Сбирките на уеб бранша – 2003 – 2010

В годините от 2003-та до 2010-та на няколко месеца (между 2 и 4-5 пъти годишно) хората от уеб бранша се събирахме неформално. Първоначално инициатор на тези сбирки бе Жюстин, по-късно имаше сходна организация около списание .Net, а в последните 1-2 години Мартин Попов се зае с тази задача. В първите години мястото за срещи бе винаги едно – Грамофон в София.

7 април 2004 – Александър Варов и Маргарита Лазова
7 април 2004 Познавате ли героите на снимката?
O7 април 2004 Павел Калинов, Константин Павлов, Жюстин Томс
7 април 2004 Групата на Лукрат
7 април 2004 Петко Карамочев

Срещите на Уеб бранша – така бяха известни и събираха хора от онлайн медиите, агенциите, дизайнери, програмисти, маркетолози, журналисти и други хора – уонаби-та.

Среща на уеб бранша септември 2004 – Андрей Хадживасилев, Маргарита Лазова, Мартин Митов (Slovoto), Венцислав Джамбазов, Жанет Найденова

Срещите минаваха в разговори, смях, приятелска атмосфера. Обсъждаше се работа, процеси, цени, подходи, но доста неформално. Нетуъркинг в чист вид. Това бе най-ценното и вероятно затова се радваха на голям интерес.

Ани Великанова и Жюстин Томс – Среща на уеб бранша септември 2004
Среща на уеб бранша септември 2004

Това бе периодът с най-голям разцвет, но и най-голяма доза ентусиазъм и разширяване за българския уеб и срещите бяха ценни и нужни.

По-късно се появиха редица по-структурирани и комерсиални събития, които събираха същите хора и по естествен начин отпадна нуждата от подобни сбирки.

Книгата Първите в българския Интернет – история на първите 10 години от развитието на дигиталната екосистема

Горица (автор), Любомила (редактор), Здравко (графично оформление и корица), Жюстин (автор) – 27 май 2003 г. в Грамофон, София – представяне на книгата Първите в българския Интернет.

През 2001-ва година Горица и аз (Жюстин) в съавторство за в-к Интернет (да, тогава все още вестниците бяха популярни и се издаваше седмичния вестник Интернет, издаван от Васко Томанов) написахме статия за първите 10 години от развитието на Интернет в България. Мястото в една статия за вестник е винаги лимитирано, а ние се бяхме задълбали и открили много интересни истории. Затова решихме да направим книга.

Книгата „Първите в българския Интернет“ стана голяма и добра – събра много истории на основните хора, които в първите години – 90-те прокарват и правят възможно да имаме Интернет. От доставчици, хардуеристи, до хора, създали първите електронни магазини и опити за електронни разплащания, първите онлайн медии у нас и всеки вероятно плах в началото, но успешен проект бе отразен в книгата.

С Гори взимахме интервюта, ровихме се из медии (тогава доминантно офлайн), разпитвахме, издирвахме, за да може да имаме възможно по-пълна картина и да не пропуснем да споменем никой от важните личности в този период.

Имахме късмета ИК Сиела да видят потенциал в тази книга и с любезното радактиране на Любомила направихме наистина систематизирана историята на първите 10 години на дигиталната индустрия у нас.

Здравко Здравков, приятел и художник бе така мил да вземе идеята ни присърце и да подреди написаното хронологично в добре изглеждащо и красиво книжно тяло. Здравко е изключително прецизен в работата си и даде сърце и душа да направи книгата едно бижу, а не само налят текст.

Горица Белогушева, 27.05.2003 г. , зад нея Александър Петров

Представянето на книгата бе на 27 май 2003 година в столичното заведение Грамофон, в което 3-4 пъти в годината се събираше уеб бранша за неформални срещи.

На представянето присъстваха голяма част от героите в книгата, както и приятели от цялата, към онзи момент никак не голяма, дигитална индустрия у нас.

Георги Крумов, ТВ водещ, Любомила, Горица и Жюстин

Симпатично парти с много гости и усмивки.

Здравко Здравков и Йовко Ламбрев
Митко Ганчев и Борис Басмаджиев
Вени Марковски говори с Иван Иванов (Dir.bg, в гръб), в дъното се вижда и Георги Маринов (ePay.bg)
Алекс Ненов говори с Марина Кузманова (BG-Mamma, в гръб)
Маргарита Лазова (Imoti.net) и Дмитрий Владов
На преден план Павел Калинов (Gbg.bg, днес Нетинфо)

Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Гостува ни Светлин Наков

Светлин Наков е програмист-предприемач, създател е на „СофтУни (Софтуерен университет)“, автор на множество книги и статии по програмиране и софтуерни технологии.

Георги Георгиев: Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи

Георги Георгиев е съосновател на веригата заведения за гурме бургери – Skapto. Завършва Американския Университет в Благоевград. По време на извънредното положение Skapto направи бърза и успешна транформация на бизнеса си, като затвърди своите позиции на онлайн пазара.

“В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Най-важното, което научихме по време на извънредната ситеуация, не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи”, казва той.

Интервю на Мая Цанева

Skapto е едно от главните лица на хранителната сцена в България. Как и защо стартирахте с този бизнес и как навлязохте в онлайн средата?
Skapto стартира през далечната 2013-та, когато със съдружника ми Ангел, с когото сме учили заедно в Американския Университет в България, решихме, че ще е супер, ако има място в София, на което нашите завършили състуденти да се събират. Самото име Skapto идва от името на общежитията в университета. Бързо открихме, че размерът на аудиторията, които се припознава в това какво представлява Skapto, е далеч по-голям от нашите бивши колеги. Затова и решихме да превърнем Skapto от заведение/място за сбирки във верига и да достигнем до повече хора.
Що се отнася до онлайн средата, ние присъстваме в нея почти от самото начало. Като хора, които са израснали с интернет, за нас беше важно веднага да имаме присъствие там. Затова създадохме уебсайт, редица социални профили, както и започнахме работа с платформи за доставка на храна.
Присъствието онлайн ни позволи директно да говорим с клиентите си по удобен начин за тях, както и да получаваме редовна и адекватна обратна връзка чрез ревюта относно какво им харесва на хората и какво не в Skapto. Комуникацията с клиентите и обратната връзка от тях са изключително важна и незаменима част от културата на Skapto и от пътя ни дотук. Всеки ден ние следим отзивите и коментарите на клиентите онлайн и се опитваме да извлечем важните неща върху които трябва да се фокусираме.

Как се маркетира, продава храна, която предполага общуване на живо, лично взаимодийствие, онлайн? Кои са клишетата, които е важно да се разбият, от маркетинг специалистите?
Продава се чрез пренасяне на личното, искрено отношение онлайн. По-трудно е и изисква много внимание към детайлите – към думите, които използваме, визиите, колко бързо отговаряме на запитвания, коментари.
Това е и едно от клишетата – отношението. Другото е качеството на съставките и цялостната представа колкое здравословна тази храна. Работим в посока оборване и на двете, като маркетинг подходите са изражение на истинските и качествени продукти, които използваме.
В крайна сметка от съществено значение е самият продукт, тъй като дори и да успееш да накараш хората да дойдат посредством някакви приоми, ако това, което си им обещал, не е реалност, ти ще ги изгубиш. Когато влагаш много усилия в продукта, става значително по-лесно да го комуникираш на клиентите, а те усещат автентичността и откликват значително повече.


Какво се наложи да промените в подхода си в продажбите и в маркетинга, по време на извънредната ситуация? Колко време ви отне да преминете в различен режим?
Преди началото на извънредното положение доставките бяха около 20-30% от оборота ни (в зависимост от сезона). В деня, в който влязоха в сила мерките на извънредното положение, и заведенията трябваше да затворят, всичката останала част от нашия оборот изчезна моментално.
Както сами се досещате, удар от 70-80% в продажбите е монументално предизвикателство пред който и да е бизнес. Нямахме време за двоумение. В рамките на 1 седмица успяхме изцяло да ориентираме бизнеса си от фокусиран основно в обслужването на клиенти в обектите към доставки. За тази седмица успяхме да преправим уебсайта си така, че да може да получава поръчки за доставка. Намерихме партньор за доставки в цяла София и в Пловдив, увеличихме регионите на доставка през партньорски сайтове като Foodpanda и Takeaway.
От маркетинг гледна точка, се фокусирахме върху много човешката страна на Skapto – запознахме клиентите с хората, които всеки ден приготвят храната им. Това е част от емпатията, защото поръчките им вече не са безлични, а знаят кой стои зад тях.
Разбира се, комуникирахме и основните неща за ситуацията – безплатната доставка през нашия сайт и гифт картите и картите за отстъпка, които лансирахме; както и кутиите за готвене вкъщи, които лансирахме на по-късен етап.


Какво научихте от този период и ще запазите като начин на действие?
Най-важното, което не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Всички ние, като бизнес и клиентите ни, като клиенти – бяхме в безпрецедентна ситуация, и, за да минем през нея успешно, трябваше да отговорим максимално бързо на новите нужди на хората; и да можем да покажем и докажем, че това, което правим е повече от всички други алтернативи.
Оттам тръгват всички смислени иновации и устойчиви идеи. И това е другото – възможността да иновираш в движение и да го правиш бързо.


Каква е вашата общност в офлайн и в онлайн света? Различават ли се? Какъв е подходът Ви към тях?
До голяма степен се припокриват, което е логично. Важното за нас е всеки един гост да има едно и също преживяване и усещане за Skapto, без значение дали попадне на някой от профилите ни онлайн, поръчва през сайта или е на живо в обекта.


Има ли регионален, индивидуален подход в онлайн маркетинга ви в Пловдив, София? При обектите в търговски центрове, на арт улици?
Има, като най-силно изразен е в обектите в търговските центрове. Контекстът там е тотално различен, дотолкова, че да изисква и налага подходи, които не ползваме в другите си обекти.


Какви социални проекти развивате и защо? Важни ли са те за бранда?
Както споменах в началото, Skapto стартира със “социална” мисия (да събере приятели и познати на едно място) и социалните проекти са част от ДНК-то ни. Някои от нещата които сме правили през последните години са: дарения към Zero Waste Bulgaria, към кампаниите на 1 Процент Промяна, към кампаниите на Американския Университет в България, превръщане на едно от заведенията в пунктове за събиране на помощи за пострадалите от наводнението в Аспарухово, предоставяне на безплатен бургер за всеки човек на рождения му/ѝ ден.
Те са от изключително значение, тъй като те ни дават възможнос да дадем стойност обратно на обществото и да се усещаме като значима част от него. В крайна сметка това какво правиш извън “работата” показва що за човек / бранд си.


Как работите с инфлуенсъри?
Краткият отговор е, че не работим. Не в смисъла и практиките, които са общоприети. Работим с по-популярни хора, които, обаче, са фенове, реални и чести гости в обектите ни. Когато правим взаимни неща с подобни хора, им даваме свободата да адаптират Skapto в тяхното съдържание, техния начин на онлайн представяне.


Какъв е Вашият съвет към хората, които искат да продава храна онлайн? Какви са основите на успешното и положително онлайн присъствие и какви капани да избягват?
Ще се опитам да съм кратък: Бъдете автентични! Не се опитвайте да подлъгвате хората или да се правите на такива каквито не сте. Едно време всички, които имаха mIRC, претендираха, че са нещо различно от това, което са (по-големи, по-красиви, по-силни, по-умни и т.н.), защото някой рядко ги проверяваше.
Вие се опитвате да комуникирате на клиентите, че трябва да ви посетят/да си поръчат от вас и това означава, че ще бъдете проверени моментално и по няколкостотин пъти на ден. Тези хора ще споделят в същото онлайн пространство, че сте били фалшиви и това изключително бързо ще стане консенсуса там. В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Ще го повторя – бъдете автентични. Четете отзивите на клиентите! Клиентите в онлайн пространството могат да бъдат вашият коректив и пътеводител, ако използвате тяхната обратна връзка правилно. Най-лесното нещо е, когато някой клиент не е доволен и го е изразил онлайн, е да си кажете: “този е хейтър”, но много по-стойностно е да вземете този коментар и да проверите дали има доза истина в него и дали можете да подобрите бизнеса си, ако отстраните този проблем.
И да, хейтъри винаги ще има, но съотношението “някой просто хейти” към “реален клиент споделя за реален проблем” е 1 към 100. Ние не само четем отзивите на тези клиенти, но сме им неимоверно благодарни и задължени. Бъдете им благодарни. Приемайте критиката като възможност за подобрение.
Не “хвърляйте” пари на вятъра! Забелязвам, че много компании се въодушевяват от това, че голяма част от клиентелата им е онлайн и решават, че колкото повече пари вкарат в реклама, толкова по-добре. Това не винаги е така. Ако хвърлите повече пари в реклама, нормално повече хора да видят рекламата и да разберат за вас, но това далеч не означава, че ще реализирате повече продажби. Трябва ясно да дефинирате целите на кампанията, която стартирате, бюджетът и желаните резултати. Само така ще можете да проследите ефективността си.


Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли сте и защо?
Да. Като цяло съм оптимист за България в почти всеки аспект, но ще се отнася до дигиталната среда, съм такъв в още по-голяма степен. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи.

Снимка Георги Казаков

Благодарим на Георги Георгиев за силното интервю и точните думи!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

За стартъпите, пазара на труда и Noble Hire разговаряме с Георги Иванов

Гостува ни Георги Иванов, основател и изпълнителен директор на Noble Hire – платформа за търсене и наемане на специалисти конкретно в IT сектора.

Не пропускайте този разговор, в който обсъждаме как се променя пазарът на труда по време на COVID-19, стартъп средата у нас, и с какво се различава Nobile Hire от останалите платформи на пазара

Борис Луканов: Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“

Борис Луканов е сред много интересните дигитални хора. Той е експерт по маркетинг, реклама, връзки с обществеността, комуникации и медии. Заемал е мениджърски позиции в агенции за ПР, реклама и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бил е лектор по Публични комуникации към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, има сериозен опит и в журналистиката. Ръководил е отдел „Нови медии“ на БНТ. Съосновател на ITraining (http://itraining.bg) – компания за IT обучение, основно в сферата на Microsoft технологиите.

Занимава се активно с консултации в сферата на дигиталния маркетинг, интернет реклама, уеб комуникации, онлайн ПР, нови медии и ORM. Най-популярният му сайт е Boris Domain – The Marketing Creative Space (http://www.borisloukanov.com/ ).

Журира в конкурса Сайт на годината. Винаги усмихнат и силен активист за промяна в обществото ни, с великолепно, остро чувство за хумор, за справедливост и безпощадна критика.

Борис Луканов

Как се променя средата ни благодарение на социалните мрежи? И защо българите сякаш сме доста податливи на дезинформация и пропаганда онлайн?

Преди повече 90 години в знаменитата си книга „Пропагандата“ Едуард Бернайс изследва ролята на масмедиите, относно влиянието им върху общественото мнение и скритата сила на манипулацията:

„Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в обществото… Ние сме ръководени, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували…“

Т.нар. Fake News не са нов феномен. Фалшиви новини, сензационни заглавия, жълти медии, пристрастни вестници, необективни журналисти, дезинформиращи публикации, манипулиращи истината издания винаги е имало, още от първите години на модерната журналистика. Но да, те са един нов вид идеологически конструкции в публичната среда. Те са рефлексия от новата студена/хибридна война в началото на XXI век и на все по-разгарящото се идейно и политическо противопоставяне, на което сме свидетели днес, със закономерните му проекции и във виртуалния свят.

Най-мощната революция в света на комуникацията от Гутенберг насам беше дигиталната революция, случваща се последните 20 години. Странното обаче е, че тя направи достигането до истината не по-лесно, а по-трудно.

Днес живеем в океан от информация и дезинформация, които ни заливат ежеминутно и повсеместно. Новинарски агрегатори, уеб медии, блогове, самозвани анализатори, некомпетентни коментатори, открити провокатори, „граждански журналисти“ навлязоха безцеремонно в територията на традиционните, утвърдени медии и започнаха жестоко да се конкурират с тях за спечелване на общественото внимание. Много често в интернет замаскирана неинформираност се представя за новина, размиват се границите между обективната журналистика, пропагандата, личната промоция и чистото медийно забавление. Социалните медии свеждат сложни социални предизвикателства до елементарни мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус.

И всичко това е характерно и се случва в световен мащаб. Така че не бих казал, че у нас ситуацията е много по-различна или че българите са по-податливи на онлайн дезинформация и пропаганда. Да, има и специфики разбира се…Според някои изследвания в държавите с най-добра образователна система, като Финландия например, влиянието като цяло и негативното въздействие на фалшивите новини в обществото е на най-ниско ниво.

А как бизнесът се променя в следствие на тези технологични промени? Успява ли да настигне случващото се?

Все още в България има доста негативни примери в онлайн бизнеса, свързани с познатото за БГ народопсихологията схващане, „а бе за какво да плащам на разни специалисти, тука има едно момче, племенник на шефа,(или една секретарка) дето може да я свърши тая работа“. И обикновено работата е свършена…плачевно, а всички в социалните мрежи започват да се подиграват с компанията, така тя губи от авторитета си пред потребителите, дори и това, което произвежда или предоставя като услуги, да е на добро ниво.

Друг е въпросът, че за съжаление, напоследък в България се нароиха доста псевдо агенции за дигитален и social media маркетинг и саморасли „маркетинг гурута“ и „бизнес коучове“, които са, меко казано, твърде далеч от професионалните стандарти в бранша, някои практикуват „black hat“ или „сиви“ маркетинг техники и обикновено в крайна сметка клиентите, които са успели да привлекат, остават разочаровани към дигиталния маркетинг като цяло. И това хвърля сянка върху целия бранш в България, където със сигурност има специалисти и агенции с професионални качества на световно ниво.

Важно е да се отбележи и друга тенденция – все повече маркетолози започват да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет технологиите, по-високо ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT-специалистите, уеб девелопърите и онлайн бизнес консултантите стигат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации, да обогатят познанията си за класическия маркетинг и неговите закони. Повечето от тях са валидни още от златните години на традиционния маркетинг и реклама до ден днешен.

Борис Луканов и Жюстин Томс на Награждаването на Сайт на годината 2019

Ако е нужно да дадеш три съвета към бизнеса, валидни за днешния ден, кои биха били?

Преди време имах удоволствието да се запозная с един от най-големите копирайтъри в съвременната история на маркетинга – Дрейтън Бърд. На семинара му в България му зададоха въпрос какви качества трябва да притежава един маркетинг специалист, за да е успешен в бизнеса, и неговият отговор беше: „Трябва да притежава голяма обща култура и разностранни интереси – да познава историята, литературата, културата… да следи кое е актуално днес, кое е било вчера… Ако един маркетолог или копирайтър чете единствено и само книги и статии за маркетинг и реклама, Господ да му е на помощ!“

Относно съвети…нямам самочувствието на някакъв бизнес „коуч/гуру“, но по отношение на маркетинга бих споделил следното:“

Маркетинг комуникацията на компаниите/брандовете трябва, да е съобразена с тяхната аудитория, да познават своите потребители и да създават съдържанието си на базата на техните демографски и психографски особености. Ако публиката е разнородна, да създават различно съдържание за всеки сегмент от аудиторията.

Маркетинг контентът използван в бизнес комуникацията трябва да е свързан по някакъв начин с компанията/бранда, с техните ценности и философия.

В дигиталния свят компаниите/брандовете трябва да говорят, да общуват с потребителите си на човешки език. Често се говори напоследък, че когато комуникираме в интернет като компания, трябва да забравим правилата на B2B или B2C подхода, в социалните медии господства H2H (Human to Human) като комуникационен модел.

Посланията на компаниите/брандовете трябва да носят в себе си емоционален заряд, Над 90% от превърналите се във вайръл контент маркетинг материали, са насочени повече към емоциите, отколкото към рационалното в човешката същност.

Всички изследвания, които са правени в последните десетилетия за мотивацията на дадено действие, водещо към покупка или някакъв тип конверсия, показват убедително, че то е почти изцяло емоционално инспирирано. Хората правят покупките си емоционално, а после, понякога дори и неосъзнато, търсят рационални доводи, за да обосноват емоционалната си стъпка. Но за да се предизвика желаната конверсия е нужна преди това доста работа и проучвания, анализ на данни и информация, които от своя страна са изцяло рационални в същността си. Маркетинговия процес е изграден на рационални основи, но без креативен „двигател”, който да въздейства емоционално на точните хора, не може да функционира ефективно. Скоро попаднах на много силен Mission statement на една криейтив агенция, в който се казваше: “Ideas that Ignite Emotions are Ideas that Ignite Business Decisions In A Numb World!”

Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в дигиталните комуникации? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?

Фийдът ми винаги е препълнен. Следя и чета стотици онлайн медии, лични сайтове, Twitter акаунти, Youtube канали, подкасти, разделени по различни категории. Имам някаква мания да търся и откривам новото, което се случва в сферите, от които се интересувам… Да отлича само няколко е твърде непосилна задача за мен.

Все пак бих препоръчал едни от най-актуалните и ценни източници на информация в сферата на технологиите, дигиталния маркетинг и онлайн бизнеса в момента:

Digital Trends: www.digitaltrends.com

Techmeme: www.techmeme.com

В блога ми също има голям списък от любими сайтове, макар, че признавам, напоследък почти не съм го ъпдейтвал: https://www.borisloukanov.com/mcm2-0/blogroll-boris-domain/

А специално по-младите колеги, вдъхновени от т.нар.“Growth hacking”и други подобни модерни напоследък концепции, бих ги посъветвал, да не загърбват наследството на класическия маркетинг и реклама, автори и култови маркетинг специалисти като Филип Котлър, Ал Рийс, Дрейтън Бърд, Серджо Зийман, , Жак Сегела, Дейвид Огилви, Сет Годин и мн.др. Стъпвайки като основа на техните знания и опит в маркетинга от близкото минало, ще им е много по-лесно да успеят и в бизнеса на бъдещето.

Пожеланието ти към онлайн общността в България?

Първото ми пожелание е към „Създателите“ – желая ви успех с този страхотен проект! Развивайте го, защото идеята е чудесна. Аз (като и историк) вярвам, че историята е изключително важна за развитието на едно общество. Без историческата база и натрупвания трудно се гради настоящето, и още по-трудно се създава бъдещето. Това важи с пълна сила и за бизнеса. Историята и настоящето на българския интернет, на българския онлайн бизнес трябва да бъде разказвана, обогатявана и съхранявана. Бих се радвал много да прочета интервюта, спомени, статии на някои от пионерите на родния интернет бранш, които поставиха основите му през 90-те години на миналия век. Те заслужават внимание и уважение, а и би било любопитно на мнозина, каква е тяхната лична съдба и професионално развитие през годините, тяхната гледна точка за периодите, през които премина българската интернет общност и онлайн бизнес, за трендовете, които се променяха през това време и днешните им актуални измерения, за тяхната визия за бъдещето.

А по отношение на т.нар. българска онлайн общност. От доста време в главата ми се въртят по-скоро малко мрачни мисли….
Достъпните интернет платформи и социалните медии, като че ли капсулираха хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи, убеждения и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Воюваме като талибани с различното мнение, блокираме и „ънфренд-ваме“ всички които не споделят нашето, а ако не успеем да намерим „своята си секта“, предпочитаме да мълчим, заради страха от социална (в случая социално-виртуална) изолация и маргинализация…

Всъщност истината е, че докато мислим по манихейски модел, плоско-двуизмерно, според обидни за интелигентността ни, елементарни конструкти, докато робуваме на прашасали иделогеми и не излезем извън рамките на фанатизма в мисленето, няма да имаме шанса да живеем в хармония със света вън от нас и със собствената ни вътрешна ценностна система.
Искрено се надявам, все повече хора в България да осъзнаят всичко това и да се замислят…Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“ (като вас)!

Интервюто взе Жюстин Томс


Благодарим на Борис Луканов за силното интервю, за милите думи и от все сърце пожелаваме да е все такъв прекрасен!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

С Василена Вълчанова разговаряме за дигитално съдържание

Василена Вълчанова е маркетинг-специалист и автор на блога за маркетинг, социални мрежи и PR „Васи ли?!“ от 9 години. Често изнася лекции за маркетинг, брандинг, контент мениджмънт и PR на различни специализирани събития у нас, а книгите са сред основните й страсти.

Не пропускайте този разговор за контент маркетинг и създаване на съдържание в условие на пандемия.

Всичко за Василена: http://vasvalch.com/

Христо Атанасов: В бъдеще ще има нужда само от Създатели

Христо Атанасов

Христо Атанасов е един от много интересните експерти дигитален маркетинг със специализация в продажбите и оптимизация на процесите. Живее и работи в Русе, но клиентите му са от цяла България и цял свят. В интервюто с него – малко повече подробности от наситения му професионален опит.

Кажи ни как и от кога се занимаваш с дигиталната среда, с какви проекти започна навремето и къде си сега?

С дигиталната среда се занимавам от 2008-ма година. Тогава работех за една инвеститорска фирма и разбирането ми за “дигиталната среда” се ограничаваше предимно в това, че трябва да се направи сайт, Google AdWords и сайтовете за недвижими имоти. 🙂 Още в началото на 2009 този бизнес приключи заради кризата и аз започнах работа като Маркетинг Мениджър в една голяма национална верига за телекомуникации. Там започнах да навлизам в средата, да правя множество контакти и реално да се уча. През 2012 започнах агенцията WeKnowHow, която през готините е работила за редица български и международни брандове като Dell, Volvo Trucks, Knauf, Opticlasa, Hippoland, Paradise Center и много други. 

В последствие преместих фокуса си основно върху цялостно маректинг обслужване и консултантска дейност свързана с маркетинг стратегия и бизнес развитие. 

Най-новият проект, който сме си поставили за цел да развием в момента е маркетинг агенция с дистрибутиран екип, който да работи предимно за чуждестранни клиенти и български компании, които искат да излязат на световния пазар. Смятам, че в бъдеще (и то не много далечно) никой няма да работи в офис и никой няма да получава заплата, а ще получава заплащане пряко свързано с ползата, която носи докато работи откъдето и когато си поиска. И това не е някаква странна концепция. В днешно време вече има огромни компании с по над 1000 служители, които работят изцяло дистрибутирано и без никакви офиси. Същевременно изкуствения интелект и автоматизациите навлизат все повече и повече в ежедневието ни и скоро няма да има нужда от никакви хора, които да вършат някаква заучена работа по цял ден на едно място. Напротив – ще има нужда само от “Създатели”, ако ми позволите да се заиграя с името на проекта :). И колкото по-скоро хората осъзнаят това, толкова по-добре за тях.

Имаме ли добра екосистема в digital в България, която адекватно да дава на бизнеса подкрепа в дигитализацията му, дигиталните продажби, сайтове, маркетинг?

Аз лично смятам, че има. Екосистемата се създава от хората, а в България има страхотни специалисти и експерти в почти всяка дигитална област. Разбира се има и “гнили ябълки”, но това е просто факт във всички области на живота. Ако трябва да съм напълно откровен, проблемът не е дали има екосистема, а зрялостта на бизнеса. Все още огромна част от малкия и среден бизнес няма разбиране какво представлява дигиталната среда и не влагат нито ресурси, нито усилия, за да се развият в тази посока. Но за да бъда оптимист ще добавя и, че наблюдението ми е, че има развитие в позитивна посока всяка следваща година.

Ти самият как учиш и как се развиваш?

Както всички други – с четене на материали от чужди източници и всепризнатия метод “проба-грешка”. Няма друг начин да се учи в тази област. Средата ни е толкова динамична, че дори най-добрия специалист на света да напише книга, тя е неактуална още преди завършването и. Да не говорим за стандартното образование.

Същевременно искам да отбележа, че има много фундаментални неща в бизнеса, маркетинга и продажбите като цяло, които са си валидни винаги при всички ситуации и условия и по-скоро е се адаптират на променящите се дигитални инструменти и канали и ако хората започнат с фундамента, частта “грешка” на метода “проба-грешка” е в рамките на напълно нормалния минимум.

Основните, най-важните качества нужни, за да е човек добър маркетолог, като теб?

Благодаря, че ме оценявате като добър 🙂 Качествата, които смятам, че са важни е човек да е упорит, търпелив, адаптивен и да не спира да учи. Ако погледнем на нещата като цяло и в контекста на отговора ми на първия въпрос – това са качества необходими на всеки, който иска да е успешен.

Ако можеш да посочиш 2-3 най-основни грешки, които прави бизнесът по отношение на дигиталното си присъствие?

В продължение на това, което отговорих в по-горния въпрос смятам, че има една основна коренна грешка, която допускат може би 95% от бизнесите и дори голяма част от колегите. И това е фундамента. Напоследък основния фокус на всички лекции които водя по различни конференции и семинари е това. Не трябва да забравяме, че в словосъчетанията “дигитален маркетинг” и “онлайн търговия” думичките “дигитален” и “онлайн” са в качестото си на определение. Но преди онлайн маркетинга да е онлайн той е маректинг.

С цел постигане на максимално бързи краткосрочни резултати масово се пропускат основите и дългосрочното планиране. Не си поставяме дългосрочни цели. Не създаваме дългосрочна стратегия за постигането им. Не си правим дефиниция на бранда, бизнеса и целевата аудитория, която ще е лоялна на бранда и ще има основна фунцкия в развитието му. Нямаме ценности на бранда. Не създаваме добър продукт, който да е в синхрон с всички тези неща.  Просто искаме бързи продажби сега и на всяка цена.

Това води до едно изкуствено фокусиране върху конкретни инструменти, които биха довели бързите цели и ги използваме по оптимален за инструмента а не за бранда начин и когато, инструмента стане неактуален или бързите методи, които сме ползвали спрат да работят губим всичко изведнъж.

Всичко това до голяма степен е функция на бързото развитие на бранша последните 10 години и вече нещата започват да си идват на мястото. Остават тези, които са си написали домашното, а другите окапват малко по малко.

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?

Да са здрави, щастливи, позитивни и да се фокусират върху смислените неща, които носят дългосрочна полза за всички 🙂

Интервюто взе Жюстин Томс

Благодарим на Христо за великолепните отговори!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк 🙂

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

За българската софтуерна индустрия и случващото се с нея през последните месеци разговаряме с Доброслав Димитров

Гостува ни Доброслав Димитров, съосновател и главен изпълнителен директор на българското студио „Империя онлайн“ и председател на БАСКОМ

Иван Богданов от Буквите за пишещите хора и онлайн средата

Кажи ни как и от кога се занимаваш с книги, книгоиздаване, Буквите и дигиталната среда?
С книгоиздаване се занимавам от 92 година. Така се случи, че като завърших нямаше работа за програмисти, но за предпечатари имаше много. С дигиталната среда се сблъсках още в университета, Даниел Калчев ми е състудент, а българския интернет беше създаден буквално в съседната лаборатория. Първият домейн, на който бях администратор беше на Варненската библиотека през 1993г. Интернет ме привличаше и през 1997 г направих първия си литературен сайт Ерато. После заедно с Мартин Митов направихме Словото, но границите на първоначалната идея на проекта – да публикува български класици ми бяха тесни. Аз исках да работя с нови български автори, да подпомагам развитието им и затова на 24.05.2001 основах Буквите- първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.

Как Интернет допринася за развитието на Буквите?
Без интернет Буквите нямаше да съществуват. Те се родиха в един момент, в който литературния печат беше почти не съществуващ и дадоха възможност на неизвестни автори от цял свят да имат възможност да публикуват своите произведения, да получават критични отзиви, да се сравняват с другите и да се развиват като автори. Самата среда даде възможност за развитието на множество автори, които достигнаха до професионални нива. С годините се развихме от обикновен сайт до цялата културна общност. Затова през карантината се разбра, че само онлайн общуването не ни достига, че ни липсват премиерите, турнетата, срещите на живо с читатели.

Доколко Интернет е място и за литература, поезия, изкуство? Помага ли на авторите да споделят, да израстват, да се представят, да намират фенове?
Интернет е основното място за публикация и развитие на българските автори. Като изключим онази група, която пише основно за арт терапия и има нужда да споделя своите произведения с останалите, то интернет и в частност социалните мрежи дават големи възможности на един автор „да направи име“, както се казва в нашите среди. Ако преди се работеше пет години за името, сега с помощта на Фейсбук и останалите този период може да се съкрати до няколко месеца, стига автора да е активен и да контактува с читателите си.
Реално млад български автор няма откъде друга да намери фенове. Издателската пътека от 90-те – издателството издава един автор, книгите му стигат до книжарниците, там критици и читатели го откриват отдавна не работи, поради множество причини: като се започне от големия брой книги, които излизат (средно 100 на седмица) и се свърши до това, че през книжарниците се продават все по-малка част от книгите.

Какво е нужно да направи един писател или поет за да е успешен онлайн?
Обяснявам тези неща на издателските курсове, които водя:
Първо е важно един автор да има изграден добър фейсбук профил. Няколко хиляди фена са задължителни, защото статистиките са, че около 10 процента от феновете купуват книгите. Трябва тези фенове всеки ден, подчертавам ВСЕКИ ДЕН да се захранват с нещо интересно около автора – нов текст, нови преживявания, неща които се случват с него и книгите му. Изобщо авторът трябва да се стреми да бъде постоянно интересен.
Фейсбук страница и група са задължителни, както страницата е по скоро архив с негови произведения, докато обсъжданията на произведенията му да бъдат в групата.
Задължително, а не желателно, е участието на автора в различни литературни групи, тъй като там може лесно да си разширява кръга от почитатели.
Задължително трябва да има собствен сайт или поне блог, защото Гугъл не индексира добре Фейсбук.
Акаунти в другите социални мрежи са вече според възрастта и жанра, в който пише. Активен участник в БГ мама би продавал много добре любовните си романи.
Карантината разви добре всякакви видеоформи на изява на авторите и това трябва все повече да се използва, защото основното е едно:
ХОРАТА КУПУВАТ КНИГИ НА ИМЕНА, КОИТО ПОЗНАВАТ!

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?
Интернет, особено в началните си години беше много приятно място. Имаше един дух, който сега го няма. Следете този сайт, ще научите интересни неща за началото на интернет бизнеса и общуването в България.

Ако някой иска да се свърже с теб – къде да те намери?
Може да ме намери на сайта ми Bukvite.bg, на страницата на Буквите във Фейсбук или в личния ми профил, но най-лесно може да ме намерят на bogdanov@bukvite.bg

Интервюто взе Жюстин Томс