Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?
Започнах да уча маркетинг и реклама сам в гимназиалните си години. Една лятна ваканция се снабдих с литература, което беше трудно по онова време. В началото на студентските си години вече изкарвах някакви пари от рекламни проекти. Тогава ми харесваше графичният дизайн и го изучавах. По-късно в студентството си изучавах уеб дизайн и започнах да имам постоянни поръчки и клиенти. През лятото, след като взех бакалавърска степен, получих две предложения за работа – едното беше в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, а другото в областта на финансите. Въпреки очакванията на роднините си, избрах това, което ми харесва. По онова време IT сферата у нас беше в начално развитие и нямаше шанс дори да обясня какво точно работя на почти всеки мой близък.
От началото на кариерата си до момента осъзнавам колко е важно да работиш с правилните хора, а за да намериш правилните – колко е важно да имаш поне базови познания за тяхната работа. Благодарение на невероятните колеги и партньори през годините правим невероятни неща и имаме успехи. Вече почти 18 години съм част от това и винаги, когато ме попитат нещо за професията ми, аз се сещам как в различни интервюта, презентации и лекции съм бил записван като „уеб специалист“, „дигитален експерт“, „SEO специалист“, „рекламен агент“, „маркетолог“, „управител на агенция“, „специалист социални медии“ и пр. Може би стигнах дотук и поради това – адаптивността към средата. Нямам желание да бъда някой си, а да бъда полезен и адаптивен в своята професионална сфера.
Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?
За мен е много важно да се уча – опитвам се да се уча от всеки човек, всеки казус в практиката ми, всеки адекватен източник на информация. Добрите източници на знания се откриват все по-трудно – такова е времето ни – всеки днес е източник на информация и всяка информация трябва да се отсява. Изисква повече време отсяването, отколкото намирането ѝ. Преди беше различно, но сега смятам, че е по-благоприятно за хората, които мислят в дългосрочен хоризонт от време.
За нещата, които правя, съм с мисълта, че нямам право на грешки, което си е моето кошмарно бреме, но така ме е научил животът ми до момента. Опитвам се да се вслушвам в хората – в тези, на които се доверявам и в другите, на които нямам доверие. Заедно тези неща помагат поне при мен.
Какви са твоите наблюдения за онлайн маркетинга в България? Как се разви той през годините и какво му предстои занапред според теб?
Имам наблюдения над нашия и международния пазар. Нивото у нас не е по-лошо от това в чужбина. Добрите професионалисти са малко и притеснението ми е, че стават все по-малко напред във времето, защото когато клиентите се увеличават, инвестициите също – няма достатъчно голямо качествено предлагане на професионални услуги спрямо увеличаващото се търсене.
Според мен занапред предстои пазарът на дигитални маркетингови и рекламни услуги у нас да се „пречиства“ от много участници, предлагащи услугите си, просто защото в новините казват, че IT секторът е най-заможен. Истината е, че този сектор е пренаселен, но същевременно има нужда от повече експерти и съвестни, лоялни, адекватни професионалисти. Това наблюдавам, че се случва в много сектори, но при по-бързо развиващите се явно е по-осезаемо.
Освен това сме в „Ерата на вниманието“ – достатъчно е да се самообявиш като „най“ в нещо и ще се намери кой да ти повярва, защото имаме тези много изгодни канали за масово разпространение. Винаги ще намериш 5 приятели, които да те подкрепят – и за много хора това, което твърдиш, че си, ще се превърне в абсолютната истина. В нашия бранш напоследък се случва подобен проблем, което е нормална част от „пречистването“ в предлагането на услуги. Да вземеш вниманието на аудиторията е лесно, но да го превърнеш в доверие изисква експертиза, време, опит и отговорност. Надеждата ми е тези качества да се увеличат и да са срещани сред все повече хора в бъдеще.
Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?
Предизвикателства за преодоляване –всеки час, когато си с три деца, три дигитални агенции и множество проекти. Наскоро станах един от първите в международен план и в страната, сертифициран по официалната програма на Facebook за маркетинг консултанти – това си беше истинско предизвикателство, защото държах изпитите в компанията на трите ни деца, едното от които на годинка.
Интересните случки в работата също никога не свършват. Винаги гледам да подхождам към клиентите с разбирането, че те познават отлично бизнеса си – много, много по-добре от мен – а това е важно за техния успешен маркетинг.
Когато правиш дигитален маркетинг за човек, който не познава пазара и клиентите си – това само му показва колко ползи може да пропусне.
Една от скорошните ми интересни случки в работата беше свързана с рекламна кампания във Facebook „като по учебник“, която започна да загубва постепенно своята ефективност (performance) относно конверсиите. Обсъдихме с клиента ни как да продължим стратегията и моята грешка беше, че първоначално подходих към него с очакването, че не познава пазара и своите купувачи – нещо, което сме свикнали да виждаме често. Оказа се точно обратното. Клиентът има доста грозни за един дизайнер органични постове във Facebook, но пък съобразени с хората, които купуват от него. Клиентът ни през годините постоянно е сондирал обратна връзка и е следил поведението на всеки един купувач, за да знае точно кои продукти да подбере и точно как да ги покаже. Въпреки стратегиите „по учебник“ за Facebook рекламата и нейната оптимизация – решихме просто да инвестираме сериозно в трафик точно през тези добре подбрани криейтиви. Резултатите веднага се подобриха.
Когато си човек, чиято работа е да изучава най-различни бизнес модели, ценови и др. политики и да разпределя над милион и половина евро инвестиции в дигитална реклама всеки месец, за които се търси определена възвращаемост – ти трупаш не само опит, но и си създаваш специфичен мироглед. Разбираш, че „формули на успеха“ има и те са много много специфични при всеки бизнес. Тъй като една част от дейността ми са фирмените консултации, обучения и одити – не мога да си позволявам на тях да изпадам в крайности за повечето теми и да давам крайни заключения „това със сигурност работи“ или „това със сигурност няма да успее“.
Няма канал, който да направи твоите продукт или услуга по-продаваеми, ако те не струват или услугите по продажбата им не струват. Само ще популяризира недостатъците им сред повече хора. Особено в социалните медии съм се убедил в практиката си, че печелят онези, които знаят как да създават и управляват емоцията зад всяка конверсия.
Как минава един твой ден?
Страхотно и динамично. Живея във Варна основно заради децата ни, но също оценявам, че към момента тук е доста по-спокойно от столицата, а и в много случаи – по-изгодно чисто финансово. Тъй като бизнесът ми е дигитален и международен – единственото важно нещо за мен е да имам добър Интернет и мобилни устройства за работа.
През работния ден съм постоянно с някакво такова устройство – лаптоп под мишница, смартфони, безжични клавиатури…
Моите родители живеят буквално на две крачки, но почти не можем да разчитаме на тях да се грижат за децата ни, затова половината от работния ми ден най-често протича със семейството. Говорим си с двамата по-големи сина, които са на по 7, сядаме заедно да обядваме – съобразяват се с нашия работен режим, в който имаме 1 час обедна почивка за семеен обяд например. Най-малкият в семейството има нужда от внимание през почти целия ден и затова с жена ми се редуваме през деня да сме до него, като батковците често помагат.
Целият ни екип действа по подобен начин – опитваме да съчетаваме работата със семейството, тъй като с основната част от клиентите ни работим от години и именно това добро съчетание е помогнало за екипната ни работа и успехите, които сме преживели. Ние сме хора, които трябва да бъдат креативни – това изисква огромно количество енергия и не може да става постоянно. Затова работното ни време е плаващо и работим в стриктни планировки за задачите и сроковете ни, но без да пропускаме да почиваме и „презареждаме“ винаги, когато имаме нужда. Не можем да си кажем дори сами на себе си „Ще си креативен от 9:00 до 18:00 ч.!“, защото не е човешки и професионално реалистично. Затова и не го правим, оставайки отговорни към работата и задачите си.
Като работодател категорично съм против твърдения, че децата пречели на кариерата и едва ли не не си заслужава да наемаме родител пред бездетен във фирмата. Практиката ми е показала, че няма значение какъв е човекът, колко деца има или няма… ако е безотговорен и нелоялен към целите и хората, с които са екип – той е провал за себе си. И когато говоря за „екип“ – говоря и за семейството.
Моят ден минава прекрасно, именно защото със семейството ми сме екип. В момента гледаме 3 деца и управляваме 4 фирми с множество проекти. Успоредно се учим и квалифицираме. Тук е моментът да благодаря на момичето до мен – Поли – с която мога да кажа, че сме чудесен екип, но всъщност е много, много повече.
Много пъти съм споделял на нашите стажанти, студенти и млади професионалисти, че семейството е важна инвестиция за успех. Вярвам в това. Знам, че семейството и децата изглеждат времеемък ангажимент за много хора, но с това допускат грешка. Да, когато имаш семейство и деца, нямаш цялото време на света и се отказваш от реализиране на много идеи – но това е ако не виждаш добре колко повече можеш да получиш и колко повече можеш всъщност да реализираш.
Няма да забравя как минах изпитите по международната програма на Facebook за Facebook консултанти – с бебето в ръце, под звуците на „Маша и мечока“ и двете други деца наоколо. Издържах изпитите и бях един от първите маркетинг консултанти със сертификат от Facebook в международен план. Понякога човек усеща, че няма избор, но всъщност изборът си е там – или да си свършиш работата, или да се вайкаш… в социалките. И двете неща са съвсем човешки и няма лошо. Аз най-често избирам всичко – първо си свършвам работата, а после може да се повайкам в социалките, ха-ха!
Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?
Че коя работа днес не включва и онлайн среда? Наскоро в едната кооперация викахме каналджия да отпушва мръсен канал. Дойдоха двама с една машинка и се наложи да видят нещо за нея в Интернет. Вече дори да си каналджия – пак си в онлайн средата рано или късно заради нужда от информираност по твоята професия.
Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?
Не са съвети, въпроси са, но отговорите, които ще си дадете, може да са по-добри съвети от моите, защото не ви познавам и не бих съветвал непознати:
- Защо изобщо ще го правите, т.е. каква е крайната цел?
- Какво сте готови да жертвате и какво не сте… съответно сигурни ли сте, че ще си струва и при какви обстоятелства очаквате да си заслужава?
- Готови ли сте да поемете отговорността – за изборите, за решенията си, за хората около вас?
Покрай тези трите със сигурност ще изникнат много други въпроси, но така според мен е по-добре. Добре е да можем да си задаваме въпроси и да търсим сами отговорите. Защото отговори и истини много, но не всички са нашите и това е много важно да се осъзнае. Важно е заради очакванията ни.
Аз съм свикнал да очаквам всичко от хората, но и нищо конкретно. Когато нямаш конкретни очаквания, редуцираш стреса, защото осъзнаваш, че не е възможно и няма нужда да контролираш всяка ситуация. Когато очакваш всичко, разбираш, че ще имаш моменти, които не можеш да контролираш, но от които можеш да се възползваш или… да пропуснеш.
Според мен не започваме нещата, защото „започването“ създава временен дискомфорт. Seth Godin казва, че това е като да надуваш балон – първите няколко вдишвания са много мъчни, но след това надуване се случва изключително лесно. И ти се адаптираш, и балонът. Аз бих добавил, че бързо след това започват притеснения като „колко още да надувам“, „дали няма да прекаля“, „дали ще успея да приключа успешно и да направя възел в края“ и пр. Ако излезем от тази метафора – при „започванията“ и „завършванията“ е същото. Всеки има потенциал и креативност – когато имаш идеята, трябва да опиташ да я реализираш, но с мисълта, че началната адаптация е трудна и сложна, също както надуването на балона. И за да избегнеш много притеснения – трябва да изхвърлиш всичко излишно безапелационно възможно най в началото. Да кажеш „не“ на нещата в началото най-малкото е по-евтино и изгодно, пести време и нерви. Познавам хора, които са казали „не“, защото са осъзнали, че не е моментът или не са подготвени – и по-късно са спечелили.
Например това, че продаваш 1000 продукта, не означава, че ти е изгодно да ги рекламираш всичките във Facebook – най-често трябва да „изхвърлиш“ някои от рекламата, за да не се окаже, че разходите за нея са по-неизгодни от реалните печалби. Да „изхвърлиш“ някакви неща от интерфейса, администрацията и функционалността на електронния си магазин в самото начало, на ниво „скица на проекта“, е много по-евтино и пестящо време, отколкото да го правиш, когато програмистите завършват магазина. И всичко опира до това дали ще „изхвърли“ или ЩЕ СЕ „изхвърлиш“. Буквално… и преносно…
Доказвам си всеки един ден, че бизнесът се прави с Хора. Имаме отговорността да ги създаваме, развиваме и правим част от нещата. Не забравяйте, че за да сме част от тези Хора – трябва да покажем нужната сериозност, експертиза, лоялност, адекватност и най-вече Човечност. Успехът е дългосрочна инвестиция, която вярвам, че зависи от това.
