правих по темата с преподаватели от големите университети – Станфорд, Дюк, Йеил, Оксфорд, Кеймбридж… “Кожа” събира всичкия този опит на едно място.

Защо е важно да се говори и пише за психичното здраве?

За мен е много важно да се говори и пише за психично здраве на български език. Информацията за психично здраве на английски е безбрежна. Но в България не всеки говори английски, а почти всеки е изложен на риска в някакъв момент от живота си да се сблъска с психично-здравен проблем.

Световните тенденции в сферата на психичното здраве са обезпокоителни и ние не оставаме встрани от тях. Въпреки това в България липсва последователна и целенасочена политика за психично-здравната грижа, а срамът, страхът и непознаването на темата са големи. Тази стигма създава непреодолима бариера за решаване на широка гама от проблеми, както от психично-здравен, така и от най-елементарен битов характер. Затова е важно да говорим. И пишем.

Защо става все по-актуално да се говори за психично здраве и всички, свързани с това теми? По-уязвими ли сме?

Световните тенденции в сферата на психичното здраве не са „розови“. Ето един пример, който тръбя навсякъде, но е красноречив: според Световната здравна организация (СЗО) депресията трябваше да стане заболяване номер едно по инвалидизация в света (това ще рече, заболяване, което прави хората, в най-общ план, неспособно да се грижат сами за себе си) през 2030 г.; това обаче се случи през април 2017 г.

Тревожните разстройства бележат пикове. Паралелно с тези тенденции, се заговори и за негативните ефекти, които икономиката търпи от неглижирани психично-здравни проблеми – абсентизъм (неявяване на работа), понижена продуктивност, текучествo. Миналата година 600 милиарда евро от БВП на ЕС са отишли в посока решаване на психично-здравни проблеми. Разбира се, не може да не обърнем внимание и на технологичния бум – нещо, с което човечеството се сблъсква за първи път и сме в процес на опознаването му. Какви са ефектите на живота с дисплей върху психиката е все още неясно, но технологиите неминуемо повдигат и тази теми и предлагат платформа за нейното обсъждане.

Онлайн средата по-толерантна или по-враждебна е към дискусията за психичното здраве?

Онлайн средата е нож с две остриета, не само за темата за психичното здраве. Анонимността, която ти осигурява общуването в Интернет, позволява на тези, които искат да потърсят помощ, но ги е страх или срам, да го направят. Но позволява и на тези, които имат нужда да изразят безсилието и неспособностите си в някаква садистична форма, да го направят – да унижат, да обидят, да заплашат.

Интернет средата се насища бързо с информация, с онлайн приложения, с онлайн гурута и специалисти и с всичко, необходимо за психично здраве. Как един потребител да се ориентира какво работи за него?

Не смятам, че онлайн средата може да предложи всичко необходимо за психичното здраве. Всъщност, тенденциите са доброто психично здраве да се “търси” извън технологиите и Интернет (така наречените технологични детокси и всякакви варианти, в които човек да е все по-малко вързан за джаджите си и Интернет).

Но, разбира се, съществуват и много технологични решения – някои от тях сполучливи и работещи (британското здравно осигуряване предлага когнитивно-поведенчески апликации като част от психично-здравната грижа например), други – не чак толкова сполучливи и откровено опасни.

За жалост парадоксът на избора важи с пълна сила и тук и затова е важно човек да се информира, а когато направи грешен избор, да може да каже „не“ и да продължи напред в търсенето си.

От теб научих за имейл апнеята. Има ли и други подобни пренебрегвани състояния, симптоми, за които да бъдем внимателни, като онлайн потребители?

Екранна или имейл апнея е терминът, който изследователят Линда Стоун дава на феномена, при който естественият ритъм на дишане се нарушава при работа с дигитални устройства – компютри, таблети, телефони. Плитко дишане или задържане на дъха са сред най-честите нарушения на дишането и според нейно проучване над 80% от нас го правят. Последиците от това са многостранни, както за физическото, така и за психическото здраве.

Един от интересните аспекти, които изследователите наблюдават например, е вниманието. Появяват се термини като плътност на вниманието (колко внимание изисква определен тип комуникация, например телефонно обаждане има висока плътност на вниманието; текстовото съобщение е със сравнително ниска плътност на вниманието), или синхронизация на вниманието при комуникация – комуникация, която не е напълно синхронна (като телефонни обаждания) и не е напълно асинхронна (като имейл). Писането на съобщение често се определя като полусинхронно.

Ти и колегите ти питате своите събеседници интимни въпроси за това как се възприемат в тялото си, как се чувстват. Лесно ли ги убеждавате да говорят за това онлайн, пред непознати?

Не сме убеждавали никого. Тези, които имат желание да се включат в създаването на отворен диалог, го правят, без да има нужда да бъдат убеждавани. Тези, които се притесняват да говорят, отказват и ние не настояваме.

За двете години, в които правим проекта, имаме няколко човека, които се отказват в последния момент. Един от отказите беше мотивиран от притеснение как жълтите медии ще изтълкуват тази откровеност. Разбира се, сред интервютата сме имали и такива, които всъщност не отговарят на нито един от въпросите, макар че отговори има 🙂

Как реагира в началото аудиторията ви на разговори за психичното здраве? Лесно ли е да ги ангажирате за четене, споделяне, за развитие на общност?

Проектът съществува от октомври 2017г. Фейсбук страницата ни събира изцяло органични лайкове. Сайтът има много голяма и постоянна посещаемост. Ангажираността на хората с темата расте осезаемо и особено през последните месеци имаме много активна задкулисна комуникация с всякакви хора по всякакви въпроси, свързани с темата.

Онлайн средата се характеризира освен с толерантност, и с реч на омразата, провокации, свобода и престъпване на граници в поведението. Доколко е възможно да поддържаме психична хигиена в така среда?

Напълно е възможно и зависи от границите, които поставяме. И за това трябва да се говори – особено с децата. От момента, в който придобиват самостоятелен достъп до дигиталния свят, трябва много ясно и открито да се говори за всяка потенциално опасна ситуация там.

Какви са най-големите капани, когато се пише или говори в онлайн среда за психично здраве?

Виждам потенциални опасности в консумирането на такова съдържание, като например риска от самодиагностициране. Отново и тук е важно човек да ползва информацията онлайн критично и с граници; като отправна точка, а не като абсолютна истина.

Как се справяш с хейта в реакциите на аудиторията, при зов за помощ?

Хейтът, донякъде изненадващо за мен, съществува дори в платформа за психично здраве. Опитвам се да подхождам рационално. Ако е възможно, се старая да проведа някаква комуникация, в която да стигна до първопричината на този хейт. Често това е невъзможно и в такива случаи блокирам профилите на тези хора. Изпитвам съмнения дали това е най-добрият вариант, но не съм намерила аргумент да не го правя.

Що се касае до зов за помощ – насочвам хората към контактите на специалисти, които имаме на сайта. „Кожа“ като платформа не предлага психологическо консултиране.

Как развиваш „Кожа“? Какви медийни формати използваш, за да достигаш до аудиторията?

В момента „Кожа“ има профили във Фейсбук, Инстаграм и Туитър. Медийни партньори са ни сп. „Жената днес“ и от тази година – сп. „Форбс“ България. Създаваме илюстрирани материали и анимации, които да помагат на хората да разберат различни психични състояния и симптоми. Организираме дискусии (през февруари и април ни предстоят две – една в Пловдив за тийнейджъри и една в София – за дигитална култура). Направихме изложба в няколко български града. От миналата година „Кожа“ е член на Mental Health Europe, което ни дава възможност за излаз навън.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Опитвам се да бъда дигитален реалист с нотка на оптимизъм. Струва ми се по-здравословно да се фокусирам върху възможностите , които дигиталното пространство ни дава: да се свързваме за добри каузи, да се изразяваме, да търсим и намираме подкрепа, да се развиваме и надграждаме.

Снимка: Веско Николов

Последвай ни и сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.