Веселин Георгиев: България е страхотно място за стартиране на бизнес

Как се случи така, че твоят път пое към ИТ индустрията и серийното дигитално предприемачество?

За ИТ кариерата бях наясно още на 13-14 годишна възраст, през далечната 96-97-ма година, когато открих компютрите, съвсем случайно в един компютърен клуб в родния ми град. Беше, като онези събития от филмите, които са, като „Дежавю“ и сякаш не се случват случайно. Като погледна назад и мога да видя доста ясно закачената на дърво рекламна брошурка за компютърен клуб, открит наблизо. С мой приятел, който по стечение на обстоятелствата през последната година ми стана бизнес партньор в един от проектите, но това е друга тема …, отидохме да видим, какви игри има и следващите 4-5 години всичко се въртеше около компютрите, игрите, интернет и бях напълно наясно, че искам да бъде, както професионален път, така и че искам да правя бизнес в тази посока.

За серийно дигитално предприемачество определено мисля, че ми е рано да говоря, за сега виждам себе си по-скоро, като „сериен бачкатор“, тъй като все още нямам достатъчно успешни неща зад гърба си, които да кажа, че са значими и разпознаваеми, но за сметка на това работя по 60-70 часа на седмица.
За разлика от общоприетото напоследък схващане, че предприемачите не трябва да имат образование, ами да се „хвърлят направо в дълбокото“, аз отделих наистина много време върху това, както и много време отделих, за да мога изградя солидни професионални знания и умения. Резултата беше докторска степен в сферата на информационните технологии и главни мениджърски позиции в корпоративния свят. Реален опит в предприемачеството имам от 2016-2017, когато започнах да тествам различни бизнес идеи. Дали образованието и опита ще бъдат полезни ще се радвам да анализирам след години отново! 🙂

Моля, разкажи за първите / някой от първите си проекти?

Първият проект, който реализирах и не беше за клиент по поръчка или в работа, беше в последния курс в университета. Сметнах, че искам да направя полезна дипломна работа, която да се ползва от общността в университета и направих уеб сайт на катедрата по информатика, като разработих цяла платформа за комуникация между студенти, модули за преподаватели за публикуване на материали и комуникация със студентите. Това беше през 2006-2007 година, като тогава нямаше Фейсбук или нещо подобно, а за моя изненада проекта беше приет доста позитивно и през следващите години се ползваше активно от студенти и някои преподаватели. Бях го замислил така, че при регистрация автоматично групираше студентите по потоци и групи и даваше може би най-лесния начин по това време за такъв тип комуникация.

След толкова години къде си сега?

Смятам, че съм в стартова точка! 🙂 Доста опит натрупах, но тъй като стартираме нови неща, реално чувствам, че съм в самото начало и правя нещата с много желание и ентусиазъм, уча се в движение и опитвам да прилагам опит от различни места за повишаване на ефективността и крайния резултат.

Любимите ти проекти – някой, за който искаш да ни разкажеш повече?

Не мога да кажа, че имам проекти, които не са ми любими! Определено, за да захвана някоя от идеите на рафта и да я приложа в бизнес тя доста трябва да ме мотивира и вълнува. Също така две от компаниите, които опитвам да развивам са за услуги в Tech и Web сферата, където реализираме идеи на клиенти и отново ги приемам със същия ентусиазъм.

Ще се радвам да споделя два от проектите, които може би са по-интересни и са по-различни, като реализация/бизнес модели. Единият е проект на приятели, които ме поканиха да се включа в разработката му и като миноритарен партньор, проекта се казва 15toGO (https://15togo.com) и е в туристическата индустрия, като таргетира аудитория, която обича да пътува. Платформата дава възможност за иновативен подход при избор на пътуване/почивка и добавена стойност по време и след самата почивка чрез социален елемент в комуникацията и предложенията за пътуване.

Другия проект, който от около година развиваме в България се казва Company Guru (https://company.guru/), платформата предоставя достъп до бизнес информация, която включва всички компании в България (над 1.5 млн.) с финансова и друга бизнес информация. Платформата акумулира данните от различни официални източници, обработва, подобрява и визуализира тази информация за потребителите. Направили сме голяма част от достъпът до тази информация да е напълно безплатен след регистрация, като искаме по този начин да дадем по-голяма прозрачност на бизнеса в България, а платените функции дават страхотен инструмент за планиране и разрастване бизнеса на клиентите ни, особено в сфери, като продажби, маркетинг, проучване на сектори и региони. Освен платформата предоставяме и услуги, като изготвяне на финансови анализи, проучване на пазари, а данни имаме за повечето от държавите от Балканския полуостров, както и за държави от Западна Европа.

Кои са най-големите предизвикателства, според теб пред хората в дигиталната индустрия в България?

Личния ми опит показва, че България е страхотно място за стартиране на бизнес, особено технологичен или в сферата на услугите, но едновременно с това е и много труден пазар за този бизнес. Нещо, което се чувства изключително силно е липсата на кадри или по-скоро не самата липса, а факта, че добрите специалисти работят свободно за чуждестранни компании или outsourcing компании, което води до изключително високо заплащане в този сектор, но пък това води и до изграждане на много знание в технологични сфери. Ако бизнесът е насочен само към Българския пазар, тогава определено би било страшно трудно да се направи устойчив и растящ. Предизвикателствата определено са в това, бизнесът, който се стартира да може да бъде скалируем и с възможност да излезе извън пределите на България.

Какво очакваш от идните няколко години – в каква посока ще се развият нещата?

Има хубави примери за проекти и компании от България, които постигат значими успехи на глобалната сцена, много се надявам това да става практика и дори да имаме и компания „Еднорог“ стартирала от България скоро. Това поне се надявам и вярвам, че може да стане, а като по-реалистично мога да прогнозирам, че IT специалистите ще стават още по-скъп ресурс, все повече млади предприемачи ще опитват късмета и уменията си в стартирането на продукти и като цяло за дигиталната индустрия по-скоро съм обнадежден. Показателно е и тенденцията много хора от различни сфери да се преквалифицират в IT насоченост, за което спомагат и множеството академии, както и лесната достъпност през онлайн обучителни платформи, лично за мен това е много положително, а до някъде успява и да покрие частично глада за кадри.

Самият ти какво си пожелаваш за 2020?

Здраве! Не обичам да си пожелавам сам неща, но бих се радвал да е една успешна и щастлива година!

Последвай ни и сподели:

Боян Юруков за блоговете и влиянието им

Боян Юруков, снимка https://yurukov.net/blog/
https://yurukov.net/blog/

Ти си сред най-утвърдените български блогъри. Разкажи кога и как започна за теб това приключение?

Започнах всъщност с видео блог във vbox7 още като тръгна през 2006-та. Година по-късно започнах сегашния ми блог. Хареса ми повече писмената форма. Открих, че ми позволява да обмисля за себе си по-добре темите, които ме занимаваха тогава, че така търся повече информация и че дискусиите са важни. Също ми помогна да се изразявам и пиша по-добре. С годините смених доста теми и сега фокусът е най-вече върху данни, демография, управление, фалшиви новини и подобни. Не съм гонел сензации, макар да съм писал доста по актуални теми. По-скоро гледах да погледна отстрани и да покажа аспекти, които забравяме или които предпочитаме да забравим. Това съвсем нормално дразни някои, но явно е полезно за други.

Къде са блоговете (за света и за България) днес?

Много пъти беше обявявана смъртта на блоговете. Всъщност, те са форма на изразяване и публичност на мнението, при която ти управляваш изцяло съдържанието, достъпа до него и средата, в която се дискутира. Социалните медии са хегемонни сега, но надали някой вече има илюзии, че притежава съдържанието си там, включително личните си данни и образ. Същото важи до голяма степен и за видео блоговете, тъй като от технологична нужда трябва да са на платформи като YouTube. В тази информационна среда блоговете остават способ, с който имаш пълен контрол над изразяването. Съответно е много по-трудно за тези, които разчитат на него като източник на доходи. Заради буквално диктатът на платформи като YouTube обаче все повече качествени блогъри там призовават хората да се абонират за mailinglist-ове, традиционни блогове или podcast-ове.

В блога ти често има много задълбочени анализи, базирани на отворени данни – това е гражданска журналистика – доколко е важно да изискваме да имаме достъп до отворени данни от Държавата? Какво можем да правим повече в тази посока?

Отворените данни са само инструмент. Ако го използваме правилно, може да научим много за работата на институциите, неефективността, та дори лъжите и корупцията. Дори чрез грешките в данните може да научим доста за проблеми в администрацията. Затова е важно да очакваме тези данни от държавната машина, но също така да изискваме те да се предоставят по подразбиране от нови информационни системи и процеси. Само да се пуснат някакви таблици не стига, когато никой не отговаря за качеството им. Това виждаме при раковия регистър, например. Данни и сега има много, но голяма част са стари или неизползваеми. Най-големият проблем е, че се пускат когато министър благослови и чиновник благоволи, а не по винаги и по подразбиране. По тези неща трябва още работа. Качествени публични данни не са само в полза на обществото, но и на самата администрация – често чиновниците имат същите проблеми да получат информация от други институции, което пречи на самата държавна машина. Не по-малко важни са и данните на частни компании, които биха могли да създадат плодородна екосистема около себе си. За съжаление, малко са тези, които прозират ползата от нещо такова.

Каква е обратната връзка от публикациите ти? Освен похвали вероятно получаваш и хейт, заплахи?

Получавал съм заплахи – най-вече като пиша за антиваксърите и демографията. Хубавото е, че доста от обратната връзка включва искане за оригиналните данни. Най-яко е, че получавам съобщения за грешки във формулите или интерпретацията. Това означава, че хората наистина търсят, четат и проверяват. Тогава наистина може да се говори за нюансите в методологията и данните, защо съм взел определени компромиси и доколко те влияят на крайните изводи. Няма една или точна интерпретация и винаги е полезно да има дебат около тези неща. Разбира се, има и много първосигнални коментари и псувни като нещо не се хареса на някого, но не може да го обори. Като цяло обратната връзка е положителна. Особено като посочвам нещо лошо за държавата.

Каква е основната ти мотивация да продължаваш да пишеш и да си активен онлайн вече толкова години?

Активността ми отдавна е намаляла значително. Причините са много. Една от тях е, че ми отнема много повече време да подготвя отделна статия. По последната със сравнението на данните за въздуха работех почти година, например. Други – най-вече коментари по актуални събития – започват като текст в социалките, но като изпиша няколко параграфа ги местя в блога добавяйки полезни линкове и друга информация. Мотивацията да продължавам сякаш идва от това, че имам още какво да кажа в този формат. Понякога се случва да чуя нещо, което просто ме обижда на рационално ниво, както казваше един комик. Тогава прекарам два часа в теглене на таблици и сравнения на телефона и да пусна текст оборващ поредното популистко изказване или сензационно заглавие. Блогът ми позволява да го правя това, включително в доста дълга форма.

Пожеланието ти към нашите и твоите читатели?

Останете винаги критични и проверявайте, но най-вече и първо към своите позиции и презумпции. Най-лесно се оборва чуждото мнение – особено като се потърси нещо в нета, което подкрепя нашето. Важно е да сме мнителни към нещата, които ни звучат логично и ни се ще да споделим дори само по заглавието. Никой няма време да проверява всичко, но здравословният скептицизъм може да ни опази от много неслуки.

Можете да следите блогът на Боян Юруков тук.

И някои от последните му публикации:

Немската стратегия за детето и как се прилага

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Последвай ни и сподели:

Пукльовците – игра, която възпитава децата в екипност и еко мислене

Пукльовците

Ставрос и Ива са хора, на които им пука. Затова и ги харесваме и подкрепяме! Те разработват великолепна игра за деца 1-4 клас, която цели да възпитава у тях екипност и екологично мислене – Пукльовците.

Пукльовците са част от Промяната и как можете да ги подкрепите, като гласувате за тях – в края на това интервю.

Как възникна идеята за Пукльовците?

Аз съм баща на три деца и вдъхновението дойде имено от тях. Те бяха пленени от технологиите, които предлага съвременния свят. Обичаха да играят на дигитални игри, да гледат видео, да общуват дистанцирано със своите приятели. Но от друга страна тези технологии не им се отразяваха добре. Изолираха се от света, затваряха се в себе си, и най-вече се превръщаха в силни индивидуалисти. А това не ми харесваше. Стигнах до там, че забраних изцяло технологиите вкъщи. Но имах съпротиви. „Не тро̀ви отровата, а дозата“ е казал Парацелз. Тогава ми хрумна идеята да създам дигитална игра, която да пленява децата ми по същия силен начин, но вместо да ги прави асоциални, да стимулира директното общуване между тях и играта в екип. Така се появи прототипът на Пукльовците, който стана подарък за Коледа за класа на големия ми син. Играта се превърна в сензация в неговото училище, а аз – в звезда. В последствие научих, че има сериозен дефицит на умения за работа в екип у българските ученици и реших, че това трябва да се промени. Така с Ива Груева сформирахме екип и поставихме началото на Пукльовците (https://thepoppals.com) – дигитални образователни игри, които помагат на учителя да развива умения за работа в екип и да създава просоциални нагласи у своите ученици.

А що се отнася до името – Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински Пукльовци – хора, на които също им пука. Пука им за другите. Пука има за природата. Пука им за света като цяло. И Пукльовците правят това като се борят с различни екологични проблеми и насърчават децата ни да работят заедно – защото само заедно (работейки в екип) можем да донесем трайна положителна промяна в света.

Пукльовците


Кои са основните моменти в разработването на екипна игра за деца? И коибяха най-големите предизвикателства до момента?

Минахме през различни етапи при разработването на Пукльовците. Първо бяха прототипите. Те имаха за цел да валидират две неща – проблемът, който адресираме и решението, което предлагаме. Обратните връзки, които получихме от учителите, бяха изключително окуражаващи, но и поставяха сериозни изисквания към крайния продукт. Така минахме към втория етап – историята и визията на игрите. Задължително беше да включим екологични теми, защото вярвахме, че чрез тях ще можем по-лесно да създадем просоциални нагласи у децата на загриженост към другите и към света. Имахме много предизвикателства и с визията поради естеството на самите игри – децата се нареждат в кръг около таблета и съответно всички трябва да виждат еднакво добре. Така героите ни се превърнаха в аморфни същества, които от какъвто и ъгъл да гледаш, изглеждат много подобно. Спомням си с Нефтопукльото, първият ни герой, как питахме децата коя визия им харесва повече. Обратната връзка от учителите и децата винаги е била изключително важна за нас и ни е помагала много в нашия път. След историята и визията на Пукльовците – имахме инструмент за упражняване на екипната работа, но ни липсваше методика. Свързахме се с катедрите по „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет. Там работихме изключително успешно с Любка Алексиева, Людмила Зафирова, Анна Трошева и Далия Ал-Халил и създадохме методическо ръководство, което дава насоки на учителите как да анализират екипната работа на своите ученици и как да дават ефективни обратни връзки. Следващата стъпка беше да създадем игри, които да покрият учебния материал по математика от 1-ви до 4-ти клас. Сега разработваме платформа, която ще даде възможност на учителите да създават сами игри по всякакви предмети. Тя ще бъде налична през февруари 2020г. като ние се ангажираме да предоставяме ново съдържание (основно по български език) всеки месец.

Относно най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали – на първо място бих поставил учителите и страха от технологии. Често се срещаме с учители, които изпитват сериозни затруднения и се чувстват изключително некомфортно със всякакъв вид устройства, интернет и т.н. Ето защо ние доста се потрудихме да направим Пукльовците възможно най-лесни за ползване. Те не изискват интернет. Предоставят демо режим, в които учителите могат бързо да се ориентират относно правилата на игрите. Налични са множество ръководства и видео инструкции в интернет. Настройката и стартирането на игрите е максимално опростено и трае не повече от 1-2 минути. Направихме и много други неща, които имат за цел използването на Пукльовците от учителите да е максимално интуитивно. Второто най-голямо предизвикателство е натовареният график на учителите. Задължителната учебна програма не включва дейности, свързани с развитието на „меки“ умения у учениците (нещо, за което ние ще се борим за напред), а „свободното“ време на учителите е изключително малко. Поради тази причина ние разработихме готови сценарии, които учителите да следват, докато ползват Пукльовците. Създадохме методика, която да дава насоки за анализ на екипната работа от страна на учителите и подходи за даване на ефективна обратна връзка. Направихме така, че дейностите с Пукльовците изискват не повече от 20 – 30 минути учебно време на седмица. Последното е свързано и с разбирането ни, че технологиите трябва да се използват ограничено време и в защитена среда (под надзора на учител или родител). Също така обвързахме съдържанието на игрите с учебния материал по математика и български език, за да могат учителите да ги ползват и като средство за преговор и затвърждаване на знанията и уменията на учениците.

Колко игри имате вече – разкажи съвсем накратко за тях? (тук е хубаво даимаме визия с игрите)

Към момента имаме 4 игри. Играта за Нефтопукльовците е предназначена за най-малките (1-ви клас), защото упражнява събиране и изваждане до 100, а груповите задачи са много лесни (и в този ред на мисли груповата работа е значително улеснена). При тях екологичната тема е замърсяването на водите. Замърсяването на въздуха пък е проблемът, с който се борят Прахопукльовците. Тази игра упражнява таблицата за умножение и деление и е предназначена за 2-ри клас. Груповите задачи са доста по-сложни от тези при Нефтопукльовците и изискват повече сътрудничество между децата. Още по-трудни са груповите задачи при Боклупукльовците. Те са за деца от 3-ти клас и упражняват събиране и изваждане до 1000. Екологичната тема е разделното събиране и рециклиране на отпадъците. Най-трудна е играта за Торопукльовците. При нея децата четат с разбиране и сглобяват текстов пъзел, в който се търси обиколката или лицето на геометрична фигура. Екологичната тема е замърсяването на почвата.

В момента работим по последната си игра – Лесопукльовците. Нейното съдържание ще се определя от учителите посредством специално разработена платформа. Целта ни е да включим и други предмети от учебния план и най-вече български език. Тук екологичната тема е изсичането на горите и нуждата от залесяване.
Може да пробвате нашите игри на https://thepoppals.com/demo.

Има ли достатъчно готовност у вашите публики – учители и родители – давидят потенциала в подобен образователен проект? Има ли разбиране, чеможе да има учене и чрез игри, чрез електронни игри, каквато еПукльовците?

Относно учителите – има такива, които осъзнават проблема с липсата на умения за работа в екип и, както казваме ние, „им пука“. Те посрещат с голям ентусиазъм това, което правим, и използват Пукльовците ежеседмично. Именно те ни разказват множество истории, в които учениците им стават по-чувствителни към другите, обръщат внимание и адаптират своето поведение спрямо другите, опознават се помежду си, грижат се един за друг, помагат си и др. Има училища, в които голяма част от учителите са такива. Искаме да дадем пример със столичните 120ОУ, 90СОУ, 84ОУ, 145ОУ, 97СУ, ЧОУ „Св. София“, ЧОУ „Св. Климент Охридски“, както и със СУ „Иван Вазов“ от гр. Нова Загора, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Стефан Караджа“ от гр. Добрич. За съжаление често срещаме и учители, които не осъзнават, че на нашите деца им липсват дори базови умения за работа в екип. Когато ги попитаме какъв процент от българските ученици на възраст 15 и 16 години имат отлични умения за колективно решаване на проблеми, чуваме отговори като „50%“ или „60%“. А програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че България е на едно от последните места със скромните 2%. Разбира се има и учители, които осъзнават проблема, но не правят нищо. Имено с тях ни е най-трудно да работим и често работата с тях води до разочарование.

Относно родителите – най-честата съпротива, с която се сблъскваме, е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах и в началото на интервюто, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца. Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 5 – 10 минути на седмица и само в защитена среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене, родителите се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза.


Представи ни и екипа?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състои от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.


Участвате в Промяната – как всеки, който чете това интервю, може да виподкрепи и до кога?

Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на „меки“ (или „житейски“) умения (като критично мислене, екипна работа, решаване на конфликти, творческо мислене и т.н.) и да развиват просоциални нагласи (на загриженост към другите и към света) – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Това може да направите като гласувате за нас, Пукльовците, между 14-ти януари и 4-ти февруари на страницата на ПРОМЯНАТА (https://nova.bg/promyanata). Благодарим! Дотогава може да ни следите във Фейсбук на https://facebook.com/thepoppals или в Инстаграм на https://www.instagram.com/thepoppals.

Последвай ни и сподели:

Uspelite.bg – интервю с Венелин Добрев

Венелин Добрев

Как се зароди идеята за УСПЕЛИТЕ?

Идеята се роди като всички хубави неща – на по чаша бира. Една февруарска вечер през 2013-та се бяхме събрали с приятели да се видим в родната Стара Загора. Тогава всеки учеше някъде другаде – аз бях във Варна, една част от моите близки хора бяха в София, а други – във Велико Търново. Седнахме да се видим и лека-полека темата отиде към това дали има смисъл да оставаме в България. Една част от хората твърдяха, че тук не може да се успее. Аз твърдях, че може. И така след повечко бири и на инат създадох страницата „Младите успели българи“, за да разказваме историите на хора, които успяват в България. И показахме, че може. Между другото, всички, които участваха в спора в онази зимна вечер в момента са в България и са успешно реализирани в различни професионални области.

Кои (екип) го стартирахте?

Започнах сам, но много непостоянно. След това се включи Александър Хинков, а по-късно Калоян Гаджев и Ирина Христова. Иринка вече не е толкова активна, но пък към нас се присъедини Добрин Йорданов. Това сме съоснователите на uspelite.bg днес. Искам да подчертая, че всеки човек, който е бил част от нашия екип е оставил своята следа. За мен е много радващо, че има много бивши членове на екипа, които са част от различни големи медии в страната и виждам, че мисията на uspelite.bg е останал у тях и до ден днешен.

Възможно е да съществува позитивна родна медия, вие го доказвате. Кои са най-предизвикателните моменти в развитието на подобен проект?

Ние работим основно с доброволци, което означава, че през известно време екипът ни се обновява. Растем устойчиво, но със сигурност можем и много по-добре. Всеки, който иска да ни подкрепи може да го направи в платформата Patreon ето тук: https://www.patreon.com/uspelite

Лично за теб какво е УСПЕЛИТЕ?

Мисия. Смисъл. Перспектива за по-добро бъдеще.

Доколко важна е онлайн средата за активизма и защитата на различни каузи и лично за теб доколко е подкрепяща и водеща те в твоите важни каузи?

Мисля, че онлайн средата е инструмент и може да се ползва за добри и лоши цели. Ние умело използвахме социалните мрежи за кампанията ни за по-добре медийна среда „рЕмисия Новини“ през 2016-та година. Постигнахме своята цел тогава – в национален ефир за дълго време намери своето място изцяло положителна емисия новини. Нещата се промениха оттогава. Подготвяме нови неща, за които ще се чуе съвсем скоро.

Работиш по различни проекти, разкажи за някой/и от тях накратко 🙂

Към момента фокусът ми е изцяло върху uspelite.bg. Нещо, което си струва да спомена е развитието на сайта otbaba.bg, в който могат да бъдат закупени ръчно направени терлици от български баби. Там в също сме в процес на надграждане. Ако искате да следите развитието на проекта можете да се абонирате в сайта.

Пожеланието ти към УСПЕЛИТЕ?

Често се шегуваме, че искаме Успелите да станат Преуспелите (на три морета!). Пожеланието ми е никога да не изневеряваме на себе си и да следваме своите цели успешно. А за момента те са две – да станем най-четеният уеб сайт в България и да приложим нашия модел и в други страни. Има нужда от това.

И към теб самия?

Да съм здрав и хората, които обичам да са здрави също. Заобиколен съм от невероятни хора – имам чудесна приятелка, прекрасно семейство и наистина невероятни приятели. Това е богатство, което бих пожелал на всеки.

Последвай ни и сподели:

Електронната търговия в България с мощно събитие в Русе – eCA Conference 2019

Какво предстои през юни в Русе?

През юни в Русе, за два дни ще се опитаме да превърнем града в eCommerce столицата на България. На нашата четвърта ежегодна конференция – eCommere Academy Conference – ще присъстват повече от 25 български и международни лектори, ще има уникално експо с над 30 изложители, ъгъл за демонстрация на заснемане на продукти и лайфстайл сесии, видео зона за интервюта и кратки видео клипове, както и други изненади. Очакваме повече от 400 посетители, като част от тях ще са от северната ни съседка Румъния.

Кои ще са акцентите?

Акценти в събитието ще са продажбите на съседни държави и маркетплейс платформи като eBya и Amazon. Ще си говорим за теми като онлайн плащания, Наредба 18, логистика на стоки, клиентско обслужване и много други. Най-важните теми, които лично аз бих открил са инфлуенс маркетинг и как той може да работи за електронната търговия и глобалните тенденции в продажбите, тъй като за да бъде успешен един онлайн търговец дори у нас, той трябва да свери часовника си със ставащото на водещите пазари.

Кой е поканен да присъства и за кого това събитие е задължително?

Събитието е задължително за всеки вече развиващ електронен бизнес. То ще му помогне както да разшири мирогледа си и да научи нови неща, но също така ще му предостави контакти с много международни партньори, които биха могли да издигнат бизнеса му на следващото ниво. Събитието е много подходящо и за традиционни бизнеси, които все още не се занимават с продажби от разстояние. Полезността за тях ще бъде в това, да научат повече за възможностите на този тип дейност и да им помогне да изберат най-правилната стратегия за старт.

Как се промени електронната търговия в последните 2-3 години?

У нас електронната търговия през последните години отбелязва ръст. Хората вече се доверяват на този канал и виждаме как все повече бизнеси се пренасят в него. Това е напълно разбираемо, защото електронната търговия пести най-ценния човешки ресурс – времето. Ръстът е породен и от повишената дигитална култура на повече от фирмите у нас. Те вече успешно или изграждат свои собствени екипи за работа в дигитална среда или се доверяват на специалисти и агенции. Все по-често виждаме и бизнеси, допитващи се до консултанти, които да изградят цялостната им онлайн стратегия.

Има ли специфики за България по твои наблюдения?

Българският пазар си има своите специфики, които са си силно традиционни. Въпреки доверието към самото онлайн пазаруваме, ние все още сме си мнителни и искаме да изпробваме продуктите преди да ги заплатим – око да види, ръка да пипне. Друга характерна черта за нашия пазар е плащането в брой, което съществува на изключително малко места по света. Освен тези особености, електронната търговия е еднаква навсякъде и се подчинява на едни и същи правила и норми. Потребителят трябва да е емоционално удовлетворен от взаимодействието с нас, за да се превърне в лоялен клиент. eCommerce по-скоро вече се разглежда като emotional commerce.

Последвай ни и сподели:

Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

Последвай ни и сподели:

За Уикипедия и свободното знание – разговор със Спасимир Пилев

Спасимир Пилев

Как Спасимир се оказа Уикипедианец?
Бях в 12. клас и исках да напиша нещо, да оправя някоя грешка. Нерядко и аз самият правих грешки, но с времето научих доста неща как е правилно да се правят. Разбира се, винаги има какво ново да се научи, а това е най-хубавото.

Какво те привлича в това да си редактор в Уикипедия? Вероятно за много хора това доброволстване е странно занимание – какво ти носи на теб?

Уикипедия е свободна, навярно някои хора ги плаши това и първата реакция е – ама значи всеки може да си пише каквото иска и да има глупости, независимо, че почти ежедневно ползват информация от нея. Всъщност всичко се вижда в реално време от всекии и бързо се премахват експериментите. Точно благодарение на тази свобода и аз допринасям в Уикипедия. Възможността да напишеш няколко думи за нещо непознато до този момент или за човек, който е малко известен, но покрива значимост, за да има статия в енциклопедията, е страхотно. Благодарение на писането ми в Уикипедия, през последното десетилетие научих изключително много и имах възможност да се срещна с десетки хора с интересни занимания. Всъщност това все още продължава.
Да дадеш нещо на обществото, иначе какъв е смисълът. Все се питам – дали богатите общества могат да си позволят повече да доброволстват или доброволчеството спомага за формирането на богатите общества. Времето, което отделя всеки човек да напише нещо в Уикипедия винаги е благодатно, защото се научава нещо ново и все някой някога е благодарен за това, дори и в много голяма степен да не достига до автора. Но все пак не това е целта.

Когато пишеш как подбираш темите, по които да работиш в Уикипедия?

Не разбирам от всичко, позволявам си да пиша най-често по теми свързани с география, история, култура. Най-важното е да има достоверна информация – енциклопедии, справочници, книги, научни или научнопопулярни списания, интернет. След това да ми стане интересно за даденото място, събитие или личност. После е лесно. В последно време пиша повече статии за хора. Актьори/актриси, музиканти, художници, учени. Съответно не обичам да пиша за политици и „новоизгряващи звезди“. Предизвикателство е да се пише за живи хора, защото трябва много да се внимава. Като цяло списъкът с желаните статии, които трябва да се напишат е безкраен, но това му е чарът – да се попълва малко по малко.

Ти си човекът, който въвежда много информация от Архивите в Уикипедия – защо е ценно и важно това за всички?

Сътрудничеството между Държавна агенция „Архиви“ и Уикипедия е изключително благоприятно за попълване на съдържанието с достоверна информация и илюстрирането й. Представете си как до преди четвърт век тези документи са били достояние за много тесен кръг историци, днес достъпът до тях е напълно свободен и можем да ги използваме за илюстриране на статии в Уикипедия, за да достигат до хора от цял свят. Това сътрудничество започна през 2012 г. и от тогава доброволно сме дигитализирали над 12 000 документа, най-често снимки. Използват се за илюстриране на над 3000 статии на 80 езика и достигат до над 3,5 – 4 млн. читатели всеки месец. Но от там ползваме и информация за писане на нови статии или за разширяване на вече създадени. Държавните архиви съхраняват паметта на държавата и нацията и е ценно богатство.

Дигиталнизацията на знанието и свободното знание – как вървят ръка за ръка? Странно ми е как някои хора си мислят, че не забелязват процесите свързани с все по-голямата употреба на технологии за комуникация, информация и т.н. Това няма да ни подмине и колкото по-достъпни са знанието, науката, образованието и културата в дигиталният свят, толкова по-добре за ограничаване на губенето на време и фалшиви новини. Другото, което не ми харесва е мисленето на много хора, че това ще измести книгите, културните събития, образованието ще се окалпазани. Всъщност наблюдаваме точно обратното. Нито книгите са изчезнали, нито хората са спрели да ходят на театър, кино, концерти. За образованието един от проблемите е липсата на желание да се използват големите възможности на технологиите. Уикипедия няма за цел „да убие книгите“, напротив – помага информацията да достигне до повече хора, по-бързо и да им свърши работа. Каква ще бъде информацията зависи от нас самите.

Какво пожелаваш на всеки, които насърчен от това интервю ще опита да пише и допринася за Уикипедия? 

Да не се страхува, че може да сгреши и да бъде търпелив(а). Да подбере достоверна информация и да не се отказва. Да пишеш в Уикипедия е като да посадиш дърво или да направиш добро – остава за обществото и поколенията. 

Последвай ни и сподели:

Емил Марков за дигиталното от преди да бе толкова модерно, та до днес и за това какво е нужно да си добър дизайнер в бонус

Емил Марков

Как Емо се докосна до дигиталното? Имаше ли предчувствие, че ще е любов Голяма?

Беше поредица от моменти.

Първият ми досег с компютър изобщо беше през 1988 година в Яница в Елхово, където моят приятел – блестящият моден дизайнер Куман Сталев, проектираше орнаменти и шарки за какви ли не страхотни плетива, подреждайки едри пиксели на някаква огромна машина.

Две години по-късно в един мръсен квартален мадридски бар се запознах с един дребен тип. Оказа се, че той е Абел Бело – един от първите дигитални артисти в Европа и преподавател по компютърна грамотност в тамошната Художествена академия. Между бира и бира, ме нави и завърших целия курс. Компютрите бяха Амстрад без твърд диск и две големи флопита от по пет инча и нещо със заключалки.

После си купих за цената на една кола на старо първия компютър, който стоя като лампа на масата ми за рисуване половин година и единствената програма, която ползвах беше един курс за обучение по машинопис. Оттогава пиша с десет пръста и без да гледам клавиатурата.

После с един друг приятел – в момента – специалист в 3D мапинга и всякакви дигитални и традиционни арт инсталации и пърформанси Христо Гелов, който по онова време също се беше сдобил с първия си компютър, започнахме една телефонна любов и така по телефона се научихме да форматираме дискове, да записваме почти без страх файлове, да инсталираме страшни работи и да ги използваме, за да се прехранваме.

За пръв път се почувствах истински в дигитален свят на заглавната страница на Altavista през 1995 и на фиестата с машини за RV и био-енергийни шейкове на една гара в Мадрид през същата година. Тогава разбрах, че светът вече е друг.

Нямах предчувствие. Стана по случайност и от само себе си. Тези логични случайности, които не ни дават мира цял живот.

…………………………………………………………..

Днес къде е Емо в дигиталното?

…………………………………………………………..

Някъде из облака.

Толкова бързо се променя всичко това, че вече не знам. Стана част от мен и не мисля за мястото си в него. Опитвам се да се актуализирам в конгломерата от тенденции, приложения, хардуер, но смятам, че е невъзможно да огледаш, попиеш, пипнеш и ползваш всичко. Светът около нас е огромен и продължава да се раздува. Очаквам да не гръмне скоро.

За дизайн и илюстрация ползвам стандартните приложения по навик и заради удобството, което внушават. В момента на генериране и набелязване на идеята и за реализация на конкретни графики и специфичен ретуш и ефекти все повече ползвам мобилни приложения.

…………………………………………………………..

Какво са/бяха блоговете за теб? Имаше няколко и то все чудни

…………………………………………………………..

Блоговете бяха момент на откровение.

Имах толкова много различни неща да споделям с другите, че допуснах грешката да ги разделя по платформи и теми. Беше обсесивно-компулсивен импулс и концептуален лапсус. Когато си дадох сметка, че всъщност архивирам мисли и картинки по специфични характеристики, зарязах всичко.

Социалните мрежи също помогнаха за отесняване на територията на персоналните блогове и отчуждаването на останалите в корпоративната нива.

Лайфстайл блоговете не ме интересуват, защото ги смятам за жалко колелце в машината за масова консумация.

Може би някой ден пак ще имам потребност. Ще видим.

…………………………………………………………..

Как дизайнът за уеб е различен? С какво Интернет промени дизайна?

…………………………………………………………..

Уеб дизайнът не е различен.

Това е краткият отговор. За дългия отговор се пишат книги.

За дизайна е необходимо да имаш добър вкус, специфична подготовка, дисциплина и огромно желание да не спиш нощем.

Смятам, че интернет не промени дизайна, а го разшири жанрово и естетически. Предното оставя място за безкрайни интерпретации, но смятам, че например, оформлението на книгите днес, би било различно, ако не беше влиянието на тенденциите, които минават на вълни, прекосявайки интернет пространството, през сетивата и мисълта ни.

Днес звездите в дизайна, блестят за малко.

…………………………………………………………..

Съветът ти към дизайнерите, които сега са в началото на пътя си – какво да не пропуснат, кое е важното?

…………………………………………………………..

Най-важното според мен е да не забравят никога, че всичко, в който и да е жанр на дизайна, започва на един лист хартия с един молив и едно парче гума. Да пазят тези листи.

Другото е въпрос на обстоятелства и време.

…………………………………………………………..

Последвай ни и сподели:

Създателите: Момчил Марчев за оптимизацията и репутацията онлайн

Момчил Mapчeв e създател на HDMC (Human Digital Marketing and Communications и Digital Extreme). www.eXtremeSEO.net e cпeциaлизиpaният мy фиpмeн caйт зa SEO – oптимизaция нa caйт, a двa – www.serm.bg и www.digitalpr.bg пъĸ засягат тeмaтa зa yпpaвлeниe нa oнлaйн peпyтaция, oблacт, в ĸoятo ce чyвcтвa пионер в Бългapия. Eдин пo-paзличeн изĸaз зa дигитaлния мapĸeтинг cтaвa нa caйтa мy www.inboundmarketing.bg, a мoжe би нaй-пpaĸтичния yчeбниĸ зa бpaнд мeниджмънт е на www.digitalagency.bg. B областта нa интepнeт peĸлaмa e поставен пъĸ caйтa мy www.extreme-advertising.com c пoлeзeн блoг пo тeмaтa, за начинаещи и напреднали.

Разкажи ни за това как ти самият откри Интернет? Нещо любопитно от първите ти сърфирания онлайн?
Ами как, с модем стандарт V.92 мисля беше, иначе казано с DialUp връзка (смее се). Още си спомням „пиу пиу, мяу мяу“ – звука на връзването на модема и радостта като тръгне прогрес бара на зареждането на някой сайт. По същото време при батковците борчаги висяха по ластиците на Адидас-ите едни тухли единички – мобифони и „джъткаха“ по главната (пак се смее). Аналогов свят, БТК и ДигСис стори, всеки сетне после пускаше кабели (в дивната ранна демокрация) по шахтите на родния телеком, появиха се LAN- овете, жици се протягаха м/у блоковете. Така бързо страната се нареди сред водещите в Европа по скорост на нета, нацията стана техническа „с дълги и цели проводници“.

М/у другото Интернет е влязъл в България от Варна за разочарование може би на всички столичани – факт. Ето още малко история – https://bit.ly/2F6CUVv

Интернет залите бяха хит вече, народът се социализираше бурно в Интернет от средата на деветдесетте. Там някъде и аз, с някакви студентски джобни вдигнах сърфа.

Как това (Интернет, сайтовете, съдържанието, оптимизацията, репутацията) се превърна в твоя професия и в бизнес?

Професионално от 1999-та 2000-та започнах да се качвам на по-големите вълни на сърфа . Запалих се веднага по уеб дизайна и започнах сериозно 2002-2003 – та. Потънах в девелоперската професията и тя ме погълна, връщане назад нямаше. Дойдоха съвсем големите вълни …

После се запознах с Оги Младенов, SEO (оптимизация за търсачки) беше апокрифна дисциплина в България, това е второто нещо, по което се запалих, даже влюбих. 2004-та – 2005-та да е било. Така започнахме да вкарваме през търсачките посетители на сайтовете. При мен поне, доста след това се разви като услуга организирането на класически, интернет, рекламни кампании за клиенти.

Започнаха около да се появяват читави форуми, семинари, конференции, където да се срещаме, развиваме, обменяме опит. Тръгнаха и първите обучения в областта на уеб дизайна и интернет рекламата.

После социалните мрежи взривиха всичко, направиха средата динамична и така се дигитализирахме окончателно.

2008-ма направих първи постъпки като пионер в България в управлението на онлайн репутация (ORM). Трудна дисциплина, доста хаби емоционален и психически ресурс, трябва да си доста балансиран човек и с много добър личен тайм и здравен мениджмънт, за да издържаш без корабокрушения (смее се).

Най-големите предизвикателства пред теб днес, след толкова години занимания в дигиталното?

Ами най-голямото предизвикателство остана мениджмънта на хора, неща като делегиране на отговорности, хед-хънтване на добри специалисти и тяхното задържане и постоянно мотивиране.

Създаване на правилна, работеща структура от акаунт мениджъри, за по-добро и пълноценно обслужване на клиентите.

Селс отдел за студени контакти и разширяване на клиентска маса ми е директно, пряко предизвикателство за новата година. Смяната на офиса в посока CampusX вече е в ход от понеделник. Време беше да влезем в сграда с винил и стъкло (смее се). Ще е добре да се възползваме от добрият бизнес климат в новия район.

Със сигурност има и неща, дето ще ме пресрещнат в движение и не подозирам за тях, времената и хората и нравите продължават да ме изненадват. Добре е да не е прихващане от ракета Томахоук, а от повечко неща с + измерение.

Лично за теб как преминава един нормален работен ден?

Ами аз съм си известен, че не съм по нормалностите, не обичам да съм в плато, та дори то да е комфортно и сигурно. Все си скроявам по някоя щуротия, превземам върхове, вълнувам се, уча, опитвам, „падам / ставам“. SEO е вечен технически ориентиран експеримент, ORM е вече социален експеримент, богато ми е менюто. Е, има и пресолени и пре-пикантни манджи, но често има и хайвер и трюфели обаче (смее се). Да, като си гледам ЕГН-то време е да се кротвам … и да мина на проверени само рецепти … ще видим тая работа …

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Иска баланс и тайм мениджмънт дяволски добър, за да идеш на върха и да се задържиш там. Иска комплекс от познания и непрекъснато четене, експерименти и луда страст тая работа в сферата на дигиталния маркетинг и PR. Обща култура, категорично доста над средното и ежедневна профилактика на чувства и емоции, има си моменти да ти се крещи, а няма как (смее се).

Професията ни е супер рискова за „прегаряне“, ако не почиваш правилно, ако не делегираш отговорности правилно, ако не правиш точните партньорства, бум! Ама си заслужава, много е яко, много!

Какви три съвета би дал на хора, които сега планират да стартират свой онлайн бизнес?

Интернет предприемач вече е много огромна сфера. Нашето с диджитъл маркетинга, електронна търговия, дропшипинг, то вече само по себе си е море без дъно.
Не знам от къде да започна да ръся разум, рецепти и препоръки (смее се).
Таргетирай ясно въпроса моля те, нали си ми приятелка (смее се).

За дигиталните маркетолози:

– подгответе се, че ще се учите цял живот; без обща култура, само техники и опити, технократщина, няма да стане;

– адска дисциплина, особено ако поведете колектив след себе си, което при растеж е неизбежно; внимание с кадрите, намаляват, ценете си хората, мотивирайте, не манипулирайте – средата е Human Digital

– хипербаланс м/у отделите – селс, криейтив, маркетинг и комуникации … и поменете „няма лоши войници, има лоши командири“, така помни историята.

Последвай ни и сподели: