За онлайн обучението, развитието и планирането с Иван Цукев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Професията ми е строителен инженер, но вече не се занимавам директно с проектиране. Насочих се към нея по естествен път, трето поколение инженер съм. В момента съм управител на проектантско бюро Цукев и работата ни по проекти доведе до създаването на учебен център Аула, на който в момента отделям основно времето си. Друг проект, който ме вдъхновява и разработваме през последните години, е фондация „Приятел за цели“. Имаме няколко ресурса, посветени на постигането на цели – седмичен подкаст, уеб сайт с ръководства, уъркшопи, а сега пишем и книга.

Как дойде идеята за aula.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Когато проектирахме различни обекти в нашето проектантско бюро, започнах безплатен блог „КАД Тайни“. В него споделях трикове и тънкости за AutoCAD, които бях разучил. Решенията на някои проблеми ги забравях, след като ги откривах и просто бях решил да ги записвам в блога. По-скоро целта бе да са полезни за мен и ако мога да съм полезен на някой друг – чудесно. Тогава се сблъсках с нещо, което не разбирах. Доста хора ме питаха „защо раздаваш така своето know-how“. Сега има много полезни сайтове, Facebook страници и YouTube канали с ценни съвети, но през 2008 г. идеята безплатно да споделяш много ценни неща тепърва прохождаше и беше странна за много хора.

Блогът стана много популярен сред инженери и архитекти и читателите започнаха да питат за частни уроци и други начини да им помагам. Така след няколко години публикуване на съвети от инженерната ни практика дойде идеята да направя един AutoCAD курс. Обявих курса в блога, но не знаех дали ще има интерес и колко хора ще си платят таксата. Надявах се да се запишат поне 10 човека, за да може да съберем достатъчно хора за курса.

Записаха се 170 човека и видях, че има глад за практическа информация. Така след това през втората година добавихме втори курс, през третата – още два и така до този момент, в който имаме над 40 обучения, 270 000 регистрирани потребителя и 110 000 Facebook фена.

Специализираме само в компютърни курсове и онлайн обучение, защото вярвам, че този фокус ни дава възможност да предоставим най-висока стойност за потребителите.

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Ученето за мен е изключително важно. Аз уча по няколко начина. Първо, стремя се да чета по една книга на седмица, като си водя записки винаги, за всяка книга. Гледам онлайн курсове, следя събитията от бранша и ги посещавам. Също така ходя на коучинг програма в Лондон на всеки три месеца, която ми помага да вървя в правилната посока и да знам тенденциите. И не на последно място, членувам в затворена мастермайнд група в София, в която се събираме хора с вдъхновяващи идеи и обменяме опит.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-големите предизвикателства са били винаги свързани с мен и моето личностно развитие. Установих, че най-често не някой друг, а аз лимитирам проектите и когато сме на ниско ниво, а искаме да сме на по-високо, то е било заради ограничения, които аз имам. Това е процес, който не спира. Така че винаги се стремя да се развивам.

Как минава един твой ден?

Дните ми не са еднакви. За това може би ще е интересно да кажа, че ползвам системата за управление на времето от Strategic Coach. Разделям дните си на 3 типа – неработен (free) ден, в който целта е възстановяване и зареждане с енергия. Тогава не работя, не проверявам имейл и дори не чета книги на теми, свързани с работа. Вторият ден е фокус ден – това е ден, в който работя по стратегия или развитие – напр. развитие на платформата като възможности или маркетинг стратегии как мисията ни да стигне до повече хора. Третият ден е буферен. Целта му е да се изчистят всички дребни, но належащи задачи (имейл, срещи, счетоводство, административни неща, документация), за да може да освободя времето си за фокус дните.

Как виждаш бъдещето на онлайн обучението у нас и по света? Какво интересно предстои според теб?

Виждам го в посока, че хората, които се занимават с обучения онлайн, започнаха да разбират, че онлайн е много различно от обучение на живо. И онлайн обученията имат възможност да са по-ефективни от много обучения на живо. Това да имаш лекция на живо 60 мин и ей така да я запишеш и да я качиш онлайн не е онлайн обучение и хората започват да разбират това. Отиваме в посока персонализация на обученията. Благодарение на умни алгоритми и обратна връзка от обучаващия се, имаме възможност да направим персонализиран курс, програмата на който се адаптира и подобрява, докато учиш. На практика можем да ти кажем: вземи тези уроци, не гледай тези. И от 1000 урока да ти сглобим персонализирани 47, които са точно за теб. Това ниво на персонализация може да се постигне само онлайн и само с алгоритъм. Дори 1 към 1 ментор не може да си позволи да отдели толкова време, за да ти подготви правилните уроци. Ние вече имаме патент за такова нещо и се надявам скоро да го покажем.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Изяснете си дългосрочната визия къде искате да отидете (диапазон 30 години). Задайте си 90-дневни конкретни цели в посока на тази визия. Правете всяка седмица поне едно действие по тези 90-дневни цели. И още едно допълнително нещо, което за мен промени много: намерете си приятел за цели, с когото да си споделяте целите и да си помагате.

За юридическото и дигиталното със Станимир Ненов

Станимир Ненов

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук? Как и защо реши да направиш онлайн услуга, вместо да работиш в областта на правото „офлайн“, както повечето ти колеги?

Не съм от хората, които винаги са знаели, че ще учат право. Много обичах математика и завърших ОМГ Пловдив. Бях се насочил към финанси или икономика, но в 10-ти клас психоложката на училището видя нещо в мен покрай защитата ми в една училищна комисия, образувана след инцидент. Тогава тя ме препоръча в клуб „Дебати“. Така след 1-2 години се насочих към правото. От друга страна много обичам логиката и справедливостта, а правото в голяма степен е това.

Много обичам и информационните технологии и във втори курс право видях възможност да използвам съвременни канали като уеб и mobile, за да се дистрибутират по-ефективно правата и задълженията на хората – на разбираем език. Така направихме pravatami.bg. След това видяхме, че само с информация не става, хората трябва да имат и подходящи инструменти за реализация на тези права. Направихме Advokatami.bg – технологична компания в правния сектор, която по съвременнен начин предоставя правни услуги на бизнеса и хората. Чрез технология оптимизираме и автоматизираме процеси, което води до по-бързи и евтини услуги.

Как дойде идеята за pravatami.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Един от най-добрите начини да направиш успешен продукт е когато хората те питат за него. Още като записах право, всички познати и приятели започнаха да ме питат елементарни за мен неща – какво да правя, като ме спрат от КАТ, как да си прекратя договора за наем, какви са правата ми с мобилните оператори и т.н. Нямаше достъпно място за тези отговори и ние направихме pravatami.bg. Започнахме в края на 2011 с Георги. През пролетта на 2012 събрахме екип и започнахме да работим здраво по съдържанието и сайта. Всички бяхме доброволци и не го правихме за пари. Правата за нас е място, където само даваме. Още в есента на 2012 станахме популярни и през следващите 2-3 години бяхме редовни гости по всички медии. Съдържанието и трафикът растяха бурно. Две години след основаването успяхме да вземем финансиране от Фондация „Америка за България“. Бяхме най-младите лидери на най-младата организация, подкрепяна от тях. Отне ни една година да ги убедим, че сме сериозни. Проектът с Фондацията ни помогна да пораснем още по-бързо и да започнем да плащаме за труда на автори и редактори. Към края на проекта започнахме да мислим за финансова устойчивост. Отне ни време да я постигнем, но успяхме. Съвсем скоро преминахме в Правата 2.0. Повече инфо тук: https://pravatami.bg/blog/pravatami-2-0.

А идеята за advokatami.bg – как дойде, как стартира и как стигна до това, което е сега? Какво предстои в бъдеще?

Споменах как дойде идеята по-горе. Стартира от мен и Мариела (съпругата ми) през пролетта на 2013 като Lexpert. Бяхме програмирали десетина документа и искахме да тестваме как ще се приеме това в България. В началото на 2014 добавихме и регистрация на фирма и НПО. Към февруари 2014 компанията започна да се издържа (без да си плащаме заплати). В края на 2014 се присъединиха още хора в екипа и започнахме да работим по пълна реализация на идеята. Така през февруари 2015 стартира Advokatami.bg. Имахме късмет с останалите хора от екипа. Цецо и Ники са ключови фактори за успеха на Advokatami.bg. Още от ден 1 имах ясна визия за Advokatami.bg и днес тя е реализирана. Единственото изключение е Premium програмата ни, която беше вдъхновена от Amazon Prime. До края на 2017 г. бизнесът се самоиздържаше без външни инвестиции. Бяхме ОК да се развива и така, но имаше много плюсове да привлечем като инвеститор Христо Христов (CEO на Netinfo). Гледайки назад във времето мога да кажа, че това беше много добър ход. Христо допринася много за развитието ни. Сега пиша това от Сингапур. Преди два месеца дойдох тук с Мариела и дъщеря ни, за да положим основите на глобална компания. Advokatami.bg се разширява като Advomi.com. В бъдеще престоят много интересни неща около AI & Machine learning. 

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Чета доста. Само на Kindle. Чета и блогове, статии. Twitter ми е много полезен – следя автори, основатели, философи и други умни хора. Опитвам се да уча от тях. Опитвам се да уча от природата и от различни дисциплини като математика, физика, биология, финанси. Напоследък станаха популярни менталните модели, за които Чарли Мънгър говори от много години.

За полезната част е лесно – опитвам се да правя само неща, които хората искат. Така написах и първата си книга на тема Airbnb. Години наред хората постоянно ми задават въпроси по темата. И в един момент реших да напиша нещо по въпроса и да отговаря на всички. Книгата, неочаквано за мен, се оказа голям успех.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Идването в Сингапур беше много голямо предизвикателство. Само аз, жена ми и дъщеря ни на 1.8 г. в напълно непозната държава, без да познаваме никого. Първите 40 дни тук бяха много трудни с намиране на нов дом, офис, визи и т.н. Справихме се и сега сме в чудесно темпо. 

Как минава един твой ден?

Ставаме по-рано и имам „бавни сутрини“ с Мариела и малката. Закусваме, играем си и леко, без стрес, навлизаме в деня. Ако съм на 16:8 гладуване със Zero App, прескачам закуската. Към 9 часа съм в офиса. Работя на креативни серии по 40 мин. с по 5-10 мин. почивка. Нотификации, Slack, имейл – всичко е изключено, за да мога да работя спокойно и да правя неща. Към края на работния ден минавам през всички комуникационни канали. Не работя повече от 8 часа на ден. Вечерите прекарвам със семейството, приятели и спорт. Играя тенис. А в Сингапур започнах и да плувам.

Как виждаш бъдещето на юристите – как ще работят те, доколко изкуственият интелект и автоматизацията ще навлязат в тази сфера? Какво интересно предстои според теб?

AI и ML ще променят много правото във всички аспекти. Ревюта на договори и документи, правораздаване, консултации. След 10 г. в развитите общества човешкият фактор в правото ще бъде поне 50% по-малък. Може и 75%. Като цяло това е една от индустриите, в които на 100% AI може да замени човек и да се справя много по-добре.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да скачат във водата и да започват да плуват. Това е единственият начин да се учиш.

За дигиталния маркетинг, ученето и семейството с Иво Илиев

Иво Илиев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Започнах да уча маркетинг и реклама сам в гимназиалните си години. Една лятна ваканция се снабдих с литература, което беше трудно по онова време. В началото на студентските си години вече изкарвах някакви пари от рекламни проекти. Тогава ми харесваше графичният дизайн и го изучавах. По-късно в студентството си изучавах уеб дизайн и започнах да имам постоянни поръчки и клиенти. През лятото, след като взех бакалавърска степен, получих две предложения за работа – едното беше в сферата на дигиталния маркетинг и реклама, а другото в областта на финансите. Въпреки очакванията на роднините си, избрах това, което ми харесва. По онова време IT сферата у нас беше в начално развитие и нямаше шанс дори да обясня какво точно работя на почти всеки мой близък.

От началото на кариерата си до момента осъзнавам колко е важно да работиш с правилните хора, а за да намериш правилните – колко е важно да имаш поне базови познания за тяхната работа. Благодарение на невероятните колеги и партньори през годините правим невероятни неща и имаме успехи. Вече почти 18 години съм част от това и винаги, когато ме попитат нещо за професията ми, аз се сещам как в различни интервюта, презентации и лекции съм бил записван като „уеб специалист“, „дигитален експерт“, „SEO специалист“, „рекламен агент“, „маркетолог“, „управител на агенция“, „специалист социални медии“ и пр. Може би стигнах дотук и поради това – адаптивността към средата. Нямам желание да бъда някой си, а да бъда полезен и адаптивен в своята професионална сфера.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

За мен е много важно да се уча – опитвам се да се уча от всеки човек, всеки казус в практиката ми, всеки адекватен източник на информация. Добрите източници на знания се откриват все по-трудно – такова е времето ни – всеки днес е източник на информация и всяка информация трябва да се отсява. Изисква повече време отсяването, отколкото намирането ѝ. Преди беше различно, но сега смятам, че е по-благоприятно за хората, които мислят в дългосрочен хоризонт от време.

За нещата, които правя, съм с мисълта, че нямам право на грешки, което си е моето кошмарно бреме, но така ме е научил животът ми до момента. Опитвам се да се вслушвам в хората – в тези, на които се доверявам и в другите, на които нямам доверие. Заедно тези неща помагат поне при мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн маркетинга в България? Как се разви той през годините и какво му предстои занапред според теб?

Имам наблюдения над нашия и международния пазар. Нивото у нас не е по-лошо от това в чужбина. Добрите професионалисти са малко и притеснението ми е, че стават все по-малко напред във времето, защото когато клиентите се увеличават, инвестициите също – няма достатъчно голямо качествено предлагане на професионални услуги спрямо увеличаващото се търсене.

Според мен занапред предстои пазарът на дигитални маркетингови и рекламни услуги у нас да се „пречиства“ от много участници, предлагащи услугите си, просто защото в новините казват, че IT секторът е най-заможен. Истината е, че този сектор е пренаселен, но същевременно има нужда от повече експерти и съвестни, лоялни, адекватни професионалисти. Това наблюдавам, че се случва в много сектори, но при по-бързо развиващите се явно е по-осезаемо.

Освен това сме в „Ерата на вниманието“ – достатъчно е да се самообявиш като „най“ в нещо и ще се намери кой да ти повярва, защото имаме тези много изгодни канали за масово разпространение. Винаги ще намериш 5 приятели, които да те подкрепят – и за много хора това, което твърдиш, че си, ще се превърне в абсолютната истина. В нашия бранш напоследък се случва подобен проблем, което е нормална част от „пречистването“ в предлагането на услуги. Да вземеш вниманието на аудиторията е лесно, но да го превърнеш в доверие изисква експертиза, време, опит и отговорност. Надеждата ми е тези качества да се увеличат и да са срещани сред все повече хора в бъдеще.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства за преодоляване –всеки час, когато си с три деца, три дигитални агенции и множество проекти. Наскоро станах един от първите в международен план и в страната, сертифициран по официалната програма на Facebook за маркетинг консултанти – това си беше истинско предизвикателство, защото държах изпитите в компанията на трите ни деца, едното от които на годинка.

Интересните случки в работата също никога не свършват. Винаги гледам да подхождам към клиентите с разбирането, че те познават отлично бизнеса си – много, много по-добре от мен – а това е важно за техния успешен маркетинг.

Когато правиш дигитален маркетинг за човек, който не познава пазара и клиентите си – това само му показва колко ползи може да пропусне.

Една от скорошните ми интересни случки в работата беше свързана с рекламна кампания във Facebook „като по учебник“, която започна да загубва постепенно своята ефективност (performance) относно конверсиите. Обсъдихме с клиента ни как да продължим стратегията и моята грешка беше, че първоначално подходих към него с очакването, че не познава пазара и своите купувачи – нещо, което сме свикнали да виждаме често. Оказа се точно обратното. Клиентът има доста грозни за един дизайнер органични постове във Facebook, но пък съобразени с хората, които купуват от него. Клиентът ни през годините постоянно е сондирал обратна връзка и е следил поведението на всеки един купувач, за да знае точно кои продукти да подбере и точно как да ги покаже. Въпреки стратегиите „по учебник“ за Facebook рекламата и нейната оптимизация – решихме просто да инвестираме сериозно в трафик точно през тези добре подбрани криейтиви. Резултатите веднага се подобриха.

Когато си човек, чиято работа е да изучава най-различни бизнес модели, ценови и др. политики и да разпределя над милион и половина евро инвестиции в дигитална реклама всеки месец, за които се търси определена възвращаемост – ти трупаш не само опит, но и си създаваш специфичен мироглед. Разбираш, че „формули на успеха“ има и те са много много специфични при всеки бизнес. Тъй като една част от дейността ми са фирмените консултации, обучения и одити – не мога да си позволявам на тях да изпадам в крайности за повечето теми и да давам крайни заключения „това със сигурност работи“ или „това със сигурност няма да успее“.

Няма канал, който да направи твоите продукт или услуга по-продаваеми, ако те не струват или услугите по продажбата им не струват. Само ще популяризира недостатъците им сред повече хора. Особено в социалните медии съм се убедил в практиката си, че печелят онези, които знаят как да създават и управляват емоцията зад всяка конверсия.

Как минава един твой ден?

Страхотно и динамично. Живея във Варна основно заради децата ни, но също оценявам, че към момента тук е доста по-спокойно от столицата, а и в много случаи – по-изгодно чисто финансово. Тъй като бизнесът ми е дигитален и международен – единственото важно нещо за мен е да имам добър Интернет и мобилни устройства за работа.

През работния ден съм постоянно с някакво такова устройство – лаптоп под мишница, смартфони, безжични клавиатури…

Моите родители живеят буквално на две крачки, но почти не можем да разчитаме на тях да се грижат за децата ни, затова половината от работния ми ден най-често протича със семейството. Говорим си с двамата по-големи сина, които са на по 7, сядаме заедно да обядваме – съобразяват се с нашия работен режим, в който имаме 1 час обедна почивка за семеен обяд например. Най-малкият в семейството има нужда от внимание през почти целия ден и затова с жена ми се редуваме през деня да сме до него, като батковците често помагат.

Целият ни екип действа по подобен начин – опитваме да съчетаваме работата със семейството, тъй като с основната част от клиентите ни работим от години и именно това добро съчетание е помогнало за екипната ни работа и успехите, които сме преживели. Ние сме хора, които трябва да бъдат креативни – това изисква огромно количество енергия и не може да става постоянно. Затова работното ни време е плаващо и работим в стриктни планировки за задачите и сроковете ни, но без да пропускаме да почиваме и „презареждаме“ винаги, когато имаме нужда. Не можем да си кажем дори сами на себе си „Ще си креативен от 9:00 до 18:00 ч.!“, защото не е човешки и професионално реалистично. Затова и не го правим, оставайки отговорни към работата и задачите си.

Като работодател категорично съм против твърдения, че децата пречели на кариерата и едва ли не не си заслужава да наемаме родител пред бездетен във фирмата. Практиката ми е показала, че няма значение какъв е човекът, колко деца има или няма… ако е безотговорен и нелоялен към целите и хората, с които са екип – той е провал за себе си. И когато говоря за „екип“ – говоря и за семейството.

Моят ден минава прекрасно, именно защото със семейството ми сме екип. В момента гледаме 3 деца и управляваме 4 фирми с множество проекти. Успоредно се учим и квалифицираме. Тук е моментът да благодаря на момичето до мен – Поли – с която мога да кажа, че сме чудесен екип, но всъщност е много, много повече.

Много пъти съм споделял на нашите стажанти, студенти и млади професионалисти, че семейството е важна инвестиция за успех. Вярвам в това. Знам, че семейството и децата изглеждат времеемък ангажимент за много хора, но с това допускат грешка. Да, когато имаш семейство и деца, нямаш цялото време на света и се отказваш от реализиране на много идеи – но това е ако не виждаш добре колко повече можеш да получиш и колко повече можеш всъщност да реализираш.

Няма да забравя как минах изпитите по международната програма на Facebook за Facebook консултанти – с бебето в ръце, под звуците на „Маша и мечока“ и двете други деца наоколо. Издържах изпитите и бях един от първите маркетинг консултанти със сертификат от Facebook в международен план. Понякога човек усеща, че няма избор, но всъщност изборът си е там – или да си свършиш работата, или да се вайкаш… в социалките. И двете неща са съвсем човешки и няма лошо. Аз най-често избирам всичко – първо си свършвам работата, а после може да се повайкам в социалките, ха-ха!

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Че коя работа днес не включва и онлайн среда? Наскоро в едната кооперация викахме каналджия да отпушва мръсен канал. Дойдоха двама с една машинка и се наложи да видят нещо за нея в Интернет. Вече дори да си каналджия – пак си в онлайн средата рано или късно заради нужда от информираност по твоята професия.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Не са съвети, въпроси са, но отговорите, които ще си дадете, може да са по-добри съвети от моите, защото не ви познавам и не бих съветвал непознати:

  1. Защо изобщо ще го правите, т.е. каква е крайната цел?
  2. Какво сте готови да жертвате и какво не сте… съответно сигурни ли сте, че ще си струва и при какви обстоятелства очаквате да си заслужава?
  3. Готови ли сте да поемете отговорността – за изборите, за решенията си, за хората около вас?

Покрай тези трите със сигурност ще изникнат много други въпроси, но така според мен е по-добре. Добре е да можем да си задаваме въпроси и да търсим сами отговорите. Защото отговори и истини много, но не всички са нашите и това е много важно да се осъзнае. Важно е заради очакванията ни.

Аз съм свикнал да очаквам всичко от хората, но и нищо конкретно. Когато нямаш конкретни очаквания, редуцираш стреса, защото осъзнаваш, че не е възможно и няма нужда да контролираш всяка ситуация. Когато очакваш всичко, разбираш, че ще имаш моменти, които не можеш да контролираш, но от които можеш да се възползваш или… да пропуснеш.

Според мен не започваме нещата, защото „започването“ създава временен дискомфорт. Seth Godin казва, че това е като да надуваш балон – първите няколко вдишвания са много мъчни, но след това надуване се случва изключително лесно. И ти се адаптираш, и балонът. Аз бих добавил, че бързо след това започват притеснения като „колко още да надувам“, „дали няма да прекаля“, „дали ще успея да приключа успешно и да направя възел в края“ и пр. Ако излезем от тази метафора – при „започванията“ и „завършванията“ е същото. Всеки има потенциал и креативност – когато имаш идеята, трябва да опиташ да я реализираш, но с мисълта, че началната адаптация е трудна и сложна, също както надуването на балона. И за да избегнеш много притеснения – трябва да изхвърлиш всичко излишно безапелационно възможно най в началото. Да кажеш „не“ на нещата в началото най-малкото е по-евтино и изгодно, пести време и нерви. Познавам хора, които са казали „не“, защото са осъзнали, че не е моментът или не са подготвени – и по-късно са спечелили.

Например това, че продаваш 1000 продукта, не означава, че ти е изгодно да ги рекламираш всичките във Facebook – най-често трябва да „изхвърлиш“ някои от рекламата, за да не се окаже, че разходите за нея са по-неизгодни от реалните печалби. Да „изхвърлиш“ някакви неща от интерфейса, администрацията и функционалността на електронния си магазин в самото начало, на ниво „скица на проекта“, е много по-евтино и пестящо време, отколкото да го правиш, когато програмистите завършват магазина. И всичко опира до това дали ще „изхвърли“ или ЩЕ СЕ „изхвърлиш“. Буквално… и преносно…

Доказвам си всеки един ден, че бизнесът се прави с Хора. Имаме отговорността да ги създаваме, развиваме и правим част от нещата. Не забравяйте, че за да сме част от тези Хора – трябва да покажем нужната сериозност, експертиза, лоялност, адекватност и най-вече Човечност. Успехът е дългосрочна инвестиция, която вярвам, че зависи от това.

Николай Илиев за електронната търговия и иновациите в нея

Николай Илиев

Ти си сред първите хора, които започнаха да разработват платформи за онлайн търговия в България. Разкажи повече за това – как стартира онлайн, как и защо се насочи към тази ниша, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Преди 14 години аз и брат ми Петър започнахме да използваме възможностите на интернет пространството, за да създаваме продукти, с които клиентите да презентират себе си по нов начин и да бъдат в по-близка връзка със своите потребители – започнахме да разработваме уебсайтове за различни компании. В екипа ни гореше желанието да се учим от грешките и от проблемите, които клиентите ни срещаха в комуникацията си с потребителите и да усвояваме нови концепции, които да прилагаме в създаването на по-усъвършенстван продукт, носещ смисъл и развитие. Така постепенно започнахме да създаваме по-мащабни свои собствени софтуерни продукти (маркетплейси), които продадохме успешно на над 10 000 бизнеса, опериращи в цял свят. Това ни даде възможност да натрупаме безценен ресурс от знания, който очакваше своето приложение в нещо много по-значимо. През 2016 г. се роди CloudCart – платформа за електронна търговия, на която възложихме една основна цел: да минимизира необходимото време, средства и познания за всеки един търговец, независимо дали е стартиращ или вече опериращ, за създаването на онлайн магазин и неговото развитие.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Имам едно важно правило:​ ​работата с клиенти изисква да съумееш да разбереш проблема на всеки един поотделно и да успееш да го решиш по такъв начин, че той да отпадне за всички едновременно. ​ В този смисъл най-много се уча от проблемите на клиентите ни. С увеличаването на техния брой възникваха много проблеми и въпросителни: колко човека са ни необходими, за да успеем да обслужим ефективно всички търговци, опериращи на платформата CloudCart? Как да успяваме ръчно да качваме продуктите им? Как да въвеждаме всяка промяна и новост, свързана с количества и продукти? Как да обработваме ръчно поръчките? Как да осигурим ефективна поддръжка и същевременно да създаваме нови фукционалности?

В началото, когато клиентите ни бяха само 100, беше лесно да вършим всичко това ръчно. Но с бързото нарастване на броя им осъзнахме, че е нужна технология от ново поколение, която да автоматизира тези процеси, за да освободи търговците от рутинните им дейности и да ги улесни в създаването на нови идеи за развитие. Нужна беше роботизирана система, която да върши “черната работа”, която не изискваше мисъл, а губеше време. Така екипът ни започна да работи денонощно за създаването на автоматизации, които решават генерални проблеми на търговците, които са едновременно интересни и полезни като решение.

Какви са твоите наблюдения за онлайн търговията в България? Как се разви тя през годините и какво ѝ предстои занапред според теб?

Когато стартирахме с онлайн разработки през 2004 г., ние се опитвахме да представяме тенденциите на клиентите ни и да ги убеждаваме, че имат нужда от онлайн магазин. Те обаче не виждаха смисъл да инвестират в това. Може би с право, защото онлайн пазаруването в България не беше така развито в този момент. Комуникацията все още се случваше предимно лице в лице. Бумът на социалните мрежи промени това и доведе и до необходимост хората да споделят и коментират различни стоки, модели, цени. Онлайн пазаруването сякаш изведнъж започна да се превръща в начин на живот.

Днес е обратно – клиентите търсят нас, защото знаят, че ако не присъстват онлайн със своите продукти или услуги, те просто няма да съществуват в главите на потребителите.

Какво предстои занапред в онлайн търговията? Всички знаем, че днес не можем да останем дълго без активна връзка със света. Технологиите ни дават усещането, че сме навсякъде, че знаем всичко и че можем да се докоснем бързо до най-новата стока, излязла по магазините. Телекомуникационната революция промени из основи не само начина на комуникация, но и процеса на работа и изграждане на бизнес. Една от основните тенденции в онлайн търговията е, че пазаруването през смарт устройства ще расте главоломно. Затова е много важно всеки един дизайн на онлайн магазин да бъде mobile friendly first, за да продава.

Разбира се, най-важна си остава пътеката, през която минава потребителят, за да достигне крайната точка – покупка. С екипа ни непрекъснато следим тенденциите, наблюдаваме данните и се стремим да съкращаваме тази пътека чрез създаване на иновации в тази сфера, за да са доволни както нашите клиенти, така и техните купувачи.

Така например, преди около година разработихме иновативна система за завършване на поръчката. Удобната и лесна количка е ключов момент от пазаруването, определящ действията и решенията на потребителя.

Роботизираните системи, улесняващи пазаруването, също са тенденция, чието развитие ще следим пряко и с интерес през следващите години. Казвам “пряко”, защото екипът ни разработи чатбот без аналог, чрез който клиентите на всеки един наш търговец не само ще могат да разглеждат продукти и да стигат бързо до най-добрата стока, но и ще могат да завършат своята поръчка, без да излизат от пределите на своя месинджър. CloudIO e името на нашия бот, чрез който търговците ще имат робот-асистент на разположение 24/7. CloudIO подсеща всеки един потребител, че не си е завършил поръчката, известява го за статуса и времето, в което да очаква своята поръчка, привлича вече съществуващи клиенти или хора, чатили с него, като им предлага релевантни продукти, ъпселва и кросселва според поведението на потребителя.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателствата в онлайн сферата са много и с тях се сблъсквам ежедневно. Но най-хубавото е, че всяко предизвикателство води до промяна и носи развитие. Ще ви дам конкретни примери, свързани с работата ми. ​ Един ден в офиса дойде представител на голям наш клиент с думите: “Необходима ми е функционалност, с която бързо да създавам визии за целеви страници, тъй като искам да представям на потребителите различни продукти по красив начин”. Така се роди идеята за нашия визуален конструктор, в основата на който е автоматизацията. Той се превърна в помощен инструмент за всички наши клиенти, които искат да покажат детайлно продукт или група продукти на своите потребители.

Веднъж, докато преговаряхме с клиент, който вече имаше съществуващ онлайн магазин, но искаше функционалност, която да реши досегашните му затруднения, свързани с бърза промяна на количества и продукти, той спомена за голям проблем, свързан с проследяване на пратка. Заради невъзможността да следи пратките беше изгубил продукт, който освен че му носеше загуби, оставяше разочарование в клиента му. Така се роди идеята за автоматично проследяване на пратките, което импортирахме в системата на CloudCart. Защото с нарастването на бизнеса нараства и нуждата от повече време, повече ресурс и прозрачност. Осъзнахме, че автоматизацията на доставките е важен момент от дейността на търговците, който елиминира възможността за изгубени пратки, повредени стоки и скрити такси.

В процеса на работа виждахме как търговците не осъществяват потенциалния си брой поръчки, как страдат от липса на качествен трафик, от все по-трудно и скъпо придобиване на нови клиенти и липса на инструменти, с които да задържат своята натрупана клиентска база. За преборването на тези проблеми бе нужен инструмент извън човешките възможности, който да събира, анализира и използва тези данни, които биха разрешили основните проблеми на всеки един търговец по целия свят – как, кога, къде и с колко да достигат клиентската си група. И така екипът на CloudCart, стъпвайки на своята стабилна основа, взе решение да разработи инструментите за следващото ниво на електронната търговия.

Как минава един твой ден?

Денят ми започва рано сутрин, около 6:30 ч., защото имам син на 2 г., който е много ранобуден. 🙂 През делничните дни го водя на градина, след което се отправям към офиса. Първата задача е да направим брифинг на задачите, да изкоментираме проблемите на клиентите и да разпределим задачите между хората от екипа. След което се фокусирам върху по-генерални неща, които напоследък са свързани със стъпването на няколко чужди пазара. След работа прекарвам време със семейството си, защото тези моменти ме зареждат с енергия и воля да продължавам да се движа уверен в посоката, която съм поел.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Всеки бизнес изисква много усилия, за да се задържи на повърхността. Екипната работа и правилното разпределение на ресурсите е от важно значение за темпото, с което ще се движи той. По-различното в онлайн средата е динамиката ѝ, това, че всичко се променя много бързо и ние трябва да можем да се движим с тази промяна, дори да я предвиждаме. Още в самото начало забелязахме, че само с хора няма да успеем да се движим в решаване на генерални проблеми на търговците ни. Затова не се замислихме дали да инвестираме време и ресурс в създаването на роботизирана технология, която да поеме механичната работа. Защото вярваме, че човек трябва да работи с мозъка си, да ражда идеи, да вдъхновява с думи и концепции, позволявайки на автоматизацията да му служи вярно в реализирането им. Ние вярваме в равностойните битки и създаваме машини, които да помагат на търговците да се изправят срещу машините на технологичните гиганти, за да развиват бизнеса си успешно. И до днес вярваме, че всяка достатъчно напреднала технология не се различава по нищо от магията.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Съветът ми е да започнат веднага – с четене, със следене на тенденции, дори с някакъв вид предвиждане на посоката, в която ще се развиват технологиите. Защото онлайн бизнесът се развива ежеминутно, поведението на потребителите също се променя във времето и всеки, който има страст в тази област, неминуемо трябва да ври и кипи с желание за знания. Всяко нещо има етапи на развитие. С натрупването на знания ще дойде и следващият етап – увереност, че можеш да направиш конкретни стъпки, за да си активна част от създаването на иновации в онлайн търговията.

Разбира се, най-силно вярвам, че човек трябва да създава иновации, които да оставят следа. Това е и моят най-голям съвет: “Мислете мащабно, мислете как да подобрите не само собствения си живот, а и живота на поколенията след вас.”

Как аз го правя? С екипа ми работим по създаването на умна машина, ​ която ще анализира целия поток от данни, минаващ през платформата CloudCart, правейки модели на поведение за всяка една ниша в електронната търговия и прилагайки тези модели на поведение за създаването, менажирането и анализирането на рекламни кампании. Тази машина се казва Adorimo и тепърва ще говорим за нея. 🙂

Биляна Лаундс-Николова за медиите, издателския и дигиталния бранш

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първият ми досег беше чрез интернет доставчика ми BISonline. Аз не просто ползвах услугата, а непрекъснато си намирах поводи да се навъртам покрай тях и не бях само потребител, а постоянно присъствие в офиса им. Това беше в началото на 90-те, a местоположението – бърлогата на PooH (Калин Богацевски), един апартамент в Лозенец, натъпкан със сървъри и компютри. Екипът буквално живееше там, сред кабелите, кутии с пица и бутилки кока-кола. Интернет беше цяла вселена за мен, а BIS беше първото ми прозорче, откъдето се взирах в този нов космос. Чаках търпеливо да се свържа с мрежата и чрез нея с компютри отвъд. Там имаше нещо, ама не много. Разни игри, програми. Беше нова вселена в действителност, но с малко звезди. Най-практичното приложение беше връзката чрез ICQ и мейл.

Когато започнах работа (1993 г.) първият ми компютър беше Макинтош (Classic) с екранче, по-малко от днешен четец за книги. После ме повишиха и ми дадоха LC, което си беше вече сериозна машинка. Имах PC вкъщи и можех да видя непосредствено разликите помежду им. В офиса работех едно, вкъщи друго. Но дори да съберем всички плюсове на двете платформи оттогава, пак нямаше нищо общо с идеите в главата ми. Представях си уебсайтове, каквито се появиха чак 20 години по-късно, но на технологиите им трябваше време, за да се родят и да се развият.

Тогава не мислех, че ще навляза в този сектор професионално, защото като цяло нямаше толкова жени в него. Направо никакви нямаше. А аз още не бях готова да съм толкова отявлен аутсайдер. Затова се посветих на друга кариера. Работех с цифри, екселски таблици и бази данни. Но истината е, че съм творческа личност и имам нужда от поле за креативна изява.

В един преломен момент в живота ми реших да рискувам и да започна собствен бизнес. В началото на 2002 г. създадох Интермайндс като уеб студио и лека-полека развихме дейността му, работейки едновременно с всички тогавашни колеги от бранша да налагаме уебсайтовете като инструменти за бизнес, маркетинг, забавление и образование. Постепенно обаче правенето на сайтове ми омръзна, защото ако не виждаш в действие практическа полза, технологиите и дизайнът са самоцелни. Създадох си разни други уеб проекти (онлайн тестовете МАРР, риалити шоуто Real Life), много се занимавахме с директен маркетинг и въобще търсех практическото реализиране на уеб технологиите. Още нямаше онлайн реклама, онлайн медии и IAB. Пък и уеб секторът трябваше да се развие, да порасне и да съзрее. И тогава дойде решението да започнем издаването на списание .net. Всички се чудеха защо дигитален човек като мен се връща към хартиена медия. Но истината е, че просто ни трябваше медия, пък и такава, която да направи мост между уеб сектора и аналоговите хора. И действително списанието помогна на бранша – в него представяхме успешни проекти, имаше много и практична информация за дизайн, програмиране, онлайн бизнес; организирахме 14 събития, в които представяха знанията и идеите си редица наши и чужди лектори и т.н. Хората извън уеб сектора започнаха да се интересуват от нашата работа и не малко фирми и рекламни агенции бяха редовни абонати, за да следят тенденциите, както и рейтингите на Nielsen и Gemius.

Как и откъде се появи у теб интересът към издателската дейност? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Казват, че апетитът идва с яденето. И може би точно така стана с издателската дейност. Издавайки списание, трябваше да отделим екип, който да работи по него – извън съдържанието има доста издателска работа като превод, редакция, предпечат, печат, разпространение и маркетинг. Но .net беше нишово списание и то не уплътнява ресурса на едно издателство. „Фотомания“ дойде като естественото му братче, не само защото любителски фотографията ме интересува, а и защото в нея също има криейтив плюс технически аспекти, които трябва да се обяснят и практикуват. С навлизането на дигиталната фотография, която се разви до масово хоби, обработката на снимките със специализирани програми стана неразделна част от нея.

За съжаление, да си издател на списания в България е изключително труден и непечеливш бизнес и затова се наложи да го подобря малко. Голяма част от съдържанието на нашите списания е лицензно и по тази линия, свързвайки се с други лицензианти, фирмата ми пое ангажимент за аутсорсинг на предпечата на подобни издателства от чужбина. Това, освен че е допълнителна бизнес възможност, уплътнява ресурса и укрепва издателската дейност.

Прозрението ми да прекроя издателството в сегашния му вид обаче дойде от нефункционалния местен маркетингов и рекламен пазар. Без да слагам всички в тези професии под един знаменател, мога да кажа, че по лични наблюдения голяма част от хората с такива позиции или не са си на мястото, или не знаят какво правят. Накратко, за да може хем списанията да запазят редакторската си политика, хем да се оползотвори жизнено необходимият рекламен принос, ние се пренасочихме към т.нар. custom publishing или също известно с името му от страна на ползвателите на услугата – content marketing. Това означава просто по-добра симбиоза между спонсорите и съдържанието, което се приема много добре от крайния потребител. В този смисъл вече видът на медията (уебсайт, имейл, видео, списание, телевизионно предаване и т.н.) няма значение.

Всъщност мисля, че не издателството, а маркетингът ми е професионалното занимание. Имайки опит с интернет, телевизия и печатни медии, смея да твърдя, че не виждам особена разлика помежду им. При всяка от тях ключова е аудиторията ѝ, която трябва добре да изследваш и опознаеш, за да можеш достатъчно ефективно да ѝ предадеш съдържание. Изхождайки от таргета, избираш медия, а не обратното. Интеграцията на посланията и синергията на медиите са същината на маркетинга, другото са подробности.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Относно ученето мога да кажа, че не съм се спирала, защото имам непрестанен глад за знания. Човек може да се учи от всичко и от всеки, дори всеки провал е безценен, ако можеш да извлечеш урок от него.

Има една теория за десетте хиляди часа, които са необходими, за да станеш специалист в дадена работа. Действително, без практика и опит, не можеш да претендираш, че разбираш, защото дори простите неща са лесни само за професионалистите. От друга страна, ако имаш хъс, фокус и си отдаден на 100%, можеш да скъсиш срока на 10-те хиляди часа. Пък има и още някои важни фактори – натрупването на знания и кръстосаният опит. Това е като с чуждите езици – само първият и вторият са по-трудни, след това започваш да виждаш връзките, общите корени на думите, логиката им и неусетно се оказва, че с възрастта не е по-трудно, а е по-лесно да се учи.

В работата на мен лично ми помага много факта, че съм упорита и не се предавам лесно. Аз съм зодия Козирог и с присъщата ми практичност всичко, което измислям, има функционална цел. Обичам да създавам и работя с маркетингови инструменти. Обичам също нещата да си пасват като кубчета на Тетрис или парченца на пъзел. Ако това не се получава от първия път, не ги напъвам, а ги въртя, докато се сглобят естествено.

Все още много се вълнувам от новите технологии и понеже много пътувам, попивам идеи отвсякъде. Най-любимо ми е да пренасям опит и идеи между разнородни сектори – според мен точно тези нестандартни приложения носят конкурентното предимство. Да мислиш отвъд рамката на установения стандарт, да си наблюдателен и ентусиазиран, това са все качества, които помагат, ако си сериен предприемач като мен.

Какви са твоите наблюдения за онлайн медиите в България, както и за офлайн медиите и тяхното дигитално присъствие? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

О, не се наемам с никакви прогнози. Нямам никакви очаквания нито от едните, нито от другите, защото съм ужасно взискателна и само ще се дразня и разочаровам, ако се разминаваме. Радвам се на всичките им постижения и следя с любопитство всяка тяхна следваща крачка. Ние имаме късмета да живеем в толкова интересни и динамични времена, толкова бързо се развива всичко, че е трудно да се прогнозира дори за година напред.

Все пак, много ми е интересен балансът между достойнството на издателите и действителността, която нерядко ги принуждава да го преглъщат. Това е най-голямото предизвикателство за една медия и не може едностранно да се избере страна. Същото е с отношенията към аудиторията. Изкушението да се взимат решения от името на потребителя (и уж в негова полза) също е нещо, което безвъзвратно променя днешните медии.

После, дефинициите също се промениха. Първоначално за офлайн се приемаше медия без екран и връзка с мрежата, но къде тогава е телевизията? Интерактивността е присъща за радиото, но без екран и клавиатура то пък от кои е?

Както казах и по-горе, за мен е важно съдържанието, а не преносната среда. Класическите офлайн медии се принудиха да се адаптират към новите условия и много успешно мигрират към онлайн устройства. Но това не ги убива, а ги допълва. Както с появата си телевизията не е убила радиото, не мисля, че офлайн медиите ще умрат толкова скоро за сметка на уеб платформите. Хората имат тактилна потребност от допир с хартия и тя си има своето място. Ако мога да си позволя едно сравнение, не можете да гушнете и погалите Тамагочи така, както физическо същество с козина.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Предизвикателства имам всеки ден и това е най-готината част от работата. Иначе досега да съм умряла от скука. Всяко предизвикателство може да те хвърли в паника, да драматизираш и да се ядосваш, но от дистанцията на времето всяка трагедия изглежда комична.

Това пък, без да е било толкова драматично във времето си, ме подсеща за една смешна случка със старта на списание .net. Когато излезе първият брой, дойдоха да ми вземат интервю от в-к „Пари“. После обаче ми се обажда майка ми и притеснено ме пита какво е това порнографско списание, което съм започнала да издавам, видяла го една съседка на сергията за преса и сега целият квартал за това говорел. Ха сега де? Чудех се какво им става на тия хора, докато не видях лично снимката си във вестника. По време на интервюто фотографът ме накара да застана до една голяма рамка с постер на корицата на първия брой, но после в редакцията кадрирали снимката така, че не се вижда главната тема, а точно до главата ми се мъдри подзаглавието на една друга (между другото, изключително интересна) тема: Порно 2.0.

Ако трябва да отговоря сериозно за предизвикателствата обаче, истината е, че понякога сама ги търся. Когато усещам, че има поле за развитие или пък нова възможност, за мен е много изкушаващо да поема новото предизвикателство. Това е възможност не само за ръст, но и за приключение.

Как минава един твой ден?

Имам три вида дни: рутинни – такива, в които отмятам списък със задачи; мързеливи – в които се мотая и оставям ума си да почива; и креативни – в които експериментирам и прилагам идеи, които са ми дошли в мързеливите дни. Гледам да не си отлагам ангажиментите, за да не се натрупват, и също следя да ротирам правилно различните видове дни. Например не мога да мързелувам, ако знам, че имам работа и няма как да съм креативна, ако се занимавам само с рутинни дейности. Считам, че почивката е задължителна за възстановяване на креативния потенциал и не трябва да се пренебрегва. Аз съм работохолик, никога не пропускам крайни срокове, но същевременно имам много свободно време за различните си хобита (някои от които практикувам през седмицата в т.нар. работни дни). Тези принципи прилагам и с хората, с които работя. Който е работил с мен, знае.

Вярвам в баланса във всяко едно отношение – добро и лошо, силно и слабо, ин и ян.

Какво мислиш за спора четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Мисля, че въпросът има еднакъв брой поддръжници и за двата отговора. Аз лично пиша дигитално, но чета на хартия. Вкъщи имаме библиотека с близо 5000 книги и не мога да се лиша от красотата и миризмата им дори и срещу удобството да ги разнасям всичките в един джобен четец.

Какви три съвета би дала на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Да започват веднага. Каквото и да е. Нещо да правят, защото дните минават и те пропускат възможности с всяка изминала минута. Човек трябва да събере опит от много неща, докато намери себе си в това, на което реши да се отдаде.

Когато говориш, не научаваш нищо ново. Затова слушайте по-внимателно. Сигурно ще прозвучи банално и даже поучително да давам този съвет, но ако можех да го дам на себе си преди 25 години (а и да го бях послушала тогава!), щеше да ми е много полезно.

Също съветвам всички да не се страхуват от предизвикателства, провали и завистници – всичко това са белези за успех.

Създателите: Никола Павлов за електронната търговия в България

Ти си сред първите хора, които започнаха да развиват сферата на груповото пазаруване в България. Разкажи повече за това – как стартира онлайн, как и защо се насочи към тази ниша, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

С уеб се занимавам от 15 години – от ученическите ми години. Когато си ученик, в общия случай разполагаш с неограничено време и минимални отговорности. Идеален период за любознателните хора да научават нови неща и да развиват умения (разбира се, говоря за неща извън стандартното образование). Аз се бях запалил по уеб програмиране. По онова време нямаше StackOverflow, но пък форумите тепърва се популяризираха и развиваха като места за обмен на информация и взаимопомощ. Когато понатрупах известен опит и няколко проекта ми минаха през ръцете, спомням си, че се бях ентусиазирал да се изявявам като помагач по форумите. Това много ми помогна да натрупам различни знания. Беше нещо като предизвикателство – да разцъкам нещо ново и да науча нещо ново, за да мога да помогна на някой друг с проблем или запитване. Така научих много.

По-късно, след доста фрийланс проекти и няколко проекта на постоянна работа, осъзнах, че всъщност ме влече да се занимавам с неща, насочени към масова аудитория и които са полезни. Услуги, които се ползват от повече хора и се оценяват добре. Поне за мен, това носи по-съществено удовлетворение, отколкото тесни нишови проекти. С тогавашния ми партньор Петър Илиев правихме опити и с няколко стартъпа – онлайн магазин за тениски с custom щампи; микроблогинг платформа и други. Електронната търговия определено привлече интереса ми.

През 2010 г. започна големият бум на т.нар. „сайтове за групово пазаруване“ и не само в България. Причината беше, че стана известно в колко голям хит са се превърнали на запад Groupon за две години от създаването им.

По онова време със Сребрин Ватралов и Петър Илиев тъкмо си бяхме освободили време, защото щяхме да започваме стартъп, свързан с портал за автомобили. По инициатива на Сребрин бързо се преориентирахме, отказахме се от идеята за автомобили и решихме да се занимаваме с групово пазаруване. Така се роди Grabo.bg. Началото беше изключително шантаво и трудно. Колкото и опит да имахме в уеб, това е по-скоро търговски бизнес и трябваше тепърва да изграждаме екип, търговска структура и методология на работа. Към екипа привлякохме търговци, включително и Велизар Величков, който впоследствие стана съдружник и търговски директор. Срещахме всякакви трудности. За българския бизнес този модел на работа с отстъпки беше непознат и срещахме доста голямо съпротивление, докато успеем да реализираме успешни партньорства. Всичко беше импровизация, учихме се в движение. Мина доста време, докато процесите се канализират и колелото се завърти.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Уча се в движение и импровизирам. Според мен най-добрите учители са:

  • Критично мислене. Сам да си намираш кусури на нещата и да се стараеш да ги подобряваш.
  • Проба-грешка. Трябва да се експериментира, дори и с риск да се греши.
  • Да се вслушваш в обратната връзка от партньори, клиенти, колеги.
  • Да попиваш добри идеи от другите.

Какви са твоите наблюдения за онлайн търговията в България? Как се разви тя през годините и какво ѝ предстои занапред според теб?

От бизнес гледна точка смятам, че онлайн търговията се развива с добри темпове и цялостно ще продължи да расте. Има обаче и проблеми, от които страдат всички страни. Онлайн търговците, например, страдат от върнати стоки и непотърсени пратки (заради явлението по нашите географски ширини „наложен платеж“, което няма да изчезне скоро). Тези неща се отразяват на ценообразуването. За потребителите пък е предизвикателство да направят добра преценка и информиран избор на кои търговци какво доверие да имат, защото липсва прозрачност и има безкрайно много „анонимни“ търговци. Мисля, че ще се запази тенденцията да се очертават малък брой свръх популярни онлайн магазини, които присъстват навсякъде, и огромен брой малки играчи, разчитащи или на тесни нишови продукти, или на случайно минаваща аудитория и базов онлайн маркетинг.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Хубаво е, когато се бориш с предизвикателства в посока да се развиваш по-успешно.

При нас обаче най-големите предизвикателства през годините бяха по-скоро в посока оцеляване и борба с некоректност. Няколко пъти минахме през много трудни моменти. Например, през 2011 година наш бизнес партньор, хем проверен от наша страна, извърши измама с туристически услуги и завлече 220 туристи с големи суми пари. Това беше огромен удар за нас в много посоки – от една страна имиджово, от друга страна отне месеци организационна работа по решаване на проблемите, а също така беше и голям финансов удар да компенсираме ощетените клиенти. Друг случай: некоректна счетоводителка извърши известни мизерии във фирмата и напусна. Още един: злонамерени лица неправомерно регистрираха наша търговска марка и се съдихме години наред. Трети случай: служител извърши измамна схема и открадна голяма сума пари от фирмата.

За щастие успяхме да преборим тези проблеми и продължихме напред.

Как минава един твой ден?

Непредсказуемо. Един хубав ден минава спокойно и през него фокусът е работа в посока развиване на услугите. Един лош ден минава в решаване на изскачащи проблеми от всевъзможен характер 🙂

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

Онлайн средата се променя изключително бързо и динамично. Невъзможно е да си винаги в час с всичко, трябва да си свръх-човек. Това е най-голямото предизвикателство и изисква най-големи и постоянни усилия – да не изоставаш.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

  • Нещата не се случват сами. Човек трябва да прави нещо, за да се случи нещо. Без упорито бачкане не става.
  • Добрият екип е най-важен. По-добре е да се обградиш с качествени и компетентни хора, с които да се развивате заедно и да се дърпате напред, отколкото да действаш самостоятелно.
  • Първо трябва да дадеш, за да получиш. В бизнеса много хора тръгват с идеята „дай да видим как да направим пари“. Според мен трябва да се мисли в посока как да направим нещо качествено и полезно, а ако успеем, парите ще дойдат сами.

Създателите: Христо Стоянов за вдъхновението, онлайн средата и ученето

Христо Стоянов е експерт по социални медии и създател на LifeHack.bg, където вече над 8 години създава качествени материали и ръководства по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Случайно. Или по-скоро нуждата ме насочи.

Завършил съм информатика, но изобщо не влизах в лекциите. Като студент мислех за съвсем различни неща. Сега, като се върна назад, се чудя тоя непрокопсаник аз ли съм бил…

Първите ми работни места бяха далеч от компютрите. Работех в търговията и продажбите. И понеже съм доста интровертен човек, тази дейност изобщо не ми харесваше.

В единия случай, когато напуснах едно от тези си работни места заради тоталното си нежелание да се занимавам с това, се оказах доста време без работа.

Това беше и моята повратна точка. Тогава се насочих към това, което правя в момента.

Нуждата ме накара да измисля начин да правя нещо, което да ми носи някакви доходи. Имах и време да се уча. А благодарение на родителите ми имах и всичко необходимо като техника. И така започна всичко. Един сайт, втори сайт, постоянство. Та до днес.

Как и откъде се учиш и вдъхновяваш за материалите, които пишеш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Купувам си много книги. Вляза ли в книжарница, не излизам без книга. Те доста ме вдъхновяват. За над 10 години събрах и много ценни онлайн източници. Feedly-то ми е пълно с качествени сайтове, които следя и от които черпя информация за нашите материали. В този смисъл изобщо не се опитвам да измислям топлата вода.

Има толкова по-умни хора от мен, които вече са го направили. Ние просто разказваме за техните постижения, идеи и изобретения. Затова и в lifehack.bg гледаме най-вече материалите да са полезни за читателите ни. Разбира се, споделям и моя ценен опит, защото определено имам какво да кажа по много теми.

Единственото, за което съжалявам, е че не ни стига времето да споделяме абсолютно всичко интересно и полезно, което знаем. Но се стараем.

LifeHack.bg е сред първите онлайн източници в България с платен абонамент за съдържание. Как се спря на този бизнес модел и как планираш да го развиваш? Очакваш ли да бъде възприет и от други сайтове и как виждаш бъдещето му на българския пазар?

Да, ние сме сред първите, които се осмелиха да поискат пари за съдържанието си, и то на пазар, в който тази тема е табу. Първопричината за това е, че знам много добре каква стойност създаваме и вярвам в нашето съдържание.
Затова и се осмелих да поискам възнаграждение за труда на екипа ми.
Всъщност, бизнес моделът е нов само за България.

В развитите страни това е стара практика.

Когато започнах да проучвам как се прави subscription бизнес, не можех да повярвам колко сме изостанали. Всичко трябваше да измислям сам. Нямаше откъде да видя, да взема пример, да се поуча. Можех да гледам само американски такива услуги.

Да не говорим за онлайн разплащанията у нас. Специално за нуждите на абонаментния бизнес те са меко казано изостанали. Особено що се отнася до удобството, което предоставят на потребителя. А ако на него не му е удобно, няма да плати.

Това важи с пълна сила за т.нар. автоматични плащания (recurring payments). Въпреки това ние успяхме да внедрим такива в нашия клуб и услугата вече е налична за абонатите на MasterHack. Беше огромно предизвикателство, но успяхме да го предложим на клиентите си. Сигурен съм, че вече ще им бъде в пъти по-лесно и удобно да се абонират.

Благодарение на всички тези недостатъци обаче натрупах солиден опит, който смело мога да кажа, че си е цяло ноу-хау за този тип бизнес у нас. Скоро се надявам да остане време и да го споделя с подробности с нашите читатели. Що се отнася до нашия клуб – ние се развиваме постоянно.

Не минава и ден, в който да не направим подобрение по сайта, по съдържанието, по бизнес процесите вътре в клуба. Не спираме да даваме стойност – правим го не ежеседмично, а ежечасно.

Моделът ни със сигурност ще бъде приложен и от други сайтове. Защото е печеливш и защото е изгоден за потребителя.

Разбира се, подводните камъни са много. Малко след като създадохме клуб MasterHack, имаше няколко опита да ни копират модела, но бързо се провалиха. Този бизнес изисква постоянна ангажираност на абонатите, а на това не може да издържи всеки.

Спреш ли за известно време да даваш стойност, клиентите си тръгват.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Постоянно изниква нещо – особено чести са техническите предизвикателства, защото както споменах и преди малко, тук всичко тепърва се измисля как да се прави. Ако услугата ни беше в Щатите например, всичко щеше да бъде по мед и масло, защото там тази дейност е с традиции.

Най-голямото предизвикателство досега в бизнеса ни е внедряването на услугата за автоматично плащане на абонамента – recurring payments. Освен че отне повече от 5 месеца, в казуса бяха замесени голяма и сериозна компания, занимаваща се с програмиране, една от най-големите банки у нас и недостатъците на WordPress и банковата ни система. Най-хубавото от цялата работа обаче е, че то вече е факт. Освен това е и едно от нашите най-големи конкурентни предимства! Сега не само създаваме най-полезното съдържание, но и може да се възползвате от него по най-удобния начин.

Как минава един твой ден?

Ставам в 6:30 ч и отивам в офиса си в Либхер. Там работя до 15:00 ч за немската компания. След това се прибирам.

Ако ми е ден да видя дъщеря ми, се разхождаме с нея или я вземам вкъщи да си поиграем няколко часа, ако не е, прибирам се и започвам да работя върху бизнеса си.

Коментираме с колегите нещата от деня, обсъждаме проблеми с абонати, коментираме какво можем да дадем още на лоялните си клиенти, планираме съдържанието, борим се с технически проблеми.

Към 9-10 вечерта приключвам.

След това обикновено гледам филми, за да разпусне мозъкът от четене и мислене. Това е най-приятният и неангажиращ начин, който съм открил за изключване на мисловната ми дейност. Почивам рядко, но и не се измарям лесно.

Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?

За повече усилия не знам. Вярвам, че няма лесен бизнес, независимо дали е онлайн или офлайн, независимо дали се прави в България или навън. Но предполагам, усилията са по-различни. А ако сте комбинирали офлайн бизнеса си и с онлайн такъв, не ви завиждам.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

1. Не го правете точно като мен! Вземете само моите добри практики.

2. Издълбайте в мозъка си (образно казано) надписа: Ще изисква време, труд и средства. Забравете, че с безплатни инструменти и с нулев бюджет ще направите нещо успешно.

3. Вземайте идеи от по-развити външни пазари, но ги адаптирайте за нашия. Сляпото копиране на модели не помага. Адаптирайте се! Клиентите са различни!

Създателите: Радостна мама за блоговете, майките и децата онлайн и още…

Разкажи за себе си като за начало: коя е Ради, с какво се занимава, защо и как стигна дотук?

Аз съм Радостина, а през последната година позната и като Радостна мама. Завърших книгоиздаване, арабистика и маркетинг и през последните около 5-6 години се занимавам активно с маркетинг и реклама. Автор съм на две книги – “След 22” и “Наръчник на неомъжената жена”, – както и на блога www.mama.radostna.com. Съпруга на Стефан, майка на Боян и Деян. В момента активно гледам бебе и съм ангажирана с два комуникационни проекта. Ежедневно публикувам снимки и истории в Instagram, където прекарвам доста голяма част от деня си.

Как и кога реши да бъдеш Радостна мама онлайн? Как се разви твоето онлайн присъствие от старта му досега?

Месец преди да родя, се замислих какво ще правя през следващите две години и така дойде идеята за блога, насочен към майките. Преди да родя, бях Radostna, а после естествено се превърнах в #radostnaMama, тъй като 24 часа съм с едното или двете деца. Реших, че ще е готино да обединя на едно място повече щастливи майки, а личната ми кауза е да намаля депресията при наскоро родилите.

Започнах с определен план за действие, както всяко друго начинание. Направих сериозно проучване, подготвих сайт, нови акаунти в социалните мрежи, подбрах снимки и послания. По-късно създадох и група към профила ми във Facebook и на този етап затворих кръга.

На 8 март 2018 го пуснах и до днес най-активно се развива Instagram профилът ми, където множество майки ми пишат всеки ден, партнирам си вече с фирми и организации, информирам за предстоящи събития и новости, но най-вече споделям деня си и си мисля, че това е доста интересно за последователите ми там.

Как според теб технологиите и онлайн пространството помагат на майките? Има ли всичко необходимо за една майка в България онлайн?

Колкото помагат, толкова и вредят според мен. Майките сме постоянно на телефоните в интернет. Четем и се информираме за всякакви глупости и сериозни теми. Участваме в дискусии във форуми и умуваме над различни казуси от деня. Дотук добре, но реално информацията, която ни се поднася, често е “лично мнение”, непроверена или пък крайно негативна. Изключвам професионалните сайтове и медии. Така една нова майка може да се окаже в капана на чуждото мнение и да се загуби сред морето от информация.

Лично аз се доверявам повече на чужди избрани медии и приложения за майчинство и отглеждане на деца, чета книги и съм дала “off” на почти всички известия на групите с майки, в които членувам. Понякога ми става тъжно, друг път смешно как в група “Позитивните майки” от 20 поста много вероятно е един или нула да са позитивни.

Децата ти онлайн ли са? Как ги възпитаваш и учиш да ползват онлайн пространството?

Доскоро молех Боян да ползва таблета, за да ядем спокойно или да пътуваме 15 минути. Сега вече таблетът е “на ремонт” постоянно и не го даваме, защото той /на 2.7 г./ изведнъж се вманиачи. С особена лекота превключва клипчета в YouTube и в един момент го губя от поглед докъде и какво може да стигне, включително и да гледа всякакви реклами.

В момента Боян гледа вечер след ясла няколко любими приказки от You Tube директно на телевизора. А що се отнася до интернет – той е още малък. Няма реален достъп до мрежата. Изключвам моментите, в които аз гледам сторита в Инстаграм и той наднича.

Преди играеше една образователна игра на таблета, но тъй като е забранен сега, спря и нея. Вероятно скоро ще му разрешим отново да го ползва, и то най-вече за тази игра, в която учи форми и цветове, както и другата му любима игра е Talking Tom, на когото той говори.

Деян е още бебе и ще върви по стъпките на брат си. Няма да ги спра да ползват интернет, но сигурно ще вземем някакви по-сериозни мерки на контрол върху съдържанието и времето, прекарано с високите технологии.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодоляла или най-интересната ти случка, свързана с дигиталното и онлайн пространството?

Не мога да се сетя за конкретно предизвикателство, но покрай организирането на събития, с което основно се занимавам, когато не гледам деца, винаги изскачат казуси с интернет и комуникацията. Най-вече това, че трябва много да се внимава какви думи се използват онлайн, както и бързината на реакция в случай на криза. Спомням си едно доста голямо събитие, което правех преди години, как за начален час беше обявен 19, естествено, никога събитието не започва навреме и получих доста критики онлайн, което ми помогна после да правя по-точно описание на следващите. Друг голям проблем може да се окаже лавината от коментари онлайн, за която да не си подготвен. Особено негативните. Тогава трябва да се вземат светкавични мерки, защото Facebook работи денонощно и ти не можеш да спиш. 🙂

Как минава един твой ден?

Нямам два еднакви дни. Но най-общо сутрин ставам между 7 и 8. Първо трябва да се погрижа за Боян, после за бебето Деян. Единият отива на ясла, другият започва да си играе нещо, аз пия кафе и хуквам по задачи, кафета или магазини. Обикновено над 4 часа е моето screen time на телефона, което предполага, че доста снимам, обработвам и публикувам информация. После се прибирам, готвя, Боян и баща му се прибират. Играем или скучаем групово и към 20 часа бебето ляга да спи, към 21 Боян и аз с тях. Случва се да се събудя към 22 и да стана да свърша нещо на компютъра, да обсъдим нещо с мъжа или да чета книга, но в повечето пъти спя с децата, защото те се будят постоянно през нощта, а аз не спя през деня.

Разбира се, има и изключения от тези динамични дни, когато пътуваме или пък съм у дома с двете деца, ходя по бизнес събития или срещи. Изобщо, динамичен е моят ден.

Ако трябва да дадеш три съвета на майка, която иска да създаде блог като твоя, какво би ѝ казала?

Бих споделила това, което аз направих:

1. Подготви се добре. Измисли си тема и фокус на комуникация. Спазвай определен тон на разговор и ако решиш да се отклониш, винаги знай защо го правиш и каква е основната цел и мисъл.

2. Имай ясна представа кои са твоите читатели и се погрижи съдържанието, което правиш, да е за тях, а не за теб, майка ти или най-добрата ти приятелка.

3. Грижи се винаги за визуалната част – снимки, шрифтове, оформление. Спазвай една и съща линия, за да може феновете и враговете винаги да открояват твоето съдържание от потока на информация.

Създателите: Александър Кръстев за книгите и писането онлайн

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

За това основната отговорност носи майка ми – тя се грижеше да има поне по една нова детска книга вкъщи всяка седмица, когато бях на 5-6, та до втори-трети клас. След това вече започнах да ходя в градската библиотека. Аз съм от Стражица, което не е особено голям град, и съм от “децата на 90-те”, макар да не харесвам този етикет. Резултатът е, че нямаше особено много забавления, освен футбол с приятелчетата през деня и книги в часовете за почивка.

Професионално започнах да се занимавам с книги едва преди 2 години, а ако трябва да бъдем точни – с книжен маркетинг. Цяло едно десетилетие преди това обаче книгите ми бяха хоби, покрай което развивах заедно с кариерата си като ПР консултант. “Аз чета” и PRoPR Агенция бяха поравно важна част от живота ми и съм благодарен, че имах възможността това да се случи точно по този начин – мисля, че на никое друго място нямаше да мога да развивам толкова голям успореден проект.

Разбира се, в един момент дойде време да се посветя на хобито си и да направим “Аз чета” напълно функционираща информационна медия, макар и нишова. А след това се появи и съпътстващият проект за агенция BookMark, с която помагаме на партньорите си от областта на книгоиздаването, културата, образованието и технологиите да се позиционират по-добре онлайн и офлайн.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

О, случи се доста отдавна – понеже майка ми работи в държавната администрация, имам достъп до интернет още от средата на 90-те. След това, в гимназията, започнах да гоня мечтите си да бъда журналист с много голямо постижение: да имам електронна поща с разширение journalist.com. Още си я отварям понякога, за да се радвам на детските си амбиции. Всъщност досега опитвам да следвам немалка част от тях – от чистотата на детските идеи можем да се учим много, затова и не спирам да слушам какво говорят децата около мен. Записах да уча журналистика в Софийския университет и още от първи курс проф. Нели Огнянова, светилото в областта на медийното право, ме запали по блоговете и се появи “Аз чета”, един от първите специализирани блогове за книги у нас. Някъде по онова време започнах да ползвам и LinkedIn – другата ми голяма страст, която в момента носи и немалка част от приходите на BookMark, благодарение на обученията, които правя за различни по размер компании.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Това, което смятам за едно от най-важните си умения, е че съм добър слушател. Поради една или друга причина съм се заобиколил с адски интересни хора и когато ги изслушвам и задавам правилните въпроси (благодарение на журналистическото ми образование), успявам да науча наистина много неща. Разбира се, фактът, че чета постоянно и преобладаващо нехудожествена литература също има своята тежест.

В последно време опитвам да огранича и престоя във Facebook, затова обръщам повече внимание на това, което споделят контактите ми в LinkedIn и лидерите на мнение, които следвам там. Между другото, един от акцентите в обученията ми за работа с LinkedIn е именно промяната в навиците, която трябва да направим, за да ползваме добре мрежата – че само половин час на ден за четене на полезни материали и споделяне на наученото може да ни помогне да постигнем сериозна експертиза и разпознаваемост.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Доста дълъг път беше извървян през последните 10 години. Когато създадох “Аз чета” през 2006 г., водеща медия онлайн бяха блоговете. За 2-3 години се появиха десетина блогове за книги – “Книголандия”, “Литературата днес” и т.н, а чак тогава навлезе и Facebook. Беше наистина трудно да убедим издателите, че има смисъл да работят с нас, защото имаме лоялни аудитории – по 1000 човека, но такива, които си купуват буквално всеки ден книги. Излиза, че това, което почти всеки иска да е днес – инфлуенсър, който буквално продава своето влияние – ние го правим повече от десетилетие. И да, не става за седмица или месец…

Реалностите онлайн се променят всеки ден и ни коства доста усилия да останем там, където сме. Говоря в множествено число, защото имам страхотен екип, а един от първите хора в “Аз чета” Милена Ташева от няколко месеца е и съдружник в BookMark. Мога да добавя и Христо Блажев, с когото от години работим чудесно, дори имахме обща електронна книжарница, която продадохме на един от големите онлайн магазини. Именно Христо вдигна на ново ниво начина, по който се говори за книги у нас, с Facebook групата “Какво четеш”. Всички ние всеки ден прекарваме часове в обработване на информация за новите заглавия и нови начини те да бъдат позиционирани, а добрата новина е, че и в немалко издателства вече има професионалисти, които да го правят. За всички останали пък ние създадохме BookMark и работим като изнесен комуникационен отдел.

Смятам, че комуникирането на книги у нас вече е на прилично добро ниво, затова е много важно кампаниите да са добре подготвени и буквално безгрешни, за да могат да се отличат. Бюджетите за реклама например ще стават все по-големи, включително и заради постоянните ограничаващи промени в алгоритъма от страна на Facebook, затова нестандартните кампании ще печелят.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял, или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Не мога да отговоря на този въпрос. Тъжно е, но е факт – понякога най-голямото предизвикателство се оказва да удържиш сървъра да не падне, заради големия читателски интерес в конкретния момент. Или пък да си спомням как не съм успявал преди години да убедя клиенти да направим конкретен тип кампания, а сега такива да се случват в същите бизнес сектори, и то с чудесна успеваемост.

Как минава един твой ден?

Денят ми обикновено е продиктуван от 1-годишния ми син Преслав, но това е дисциплината, от която винаги съм имал нужда. В интерес на истината, първите няколко месеца, след като напуснах PRoPR, за да се посветя на “Аз чета”, работих от вкъщи и имах нужда от сериозни усилия да свикна с по-спокойния и не толкова динамичен начин на работа. В агенциите телефоните звънят постоянно, идват задача след задача и е много важно да останеш фокусиран и подреден. Е, сега пак съм на този етап, но минах сериозна школовка, така че смея да твърдя, че съм още по-добър от преди в приоритизирането и спазването на срокове. За това помагат както споделеният календар с колегите, така и приложенията за управление на задачи. Ползвам Wunderlist от години, между другото, препоръчвам го силно!

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката”?

Няма такъв спор – книгата е книга, дори да е проектирана в облаците. Има спор обаче за това дали трябва да си плащаме за книгите или просто да ги сваляме, откъдето намерим. Това е моя голяма кауза и използвам всеки удобен случай да го обясня – книгите не се появяват с щракване на пръсти и трудът на всеки един човек по веригата трябва да се уважава. Свалянето на книги, които не са пуснати за безплатно четене от своите автори или издатели, е вид кражба. И законова, и морална.

Проблем е, че у нас така и не се появи адекватна платформа за електронни книги, която с добри абонаментни възможности и интеграция с подходящ софтуер да осигури предлагане, което да обезсмисли масовото пиратство. Но това е проблем най-вече на издателите, които тотално отказаха да работят за пазар, години наред белязал двуцифрени ръстове в редица държави.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Ако още не са започнали, това означава, че след 5-6 години те вероятно ще правят нещо тотално различно, което дори не можем да си представим. Но трите съвета ще останат същите – винаги записвайте идеите си, винаги търсете правилните хора, с които да ги реализирате и никога не предавайте тези хора. И един четвърти – наистина никога не спирайте да учите. Това е моята формула.

Снимка: Благовеста Филипова, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0).

Създателите: Христо Блажев за блоговете, книгите и дигиталната среда

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Както повечето хора в бранша – поне тези, които знаят защо са там, а не са случайно преминаващи, чета от съвсем малък и никога не е ставало на въпрос защо книгите са част от живота ми. Те са там, неотменими като дишането. Виж, възможността за професионално занимание се появи сякаш от нищото доста години по-късно. След университета започнах работа във вестник „Сега“, някъде там в края на 2009 г. създадох блога „Книголандия“, който пък неочаквано ми осигури покана за сътрудничество с издателство „Изток-Запад“. Около година се движех с едно колело между двете редакции, преди да разбера, че до края на живота ми искам само едно – да правя книги. Напуснах вестника и поех в посоката, за която не бях подготвен предварително, но бях на най-доброто възможно място да науча всичко от нулата.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първото ми сядане на компютър беше със съученици, за да играем „Делта Форс“, спомням си ясно как непривичното използване на мишката малко по малко стана естествено. Последваха, разбира се, чатовете с непознати, много модни тогава за запознанства, първата поща, ако не се лъжа, в ABV, и вече години по-късно първият ми личен компютър, на който вече сериозно започнах да се уча да правя това и онова – всъщност основно гледане на сериали и цъкане на игри. Но до създаването на първия ми блог, кратко просъществувалия „Всичколандия“, оставаха много години. Никога не съм бил технически грамотен – и до днес е така, но възможността да си направиш сам блог, на който да споделяш (и чрез вездесъщия тогава сайт Svejo.net), беше приятна изненада. Обичам да казвам, че блоговете бяха демоде в момента, в който създадох „Книголандия“ и това само се задълбочава през десетте години оттогава, но ето на – още сме тук и имаме своята публика.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Тук за мое съжаление не мога да посоча нищичко. Създаването на блога и неговото развитие бяха изключително хаотични и с напипване какво си струва и какво не. Но от момента, в който се отказах от разнопосочността на „Всичколандия“ и се фокусирах да пиша за книги в „Книголандия“, вече знаех какво ще правя. Днес, за девет години и няколко месеца, имам близо 1800 текста в него, което, от една страна, показва какъв графоман съм, от друга, че като човек има ясна цел и си я гони, тя ще го отведе далеч. При мен поне този сайт стана ракета-носител за най-хубавото кариерно развитие, което мога да си представя. Но и още си спазвам обещанието, дадено преди толкова много години – никога издателството, за което работя, да не доминира в блога ми спрямо останалите.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Нещата се промениха кардинално в последните години по отношение на издателствата. Модерни сайтове, възможност за лесно онлайн пазаруване, постоянно поддържане на социални канали, всичко се промени из основи – и то към добро. Всяко издателство с адекватна издателска политика изработи и адекватно онлайн присъствие, иска или не. Това най-често се оказа и каналът за влизане на нови хора в издателствата, които внесоха нов дух и така нужната промяна. Що се отнася до писателите, не мисля, че някой използва добре онлайн каналите, повечето от големите имена са расли в други времена и е логично социалната онлайн комуникация да не им идва отвътре и насилването за това е излишно. Трябва да си като риба във вода в това, за да се получи добре. Но книгите им са по-важни от това да следим какво ядат и къде ходят, разбира се.

Лошото тук е, че хора, които плуват добре в тези води и канализират публика с неособено интелигентни методи, могат да си осигурят лесно издаване на какви да е книгоподобия, за които публика има готова и нетърпелива. Със същия успех можеха да продават брандирани сувенири от кората на свободно отглеждани пъпеши или туршия от киноа, но не носи същото самодоволно интелектуално душепогалване, разбира се. Но поне са преходни и бързо са заменяни от други, неразличими за всеки, роден преди 2000 г.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-голямото предизвикателство беше осъзнаването, че си се провалил и че трябва да направиш компромис, за да съхраниш това, което си създал. Това се случи, когато след издаването на първите ни книги с логото на „Deja Book“ се видя, че не сме си направили добре сметката и трудно ще завъртим колелото и ще върнем инвестицията, направена от наш приятел. И тогава, беше на един панаир във Варна, се появи Зак Карабашлиев, с когото отидохме на плажа да пием по едно-две-три и в крайна сметка открихме възможност да продължим заедно. „Сиела“ откупи „Deja Book“, аз станах редактор там… и нито за миг не съм съжалявал за това решение до наши дни. Но урокът от осъзнаването на провала си остава запомнен – и правиш нужното да не се повтори това положение.

Как минава един твой ден?

Хм, основно в писане на десетки мейли и комуникация с автори, преводачи, редактори, агенти, страньори, художници и дизайнери онлайн – едно безкрайно писане, писане и пак писане. В почивките – телефонни разговори със същите за по-бързо и лесно обяснение. За разлика от популярната заблуда, редакторите почти не четат в офисите, има милион други неща за вършене – от селекция на нови книги до плащане на хонорари за вече издадените и четенето често прелива към свободното време, няма как. Аз самият държа „Сиела“ да комуникира пряко с читателите си по личен начин, което води до силно онлайн присъствие на почти всички от екипа – от корици на новите ни книги до споделяне на забавни моменти от издателския процес. А такива хич не липсват. 🙂

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Такъв спор не съществува, то е като медийното упорство с вайкането, че „младите не четат“ – устойчив мит, който хората предпочитат по неясни за мен причини пред доказателствата за обратното. Дигиталните формати влязоха в книгоиздаването, преживяха кратък възход, който събуди неоправдани трепети в техните апологети и антагонисти, после се пречупиха и станаха нормална част от пейзажа, без да го доминират. Казвал съм го и другаде – четенето е последното ретро удоволствие и поне докато моето и следващото поколение сме активни, то ще става чрез хартиени книги. След това – други да му мислят, щастлив съм, че няма да ми се налага да съм част от евентуалната промяна, която тикането на електронни джаджи в ръцете на съвсем малки деца, за да ги залисва, причинява на мозъците им. Защото като си подложен от малък на пиукаща и мърдаща шарения, книгата ще ти е непонятна досада, нямам особено съмнение в това. Родителите сами подготвят това бъдеще за децата си, но после пак ще има „защо детето ми не иска да чете, учителите/интернет/игрите… са виновни“. Та е възможно един ден да е така, но ще е изцяло следствие на лоши избори, а не защото технологията има някакво предимство пред добрата стара книга, която е доказала, че развива ума по-добре от всичко друго, изобретено на тая планета.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Първо – четете повече. Още повече. И повече! Сетне – пишете повече. Още повече. Но по-малко от четенето! Вдъхновението не е оправдание, то е следствие на упорството – мозъкът може да бъде приучен да включва на скорост винаги, когато е нужен, или да бъде окован в леност, която да чака пасивно отгоре да му се спусне желание за нещо. И трето: създайте си присъствие в онлайн пространството, свързано с книги – дали с блог, влог, с участие в книжни групи, все тая. Редакторите все повече ще бъдат и хора със собствена аудитория, която им се доверява, не непознати вън от редакцията хора, които чистят грешки от книгите. Такива дейности все повече се и ще се поемат от опитни профита, работещи самостоятелно за различните издателства.