Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Жюстин Томс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Нагоре

С изполването на този сайт се съгласявате с употребата на бисквитки. още информация

С изполването на този сайт се съгласявате с употребата на бисквитки.

Close