Онлайн медиите и онлайн средата – интервю с Максим Бехар от 2002 година

Това интервю е от края на 2002-ра година и е публикувано в книгата на Горица Белогушева и Жюстин Томс „Първите в българския Интернет„, издадена от ИК Сиела през пролетта на 2003-та. Публикуваме го тук без корекции и промяна.

Максим Бехар връчва награда на Dir.bg в БГ Сайт 2000

Как започна всичко?

1997 г. в началото – издадох малка книжка, която се казваше “Bulgarian business advisor”, малка, джобен формат, много бързо се изкупуваше, след кризата за България нямаше много информация, а чужденците се интересуваха … Един светъл ден аз реших да я кача онлайн. Тогава нямахме още сайт, но си казах – тази книга ще е много по-достъпна, ако я кача в Интернет, хората ще я четат там. Това главно се породи от факта, че първото издание се изчерпа и трябваше да правим второ. Качихме тази книга, наех първия си уеб-мастер, средата на 97 година. Започнах да гледам каунтера всеки ден (това е част то наркотика), и никой не влиза, малко хора … казах си – трябва да съм пълен бунак да очаквам,ч е някой ще чете книги в интернет. Трябва да поднеса информацията по начин, по който хората да ги интересува. Така започнахме да събираме информация, линкове, след това да произвеждаме новини на английски език. Това е със сигурност първият български сайт, изцяло на английски език. Нямаше и продължава да няма думи на български език. На никой в България по това време не му хрумваше да прави информация на език, различен от българския, а е очевидно, и продължавам да го твърдя, че този, който е в Интернет – вече му е все едно на какъв език ще чете, дали на български или английски. Така започнахме с bba. Когато започнахме с новините – за да задържаме посетители, миналата година започнаха да стават политически промени, избори, в България започна да става страшно интересно. Тогава установих, че 90 на сто от посетителите на bba влизаха, за да четат новините, без да обръщат внимание на другото. Така започнахме да правим новини, да ги обогатяваме и след това онлайн вестника, за който в началото читателите се абонираха от bba. Сега в момента имаме 5400 абоната и е нормално да стигнат 7-8000, което е огромен брой абонати. За вестник с български новини на английски, 7 дена седмично това е огромен брой. След изборите реших, че трябва да направим отделен новинарски сайт и така се роди Novinite.com, за който е първият новинарски сайт на английски език у нас. Държим на английския не защото не обичаме българския – напротив, като човек, който се занимава с писано слово 25 години постоянно работя върху езика си, но съм убеден, че не можеш да бъдеш разбран еднакво на различни езици.

България е все по-интересна и от към бизнес и от към политика и смятаме Novinite.com да развиваме само на английски език.

Разкажете за други ваши онлайн проекти?

В началото на 2002 г. стартирахме Bulgariantourism.com. Той също е само на английски. Започнах да ги виждам като пакет. Започна да ми се струва много добър комплект от сайтове –новините, туризма и бизнеса.

Имам много силен екип уеб разработчици и дизайнери. Всичко е в идеята. Смятам, че Интернет бизнесът е като кола – с четири колела – ако едно от тях е счупено, то не върви: първо – името, домейна, ако има тирета, точки, кавички – става трудно; бързината, с която си работи – нуждите на хората винаги ще изпреварват инфраструктурата, което винагище поражда проблем; съдържанието – хората са много заети и начина, по който им предлагаш информацията е от съдбоносна важност; дизайна, лейаута – все пак дизайнът е изкуство, това е медиата, в която дизайнът има най-голямо значение. Ако едно от тези неща куца – или колата ще върви накриво или просто няма да върви.

Четвъртият сайт, който направихме бе popeinbulgaria.com – за което Папата ме прие да ми благодари. Оказа се, че за всички 96 псоещения на Папата никой никога до сега не бе правил това за него, през тези 27 години. Обадиха ми се един ден от Президентството за това как да организират пресцентъра и както говорихме си казах защо не вземем да направим един сайт. Бях с Nokia Communicator, в кафенето на Археологическия музей и го товорих, влязох в Интернет, видях дали popeinbulgaria.com е свободно име, платих го – това бе неделя следобед. Понеделник се появих в офиса и всички разбраха, че съм намислил нещо. В сряда сайтът бе онлайн. Развихме го дотам, че предавахме всичко, от посрещането, онлайн. Нямахме студио, но бързо създадохме такова в Hilton, обучих две от моите момичета за водещи. През цялото време предавахме. Влизаха хора от цял свят – 97 000 души. Това е уникално.

Как се роди идеята за Бизнесът в Интернет?

Преди 4 години, Божидар Данев, човек, който вече бе инвестирал в бизнеса, постоянно ме преследваше – искам да направим нещо заедно. Един ден реших и му казах – Дай да направим една конференция за Интернет, няма такава. Тогава имаше Интернет Експо. Конференция на високо ниво не за това, което е, а което ще бъде. Да дойдат шефовете на големите компании и да разкажат какво да очакват хората. Избрахме “Business in Internet” е леко алогично, но нашият таргет бяха българите, за които ключовите думи за “бизнес” и “Интернет”. И четирите конференции бяха печеливши. На всички сме имали или премиер или президент, което е полезно за бизнеса и общността.

На всички останали подобни форуми хората се разхождат между щандове и не успяват да се видят. Едно подобно събитие, за да е успешно, трябва да има две неща – добри лектори и достатъчно кафе-паузи. Хората са доволни, че се срещат един с друг по време на почивките.

Как виждате развитието на родния Интернет?

Смятам, че ние в България сме много по-напред по отношение на Интернет, сравнено с десетки други развити държави. В Америка това е много скъп бизнес и много инвестиции. В България нещата са много по-флексибъл, много по-лесно се взимат решения. Когато имаш малка компания и искаш да вземеш решение можеш да си много бърз и резултатен. Това другаде е трудно да се случи. Едно от нещата, с които България може да е по-напред в Европа, това бизнесът с новите технологии. Това е бизнес, който прави хората много по-различни, сменя координатната система на хората. Например един от законите, които имаме тук в нашия офис и който в много офиси в София наричат “Закона на Максим” – 5 minutes standard – всеки е задължен в рамките на 5 минути да отговаря на мейлите си. Основното в този бизнес е бързината. Получиш ли мейл, ако го оставиш за следващия ден, първо – моментално те затрупва останалата поща, спам, какво ли не и второ – това е неуважение.

Интернет е част от една много по-голяма концепция, което е Connected. Просто хора, които винаги и навсякъде са вързани. Хората няма да имат нужда от офиси, ще могат да работят където желаят.

Няма бг и международен Интернет. Има страни, които са напред с материала и такива, които изостават. Тези, които са разбрали, че това е бизнес с моментално вземане на решения. Взимаш решение и отговаряш.

Кое Ви накара да се захванете с онлайн медии?

Хванах се да правя тази медиа, защото имам журналистически бекграунд и това ми прави удоволствие, но и защото разбирам, че новинарството онлайн е уникална медиа, супер съчетание между радио, телевизия и вестник. От една страна е радио – кратък, ясен, точен език, събитията в началото да са изнесени. Това е и телевизия, защото има визия. Има снимки и видео интервю. Вестник е, защото може да се изпринтира. Премиерът предпочита нашите новини, защото са на англисйки, защото са синтезирани. Това е уникална медиа, амалгама и съм абсолютно убеден, че ще измести всички други медии.

Откъде този афинитет към технологиите?

Винаги ми е било приятно да се занимавам с ИТ и винаги съм проявявал огромно разбиране към проблемите на ИТ. Според мен истинската революция тепърва започва, защото само преди 5 години имахме някаква представа, че нещо ще се случи, че ще имаме по-малки мобилни телефони, но никой не е предполагал, че ще можем да четем новините на тях, че ще има такова безумно развитие. Тепърва започва …

Какво ще е бъдещето на Интернет според Вас?

Едно не мога да предвидя – как хората ще се справят с електронната си поща. Нямам отговор на този въпрос. Не само спам. Аз получавам между 120 и 160 мейла на ден. Миналата година бяха между 80 и 100, по-миналата между 50 и 80 … Това е огромен обем, трябва да ги видиш, да ги управляваш.


Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Uspelite.bg – интервю с Венелин Добрев

Венелин Добрев

Как се зароди идеята за УСПЕЛИТЕ?

Идеята се роди като всички хубави неща – на по чаша бира. Една февруарска вечер през 2013-та се бяхме събрали с приятели да се видим в родната Стара Загора. Тогава всеки учеше някъде другаде – аз бях във Варна, една част от моите близки хора бяха в София, а други – във Велико Търново. Седнахме да се видим и лека-полека темата отиде към това дали има смисъл да оставаме в България. Една част от хората твърдяха, че тук не може да се успее. Аз твърдях, че може. И така след повечко бири и на инат създадох страницата „Младите успели българи“, за да разказваме историите на хора, които успяват в България. И показахме, че може. Между другото, всички, които участваха в спора в онази зимна вечер в момента са в България и са успешно реализирани в различни професионални области.

Кои (екип) го стартирахте?

Започнах сам, но много непостоянно. След това се включи Александър Хинков, а по-късно Калоян Гаджев и Ирина Христова. Иринка вече не е толкова активна, но пък към нас се присъедини Добрин Йорданов. Това сме съоснователите на uspelite.bg днес. Искам да подчертая, че всеки човек, който е бил част от нашия екип е оставил своята следа. За мен е много радващо, че има много бивши членове на екипа, които са част от различни големи медии в страната и виждам, че мисията на uspelite.bg е останал у тях и до ден днешен.

Възможно е да съществува позитивна родна медия, вие го доказвате. Кои са най-предизвикателните моменти в развитието на подобен проект?

Ние работим основно с доброволци, което означава, че през известно време екипът ни се обновява. Растем устойчиво, но със сигурност можем и много по-добре. Всеки, който иска да ни подкрепи може да го направи в платформата Patreon ето тук: https://www.patreon.com/uspelite

Лично за теб какво е УСПЕЛИТЕ?

Мисия. Смисъл. Перспектива за по-добро бъдеще.

Доколко важна е онлайн средата за активизма и защитата на различни каузи и лично за теб доколко е подкрепяща и водеща те в твоите важни каузи?

Мисля, че онлайн средата е инструмент и може да се ползва за добри и лоши цели. Ние умело използвахме социалните мрежи за кампанията ни за по-добре медийна среда „рЕмисия Новини“ през 2016-та година. Постигнахме своята цел тогава – в национален ефир за дълго време намери своето място изцяло положителна емисия новини. Нещата се промениха оттогава. Подготвяме нови неща, за които ще се чуе съвсем скоро.

Работиш по различни проекти, разкажи за някой/и от тях накратко 🙂

Към момента фокусът ми е изцяло върху uspelite.bg. Нещо, което си струва да спомена е развитието на сайта otbaba.bg, в който могат да бъдат закупени ръчно направени терлици от български баби. Там в също сме в процес на надграждане. Ако искате да следите развитието на проекта можете да се абонирате в сайта.

Пожеланието ти към УСПЕЛИТЕ?

Често се шегуваме, че искаме Успелите да станат Преуспелите (на три морета!). Пожеланието ми е никога да не изневеряваме на себе си и да следваме своите цели успешно. А за момента те са две – да станем най-четеният уеб сайт в България и да приложим нашия модел и в други страни. Има нужда от това.

И към теб самия?

Да съм здрав и хората, които обичам да са здрави също. Заобиколен съм от невероятни хора – имам чудесна приятелка, прекрасно семейство и наистина невероятни приятели. Това е богатство, което бих пожелал на всеки.