Разкажи за себе си като за начало: коя е Ради, с какво се занимава, защо и как стигна дотук?
Аз съм Радостина, а през последната година позната и като Радостна мама. Завърших книгоиздаване, арабистика и маркетинг и през последните около 5-6 години се занимавам активно с маркетинг и реклама. Автор съм на две книги – “След 22” и “Наръчник на неомъжената жена”, – както и на блога www.mama.radostna.com. Съпруга на Стефан, майка на Боян и Деян. В момента активно гледам бебе и съм ангажирана с два комуникационни проекта. Ежедневно публикувам снимки и истории в Instagram, където прекарвам доста голяма част от деня си.
Как и кога реши да бъдеш Радостна мама онлайн? Как се разви твоето онлайн присъствие от старта му досега?
Месец преди да родя, се замислих какво ще правя през следващите две години и така дойде идеята за блога, насочен към майките. Преди да родя, бях Radostna, а после естествено се превърнах в #radostnaMama, тъй като 24 часа съм с едното или двете деца. Реших, че ще е готино да обединя на едно място повече щастливи майки, а личната ми кауза е да намаля депресията при наскоро родилите.
Започнах с определен план за действие, както всяко друго начинание. Направих сериозно проучване, подготвих сайт, нови акаунти в социалните мрежи, подбрах снимки и послания. По-късно създадох и група към профила ми във Facebook и на този етап затворих кръга.
На 8 март 2018 го пуснах и до днес най-активно се развива Instagram профилът ми, където множество майки ми пишат всеки ден, партнирам си вече с фирми и организации, информирам за предстоящи събития и новости, но най-вече споделям деня си и си мисля, че това е доста интересно за последователите ми там.
Как според теб технологиите и онлайн пространството помагат на майките? Има ли всичко необходимо за една майка в България онлайн?
Колкото помагат, толкова и вредят според мен. Майките сме постоянно на телефоните в интернет. Четем и се информираме за всякакви глупости и сериозни теми. Участваме в дискусии във форуми и умуваме над различни казуси от деня. Дотук добре, но реално информацията, която ни се поднася, често е “лично мнение”, непроверена или пък крайно негативна. Изключвам професионалните сайтове и медии. Така една нова майка може да се окаже в капана на чуждото мнение и да се загуби сред морето от информация.
Лично аз се доверявам повече на чужди избрани медии и приложения за майчинство и отглеждане на деца, чета книги и съм дала “off” на почти всички известия на групите с майки, в които членувам. Понякога ми става тъжно, друг път смешно как в група “Позитивните майки” от 20 поста много вероятно е един или нула да са позитивни.
Децата ти онлайн ли са? Как ги възпитаваш и учиш да ползват онлайн пространството?
Доскоро молех Боян да ползва таблета, за да ядем спокойно или да пътуваме 15 минути. Сега вече таблетът е “на ремонт” постоянно и не го даваме, защото той /на 2.7 г./ изведнъж се вманиачи. С особена лекота превключва клипчета в YouTube и в един момент го губя от поглед докъде и какво може да стигне, включително и да гледа всякакви реклами.
В момента Боян гледа вечер след ясла няколко любими приказки от You Tube директно на телевизора. А що се отнася до интернет – той е още малък. Няма реален достъп до мрежата. Изключвам моментите, в които аз гледам сторита в Инстаграм и той наднича.
Преди играеше една образователна игра на таблета, но тъй като е забранен сега, спря и нея. Вероятно скоро ще му разрешим отново да го ползва, и то най-вече за тази игра, в която учи форми и цветове, както и другата му любима игра е Talking Tom, на когото той говори.
Деян е още бебе и ще върви по стъпките на брат си. Няма да ги спра да ползват интернет, но сигурно ще вземем някакви по-сериозни мерки на контрол върху съдържанието и времето, прекарано с високите технологии.
Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с дигиталното и онлайн пространството?
Не мога да се сетя за конкретно предизвикателство, но покрай организирането на събития, с което основно се занимавам, когато не гледам деца, винаги изскачат казуси с интернет и комуникацията. Най-вече това, че трябва много да се внимава какви думи се използват онлайн, както и бързината на реакция в случай на криза. Спомням си едно доста голямо събитие, което правех преди години, как за начален час беше обявен 19, естествено, никога събитието не започва навреме и получих доста критики онлайн, което ми помогна после да правя по-точно описание на следващите. Друг голям проблем може да се окаже лавината от коментари онлайн, за която да не си подготвен. Особено негативните. Тогава трябва да се вземат светкавични мерки, защото Facebook работи денонощно и ти не можеш да спиш. 🙂
Как минава един твой ден?
Нямам два еднакви дни. Но най-общо сутрин ставам между 7 и 8. Първо трябва да се погрижа за Боян, после за бебето Деян. Единият отива на ясла, другият започва да си играе нещо, аз пия кафе и хуквам по задачи, кафета или магазини. Обикновено над 4 часа е моето screen time на телефона, което предполага, че доста снимам, обработвам и публикувам информация. После се прибирам, готвя, Боян и баща му се прибират. Играем или скучаем групово и към 20 часа бебето ляга да спи, към 21 Боян и аз с тях. Случва се да се събудя към 22 и да стана да свърша нещо на компютъра, да обсъдим нещо с мъжа или да чета книга, но в повечето пъти спя с децата, защото те се будят постоянно през нощта, а аз не спя през деня.
Разбира се, има и изключения от тези динамични дни, когато пътуваме или пък съм у дома с двете деца, ходя по бизнес събития или срещи. Изобщо, динамичен е моят ден.
Ако трябва да дадеш три съвета на майка, която иска да създаде блог като твоя, какво би ѝ казала?
Бих споделила това, което аз направих:
1. Подготви се добре. Измисли си тема и фокус на комуникация. Спазвай определен тон на разговор и ако решиш да се отклониш, винаги знай защо го правиш и каква е основната цел и мисъл.
2. Имай ясна представа кои са твоите читатели и се погрижи съдържанието, което правиш, да е за тях, а не за теб, майка ти или най-добрата ти приятелка.
3. Грижи се винаги за визуалната част – снимки, шрифтове, оформление. Спазвай една и съща линия, за да може феновете и враговете винаги да открояват твоето съдържание от потока на информация.
Силвина Фурнаджиева
Силвина още си спомня времето, когато навърши 12 години, получи първия си компютър и влезе в Интернет. В началото ѝ беше любопитно как работят сайтовете, които разглеждаше, а след известно време напълно осъзна цялата комуникационна сила, която тази мрежа дава на всеки. Така започна да изучава онлайн материята, а не след дълго (през 2001 г.) и да работи с първите си клиенти и да създавам първите си сайтове. Така стартираха нейните малко повече 10 години в света на уеб разработката и онлайн маркетинга. За тези години Силвина работи с множество клиенти, прави уеб сайтове, създава и изпълнява онлайн маркетинг стратегии. След няколко години на свободна практика става съосновател на онлайн агенция Global Studio и развива няколко собствени онлайн проекта, води обучения, била е и редактор на българското издание на списание .net.