Семинарите към БГ Сайт – история

10 ноември 2009 – лекция на Жанет Найденова
Уеб семинар ноември 2009 г.
15 ноември 2005 – лекция на Десислава Бошнакова
15 ноември 2005 – лекция на Георги Варзоновцев
31 октомври 2003 – лекция на Константин Павлов

Продължаваме с ретроспекцията на случвалото се през годините в родното пространство – този път с обзор на семинарите, които се провеждаха към конкурса БГ Сайт в периода 1999-та до 2015 година.

Уеб семинарите – така се казваха и бяха винаги ден преди или след церемонията по награждаването в конкурса БГ Сайт. Макар от днешна перспектива да има много събития и да няма особен смисъл от провеждането им в онези години, особено в началото, това бе важно събитие, очаквано, почти единствено за общността.

В периода 1999-2015, особено в началото, общността на уеб разработчиците бе малка. Компаниите, които се занимаваха с това се брояха лесно, самите сайтове и платформи на български бяха едва в началото на своето развитие. В дигиталните агенции от онова време все още нямаше голяма специализация, а доста фрийлансери работеха сами и се справяха не лошо с разработването на сайтовете в началния етап от развитие на уеб в България. В края на периода вече имаше обособени студиа, с добра специализация и професионалисти на световно ниво, които работеха за цял свят уеб продукция.

На семинарите присъстваха между 50 до 250 души. На снимките виждаме, че локацията бе различна – някоя от залите на ДНК, зала България, залата на БТА, залата на х-л Радисън и други.

Лекторите бяха сред най-изявените експерти в областта на дигиталните комуникации и уеб. Много често сред тях бяха Александър Варов, Жанет Найденова, Константин Павлов, в годините са били лектори и Венера Александрова, Георги Варзоновцев, Десислава Бошнакова, Александър Петров и много други.

Не малко от уеб специалистите у нас са получили знания и вдъхновение от тези срещи, а те спомагаха и за укрепването на уеб общността в България в тези основополагащи за този бизнес години.

Последвай ни и сподели:

Сбирките на уеб бранша – 2003 – 2010

В годините от 2003-та до 2010-та на няколко месеца (между 2 и 4-5 пъти годишно) хората от уеб бранша се събирахме неформално. Първоначално инициатор на тези сбирки бе Жюстин, по-късно имаше сходна организация около списание .Net, а в последните 1-2 години Мартин Попов се зае с тази задача. В първите години мястото за срещи бе винаги едно – Грамофон в София.

7 април 2004 – Александър Варов и Маргарита Лазова
7 април 2004 Познавате ли героите на снимката?
O7 април 2004 Павел Калинов, Константин Павлов, Жюстин Томс
7 април 2004 Групата на Лукрат
7 април 2004 Петко Карамочев

Срещите на Уеб бранша – така бяха известни и събираха хора от онлайн медиите, агенциите, дизайнери, програмисти, маркетолози, журналисти и други хора – уонаби-та.

Среща на уеб бранша септември 2004 – Андрей Хадживасилев, Маргарита Лазова, Мартин Митов (Slovoto), Венцислав Джамбазов, Жанет Найденова

Срещите минаваха в разговори, смях, приятелска атмосфера. Обсъждаше се работа, процеси, цени, подходи, но доста неформално. Нетуъркинг в чист вид. Това бе най-ценното и вероятно затова се радваха на голям интерес.

Ани Великанова и Жюстин Томс – Среща на уеб бранша септември 2004
Среща на уеб бранша септември 2004

Това бе периодът с най-голям разцвет, но и най-голяма доза ентусиазъм и разширяване за българския уеб и срещите бяха ценни и нужни.

По-късно се появиха редица по-структурирани и комерсиални събития, които събираха същите хора и по естествен начин отпадна нуждата от подобни сбирки.

Последвай ни и сподели:

Книгата Първите в българския Интернет – история на първите 10 години от развитието на дигиталната екосистема

Горица (автор), Любомила (редактор), Здравко (графично оформление и корица), Жюстин (автор) – 27 май 2003 г. в Грамофон, София – представяне на книгата Първите в българския Интернет.

През 2001-ва година Горица и аз (Жюстин) в съавторство за в-к Интернет (да, тогава все още вестниците бяха популярни и се издаваше седмичния вестник Интернет, издаван от Васко Томанов) написахме статия за първите 10 години от развитието на Интернет в България. Мястото в една статия за вестник е винаги лимитирано, а ние се бяхме задълбали и открили много интересни истории. Затова решихме да направим книга.

Книгата „Първите в българския Интернет“ стана голяма и добра – събра много истории на основните хора, които в първите години – 90-те прокарват и правят възможно да имаме Интернет. От доставчици, хардуеристи, до хора, създали първите електронни магазини и опити за електронни разплащания, първите онлайн медии у нас и всеки вероятно плах в началото, но успешен проект бе отразен в книгата.

С Гори взимахме интервюта, ровихме се из медии (тогава доминантно офлайн), разпитвахме, издирвахме, за да може да имаме възможно по-пълна картина и да не пропуснем да споменем никой от важните личности в този период.

Имахме късмета ИК Сиела да видят потенциал в тази книга и с любезното радактиране на Любомила направихме наистина систематизирана историята на първите 10 години на дигиталната индустрия у нас.

Здравко Здравков, приятел и художник бе така мил да вземе идеята ни присърце и да подреди написаното хронологично в добре изглеждащо и красиво книжно тяло. Здравко е изключително прецизен в работата си и даде сърце и душа да направи книгата едно бижу, а не само налят текст.

Горица Белогушева, 27.05.2003 г. , зад нея Александър Петров

Представянето на книгата бе на 27 май 2003 година в столичното заведение Грамофон, в което 3-4 пъти в годината се събираше уеб бранша за неформални срещи.

На представянето присъстваха голяма част от героите в книгата, както и приятели от цялата, към онзи момент никак не голяма, дигитална индустрия у нас.

Георги Крумов, ТВ водещ, Любомила, Горица и Жюстин

Симпатично парти с много гости и усмивки.

Здравко Здравков и Йовко Ламбрев
Митко Ганчев и Борис Басмаджиев
Вени Марковски говори с Иван Иванов (Dir.bg, в гръб), в дъното се вижда и Георги Маринов (ePay.bg)
Алекс Ненов говори с Марина Кузманова (BG-Mamma, в гръб)
Маргарита Лазова (Imoti.net) и Дмитрий Владов
На преден план Павел Калинов (Gbg.bg, днес Нетинфо)

Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Последвай ни и сподели:

Борис Луканов: Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“

Борис Луканов е сред много интересните дигитални хора. Той е експерт по маркетинг, реклама, връзки с обществеността, комуникации и медии. Заемал е мениджърски позиции в агенции за ПР, реклама и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бил е лектор по Публични комуникации към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, има сериозен опит и в журналистиката. Ръководил е отдел „Нови медии“ на БНТ. Съосновател на ITraining (http://itraining.bg) – компания за IT обучение, основно в сферата на Microsoft технологиите.

Занимава се активно с консултации в сферата на дигиталния маркетинг, интернет реклама, уеб комуникации, онлайн ПР, нови медии и ORM. Най-популярният му сайт е Boris Domain – The Marketing Creative Space (http://www.borisloukanov.com/ ).

Журира в конкурса Сайт на годината. Винаги усмихнат и силен активист за промяна в обществото ни, с великолепно, остро чувство за хумор, за справедливост и безпощадна критика.

Борис Луканов

Как се променя средата ни благодарение на социалните мрежи? И защо българите сякаш сме доста податливи на дезинформация и пропаганда онлайн?

Преди повече 90 години в знаменитата си книга „Пропагандата“ Едуард Бернайс изследва ролята на масмедиите, относно влиянието им върху общественото мнение и скритата сила на манипулацията:

„Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в обществото… Ние сме ръководени, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували…“

Т.нар. Fake News не са нов феномен. Фалшиви новини, сензационни заглавия, жълти медии, пристрастни вестници, необективни журналисти, дезинформиращи публикации, манипулиращи истината издания винаги е имало, още от първите години на модерната журналистика. Но да, те са един нов вид идеологически конструкции в публичната среда. Те са рефлексия от новата студена/хибридна война в началото на XXI век и на все по-разгарящото се идейно и политическо противопоставяне, на което сме свидетели днес, със закономерните му проекции и във виртуалния свят.

Най-мощната революция в света на комуникацията от Гутенберг насам беше дигиталната революция, случваща се последните 20 години. Странното обаче е, че тя направи достигането до истината не по-лесно, а по-трудно.

Днес живеем в океан от информация и дезинформация, които ни заливат ежеминутно и повсеместно. Новинарски агрегатори, уеб медии, блогове, самозвани анализатори, некомпетентни коментатори, открити провокатори, „граждански журналисти“ навлязоха безцеремонно в територията на традиционните, утвърдени медии и започнаха жестоко да се конкурират с тях за спечелване на общественото внимание. Много често в интернет замаскирана неинформираност се представя за новина, размиват се границите между обективната журналистика, пропагандата, личната промоция и чистото медийно забавление. Социалните медии свеждат сложни социални предизвикателства до елементарни мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус.

И всичко това е характерно и се случва в световен мащаб. Така че не бих казал, че у нас ситуацията е много по-различна или че българите са по-податливи на онлайн дезинформация и пропаганда. Да, има и специфики разбира се…Според някои изследвания в държавите с най-добра образователна система, като Финландия например, влиянието като цяло и негативното въздействие на фалшивите новини в обществото е на най-ниско ниво.

А как бизнесът се променя в следствие на тези технологични промени? Успява ли да настигне случващото се?

Все още в България има доста негативни примери в онлайн бизнеса, свързани с познатото за БГ народопсихологията схващане, „а бе за какво да плащам на разни специалисти, тука има едно момче, племенник на шефа,(или една секретарка) дето може да я свърши тая работа“. И обикновено работата е свършена…плачевно, а всички в социалните мрежи започват да се подиграват с компанията, така тя губи от авторитета си пред потребителите, дори и това, което произвежда или предоставя като услуги, да е на добро ниво.

Друг е въпросът, че за съжаление, напоследък в България се нароиха доста псевдо агенции за дигитален и social media маркетинг и саморасли „маркетинг гурута“ и „бизнес коучове“, които са, меко казано, твърде далеч от професионалните стандарти в бранша, някои практикуват „black hat“ или „сиви“ маркетинг техники и обикновено в крайна сметка клиентите, които са успели да привлекат, остават разочаровани към дигиталния маркетинг като цяло. И това хвърля сянка върху целия бранш в България, където със сигурност има специалисти и агенции с професионални качества на световно ниво.

Важно е да се отбележи и друга тенденция – все повече маркетолози започват да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет технологиите, по-високо ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT-специалистите, уеб девелопърите и онлайн бизнес консултантите стигат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации, да обогатят познанията си за класическия маркетинг и неговите закони. Повечето от тях са валидни още от златните години на традиционния маркетинг и реклама до ден днешен.

Борис Луканов и Жюстин Томс на Награждаването на Сайт на годината 2019

Ако е нужно да дадеш три съвета към бизнеса, валидни за днешния ден, кои биха били?

Преди време имах удоволствието да се запозная с един от най-големите копирайтъри в съвременната история на маркетинга – Дрейтън Бърд. На семинара му в България му зададоха въпрос какви качества трябва да притежава един маркетинг специалист, за да е успешен в бизнеса, и неговият отговор беше: „Трябва да притежава голяма обща култура и разностранни интереси – да познава историята, литературата, културата… да следи кое е актуално днес, кое е било вчера… Ако един маркетолог или копирайтър чете единствено и само книги и статии за маркетинг и реклама, Господ да му е на помощ!“

Относно съвети…нямам самочувствието на някакъв бизнес „коуч/гуру“, но по отношение на маркетинга бих споделил следното:“

Маркетинг комуникацията на компаниите/брандовете трябва, да е съобразена с тяхната аудитория, да познават своите потребители и да създават съдържанието си на базата на техните демографски и психографски особености. Ако публиката е разнородна, да създават различно съдържание за всеки сегмент от аудиторията.

Маркетинг контентът използван в бизнес комуникацията трябва да е свързан по някакъв начин с компанията/бранда, с техните ценности и философия.

В дигиталния свят компаниите/брандовете трябва да говорят, да общуват с потребителите си на човешки език. Често се говори напоследък, че когато комуникираме в интернет като компания, трябва да забравим правилата на B2B или B2C подхода, в социалните медии господства H2H (Human to Human) като комуникационен модел.

Посланията на компаниите/брандовете трябва да носят в себе си емоционален заряд, Над 90% от превърналите се във вайръл контент маркетинг материали, са насочени повече към емоциите, отколкото към рационалното в човешката същност.

Всички изследвания, които са правени в последните десетилетия за мотивацията на дадено действие, водещо към покупка или някакъв тип конверсия, показват убедително, че то е почти изцяло емоционално инспирирано. Хората правят покупките си емоционално, а после, понякога дори и неосъзнато, търсят рационални доводи, за да обосноват емоционалната си стъпка. Но за да се предизвика желаната конверсия е нужна преди това доста работа и проучвания, анализ на данни и информация, които от своя страна са изцяло рационални в същността си. Маркетинговия процес е изграден на рационални основи, но без креативен „двигател”, който да въздейства емоционално на точните хора, не може да функционира ефективно. Скоро попаднах на много силен Mission statement на една криейтив агенция, в който се казваше: “Ideas that Ignite Emotions are Ideas that Ignite Business Decisions In A Numb World!”

Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в дигиталните комуникации? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?

Фийдът ми винаги е препълнен. Следя и чета стотици онлайн медии, лични сайтове, Twitter акаунти, Youtube канали, подкасти, разделени по различни категории. Имам някаква мания да търся и откривам новото, което се случва в сферите, от които се интересувам… Да отлича само няколко е твърде непосилна задача за мен.

Все пак бих препоръчал едни от най-актуалните и ценни източници на информация в сферата на технологиите, дигиталния маркетинг и онлайн бизнеса в момента:

Digital Trends: www.digitaltrends.com

Techmeme: www.techmeme.com

В блога ми също има голям списък от любими сайтове, макар, че признавам, напоследък почти не съм го ъпдейтвал: https://www.borisloukanov.com/mcm2-0/blogroll-boris-domain/

А специално по-младите колеги, вдъхновени от т.нар.“Growth hacking”и други подобни модерни напоследък концепции, бих ги посъветвал, да не загърбват наследството на класическия маркетинг и реклама, автори и култови маркетинг специалисти като Филип Котлър, Ал Рийс, Дрейтън Бърд, Серджо Зийман, , Жак Сегела, Дейвид Огилви, Сет Годин и мн.др. Стъпвайки като основа на техните знания и опит в маркетинга от близкото минало, ще им е много по-лесно да успеят и в бизнеса на бъдещето.

Пожеланието ти към онлайн общността в България?

Първото ми пожелание е към „Създателите“ – желая ви успех с този страхотен проект! Развивайте го, защото идеята е чудесна. Аз (като и историк) вярвам, че историята е изключително важна за развитието на едно общество. Без историческата база и натрупвания трудно се гради настоящето, и още по-трудно се създава бъдещето. Това важи с пълна сила и за бизнеса. Историята и настоящето на българския интернет, на българския онлайн бизнес трябва да бъде разказвана, обогатявана и съхранявана. Бих се радвал много да прочета интервюта, спомени, статии на някои от пионерите на родния интернет бранш, които поставиха основите му през 90-те години на миналия век. Те заслужават внимание и уважение, а и би било любопитно на мнозина, каква е тяхната лична съдба и професионално развитие през годините, тяхната гледна точка за периодите, през които премина българската интернет общност и онлайн бизнес, за трендовете, които се променяха през това време и днешните им актуални измерения, за тяхната визия за бъдещето.

А по отношение на т.нар. българска онлайн общност. От доста време в главата ми се въртят по-скоро малко мрачни мисли….
Достъпните интернет платформи и социалните медии, като че ли капсулираха хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи, убеждения и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Воюваме като талибани с различното мнение, блокираме и „ънфренд-ваме“ всички които не споделят нашето, а ако не успеем да намерим „своята си секта“, предпочитаме да мълчим, заради страха от социална (в случая социално-виртуална) изолация и маргинализация…

Всъщност истината е, че докато мислим по манихейски модел, плоско-двуизмерно, според обидни за интелигентността ни, елементарни конструкти, докато робуваме на прашасали иделогеми и не излезем извън рамките на фанатизма в мисленето, няма да имаме шанса да живеем в хармония със света вън от нас и със собствената ни вътрешна ценностна система.
Искрено се надявам, все повече хора в България да осъзнаят всичко това и да се замислят…Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“ (като вас)!

Интервюто взе Жюстин Томс


Благодарим на Борис Луканов за силното интервю, за милите думи и от все сърце пожелаваме да е все такъв прекрасен!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Христо Атанасов: В бъдеще ще има нужда само от Създатели

Христо Атанасов

Христо Атанасов е един от много интересните експерти дигитален маркетинг със специализация в продажбите и оптимизация на процесите. Живее и работи в Русе, но клиентите му са от цяла България и цял свят. В интервюто с него – малко повече подробности от наситения му професионален опит.

Кажи ни как и от кога се занимаваш с дигиталната среда, с какви проекти започна навремето и къде си сега?

С дигиталната среда се занимавам от 2008-ма година. Тогава работех за една инвеститорска фирма и разбирането ми за “дигиталната среда” се ограничаваше предимно в това, че трябва да се направи сайт, Google AdWords и сайтовете за недвижими имоти. 🙂 Още в началото на 2009 този бизнес приключи заради кризата и аз започнах работа като Маркетинг Мениджър в една голяма национална верига за телекомуникации. Там започнах да навлизам в средата, да правя множество контакти и реално да се уча. През 2012 започнах агенцията WeKnowHow, която през готините е работила за редица български и международни брандове като Dell, Volvo Trucks, Knauf, Opticlasa, Hippoland, Paradise Center и много други. 

В последствие преместих фокуса си основно върху цялостно маректинг обслужване и консултантска дейност свързана с маркетинг стратегия и бизнес развитие. 

Най-новият проект, който сме си поставили за цел да развием в момента е маркетинг агенция с дистрибутиран екип, който да работи предимно за чуждестранни клиенти и български компании, които искат да излязат на световния пазар. Смятам, че в бъдеще (и то не много далечно) никой няма да работи в офис и никой няма да получава заплата, а ще получава заплащане пряко свързано с ползата, която носи докато работи откъдето и когато си поиска. И това не е някаква странна концепция. В днешно време вече има огромни компании с по над 1000 служители, които работят изцяло дистрибутирано и без никакви офиси. Същевременно изкуствения интелект и автоматизациите навлизат все повече и повече в ежедневието ни и скоро няма да има нужда от никакви хора, които да вършат някаква заучена работа по цял ден на едно място. Напротив – ще има нужда само от “Създатели”, ако ми позволите да се заиграя с името на проекта :). И колкото по-скоро хората осъзнаят това, толкова по-добре за тях.

Имаме ли добра екосистема в digital в България, която адекватно да дава на бизнеса подкрепа в дигитализацията му, дигиталните продажби, сайтове, маркетинг?

Аз лично смятам, че има. Екосистемата се създава от хората, а в България има страхотни специалисти и експерти в почти всяка дигитална област. Разбира се има и “гнили ябълки”, но това е просто факт във всички области на живота. Ако трябва да съм напълно откровен, проблемът не е дали има екосистема, а зрялостта на бизнеса. Все още огромна част от малкия и среден бизнес няма разбиране какво представлява дигиталната среда и не влагат нито ресурси, нито усилия, за да се развият в тази посока. Но за да бъда оптимист ще добавя и, че наблюдението ми е, че има развитие в позитивна посока всяка следваща година.

Ти самият как учиш и как се развиваш?

Както всички други – с четене на материали от чужди източници и всепризнатия метод “проба-грешка”. Няма друг начин да се учи в тази област. Средата ни е толкова динамична, че дори най-добрия специалист на света да напише книга, тя е неактуална още преди завършването и. Да не говорим за стандартното образование.

Същевременно искам да отбележа, че има много фундаментални неща в бизнеса, маркетинга и продажбите като цяло, които са си валидни винаги при всички ситуации и условия и по-скоро е се адаптират на променящите се дигитални инструменти и канали и ако хората започнат с фундамента, частта “грешка” на метода “проба-грешка” е в рамките на напълно нормалния минимум.

Основните, най-важните качества нужни, за да е човек добър маркетолог, като теб?

Благодаря, че ме оценявате като добър 🙂 Качествата, които смятам, че са важни е човек да е упорит, търпелив, адаптивен и да не спира да учи. Ако погледнем на нещата като цяло и в контекста на отговора ми на първия въпрос – това са качества необходими на всеки, който иска да е успешен.

Ако можеш да посочиш 2-3 най-основни грешки, които прави бизнесът по отношение на дигиталното си присъствие?

В продължение на това, което отговорих в по-горния въпрос смятам, че има една основна коренна грешка, която допускат може би 95% от бизнесите и дори голяма част от колегите. И това е фундамента. Напоследък основния фокус на всички лекции които водя по различни конференции и семинари е това. Не трябва да забравяме, че в словосъчетанията “дигитален маркетинг” и “онлайн търговия” думичките “дигитален” и “онлайн” са в качестото си на определение. Но преди онлайн маркетинга да е онлайн той е маректинг.

С цел постигане на максимално бързи краткосрочни резултати масово се пропускат основите и дългосрочното планиране. Не си поставяме дългосрочни цели. Не създаваме дългосрочна стратегия за постигането им. Не си правим дефиниция на бранда, бизнеса и целевата аудитория, която ще е лоялна на бранда и ще има основна фунцкия в развитието му. Нямаме ценности на бранда. Не създаваме добър продукт, който да е в синхрон с всички тези неща.  Просто искаме бързи продажби сега и на всяка цена.

Това води до едно изкуствено фокусиране върху конкретни инструменти, които биха довели бързите цели и ги използваме по оптимален за инструмента а не за бранда начин и когато, инструмента стане неактуален или бързите методи, които сме ползвали спрат да работят губим всичко изведнъж.

Всичко това до голяма степен е функция на бързото развитие на бранша последните 10 години и вече нещата започват да си идват на мястото. Остават тези, които са си написали домашното, а другите окапват малко по малко.

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?

Да са здрави, щастливи, позитивни и да се фокусират върху смислените неща, които носят дългосрочна полза за всички 🙂

Интервюто взе Жюстин Томс

Благодарим на Христо за великолепните отговори!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк 🙂

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Иван Богданов от Буквите за пишещите хора и онлайн средата

Кажи ни как и от кога се занимаваш с книги, книгоиздаване, Буквите и дигиталната среда?
С книгоиздаване се занимавам от 92 година. Така се случи, че като завърших нямаше работа за програмисти, но за предпечатари имаше много. С дигиталната среда се сблъсках още в университета, Даниел Калчев ми е състудент, а българския интернет беше създаден буквално в съседната лаборатория. Първият домейн, на който бях администратор беше на Варненската библиотека през 1993г. Интернет ме привличаше и през 1997 г направих първия си литературен сайт Ерато. После заедно с Мартин Митов направихме Словото, но границите на първоначалната идея на проекта – да публикува български класици ми бяха тесни. Аз исках да работя с нови български автори, да подпомагам развитието им и затова на 24.05.2001 основах Буквите- първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.

Как Интернет допринася за развитието на Буквите?
Без интернет Буквите нямаше да съществуват. Те се родиха в един момент, в който литературния печат беше почти не съществуващ и дадоха възможност на неизвестни автори от цял свят да имат възможност да публикуват своите произведения, да получават критични отзиви, да се сравняват с другите и да се развиват като автори. Самата среда даде възможност за развитието на множество автори, които достигнаха до професионални нива. С годините се развихме от обикновен сайт до цялата културна общност. Затова през карантината се разбра, че само онлайн общуването не ни достига, че ни липсват премиерите, турнетата, срещите на живо с читатели.

Доколко Интернет е място и за литература, поезия, изкуство? Помага ли на авторите да споделят, да израстват, да се представят, да намират фенове?
Интернет е основното място за публикация и развитие на българските автори. Като изключим онази група, която пише основно за арт терапия и има нужда да споделя своите произведения с останалите, то интернет и в частност социалните мрежи дават големи възможности на един автор „да направи име“, както се казва в нашите среди. Ако преди се работеше пет години за името, сега с помощта на Фейсбук и останалите този период може да се съкрати до няколко месеца, стига автора да е активен и да контактува с читателите си.
Реално млад български автор няма откъде друга да намери фенове. Издателската пътека от 90-те – издателството издава един автор, книгите му стигат до книжарниците, там критици и читатели го откриват отдавна не работи, поради множество причини: като се започне от големия брой книги, които излизат (средно 100 на седмица) и се свърши до това, че през книжарниците се продават все по-малка част от книгите.

Какво е нужно да направи един писател или поет за да е успешен онлайн?
Обяснявам тези неща на издателските курсове, които водя:
Първо е важно един автор да има изграден добър фейсбук профил. Няколко хиляди фена са задължителни, защото статистиките са, че около 10 процента от феновете купуват книгите. Трябва тези фенове всеки ден, подчертавам ВСЕКИ ДЕН да се захранват с нещо интересно около автора – нов текст, нови преживявания, неща които се случват с него и книгите му. Изобщо авторът трябва да се стреми да бъде постоянно интересен.
Фейсбук страница и група са задължителни, както страницата е по скоро архив с негови произведения, докато обсъжданията на произведенията му да бъдат в групата.
Задължително, а не желателно, е участието на автора в различни литературни групи, тъй като там може лесно да си разширява кръга от почитатели.
Задължително трябва да има собствен сайт или поне блог, защото Гугъл не индексира добре Фейсбук.
Акаунти в другите социални мрежи са вече според възрастта и жанра, в който пише. Активен участник в БГ мама би продавал много добре любовните си романи.
Карантината разви добре всякакви видеоформи на изява на авторите и това трябва все повече да се използва, защото основното е едно:
ХОРАТА КУПУВАТ КНИГИ НА ИМЕНА, КОИТО ПОЗНАВАТ!

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?
Интернет, особено в началните си години беше много приятно място. Имаше един дух, който сега го няма. Следете този сайт, ще научите интересни неща за началото на интернет бизнеса и общуването в България.

Ако някой иска да се свърже с теб – къде да те намери?
Може да ме намери на сайта ми Bukvite.bg, на страницата на Буквите във Фейсбук или в личния ми профил, но най-лесно може да ме намерят на bogdanov@bukvite.bg

Интервюто взе Жюстин Томс

Последвай ни и сподели:

Видеото онлайн – разговор с режисьора Андрей Хадживасилев

Андрей Хадживасилев - режисьор

Днес ви срещаме с Андрей Хадживасилев, режисьор към Ривайв Вижън. Говорим за видеото, ролята и мястото му в онлайн присъствието на бизнеса.

Колко е важно видеото днес за присъствието в дигиталното пространство на бизнеса?
Видео съдържанието е задължително в днешно време. То е предпочитано от потребителите и най-бързо, и лесно запознава аудиторията с конкретния бизнес, неговите продукти и услуги. Често споменавам, че днес уеб без видео е неприемлив като едно време без флаш анимация. Интернет предлага по-високо качество на видеото и най-вече интерактивност, която телевизията не може да предложи, затова който се възползва от предимствата на видео съдържанието ще изпъкне по-добре пред конкуренцията си.

Може ли гъвкаво да се предлага изработка на видео за дигитални канали?
Да! Реално няма сериозни технически и творчески ограничения. Всичко зависи от заданието на поръчителите и от техните срокове.

Кои са основните видове видеа, които бизнесът може да има за онлайн средата?
Опциите са много, като без проблем жанровете може да се смесват. Класическите реклами са приложими, но без да се лимитираме в 30 сек. Спокойно може да достигнем 1-2 мин., но не повече от 3 мин., за да не загубим вниманието на аудиторията. Експлейнър видеата са популярни, представяйки услуги и продукти по-детайлно. Излъчването на живо е много актуално покрай пандемията, както и анимациите тип слайдшоу при лоу-кост решения.

Youtube канал или видеото на собствения сайт?
Определено трябва да се заложи и на двете. YouTube е втората по-големина социална мрежа и е важно да си разработим хубаво канала там. Това ще повиши трафикът към официалния ни сайт и ще предостави повече възможни резултати при търсене. От друга страна наличието на самостоятелен плеър в сайта е препоръчително, за да е оптимизиран кодът и да няма реклами и чуждо съдържание при ембедване.

Как да се ориентира бизнесът към кое студио да се обърне за изработка на видео за онлайн?
В2В е най-добрата референция, почерпете съвет от познати и партньори. Гледайте портфолиото на филмовата компания. Ако такова липсва или не е добро – не рискувайте. Най-ниската цена също не е най-добрият избор, тъй като за да работи едно видео, то трябва да е качествено технически, а и творчески. Ако имате хубави професионални видеа, не е лошо да разнообразявате и с любителски (дори с телефон), като работна атмосфера с колегите, видео обръщение за промоция или празник, и т.н.




    
Последвай ни и сподели:

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели:

Димитър Панайотов от подкаста Ден – новините от деня само в няколко минути от екип, на който можем да се доверим

Ден

В тези предизвикателни времена, в които едновременно има много информация, но и е все по-трудно да се ориентираме в нея, а и фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата са в пик, много хора се колебаят на кои информационни източници да се доверят, за да получат достоверни и качествени новини. Като проект и с подкаст, ние в Създателите сме пристрастни към подкастите, ясно е. А също сме в битка с фалшивите новини и дезинформацията. Затова и поканихме Димитър Панайотов, Главен редактор на подкаста Ден, част от групата на Говори Интернет.

Как стартира подкастът Ден – малко от историята му до тук?

Историята започна през 2015-та година, когато Владо Каладан беше мой преподавател в магистратурата „Е-Европа“ към СУ. Всеки, който е слушал „Говори ѝнтернет“, знае колко харизматичен и начетен човек е Владо и затова и не е учудващо, че бързо се превърна в един от най-смислените преподаватели, които съм имал. От него усвоих много от основите, благодарение на което правя това, с което се занимавам днес – от маркетинг, SEO и социални мрежи до WordPress, Creative Commons, създаване на дигитални медии, интернет бизнес и на практика всичко, което правим днес в ГЍ. Именно тогава се запознах и с Еленко, който ни беше гост-преподавател.

Самата история на „Ден“ стартира точно преди една година, когато публикувах статия за любимите ми подкаста и включих в нея Г

(https://podmosta.bg/lyubimite-ni-balgarski-podkastove/). Така, подсетил се за мен от статията – Владо се свърза с мен и след няколко приятни вечеринки с него и Еленко бях поканен да правя подкас за новини – част от мрежата на „Говори ѝнтернет“. Последваха месеца, в които мислехме концепция, аз събирах екип и извършвахме всякакви други оперативни дейности. „Ден“ е най-мащабният проект на мрежата от гледна точка на ресурс и организация, затова и искахме да го стартираме на възможно най-високо ниво. Почти целият септември мина в това да правим пробни епизоди, които така и не видяха бял свят. Първият ни официален епизод беше излъчен на 2-ри октомври 2019-та. И ето ни днес тук – 130 епизода по-късно. Няколко думи за екипа днес?

Ядрото от екипът се състои от мен и Пламена Крумова и Александър Николов. Ние сме водещи и редактори на новините. И тримата сме с журналистическо висше образование и се занимаваме с дигитални медии под всякакви форми. Няма как да минем и без Антон Велев, нашият звуков гуру, който прави магията на подкаста реалност. Владо и Еленко влизат в ролята на продуценти, осигурявайки ни всичко от което имаме нужда, за да може да съществува „Ден“.



Кое е по-специфичното при правенето на новини за подкаст / новинарски подкаст? Кое е най-предизвикателното?

Не живея с илюзията, че това, което правим е най-висшата форма на журналистика. Но нашата дейност също има смисъл и трудности. Първата и най-основна е отговорността, която имаме пред аудиторията. „Ден“ има близо 1000 слушатели на епизод и те продължават да се покачват всяка изминала седмица. За много от тях нашият подкаст е или единственият, или един от малкото информационни канали, които консумират. Затова е и изключително важно новините да са максимално проверени, достоверни и от надеждни източници. Не на последно място обаче ние не можем просто да копи/пейстнем чужди новини или само да ги преразкажем. Може би най-голямата добавена стойност на „Ден“ е, че се стремим да дадем и възможно най-адекватен контекст – не просто да кажем какво се е случило, а защо, каква е предисторията, кои са главните истории и какво означава това.

Още един подводен камък е, че ние нямаме право да даваме лично мнение, оценки и анализ. Точно това за нас беше най-голямото предизвикателство в началото – изисква много висока обща култура и буквално денонощно четене на новини, статии и анализи. Поради специфичния си формат ние имаме много малко време, едва няколко часа, за да създадем всеки един епизод – нямаш ли предварителна подготовка и не следиш ли какво се случва непрекъснато – просто няма как да имаш времето да подготвиш текста си за деня. Да не забравяме, че ни трябва и техническо време за звукозапис и монтаж – всичко става в реално време. Освен, че сме ограничени от времето обаче сме ограничени и от мястото – ние трябва да поберем всичко най-важно от деня, плюс контекста, в рамките на 5-8 минути нормално четене. Буквално всяко изречение е внимателно премислено, защото място за несъществени неща няма.

Как се развиват слушателите – като аудитория?

Всички бяхме изненадани от това колко бързо „Ден“ намери своята аудитория и с каква скорост тя се разраства. Вече споменах приблизителни числа, но трябва да се имат предвид няколко фактора – ние съществуваме от по-малко от 7 месеца, не сме инвестирали в реклама и редовните подкаст слушатели в България все още не са твърде много. Това, което ме изумява мен обаче не е количеството, а качеството на тази аудитория. Тъй като имам пряк досег до нея съм впечатлен от това какви хора ни слуша. Почти целият ми опит досега е в сферата на онлайн медиите. Знаеш как техните уебсайтове имат огромен процент на т.нар. “bounce rate” – тоест колко хора влизат без да взаимодействат или стоят много малко, четейки по диагонал. Затова е и цялата тази борба за изкуствени импресии, които после да могат да се показват с метрики на рекламодателите. Тук е точно обратното – близо 90% от аудиторията слуша всеки един епизод на „Ден“ от началото до края. Нещо повече – тази аудитория сама намира „Ден“ през подкаст платформите, препоръките от другите подкасти на ГЍ и метода от уста на уста.

Какви изисквания имат слушателите ви, доколко активна е обратната връзка и доколко модерира взимането на решения в екипа ви?

Безспорно най-големият актив на цялата мрежа на „Говори ѝнтернет“ са слушателите ни. И това не е клише. Нашата мрежа се финансира до голяма степен от своите почти 200 патрона, които ни даряват между 5 и 50 долара всеки месец (https://www.patreon.com/govori_internet). Това освен, че ни помага да се развиваме ни дава и много по-широка независимост и свобода на словото. Преди смятах, че финансиране на медия по този начин в България е невъзможна утопия, но бях опроверган. Затова и слушателите за нас са много по-важни и онези, пред които отговаряме. Всички тези патрони, заедно с екипите на подкастите от мрежата и техните гости през годините, се намират в едно отворено, голямо и изключително проактивно общество, поместващо се в Discord. Нивото на хората там като начин на мислене, професии и стандарт на живот е удивително за страната ни. Но с това и техните очаквания.

Затова, когато „Ден“ стартира, а нашият екип беше нов за това общество, ние бяхме положени на доста сериозни критики. Буквално всяка наша грешка се посочваше, всеки пропуск на новина, невярна информация и т.н. Особено много бяхме критикувани за четенето на новините си, тъй като и за трима ни това да си водещ в подкаст беше нещо ново и не бяхме на нужното ниво като начин на четене, темпо, лапсуси и дикция. И макар особено в началото да ни беше тежко от тази критика – именно благодарение на нея днес сме това, което сме. Смятам, че за тези 6 и половина месеца качеството на подкаста и като информация, и като презентиране се вдигна драматично и затова имат вина само нашите слушатели, които ежедневно ни даваха обратна връзка, коментари и критика. Разбира се, пътят не е свършил и имаме още много какво да учим и накъде да се подобряваме.

Днес вече критиките не са така чести, а слушателите ни са част от процеса по създаване на подкаста, давайки ни ценна информация, препоръки и предложения за новини. Не рядко се вслушваме в тях. Крайното решение обаче винаги е на редакционния екип. За мен като главен редактор е много важно да имаме абсолютна и безпрекословна свобода на словото, ограничавана само от етичните норми на журналистиката. Затова и продуцентите, и слушателите имат право на мнения и препоръки, но не и на решения.


В близко бъдеще къде се виждате?

Искаме да правим повече от така наречените „специални епизоди“. Досега имаме няколко и те са два пъти по-слушани от ежедневните ни. А на нас самите ни е особено интересно да ги правим. Форматът като дължина е запазен, но се разглежда само една единствена тема по много по-задълбочен и подробен начин. Отново няма анализи, лични мисли и темите са свързани с най-важното от деня, но това е с една идея по-висока журналистика и такива епизоди изискват дори още повече проучвания и време. Именно върху тях искаме да акцентираме в близко бъдеще, най-вече в текущата ситуация. Иначе амбициите ни край нямат – желаем да вкараме нови рубрики, да имаме ресурс да правим собствени репортажи, интервюта с експерти и т.н., и т.н. Всяко нещо с времето си обаче. Ние сме едва на 6 месеца, живеем в много интересни времена и това, с което сме се заели е маратон, а не спринт.

Какво си пожелавате?

Само едно – възможно най-скоро да не се налага ежедневно да отразяваме COVID-19. Няма нужда да обяснявам колко голяма трагедия е за всичко хора случващото се в момента. Но нас това ни натоварва на още едно ниво, защото трябва ежеминутно да следим новините за коронавируса. А една от основните препоръки на СЗО за по-добро психическо здраве по време на пандемия е да не се следи потока от информация денонощно. Изморяващо е и от професионална гледна точка, защото буквално всеки ден се отразява едно и също. И това не е валидно само за нас от „Ден“. Ситуацията е абсолютно безпрецедентна и вече почти два месеца други новини просто не съществуват. Вярвам, че много колеги журналисти разбират за какво говоря. Не искам и да се оплаквам обаче, защото в моя опит като журналист рядко съм чувствал толкова силна лична мотивация и чувство, че правя нещо полезно. Знам, че за стотици хора това, което правим всеки ден, има смисъл и те успяват да се информират в рамките на 8 минути, да научат най-важното за ситуацията и да не се натоварват твърде много психически, правейки го. Това наистина дава смисъл на дните ти и отговаря напълно за романтичните ми представи от тинейджърските години, когато реших, че искам да бъда журналист.

И както е модерно да се казва тези дни – останете си вкъщи и бъдете здрави.


Екипът на Създателите искрено желаем успех на колегите от Ден. Ако още не сте ги слушали – направете го (там, където слушате подкасти ще ги намерите като Ден) или тук https://den.fm/ 🙂

Последвай ни и сподели: