Леона Асланова: Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование

Леона Асланова е консултант и преподавател по иновации. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, на форума за иновации Innovation Explorer, на Академия за иновации, съосновател и изпълнителен директор на финансиращата акселераторска програма за стартъпи Иновейшън Стартър Акселерейтър.

Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите“, казва тя.

Леона, здравей! С теб обичайно си говорим за иновации и предприемачество. Иска ми се да започнем различно. Какво за теб е важно да запазим от традиционните си представи, образование, умения, и кога иновацията е „добре забравено старо“?

Здравей, Мая и благодаря за поканата. Когато светът е подложен на интензивни и неочаквани промени, хората с лекота се впускат да говорят за нови представи, нови умения, ново приспособяване. Ако обаче погледнем отблизо социално-икономическата картина в България, се вижда друго. Ние сме държава, която страда демографски и икономически, от липсата на работна сила с твърди умения – лекари, преподаватели, инженери и пр. Твърдите умения – да си грамотен на български и английски език, да можеш да монтираш водопровод, да оперираш сърцето на пациент, да построиш качествено тунел или магистрала, са в остър дефицит. Разбира се, затова причините са много, но ако трябва да избираме кое да запазим, бих обърнала специално внимание на всички свързани професии с грижа за хората, поддръжка и изграждане на инфраструктура, образование, транспорт и индустриите от първа необходимост. На тази основа можем като общество да градим нови занаяти, модерни индустрии и бъдещи дългосрочни инвестиции за времеемки проекти. Но, тук и сега, е нелеп парадокс на модерността да търсим повече програмисти, докато изчезват учителите по български език.

Ти си предприемач, преподавател, ментор, вероятно се виждаш в още много роли. Стандартно въпросът би бил: „Как се справяш?“, но по-интересното е от коя роля искаш да избягаш и в коя нова искаш да влезеш?

Различните роли са част при мен от една и съща професия, тази, която избрах да упражнявам в последните 6 години: консултант и преподавател по иновации. Самооценката ми как се справям не е добра, защото за беда, аз съм хем много взискателна към качеството на работата си, хем нетърпелива да видя резултат в България в областта на иновациите, който да ме мотивира да продължа с тази дейност. Не смятам да бягам от никоя роля, но е много голяма вероятността да задълбоча в преподавателската кариера за сметка на предприемачеството и инвестициите.

Каква е 2020 г. за иновациите и предприемачеството в България? Доколко „кризата е възможност“ се изпълни със съдържание?

2020 година, като всяка друга криза, подобно на тези от 1919 г., 1957 г., 1968 г, 2017 г. води до промяна в нагласите на обществото, политиките, демографията и реформира представите за работа и образование. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите.

В България редица компании се възползваха на момента с ковид решения или с ускорена дигитализация и предлагане на нови вериги на доставки или процеси. Към момента е рано за оценка на цялостното съдържание на 2020 г., защото тя не е преминала, но мисля, че като погледнем назад от перспективата на следващата година, живот и здраве, ще видим, че за пореден път България е проспала момента – за централизирана дигитализация в сферата на здравеопазването и образованието, за инвестиции в правилните компании и сектори, за реални възстановителни програми за бизнеса, за елегантни и новаторски решения в сферата на транспорта, туризма, леката индустрия.

Кои са твоите открития за 2020 г.?

Нямам особено голямо откритие за 2020 г. Моята компанията и аз самата влязохме в нея с правилна нагласа и различни хипотези за развитието ѝ. Не сме били изненадани от нещо конкретно. Съжалявам, че пропуснахме възможността да ни управлява компетентно правителство, което наистина да помогне на страната и обществото да минат успешно през кризата.

Иновейшън Експлорър 2021 фокусира върху търсенето на пътища напред след неочакваната 2020 г. Според теб какви са най-важните избори пред нас?

Темата на новото издание е кръстопътят –  във време на пандемия, рецесия, протести (не само в България), накъде поема светът и до какво това ни води. Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование, без системата да е подготвена. Да не излезе неграмотно общество, защото сме подценили преценката за възможността на учене и усвояване на нови знания и умения в тази среда.

Затова и ускореното учене е най-важната тема на годишния ни форум за иновации Innovation Explorer 2021 #IX2021. Ускорено обучение и трупане на знание, означава, не само че сме притиснати от кризата да се променяме и да учим повече, за да следим новите тенденции, но и, че ние целенасочено трябва да експериментираме с формати и форми на обучение, които ще бъдат успешни за новите поколения. Да познаваме най-добрите си учители, както е с учителя Тео по физика, по биология, български език, философия, програмиране в България, за да създадем най-доброто централизирано учебно съдържание в лекционен формат и личният контакт с учителите във виртуалните класни стаи да е за упражнения, диалог, изграждане на връзка между деца и преподавател.

Каква е твоята оптимистична и реалистична прогноза за 2021 г.?

Оптимистичната е за ново правителство с нова визия за България и, че ще контролираме по-добре проявленията и последствията от пандемията във всеки един аспект. Реалистичната е ситуацията да не се влошава повече от в момента. Но по законите на Мърфи винаги очакваме и най-лошото. Затова е добре хората да се подготвят за най-лошото, докато очакват подобрение.

Нашата платформа се казва „Създателите-дигиталните оптимисти на България“. Ти оптимист ли си и защо?

По стечение на обстоятелствата моята кариера започна в българския уеб и съм един от първите хора в дигиталната среда. Вече над 20 години се занимавам с уеб проекти. Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Аз съм оптимист по сърце и реалист по съзнание. Виждам светлата перспектива, но винаги държа в джоба си и по мрачните сценарии, защото животът е цикличен и защото, най-вече, кризите също трябва да бъдат управлявани успешно и това е едно от твърдите умения на 21 век, което е важно всеки мениджър, компания, институция да развива.

Автор:Мая Цанева

Снимка: личен архив

Гостува ни Светлин Наков

Светлин Наков е програмист-предприемач, създател е на „СофтУни (Софтуерен университет)“, автор на множество книги и статии по програмиране и софтуерни технологии.

Петко Петков: Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията

Петко Петко е съосновател на ZaraLab, споделено работно място в Стара Загора, академия за ИТ специалисти, дигитална общност. С него си говорим за предизвикателствата пред регионалните дигитални бизнеси и общности. Той разказва и за новосъздадената онлайн платформа, която събира идеи за дизайн и технически решения за сглобяване на механични обдишватели.

Технологиите разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Петко! Как създадохте ZaraLab?

Не беше лесно, но с времето остават само приятните спомени и най-общо – просто се събрахме. Беше достатъчно да се появи една страница във фейсбук и да си направим събитие, на което преди 5 години се появиха около 100-ина души от бранша. Достатъчно много хора приеха идеята за такава организация и всеки от тях спомогна по своему, за реализацията на останалите скучни формалности. Продължаваме да създаваме и до днес.

В ZaraLab обучавате програмисти, правите събития за предприемачи, развивате собствени иновационни и дигитални проекти. Как ги съчетавате?

Може би за широката публика е трудно да се възприеме, но за нас, работата е нещо като начин на живот – Lifestyle. Не е хоби, превърнато в бизнес, а мисия, кауза. И като такава, ZaraLab е повече от добра идея. Дейностите може да изглеждат разнородни за някои, но в действителност са взаимно допълващи се. А ангажиментът към организацията е както формален, така и емоционален, и затова, работата не е просто работа, а цяло приключение.

Социалното предприемачество също е важен аспект, който прави дейностите ни значими и разпознаваеми. В основата си ZaraLab е организация с нестопанска цел, но покрай нея се появяват други, за които средата, която създаваме, е инструмент за по-добра реализация на същинския бизнес.

Когато имаш свободата да твориш, е много по-лесно да тестваш идеите си и да експериментираш с нови и интересни технологии. В бизнеса обикновено е по-трудно, защото там вече има изградени работни процеси и всяка промяна и новост изисква време, за да се приложи на практика. Така до голяма степен успяваме да се задържим на ниво, в което дейностите ни дават повече стойност за бизнеса, отколкото да ни се налага да се адаптираме спрямо нуждите му.

Вашата общност е една от двигателите, които променят бизнес облика на Стара Загора и региона. Доколко дигитализацията успява при вас и какво следва след нея?

Дигиталната трансформация не е тема табу и вече години наред и по различни канали се наблюдават опити да се инвестира все повече ресурс именно в тази посока. Действително за времето от създаването досега, името ни е разпознато и се радва на публичното внимание и подкрепа както в Стара Загора, така и в страната. Но все още голяма част от хората не осъзнават важността и значимостта на дигитализацията. Поради тази причина процесът на дигитализация излишно се усложнява, а и често важните решения се взимат от слабо запознати и не добре информирани аналогови хора.

Като изключим София, сякаш не се наблюдава конкуренция в дигиталния бизнес. Фокусът продължава да е върху липсата на специалисти и се ограничава до различните условия, които се предлагат за тях от работодателите.

Как се справяте в настоящата ситуация?

Напасваме се според ситуацията. Трябва да бъдем отговорни към ситуацията, но и да се адаптираме с промените бързо, за да сме разумни в действията и да не допускаме или ограничим максимално всички негативни последици от създалата се ситуация. В момента, както почти при всички останали бизнеси от сектора в града, работим home office, и реорганизираме работата така, че да продължим да функционираме, докато трае целият процес.

Говорихме за дигитализацията. Доколко тя е адекватна на ситуацията в момента? Какви възможности създава за дигиталния бизнес и среда?


Действително, възможността за бърза комуникация ни дава преднина. Има много направления, в които хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията. Няколко стартъп-а предложиха интересни решения, които целят именно това. Най-важно според мен е да филтрираме източниците на информация и да не се подвеждаме по заблуждаващи факти и новини. Стресът със сигурност допринася за неблагоприятният резултати, но разполагаме с всички механизми, с които да продължим работата си безпроблемно.

С компетенциите си, много хора могат да спомогнат, прилагайки ги на практика за решаване на проблем в текущата ситуация. В мрежата от няколко дни комуникираме информацията за недостиг на механични обдишватели. Оказва се, че е възможно да се направи такъв с компоненти, които могат да се намерят лесно. Салим, Натанаил и приятели от екосистемата ( Натанаил Стефанов, съосновател на BESCO) направиха и платформа, която да събира такива безплатни дизайни, с които всеки да може да опита да сглоби такава машинка при нужда и в момента набира популярност сред българските инженери. Може да видите платформата и информация за проекта на http://diyventilators.com.

Много международни и български ИТ и консултантски компании разширяват активно дейността си извън основните големи градове. Доколко това влияе на бизнеса в региона като цяло? Аутсорсингът подпомага или „задушава“ предприемаческата инициатива в дигиталната сфера?

Аутсорсингът или работата на ишлеме определено е основният инструмент, който спомага развитието на млади фирми в региона. Многократно сме коментирали с потенциални инвеститори възможността да се прелокират и в Стара Загора. Засега обаче по-често не намират нужните предпоставки за това и по-рядко се случва на практика фирма да открие офис тук. Реалността е такава, че все още нямаме условия, които да предполагат такива инвестиции и поради това дигиталната общност разчита основно на аутсорсинг.

Какви са регионалните предизвикателства по отношение на образованието, технологиите, онлайн средата? Срещата ли подкрепа на национално ниво, на ниво регионални власти?

През годините не веднъж сме се опитвали да подпомогнем развитието на града и региона, въпреки малките си възможности. Винаги идеите ни и постиженията ни са оставяли отпечатък и са били приемани като значими от общността в града и екосистемата в страната. Опитвали сме по различни начини да си съдействаме и обогатим взаимно, но истината е, че опитите ни с местната администрация доведоха до изключително неадекватни реакции на местните власти, които до голяма степен използваха техния ресурс, за да ни попречат да изпълняваме функциите си. Въпреки обявяваните многократно добри намерения, резултатът е неефективен, ирационален и абсолютна загуба на време и ресурси.

Поради това сме преустановили всякакви взаимоотношения с тях и сме се фокусирали върху наистина важни и значими възможности.

Образованието е едно от тях. Направихме академия, ще запознаем малка група с необятните възможности за реализация в дигиталния свят и с времето се надяваме да спомогнем и да запълним част от тази липса. Съдържанието, което предлагаме, е резултат на дългогодишен труд.

Създадохме и платформа, която предстои да развием, и ще организираме всички дейности на организацията ни, като в същото време ще направим достъпни и актуалните теми от света на технологиите за по-широка аудитория в региона ни.

Как поделяш времето си между работата си и социалните си активности? Възможен ли е, постигаш ли баланс?

Баланс се постига лесно, когато си свободен и имаш ясни цели. За мен социалната активност допринася благоприятно за резултатите и често ми помага да създам нови, по-сложни и различни модели в съзнанието си, които по-късно прилагам в работата си. Научих се как да превърна стреса в решение на проблем и така не само съчетавам отделните аспекти на работата, но и влагам повече внимание в детайлите.

В професионален план има много интересни възможности, на които искам да обърна внимание, но съм физически ограничен от времето. Налага се да приоритизирам онези, които са по-значими, и така, основният ми фокус е да приключа текущите си ангажименти и да се фокусирам върху разработката на платформата на ZaraLab, академичната дейност.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

За себе си смятам, че съм дигитален оптимист, защото зная, че технологиите решават проблеми, разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Практиката показва, че е нужно само време и постоянство, за да използваме все повече тези инструменти, не само, за да сме по-успешни в работата си, но и да бъдем по-пълноценни извън нея.

Снимка: личен архив

За онлайн обучението, развитието и планирането с Иван Цукев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Професията ми е строителен инженер, но вече не се занимавам директно с проектиране. Насочих се към нея по естествен път, трето поколение инженер съм. В момента съм управител на проектантско бюро Цукев и работата ни по проекти доведе до създаването на учебен център Аула, на който в момента отделям основно времето си. Друг проект, който ме вдъхновява и разработваме през последните години, е фондация „Приятел за цели“. Имаме няколко ресурса, посветени на постигането на цели – седмичен подкаст, уеб сайт с ръководства, уъркшопи, а сега пишем и книга.

Как дойде идеята за aula.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Когато проектирахме различни обекти в нашето проектантско бюро, започнах безплатен блог „КАД Тайни“. В него споделях трикове и тънкости за AutoCAD, които бях разучил. Решенията на някои проблеми ги забравях, след като ги откривах и просто бях решил да ги записвам в блога. По-скоро целта бе да са полезни за мен и ако мога да съм полезен на някой друг – чудесно. Тогава се сблъсках с нещо, което не разбирах. Доста хора ме питаха „защо раздаваш така своето know-how“. Сега има много полезни сайтове, Facebook страници и YouTube канали с ценни съвети, но през 2008 г. идеята безплатно да споделяш много ценни неща тепърва прохождаше и беше странна за много хора.

Блогът стана много популярен сред инженери и архитекти и читателите започнаха да питат за частни уроци и други начини да им помагам. Така след няколко години публикуване на съвети от инженерната ни практика дойде идеята да направя един AutoCAD курс. Обявих курса в блога, но не знаех дали ще има интерес и колко хора ще си платят таксата. Надявах се да се запишат поне 10 човека, за да може да съберем достатъчно хора за курса.

Записаха се 170 човека и видях, че има глад за практическа информация. Така след това през втората година добавихме втори курс, през третата – още два и така до този момент, в който имаме над 40 обучения, 270 000 регистрирани потребителя и 110 000 Facebook фена.

Специализираме само в компютърни курсове и онлайн обучение, защото вярвам, че този фокус ни дава възможност да предоставим най-висока стойност за потребителите.

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Ученето за мен е изключително важно. Аз уча по няколко начина. Първо, стремя се да чета по една книга на седмица, като си водя записки винаги, за всяка книга. Гледам онлайн курсове, следя събитията от бранша и ги посещавам. Също така ходя на коучинг програма в Лондон на всеки три месеца, която ми помага да вървя в правилната посока и да знам тенденциите. И не на последно място, членувам в затворена мастермайнд група в София, в която се събираме хора с вдъхновяващи идеи и обменяме опит.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-големите предизвикателства са били винаги свързани с мен и моето личностно развитие. Установих, че най-често не някой друг, а аз лимитирам проектите и когато сме на ниско ниво, а искаме да сме на по-високо, то е било заради ограничения, които аз имам. Това е процес, който не спира. Така че винаги се стремя да се развивам.

Как минава един твой ден?

Дните ми не са еднакви. За това може би ще е интересно да кажа, че ползвам системата за управление на времето от Strategic Coach. Разделям дните си на 3 типа – неработен (free) ден, в който целта е възстановяване и зареждане с енергия. Тогава не работя, не проверявам имейл и дори не чета книги на теми, свързани с работа. Вторият ден е фокус ден – това е ден, в който работя по стратегия или развитие – напр. развитие на платформата като възможности или маркетинг стратегии как мисията ни да стигне до повече хора. Третият ден е буферен. Целта му е да се изчистят всички дребни, но належащи задачи (имейл, срещи, счетоводство, административни неща, документация), за да може да освободя времето си за фокус дните.

Как виждаш бъдещето на онлайн обучението у нас и по света? Какво интересно предстои според теб?

Виждам го в посока, че хората, които се занимават с обучения онлайн, започнаха да разбират, че онлайн е много различно от обучение на живо. И онлайн обученията имат възможност да са по-ефективни от много обучения на живо. Това да имаш лекция на живо 60 мин и ей така да я запишеш и да я качиш онлайн не е онлайн обучение и хората започват да разбират това. Отиваме в посока персонализация на обученията. Благодарение на умни алгоритми и обратна връзка от обучаващия се, имаме възможност да направим персонализиран курс, програмата на който се адаптира и подобрява, докато учиш. На практика можем да ти кажем: вземи тези уроци, не гледай тези. И от 1000 урока да ти сглобим персонализирани 47, които са точно за теб. Това ниво на персонализация може да се постигне само онлайн и само с алгоритъм. Дори 1 към 1 ментор не може да си позволи да отдели толкова време, за да ти подготви правилните уроци. Ние вече имаме патент за такова нещо и се надявам скоро да го покажем.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Изяснете си дългосрочната визия къде искате да отидете (диапазон 30 години). Задайте си 90-дневни конкретни цели в посока на тази визия. Правете всяка седмица поне едно действие по тези 90-дневни цели. И още едно допълнително нещо, което за мен промени много: намерете си приятел за цели, с когото да си споделяте целите и да си помагате.