Боян Юруков за блоговете и влиянието им

Боян Юруков, снимка https://yurukov.net/blog/
https://yurukov.net/blog/

Ти си сред най-утвърдените български блогъри. Разкажи кога и как започна за теб това приключение?

Започнах всъщност с видео блог във vbox7 още като тръгна през 2006-та. Година по-късно започнах сегашния ми блог. Хареса ми повече писмената форма. Открих, че ми позволява да обмисля за себе си по-добре темите, които ме занимаваха тогава, че така търся повече информация и че дискусиите са важни. Също ми помогна да се изразявам и пиша по-добре. С годините смених доста теми и сега фокусът е най-вече върху данни, демография, управление, фалшиви новини и подобни. Не съм гонел сензации, макар да съм писал доста по актуални теми. По-скоро гледах да погледна отстрани и да покажа аспекти, които забравяме или които предпочитаме да забравим. Това съвсем нормално дразни някои, но явно е полезно за други.

Къде са блоговете (за света и за България) днес?

Много пъти беше обявявана смъртта на блоговете. Всъщност, те са форма на изразяване и публичност на мнението, при която ти управляваш изцяло съдържанието, достъпа до него и средата, в която се дискутира. Социалните медии са хегемонни сега, но надали някой вече има илюзии, че притежава съдържанието си там, включително личните си данни и образ. Същото важи до голяма степен и за видео блоговете, тъй като от технологична нужда трябва да са на платформи като YouTube. В тази информационна среда блоговете остават способ, с който имаш пълен контрол над изразяването. Съответно е много по-трудно за тези, които разчитат на него като източник на доходи. Заради буквално диктатът на платформи като YouTube обаче все повече качествени блогъри там призовават хората да се абонират за mailinglist-ове, традиционни блогове или podcast-ове.

В блога ти често има много задълбочени анализи, базирани на отворени данни – това е гражданска журналистика – доколко е важно да изискваме да имаме достъп до отворени данни от Държавата? Какво можем да правим повече в тази посока?

Отворените данни са само инструмент. Ако го използваме правилно, може да научим много за работата на институциите, неефективността, та дори лъжите и корупцията. Дори чрез грешките в данните може да научим доста за проблеми в администрацията. Затова е важно да очакваме тези данни от държавната машина, но също така да изискваме те да се предоставят по подразбиране от нови информационни системи и процеси. Само да се пуснат някакви таблици не стига, когато никой не отговаря за качеството им. Това виждаме при раковия регистър, например. Данни и сега има много, но голяма част са стари или неизползваеми. Най-големият проблем е, че се пускат когато министър благослови и чиновник благоволи, а не по винаги и по подразбиране. По тези неща трябва още работа. Качествени публични данни не са само в полза на обществото, но и на самата администрация – често чиновниците имат същите проблеми да получат информация от други институции, което пречи на самата държавна машина. Не по-малко важни са и данните на частни компании, които биха могли да създадат плодородна екосистема около себе си. За съжаление, малко са тези, които прозират ползата от нещо такова.

Каква е обратната връзка от публикациите ти? Освен похвали вероятно получаваш и хейт, заплахи?

Получавал съм заплахи – най-вече като пиша за антиваксърите и демографията. Хубавото е, че доста от обратната връзка включва искане за оригиналните данни. Най-яко е, че получавам съобщения за грешки във формулите или интерпретацията. Това означава, че хората наистина търсят, четат и проверяват. Тогава наистина може да се говори за нюансите в методологията и данните, защо съм взел определени компромиси и доколко те влияят на крайните изводи. Няма една или точна интерпретация и винаги е полезно да има дебат около тези неща. Разбира се, има и много първосигнални коментари и псувни като нещо не се хареса на някого, но не може да го обори. Като цяло обратната връзка е положителна. Особено като посочвам нещо лошо за държавата.

Каква е основната ти мотивация да продължаваш да пишеш и да си активен онлайн вече толкова години?

Активността ми отдавна е намаляла значително. Причините са много. Една от тях е, че ми отнема много повече време да подготвя отделна статия. По последната със сравнението на данните за въздуха работех почти година, например. Други – най-вече коментари по актуални събития – започват като текст в социалките, но като изпиша няколко параграфа ги местя в блога добавяйки полезни линкове и друга информация. Мотивацията да продължавам сякаш идва от това, че имам още какво да кажа в този формат. Понякога се случва да чуя нещо, което просто ме обижда на рационално ниво, както казваше един комик. Тогава прекарам два часа в теглене на таблици и сравнения на телефона и да пусна текст оборващ поредното популистко изказване или сензационно заглавие. Блогът ми позволява да го правя това, включително в доста дълга форма.

Пожеланието ти към нашите и твоите читатели?

Останете винаги критични и проверявайте, но най-вече и първо към своите позиции и презумпции. Най-лесно се оборва чуждото мнение – особено като се потърси нещо в нета, което подкрепя нашето. Важно е да сме мнителни към нещата, които ни звучат логично и ни се ще да споделим дори само по заглавието. Никой няма време да проверява всичко, но здравословният скептицизъм може да ни опази от много неслуки.

Можете да следите блогът на Боян Юруков тук.

И някои от последните му публикации:

Немската стратегия за детето и как се прилага

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.