Пукльовците – игра, която възпитава децата в екипност и еко мислене

Пукльовците

Ставрос и Ива са хора, на които им пука. Затова и ги харесваме и подкрепяме! Те разработват великолепна игра за деца 1-4 клас, която цели да възпитава у тях екипност и екологично мислене – Пукльовците.

Пукльовците са част от Промяната и как можете да ги подкрепите, като гласувате за тях – в края на това интервю.

Как възникна идеята за Пукльовците?

Аз съм баща на три деца и вдъхновението дойде имено от тях. Те бяха пленени от технологиите, които предлага съвременния свят. Обичаха да играят на дигитални игри, да гледат видео, да общуват дистанцирано със своите приятели. Но от друга страна тези технологии не им се отразяваха добре. Изолираха се от света, затваряха се в себе си, и най-вече се превръщаха в силни индивидуалисти. А това не ми харесваше. Стигнах до там, че забраних изцяло технологиите вкъщи. Но имах съпротиви. „Не тро̀ви отровата, а дозата“ е казал Парацелз. Тогава ми хрумна идеята да създам дигитална игра, която да пленява децата ми по същия силен начин, но вместо да ги прави асоциални, да стимулира директното общуване между тях и играта в екип. Така се появи прототипът на Пукльовците, който стана подарък за Коледа за класа на големия ми син. Играта се превърна в сензация в неговото училище, а аз – в звезда. В последствие научих, че има сериозен дефицит на умения за работа в екип у българските ученици и реших, че това трябва да се промени. Така с Ива Груева сформирахме екип и поставихме началото на Пукльовците (https://thepoppals.com) – дигитални образователни игри, които помагат на учителя да развива умения за работа в екип и да създава просоциални нагласи у своите ученици.

А що се отнася до името – Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински Пукльовци – хора, на които също им пука. Пука им за другите. Пука има за природата. Пука им за света като цяло. И Пукльовците правят това като се борят с различни екологични проблеми и насърчават децата ни да работят заедно – защото само заедно (работейки в екип) можем да донесем трайна положителна промяна в света.

Пукльовците


Кои са основните моменти в разработването на екипна игра за деца? И коибяха най-големите предизвикателства до момента?

Минахме през различни етапи при разработването на Пукльовците. Първо бяха прототипите. Те имаха за цел да валидират две неща – проблемът, който адресираме и решението, което предлагаме. Обратните връзки, които получихме от учителите, бяха изключително окуражаващи, но и поставяха сериозни изисквания към крайния продукт. Така минахме към втория етап – историята и визията на игрите. Задължително беше да включим екологични теми, защото вярвахме, че чрез тях ще можем по-лесно да създадем просоциални нагласи у децата на загриженост към другите и към света. Имахме много предизвикателства и с визията поради естеството на самите игри – децата се нареждат в кръг около таблета и съответно всички трябва да виждат еднакво добре. Така героите ни се превърнаха в аморфни същества, които от какъвто и ъгъл да гледаш, изглеждат много подобно. Спомням си с Нефтопукльото, първият ни герой, как питахме децата коя визия им харесва повече. Обратната връзка от учителите и децата винаги е била изключително важна за нас и ни е помагала много в нашия път. След историята и визията на Пукльовците – имахме инструмент за упражняване на екипната работа, но ни липсваше методика. Свързахме се с катедрите по „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет. Там работихме изключително успешно с Любка Алексиева, Людмила Зафирова, Анна Трошева и Далия Ал-Халил и създадохме методическо ръководство, което дава насоки на учителите как да анализират екипната работа на своите ученици и как да дават ефективни обратни връзки. Следващата стъпка беше да създадем игри, които да покрият учебния материал по математика от 1-ви до 4-ти клас. Сега разработваме платформа, която ще даде възможност на учителите да създават сами игри по всякакви предмети. Тя ще бъде налична през февруари 2020г. като ние се ангажираме да предоставяме ново съдържание (основно по български език) всеки месец.

Относно най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали – на първо място бих поставил учителите и страха от технологии. Често се срещаме с учители, които изпитват сериозни затруднения и се чувстват изключително некомфортно със всякакъв вид устройства, интернет и т.н. Ето защо ние доста се потрудихме да направим Пукльовците възможно най-лесни за ползване. Те не изискват интернет. Предоставят демо режим, в които учителите могат бързо да се ориентират относно правилата на игрите. Налични са множество ръководства и видео инструкции в интернет. Настройката и стартирането на игрите е максимално опростено и трае не повече от 1-2 минути. Направихме и много други неща, които имат за цел използването на Пукльовците от учителите да е максимално интуитивно. Второто най-голямо предизвикателство е натовареният график на учителите. Задължителната учебна програма не включва дейности, свързани с развитието на „меки“ умения у учениците (нещо, за което ние ще се борим за напред), а „свободното“ време на учителите е изключително малко. Поради тази причина ние разработихме готови сценарии, които учителите да следват, докато ползват Пукльовците. Създадохме методика, която да дава насоки за анализ на екипната работа от страна на учителите и подходи за даване на ефективна обратна връзка. Направихме така, че дейностите с Пукльовците изискват не повече от 20 – 30 минути учебно време на седмица. Последното е свързано и с разбирането ни, че технологиите трябва да се използват ограничено време и в защитена среда (под надзора на учител или родител). Също така обвързахме съдържанието на игрите с учебния материал по математика и български език, за да могат учителите да ги ползват и като средство за преговор и затвърждаване на знанията и уменията на учениците.

Колко игри имате вече – разкажи съвсем накратко за тях? (тук е хубаво даимаме визия с игрите)

Към момента имаме 4 игри. Играта за Нефтопукльовците е предназначена за най-малките (1-ви клас), защото упражнява събиране и изваждане до 100, а груповите задачи са много лесни (и в този ред на мисли груповата работа е значително улеснена). При тях екологичната тема е замърсяването на водите. Замърсяването на въздуха пък е проблемът, с който се борят Прахопукльовците. Тази игра упражнява таблицата за умножение и деление и е предназначена за 2-ри клас. Груповите задачи са доста по-сложни от тези при Нефтопукльовците и изискват повече сътрудничество между децата. Още по-трудни са груповите задачи при Боклупукльовците. Те са за деца от 3-ти клас и упражняват събиране и изваждане до 1000. Екологичната тема е разделното събиране и рециклиране на отпадъците. Най-трудна е играта за Торопукльовците. При нея децата четат с разбиране и сглобяват текстов пъзел, в който се търси обиколката или лицето на геометрична фигура. Екологичната тема е замърсяването на почвата.

В момента работим по последната си игра – Лесопукльовците. Нейното съдържание ще се определя от учителите посредством специално разработена платформа. Целта ни е да включим и други предмети от учебния план и най-вече български език. Тук екологичната тема е изсичането на горите и нуждата от залесяване.
Може да пробвате нашите игри на https://thepoppals.com/demo.

Има ли достатъчно готовност у вашите публики – учители и родители – давидят потенциала в подобен образователен проект? Има ли разбиране, чеможе да има учене и чрез игри, чрез електронни игри, каквато еПукльовците?

Относно учителите – има такива, които осъзнават проблема с липсата на умения за работа в екип и, както казваме ние, „им пука“. Те посрещат с голям ентусиазъм това, което правим, и използват Пукльовците ежеседмично. Именно те ни разказват множество истории, в които учениците им стават по-чувствителни към другите, обръщат внимание и адаптират своето поведение спрямо другите, опознават се помежду си, грижат се един за друг, помагат си и др. Има училища, в които голяма част от учителите са такива. Искаме да дадем пример със столичните 120ОУ, 90СОУ, 84ОУ, 145ОУ, 97СУ, ЧОУ „Св. София“, ЧОУ „Св. Климент Охридски“, както и със СУ „Иван Вазов“ от гр. Нова Загора, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Стефан Караджа“ от гр. Добрич. За съжаление често срещаме и учители, които не осъзнават, че на нашите деца им липсват дори базови умения за работа в екип. Когато ги попитаме какъв процент от българските ученици на възраст 15 и 16 години имат отлични умения за колективно решаване на проблеми, чуваме отговори като „50%“ или „60%“. А програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че България е на едно от последните места със скромните 2%. Разбира се има и учители, които осъзнават проблема, но не правят нищо. Имено с тях ни е най-трудно да работим и често работата с тях води до разочарование.

Относно родителите – най-честата съпротива, с която се сблъскваме, е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах и в началото на интервюто, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца. Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 5 – 10 минути на седмица и само в защитена среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене, родителите се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза.


Представи ни и екипа?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състои от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.


Участвате в Промяната – как всеки, който чете това интервю, може да виподкрепи и до кога?

Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на „меки“ (или „житейски“) умения (като критично мислене, екипна работа, решаване на конфликти, творческо мислене и т.н.) и да развиват просоциални нагласи (на загриженост към другите и към света) – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Това може да направите като гласувате за нас, Пукльовците, между 14-ти януари и 4-ти февруари на страницата на ПРОМЯНАТА (https://nova.bg/promyanata). Благодарим! Дотогава може да ни следите във Фейсбук на https://facebook.com/thepoppals или в Инстаграм на https://www.instagram.com/thepoppals.

Последвай ни и сподели:

Създателите: Радостна мама за блоговете, майките и децата онлайн и още…

Разкажи за себе си като за начало: коя е Ради, с какво се занимава, защо и как стигна дотук?

Аз съм Радостина, а през последната година позната и като Радостна мама. Завърших книгоиздаване, арабистика и маркетинг и през последните около 5-6 години се занимавам активно с маркетинг и реклама. Автор съм на две книги – “След 22” и “Наръчник на неомъжената жена”, – както и на блога www.mama.radostna.com. Съпруга на Стефан, майка на Боян и Деян. В момента активно гледам бебе и съм ангажирана с два комуникационни проекта. Ежедневно публикувам снимки и истории в Instagram, където прекарвам доста голяма част от деня си.

Как и кога реши да бъдеш Радостна мама онлайн? Как се разви твоето онлайн присъствие от старта му досега?

Месец преди да родя, се замислих какво ще правя през следващите две години и така дойде идеята за блога, насочен към майките. Преди да родя, бях Radostna, а после естествено се превърнах в #radostnaMama, тъй като 24 часа съм с едното или двете деца. Реших, че ще е готино да обединя на едно място повече щастливи майки, а личната ми кауза е да намаля депресията при наскоро родилите.

Започнах с определен план за действие, както всяко друго начинание. Направих сериозно проучване, подготвих сайт, нови акаунти в социалните мрежи, подбрах снимки и послания. По-късно създадох и група към профила ми във Facebook и на този етап затворих кръга.

На 8 март 2018 го пуснах и до днес най-активно се развива Instagram профилът ми, където множество майки ми пишат всеки ден, партнирам си вече с фирми и организации, информирам за предстоящи събития и новости, но най-вече споделям деня си и си мисля, че това е доста интересно за последователите ми там.

Как според теб технологиите и онлайн пространството помагат на майките? Има ли всичко необходимо за една майка в България онлайн?

Колкото помагат, толкова и вредят според мен. Майките сме постоянно на телефоните в интернет. Четем и се информираме за всякакви глупости и сериозни теми. Участваме в дискусии във форуми и умуваме над различни казуси от деня. Дотук добре, но реално информацията, която ни се поднася, често е “лично мнение”, непроверена или пък крайно негативна. Изключвам професионалните сайтове и медии. Така една нова майка може да се окаже в капана на чуждото мнение и да се загуби сред морето от информация.

Лично аз се доверявам повече на чужди избрани медии и приложения за майчинство и отглеждане на деца, чета книги и съм дала “off” на почти всички известия на групите с майки, в които членувам. Понякога ми става тъжно, друг път смешно как в група “Позитивните майки” от 20 поста много вероятно е един или нула да са позитивни.

Децата ти онлайн ли са? Как ги възпитаваш и учиш да ползват онлайн пространството?

Доскоро молех Боян да ползва таблета, за да ядем спокойно или да пътуваме 15 минути. Сега вече таблетът е “на ремонт” постоянно и не го даваме, защото той /на 2.7 г./ изведнъж се вманиачи. С особена лекота превключва клипчета в YouTube и в един момент го губя от поглед докъде и какво може да стигне, включително и да гледа всякакви реклами.

В момента Боян гледа вечер след ясла няколко любими приказки от You Tube директно на телевизора. А що се отнася до интернет – той е още малък. Няма реален достъп до мрежата. Изключвам моментите, в които аз гледам сторита в Инстаграм и той наднича.

Преди играеше една образователна игра на таблета, но тъй като е забранен сега, спря и нея. Вероятно скоро ще му разрешим отново да го ползва, и то най-вече за тази игра, в която учи форми и цветове, както и другата му любима игра е Talking Tom, на когото той говори.

Деян е още бебе и ще върви по стъпките на брат си. Няма да ги спра да ползват интернет, но сигурно ще вземем някакви по-сериозни мерки на контрол върху съдържанието и времето, прекарано с високите технологии.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с дигиталното и онлайн пространството?

Не мога да се сетя за конкретно предизвикателство, но покрай организирането на събития, с което основно се занимавам, когато не гледам деца, винаги изскачат казуси с интернет и комуникацията. Най-вече това, че трябва много да се внимава какви думи се използват онлайн, както и бързината на реакция в случай на криза. Спомням си едно доста голямо събитие, което правех преди години, как за начален час беше обявен 19, естествено, никога събитието не започва навреме и получих доста критики онлайн, което ми помогна после да правя по-точно описание на следващите. Друг голям проблем може да се окаже лавината от коментари онлайн, за която да не си подготвен. Особено негативните. Тогава трябва да се вземат светкавични мерки, защото Facebook работи денонощно и ти не можеш да спиш. 🙂

Как минава един твой ден?

Нямам два еднакви дни. Но най-общо сутрин ставам между 7 и 8. Първо трябва да се погрижа за Боян, после за бебето Деян. Единият отива на ясла, другият започва да си играе нещо, аз пия кафе и хуквам по задачи, кафета или магазини. Обикновено над 4 часа е моето screen time на телефона, което предполага, че доста снимам, обработвам и публикувам информация. После се прибирам, готвя, Боян и баща му се прибират. Играем или скучаем групово и към 20 часа бебето ляга да спи, към 21 Боян и аз с тях. Случва се да се събудя към 22 и да стана да свърша нещо на компютъра, да обсъдим нещо с мъжа или да чета книга, но в повечето пъти спя с децата, защото те се будят постоянно през нощта, а аз не спя през деня.

Разбира се, има и изключения от тези динамични дни, когато пътуваме или пък съм у дома с двете деца, ходя по бизнес събития или срещи. Изобщо, динамичен е моят ден.

Ако трябва да дадеш три съвета на майка, която иска да създаде блог като твоя, какво би ѝ казала?

Бих споделила това, което аз направих:

1. Подготви се добре. Измисли си тема и фокус на комуникация. Спазвай определен тон на разговор и ако решиш да се отклониш, винаги знай защо го правиш и каква е основната цел и мисъл.

2. Имай ясна представа кои са твоите читатели и се погрижи съдържанието, което правиш, да е за тях, а не за теб, майка ти или най-добрата ти приятелка.

3. Грижи се винаги за визуалната част – снимки, шрифтове, оформление. Спазвай една и съща линия, за да може феновете и враговете винаги да открояват твоето съдържание от потока на информация.

Последвай ни и сподели: