В поредицата срещи с хора, които създават смислени подкасти на български език днес разговаряме с Катерина Василева, създател на „Полифем Подкаст“.
Кога и как възникна идеята за Полифем Подкаст?
Идеята да създам подкаст, който представя историите на значими жени от
политическия живот в България и по света, се появи за първи път през
лятото на 2019 г., по време на лагер, организиран от Български фонд за
жените (които впоследствие подкрепиха реализацията на този проект).
Лагерът беше посветен на феминизма, представен през различни ъгли, през
опита и знанията на различни експертки в областта, като голяма част от
лекциите засягаха по някакъв начин темата за неравното представителство
на жените в политиката. Имахме лекция, свързана с историята на феминизма
в България и света, в която говорихме за значимите женски фигури от
първата половина на 20. век, които са направили възможно жените у нас да
придобият избирателно право. Това ме накара да се замисля колко малко
знам по тази тема, докато в същото време тя ме засяга пряко – на първо
място съм представителка на женския пол, а на второ съм студентка по
„Политология“ и се интересувам от случващото се в политическия живот. До
този момент не бях обръщала толкова голямо внимание на начина, по който
са представени жените в политиката, и това породи у мен желанието да
науча повече по темата и да я направя по-популярна сред младите хора и
най-вече младите жени. Защото именно оттам започва реалната промяна. Все
повече жени и момичета ще се интересуват от политика и ще се амбицират
да бъдат политически активни, дори да заемат определени постове във
властта, ако на първо място знаят, че това е възможно – благодарение на
историите на други жени преди тях, които са постигали подобни цели.
Затова реших да направя Полифем Подкаст с идеята да разпространя това
знание и вдъхновение.
Разкажи ни как намисляш, планираш и създаваш епизодите? Колко напред планираш? Как подбираш личностите и историите, които представяш?
Полифем беше ограничен подкаст, планиран в 10 епизода, и това ми позволи
да премисля добре темите и историите, които искам да разкажа, още в
самото начало на проекта. Винаги съм си го представяла в този лимитиран
хоризонт.
Ще започна най-напред с въпроса за подбора на личностите и историите,
които представих. Мога да определя три основни критерия, на които се
базираше този избор:
1) Емоционално въздействие на историята. Особено важно за мен беше
историята да ме е докоснала лично, тъй като вярвам, че само тогава може
да се получи един наистина емоционален и изживян разказ, който да породи
емпатия и вдъхновение за промяна. В най-голяма степен усетих това с
историята на Беназир Бхуто – още първия път, когато я чух да говори, се
разчувствах и си казах, че историята на тази жена задължително трябва да
се популяризира в България. Макар да не е от най-успешните политици,
Беназир е изключително вдъхновяваща и докосваща личност, с чийто разказ
могат да се съпреживеят много драматични и емоционални моменти – нещо,
което се опитах да постигна с моята версия в епизода, посветен на нея.
2) Обвързаност с актуални политически събития и проблеми. Беше ми важно
по-голямата част от епизодите да е посветена на жени политици от
настоящето, защото техният пример е по-близък до нашата собствена
реалност и съответно има по-голяма вероятност да възприемем добрите
практики и уроците от историите им. Такъв беше случаят със Светлана
Тихановская (лидерката на демократичната опозиция в Беларус по време на
протестите през 2020 г.), Джасинда Ардерн (настоящата
министър-председателка на Нова Зеландия), Александрия Окасио-Кортес
(най-младата жена депутат в историята на американския Конгрес и
изключително популярна личност в САЩ и не само), Аун Сан Су Чжи (де
факто управляващата Мианмар, свалена с военен преврат през февруари
миналата година). Разказването на историите на тези жени е от значение и
поради факта, че предаването им по интригуващ и ангажиращ начин насочва
вниманието на слушателите (в случая основно млади жени и момичета) към
актуалните политически процеси, към които вероятно не биха проявили
интерес по принцип.
3) Историческа значимост и възможност да се извлекат уроци и поуки,
адекватни на настоящето; памет. Разбира се, в разговора за мястото на
жените в политиката няма как да не се отбележат и историческите фигури
на жени политици и общественички, които са проправили пътя към
политиката на жените в настоящето и до днес служат като пример какво да
се прави и какво да се избягва. Тук включвам Маргарет Тачър, Беназир
Бхуто и Димитрана Иванова, както и редица други жени политици от
историята (предимно на XX век), чиито истории разказах в социалните
мрежи на подкаста.
По въпроса за намислянето и планирането на епизодите, на първо място
трябва да отбележа, че Полифем Подкаст беше в различен формат от този,
който е най-широко разпространен на българската сцена в момента.
Най-популярни сега са подкастите тип интервю или дискусия между няколко
събеседници, докато идеята на Полифем беше да разказва история, да бъде
разказвателен. Това изискваше доста широко проучване, тъй като в рамките
на 40 минути до 1 час трябва да се представи историята на цял един
живот. Това изисква пълен обзор на всички достъпни източници – статии,
интервюта, книги, документални филми, други подкасти и т.н. На базата на
това проучване се изготвя сценарий – обикновено в размер 12-15 страници.
Той започва с интродукция, която „хваща“ слушателя – обикновено
най-интересната или най-драматичната част от предстоящата история, след
което разказът тръгва хронологично – от детството на конкретната жена,
първите й стъпки в политиката, обществена и политическа дейност и така
до края на живота й (ако е настъпил такъв) или до мястото, където се
намира в момента. Приключва се с обзор или равносметка, в която се
съдържат изводите и уроците от историята. Към всеки епизод се добавят и
кратки отзиви от слушатели за предишните епизоди с цел приемственост и
изграждане на доверие и общност.
След написването на сценария следва запис. Водех епизодите сама,
записвах ги в импровизирано домашно студио, след което ги обработвах.
Добавях звукови ефекти и музика за допълнителна автентичност и
ангажираност на историята. Моя приятелка озвучаваше цитатите на жените,
чиито истории се разказваха, за да може да се изгради вътрешен образ и
самата героиня на разказа да придобие плътност и да „оживее“ в ума на
слушателите.
Целият този процес беше вдъхновен от една мрежа подкасти на английски
език – Parcast Network, които правят предаванията си на този принцип –
разказвателни, с актьори, които изиграват героите, с доста голям екип от
сценаристи, водещи, монтажисти и т.н. Аз не работех в такъв екип, но пък
ми беше много интересно да минавам през целия процес сама и да науча
всяка отделна стъпка от изготвянето на подобен подкаст.
По план идеята ми беше да работя за един месец напред – епизод, който
трябва да излезе след месец, да бъде готов в момента. Това обаче не се
получи и нерядко ми се налагаше да изготвям някои епизоди в рамките на
няколко дни – последните преди датата на публикуване. Извън това всичко
беше планирано още в началото на проекта и рядко прибягвах до
непредвидени идеи извън първоначалния план – изключение е например
по-мащабният епизод, който ми хрумна да направя по случай 8 март и в
който се преплитаха три истории на политически активистки – Роза Паркс,
Малала Юсуфзай, Грета Тунберг.
Кое бе най-голямото предизвикателство за теб в това начинание?
Може би най-голямото предизвикателство беше това, че работих почти
изцяло сама. Това ми позволи пълна свобода в идеите и тяхното
осъществяване, но същевременно означаваше страшно много работа, тъй като
форматът на разказвателния подкаст изисква много голяма предварителна
подготовка и познания, умения за работа с източници, текст, звук,
програми за обработване и социални мрежи. Работата по подкаста не спира,
щом епизодът е публикуван в платформите, напротив – продължава в
социалните мрежи. Популяризирането на подкаста е изключително важно, тъй
като това е дигитален продукт – за да достигне до хората, трябва да се
рекламира в социалните мрежи, изисква стабилни профили в Инстаграм и
Фейсбук, включително допълнителна реклама. Това е трудна работа, която –
за да бъде един подкаст ефективен и устойчив във времето – следва да
бъде вършена от доста голям екип от подготвени специалисти в отделните
сфери на дейност, преплетени в подкаста. Както споменах, в чужбина
разказвателните предавания се изготвят именно по този начин, като всеки
човек се занимава с отделен компонент от работата и така нещата вървят
много по-гладко. Ако трябва да правиш всичко сам, дейностите идват малко
в повече – дори да се справяш изключително добре във всяка една от тях,
а аз далеч не претендирам за това. При мен силата е в писането, така че
всичко, свързано с аудиозапис и обработка на звук, беше чисто ново и
непознато за мен, налагаше се да се уча в движение, да пробвам и да
греша. Това беше огромно предизвикателство за мен.
Накратко, липсата на екип, нуждата бързо да развия умения в области,
които ми бяха непознати, както и популяризирането и поддръжката на
социални мрежи се наредиха сред най-сериозните предизвикателства в
рамките на работата ми по Полифем.
Доколко подкастът е различен от блога или от онлайн медиата, например?
Имала съм блог в продължение на няколко години, а и сега основните ми
занимания са свързани с журналистика в дигитална среда и онлайн медии.
Текстовете винаги са били основната ми сфера на развитие и най-голямата
ми страст.
На първо място ще посоча приликите между тази среда и иновативния формат
на подкастите. Подкастът, също като писмения текст, изисква да бъдеш
запознат и осведомен по конкретната тема, да имаш какво да кажеш и да
знаеш за какво говориш. Това, че става въпрос за аудио формат, не
означава, че можеш да избягаш от проучването, от подготовката на
сценарий, а при разказвателния подкаст и от писането на текст. В това
отношение си приличат, тъй като се свеждат до работа с текстове и
източници, до разказване на история или предаване на послание
посредством словото.
Разликата откривам най-вече в предимствата, които предоставя форматът на
подкаста спрямо текстовия. Подкастът позволява да бъде слушан навсякъде
и по всяко време, каквото и да прави слушателят. Затова подкастите са
толкова популярни през последните години – слушаме ги, докато готвим,
докато чистим или шофираме, без от нас да се изисква тази абсолютна
концентрация на зрението и на ума, която е нужна, когато става въпрос за
писмен текст. Това е първото и огромно предимство на подкаста – по този
начин той е достъпен за хора, които са много заети и не могат да отделят
толкова време за четене. Този формат освен това позволява по-голяма
близост между слушател и създател на съдържанието, защото, когато правиш
подкаст, твоят глас е буквално в ушите на човека отсреща, което изгражда
интимност, доверие и по-силна връзка в сравнение с отношението
пишещ-читател. Идеята за писменото слово като мъртво и за говоримото –
като живо – е доста популярна във философията още от древността.
Подкастът е едно съвременно връщане към живеца на историите и словото,
възраждане, което позволява по-лично и интимно преживяване на разказа,
който отсрещната страна ти предлага. По този начин мисля, че подкастът
се различава от блога и онлайн медията, а още повече и от традиционните
източници на информация – в положителен план.
Един недостатък, който мога да откроя спрямо медиите, е прекалената
достъпност на подкаста като формат. На запад често се появяват шеги,
свързани с това, че вече всеки втори човек си има подкаст. Наистина
медийното и дигиталното пространство се наводни с подкасти и това носи
своите недостатъци от гледна точка качеството на съдържанието. Особено
когато става въпрос за любителски подкасти, в които не се работи с
редактори и в екип от хора, които имат необходимия професионален опит в
работата с медийни продукти. Това създава рискове за качеството и
достоверността на съдържанието, което се създава.
С какво подкастът ти помага? Какво ти дава?
Колкото повече време минава, толкова повече оценявам всичко, което съм
получила от подкаста – на първо място като нови знания и опит в сфера,
която досега ми е била непозната. Тези знания са наистина безценни, тъй
като, когато се развиваш в журналистическа среда, е огромен плюс да
можеш да работиш в най-различни жанрове и формати, да знаеш през какво
минава целият процес по изготвяне на определен вид съдържание.
Но все пак не това е най-ценното, което ми е дал подкастът. Най-ценна за
мен е общността, която вярвам, че успях да изградя чрез работата по този
проект. Общността от слушатели и хора, които следваха профилите на
подкаста, пишеха ми и се включваха в дискусии и разговори, коментираха и
отговаряха на въпроси. Това са хора, които са силно ангажирани с каузата
за по-справедливо представителство на жените в политиката; за нуждата от
адекватни, опитни и вдъхновяващи жени в политиката в България и по
света. С тях непрекъснато обменяхме опит и идеи. Много от слушателите ми
отправяха препоръки как да развивам подкаста, на какво да обърна
внимание, какъв нов подход да изпробвам, какви нови теми да включа. По
този начин открихме една дискусия, която зареждаше и мен, и слушателите
в общността. Дискусия, която продължава да се разгръща в общественото
пространство дълго след последния ми епизод.
На хората, които тепърва искат да се захванат с правене на подкаст, кои биха били трите съвета които би дала?
- Да помислят с какво техният подкаст ще се отличава от това, което е
правено досега. Да правиш подкаст не означава просто да застанеш пред
микрофон и да говориш всичко, което ти дойде наум. Хубаво е да се
помисли как този формат може да се развие така, че да облагородява
дигиталната среда и да обогатява медийното съдържание, което се
разпространява в България на български език. С какво този нов подкаст ще
се отличи, как може да бъде по-оригинален и иновативен, каква липса в
обществения дебат би могъл да запълни, така че да предложи нещо
непознато досега? Иска ми се да слушам и повече разказвателни и
документални подкасти на български език, така че бих призовала
потенциалните нови създатели на такова съдържание да помислят за
огромните предимства на този жанр. - Да бъдат ангажирани с хората, които ги слушат. Да слушат слушателите
си, да отговарят на въпросите им, да обръщат внимание на техните идеи,
критики и препоръки, да общуват активно с тях и да им дават платформа да
изразяват собственото си мнение. Да използват социалните мрежи за
изграждане на общност около подкаста и темата/каузата, на която той е
посветен, като произвеждат съдържание с добавена стойност, пускат
въпросници, насърчават дискусии и т.н. с цел да се задейства този общ
дебат, който има силата да промени статуквото. В епицентъра на
безкрайното изобилие от информация в съвременния свят този автентичен
контакт с отсрещната страна е това, което ще отличи твоето собствено
съдържание. Слушателят не трябва да се възприема просто като пасивен
консуматор; той е човешко същество със свои собствени мисли, чувства,
идеи – и споделянето им трябва да бъде насърчавано. - Да не забравят своето „Защо?“. Защо са започнали, защо тази идея е
важна за тях, защо трябва да се говори през инструментите на подкаста по
темата, която са избрали. Аз нерядко имах моменти, в които се чудех дали
има смисъл да продължавам. Дали има ефект, дали на хората им е
интересно, дали си струва. Тогава си спомнях моето „Защо?“ и онзи
момент, в който за пръв път си дадох сметка колко малко истински
способни жени има в политиката и колко силно чувство за несправедливост
поражда това осъзнаване в мен. Това беше моето „Защо?“, наред с всички
прекрасни истории на вдъхновяващи и успешни жени политици, които са
променили средата и са опровергали стереотипите и предразсъдъците. Моето
„Защо?“ беше желанието да се запозная отблизо с тях и да предам
вдъхновението нататък – към младите момичета и жени, като така – според
клишето – се опитам да се превърна в част от промяната, която искам да
видя в света.