За дигиталния маркетинг, ученето и семейството с Иво Илиев

Иво Илиев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Започнах да уча маркетинг и реклама сам в гимназиалните си години. Една лятна ваканция се снабдих с литература, което беше трудно по онова време. В началото на студентските си години вече изкарвах някакви пари от рекламни проекти. Тогава ми харесваше графичният дизайн и го изучавах. По-късно в студентството си изучавах уеб дизайн и започнах да имам постоянни поръчки и клиенти. През лятото, след като взех бакалавърска степен, получих две предложения за работа – едното беше в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, а другото в областта на финансите. Въпреки очакванията на роднините си, избрах това, което ми харесва. По онова време IT сферата у нас беше в начално развитие и нямаше шанс дори да обясня какво точно работя на почти всеки мой близък.

От началото на кариерата си до момента осъзнавам колко е важно да работиш с правилните хора, а за да намериш правилните – колко е важно да имаш поне базови познания за тяхната работа. Благодарение на невероятните колеги и партньори през годините правим невероятни неща и имаме успехи. Вече почти 18 години съм част от това и винаги, когато ме попитат нещо за професията ми, аз се сещам как в различни интервюта, презентации и лекции съм бил записван като „уеб специалист“, „дигитален експерт“, „SEO специалист“, „рекламен агент“, „маркетолог“, „управител на агенция“, „специалист социални медии“ и пр. Може би стигнах дотук и поради това – адаптивността към средата. Нямам желание да бъда някой си, а да бъда полезен и адаптивен в своята професионална сфера.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

За мен е много важно да се уча – опитвам се да се уча от всеки човек, всеки казус в практиката ми, всеки адекватен източник на информация. Добрите източници на знания се откриват все по-трудно – такова е времето ни – всеки днес е източник на информация и всяка информация трябва да се отсява. Изисква повече време отсяването, отколкото намирането ѝ. Преди беше различно, но сега смятам, че е по-благоприятно за хората, които мислят в дългосрочен хоризонт от време.

За нещата, които правя, съм с мисълта, че нямам право на грешки, което си е моето кошмарно бреме, но така ме е научил животът ми до момента. Опитвам се да се вслушвам в хората – в тези, на които се доверявам и в другите, на които нямам доверие. Заедно тези неща помагат поне при мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн маркетинга в България? Как се разви той през годините и какво му предстои занапред според теб?

Имам наблюдения над нашия и международния пазар. Нивото у нас не е по-лошо от това в чужбина. Добрите професионалисти са малко и притеснението ми е, че стават все по-малко напред във времето, защото когато клиентите се увеличават, инвестициите също – няма достатъчно голямо качествено предлагане на професионални услуги спрямо увеличаващото се търсене.

Според мен занапред предстои пазарът на дигитални маркетингови и рекламни услуги у нас да се „пречиства“ от много участници, предлагащи услугите си, просто защото в новините казват, че IT секторът е най-заможен. Истината е, че този сектор е пренаселен, но същевременно има нужда от повече експерти и съвестни, лоялни, адекватни професионалисти. Това наблюдавам, че се случва в много сектори, но при по-бързо развиващите се явно е по-осезаемо.

Освен това сме в „Ерата на вниманието“ – достатъчно е да се самообявиш като „най“ в нещо и ще се намери кой да ти повярва, защото имаме тези много изгодни канали за масово разпространение. Винаги ще намериш 5 приятели, които да те подкрепят – и за много хора това, което твърдиш, че си, ще се превърне в абсолютната истина. В нашия бранш напоследък се случва подобен проблем, което е нормална част от „пречистването“ в предлагането на услуги. Да вземеш вниманието на аудиторията е лесно, но да го превърнеш в доверие изисква експертиза, време, опит и отговорност. Надеждата ми е тези качества да се увеличат и да са срещани сред все повече хора в бъдеще.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства за преодоляване –всеки час, когато си с три деца, три дигитални агенции и множество проекти. Наскоро станах един от първите в международен план и в страната, сертифициран по официалната програма на Facebook за маркетинг консултанти – това си беше истинско предизвикателство, защото държах изпитите в компанията на трите ни деца, едното от които на годинка.

Интересните случки в работата също никога не свършват. Винаги гледам да подхождам към клиентите с разбирането, че те познават отлично бизнеса си – много, много по-добре от мен – а това е важно за техния успешен маркетинг.

Когато правиш дигитален маркетинг за човек, който не познава пазара и клиентите си – това само му показва колко ползи може да пропусне.

Една от скорошните ми интересни случки в работата беше свързана с рекламна кампания във Facebook „като по учебник“, която започна да загубва постепенно своята ефективност (performance) относно конверсиите. Обсъдихме с клиента ни как да продължим стратегията и моята грешка беше, че първоначално подходих към него с очакването, че не познава пазара и своите купувачи – нещо, което сме свикнали да виждаме често. Оказа се точно обратното. Клиентът има доста грозни за един дизайнер органични постове във Facebook, но пък съобразени с хората, които купуват от него. Клиентът ни през годините постоянно е сондирал обратна връзка и е следил поведението на всеки един купувач, за да знае точно кои продукти да подбере и точно как да ги покаже. Въпреки стратегиите „по учебник“ за Facebook рекламата и нейната оптимизация – решихме просто да инвестираме сериозно в трафик точно през тези добре подбрани криейтиви. Резултатите веднага се подобриха.

Когато си човек, чиято работа е да изучава най-различни бизнес модели, ценови и др. политики и да разпределя над милион и половина евро инвестиции в дигитална реклама всеки месец, за които се търси определена възвращаемост – ти трупаш не само опит, но и си създаваш специфичен мироглед. Разбираш, че „формули на успеха“ има и те са много много специфични при всеки бизнес. Тъй като една част от дейността ми са фирмените консултации, обучения и одити – не мога да си позволявам на тях да изпадам в крайности за повечето теми и да давам крайни заключения „това със сигурност работи“ или „това със сигурност няма да успее“.

Няма канал, който да направи твоите продукт или услуга по-продаваеми, ако те не струват или услугите по продажбата им не струват. Само ще популяризира недостатъците им сред повече хора. Особено в социалните медии съм се убедил в практиката си, че печелят онези, които знаят как да създават и управляват емоцията зад всяка конверсия.

Как минава един твой ден?

Страхотно и динамично. Живея във Варна основно заради децата ни, но също оценявам, че към момента тук е доста по-спокойно от столицата, а и в много случаи – по-изгодно чисто финансово. Тъй като бизнесът ми е дигитален и международен – единственото важно нещо за мен е да имам добър Интернет и мобилни устройства за работа.

През работния ден съм постоянно с някакво такова устройство – лаптоп под мишница, смартфони, безжични клавиатури…

Моите родители живеят буквално на две крачки, но почти не можем да разчитаме на тях да се грижат за децата ни, затова половината от работния ми ден най-често протича със семейството. Говорим си с двамата по-големи сина, които са на по 7, сядаме заедно да обядваме – съобразяват се с нашия работен режим, в който имаме 1 час обедна почивка за семеен обяд например. Най-малкият в семейството има нужда от внимание през почти целия ден и затова с жена ми се редуваме през деня да сме до него, като батковците често помагат.

Целият ни екип действа по подобен начин – опитваме да съчетаваме работата със семейството, тъй като с основната част от клиентите ни работим от години и именно това добро съчетание е помогнало за екипната ни работа и успехите, които сме преживели. Ние сме хора, които трябва да бъдат креативни – това изисква огромно количество енергия и не може да става постоянно. Затова работното ни време е плаващо и работим в стриктни планировки за задачите и сроковете ни, но без да пропускаме да почиваме и „презареждаме“ винаги, когато имаме нужда. Не можем да си кажем дори сами на себе си „Ще си креативен от 9:00 до 18:00 ч.!“, защото не е човешки и професионално реалистично. Затова и не го правим, оставайки отговорни към работата и задачите си.

Като работодател категорично съм против твърдения, че децата пречели на кариерата и едва ли не не си заслужава да наемаме родител пред бездетен във фирмата. Практиката ми е показала, че няма значение какъв е човекът, колко деца има или няма… ако е безотговорен и нелоялен към целите и хората, с които са екип – той е провал за себе си. И когато говоря за „екип“ – говоря и за семейството.

Моят ден минава прекрасно, именно защото със семейството ми сме екип. В момента гледаме 3 деца и управляваме 4 фирми с множество проекти. Успоредно се учим и квалифицираме. Тук е моментът да благодаря на момичето до мен – Поли – с която мога да кажа, че сме чудесен екип, но всъщност е много, много повече.

Много пъти съм споделял на нашите стажанти, студенти и млади професионалисти, че семейството е важна инвестиция за успех. Вярвам в това. Знам, че семейството и децата изглеждат времеемък ангажимент за много хора, но с това допускат грешка. Да, когато имаш семейство и деца, нямаш цялото време на света и се отказваш от реализиране на много идеи – но това е ако не виждаш добре колко повече можеш да получиш и колко повече можеш всъщност да реализираш.

Няма да забравя как минах изпитите по международната програма на Facebook за Facebook консултанти – с бебето в ръце, под звуците на „Маша и мечока“ и двете други деца наоколо. Издържах изпитите и бях един от първите маркетинг консултанти със сертификат от Facebook в международен план. Понякога човек усеща, че няма избор, но всъщност изборът си е там – или да си свършиш работата, или да се вайкаш… в социалките. И двете неща са съвсем човешки и няма лошо. Аз най-често избирам всичко – първо си свършвам работата, а после може да се повайкам в социалките, ха-ха!

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Че коя работа днес не включва и онлайн среда? Наскоро в едната кооперация викахме каналджия да отпушва мръсен канал. Дойдоха двама с една машинка и се наложи да видят нещо за нея в Интернет. Вече дори да си каналджия – пак си в онлайн средата рано или късно заради нужда от информираност по твоята професия.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Не са съвети, въпроси са, но отговорите, които ще си дадете, може да са по-добри съвети от моите, защото не ви познавам и не бих съветвал непознати:

  1. Защо изобщо ще го правите, т.е. каква е крайната цел?
  2. Какво сте готови да жертвате и какво не сте… съответно сигурни ли сте, че ще си струва и при какви обстоятелства очаквате да си заслужава?
  3. Готови ли сте да поемете отговорността – за изборите, за решенията си, за хората около вас?

Покрай тези трите със сигурност ще изникнат много други въпроси, но така според мен е по-добре. Добре е да можем да си задаваме въпроси и да търсим сами отговорите. Защото отговори и истини много, но не всички са нашите и това е много важно да се осъзнае. Важно е заради очакванията ни.

Аз съм свикнал да очаквам всичко от хората, но и нищо конкретно. Когато нямаш конкретни очаквания, редуцираш стреса, защото осъзнаваш, че не е възможно и няма нужда да контролираш всяка ситуация. Когато очакваш всичко, разбираш, че ще имаш моменти, които не можеш да контролираш, но от които можеш да се възползваш или… да пропуснеш.

Според мен не започваме нещата, защото „започването“ създава временен дискомфорт. Seth Godin казва, че това е като да надуваш балон – първите няколко вдишвания са много мъчни, но след това надуване се случва изключително лесно. И ти се адаптираш, и балонът. Аз бих добавил, че бързо след това започват притеснения като „колко още да надувам“, „дали няма да прекаля“, „дали ще успея да приключа успешно и да направя възел в края“ и пр. Ако излезем от тази метафора – при „започванията“ и „завършванията“ е същото. Всеки има потенциал и креативност – когато имаш идеята, трябва да опиташ да я реализираш, но с мисълта, че началната адаптация е трудна и сложна, също както надуването на балона. И за да избегнеш много притеснения – трябва да изхвърлиш всичко излишно безапелационно възможно най в началото. Да кажеш „не“ на нещата в началото най-малкото е по-евтино и изгодно, пести време и нерви. Познавам хора, които са казали „не“, защото са осъзнали, че не е моментът или не са подготвени – и по-късно са спечелили.

Например това, че продаваш 1000 продукта, не означава, че ти е изгодно да ги рекламираш всичките във Facebook – най-често трябва да „изхвърлиш“ някои от рекламата, за да не се окаже, че разходите за нея са по-неизгодни от реалните печалби. Да „изхвърлиш“ някакви неща от интерфейса, администрацията и функционалността на електронния си магазин в самото начало, на ниво „скица на проекта“, е много по-евтино и пестящо време, отколкото да го правиш, когато програмистите завършват магазина. И всичко опира до това дали ще „изхвърли“ или ЩЕ СЕ „изхвърлиш“. Буквално… и преносно…

Доказвам си всеки един ден, че бизнесът се прави с Хора. Имаме отговорността да ги създаваме, развиваме и правим част от нещата. Не забравяйте, че за да сме част от тези Хора – трябва да покажем нужната сериозност, експертиза, лоялност, адекватност и най-вече Човечност. Успехът е дългосрочна инвестиция, която вярвам, че зависи от това.

Николай Илиев за електронната търговия и иновациите в нея

Николай Илиев

Ти си сред първите хора, които започнаха да разработват платформи за онлайн търговия в България. Разкажи повече за това – как стартира онлайн, как и защо се насочи към тази ниша, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Преди 14 години аз и брат ми Петър започнахме да използваме възможностите на интернет пространството, за да създаваме продукти, с които клиентите да презентират себе си по нов начин и да бъдат в по-близка връзка със своите потребители – започнахме да разработваме уебсайтове за различни компании. В екипа ни гореше желанието да се учим от грешките и от проблемите, които клиентите ни срещаха в комуникацията си с потребителите и да усвояваме нови концепции, които да прилагаме в създаването на по-усъвършенстван продукт, носещ смисъл и развитие. Така постепенно започнахме да създаваме по-мащабни свои собствени софтуерни продукти (маркетплейси), които продадохме успешно на над 10 000 бизнеса, опериращи в цял свят. Това ни даде възможност да натрупаме безценен ресурс от знания, който очакваше своето приложение в нещо много по-значимо. През 2016 г. се роди CloudCart – платформа за електронна търговия, на която възложихме една основна цел: да минимизира необходимото време, средства и познания за всеки един търговец, независимо дали е стартиращ или вече опериращ, за създаването на онлайн магазин и неговото развитие.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Имам едно важно правило:​ ​работата с клиенти изисква да съумееш да разбереш проблема на всеки един поотделно и да успееш да го решиш по такъв начин, че той да отпадне за всички едновременно. ​ В този смисъл най-много се уча от проблемите на клиентите ни. С увеличаването на техния брой възникваха много проблеми и въпросителни: колко човека са ни необходими, за да успеем да обслужим ефективно всички търговци, опериращи на платформата CloudCart? Как да успяваме ръчно да качваме продуктите им? Как да въвеждаме всяка промяна и новост, свързана с количества и продукти? Как да обработваме ръчно поръчките? Как да осигурим ефективна поддръжка и същевременно да създаваме нови фукционалности?

В началото, когато клиентите ни бяха само 100, беше лесно да вършим всичко това ръчно. Но с бързото нарастване на броя им осъзнахме, че е нужна технология от ново поколение, която да автоматизира тези процеси, за да освободи търговците от рутинните им дейности и да ги улесни в създаването на нови идеи за развитие. Нужна беше роботизирана система, която да върши “черната работа”, която не изискваше мисъл, а губеше време. Така екипът ни започна да работи денонощно за създаването на автоматизации, които решават генерални проблеми на търговците, които са едновременно интересни и полезни като решение.

Какви са твоите наблюдения за онлайн търговията в България? Как се разви тя през годините и какво ѝ предстои занапред според теб?

Когато стартирахме с онлайн разработки през 2004 г., ние се опитвахме да представяме тенденциите на клиентите ни и да ги убеждаваме, че имат нужда от онлайн магазин. Те обаче не виждаха смисъл да инвестират в това. Може би с право, защото онлайн пазаруването в България не беше така развито в този момент. Комуникацията все още се случваше предимно лице в лице. Бумът на социалните мрежи промени това и доведе и до необходимост хората да споделят и коментират различни стоки, модели, цени. Онлайн пазаруването сякаш изведнъж започна да се превръща в начин на живот.

Днес е обратно – клиентите търсят нас, защото знаят, че ако не присъстват онлайн със своите продукти или услуги, те просто няма да съществуват в главите на потребителите.

Какво предстои занапред в онлайн търговията? Всички знаем, че днес не можем да останем дълго без активна връзка със света. Технологиите ни дават усещането, че сме навсякъде, че знаем всичко и че можем да се докоснем бързо до най-новата стока, излязла по магазините. Телекомуникационната революция промени из основи не само начина на комуникация, но и процеса на работа и изграждане на бизнес. Една от основните тенденции в онлайн търговията е, че пазаруването през смарт устройства ще расте главоломно. Затова е много важно всеки един дизайн на онлайн магазин да бъде mobile friendly first, за да продава.

Разбира се, най-важна си остава пътеката, през която минава потребителят, за да достигне крайната точка – покупка. С екипа ни непрекъснато следим тенденциите, наблюдаваме данните и се стремим да съкращаваме тази пътека чрез създаване на иновации в тази сфера, за да са доволни както нашите клиенти, така и техните купувачи.

Така например, преди около година разработихме иновативна система за завършване на поръчката. Удобната и лесна количка е ключов момент от пазаруването, определящ действията и решенията на потребителя.

Роботизираните системи, улесняващи пазаруването, също са тенденция, чието развитие ще следим пряко и с интерес през следващите години. Казвам “пряко”, защото екипът ни разработи чатбот без аналог, чрез който клиентите на всеки един наш търговец не само ще могат да разглеждат продукти и да стигат бързо до най-добрата стока, но и ще могат да завършат своята поръчка, без да излизат от пределите на своя месинджър. CloudIO e името на нашия бот, чрез който търговците ще имат робот-асистент на разположение 24/7. CloudIO подсеща всеки един потребител, че не си е завършил поръчката, известява го за статуса и времето, в което да очаква своята поръчка, привлича вече съществуващи клиенти или хора, чатили с него, като им предлага релевантни продукти, ъпселва и кросселва според поведението на потребителя.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателствата в онлайн сферата са много и с тях се сблъсквам ежедневно. Но най-хубавото е, че всяко предизвикателство води до промяна и носи развитие. Ще ви дам конкретни примери, свързани с работата ми. ​ Един ден в офиса дойде представител на голям наш клиент с думите: “Необходима ми е функционалност, с която бързо да създавам визии за целеви страници, тъй като искам да представям на потребителите различни продукти по красив начин”. Така се роди идеята за нашия визуален конструктор, в основата на който е автоматизацията. Той се превърна в помощен инструмент за всички наши клиенти, които искат да покажат детайлно продукт или група продукти на своите потребители.

Веднъж, докато преговаряхме с клиент, който вече имаше съществуващ онлайн магазин, но искаше функционалност, която да реши досегашните му затруднения, свързани с бърза промяна на количества и продукти, той спомена за голям проблем, свързан с проследяване на пратка. Заради невъзможността да следи пратките беше изгубил продукт, който освен че му носеше загуби, оставяше разочарование в клиента му. Така се роди идеята за автоматично проследяване на пратките, което импортирахме в системата на CloudCart. Защото с нарастването на бизнеса нараства и нуждата от повече време, повече ресурс и прозрачност. Осъзнахме, че автоматизацията на доставките е важен момент от дейността на търговците, който елиминира възможността за изгубени пратки, повредени стоки и скрити такси.

В процеса на работа виждахме как търговците не осъществяват потенциалния си брой поръчки, как страдат от липса на качествен трафик, от все по-трудно и скъпо придобиване на нови клиенти и липса на инструменти, с които да задържат своята натрупана клиентска база. За преборването на тези проблеми бе нужен инструмент извън човешките възможности, който да събира, анализира и използва тези данни, които биха разрешили основните проблеми на всеки един търговец по целия свят – как, кога, къде и с колко да достигат клиентската си група. И така екипът на CloudCart, стъпвайки на своята стабилна основа, взе решение да разработи инструментите за следващото ниво на електронната търговия.

Как минава един твой ден?

Денят ми започва рано сутрин, около 6:30 ч., защото имам син на 2 г., който е много ранобуден. 🙂 През делничните дни го водя на градина, след което се отправям към офиса. Първата задача е да направим брифинг на задачите, да изкоментираме проблемите на клиентите и да разпределим задачите между хората от екипа. След което се фокусирам върху по-генерални неща, които напоследък са свързани със стъпването на няколко чужди пазара. След работа прекарвам време със семейството си, защото тези моменти ме зареждат с енергия и воля да продължавам да се движа уверен в посоката, която съм поел.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Всеки бизнес изисква много усилия, за да се задържи на повърхността. Екипната работа и правилното разпределение на ресурсите е от важно значение за темпото, с което ще се движи той. По-различното в онлайн средата е динамиката ѝ, това, че всичко се променя много бързо и ние трябва да можем да се движим с тази промяна, дори да я предвиждаме. Още в самото начало забелязахме, че само с хора няма да успеем да се движим в решаване на генерални проблеми на търговците ни. Затова не се замислихме дали да инвестираме време и ресурс в създаването на роботизирана технология, която да поеме механичната работа. Защото вярваме, че човек трябва да работи с мозъка си, да ражда идеи, да вдъхновява с думи и концепции, позволявайки на автоматизацията да му служи вярно в реализирането им. Ние вярваме в равностойните битки и създаваме машини, които да помагат на търговците да се изправят срещу машините на технологичните гиганти, за да развиват бизнеса си успешно. И до днес вярваме, че всяка достатъчно напреднала технология не се различава по нищо от магията.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Съветът ми е да започнат веднага – с четене, със следене на тенденции, дори с някакъв вид предвиждане на посоката, в която ще се развиват технологиите. Защото онлайн бизнесът се развива ежеминутно, поведението на потребителите също се променя във времето и всеки, който има страст в тази област, неминуемо трябва да ври и кипи с желание за знания. Всяко нещо има етапи на развитие. С натрупването на знания ще дойде и следващият етап – увереност, че можеш да направиш конкретни стъпки, за да си активна част от създаването на иновации в онлайн търговията.

Разбира се, най-силно вярвам, че човек трябва да създава иновации, които да оставят следа. Това е и моят най-голям съвет: “Мислете мащабно, мислете как да подобрите не само собствения си живот, а и живота на поколенията след вас.”

Как аз го правя? С екипа ми работим по създаването на умна машина, ​ която ще анализира целия поток от данни, минаващ през платформата CloudCart, правейки модели на поведение за всяка една ниша в електронната търговия и прилагайки тези модели на поведение за създаването, менажирането и анализирането на рекламни кампании. Тази машина се казва Adorimo и тепърва ще говорим за нея. 🙂

Александър Александров за онлайн медиите, PR-а в дигитална среда и всички проекти, по които работи

Привет, разкажи ни за твоя първи спомен от интернет? Как започна всичко за теб?

Първият ми спомен беше от един тъмен интернет клуб във Варна. Може би 1998 – 1999 година. Приятелите ми обясняваха, че е нещо много яко и се опитваха да заредят някаква страница, но всичко ставаше толкова бавно, че ми изглеждаше като пълна безсмислица. Бях сигурен, че този интернет няма никакво бъдеще.

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Първата ми професия е журналист. Исках да го работя още от малък. Все пак спайдърмен е журналист, супермен е журналист – коя друга професия може да бие това??? Сега вече се занимавам с толкова много неща, че ми е трудно да се определя какъв съм – изработка на сайтове, ПР, дигитален маркетинг, развитие на медийни сайтове, писане на статии, понякога на разкази и може би в най-голяма степен – предприемачество, което в известен смисъл може да се определи като отделна професия.

Разкажи ни за проектите, по които работиш в момента?

Най-новото около мен е, че стартираме книгоиздателство с още един партньор. То се нарича Smartage и ще бъде изцяло насочено към фантастика, футурология и технологични теми. В момента обмисляме коя ще е първата книга, която ще издадем и най-вероятно много скоро ще организираме конкурс за сайфай роман. Успоредно с това си развивам ПР агенцията Кросроудс България ООД, група медийни сайтове, сред които са Pixelmedia.bg, Uchi.bg, Smartage.bg и др., както и няколко по-малки проекта. Водя и обучения по изработка на сайтове към организацията Jamba.

С кой твой проект най-много се гордееш?

Не мога да откроя един единствен. Всичко, с което се захващам, ми носи удоволствие.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България? Как се развиха те през годините и какво им предстои занапред според теб?

Българските онлайн медии през последните години станаха жертва на най-голямото предимство на интернет – лекотата, с която се стартират и развиват проекти онлайн. Тази лекота позволи на хиляди отделни хора или малки екипи да стартират собствени сайтове, което в огромна степен фрагментира пазара.

В резултат битката за вниманието на читателите толкова се ожесточи, че в момента е изключително трудно един проект да изпъкне и да натрупа популярност. Като добавим към това не особено позитивното влияние на социалните мрежи, фалшивите новини, изяждането на голяма част от приходите от pay per click рекламата, някои нови европейски регулации, както и политическото влияние, картината не е никак оптимистична. Всичко това ме прави песимист, че в България ще става все по-трудно да се развиват качествени и независими медии – както онлайн, така и в традиционни формати.

Промени ли се PR-ът в дигитална среда?

Променя се непрекъснато. Дигиталната среда създава толкова много нови канали за комуникация и превръща всички ни в своеобразни медии, което увеличава несравнимо информационния шум. Днес ние достъпваме съдържание и информация по всяко време, навсякъде и през всевъзможни устройства. В резултат за ПР практиците става все по-трудно да привлекат вниманието към своите проекти и клиенти, изисква се много повече креативност и познания в нови области на технологиите.

Кой въпрос никога не са ти задавали:)?

Никога не са ме питали как се играе срещу Контрагамбит Фалкбеер при Царски гамбит – за мое огромно щастие, защото нямам представа …

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

– Да оптимизират максимално ежедневието си и да работят преди всичко сутрин, защото тогава мозъкът ни върши в пъти повече работа.

– Да си намерят готини и умни помощници, сътрудници и партньори.

– Преди всичко да се забавляват, защото иначе няма никакъв смисъл.

Биляна Лаундс-Николова за медиите, издателския и дигиталния бранш

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първият ми досег беше чрез интернет доставчика ми BISonline. Аз не просто ползвах услугата, а непрекъснато си намирах поводи да се навъртам покрай тях и не бях само потребител, а постоянно присъствие в офиса им. Това беше в началото на 90-те, a местоположението – бърлогата на PooH (Калин Богацевски), един апартамент в Лозенец, натъпкан със сървъри и компютри. Екипът буквално живееше там, сред кабелите, кутии с пица и бутилки кока-кола. Интернет беше цяла вселена за мен, а BIS беше първото ми прозорче, откъдето се взирах в този нов космос. Чаках търпеливо да се свържа с мрежата и чрез нея с компютри отвъд. Там имаше нещо, ама не много. Разни игри, програми. Беше нова вселена в действителност, но с малко звезди. Най-практичното приложение беше връзката чрез ICQ и мейл.

Когато започнах работа (1993 г.) първият ми компютър беше Макинтош (Classic) с екранче, по-малко от днешен четец за книги. После ме повишиха и ми дадоха LC, което си беше вече сериозна машинка. Имах PC вкъщи и можех да видя непосредствено разликите помежду им. В офиса работех едно, вкъщи друго. Но дори да съберем всички плюсове на двете платформи оттогава, пак нямаше нищо общо с идеите в главата ми. Представях си уебсайтове, каквито се появиха чак 20 години по-късно, но на технологиите им трябваше време, за да се родят и да се развият.

Тогава не мислех, че ще навляза в този сектор професионално, защото като цяло нямаше толкова жени в него. Направо никакви нямаше. А аз още не бях готова да съм толкова отявлен аутсайдер. Затова се посветих на друга кариера. Работех с цифри, екселски таблици и бази данни. Но истината е, че съм творческа личност и имам нужда от поле за креативна изява.

В един преломен момент в живота ми реших да рискувам и да започна собствен бизнес. В началото на 2002 г. създадох Интермайндс като уеб студио и лека-полека развихме дейността му, работейки едновременно с всички тогавашни колеги от бранша да налагаме уебсайтовете като инструменти за бизнес, маркетинг, забавление и образование. Постепенно обаче правенето на сайтове ми омръзна, защото ако не виждаш в действие практическа полза, технологиите и дизайнът са самоцелни. Създадох си разни други уеб проекти (онлайн тестовете МАРР, риалити шоуто Real Life), много се занимавахме с директен маркетинг и въобще търсех практическото реализиране на уеб технологиите. Още нямаше онлайн реклама, онлайн медии и IAB. Пък и уеб секторът трябваше да се развие, да порасне и да съзрее. И тогава дойде решението да започнем издаването на списание .net. Всички се чудеха защо дигитален човек като мен се връща към хартиена медия. Но истината е, че просто ни трябваше медия, пък и такава, която да направи мост между уеб сектора и аналоговите хора. И действително списанието помогна на бранша – в него представяхме успешни проекти, имаше много и практична информация за дизайн, програмиране, онлайн бизнес; организирахме 14 събития, в които представяха знанията и идеите си редица наши и чужди лектори и т.н. Хората извън уеб сектора започнаха да се интересуват от нашата работа и не малко фирми и рекламни агенции бяха редовни абонати, за да следят тенденциите, както и рейтингите на Nielsen и Gemius.

Как и откъде се появи у теб интересът към издателската дейност? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Казват, че апетитът идва с яденето. И може би точно така стана с издателската дейност. Издавайки списание, трябваше да отделим екип, който да работи по него – извън съдържанието има доста издателска работа като превод, редакция, предпечат, печат, разпространение и маркетинг. Но .net беше нишово списание и то не уплътнява ресурса на едно издателство. „Фотомания“ дойде като естественото му братче, не само защото любителски фотографията ме интересува, а и защото в нея също има криейтив плюс технически аспекти, които трябва да се обяснят и практикуват. С навлизането на дигиталната фотография, която се разви до масово хоби, обработката на снимките със специализирани програми стана неразделна част от нея.

За съжаление, да си издател на списания в България е изключително труден и непечеливш бизнес и затова се наложи да го подобря малко. Голяма част от съдържанието на нашите списания е лицензно и по тази линия, свързвайки се с други лицензианти, фирмата ми пое ангажимент за аутсорсинг на предпечата на подобни издателства от чужбина. Това, освен че е допълнителна бизнес възможност, уплътнява ресурса и укрепва издателската дейност.

Прозрението ми да прекроя издателството в сегашния му вид обаче дойде от нефункционалния местен маркетингов и рекламен пазар. Без да слагам всички в тези професии под един знаменател, мога да кажа, че по лични наблюдения голяма част от хората с такива позиции или не са си на мястото, или не знаят какво правят. Накратко, за да може хем списанията да запазят редакторската си политика, хем да се оползотвори жизнено необходимият рекламен принос, ние се пренасочихме към т.нар. custom publishing или също известно с името му от страна на ползвателите на услугата – content marketing. Това означава просто по-добра симбиоза между спонсорите и съдържанието, което се приема много добре от крайния потребител. В този смисъл вече видът на медията (уебсайт, имейл, видео, списание, телевизионно предаване и т.н.) няма значение.

Всъщност мисля, че не издателството, а маркетингът ми е професионалното занимание. Имайки опит с интернет, телевизия и печатни медии, смея да твърдя, че не виждам особена разлика помежду им. При всяка от тях ключова е аудиторията ѝ, която трябва добре да изследваш и опознаеш, за да можеш достатъчно ефективно да ѝ предадеш съдържание. Изхождайки от таргета, избираш медия, а не обратното. Интеграцията на посланията и синергията на медиите са същината на маркетинга, другото са подробности.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Относно ученето мога да кажа, че не съм се спирала, защото имам непрестанен глад за знания. Човек може да се учи от всичко и от всеки, дори всеки провал е безценен, ако можеш да извлечеш урок от него.

Има една теория за десетте хиляди часа, които са необходими, за да станеш специалист в дадена работа. Действително, без практика и опит, не можеш да претендираш, че разбираш, защото дори простите неща са лесни само за професионалистите. От друга страна, ако имаш хъс, фокус и си отдаден на 100%, можеш да скъсиш срока на 10-те хиляди часа. Пък има и още някои важни фактори – натрупването на знания и кръстосаният опит. Това е като с чуждите езици – само първият и вторият са по-трудни, след това започваш да виждаш връзките, общите корени на думите, логиката им и неусетно се оказва, че с възрастта не е по-трудно, а е по-лесно да се учи.

В работата на мен лично ми помага много факта, че съм упорита и не се предавам лесно. Аз съм зодия Козирог и с присъщата ми практичност всичко, което измислям, има функционална цел. Обичам да създавам и работя с маркетингови инструменти. Обичам също нещата да си пасват като кубчета на Тетрис или парченца на пъзел. Ако това не се получава от първия път, не ги напъвам, а ги въртя, докато се сглобят естествено.

Все още много се вълнувам от новите технологии и понеже много пътувам, попивам идеи отвсякъде. Най-любимо ми е да пренасям опит и идеи между разнородни сектори – според мен точно тези нестандартни приложения носят конкурентното предимство. Да мислиш отвъд рамката на установения стандарт, да си наблюдателен и ентусиазиран, това са все качества, които помагат, ако си сериен предприемач като мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България, както и за офлайн медиите и тяхното дигитално присъствие? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

О, не се наемам с никакви прогнози. Нямам никакви очаквания нито от едните, нито от другите, защото съм ужасно взискателна и само ще се дразня и разочаровам, ако се разминаваме. Радвам се на всичките им постижения и следя с любопитство всяка тяхна следваща крачка. Ние имаме късмета да живеем в толкова интересни и динамични времена, толкова бързо се развива всичко, че е трудно да се прогнозира дори за година напред.

Все пак, много ми е интересен балансът между достойнството на издателите и действителността, която нерядко ги принуждава да го преглъщат. Това е най-голямото предизвикателство за една медия и не може едностранно да се избере страна. Същото е с отношенията към аудиторията. Изкушението да се взимат решения от името на потребителя (и уж в негова полза) също е нещо, което безвъзвратно променя днешните медии.

После, дефинициите също се промениха. Първоначално за офлайн се приемаше медия без екран и връзка с мрежата, но къде тогава е телевизията? Интерактивността е присъща за радиото, но без екран и клавиатура то пък от кои е?

Както казах и по-горе, за мен е важно съдържанието, а не преносната среда. Класическите офлайн медии се принудиха да се адаптират към новите условия и много успешно мигрират към онлайн устройства. Но това не ги убива, а ги допълва. Както с появата си телевизията не е убила радиото, не мисля, че офлайн медиите ще умрат толкова скоро за сметка на уеб платформите. Хората имат тактилна потребност от допир с хартия и тя си има своето място. Ако мога да си позволя едно сравнение, не можете да гушнете и погалите Тамагочи така, както физическо същество с козина.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства имам всеки ден и това е най-готината част от работата. Иначе досега да съм умряла от скука. Всяко предизвикателство може да те хвърли в паника, да драматизираш и да се ядосваш, но от дистанцията на времето всяка трагедия изглежда комична.

Това пък, без да е било толкова драматично във времето си, ме подсеща за една смешна случка със старта на списание .net. Когато излезе първият брой, дойдоха да ми вземат интервю от в-к „Пари“. После обаче ми се обажда майка ми и притеснено ме пита какво е това порнографско списание, което съм започнала да издавам, видяла го една съседка на сергията за преса и сега целият квартал за това говорел. Ха сега де? Чудех се какво им става на тия хора, докато не видях лично снимката си във вестника. По време на интервюто фотографът ме накара да застана до една голяма рамка с постер на корицата на първия брой, но после в редакцията кадрирали снимката така, че не се вижда главната тема, а точно до главата ми се мъдри подзаглавието на една друга (между другото, изключително интересна) тема: Порно 2.0.

Ако трябва да отговоря сериозно за предизвикателствата обаче, истината е, че понякога сама ги търся. Когато усещам, че има поле за развитие или пък нова възможност, за мен е много изкушаващо да поема новото предизвикателство. Това е възможност не само за ръст, но и за приключение.

Как минава един твой ден?

Имам три вида дни: рутинни – такива, в които отмятам списък със задачи; мързеливи – в които се мотая и оставям ума си да почива; и креативни – в които експериментирам и прилагам идеи, които са ми дошли в мързеливите дни. Гледам да не си отлагам ангажиментите, за да не се натрупват, и също следя да ротирам правилно различните видове дни. Например не мога да мързелувам, ако знам, че имам работа и няма как да съм креативна, ако се занимавам само с рутинни дейности. Считам, че почивката е задължителна за възстановяване на креативния потенциал и не трябва да се пренебрегва. Аз съм работохолик, никога не пропускам крайни срокове, но същевременно имам много свободно време за различните си хобита (някои от които практикувам през седмицата в т.нар. работни дни). Тези принципи прилагам и с хората, с които работя. Който е работил с мен, знае.

Вярвам в баланса във всяко едно отношение – добро и лошо, силно и слабо, ин и ян.

Какво мислиш за спора четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Мисля, че въпросът има еднакъв брой поддръжници и за двата отговора. Аз лично пиша дигитално, но чета на хартия. Вкъщи имаме библиотека с близо 5000 книги и не мога да се лиша от красотата и миризмата им дори и срещу удобството да ги разнасям всичките в един джобен четец.

Какви три съвета би дала на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да започват веднага. Каквото и да е. Нещо да правят, защото дните минават и те пропускат възможности с всяка изминала минута. Човек трябва да събере опит от много неща, докато намери себе си в това, на което реши да се отдаде.

Когато говориш, не научаваш нищо ново. Затова слушайте по-внимателно. Сигурно ще прозвучи банално и даже поучително да давам този съвет, но ако можех да го дам на себе си преди 25 години (а и да го бях послушала тогава!), щеше да ми е много полезно.

Също съветвам всички да не се страхуват от предизвикателства, провали и завистници – всичко това са белези за успех.

Емил Марков за дигиталното от преди да бе толкова модерно, та до днес и за това какво е нужно да си добър дизайнер в бонус

Емил Марков

Как Емо се докосна до дигиталното? Имаше ли предчувствие, че ще е любов Голяма?

Беше поредица от моменти.

Първият ми досег с компютър изобщо беше през 1988 година в Яница в Елхово, където моят приятел – блестящият моден дизайнер Куман Сталев, проектираше орнаменти и шарки за какви ли не страхотни плетива, подреждайки едри пиксели на някаква огромна машина.

Две години по-късно в един мръсен квартален мадридски бар се запознах с един дребен тип. Оказа се, че той е Абел Бело – един от първите дигитални артисти в Европа и преподавател по компютърна грамотност в тамошната Художествена академия. Между бира и бира, ме нави и завърших целия курс. Компютрите бяха Амстрад без твърд диск и две големи флопита от по пет инча и нещо със заключалки.

После си купих за цената на една кола на старо първия компютър, който стоя като лампа на масата ми за рисуване половин година и единствената програма, която ползвах беше един курс за обучение по машинопис. Оттогава пиша с десет пръста и без да гледам клавиатурата.

После с един друг приятел – в момента – специалист в 3D мапинга и всякакви дигитални и традиционни арт инсталации и пърформанси Христо Гелов, който по онова време също се беше сдобил с първия си компютър, започнахме една телефонна любов и така по телефона се научихме да форматираме дискове, да записваме почти без страх файлове, да инсталираме страшни работи и да ги използваме, за да се прехранваме.

За пръв път се почувствах истински в дигитален свят на заглавната страница на Altavista през 1995 и на фиестата с машини за RV и био-енергийни шейкове на една гара в Мадрид през същата година. Тогава разбрах, че светът вече е друг.

Нямах предчувствие. Стана по случайност и от само себе си. Тези логични случайности, които не ни дават мира цял живот.

…………………………………………………………..

Днес къде е Емо в дигиталното?

…………………………………………………………..

Някъде из облака.

Толкова бързо се променя всичко това, че вече не знам. Стана част от мен и не мисля за мястото си в него. Опитвам се да се актуализирам в конгломерата от тенденции, приложения, хардуер, но смятам, че е невъзможно да огледаш, попиеш, пипнеш и ползваш всичко. Светът около нас е огромен и продължава да се раздува. Очаквам да не гръмне скоро.

За дизайн и илюстрация ползвам стандартните приложения по навик и заради удобството, което внушават. В момента на генериране и набелязване на идеята и за реализация на конкретни графики и специфичен ретуш и ефекти все повече ползвам мобилни приложения.

…………………………………………………………..

Какво са/бяха блоговете за теб? Имаше няколко и то все чудни

…………………………………………………………..

Блоговете бяха момент на откровение.

Имах толкова много различни неща да споделям с другите, че допуснах грешката да ги разделя по платформи и теми. Беше обсесивно-компулсивен импулс и концептуален лапсус. Когато си дадох сметка, че всъщност архивирам мисли и картинки по специфични характеристики, зарязах всичко.

Социалните мрежи също помогнаха за отесняване на територията на персоналните блогове и отчуждаването на останалите в корпоративната нива.

Лайфстайл блоговете не ме интересуват, защото ги смятам за жалко колелце в машината за масова консумация.

Може би някой ден пак ще имам потребност. Ще видим.

…………………………………………………………..

Как дизайнът за уеб е различен? С какво Интернет промени дизайна?

…………………………………………………………..

Уеб дизайнът не е различен.

Това е краткият отговор. За дългия отговор се пишат книги.

За дизайна е необходимо да имаш добър вкус, специфична подготовка, дисциплина и огромно желание да не спиш нощем.

Смятам, че интернет не промени дизайна, а го разшири жанрово и естетически. Предното оставя място за безкрайни интерпретации, но смятам, че например, оформлението на книгите днес, би било различно, ако не беше влиянието на тенденциите, които минават на вълни, прекосявайки интернет пространството, през сетивата и мисълта ни.

Днес звездите в дизайна, блестят за малко.

…………………………………………………………..

Съветът ти към дизайнерите, които сега са в началото на пътя си – какво да не пропуснат, кое е важното?

…………………………………………………………..

Най-важното според мен е да не забравят никога, че всичко, в който и да е жанр на дизайна, започва на един лист хартия с един молив и едно парче гума. Да пазят тези листи.

Другото е въпрос на обстоятелства и време.

…………………………………………………………..