Как Димитър Цонев се оказа запленен от онлайн пространството? Кога ти се случи това и нещо любопитно от тогава?
Ами аз помня времето преди бързият интернет да е даденост. Даже помня и времето, когато нямаше интернет и ползвахме локални BBS системи да общуваме и разменяме файлове. Интернет дойде като някакво продължение и да надгради преживяването. И беше скъп, заемаше телефонната линия (както и тази на дуплекса)… но пък удоволствието да се потопиш в океана от познание, споделено там… ами струваше си някоя-друга разправия за телефона, който дава винаги заето или прежалването на джобните, които отиваха за карти за интернет часове. Абе аз съм ти я разказвал тази история… Тя е толкова древна, че се чувствам като динозавър… Не случайно във Уикипедия на френски най-древните потребители се категоризират по изчезнали животни и… аз се водя говедото тур – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80_(%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE)
Уикипедия, знам, че си от активните, в миналото повече, сега по-скромно. Сподели за тази симпатична битка за „кръгла бройка“ статия и твоя принос? Случаят е доста куриозен.
– Ами то… аз и в Уикипедия на български съм сред „древните“… от ония, които поставиха началото и виртуално се „почерпихме“ на първата годишнина. После нещата нещо не потръгнаха в добра посока (на ниво общност), защото беше период на Голямата депресия – редакторски войни, нападки, закани… беше трудно да създадеш статия и тя да не бъде преправена от самопровъзгласили се за „стожери за знанието“, които приемаха единствено само своята гледна точка и другите бяха изтривани. А знаем, че Уикипедия е неутрална, посочва всички гледни точки и то подкрепени с достоверни източници. Вариант да създадеш нова статия – авторска или преводна и тя да се радва на известен период от време без да бъде налазена и нацапана, беше затлачването на Последни промени с редакции от ботове. Или пък като накуп се изсипят нови статии в различни области на познанието. Аз се бях прицелил в хилядните статии и имах достатъчно време за подготовка на 15-20 нови статии, които изчакваха да бъдат качени. Така 35 000 стана Абу Мусаб ал-Заркауи. № 38 000 стана Череп. 40 000 стана Масов гроб и предполагам, че точно тя е най-любопитната. Уикипедия е свободна общност и всеки според вижданията си, възможностите и убежденията си, гради и популяризира енциклопедията. По това време Вася се е била уговорила за интервю в някое радио – вече не помня кое, в което да говорят за Уикипедия и хем да се похвалят със статия 40 000 на български език. И тя се оказва точно „масов гроб“… аз умишлено избирах такива заглавия, провокативни, като протест срещу този начин на допринасяне. Но това с радиото… хем смешно и забавно, хем не е точно за по радиото… 🙂 Извиних се на общността с 41 000 – Оазис.С надеждата, че нещата ще се нормализират. Върнах се доста по-късно, за да създам и заветното 50 000 – статията за демона Валак. Тя много бързо стана обект на неподозирани скандали и драми и купища редакции, пренаписвания… И така ударих моята финална (може би засега) точка в Уикипедия на български със статия 60 000 – Скъпи Джон.
Междувременно допринасях във френскоезичната Уикипедия, където създавахме статии за френската литература от периода на Средновековието. До последно активните по темата уикипедианци не вярваха, че не съм французин. После изоставих писането на статии. Осъзнах, че отнема страшно много време. Започнах да допринасям на мета ниво – за софтуера, който задвижва платформите и за адекватния превод и локализация на български език.ь
А блоговете – личният ти, който търпя доста миграции?
– Личният блог е свободата да правиш каквото и както решиш. Размятах го на много различни места, с много различни дизайни… включително имаше период от време, в който работеше (бавно, едва креташе), от един персонален компютър у дома. Това е свобода – да се изразяваш, да не се съобразяваш с изисквания и ограничения, да опитваш нови неща. Личният ми блог и до днес е на линия, макар и видимо недотам често обновяван. Всъщност има доста нови публикации, които не са достъпни за всички. И това пак е свобода.
Мястото на корпоративните блогове в маркетинг микса днес?
– Мястото винаги е било свободно, но може би не се съзнава пълният потенциал, който блогът би донесъл за бизнеса като допълнение към фирмения сайт. Редовно чувам твърдения като „блоговете не работят“, „нямам време“, „не мога да пиша“ или „нямам какво да кажа“. Нито едно от тези неща не е вярно. Това е неправилен начин на мислене – така смятам. И колкото по-бързо се промени, толкова по-добре за свободното дигиталното общуване.
Кое ти е най-интересното от случващото се в дигиталното пространство сега?
– Може би най-интересният процес, който наблюдавам в ммента, е връщането на social в social media. Човешкият елемент. Най-ценното, всъщност.
За хората, които сега са се запътили да се захващат с дигитални комуникации – какво би ги посъветвал?
– Трябва да запомнят нещо изключително важно – нищо не може да замени общуването между хората. Няма такава технология, колкото и да е напреднала тя. Дигиталните комуникации са психология. Много повече, отколкото технология.
🙂
