Серията ни интервюта със създатели на супер готини български подкасти продължаваме с представянето на Ани, Яна и Радо от подкаста „Градски детектив“. Ако не сте слушали нито един епизод – блазе ви – имате шанса да им се насладите веднага, а епизодите са кой от кой по-интересни. Тримата ги правят с много усет, любов и това се усеща и чува.
Представете ни екипа, който създава „Градски детектив“ 🙂
“Градски детектив” сме трима приятели журналисти с разностранни интереси. Яна Пункина и Радо Чичев работят в националното радио, а аз, Ани Благова, отскоро работя в Софийския университет, занимавам се и с превод. Имаме и детектив в сянка – Ангел Додов от Saturated Pixels, музикант и звукоинженер. Подкастът е любимото ни хоби, което понякога превзема всичко останало.
Как започнахте преди много време и къде сте днес?
Като две момичета, които обожават Radiolab и им е адски любопитно как се разказват истории без картинки. Днес… се надявам да сме се понаучили, както виждате, сме се и удвоили. Засега ГД има четири сезона и 30 епизода, което може да звучи малко, предвид че скоро навършваме 5, но ние сме в жанра на т.нар. narrative или документален подкаст. Това са 30 малко или много самостоятелни истории, обединени от обща нишка.
Как подбирате темите и какъв е процесът по създаване на епизод?
Май не ги подбираме, а по-скоро ги ловим. ГД е документален, което означава, че гониш завършена история, която, надяваш се, казва нещо ново. Или тя се завършва в процеса, ако го направиш добре. Всичко тръгна от закачката да разследваме “градски легенди” – графити, чийто произход не знаем, популярни митове или истински, странни случки. В идеалния случай намираш някой любопитен факт – например, че общината е стопанисвала публичен дом преди Освобождението – който отваря врата към по-големи истории. Понякога те са градоустройствени, като например какво проваля амбициозната архитектура, понякога са културни – наистина ли “Бийтълс” са искали да свирят в София, понякога са за определени общности, като примерно живота и местата на гей мъжете преди 1989 г.
Подкастът ви е от доста рядко срещаните формати в България – документалистика. Кое е по-специфичното тук и защо няма много такива подкасти на български език, според Вас?
Да отговоря на предния въпрос – вероятно защото изискват повече време и досадни занимания като транскрибиране на записи. Първо ти трябва добре проучена тема, после – герои, които могат да говорят, после записваш, сваляш записите, режеш около 90% от тях и с останалото сглобяваш сценарий. После се монтира и (make it or break it moment) и някой слага музика и ефекти за точните места.
Някои тънкости от техническата страна – къде и как записвате?
Записвали сме навсякъде – в кола, в подземие, в гардероба (класика). В голяма част от случаите записваме на терен, защото там са героите. Дикторските текстове гледаме да записваме в студио.
Авторските права и специалните звукови картини, които използвате – купувате или сами създавате?
Създава ги Ангел Додов, понякога му записваме звуци, което е забавната част. В първите сезони сме ползвали и музика, предоставена ни доброволно от български групи, най-често наши приятели. Други приятели са ни заемали гласовете си, за което благодарим.
Ако някой иска да стартира сега свой подкаст както бихте му казали?
Да слуша много подкасти, защото все още ми се струва, че тук има повече създатели, отколкото слушатели. Но дори това, което иска да прави, да съществува вече, не значи, че трябва да се отказва. Трябва хъс и постоянство. Добрите интервюта също са истории.
