Как дигиталната ера променя правилата на играта за информацията, медийната свобода и публичния разговор? За новите медии и техните регулаторни предизвикателства разговаряме с водещия медиен експерт проф. Нели Огнянова.
Kъде е журналистиката в България днес? Имаме ли все още свободни медии?
Къде е журналистиката в цифровото време не е въпрос с очевиден отговор. През 20-ти век все още имаше утвърдени издания и световно известни телевизии, които бяха утвърдени източници както на новини, така и на аналитичните материали. Информираха достоверно и също така оказваха огромно влияние върху общественото мнение.
Възходът на социалните мрежи и демократичният достъп до технологиите, обединени в термина „изкуствен интелект“, заедно с отстъплението на либералната демокрация в световен мащаб, значително променя информационната екосфера. Новинарството и публицистиката все още имат за дом радиото и телевизията, но пресата се оказа прекалено бавна за новинарство и в момента е представена на медийната витрина повече с документалистика, лайфстайл и художествено -публицистични жанрове.
Паралелно с това интернет отвори врати за неизброими онлайн медийни услуги, които не изискват колосални инвестиции и създаване на известните ни класически редакции. Новинарството се демократизира – без съмнение за сметка на качеството, защото изискванията за етика и професионализъм за класическите медии са закон, но за съдържанието н социалните мрежи са въпрос на личен избор. Вярно, правото постепенно разширява обхвата си и към новите медийни услуги, постепенно се въвеждат изисквания за защита на децата и някои базови стандарти за производителите на съдържание онлайн (инфлуенсъри), но в това време качествената журналистика е изтласкана в ъгъла.
Журналистиката в България претърпява криза и поради промяната на потребителските модели и ориентацията към малките екрани, и по финансови причини. Когато рекламата е насочена изцяло към глобалните платформи, основен източник отава държавното и особено общинското (за регионалната журналистика) финансиране, което върви с гласни или негласни ограничения. Не е преувеличено да кажем, че регионалната журналистика или е феодализирана, или е персонален героизъм на журналисти из страната. Има такива, но те са съвършено недостатъчно за така необходимия регионален медиен сектор.
Обществените медии са финансирани от бюджета, за да достига до всекиго нужната качествена журналистика особено по въпросите от обществен интерес. Обществените медии по замисъл са опора на демокрацията в ЕС, те работят – пише в първичното право на ЕС – за демократичните, социални и културни нужди на хората. За съжаление, обществените медии са твърде близо до властта. Властта ги разглежда като част от държавната администрация и винаги се е опитвала чрез обществените медии да налага гледната точка на управляващите в момента. Широко е убеждението, че няма избран директор на обществена медия, който да не се е ползвал от доверието на властта. Разбира се, в обществените медии попадат и свободни хора като скъпата ми Нери Терзиева, но знаем съдбата на Нери в БНТ – а на уволнилия я Хачо Бояджиев днес е наречено студио там.
Търговските медии на пръв поглед са по-отдалечени от властта, могат да се превърнат в територия на свободното слово. Но как тогава да се обяснят толкова освободени и напускащи водещи журналисти, които продължават „извън ефир“. Как да се обясни наличието на директор на новини, който разпорежда на определени хора кракът им да не стъпва в телевизията. И чуждата собственост върху медиите не е гаранция за независимост и свободна журналистика, и чуждите собственици влизат в сговор с властта, защото – трябва да е ясно – те не са дошли тук да бранят свободната ни журналистика, а за бизнес.
Има ли все още свободни медии: все още води към извода, че е имало, а сега нещо се е случило. Не знам дали имате предвид срутването на бизнес модела след Гугъл и Фейсбук, но наистина качествената журналистика води борба за живот. Кои медии бих посочила: Икономедия издава Капитал и Дневник, които чета от създаването им, чета и Медиапул. Свободна Европа беше свободна медия извън влиянието на местната власт. Загубихме я, но не и журналистиката й. Свободна точка се присъедини към свободните гласове, които търсят устойчив бизнес модел. За свободата, Дневен ред, Телевизия по радиото, Тоест, Ден и документалистиката на Димитър Панайотов и Александър Николов са убежища на журналистиката, които следя. Извън ефир е още едно доказателство за невъзможността свободни хора да работят продължително на несвободни места.
Как медиите изграждат доверие днес?
В класациите за доверие водят обществените медии, това е повод за размисъл – очевидно традицията и консерватизмът си казват думата, може би и това, че все пак в тези медии има професионални стандарти от десетилетия, макар че нивото на езика и нивото на безпристрастност са спорни и варират.
Печелят доверие медиите, които са извън прегръдката на властта и дават обоснована с факти картина на света.
Според мен е така, но има изследвания, които казват, че в силно поляризирания свят хората искат да се информират от медии от собствения си балон, да слушат само своята истина. Не трябва да пропускаме и тази причина за доверие.
Има ли журналистика без име, без лице, без авторитет?
Този въпрос е свързан с горния и е продължение на темата. Мисля, че доверие се гради към гласове, към журналисти с лица и персонален интегритет. Чета Дневник, защото имам доказателства през годините, че главната редакторка Велислава Попова държи на журналистическите стандарти. Дори когато е допуснат пропуск, редакцията не само го отстрнява, но променя организацията, за да не се повтаря.
Регулациите ли са единственото спасение на медиите в цифрова среда?
Не. Образованието е фактор номер едно.
Важни ли са регулациите – или защо има нужда от право: за да защити ценности, права и свободи
- Да защити правото на достъп до информация
- Да защити свободата на изразяване от властта
- Да защити медийния плурализъм от концентрации, монополи, олигарси
- Да защити интелектуалната собственост, за да имат стимул хората да създават
- Да защити децата
- Личния живот, доброто име и т.н.
И още едно наблюдение. Водещи в света по свобода на изразяване са скандинавските страни. Там има по-малко право и повече саморегулиране. Което означава спазване на правилата по убеждение. Ако имаше спазване на правилата по убеждение, и правилата щяха да са по-малко, и прилагането им щеше да е по-ефективно.
В България журналистическото саморегулиране (решенията по жалби) не мотивира някои от медиите, което е проблем.
Как ще се издържат медийните проекти в това време на алгоритми и безмилостна битка с ИИ?
Не ми е известно да има отговор.
Моделът, основан на реклама, си отиде. Няма да има повече медии, издържани благодарение на реклама. Но технологиите продължават да диктуват нови модели – търсачките с AI вече не посещават сайтовете на издателите.
Разчита се на споразумения между медиите и AI за обучение, така че медиите ще получават възнаграждение за съдържанието си. Останалите модели са или утоппични (държавата да финансира независими медии) или неустойчиви (европейски средства, хибридни модели).
Остава аудиторията, която да плаща за качествено съдържание.
В аудиторията е надеждата – но това е в хипотезата, че аудиторията има информационна потребност от качествена журналистика, което не е факт. Не знаем каква част от аудиторията се интересува от бъдещето на либералната демокрация, иска да познава политическата система и актуалните й измерения, участва в избори и т.н. Не знаем каква част от хората са движени от демократични и културни нужди.
Качествената журналистика не само се прави от просветени хора, тя е и предназначена за просветени хора или поне хора, осъзнаващи значението на това да се информиран, макар и те да не са. Да осъзнават, че демокрацията е информиран избор и бъдещето на децата им е информиран избор.
Затова – образованието преди всичко.
В каква посока ще се развие медийното право, в епохата на ИИ?
Класическото медийно право се занимава с ценности, права и свободи, ще продължи да го има. Хората все така ще се съдят за клевета, цензура, намеса в личния живот и плагиатство.
Но без съмнение медийното право е бързо право, то се влияе от развитието на технологиите и на фазата на производство на съдържанието, и на фазата на разпространението. Медийните услуги стават повече и по-разнообразни, към програмите се добавиха видео по заявка и подкастите, които предадоха контрола (какво и кога да гледа и слуша) на потребителя, а сега правото създава минимални правила и за инфлуенсърите. Правната рамка на ЕС акцентира върху прозрачността и отчетността на платформите, защитата на журналистическите източници, редуцирането на медийните концентрации, прозрачността на държавната реклама. В Европейския акт за свободата на медиите има и специална разпоредба, посветена на качествената журналистика – държавите се насърчават да създадат правна рамка за достъп до качествени медийни услуги.
Нова област е регулирането на AI в медиите. Общият принцип е да се допусне за по-бързи и по-точни медии, но решително да се пресече използването за хейт, тормоз, дийпфейк, нарушаване на авторските права. От 2 август т.г. влизат в сила правилата на ЕС, които трябва да доведат, освен другото, до повече видимост на съдържанието, произведено с AI. Регулират се и отношенията, които възникват във връзка с обучението (на входа) и авторството върху произведенията, създадени с AI (на изхода).
Въпросът е, че правните норми са само безполезен писан текст, ако не се прилагат точно и еднакво. В България разпоредби има, проблемът винаги е бил в прилагането. Какво от това, че цензурата е забранена в Конституцията, ако се знае, че има хора, които е разпоредено да не се допускат в една или друга медия?
