Венелин Молнар: Спешно са нужни дизайнери от ново поколение

Венелин Молнар е дизайнер и фотограф, създател на дизайнерско бюро „Форма“ в Русе. Той беше част от журито на конкурса “Сайт на годината” през последните две години. Можете да се регистрирате в конкурса при преференциални условия до 15 юни.

“Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин. Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки”, казва той.

Здравейте г-н Молнар, тази година бизнесите бяха предизвикани да променят или подобрят дизайна на своите уебсайтове, за да останат активни при извънредните обстоятелства. Какъв е актуалният и съвременен уеб дизайн, който успява в момента?

Простете клишето ми, но въпросът Ви го провокира — дизайнът е твърде комплексна и поливалентна дейност, за да бъде описана като в модно lifestyle списание. Рецепти от рода на „носете плисирани поли с бели блузи и буфан ръкави“ не са приложими.

Знаете за зависимостта на дизайна от технологиите. От другата страна е Н.В. Човекът в своята урбанизирана среда. И общуването, хуманизираната среща на потребителя посредством тези технологии с неговите непосредствени нужди изисква семантична транслация на комплекс от естетически, житейски и чисто комерсиални очаквания и потребности. Част от тях в момента стават онлайн. Според мен в тези разсъждения може да се търси отговора на Вашия въпрос.

Спешно са нужни дизайнери от ново поколение, които задълбочено и уверено боравят не само с новите технологии, но са естети от нова среда на обитание, претъпкана с изконни човешки ценности и идеали за света, но видени по нов, визионерски и доста оригинален начин.

Успя ли българският бизнес бързо да се адаптира към новата реалност и да превърнем уеб сайтовете си в работещи платформи за връзка с клиентите, за търговия и предлагане и предоставяне на услуги?

Не. Българският бизнес е много далеч от добрите световни достижения и в тази област. И ако има добри примери, признавам ги, то те се случват в условия на системна некомпетентност от страна на държавното управление и политиките в областта на образованието.

Българският бизнес и особено този, който работи в областта на онлайн търговията, се справя доста добре, въпреки въпиющата липса на кадри от образователната система.

Свалете шапки пред тази индустрия, дами и господа! Тя вече не просто е ключова за БВП на държавата, но изгражда успешно свои независими форми и структури за обучение на кадри. И прави това, въпреки държавата си! Мисля, че изводите са очевидни и ясни.

Какви са добрите примери в българския дигитален дизайн от тази година?

Периодът е кратък за изводи, особено при два месеца в непознатата обстановка да не знаем какво ще се случи утре. Не упреквам никого освен коранавируса.

За мен ще остане знаменателен непохватният опит на редица силно засегнати бизнеси да излязат онлайн и особено в социалните мрежи, което те игнорираха до преди два месеца.

Силно се надявам и познавам бизнесмени, които разбраха ясно, че светнала червена лампичка за дейността им да стане и дигитална.

Дизайнът е както техническа работа, така и творческо занимание. Как намирате баланс между двете?

Не мога да забравя срещата си с дизайнера на ХХ век Джорджето Джуджаро, когато посети катедрата ни по Промишлен дизайн, в която преподавах повече от 20 години. Той препотвърди схващането на професора ни, Никола Орлоев, за триединството в дизайна между естетическо, техническо и ергономично решение. С подобна методология не е трудно да се работи в нови области като уеб дизайна и приложенията в Интернет. Но без подобна фундаментална естетическа подготовка да се говори за „дизайн“ в уеб-пространството твърде често е проява на чист волунтаризъм, който се маскира зад някакви „концептуалности“.

Какви биха били Вашите три най-важни съвета към бизнеси, които преминават през дигитална трансформация в момента?

  1. Обучение.
  2. Последващо обучение.
  3. Перманентно обучение.

Всичко това от боса, та до последния служител!

Какви са очакванията Ви спрямо участниците в Конкуса „Сайт на годината 2020„?

През двете години лично аз гласувах най-вече за максималната полезност към потребителя с всички възможни средства на уеб-дизайна: комуникативни умения на твореца, естетика, цветознание, типография, мултимедийно преживяване, познаване и успешно внедряване на технологични новости. Пожелавам на новото жури в категория „Дизайн” да заложи на комплексността, а не на субективните преценки.

Какво Ви предстои като професионалист и активист в онлайн среда?

Много работа. Професията ни няма реално действаща гилдия. Този факт ме тормози от повече от 10 години. Колегите ми не познават инструментите за управление и монетизация на авторските си права.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли си и защо?

Задавате този въпрос на Овен и Дизайнер! Непоправим оптимист съм за ужас на семейството и околните си. Разчитайте на мен за това да се помага на дигиталните творци в България! Стига да мога да съм полезен с нещо.

Снимка: Конкурс „Сайт на годината“

Последвай ни и сподели:

Яна Милошева: Дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг

Яна Милошева се занимава с комуникациите и управлението на процесите в Студио Змей. Познаваме ги като създателите на “Златната ябълка” – първия  съвременен анимационен сериал с мотиви от българския фолклор. Пилотният епизод стана реалност благодарение и на успешна  IndieGoGo кампания и продукцията вече има чуждестранен копродуцент. 

С Яна си говорим какви са новите перспективи пред анимацията, какви са основите на успешната краудфъндинг кампания, и ….за първата книга, проект на студиото, – “Приказка за Долната Земя”, която излиза в предварителна продажба тази седмица. 

“Анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории. Продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят дори дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат”, казва Яна.

Kакво прави ЗМЕЙ в условия на извънредна ситуация?

Студио Змей прави това, което винаги е правило – действа по всички фронтове, въпреки обстоятелствата. Колегите ми работят супер упорито за завършването на първия сезон на комедийния анимационен сериал I, Elvis Riboldi – копродукция между 7 студиа във Франция и Испания, в която участваме като подизпълнители. Както на всички, така и на нас ни се наложи да адаптираме домовете си в работни пространство и по-усилено да използваме дигитални средства за комуникация. Общо взето, вярвам, че при нас нещата на ежедневна база се промениха по-малко, в сравнение с други индустрии. Виж, дългосрочната картинка стана малко по-неясна за нас.

Анимацията, като индустрия, позволява да се работи във всякакви условия и извън България няколко студиа започнаха да наливат много средства в анимационна продукция заради международната криза – част от бюджетите от лайф екшън се насочват към анимация, като дори има няколко игрални сериала, които си приключиха епизодите като анимирани заради ситуацията – The blacklist, например. Има и замразени проекти, но анимацията като цяло расте като индустрия, защото е доста гъвкава и позволява да разкажеш всякакви истории.

Българската публика се запозна със Студио Змей благодарение на първия ви проект “Златната ябълка”. Как се развива той в момента?

Това все още е един от въпросите, които ни задават много често.  Това ме радва, защото доказва, че Златната ябълка е проект, който вълнува и събира подкрепата на голяма общност от мислещи хора в България. 

Завършихме пилотния епизод от поредицата и го показахме на безплатни прожекции в 20 различни локации на повече от 5500 човека в България, както и го разпратихме на съответното ниво от подкрепилите ни в Indie GoGo. 

Благодарение на кампанията в IndieGoGo създадохме пилотния епизод.  Изпълнихме ангажимента си към всички, които ни подкрепиха и те получиха наградите си.

Предоставили сме епизода на Българската национална телевизия и очакваме излъчването му там. През есента на 2019 г. нашите разпространители от френската компания Dandelooо се превърнаха в копродуцент на сериала. Това означава, че част от сериала “Златната ябълка” ще се реализира във Франция. От юни 2019 г. проектът е в преговори с голям международен разпространител. Целта на тези преговори е да осигурим международно разпространение и финансиране на целия първи сезон на сериала. За да се случи това, пилотният епизод на проекта не трябва „да изтича“ онлайн – надяваме се вместо това съвсем скоро да можем да зарадваме всички с добри новини относно целия първи сезон! 

Тази седмица излезе първата ви книга, нали?

Да, в партньорство с издателска къща “Сиела”, издадохме и книгата “Приказка за Долната Земя” с автор Ирена Първанова. Илюстрациите са на Мира Мирославова, а редакторката и фолклорният ни консултант са съответно Йоана Стоянова и Вихра Баева. Книгата започна като проект за дебютанти, финансиран от Национален Фонд Култура, за чиято помощ сме много благодарни. По него работихме няколко човека в Студио Змей, а в последствие се разви като страхотно партньорство със “Сиела”. 

Историята е подходяща за всякаква възраст. Всеки читател може да припознае нещо от историята на Алекс, главния ни герой, в своето детство. 

Как се прави анимация в условия на хоум офис? Как работи екипът Ви?

В свет на анимацията не важи правилото екипът задължително да е на едно място, за да създава готини проекти. Отдавна анимация се прави по цял свят и от фрийлансъри, които работят, от където си решат – със сигурност не откриваме топлата вода. Студио Змей е основано преди точно 5 години като cloud-based студио, което винаги сме отчитали като предимство. Не мисля, че работният процес страда – нещата си вървят възможно най-гладко като функции. Това, което виждам аз, като комуникационен и HR специалист, е, че липсата на жива комуникация тежи на чисто човешките ни нужди. Да се посмееш с някой колега в кухнята над чаша кафе или дори да спорите очи в очи – според мен, това ни липсва на всички, във всички индустрии и държави. Е, в Студио Змей се стараем да поддържаме екипния дух и си създаваме разни дигитални забавления по време на социалното дистанциране. 

Дигиталната среда, която замести почти изцяло реалното общуване в момента, как се отразява на анимацията? Какво очаквате като последици и тенденции?

Не съм убедена, че реалното общуване е заменено от дигитално такова. По-скоро вярвам, че дигиталната среда опосредства общуването ни и ни помага през повечето време. Както вече споменах, този тип комуникация има и своите минуси. Трудно се изразяват емоции през апликации и устройства, затова смятам, че днес хората оценяват още повече личното общуване. Доказва го и видимият обществен копнеж, във всички страни по света, ситуацията със COVID-19 да приключи по-бързо, за да се върнем обратно към нормалната човешка комуникация.

Така или иначе, работата в областта на анимацията е свързана с дигитално пространство. Това, което се случва в световен мащаб е, че продукциите стават все по-международни, но процесите са организирани така, че проектите да могат да се работят основно дистанционно. Това е супер ценно и не го намирам за пречка, а напротив – границите падат. Много вярвам в смисъла на това да сме свободни, да се свързваме помежду си по всякакъв възможен начин и да е въпрос на избор и разбира се – на продукция.

Активно работим по контактите си с бизнеса у нас, както и с колегите от рекламни и комуникационни агенции. Ние сме абсолютно убедени в качеството на продуктите, които можем да предложим на маркетинга в момент като настоящия, в който всяка друга рекламна стратегия е затруднена.

След няколко краудфъндинг кампании какви са вашите съвети към други артисти, които ги планират?

Откакто съм част от Студио Змей вече няколко пъти други стартъпи се обръщат към нас с молба за съвет за това как да направят една краудфъндинг кампания успешна. Повечето пъти сме се опитвали да помагаме със съвети, с консултация, защото вярваме, че е супер да го споделим това ноу-хау.

Един от принципите на Студио Змей, за вътрешната организация на работата ни, е свързан с това: ако някой се е сблъскал с проблем в работния си процес и е намерил неговото решение, след това този някой сяда и описва ситуацията, за да може колегите му да не изпитват същите затруднения. 

Истината е, че всяка краудфъндинг кампания е доста специфична. Важно е, от една страна, какъв ще бъде продуктът, за който ще бъде краудфъндингът, а от друга – начинът, по който ще бъде подходено спрямо комуникацията. 

Генерално, основните съвети винаги са два: обявете проекта поне 1 месец предварително, за да имате вече аудитория, когато започне кампанията, и по време на кампанията и преди това всяка комуникация трябва да е много добре планирана и всичко да е готово предварително, защото иначе няма шанс. Освен това, пригответе се да вложите е много усилия и работа, особено в началото – точно, когато бюджет няма.

Как общувате с вашата общност в сегашната ситуация? При невъзможност за реални събития, какво правите в момента и какво планирате?

Събитията в реално време, свързани с нашата общност, не са най-често срещаното нещо. По-скоро голяма част от комуникацията с нашите фенове, приятели, колеги минава през някакъв тип дигитална среда.

При нас, конкретно, две неща бяха осуетени покрай извънредното положение. Едното беше премиерата на книгата “Приказка за Долната Земя”. В крайна сметка правим промоция на книгата онлайн. С този подход по-лесно стигаме до всички наши фенове и до фенове на българския фолклор.

Другото нещо беше да отбележим на живо (с голям купон, разбира се! :)) рождения ден на Студио Змей на 7 май – навършихме цели 5 години. Вярваме, че най-важното е да сме здрави, заедно, да успяваме и да продължаваме да работим.  

Нашата платформа се казва “Създателите – дигиталните оптимисти на България”. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Категорично съм дигитален оптимист! Вярвам, че ако сме разумни и адекватни човешки същества, то дигиталната среда може само да ни помогне да се свързваме по-лесно един с друг, да преживяваме събития, които иначе няма как да направим заедно – не само в сегашната ситуация, а и по принцип.

Както казах, дигиталната среда помага да паднат всички граници, различията да не са толкова съществени и да научим много неща за света, който ни заобикаля и до който не можем да се докоснем изцяло. И съответно – ако не сме разумни и адекватни човешки същества, нито в дигиталната, нито в нормалната среда ще се държим окей. Така че вярвам повече в това какво има вътре в човека, защото то е по-същественото, отколкото в каква среда се намира.

Последвай ни и сподели:

Петко Петков: Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията

Петко Петко е съосновател на ZaraLab, споделено работно място в Стара Загора, академия за ИТ специалисти, дигитална общност. С него си говорим за предизвикателствата пред регионалните дигитални бизнеси и общности. Той разказва и за новосъздадената онлайн платформа, която събира идеи за дизайн и технически решения за сглобяване на механични обдишватели.

Технологиите разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията“, казва той.

Разговорът води Мая Цанева

Здравей Петко! Как създадохте ZaraLab?

Не беше лесно, но с времето остават само приятните спомени и най-общо – просто се събрахме. Беше достатъчно да се появи една страница във фейсбук и да си направим събитие, на което преди 5 години се появиха около 100-ина души от бранша. Достатъчно много хора приеха идеята за такава организация и всеки от тях спомогна по своему, за реализацията на останалите скучни формалности. Продължаваме да създаваме и до днес.

В ZaraLab обучавате програмисти, правите събития за предприемачи, развивате собствени иновационни и дигитални проекти. Как ги съчетавате?

Може би за широката публика е трудно да се възприеме, но за нас, работата е нещо като начин на живот – Lifestyle. Не е хоби, превърнато в бизнес, а мисия, кауза. И като такава, ZaraLab е повече от добра идея. Дейностите може да изглеждат разнородни за някои, но в действителност са взаимно допълващи се. А ангажиментът към организацията е както формален, така и емоционален, и затова, работата не е просто работа, а цяло приключение.

Социалното предприемачество също е важен аспект, който прави дейностите ни значими и разпознаваеми. В основата си ZaraLab е организация с нестопанска цел, но покрай нея се появяват други, за които средата, която създаваме, е инструмент за по-добра реализация на същинския бизнес.

Когато имаш свободата да твориш, е много по-лесно да тестваш идеите си и да експериментираш с нови и интересни технологии. В бизнеса обикновено е по-трудно, защото там вече има изградени работни процеси и всяка промяна и новост изисква време, за да се приложи на практика. Така до голяма степен успяваме да се задържим на ниво, в което дейностите ни дават повече стойност за бизнеса, отколкото да ни се налага да се адаптираме спрямо нуждите му.

Вашата общност е една от двигателите, които променят бизнес облика на Стара Загора и региона. Доколко дигитализацията успява при вас и какво следва след нея?

Дигиталната трансформация не е тема табу и вече години наред и по различни канали се наблюдават опити да се инвестира все повече ресурс именно в тази посока. Действително за времето от създаването досега, името ни е разпознато и се радва на публичното внимание и подкрепа както в Стара Загора, така и в страната. Но все още голяма част от хората не осъзнават важността и значимостта на дигитализацията. Поради тази причина процесът на дигитализация излишно се усложнява, а и често важните решения се взимат от слабо запознати и не добре информирани аналогови хора.

Като изключим София, сякаш не се наблюдава конкуренция в дигиталния бизнес. Фокусът продължава да е върху липсата на специалисти и се ограничава до различните условия, които се предлагат за тях от работодателите.

Как се справяте в настоящата ситуация?

Напасваме се според ситуацията. Трябва да бъдем отговорни към ситуацията, но и да се адаптираме с промените бързо, за да сме разумни в действията и да не допускаме или ограничим максимално всички негативни последици от създалата се ситуация. В момента, както почти при всички останали бизнеси от сектора в града, работим home office, и реорганизираме работата така, че да продължим да функционираме, докато трае целият процес.

Говорихме за дигитализацията. Доколко тя е адекватна на ситуацията в момента? Какви възможности създава за дигиталния бизнес и среда?


Действително, възможността за бърза комуникация ни дава преднина. Има много направления, в които хората от дигиталния свят могат да спомогнат за справяне с проблемите около епидемията. Няколко стартъп-а предложиха интересни решения, които целят именно това. Най-важно според мен е да филтрираме източниците на информация и да не се подвеждаме по заблуждаващи факти и новини. Стресът със сигурност допринася за неблагоприятният резултати, но разполагаме с всички механизми, с които да продължим работата си безпроблемно.

С компетенциите си, много хора могат да спомогнат, прилагайки ги на практика за решаване на проблем в текущата ситуация. В мрежата от няколко дни комуникираме информацията за недостиг на механични обдишватели. Оказва се, че е възможно да се направи такъв с компоненти, които могат да се намерят лесно. Салим, Натанаил и приятели от екосистемата ( Натанаил Стефанов, съосновател на BESCO) направиха и платформа, която да събира такива безплатни дизайни, с които всеки да може да опита да сглоби такава машинка при нужда и в момента набира популярност сред българските инженери. Може да видите платформата и информация за проекта на http://diyventilators.com.

Много международни и български ИТ и консултантски компании разширяват активно дейността си извън основните големи градове. Доколко това влияе на бизнеса в региона като цяло? Аутсорсингът подпомага или „задушава“ предприемаческата инициатива в дигиталната сфера?

Аутсорсингът или работата на ишлеме определено е основният инструмент, който спомага развитието на млади фирми в региона. Многократно сме коментирали с потенциални инвеститори възможността да се прелокират и в Стара Загора. Засега обаче по-често не намират нужните предпоставки за това и по-рядко се случва на практика фирма да открие офис тук. Реалността е такава, че все още нямаме условия, които да предполагат такива инвестиции и поради това дигиталната общност разчита основно на аутсорсинг.

Какви са регионалните предизвикателства по отношение на образованието, технологиите, онлайн средата? Срещата ли подкрепа на национално ниво, на ниво регионални власти?

През годините не веднъж сме се опитвали да подпомогнем развитието на града и региона, въпреки малките си възможности. Винаги идеите ни и постиженията ни са оставяли отпечатък и са били приемани като значими от общността в града и екосистемата в страната. Опитвали сме по различни начини да си съдействаме и обогатим взаимно, но истината е, че опитите ни с местната администрация доведоха до изключително неадекватни реакции на местните власти, които до голяма степен използваха техния ресурс, за да ни попречат да изпълняваме функциите си. Въпреки обявяваните многократно добри намерения, резултатът е неефективен, ирационален и абсолютна загуба на време и ресурси.

Поради това сме преустановили всякакви взаимоотношения с тях и сме се фокусирали върху наистина важни и значими възможности.

Образованието е едно от тях. Направихме академия, ще запознаем малка група с необятните възможности за реализация в дигиталния свят и с времето се надяваме да спомогнем и да запълним част от тази липса. Съдържанието, което предлагаме, е резултат на дългогодишен труд.

Създадохме и платформа, която предстои да развием, и ще организираме всички дейности на организацията ни, като в същото време ще направим достъпни и актуалните теми от света на технологиите за по-широка аудитория в региона ни.

Как поделяш времето си между работата си и социалните си активности? Възможен ли е, постигаш ли баланс?

Баланс се постига лесно, когато си свободен и имаш ясни цели. За мен социалната активност допринася благоприятно за резултатите и често ми помага да създам нови, по-сложни и различни модели в съзнанието си, които по-късно прилагам в работата си. Научих се как да превърна стреса в решение на проблем и така не само съчетавам отделните аспекти на работата, но и влагам повече внимание в детайлите.

В професионален план има много интересни възможности, на които искам да обърна внимание, но съм физически ограничен от времето. Налага се да приоритизирам онези, които са по-значими, и така, основният ми фокус е да приключа текущите си ангажименти и да се фокусирам върху разработката на платформата на ZaraLab, академичната дейност.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“ . Ти дигитален оптимист ли си и защо?

За себе си смятам, че съм дигитален оптимист, защото зная, че технологиите решават проблеми, разгръщат нови хоризонти, дават нови възможности, но най-вече ни дават свобода да изразяваме себе си. Практиката показва, че е нужно само време и постоянство, за да използваме все повече тези инструменти, не само, за да сме по-успешни в работата си, но и да бъдем по-пълноценни извън нея.

Снимка: личен архив

Последвай ни и сподели:

Димитър Димитров за дизайна и дигиталното

Димитър Димитров

Как дигиталното променя работата на дизайнерите и налага ли тенденции и в офлайн дизайна?

Ще кажа какво променя в мен. Най-малкото е, че ми помага да се развивам и обогатявам. Замислете се само как достъпът до всякаква по вид информация, блогове, видео канали с уроци и трикове, специализирани социални мрежи, форуми или лични сайтове на доказали се вече специалисти, е толкова лесно достъпен, а от теб остава само да имаш желание, да търсиш и да се учиш.

Разбира се, офлайн дизайна се влияе изключително много от дигиталните тенденции. Дори и да прозвучи малко странно, в последните години самият офлайн дизайн се „учи“ и нагажда спрямо дигиталния. До голяма степен двете сфери на дизайн вече са неизменно свързани. Постоянното търсене от страна на студията на възможности за разнообразяване на усещанията, нови методи и техники за дизайн, които да представят на клиентите си, както и стремежът към достигане на по-голям обхват от потребители, неизменно налагат имплементирането на дигиталните технологии и в офлайн дизайна. Вземете за пример технологията добавена реалност (Augmented Reality). Колко много опаковки, реклами, дори цели списания имат възможността само със сканиране от съответно устройство, динамично да възпроизвеждат медия, която веднага да отвеждa до интерактивна реклама, до информационно видео или дори в една друга реалност. Или обърнете внимание на факта, че вече почти няма случай един дизайн или една реклама да останат само с присъствието си офлайн, винаги следва подкрепа от многото възможни дигитални канали.

Как преминава деня в една дизайн агенция като Дизайн депо?

Ние сме студио изключително специализирано в графичния дизайн и дори и да ми се иска да кажа, че е супер организиран, подреден и следващ графика, денят ни погледнат отстрани на моменти изглежда като един малък, но добре контролиран хаос. Всъщност аз имам щастието да работя с един прекрасен екип от хора, което прави деня ни невероятно забавен и изключително динамичен. Тук искам да им благодаря за усилията и ежедневната ангажираност към мен и към студиото! Естествено както навсякъде всичко започва с кафе! След което преглеждаме статуса на текущите задачи, какво и колко има да се прави по тях, преглеждаме какви са новите и кога и какво очакваме да се появи като задание, разпределяме си ги. Правим план на времето, съобразено с крайните срокове, до колкото е възможно, разбира се. Опитваме се да говорим и обсъждаме проектите постоянно, да мислим заедно върху някоя задача, след което всеки представя своя прочит по проекта, в който участва. Стремим се да не спираме да се учим и едновременно с това да се обогатяваме в процеса на развитие на проектите. Някъде тук се включва и още едно кафе!

Естествено винаги се надпреварваме с времето, замислиш се за секунда и крайният срок по проекта е дошъл.

Въпреки това накрая се опитваме да се насладим на постигнатото и/ или да ревизираме грешките си, като винаги се стремим да останем здраво стъпили на земята.

Най-предизвикателното в това да се занимаваш с дизайн в днешно време?

Може би това да не се изгубиш в комерсиалното и същевременно да не отиваш и в другата крайност, тази на ексцентризма. Тоест да не се отдалечиш прекалено много от поставеният проблем за решаване.

Да не подценяваш времето.

Да не надценяваш възможностите си.

Да намираш вдъхновение за всеки един проект.

И не на последно място – да си в крак с тенденциите, софтуера и пазара.

Имаме ли достатъчно добре подготвени кадри в България?

Достатъчно добре или достатъчно много?

Определено имаме много добре подготвени кадри, които са се доказали вече с времето! Определено има и много желаещи да се учат и занимават с дизайн! Надявам се все по-често да срещам хора, които осъзнават факта, че дизайнът освен да е красив, модерен и иновативен, също така трябва да решава проблеми и/или отговаря на някакви въпроси. Той трябва да помага, както на вашите клиенти, така и на крайните потребители. Често срещам обаче и другата страна, липсата на правилна преценка в определени кадри за възможностите и знанията им, както и липсата на желание за развитие. Но най-важното според мен е, че добре подготвените кадри никога няма да са достатъчно и винаги ще се търсят и ще бъдат ценени, а това ще е мотивация за всички тези амбициозни хора да стават все по-добри и подготвени.

Ако някой сега се насочва към професията дизайнер какви съвети би дал?

Първо избери и реши коя е сферата на дизайн, в която искаш да се развиваш – графичен, уеб, интериорен, продуктов и тн., всички те са много различни и предлагат изключително големи възможности за развитие. Опитай се да научиш колкото се може повече от спецификата на избраната от теб сфера. Прави правилния дизайн в правилния софтуер, това пести време, а на теб осигурява комфорт и увереност. Просто работи умно. Това е едно от нещата, на които аз лично най-много държа, в моето студио, а именно умението да съчетаваш софтуерите, за да улесняваш процеса на работата си.

Бъди търпелив и упорит. Не казвай първосигнално – „Това не може да стане“. Първо помисли и пробвай да го направиш.

Бъди перфекционист и винаги изпипвай детайлите преди да изпратиш нещо на клиента си. Трудно е да го убедиш и накараш да повярва в нещо, което не вижда, и то само с уверението, че ще го реализираш на по-късен етап.

Отдели време да избереш правилните шрифтове.

Търси хармонията в цветовете, формите и мащабите.

И не забравяй, че както във всяка една професия, да бъдеш добър дизайнер коства много усилия и безсънни нощи.

Три книги, които препоръчваш?

Това е много сложно, винаги съм смятал, че всеки, който иска да се занимава с дизайн трябва да има познания в изключително много сфери. Да е чел книги в различни направления като например бизнес и икономика, маркетинг, реклама и комуникации – като основи и тяхната история, от една страна,а от друга изобразително изкуство, технология и дори софтуер.

• The Design of everyday Things – проф. Дон Норман

• Взаимодействието на цветовете – Йозеф Алберс

• Психология на рекламата – Вит Ценьов

Последвай ни и сподели: