
Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.
Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?
Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.
Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?
Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.
Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?
Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.
Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.
Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия?
Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията.
Жюстин Томс
One thought on “За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев”
Вашият коментар Отказ
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
Уикипедия е емблематичен за световния интернет сайт. Хубаво е, че има толкова много сънародници които са се нагърбили с тази не лека задача и даряват своя труд доброволно