В годините от 2003-та до 2010-та на няколко месеца (между 2 и 4-5 пъти годишно) хората от уеб бранша се събирахме неформално. Първоначално инициатор на тези сбирки бе Жюстин, по-късно имаше сходна организация около списание .Net, а в последните 1-2 години Мартин Попов се зае с тази задача. В първите години мястото за срещи бе винаги едно – Грамофон в София.
7 април 2004 – Александър Варов и Маргарита Лазова7 април 2004 Познавате ли героите на снимката?O7 април 2004 Павел Калинов, Константин Павлов, Жюстин Томс7 април 2004 Групата на Лукрат7 април 2004 Петко Карамочев
Срещите на Уеб бранша – така бяха известни и събираха хора от онлайн медиите, агенциите, дизайнери, програмисти, маркетолози, журналисти и други хора – уонаби-та.
Среща на уеб бранша септември 2004 – Андрей Хадживасилев, Маргарита Лазова, Мартин Митов (Slovoto), Венцислав Джамбазов, Жанет Найденова
Срещите минаваха в разговори, смях, приятелска атмосфера. Обсъждаше се работа, процеси, цени, подходи, но доста неформално. Нетуъркинг в чист вид. Това бе най-ценното и вероятно затова се радваха на голям интерес.
Ани Великанова и Жюстин Томс – Среща на уеб бранша септември 2004Среща на уеб бранша септември 2004
Това бе периодът с най-голям разцвет, но и най-голяма доза ентусиазъм и разширяване за българския уеб и срещите бяха ценни и нужни.
По-късно се появиха редица по-структурирани и комерсиални събития, които събираха същите хора и по естествен начин отпадна нуждата от подобни сбирки.
Борис Луканов е сред много интересните дигитални хора. Той е експерт по маркетинг, реклама, връзки с обществеността, комуникации и медии. Заемал е мениджърски позиции в агенции за ПР, реклама и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бил е лектор по Публични комуникации към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, има сериозен опит и в журналистиката. Ръководил е отдел „Нови медии“ на БНТ. Съосновател на ITraining (http://itraining.bg) – компания за IT обучение, основно в сферата на Microsoft технологиите.
Журира в конкурса Сайт на годината. Винаги усмихнат и силен активист за промяна в обществото ни, с великолепно, остро чувство за хумор, за справедливост и безпощадна критика.
Борис Луканов
Как се променя средата ни благодарение на социалните мрежи? И защо българите сякаш сме доста податливи на дезинформация и пропаганда онлайн?
Преди повече 90 години в знаменитата си книга „Пропагандата“ Едуард Бернайс изследва ролята на масмедиите, относно влиянието им върху общественото мнение и скритата сила на манипулацията:
„Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в обществото… Ние сме ръководени, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували…“
Т.нар. Fake News не са нов феномен. Фалшиви новини, сензационни заглавия, жълти медии, пристрастни вестници, необективни журналисти, дезинформиращи публикации, манипулиращи истината издания винаги е имало, още от първите години на модерната журналистика. Но да, те са един нов вид идеологически конструкции в публичната среда. Те са рефлексия от новата студена/хибридна война в началото на XXI век и на все по-разгарящото се идейно и политическо противопоставяне, на което сме свидетели днес, със закономерните му проекции и във виртуалния свят.
Най-мощната революция в света на комуникацията от Гутенберг насам беше дигиталната революция, случваща се последните 20 години. Странното обаче е, че тя направи достигането до истината не по-лесно, а по-трудно.
Днес живеем в океан от информация и дезинформация, които ни заливат ежеминутно и повсеместно. Новинарски агрегатори, уеб медии, блогове, самозвани анализатори, некомпетентни коментатори, открити провокатори, „граждански журналисти“ навлязоха безцеремонно в територията на традиционните, утвърдени медии и започнаха жестоко да се конкурират с тях за спечелване на общественото внимание. Много често в интернет замаскирана неинформираност се представя за новина, размиват се границите между обективната журналистика, пропагандата, личната промоция и чистото медийно забавление. Социалните медии свеждат сложни социални предизвикателства до елементарни мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус.
И всичко това е характерно и се случва в световен мащаб. Така че не бих казал, че у нас ситуацията е много по-различна или че българите са по-податливи на онлайн дезинформация и пропаганда. Да, има и специфики разбира се…Според някои изследвания в държавите с най-добра образователна система, като Финландия например, влиянието като цяло и негативното въздействие на фалшивите новини в обществото е на най-ниско ниво.
А как бизнесът се променя в следствие на тези технологични промени? Успява ли да настигне случващото се?
Все още в България има доста негативни примери в онлайн бизнеса, свързани с познатото за БГ народопсихологията схващане, „а бе за какво да плащам на разни специалисти, тука има едно момче, племенник на шефа,(или една секретарка) дето може да я свърши тая работа“. И обикновено работата е свършена…плачевно, а всички в социалните мрежи започват да се подиграват с компанията, така тя губи от авторитета си пред потребителите, дори и това, което произвежда или предоставя като услуги, да е на добро ниво.
Друг е въпросът, че за съжаление, напоследък в България се нароиха доста псевдо агенции за дигитален и social media маркетинг и саморасли „маркетинг гурута“ и „бизнес коучове“, които са, меко казано, твърде далеч от професионалните стандарти в бранша, някои практикуват „black hat“ или „сиви“ маркетинг техники и обикновено в крайна сметка клиентите, които са успели да привлекат, остават разочаровани към дигиталния маркетинг като цяло. И това хвърля сянка върху целия бранш в България, където със сигурност има специалисти и агенции с професионални качества на световно ниво.
Важно е да се отбележи и друга тенденция – все повече маркетолози започват да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет технологиите, по-високо ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT-специалистите, уеб девелопърите и онлайн бизнес консултантите стигат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации, да обогатят познанията си за класическия маркетинг и неговите закони. Повечето от тях са валидни още от златните години на традиционния маркетинг и реклама до ден днешен.
Борис Луканов и Жюстин Томс на Награждаването на Сайт на годината 2019
Ако е нужно да дадеш три съвета към бизнеса, валидни за днешния ден, кои биха били?
Преди време имах удоволствието да се запозная с един от най-големите копирайтъри в съвременната история на маркетинга – Дрейтън Бърд. На семинара му в България му зададоха въпрос какви качества трябва да притежава един маркетинг специалист, за да е успешен в бизнеса, и неговият отговор беше: „Трябва да притежава голяма обща култура и разностранни интереси – да познава историята, литературата, културата… да следи кое е актуално днес, кое е било вчера… Ако един маркетолог или копирайтър чете единствено и само книги и статии за маркетинг и реклама, Господ да му е на помощ!“
Относно съвети…нямам самочувствието на някакъв бизнес „коуч/гуру“, но по отношение на маркетинга бих споделил следното:“
Маркетинг комуникацията на компаниите/брандовете трябва, да е съобразена с тяхната аудитория, да познават своите потребители и да създават съдържанието си на базата на техните демографски и психографски особености. Ако публиката е разнородна, да създават различно съдържание за всеки сегмент от аудиторията.
Маркетинг контентът използван в бизнес комуникацията трябва да е свързан по някакъв начин с компанията/бранда, с техните ценности и философия.
В дигиталния свят компаниите/брандовете трябва да говорят, да общуват с потребителите си на човешки език. Често се говори напоследък, че когато комуникираме в интернет като компания, трябва да забравим правилата на B2B или B2C подхода, в социалните медии господства H2H (Human to Human) като комуникационен модел.
Посланията на компаниите/брандовете трябва да носят в себе си емоционален заряд, Над 90% от превърналите се във вайръл контент маркетинг материали, са насочени повече към емоциите, отколкото към рационалното в човешката същност.
Всички изследвания, които са правени в последните десетилетия за мотивацията на дадено действие, водещо към покупка или някакъв тип конверсия, показват убедително, че то е почти изцяло емоционално инспирирано. Хората правят покупките си емоционално, а после, понякога дори и неосъзнато, търсят рационални доводи, за да обосноват емоционалната си стъпка. Но за да се предизвика желаната конверсия е нужна преди това доста работа и проучвания, анализ на данни и информация, които от своя страна са изцяло рационални в същността си. Маркетинговия процес е изграден на рационални основи, но без креативен „двигател”, който да въздейства емоционално на точните хора, не може да функционира ефективно. Скоро попаднах на много силен Mission statement на една криейтив агенция, в който се казваше: “Ideas that Ignite Emotions are Ideas that Ignite Business Decisions In A Numb World!”
Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в дигиталните комуникации? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?
Фийдът ми винаги е препълнен. Следя и чета стотици онлайн медии, лични сайтове, Twitter акаунти, Youtube канали, подкасти, разделени по различни категории. Имам някаква мания да търся и откривам новото, което се случва в сферите, от които се интересувам… Да отлича само няколко е твърде непосилна задача за мен.
Все пак бих препоръчал едни от най-актуалните и ценни източници на информация в сферата на технологиите, дигиталния маркетинг и онлайн бизнеса в момента:
А специално по-младите колеги, вдъхновени от т.нар.“Growth hacking”и други подобни модерни напоследък концепции, бих ги посъветвал, да не загърбват наследството на класическия маркетинг и реклама, автори и култови маркетинг специалисти като Филип Котлър, Ал Рийс, Дрейтън Бърд, Серджо Зийман, , Жак Сегела, Дейвид Огилви, Сет Годин и мн.др. Стъпвайки като основа на техните знания и опит в маркетинга от близкото минало, ще им е много по-лесно да успеят и в бизнеса на бъдещето.
Пожеланието ти към онлайн общността в България?
Първото ми пожелание е към „Създателите“ – желая ви успех с този страхотен проект! Развивайте го, защото идеята е чудесна. Аз (като и историк) вярвам, че историята е изключително важна за развитието на едно общество. Без историческата база и натрупвания трудно се гради настоящето, и още по-трудно се създава бъдещето. Това важи с пълна сила и за бизнеса. Историята и настоящето на българския интернет, на българския онлайн бизнес трябва да бъде разказвана, обогатявана и съхранявана. Бих се радвал много да прочета интервюта, спомени, статии на някои от пионерите на родния интернет бранш, които поставиха основите му през 90-те години на миналия век. Те заслужават внимание и уважение, а и би било любопитно на мнозина, каква е тяхната лична съдба и професионално развитие през годините, тяхната гледна точка за периодите, през които премина българската интернет общност и онлайн бизнес, за трендовете, които се променяха през това време и днешните им актуални измерения, за тяхната визия за бъдещето.
А по отношение на т.нар. българска онлайн общност. От доста време в главата ми се въртят по-скоро малко мрачни мисли…. Достъпните интернет платформи и социалните медии, като че ли капсулираха хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи, убеждения и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Воюваме като талибани с различното мнение, блокираме и „ънфренд-ваме“ всички които не споделят нашето, а ако не успеем да намерим „своята си секта“, предпочитаме да мълчим, заради страха от социална (в случая социално-виртуална) изолация и маргинализация…
Всъщност истината е, че докато мислим по манихейски модел, плоско-двуизмерно, според обидни за интелигентността ни, елементарни конструкти, докато робуваме на прашасали иделогеми и не излезем извън рамките на фанатизма в мисленето, няма да имаме шанса да живеем в хармония със света вън от нас и със собствената ни вътрешна ценностна система. Искрено се надявам, все повече хора в България да осъзнаят всичко това и да се замислят…Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“ (като вас)!
Интервюто взе Жюстин Томс
Благодарим на Борис Луканов за силното интервю, за милите думи и от все сърце пожелаваме да е все такъв прекрасен!
Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!
Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:
1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк
2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата: Фондация за активно развитие на уеб IBAN: BG66BPBI79421022660101 Основание на плащането: Дарение Създателите
Христо Стоянов е експерт по социални медии и създател на LifeHack.bg, където вече над 8 години създава качествени материали и ръководства по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.
Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?
Случайно. Или по-скоро нуждата ме насочи.
Завършил съм информатика, но изобщо не влизах в лекциите. Като студент мислех за съвсем различни неща. Сега, като се върна назад, се чудя тоя непрокопсаник аз ли съм бил…
Първите ми работни места бяха далеч от компютрите. Работех в търговията и продажбите. И понеже съм доста интровертен човек, тази дейност изобщо не ми харесваше.
В единия случай, когато напуснах едно от тези си работни места заради тоталното си нежелание да се занимавам с това, се оказах доста време без работа.
Това беше и моята повратна точка. Тогава се насочих към това, което правя в момента.
Нуждата ме накара да измисля начин да правя нещо, което да ми носи някакви доходи. Имах и време да се уча. А благодарение на родителите ми имах и всичко необходимо като техника. И така започна всичко. Един сайт, втори сайт, постоянство. Та до днес.
Как и откъде се учиш и вдъхновяваш за материалите, които пишеш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?
Купувам си много книги. Вляза ли в книжарница, не излизам без книга. Те доста ме вдъхновяват. За над 10 години събрах и много ценни онлайн източници. Feedly-то ми е пълно с качествени сайтове, които следя и от които черпя информация за нашите материали. В този смисъл изобщо не се опитвам да измислям топлата вода.
Има толкова по-умни хора от мен, които вече са го направили. Ние просто разказваме за техните постижения, идеи и изобретения. Затова и в lifehack.bg гледаме най-вече материалите да са полезни за читателите ни. Разбира се, споделям и моя ценен опит, защото определено имам какво да кажа по много теми.
Единственото, за което съжалявам, е че не ни стига времето да споделяме абсолютно всичко интересно и полезно, което знаем. Но се стараем.
LifeHack.bg е сред първите онлайн източници в България с платен абонамент за съдържание. Как се спря на този бизнес модел и как планираш да го развиваш? Очакваш ли да бъде възприет и от други сайтове и как виждаш бъдещето му на българския пазар?
Да, ние сме сред първите, които се осмелиха да поискат пари за съдържанието си, и то на пазар, в който тази тема е табу. Първопричината за това е, че знам много добре каква стойност създаваме и вярвам в нашето съдържание. Затова и се осмелих да поискам възнаграждение за труда на екипа ми. Всъщност, бизнес моделът е нов само за България.
В развитите страни това е стара практика.
Когато започнах да проучвам как се прави subscription бизнес, не можех да повярвам колко сме изостанали. Всичко трябваше да измислям сам. Нямаше откъде да видя, да взема пример, да се поуча. Можех да гледам само американски такива услуги.
Да не говорим за онлайн разплащанията у нас. Специално за нуждите на абонаментния бизнес те са меко казано изостанали. Особено що се отнася до удобството, което предоставят на потребителя. А ако на него не му е удобно, няма да плати.
Това важи с пълна сила за т.нар. автоматични плащания (recurring payments). Въпреки това ние успяхме да внедрим такива в нашия клуб и услугата вече е налична за абонатите на MasterHack. Беше огромно предизвикателство, но успяхме да го предложим на клиентите си. Сигурен съм, че вече ще им бъде в пъти по-лесно и удобно да се абонират.
Благодарение на всички тези недостатъци обаче натрупах солиден опит, който смело мога да кажа, че си е цяло ноу-хау за този тип бизнес у нас. Скоро се надявам да остане време и да го споделя с подробности с нашите читатели. Що се отнася до нашия клуб – ние се развиваме постоянно.
Не минава и ден, в който да не направим подобрение по сайта, по съдържанието, по бизнес процесите вътре в клуба. Не спираме да даваме стойност – правим го не ежеседмично, а ежечасно.
Моделът ни със сигурност ще бъде приложен и от други сайтове. Защото е печеливш и защото е изгоден за потребителя.
Разбира се, подводните камъни са много. Малко след като създадохме клуб MasterHack, имаше няколко опита да ни копират модела, но бързо се провалиха. Този бизнес изисква постоянна ангажираност на абонатите, а на това не може да издържи всеки.
Спреш ли за известно време да даваш стойност, клиентите си тръгват.
Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?
Постоянно изниква нещо – особено чести са техническите предизвикателства, защото както споменах и преди малко, тук всичко тепърва се измисля как да се прави. Ако услугата ни беше в Щатите например, всичко щеше да бъде по мед и масло, защото там тази дейност е с традиции.
Най-голямото предизвикателство досега в бизнеса ни е внедряването на услугата за автоматично плащане на абонамента – recurring payments. Освен че отне повече от 5 месеца, в казуса бяха замесени голяма и сериозна компания, занимаваща се с програмиране, една от най-големите банки у нас и недостатъците на WordPress и банковата ни система. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че то вече е факт. Освен това е и едно от нашите най-големи конкурентни предимства! Сега не само създаваме най-полезното съдържание, но и може да се възползвате от него по най-удобния начин.
Как минава един твой ден?
Ставам в 6:30 ч и отивам в офиса си в Либхер. Там работя до 15:00 ч за немската компания. След това се прибирам.
Ако ми е ден да видя дъщеря ми, се разхождаме с нея или я вземам вкъщи да си поиграем няколко часа, ако не е, прибирам се и започвам да работя върху бизнеса си.
Коментираме с колегите нещата от деня, обсъждаме проблеми с абонати, коментираме какво можем да дадем още на лоялните си клиенти, планираме съдържанието, борим се с технически проблеми.
Към 9-10 вечерта приключвам.
След това обикновено гледам филми, за да разпусне мозъкът от четене и мислене. Това е най-приятният и неангажиращ начин, който съм открил за изключване на мисловната ми дейност. Почивам рядко, но и не се измарям лесно.
Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?
За повече усилия не знам. Вярвам, че няма лесен бизнес, независимо дали е онлайн или офлайн, независимо дали се прави в България или навън. Но предполагам, усилията са по-различни. А ако сте комбинирали офлайн бизнеса си и с онлайн такъв, не ви завиждам.
Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?
1. Не го правете точно като мен! Вземете само моите добри практики.
2. Издълбайте в мозъка си (образно казано) надписа: Ще изисква време, труд и средства. Забравете, че с безплатни инструменти и с нулев бюджет ще направите нещо успешно.
3. Вземайте идеи от по-развити външни пазари, но ги адаптирайте за нашия. Сляпото копиране на модели не помага. Адаптирайте се! Клиентите са различни!
Александър Петров е един от създателите на родния уеб, с редица различни проекти, сред които най-популярен е ФотоФорум. Говорим с него за историята на сайта и за неговото днес и утре – от фотографска и от бизнес перспектива.
Кога и как дойде идеята за ФотоФорум далеч далеч във времето?
Това е дълга история. Писана е и разказвана многократно. Накратко – в началото бяха първите български сайтове в зората на Интернет, познавахме се отдавна с Бойко Йорданов, който издаваше единственото за времето си българско списание за фотография „Фото око“, аз пък правех сайтове и му предложих да направим първия сайт, където се качва фотография. Това беше и първата българска банка за снимки, така се и казваше секцията „Фото банка“. След това започна да се заражда фотографското онлайн общество, форуми и срещи на по бира с фотоапарат в ръка. Това постепенно прерасна в нужда да се направи по-нов и по-сериозен сайт с повече активности. С мои колеги обединихме усилия и го направихме. Това беше старта на Фото Форум през лятото на 2003 година. Скоро подобни сайтове започнаха да ги наричат Web2.0 или възникването на първите социални мрежи. Такава функция изпълняваше и той. Място за обмен, общуване и споделяне на общи страсти и емоции.
Имахте ли идея тогава колко добре ще се развие този проект?
Никаква идея нямахме къде са границите. Но по-хубавото беше, че имаше ентусиазъм и енергия за нови неща. Това често е по-важно от каквито и да е големи бизнес планове или очаквания. Всичко се разви еволюционно. За времето си това беше уникален проект с мащаба си и почти никоя страна от нашия регион нямаше подобен аналог.
Кое бе трудно тогава, в началото?
Всичко беше ново. Да е било трудно, не помня, но имаше предизвикателства. Нови технологии, научаване на нови знания, освен технически имаше нужда и от управленски решения, и много, много психология. Този проект се развиваше във времето на бурно навлизане на потребителите в онлайн средата и съответно изживя всички „детски болести“ на развитието си. Имаше много доброжелатели и обратното. Това ни научи колко важно е баланса и умереността в действията.
Във времето спечелихте доверието на фотографското общество в България. Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?
Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безсмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването ѝ, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.
Днес като основен авторитет в тази област как се развива сайта?
Неотдавна взехме решение да специализираме проекта все повече във фотографската тематика. Там виждаме силата и възможността му за развитие. Безмислено е дублирането на функционалности и конкуренцията с масовите социални мрежи, но във времето на тези гиганти една тясна специализация на проект е винаги добро нещо. Това помага за сплотяване на общността, за усещане на ценностите от съществуването й, както и за конкурентоспособност и привличане на нови последователи и участници. Стартирахме много инициативи, в които пряко като отговорности въвличаме хора от общността. Вече имаме успешна Редакторска галерия, където каним доказани автори или популярни хора от артистичните среди да избират фотографии като допълнителна гледна точка и алтернатива на рейтинга. В тези галерии много ясно може да се види различните гледни точки на толкова добри по своему специалисти. Това учи, на толерантност, на уважение към многообразието и правото на различно мнение. Миналата година за първи път направихме годишен печатен албум „Black&White & Color“ с най-доброто от сайта в една изключително качествена изработка. Албумът получи признание и е любим на феновете и многото автори намерили място в него. С нетърпение очакваме и новия албум за тази година.
Имате не малко офлайн активности – как вървят ръка за ръка онлайн и офлайн в развитието на ФотоФорум?
Офлайн активностите са задължителни при развиването и работата с едно общество. Времето е доказало, че те рядко водят до преки измерими ползи за онлайн дейността, но пък затвърждават онлайн активностите, носят допълнително удовлетворение и обединяват хората. Фото форум има дългогодишен опит в организацията на изложби, фестивали, семинари и курсове. Изложбите често са финалния етап от провеждането на тематични конкурси, които често правим. Там могат да се видят отпечатани в добро фотографско качество авторските творби, което несъмнено носи удовлетворение за автора, да види фотографията си в голям размер, а и за зрителя визуалното усещане е по-добро, когато размерът е по-голям. Вече над 10 години провеждаме Фото Форум Фест, който се утвърди като място за учене на новости от начинаещи и напреднали, провеждане на семинари, демонстрации, лекции и срещи с приятели. Тази година за първи път стартирахме и Годишни Фотографски Награди като годишен авторитетен фотографски конкурс с голямо жури.
Кое е различното в работата по този проект днес? Задължава ли това, че сте лидер? Как бизнесът гледа на проекта?
Последните години навлязоха много нови уеб технологии, което налага обновяването на сайта и поддържане на технологичното ниво. Работим усилено над това. За да отговорим на все по-нарастващото търсене на качествени фотографски услуги и лесното им намиране създадохме място за среща на професионалните фотографи с техните клиенти Про Фото Форум (https://pro.photo-forum.net). Там всеки желаещ поддържа своя профил. Тази секция, обаче, минава през модерация, за да се осигури качество на информацията и участниците.
Разкажи и за това, което организирате за първи път – Годишните фотографски награди – кой е поканен, как може да участва, какво предстои?
За първи път правим Годишни Фотографски Награди, за да отличим постиженията фотографи и видеографи от общността през годината. Най-добрите ще отнесат със себе си на церемонията бронзови статуетки за всяка от 12-те категории. Разделили сме категории условно на професионални и любителски. Когато ни питат какъв е бил критерия за разделяне, отговорът е, че професионални са условно категориите, за които клиенти търсят фотографски услуги, като сватби, събития, рекламна фотография и др. В конкурса може да участва всеки желаещ като премине през регистрация. Поканили сме за жури над 30 специалиста и вярваме, че това е добре, за да има по-обективна преценка. Интересно за аудиторията може да е това, че отскоро във Фото Форум могат да се публикуват снимки под Creative Commons лиценз, а в Годишните Фотографски Награди имаме обявена категория за снимки под такъв лиценз. Тя е безплатна за участие и се надяваме да видим добри предложения в нея.
С изполването на този сайт се съгласявате с употребата на бисквитки. още информация
С изполването на този сайт се съгласявате с употребата на бисквитки.
