В поредицата ни интервюта за подкасти на български със собствен почерк и голямо влияние продължаваме с представяне на гледната точка на Йоан Запрянов, който е част от екипа на подкастите на „Капитал“.
Кои са основните фактори, за да счетем един подкаст успешен в България?
Слушаемостта е единственият обективен критерий, който разглеждам по отношение на
подкастите на “Капитал”. Ако даден епизод има по-висока слушаемост, това предполага добре
свършена работа по отношение на подбиране на тема – което е работа не само на подкаст
екипа – и какво ти дава самия подкаст.
Причината да смятам, че слушанията са по-важни от позитивните или негативните реакции е,
че преди да се появи за слушане един подкаст, той трябва да е преминал базовите проверки за
качество: тема, участници, ниво на дискусията и дори ниво на езика (откакто разбрах за
съществуването на “Изследване на устната реч в българските подкасти” животът ми не е
същия).
Съответно, след като това базово ниво е покрито и съм сигурен, че не сме говорили глупости,
то след това ме интересува само слушаемостта. Позитивните и негативните оценки най-често са
функция на това дали някой е съгласен с тезите в подкаста, което е от вторично значение за
мен.
И кои са трите неща, за да е добър един подкаст?
Ако става дума за отделни епизоди, то най-важното са темата, съвместимостта на
събеседниците и дължината. Не съм фен на дългите подкасти. Маратонски разговори от по два,
три или дори четири часа са напълно ненужни за мен. В повечето случаи те не са фокусирани и
събеседниците влизат от тема в тема, без възможност за слушателя да може да проследи
мисловната верига.
Ако става дума за подкасти като поредици, то най-важното е постоянството откъм качество.
Високите точки трябва да наистина високи, докато най-лошият подкаст трябва да е на средно
ниво и пак да става за слушане. Това пък става с покриването на горните изисквания за
отделните епизоди.
За Вас самия като медиен човек и за екипа на подкастите на Капитал – какво привнасят и променят подкастите в медийната среда в България?
Бих разделил подкастите на два вида – такива, които се правят от вече съществуващи медии и
такива, които се правят от хора извън медиите.
От медийната страна подкастите продължават да са допълнителен продукт към нещо вече
съществуващо. В “Капитал” често си говорим, че “Гласът на Капитал” не трябва да бъде
спомагателен продукт, в който се обсъждат вече написани и публикувани материали, но
откъсването от този модел е изключително трудно. Предполагам, че същото се случва и в други
медии. И все пак смятам, че в един момент “институционалните” подкасти ще се отделят, поне
частично, от новинарския поток на съдържание.
Другите подкасти, тези на свободна практика, все още не са стигнали до големия си момент,
поне в България. Подкасти като “При ТоТо”, “2&200” и “Стан и Никола” имат нива на слушане
от няколко хиляди до няколко стотици хиляди на епизод, което само по себе си е впечатляващо, но поне аз не забелязвам да влияят над новинарския поток. Такова влияние има например Станислав Цанов, който не е точно подкастър, но не е и толкова далеч от това.
С други думи, никой в България не е създал феномен като The Joe Rogan Experience. Каквото и
да е мнението на отделните хората за шоуто, Джо Роган събира десетки милиони слушания на
всеки епизод, а слушателите му имат повече доверие в него, отколкото в традиционните
американски медии. Това е феномен, защото в момента журналистите слушат всеки подкаст на
Джо Роган и произвеждат новини от и за него, а не обратното.
В България с нещо подобно, макар и в неколкократно по-малък мащаб (дори и според вече
умаления мащаб на България), може да се похвали Асен Генов, ако броим “Контракоментар” за
подакст. Тежестта на подкаста идва от неговите гости, а гостите идват от слушания.
Софтуерни или хардуерни тънкости за създаване на по-добри записи, които препоръчвате?
Преди 10 години, когато направих първия си запис като музикант, не можех да повярвам колко
много микрофони и техника е нужна, за да запишеш на едно прилично ниво глас (тогава не
моят). Днес звукозаписните възможности дори на един телефон са напълно достатъчни, за да
се чува всичко ясно, отчетливо и естествено. В този ред на мисли бих казал, че хардуерните
изисквания са силно надценени от хората, които правят подкасти.
Да, разбира се, че е по-готино да записваш с два, три или пет микрофона, да можеш да
нагласяш нивата в реално време или при постобработка, но съм силно скептичен към идеята,
че самите слушатели улавят тази разлика.
Имам си любим пример за това. Първите подкасти, които записвах, бяха през 2019 г. Подкастът
се казваше „Споркаст“ и общо взето бяхме аз и икономиста Георги Вулджев, понякога с гост,
понякога без. Подкастът не издържа дълго, но по-късно, когато говорех със Зори Стоилова, по
онова време водеща на подкастите на „Капитал“, тя много се интересуваше каква техника съм
използвал, за да записвам. За нейно учудване използвах само един малък джобен диктофон
Zoom с два вградени микрофона (наляво и надясно), а после всичко минаваше през филтър за
шум и един компресор в Audacity.
Шансът е, че ако се намирате в достатъчно тиха стая и не издавате ненужни звуци като
скърцания, удряния по маса и т.н., дори с телефон може да запишете предаване с прилично
качество на звука. Това е и най-голямата „тънкост“, която знам – записвайте на тихо място без
ехо. Оттам нататък разликата между запис с техника за 200, 2000 или 20 000 лв., е по-скоро в
ушите на водещия, отколкото на редовия слушател. Не казвам, че няма разлика в качеството,
защото такава има, но освен ако не записвате подкасти за аудиофили, едва ли на някой ще му
направи впечатление.
Разкажете ни за любопитна случка около създаването на някой епизод?
Епизодът „Друго в хаоса“ е единственият, който между записването и публикуването си вече бе с изтекъл срок на годност. Накратко, това е епизодът веднага след изборите през юли. В неделя „Има такъв народ“ спечели изборите, в понеделник Слави Трифонов предложи кабинет начело с премиер Николай Василев“. В сряда записахме подкаста заедно с главния редактор на „Капитал“ Алексей Лазаров. В четвъртък следобед телефонът ми звъни с новината, че кабинетът е оттеглен по особено бързата процедура, наречена „статус във Facebook“. Нямахме какво да направим, така че пуснахме броят предварително. Доколкото ми е известно, това е единственият редовен брой на „Гласът на Капитал“, излизал в четвъртък.
Друг случай, който помня ясно, е епизодът „България не може да мечтае“. Темата бе втория План за възстановяване на България, изготвен от екипа на Атанас Пеканов. Проблемът беше, че вече имахме епизоди на подкаста за предишните версии на плана и Огнян Георгиев, който следи всички инкарнации на този вечно недопланиран план, въобще не желаеше пак да говори на тази тема. В крайна сметка успях да го накарам да участва в комплект с друг редактор в „Капитал“, Ивайло Станчев.
Когато имам събеседник, на когото или не му се говори, или е изнервен, се стремя да се
разговорим още преди да започнем записа. Така че използвах времето за включване на
техниката, за да се опитам да започна разговора предварително и когато „влезем в ефир“ вече
да сме стигнали до някъде. Това стана чрез въпроса „а вие за какво бихте изхарчили 12 млрд.
лв.?“, който даде посока на целия епизод и формира тезата в заглавието – вече няколко
правителства не могат да измислят към какво ново да насочат 12 млрд. лв., а ги дават за
финансиране на вечни черни дупки за пари.
Това е и епизодът с най-много „прегаряния“ на сигнала, защото Огнян Георгиев бързо премина
от това да не му се говори до това да си каже на висок глас мнението за плана. Все още го
смятам за един от най-забавните епизоди, които сме имали, пък и е доста информативен.
Впрочем, скоро пак ще има поправки в плана – може този път да са приели идеята ни да
финансираме едни Олимпийски игри и да не му мислим толкова много.
Съвет, които бихте дал на хора, които сега обмислят да започнат свой подкаст?
Помислете дали имате достатъчно материал и събеседници за поне десет епизода напред. В
България има огромен брой подкасти, повечето от тях са фокусирани върху едни и същи теми,
едни и същи хора. Ние също страдаме от този проблем. Не попадайте в капана „разговорите
ми с приятели са много интересни, така че трябва да ги запишем, за да може всички да ги
чуят“. Ако все пак имате конкретна идея и смятате, че можете да сте достатъчно сериозни да
произвеждате епизоди сравнително редовно (без да очаквате финансова облага, защото
такава най-често просто няма), тогава просто започвайте. Техниката, както казах, няма толкова
голямо значение.
