В поредицата ни интервюта със създатели на подкасти на български език днес срещата е със Сибина Григорова от популярния подкаст „Животът и други неща„, в който тя е ко-създател заедно с Асен Григоров.
Как дойде идеята да стартирате подкаста „Животът и други неща“?
„Животът и други неща“ някога беше телевизионно предаване по БНТ, което водехме отново в този (семеен) състав. Преди две години, със създаването на сайта „Булевард България“, решихме, че може би не е лоша идея да го възродим под формата на подкаст. Аудиото има много предимства, но най-голямото е, че е доста бързо за производство – няма грим, няма камери, монтажът е по-скоро елементарен. Ние не каним гости, обсъждаме двамата интересните за нас неща от седмицата.
Кое отличава вашия подкаст от другите (в момента вече не малко) подкасти на български език?
Не съм сигурна дори, че два наши епизода си приличат – има смешни, има сериозни, какво остава за прилики с чужди. Подкастът е просто форма – съдържанието е истинското предизвикателство. Ние сме професионални журналисти, с всички позитиви и негативи от това. Но сме и семейство, така че, без да искаме, смесваме тези си две битиета. Има много симпатични неща за слушане вече, всеки може да си намери съдържание по свой вкус. Рекламодателите също показват доста голям интерес към този канал за комуникация. Няма обаче нищо по-приятно от това, някой да те срещне на улицата и да каже: „Слушам подкаста ви и съм голям фен“.
Кои бяха предизвикателствата в началото? А днес?
И преди и сега, времето е основната трудност. Понякога работата така ни затрупва, че не успяваме да запишем в обичайното време. Друг път чакаме развитието на събитие, за което бихме искали да говорим. Случвало се е да седнем да записваме и просто да не се получи – не тече химията в разговора. Тогава спираме, защото качеството е по-важно от тайминга. Разбира се, в един идеален свят и двете трябва да вървят ръка за ръка.
Подкастите и другите медии – като медиен човек какви са за теб основните предимства на подкастите?
Може би, свободата и интимната връзка със слушателите. Мисля, че аудиото, в тази му форма, в момента е най-въздействащият комуникационен канал. Като казвам свобода, тя е във всичките ѝ форми. Потребителите избират кога да слушат, как да слушат, като не губят свободата си да съчетават подкастите с друга дейност. Никак не обичам да гладя и откакто има подкасти, ютията ми винаги върви със слушалки в ушите. Има хора, които ни връщат обратна връзка колко километра минават с колело или на пътеката във фитнеса, докато ни слушат.
Радваме се на всеки коментар, действа ни мотивиращо.
Как планирате епизодите и как записвате?
Не обсъждаме темите предварително, нямаме сценарии, но правим план за какво ще говорим. Често не знам Асен как ще коментира даден въпрос – той има доста интересно чувство за хумор и предпочитам да го записваме неподправено. Аз се готовя повече с фактологията. В един подкаст, който е около 30 минути, ние минаваме над 15 теми. Говорим за политика, за сериали, за технологии, за бизнес, за популярна култура. Това си изисква подготовка. И въпреки че цяла седмица работим със съдържание, когато седнеш пред микрофона вече чувстваш едно друго ниво на отговорност.
Ако някой сега планира да прави нов подкаст – какви съвети би дала?
Мисля, че има много хубави „наръчници“ за правене на подкасти, повечето са за американска среда, но голяма част от нещата се повтарят. Съветът е да се започне с въпроса „Имам ли какво да кажа?“. „А ще имам ли и след 3 месеца?“, защото това е дълга игра. Повечето подкасти спират да излизат между първия и третия месец от започването си. Всичко останало се учи и тренира.