Борис Луканов: Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“

Борис Луканов е сред много интересните дигитални хора. Той е експерт по маркетинг, реклама, връзки с обществеността, комуникации и медии. Заемал е мениджърски позиции в агенции за ПР, реклама и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бил е лектор по Публични комуникации към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, има сериозен опит и в журналистиката. Ръководил е отдел „Нови медии“ на БНТ. Съосновател на ITraining (http://itraining.bg) – компания за IT обучение, основно в сферата на Microsoft технологиите.

Занимава се активно с консултации в сферата на дигиталния маркетинг, интернет реклама, уеб комуникации, онлайн ПР, нови медии и ORM. Най-популярният му сайт е Boris Domain – The Marketing Creative Space (http://www.borisloukanov.com/ ).

Журира в конкурса Сайт на годината. Винаги усмихнат и силен активист за промяна в обществото ни, с великолепно, остро чувство за хумор, за справедливост и безпощадна критика.

Борис Луканов

Как се променя средата ни благодарение на социалните мрежи? И защо българите сякаш сме доста податливи на дезинформация и пропаганда онлайн?

Преди повече 90 години в знаменитата си книга „Пропагандата“ Едуард Бернайс изследва ролята на масмедиите, относно влиянието им върху общественото мнение и скритата сила на манипулацията:

„Съзнателната и интелигентна манипулация на навиците и мненията на масите е важен елемент в обществото… Ние сме ръководени, нашите умове са моделирани, нашите вкусове са формирани, нашите идеи са внушавани, до голяма степен от хора, за които никога не сме чували…“

Т.нар. Fake News не са нов феномен. Фалшиви новини, сензационни заглавия, жълти медии, пристрастни вестници, необективни журналисти, дезинформиращи публикации, манипулиращи истината издания винаги е имало, още от първите години на модерната журналистика. Но да, те са един нов вид идеологически конструкции в публичната среда. Те са рефлексия от новата студена/хибридна война в началото на XXI век и на все по-разгарящото се идейно и политическо противопоставяне, на което сме свидетели днес, със закономерните му проекции и във виртуалния свят.

Най-мощната революция в света на комуникацията от Гутенберг насам беше дигиталната революция, случваща се последните 20 години. Странното обаче е, че тя направи достигането до истината не по-лесно, а по-трудно.

Днес живеем в океан от информация и дезинформация, които ни заливат ежеминутно и повсеместно. Новинарски агрегатори, уеб медии, блогове, самозвани анализатори, некомпетентни коментатори, открити провокатори, „граждански журналисти“ навлязоха безцеремонно в територията на традиционните, утвърдени медии и започнаха жестоко да се конкурират с тях за спечелване на общественото внимание. Много често в интернет замаскирана неинформираност се представя за новина, размиват се границите между обективната журналистика, пропагандата, личната промоция и чистото медийно забавление. Социалните медии свеждат сложни социални предизвикателства до елементарни мобилизиращи слогани, които отекват в ехо стаите на хората с еднакви възгледи, вместо да ангажират с убеждаване, диалог или постигане на консенсус.

И всичко това е характерно и се случва в световен мащаб. Така че не бих казал, че у нас ситуацията е много по-различна или че българите са по-податливи на онлайн дезинформация и пропаганда. Да, има и специфики разбира се…Според някои изследвания в държавите с най-добра образователна система, като Финландия например, влиянието като цяло и негативното въздействие на фалшивите новини в обществото е на най-ниско ниво.

А как бизнесът се променя в следствие на тези технологични промени? Успява ли да настигне случващото се?

Все още в България има доста негативни примери в онлайн бизнеса, свързани с познатото за БГ народопсихологията схващане, „а бе за какво да плащам на разни специалисти, тука има едно момче, племенник на шефа,(или една секретарка) дето може да я свърши тая работа“. И обикновено работата е свършена…плачевно, а всички в социалните мрежи започват да се подиграват с компанията, така тя губи от авторитета си пред потребителите, дори и това, което произвежда или предоставя като услуги, да е на добро ниво.

Друг е въпросът, че за съжаление, напоследък в България се нароиха доста псевдо агенции за дигитален и social media маркетинг и саморасли „маркетинг гурута“ и „бизнес коучове“, които са, меко казано, твърде далеч от професионалните стандарти в бранша, някои практикуват „black hat“ или „сиви“ маркетинг техники и обикновено в крайна сметка клиентите, които са успели да привлекат, остават разочаровани към дигиталния маркетинг като цяло. И това хвърля сянка върху целия бранш в България, където със сигурност има специалисти и агенции с професионални качества на световно ниво.

Важно е да се отбележи и друга тенденция – все повече маркетолози започват да осъзнават, че имат нужда и от технически познания в областта на интернет технологиите, по-високо ниво на дигитална компетентност, и съответно, не малка част от IT-специалистите, уеб девелопърите и онлайн бизнес консултантите стигат до извода, че за да са конкурентноспособни на пазара, задължително трябва да се образоват и в сферата на интегрираните маркетингови комуникации, да обогатят познанията си за класическия маркетинг и неговите закони. Повечето от тях са валидни още от златните години на традиционния маркетинг и реклама до ден днешен.

Борис Луканов и Жюстин Томс на Награждаването на Сайт на годината 2019

Ако е нужно да дадеш три съвета към бизнеса, валидни за днешния ден, кои биха били?

Преди време имах удоволствието да се запозная с един от най-големите копирайтъри в съвременната история на маркетинга – Дрейтън Бърд. На семинара му в България му зададоха въпрос какви качества трябва да притежава един маркетинг специалист, за да е успешен в бизнеса, и неговият отговор беше: „Трябва да притежава голяма обща култура и разностранни интереси – да познава историята, литературата, културата… да следи кое е актуално днес, кое е било вчера… Ако един маркетолог или копирайтър чете единствено и само книги и статии за маркетинг и реклама, Господ да му е на помощ!“

Относно съвети…нямам самочувствието на някакъв бизнес „коуч/гуру“, но по отношение на маркетинга бих споделил следното:“

Маркетинг комуникацията на компаниите/брандовете трябва, да е съобразена с тяхната аудитория, да познават своите потребители и да създават съдържанието си на базата на техните демографски и психографски особености. Ако публиката е разнородна, да създават различно съдържание за всеки сегмент от аудиторията.

Маркетинг контентът използван в бизнес комуникацията трябва да е свързан по някакъв начин с компанията/бранда, с техните ценности и философия.

В дигиталния свят компаниите/брандовете трябва да говорят, да общуват с потребителите си на човешки език. Често се говори напоследък, че когато комуникираме в интернет като компания, трябва да забравим правилата на B2B или B2C подхода, в социалните медии господства H2H (Human to Human) като комуникационен модел.

Посланията на компаниите/брандовете трябва да носят в себе си емоционален заряд, Над 90% от превърналите се във вайръл контент маркетинг материали, са насочени повече към емоциите, отколкото към рационалното в човешката същност.

Всички изследвания, които са правени в последните десетилетия за мотивацията на дадено действие, водещо към покупка или някакъв тип конверсия, показват убедително, че то е почти изцяло емоционално инспирирано. Хората правят покупките си емоционално, а после, понякога дори и неосъзнато, търсят рационални доводи, за да обосноват емоционалната си стъпка. Но за да се предизвика желаната конверсия е нужна преди това доста работа и проучвания, анализ на данни и информация, които от своя страна са изцяло рационални в същността си. Маркетинговия процес е изграден на рационални основи, но без креативен „двигател”, който да въздейства емоционално на точните хора, не може да функционира ефективно. Скоро попаднах на много силен Mission statement на една криейтив агенция, в който се казваше: “Ideas that Ignite Emotions are Ideas that Ignite Business Decisions In A Numb World!”

Ти самият как учиш и къде следиш случващото се в дигиталните комуникации? Кои книга, блог, подкаст, би препоръчал на феновете на Създателите?

Фийдът ми винаги е препълнен. Следя и чета стотици онлайн медии, лични сайтове, Twitter акаунти, Youtube канали, подкасти, разделени по различни категории. Имам някаква мания да търся и откривам новото, което се случва в сферите, от които се интересувам… Да отлича само няколко е твърде непосилна задача за мен.

Все пак бих препоръчал едни от най-актуалните и ценни източници на информация в сферата на технологиите, дигиталния маркетинг и онлайн бизнеса в момента:

Digital Trends: www.digitaltrends.com

Techmeme: www.techmeme.com

В блога ми също има голям списък от любими сайтове, макар, че признавам, напоследък почти не съм го ъпдейтвал: https://www.borisloukanov.com/mcm2-0/blogroll-boris-domain/

А специално по-младите колеги, вдъхновени от т.нар.“Growth hacking”и други подобни модерни напоследък концепции, бих ги посъветвал, да не загърбват наследството на класическия маркетинг и реклама, автори и култови маркетинг специалисти като Филип Котлър, Ал Рийс, Дрейтън Бърд, Серджо Зийман, , Жак Сегела, Дейвид Огилви, Сет Годин и мн.др. Стъпвайки като основа на техните знания и опит в маркетинга от близкото минало, ще им е много по-лесно да успеят и в бизнеса на бъдещето.

Пожеланието ти към онлайн общността в България?

Първото ми пожелание е към „Създателите“ – желая ви успех с този страхотен проект! Развивайте го, защото идеята е чудесна. Аз (като и историк) вярвам, че историята е изключително важна за развитието на едно общество. Без историческата база и натрупвания трудно се гради настоящето, и още по-трудно се създава бъдещето. Това важи с пълна сила и за бизнеса. Историята и настоящето на българския интернет, на българския онлайн бизнес трябва да бъде разказвана, обогатявана и съхранявана. Бих се радвал много да прочета интервюта, спомени, статии на някои от пионерите на родния интернет бранш, които поставиха основите му през 90-те години на миналия век. Те заслужават внимание и уважение, а и би било любопитно на мнозина, каква е тяхната лична съдба и професионално развитие през годините, тяхната гледна точка за периодите, през които премина българската интернет общност и онлайн бизнес, за трендовете, които се променяха през това време и днешните им актуални измерения, за тяхната визия за бъдещето.

А по отношение на т.нар. българска онлайн общност. От доста време в главата ми се въртят по-скоро малко мрачни мисли….
Достъпните интернет платформи и социалните медии, като че ли капсулираха хората в някакви затворени онлайн общности, своеобразни виртуални секти от фанатици, вместо да им помогнат да отворят съзнанието си, да приемат света в цялата му пъстрота и разнообразие, да разширят и обогатят собствения си мироглед, да спечелят нови приятели, но не на базата на тяхната принадлежност към определени идеи, убеждения и политически субекти, а според човешката им стойност и нивото на интелекта им. Воюваме като талибани с различното мнение, блокираме и „ънфренд-ваме“ всички които не споделят нашето, а ако не успеем да намерим „своята си секта“, предпочитаме да мълчим, заради страха от социална (в случая социално-виртуална) изолация и маргинализация…

Всъщност истината е, че докато мислим по манихейски модел, плоско-двуизмерно, според обидни за интелигентността ни, елементарни конструкти, докато робуваме на прашасали иделогеми и не излезем извън рамките на фанатизма в мисленето, няма да имаме шанса да живеем в хармония със света вън от нас и със собствената ни вътрешна ценностна система.
Искрено се надявам, все повече хора в България да осъзнаят всичко това и да се замислят…Нуждаем се наистина от повече от open mind хора и „дигитални оптимисти“ (като вас)!

Интервюто взе Жюстин Томс


Благодарим на Борис Луканов за силното интервю, за милите думи и от все сърце пожелаваме да е все такъв прекрасен!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Христо Атанасов: В бъдеще ще има нужда само от Създатели

Христо Атанасов

Христо Атанасов е един от много интересните експерти дигитален маркетинг със специализация в продажбите и оптимизация на процесите. Живее и работи в Русе, но клиентите му са от цяла България и цял свят. В интервюто с него – малко повече подробности от наситения му професионален опит.

Кажи ни как и от кога се занимаваш с дигиталната среда, с какви проекти започна навремето и къде си сега?

С дигиталната среда се занимавам от 2008-ма година. Тогава работех за една инвеститорска фирма и разбирането ми за “дигиталната среда” се ограничаваше предимно в това, че трябва да се направи сайт, Google AdWords и сайтовете за недвижими имоти. 🙂 Още в началото на 2009 този бизнес приключи заради кризата и аз започнах работа като Маркетинг Мениджър в една голяма национална верига за телекомуникации. Там започнах да навлизам в средата, да правя множество контакти и реално да се уча. През 2012 започнах агенцията WeKnowHow, която през готините е работила за редица български и международни брандове като Dell, Volvo Trucks, Knauf, Opticlasa, Hippoland, Paradise Center и много други. 

В последствие преместих фокуса си основно върху цялостно маректинг обслужване и консултантска дейност свързана с маркетинг стратегия и бизнес развитие. 

Най-новият проект, който сме си поставили за цел да развием в момента е маркетинг агенция с дистрибутиран екип, който да работи предимно за чуждестранни клиенти и български компании, които искат да излязат на световния пазар. Смятам, че в бъдеще (и то не много далечно) никой няма да работи в офис и никой няма да получава заплата, а ще получава заплащане пряко свързано с ползата, която носи докато работи откъдето и когато си поиска. И това не е някаква странна концепция. В днешно време вече има огромни компании с по над 1000 служители, които работят изцяло дистрибутирано и без никакви офиси. Същевременно изкуствения интелект и автоматизациите навлизат все повече и повече в ежедневието ни и скоро няма да има нужда от никакви хора, които да вършат някаква заучена работа по цял ден на едно място. Напротив – ще има нужда само от “Създатели”, ако ми позволите да се заиграя с името на проекта :). И колкото по-скоро хората осъзнаят това, толкова по-добре за тях.

Имаме ли добра екосистема в digital в България, която адекватно да дава на бизнеса подкрепа в дигитализацията му, дигиталните продажби, сайтове, маркетинг?

Аз лично смятам, че има. Екосистемата се създава от хората, а в България има страхотни специалисти и експерти в почти всяка дигитална област. Разбира се има и “гнили ябълки”, но това е просто факт във всички области на живота. Ако трябва да съм напълно откровен, проблемът не е дали има екосистема, а зрялостта на бизнеса. Все още огромна част от малкия и среден бизнес няма разбиране какво представлява дигиталната среда и не влагат нито ресурси, нито усилия, за да се развият в тази посока. Но за да бъда оптимист ще добавя и, че наблюдението ми е, че има развитие в позитивна посока всяка следваща година.

Ти самият как учиш и как се развиваш?

Както всички други – с четене на материали от чужди източници и всепризнатия метод “проба-грешка”. Няма друг начин да се учи в тази област. Средата ни е толкова динамична, че дори най-добрия специалист на света да напише книга, тя е неактуална още преди завършването и. Да не говорим за стандартното образование.

Същевременно искам да отбележа, че има много фундаментални неща в бизнеса, маркетинга и продажбите като цяло, които са си валидни винаги при всички ситуации и условия и по-скоро е се адаптират на променящите се дигитални инструменти и канали и ако хората започнат с фундамента, частта “грешка” на метода “проба-грешка” е в рамките на напълно нормалния минимум.

Основните, най-важните качества нужни, за да е човек добър маркетолог, като теб?

Благодаря, че ме оценявате като добър 🙂 Качествата, които смятам, че са важни е човек да е упорит, търпелив, адаптивен и да не спира да учи. Ако погледнем на нещата като цяло и в контекста на отговора ми на първия въпрос – това са качества необходими на всеки, който иска да е успешен.

Ако можеш да посочиш 2-3 най-основни грешки, които прави бизнесът по отношение на дигиталното си присъствие?

В продължение на това, което отговорих в по-горния въпрос смятам, че има една основна коренна грешка, която допускат може би 95% от бизнесите и дори голяма част от колегите. И това е фундамента. Напоследък основния фокус на всички лекции които водя по различни конференции и семинари е това. Не трябва да забравяме, че в словосъчетанията “дигитален маркетинг” и “онлайн търговия” думичките “дигитален” и “онлайн” са в качестото си на определение. Но преди онлайн маркетинга да е онлайн той е маректинг.

С цел постигане на максимално бързи краткосрочни резултати масово се пропускат основите и дългосрочното планиране. Не си поставяме дългосрочни цели. Не създаваме дългосрочна стратегия за постигането им. Не си правим дефиниция на бранда, бизнеса и целевата аудитория, която ще е лоялна на бранда и ще има основна фунцкия в развитието му. Нямаме ценности на бранда. Не създаваме добър продукт, който да е в синхрон с всички тези неща.  Просто искаме бързи продажби сега и на всяка цена.

Това води до едно изкуствено фокусиране върху конкретни инструменти, които биха довели бързите цели и ги използваме по оптимален за инструмента а не за бранда начин и когато, инструмента стане неактуален или бързите методи, които сме ползвали спрат да работят губим всичко изведнъж.

Всичко това до голяма степен е функция на бързото развитие на бранша последните 10 години и вече нещата започват да си идват на мястото. Остават тези, които са си написали домашното, а другите окапват малко по малко.

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?

Да са здрави, щастливи, позитивни и да се фокусират върху смислените неща, които носят дългосрочна полза за всички 🙂

Интервюто взе Жюстин Томс

Благодарим на Христо за великолепните отговори!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк 🙂

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Иван Богданов от Буквите за пишещите хора и онлайн средата

Кажи ни как и от кога се занимаваш с книги, книгоиздаване, Буквите и дигиталната среда?
С книгоиздаване се занимавам от 92 година. Така се случи, че като завърших нямаше работа за програмисти, но за предпечатари имаше много. С дигиталната среда се сблъсках още в университета, Даниел Калчев ми е състудент, а българския интернет беше създаден буквално в съседната лаборатория. Първият домейн, на който бях администратор беше на Варненската библиотека през 1993г. Интернет ме привличаше и през 1997 г направих първия си литературен сайт Ерато. После заедно с Мартин Митов направихме Словото, но границите на първоначалната идея на проекта – да публикува български класици ми бяха тесни. Аз исках да работя с нови български автори, да подпомагам развитието им и затова на 24.05.2001 основах Буквите- първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.

Как Интернет допринася за развитието на Буквите?
Без интернет Буквите нямаше да съществуват. Те се родиха в един момент, в който литературния печат беше почти не съществуващ и дадоха възможност на неизвестни автори от цял свят да имат възможност да публикуват своите произведения, да получават критични отзиви, да се сравняват с другите и да се развиват като автори. Самата среда даде възможност за развитието на множество автори, които достигнаха до професионални нива. С годините се развихме от обикновен сайт до цялата културна общност. Затова през карантината се разбра, че само онлайн общуването не ни достига, че ни липсват премиерите, турнетата, срещите на живо с читатели.

Доколко Интернет е място и за литература, поезия, изкуство? Помага ли на авторите да споделят, да израстват, да се представят, да намират фенове?
Интернет е основното място за публикация и развитие на българските автори. Като изключим онази група, която пише основно за арт терапия и има нужда да споделя своите произведения с останалите, то интернет и в частност социалните мрежи дават големи възможности на един автор „да направи име“, както се казва в нашите среди. Ако преди се работеше пет години за името, сега с помощта на Фейсбук и останалите този период може да се съкрати до няколко месеца, стига автора да е активен и да контактува с читателите си.
Реално млад български автор няма откъде друга да намери фенове. Издателската пътека от 90-те – издателството издава един автор, книгите му стигат до книжарниците, там критици и читатели го откриват отдавна не работи, поради множество причини: като се започне от големия брой книги, които излизат (средно 100 на седмица) и се свърши до това, че през книжарниците се продават все по-малка част от книгите.

Какво е нужно да направи един писател или поет за да е успешен онлайн?
Обяснявам тези неща на издателските курсове, които водя:
Първо е важно един автор да има изграден добър фейсбук профил. Няколко хиляди фена са задължителни, защото статистиките са, че около 10 процента от феновете купуват книгите. Трябва тези фенове всеки ден, подчертавам ВСЕКИ ДЕН да се захранват с нещо интересно около автора – нов текст, нови преживявания, неща които се случват с него и книгите му. Изобщо авторът трябва да се стреми да бъде постоянно интересен.
Фейсбук страница и група са задължителни, както страницата е по скоро архив с негови произведения, докато обсъжданията на произведенията му да бъдат в групата.
Задължително, а не желателно, е участието на автора в различни литературни групи, тъй като там може лесно да си разширява кръга от почитатели.
Задължително трябва да има собствен сайт или поне блог, защото Гугъл не индексира добре Фейсбук.
Акаунти в другите социални мрежи са вече според възрастта и жанра, в който пише. Активен участник в БГ мама би продавал много добре любовните си романи.
Карантината разви добре всякакви видеоформи на изява на авторите и това трябва все повече да се използва, защото основното е едно:
ХОРАТА КУПУВАТ КНИГИ НА ИМЕНА, КОИТО ПОЗНАВАТ!

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?
Интернет, особено в началните си години беше много приятно място. Имаше един дух, който сега го няма. Следете този сайт, ще научите интересни неща за началото на интернет бизнеса и общуването в България.

Ако някой иска да се свърже с теб – къде да те намери?
Може да ме намери на сайта ми Bukvite.bg, на страницата на Буквите във Фейсбук или в личния ми профил, но най-лесно може да ме намерят на bogdanov@bukvite.bg

Интервюто взе Жюстин Томс

Последвай ни и сподели:

Видеото онлайн – разговор с режисьора Андрей Хадживасилев

Андрей Хадживасилев - режисьор

Днес ви срещаме с Андрей Хадживасилев, режисьор към Ривайв Вижън. Говорим за видеото, ролята и мястото му в онлайн присъствието на бизнеса.

Колко е важно видеото днес за присъствието в дигиталното пространство на бизнеса?
Видео съдържанието е задължително в днешно време. То е предпочитано от потребителите и най-бързо, и лесно запознава аудиторията с конкретния бизнес, неговите продукти и услуги. Често споменавам, че днес уеб без видео е неприемлив като едно време без флаш анимация. Интернет предлага по-високо качество на видеото и най-вече интерактивност, която телевизията не може да предложи, затова който се възползва от предимствата на видео съдържанието ще изпъкне по-добре пред конкуренцията си.

Може ли гъвкаво да се предлага изработка на видео за дигитални канали?
Да! Реално няма сериозни технически и творчески ограничения. Всичко зависи от заданието на поръчителите и от техните срокове.

Кои са основните видове видеа, които бизнесът може да има за онлайн средата?
Опциите са много, като без проблем жанровете може да се смесват. Класическите реклами са приложими, но без да се лимитираме в 30 сек. Спокойно може да достигнем 1-2 мин., но не повече от 3 мин., за да не загубим вниманието на аудиторията. Експлейнър видеата са популярни, представяйки услуги и продукти по-детайлно. Излъчването на живо е много актуално покрай пандемията, както и анимациите тип слайдшоу при лоу-кост решения.

Youtube канал или видеото на собствения сайт?
Определено трябва да се заложи и на двете. YouTube е втората по-големина социална мрежа и е важно да си разработим хубаво канала там. Това ще повиши трафикът към официалния ни сайт и ще предостави повече възможни резултати при търсене. От друга страна наличието на самостоятелен плеър в сайта е препоръчително, за да е оптимизиран кодът и да няма реклами и чуждо съдържание при ембедване.

Как да се ориентира бизнесът към кое студио да се обърне за изработка на видео за онлайн?
В2В е най-добрата референция, почерпете съвет от познати и партньори. Гледайте портфолиото на филмовата компания. Ако такова липсва или не е добро – не рискувайте. Най-ниската цена също не е най-добрият избор, тъй като за да работи едно видео, то трябва да е качествено технически, а и творчески. Ако имате хубави професионални видеа, не е лошо да разнообразявате и с любителски (дори с телефон), като работна атмосфера с колегите, видео обръщение за промоция или празник, и т.н.




    
Последвай ни и сподели:

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели:

Димитър Панайотов от подкаста Ден – новините от деня само в няколко минути от екип, на който можем да се доверим

Ден

В тези предизвикателни времена, в които едновременно има много информация, но и е все по-трудно да се ориентираме в нея, а и фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата са в пик, много хора се колебаят на кои информационни източници да се доверят, за да получат достоверни и качествени новини. Като проект и с подкаст, ние в Създателите сме пристрастни към подкастите, ясно е. А също сме в битка с фалшивите новини и дезинформацията. Затова и поканихме Димитър Панайотов, Главен редактор на подкаста Ден, част от групата на Говори Интернет.

Как стартира подкастът Ден – малко от историята му до тук?

Историята започна през 2015-та година, когато Владо Каладан беше мой преподавател в магистратурата „Е-Европа“ към СУ. Всеки, който е слушал „Говори ѝнтернет“, знае колко харизматичен и начетен човек е Владо и затова и не е учудващо, че бързо се превърна в един от най-смислените преподаватели, които съм имал. От него усвоих много от основите, благодарение на което правя това, с което се занимавам днес – от маркетинг, SEO и социални мрежи до WordPress, Creative Commons, създаване на дигитални медии, интернет бизнес и на практика всичко, което правим днес в ГЍ. Именно тогава се запознах и с Еленко, който ни беше гост-преподавател.

Самата история на „Ден“ стартира точно преди една година, когато публикувах статия за любимите ми подкаста и включих в нея Г

(https://podmosta.bg/lyubimite-ni-balgarski-podkastove/). Така, подсетил се за мен от статията – Владо се свърза с мен и след няколко приятни вечеринки с него и Еленко бях поканен да правя подкас за новини – част от мрежата на „Говори ѝнтернет“. Последваха месеца, в които мислехме концепция, аз събирах екип и извършвахме всякакви други оперативни дейности. „Ден“ е най-мащабният проект на мрежата от гледна точка на ресурс и организация, затова и искахме да го стартираме на възможно най-високо ниво. Почти целият септември мина в това да правим пробни епизоди, които така и не видяха бял свят. Първият ни официален епизод беше излъчен на 2-ри октомври 2019-та. И ето ни днес тук – 130 епизода по-късно. Няколко думи за екипа днес?

Ядрото от екипът се състои от мен и Пламена Крумова и Александър Николов. Ние сме водещи и редактори на новините. И тримата сме с журналистическо висше образование и се занимаваме с дигитални медии под всякакви форми. Няма как да минем и без Антон Велев, нашият звуков гуру, който прави магията на подкаста реалност. Владо и Еленко влизат в ролята на продуценти, осигурявайки ни всичко от което имаме нужда, за да може да съществува „Ден“.



Кое е по-специфичното при правенето на новини за подкаст / новинарски подкаст? Кое е най-предизвикателното?

Не живея с илюзията, че това, което правим е най-висшата форма на журналистика. Но нашата дейност също има смисъл и трудности. Първата и най-основна е отговорността, която имаме пред аудиторията. „Ден“ има близо 1000 слушатели на епизод и те продължават да се покачват всяка изминала седмица. За много от тях нашият подкаст е или единственият, или един от малкото информационни канали, които консумират. Затова е и изключително важно новините да са максимално проверени, достоверни и от надеждни източници. Не на последно място обаче ние не можем просто да копи/пейстнем чужди новини или само да ги преразкажем. Може би най-голямата добавена стойност на „Ден“ е, че се стремим да дадем и възможно най-адекватен контекст – не просто да кажем какво се е случило, а защо, каква е предисторията, кои са главните истории и какво означава това.

Още един подводен камък е, че ние нямаме право да даваме лично мнение, оценки и анализ. Точно това за нас беше най-голямото предизвикателство в началото – изисква много висока обща култура и буквално денонощно четене на новини, статии и анализи. Поради специфичния си формат ние имаме много малко време, едва няколко часа, за да създадем всеки един епизод – нямаш ли предварителна подготовка и не следиш ли какво се случва непрекъснато – просто няма как да имаш времето да подготвиш текста си за деня. Да не забравяме, че ни трябва и техническо време за звукозапис и монтаж – всичко става в реално време. Освен, че сме ограничени от времето обаче сме ограничени и от мястото – ние трябва да поберем всичко най-важно от деня, плюс контекста, в рамките на 5-8 минути нормално четене. Буквално всяко изречение е внимателно премислено, защото място за несъществени неща няма.

Как се развиват слушателите – като аудитория?

Всички бяхме изненадани от това колко бързо „Ден“ намери своята аудитория и с каква скорост тя се разраства. Вече споменах приблизителни числа, но трябва да се имат предвид няколко фактора – ние съществуваме от по-малко от 7 месеца, не сме инвестирали в реклама и редовните подкаст слушатели в България все още не са твърде много. Това, което ме изумява мен обаче не е количеството, а качеството на тази аудитория. Тъй като имам пряк досег до нея съм впечатлен от това какви хора ни слуша. Почти целият ми опит досега е в сферата на онлайн медиите. Знаеш как техните уебсайтове имат огромен процент на т.нар. “bounce rate” – тоест колко хора влизат без да взаимодействат или стоят много малко, четейки по диагонал. Затова е и цялата тази борба за изкуствени импресии, които после да могат да се показват с метрики на рекламодателите. Тук е точно обратното – близо 90% от аудиторията слуша всеки един епизод на „Ден“ от началото до края. Нещо повече – тази аудитория сама намира „Ден“ през подкаст платформите, препоръките от другите подкасти на ГЍ и метода от уста на уста.

Какви изисквания имат слушателите ви, доколко активна е обратната връзка и доколко модерира взимането на решения в екипа ви?

Безспорно най-големият актив на цялата мрежа на „Говори ѝнтернет“ са слушателите ни. И това не е клише. Нашата мрежа се финансира до голяма степен от своите почти 200 патрона, които ни даряват между 5 и 50 долара всеки месец (https://www.patreon.com/govori_internet). Това освен, че ни помага да се развиваме ни дава и много по-широка независимост и свобода на словото. Преди смятах, че финансиране на медия по този начин в България е невъзможна утопия, но бях опроверган. Затова и слушателите за нас са много по-важни и онези, пред които отговаряме. Всички тези патрони, заедно с екипите на подкастите от мрежата и техните гости през годините, се намират в едно отворено, голямо и изключително проактивно общество, поместващо се в Discord. Нивото на хората там като начин на мислене, професии и стандарт на живот е удивително за страната ни. Но с това и техните очаквания.

Затова, когато „Ден“ стартира, а нашият екип беше нов за това общество, ние бяхме положени на доста сериозни критики. Буквално всяка наша грешка се посочваше, всеки пропуск на новина, невярна информация и т.н. Особено много бяхме критикувани за четенето на новините си, тъй като и за трима ни това да си водещ в подкаст беше нещо ново и не бяхме на нужното ниво като начин на четене, темпо, лапсуси и дикция. И макар особено в началото да ни беше тежко от тази критика – именно благодарение на нея днес сме това, което сме. Смятам, че за тези 6 и половина месеца качеството на подкаста и като информация, и като презентиране се вдигна драматично и затова имат вина само нашите слушатели, които ежедневно ни даваха обратна връзка, коментари и критика. Разбира се, пътят не е свършил и имаме още много какво да учим и накъде да се подобряваме.

Днес вече критиките не са така чести, а слушателите ни са част от процеса по създаване на подкаста, давайки ни ценна информация, препоръки и предложения за новини. Не рядко се вслушваме в тях. Крайното решение обаче винаги е на редакционния екип. За мен като главен редактор е много важно да имаме абсолютна и безпрекословна свобода на словото, ограничавана само от етичните норми на журналистиката. Затова и продуцентите, и слушателите имат право на мнения и препоръки, но не и на решения.


В близко бъдеще къде се виждате?

Искаме да правим повече от така наречените „специални епизоди“. Досега имаме няколко и те са два пъти по-слушани от ежедневните ни. А на нас самите ни е особено интересно да ги правим. Форматът като дължина е запазен, но се разглежда само една единствена тема по много по-задълбочен и подробен начин. Отново няма анализи, лични мисли и темите са свързани с най-важното от деня, но това е с една идея по-висока журналистика и такива епизоди изискват дори още повече проучвания и време. Именно върху тях искаме да акцентираме в близко бъдеще, най-вече в текущата ситуация. Иначе амбициите ни край нямат – желаем да вкараме нови рубрики, да имаме ресурс да правим собствени репортажи, интервюта с експерти и т.н., и т.н. Всяко нещо с времето си обаче. Ние сме едва на 6 месеца, живеем в много интересни времена и това, с което сме се заели е маратон, а не спринт.

Какво си пожелавате?

Само едно – възможно най-скоро да не се налага ежедневно да отразяваме COVID-19. Няма нужда да обяснявам колко голяма трагедия е за всичко хора случващото се в момента. Но нас това ни натоварва на още едно ниво, защото трябва ежеминутно да следим новините за коронавируса. А една от основните препоръки на СЗО за по-добро психическо здраве по време на пандемия е да не се следи потока от информация денонощно. Изморяващо е и от професионална гледна точка, защото буквално всеки ден се отразява едно и също. И това не е валидно само за нас от „Ден“. Ситуацията е абсолютно безпрецедентна и вече почти два месеца други новини просто не съществуват. Вярвам, че много колеги журналисти разбират за какво говоря. Не искам и да се оплаквам обаче, защото в моя опит като журналист рядко съм чувствал толкова силна лична мотивация и чувство, че правя нещо полезно. Знам, че за стотици хора това, което правим всеки ден, има смисъл и те успяват да се информират в рамките на 8 минути, да научат най-важното за ситуацията и да не се натоварват твърде много психически, правейки го. Това наистина дава смисъл на дните ти и отговаря напълно за романтичните ми представи от тинейджърските години, когато реших, че искам да бъда журналист.

И както е модерно да се казва тези дни – останете си вкъщи и бъдете здрави.


Екипът на Създателите искрено желаем успех на колегите от Ден. Ако още не сте ги слушали – направете го (там, където слушате подкасти ще ги намерите като Ден) или тук https://den.fm/ 🙂

Последвай ни и сподели:

Веселин Георгиев: България е страхотно място за стартиране на бизнес

Как се случи така, че твоят път пое към ИТ индустрията и серийното дигитално предприемачество?

За ИТ кариерата бях наясно още на 13-14 годишна възраст, през далечната 96-97-ма година, когато открих компютрите, съвсем случайно в един компютърен клуб в родния ми град. Беше, като онези събития от филмите, които са, като „Дежавю“ и сякаш не се случват случайно. Като погледна назад и мога да видя доста ясно закачената на дърво рекламна брошурка за компютърен клуб, открит наблизо. С мой приятел, който по стечение на обстоятелствата през последната година ми стана бизнес партньор в един от проектите, но това е друга тема …, отидохме да видим, какви игри има и следващите 4-5 години всичко се въртеше около компютрите, игрите, интернет и бях напълно наясно, че искам да бъде, както професионален път, така и че искам да правя бизнес в тази посока.

За серийно дигитално предприемачество определено мисля, че ми е рано да говоря, за сега виждам себе си по-скоро, като „сериен бачкатор“, тъй като все още нямам достатъчно успешни неща зад гърба си, които да кажа, че са значими и разпознаваеми, но за сметка на това работя по 60-70 часа на седмица.
За разлика от общоприетото напоследък схващане, че предприемачите не трябва да имат образование, ами да се „хвърлят направо в дълбокото“, аз отделих наистина много време върху това, както и много време отделих, за да мога изградя солидни професионални знания и умения. Резултата беше докторска степен в сферата на информационните технологии и главни мениджърски позиции в корпоративния свят. Реален опит в предприемачеството имам от 2016-2017, когато започнах да тествам различни бизнес идеи. Дали образованието и опита ще бъдат полезни ще се радвам да анализирам след години отново! 🙂

Моля, разкажи за първите / някой от първите си проекти?

Първият проект, който реализирах и не беше за клиент по поръчка или в работа, беше в последния курс в университета. Сметнах, че искам да направя полезна дипломна работа, която да се ползва от общността в университета и направих уеб сайт на катедрата по информатика, като разработих цяла платформа за комуникация между студенти, модули за преподаватели за публикуване на материали и комуникация със студентите. Това беше през 2006-2007 година, като тогава нямаше Фейсбук или нещо подобно, а за моя изненада проекта беше приет доста позитивно и през следващите години се ползваше активно от студенти и някои преподаватели. Бях го замислил така, че при регистрация автоматично групираше студентите по потоци и групи и даваше може би най-лесния начин по това време за такъв тип комуникация.

След толкова години къде си сега?

Смятам, че съм в стартова точка! 🙂 Доста опит натрупах, но тъй като стартираме нови неща, реално чувствам, че съм в самото начало и правя нещата с много желание и ентусиазъм, уча се в движение и опитвам да прилагам опит от различни места за повишаване на ефективността и крайния резултат.

Любимите ти проекти – някой, за който искаш да ни разкажеш повече?

Не мога да кажа, че имам проекти, които не са ми любими! Определено, за да захвана някоя от идеите на рафта и да я приложа в бизнес тя доста трябва да ме мотивира и вълнува. Също така две от компаниите, които опитвам да развивам са за услуги в Tech и Web сферата, където реализираме идеи на клиенти и отново ги приемам със същия ентусиазъм.

Ще се радвам да споделя два от проектите, които може би са по-интересни и са по-различни, като реализация/бизнес модели. Единият е проект на приятели, които ме поканиха да се включа в разработката му и като миноритарен партньор, проекта се казва 15toGO (https://15togo.com) и е в туристическата индустрия, като таргетира аудитория, която обича да пътува. Платформата дава възможност за иновативен подход при избор на пътуване/почивка и добавена стойност по време и след самата почивка чрез социален елемент в комуникацията и предложенията за пътуване.

Другия проект, който от около година развиваме в България се казва Company Guru (https://company.guru/), платформата предоставя достъп до бизнес информация, която включва всички компании в България (над 1.5 млн.) с финансова и друга бизнес информация. Платформата акумулира данните от различни официални източници, обработва, подобрява и визуализира тази информация за потребителите. Направили сме голяма част от достъпът до тази информация да е напълно безплатен след регистрация, като искаме по този начин да дадем по-голяма прозрачност на бизнеса в България, а платените функции дават страхотен инструмент за планиране и разрастване бизнеса на клиентите ни, особено в сфери, като продажби, маркетинг, проучване на сектори и региони. Освен платформата предоставяме и услуги, като изготвяне на финансови анализи, проучване на пазари, а данни имаме за повечето от държавите от Балканския полуостров, както и за държави от Западна Европа.

Кои са най-големите предизвикателства, според теб пред хората в дигиталната индустрия в България?

Личния ми опит показва, че България е страхотно място за стартиране на бизнес, особено технологичен или в сферата на услугите, но едновременно с това е и много труден пазар за този бизнес. Нещо, което се чувства изключително силно е липсата на кадри или по-скоро не самата липса, а факта, че добрите специалисти работят свободно за чуждестранни компании или outsourcing компании, което води до изключително високо заплащане в този сектор, но пък това води и до изграждане на много знание в технологични сфери. Ако бизнесът е насочен само към Българския пазар, тогава определено би било страшно трудно да се направи устойчив и растящ. Предизвикателствата определено са в това, бизнесът, който се стартира да може да бъде скалируем и с възможност да излезе извън пределите на България.

Какво очакваш от идните няколко години – в каква посока ще се развият нещата?

Има хубави примери за проекти и компании от България, които постигат значими успехи на глобалната сцена, много се надявам това да става практика и дори да имаме и компания „Еднорог“ стартирала от България скоро. Това поне се надявам и вярвам, че може да стане, а като по-реалистично мога да прогнозирам, че IT специалистите ще стават още по-скъп ресурс, все повече млади предприемачи ще опитват късмета и уменията си в стартирането на продукти и като цяло за дигиталната индустрия по-скоро съм обнадежден. Показателно е и тенденцията много хора от различни сфери да се преквалифицират в IT насоченост, за което спомагат и множеството академии, както и лесната достъпност през онлайн обучителни платформи, лично за мен това е много положително, а до някъде успява и да покрие частично глада за кадри.

Самият ти какво си пожелаваш за 2020?

Здраве! Не обичам да си пожелавам сам неща, но бих се радвал да е една успешна и щастлива година!

Последвай ни и сподели:

Боян Юруков за блоговете и влиянието им

Боян Юруков, снимка https://yurukov.net/blog/
https://yurukov.net/blog/

Ти си сред най-утвърдените български блогъри. Разкажи кога и как започна за теб това приключение?

Започнах всъщност с видео блог във vbox7 още като тръгна през 2006-та. Година по-късно започнах сегашния ми блог. Хареса ми повече писмената форма. Открих, че ми позволява да обмисля за себе си по-добре темите, които ме занимаваха тогава, че така търся повече информация и че дискусиите са важни. Също ми помогна да се изразявам и пиша по-добре. С годините смених доста теми и сега фокусът е най-вече върху данни, демография, управление, фалшиви новини и подобни. Не съм гонел сензации, макар да съм писал доста по актуални теми. По-скоро гледах да погледна отстрани и да покажа аспекти, които забравяме или които предпочитаме да забравим. Това съвсем нормално дразни някои, но явно е полезно за други.

Къде са блоговете (за света и за България) днес?

Много пъти беше обявявана смъртта на блоговете. Всъщност, те са форма на изразяване и публичност на мнението, при която ти управляваш изцяло съдържанието, достъпа до него и средата, в която се дискутира. Социалните медии са хегемонни сега, но надали някой вече има илюзии, че притежава съдържанието си там, включително личните си данни и образ. Същото важи до голяма степен и за видео блоговете, тъй като от технологична нужда трябва да са на платформи като YouTube. В тази информационна среда блоговете остават способ, с който имаш пълен контрол над изразяването. Съответно е много по-трудно за тези, които разчитат на него като източник на доходи. Заради буквално диктатът на платформи като YouTube обаче все повече качествени блогъри там призовават хората да се абонират за mailinglist-ове, традиционни блогове или podcast-ове.

В блога ти често има много задълбочени анализи, базирани на отворени данни – това е гражданска журналистика – доколко е важно да изискваме да имаме достъп до отворени данни от Държавата? Какво можем да правим повече в тази посока?

Отворените данни са само инструмент. Ако го използваме правилно, може да научим много за работата на институциите, неефективността, та дори лъжите и корупцията. Дори чрез грешките в данните може да научим доста за проблеми в администрацията. Затова е важно да очакваме тези данни от държавната машина, но също така да изискваме те да се предоставят по подразбиране от нови информационни системи и процеси. Само да се пуснат някакви таблици не стига, когато никой не отговаря за качеството им. Това виждаме при раковия регистър, например. Данни и сега има много, но голяма част са стари или неизползваеми. Най-големият проблем е, че се пускат когато министър благослови и чиновник благоволи, а не по винаги и по подразбиране. По тези неща трябва още работа. Качествени публични данни не са само в полза на обществото, но и на самата администрация – често чиновниците имат същите проблеми да получат информация от други институции, което пречи на самата държавна машина. Не по-малко важни са и данните на частни компании, които биха могли да създадат плодородна екосистема около себе си. За съжаление, малко са тези, които прозират ползата от нещо такова.

Каква е обратната връзка от публикациите ти? Освен похвали вероятно получаваш и хейт, заплахи?

Получавал съм заплахи – най-вече като пиша за антиваксърите и демографията. Хубавото е, че доста от обратната връзка включва искане за оригиналните данни. Най-яко е, че получавам съобщения за грешки във формулите или интерпретацията. Това означава, че хората наистина търсят, четат и проверяват. Тогава наистина може да се говори за нюансите в методологията и данните, защо съм взел определени компромиси и доколко те влияят на крайните изводи. Няма една или точна интерпретация и винаги е полезно да има дебат около тези неща. Разбира се, има и много първосигнални коментари и псувни като нещо не се хареса на някого, но не може да го обори. Като цяло обратната връзка е положителна. Особено като посочвам нещо лошо за държавата.

Каква е основната ти мотивация да продължаваш да пишеш и да си активен онлайн вече толкова години?

Активността ми отдавна е намаляла значително. Причините са много. Една от тях е, че ми отнема много повече време да подготвя отделна статия. По последната със сравнението на данните за въздуха работех почти година, например. Други – най-вече коментари по актуални събития – започват като текст в социалките, но като изпиша няколко параграфа ги местя в блога добавяйки полезни линкове и друга информация. Мотивацията да продължавам сякаш идва от това, че имам още какво да кажа в този формат. Понякога се случва да чуя нещо, което просто ме обижда на рационално ниво, както казваше един комик. Тогава прекарам два часа в теглене на таблици и сравнения на телефона и да пусна текст оборващ поредното популистко изказване или сензационно заглавие. Блогът ми позволява да го правя това, включително в доста дълга форма.

Пожеланието ти към нашите и твоите читатели?

Останете винаги критични и проверявайте, но най-вече и първо към своите позиции и презумпции. Най-лесно се оборва чуждото мнение – особено като се потърси нещо в нета, което подкрепя нашето. Важно е да сме мнителни към нещата, които ни звучат логично и ни се ще да споделим дори само по заглавието. Никой няма време да проверява всичко, но здравословният скептицизъм може да ни опази от много неслуки.

Можете да следите блогът на Боян Юруков тук.

И някои от последните му публикации:

Немската стратегия за детето и как се прилага

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Последвай ни и сподели:

Пукльовците – игра, която възпитава децата в екипност и еко мислене

Пукльовците

Ставрос и Ива са хора, на които им пука. Затова и ги харесваме и подкрепяме! Те разработват великолепна игра за деца 1-4 клас, която цели да възпитава у тях екипност и екологично мислене – Пукльовците.

Пукльовците са част от Промяната и как можете да ги подкрепите, като гласувате за тях – в края на това интервю.

Как възникна идеята за Пукльовците?

Аз съм баща на три деца и вдъхновението дойде имено от тях. Те бяха пленени от технологиите, които предлага съвременния свят. Обичаха да играят на дигитални игри, да гледат видео, да общуват дистанцирано със своите приятели. Но от друга страна тези технологии не им се отразяваха добре. Изолираха се от света, затваряха се в себе си, и най-вече се превръщаха в силни индивидуалисти. А това не ми харесваше. Стигнах до там, че забраних изцяло технологиите вкъщи. Но имах съпротиви. „Не тро̀ви отровата, а дозата“ е казал Парацелз. Тогава ми хрумна идеята да създам дигитална игра, която да пленява децата ми по същия силен начин, но вместо да ги прави асоциални, да стимулира директното общуване между тях и играта в екип. Така се появи прототипът на Пукльовците, който стана подарък за Коледа за класа на големия ми син. Играта се превърна в сензация в неговото училище, а аз – в звезда. В последствие научих, че има сериозен дефицит на умения за работа в екип у българските ученици и реших, че това трябва да се промени. Така с Ива Груева сформирахме екип и поставихме началото на Пукльовците (https://thepoppals.com) – дигитални образователни игри, които помагат на учителя да развива умения за работа в екип и да създава просоциални нагласи у своите ученици.

А що се отнася до името – Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински Пукльовци – хора, на които също им пука. Пука им за другите. Пука има за природата. Пука им за света като цяло. И Пукльовците правят това като се борят с различни екологични проблеми и насърчават децата ни да работят заедно – защото само заедно (работейки в екип) можем да донесем трайна положителна промяна в света.

Пукльовците


Кои са основните моменти в разработването на екипна игра за деца? И коибяха най-големите предизвикателства до момента?

Минахме през различни етапи при разработването на Пукльовците. Първо бяха прототипите. Те имаха за цел да валидират две неща – проблемът, който адресираме и решението, което предлагаме. Обратните връзки, които получихме от учителите, бяха изключително окуражаващи, но и поставяха сериозни изисквания към крайния продукт. Така минахме към втория етап – историята и визията на игрите. Задължително беше да включим екологични теми, защото вярвахме, че чрез тях ще можем по-лесно да създадем просоциални нагласи у децата на загриженост към другите и към света. Имахме много предизвикателства и с визията поради естеството на самите игри – децата се нареждат в кръг около таблета и съответно всички трябва да виждат еднакво добре. Така героите ни се превърнаха в аморфни същества, които от какъвто и ъгъл да гледаш, изглеждат много подобно. Спомням си с Нефтопукльото, първият ни герой, как питахме децата коя визия им харесва повече. Обратната връзка от учителите и децата винаги е била изключително важна за нас и ни е помагала много в нашия път. След историята и визията на Пукльовците – имахме инструмент за упражняване на екипната работа, но ни липсваше методика. Свързахме се с катедрите по „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет. Там работихме изключително успешно с Любка Алексиева, Людмила Зафирова, Анна Трошева и Далия Ал-Халил и създадохме методическо ръководство, което дава насоки на учителите как да анализират екипната работа на своите ученици и как да дават ефективни обратни връзки. Следващата стъпка беше да създадем игри, които да покрият учебния материал по математика от 1-ви до 4-ти клас. Сега разработваме платформа, която ще даде възможност на учителите да създават сами игри по всякакви предмети. Тя ще бъде налична през февруари 2020г. като ние се ангажираме да предоставяме ново съдържание (основно по български език) всеки месец.

Относно най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали – на първо място бих поставил учителите и страха от технологии. Често се срещаме с учители, които изпитват сериозни затруднения и се чувстват изключително некомфортно със всякакъв вид устройства, интернет и т.н. Ето защо ние доста се потрудихме да направим Пукльовците възможно най-лесни за ползване. Те не изискват интернет. Предоставят демо режим, в които учителите могат бързо да се ориентират относно правилата на игрите. Налични са множество ръководства и видео инструкции в интернет. Настройката и стартирането на игрите е максимално опростено и трае не повече от 1-2 минути. Направихме и много други неща, които имат за цел използването на Пукльовците от учителите да е максимално интуитивно. Второто най-голямо предизвикателство е натовареният график на учителите. Задължителната учебна програма не включва дейности, свързани с развитието на „меки“ умения у учениците (нещо, за което ние ще се борим за напред), а „свободното“ време на учителите е изключително малко. Поради тази причина ние разработихме готови сценарии, които учителите да следват, докато ползват Пукльовците. Създадохме методика, която да дава насоки за анализ на екипната работа от страна на учителите и подходи за даване на ефективна обратна връзка. Направихме така, че дейностите с Пукльовците изискват не повече от 20 – 30 минути учебно време на седмица. Последното е свързано и с разбирането ни, че технологиите трябва да се използват ограничено време и в защитена среда (под надзора на учител или родител). Също така обвързахме съдържанието на игрите с учебния материал по математика и български език, за да могат учителите да ги ползват и като средство за преговор и затвърждаване на знанията и уменията на учениците.

Колко игри имате вече – разкажи съвсем накратко за тях? (тук е хубаво даимаме визия с игрите)

Към момента имаме 4 игри. Играта за Нефтопукльовците е предназначена за най-малките (1-ви клас), защото упражнява събиране и изваждане до 100, а груповите задачи са много лесни (и в този ред на мисли груповата работа е значително улеснена). При тях екологичната тема е замърсяването на водите. Замърсяването на въздуха пък е проблемът, с който се борят Прахопукльовците. Тази игра упражнява таблицата за умножение и деление и е предназначена за 2-ри клас. Груповите задачи са доста по-сложни от тези при Нефтопукльовците и изискват повече сътрудничество между децата. Още по-трудни са груповите задачи при Боклупукльовците. Те са за деца от 3-ти клас и упражняват събиране и изваждане до 1000. Екологичната тема е разделното събиране и рециклиране на отпадъците. Най-трудна е играта за Торопукльовците. При нея децата четат с разбиране и сглобяват текстов пъзел, в който се търси обиколката или лицето на геометрична фигура. Екологичната тема е замърсяването на почвата.

В момента работим по последната си игра – Лесопукльовците. Нейното съдържание ще се определя от учителите посредством специално разработена платформа. Целта ни е да включим и други предмети от учебния план и най-вече български език. Тук екологичната тема е изсичането на горите и нуждата от залесяване.
Може да пробвате нашите игри на https://thepoppals.com/demo.

Има ли достатъчно готовност у вашите публики – учители и родители – давидят потенциала в подобен образователен проект? Има ли разбиране, чеможе да има учене и чрез игри, чрез електронни игри, каквато еПукльовците?

Относно учителите – има такива, които осъзнават проблема с липсата на умения за работа в екип и, както казваме ние, „им пука“. Те посрещат с голям ентусиазъм това, което правим, и използват Пукльовците ежеседмично. Именно те ни разказват множество истории, в които учениците им стават по-чувствителни към другите, обръщат внимание и адаптират своето поведение спрямо другите, опознават се помежду си, грижат се един за друг, помагат си и др. Има училища, в които голяма част от учителите са такива. Искаме да дадем пример със столичните 120ОУ, 90СОУ, 84ОУ, 145ОУ, 97СУ, ЧОУ „Св. София“, ЧОУ „Св. Климент Охридски“, както и със СУ „Иван Вазов“ от гр. Нова Загора, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Стефан Караджа“ от гр. Добрич. За съжаление често срещаме и учители, които не осъзнават, че на нашите деца им липсват дори базови умения за работа в екип. Когато ги попитаме какъв процент от българските ученици на възраст 15 и 16 години имат отлични умения за колективно решаване на проблеми, чуваме отговори като „50%“ или „60%“. А програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че България е на едно от последните места със скромните 2%. Разбира се има и учители, които осъзнават проблема, но не правят нищо. Имено с тях ни е най-трудно да работим и често работата с тях води до разочарование.

Относно родителите – най-честата съпротива, с която се сблъскваме, е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах и в началото на интервюто, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца. Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 5 – 10 минути на седмица и само в защитена среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене, родителите се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза.


Представи ни и екипа?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състои от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.


Участвате в Промяната – как всеки, който чете това интервю, може да виподкрепи и до кога?

Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на „меки“ (или „житейски“) умения (като критично мислене, екипна работа, решаване на конфликти, творческо мислене и т.н.) и да развиват просоциални нагласи (на загриженост към другите и към света) – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Това може да направите като гласувате за нас, Пукльовците, между 14-ти януари и 4-ти февруари на страницата на ПРОМЯНАТА (https://nova.bg/promyanata). Благодарим! Дотогава може да ни следите във Фейсбук на https://facebook.com/thepoppals или в Инстаграм на https://www.instagram.com/thepoppals.

Последвай ни и сподели: