Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

Последвай ни и сподели: