
Интервю с Никол Ваташка – основател и настоящ администратор на “girls under quarantine” на Мариана Анчева, студент магистърска програма Дигитални комуникации НБУ.
Когато създаде GUQ, визията за групата доближаваше ли се до това, което представлява тя сега? Доколко се промениха нещата?
Когато създадох групата, визията ѝ даже не се доближаваше до сегашната. Тя успя да се превърне в своеобразен форум за жени, в който те да намират подкрепа, съчувствие, съвети, знание и забавление. Първоначалната идея беше това да е място само за забавление – място, на което да си споделяме любими сериали и изпълнители по време на пандемията, докато ни беше скучно, но впоследствие – малко по малко, доста натурално, това се промени. Самите хора, които са допускани в групата, оформиха нейната визия такава, каквато е сега. Това не беше цел, не беше идея и смятам, че точно това го прави толкова автентично.
Кое според теб е най-важното нещо, което прави GUQ не само група, а общност?
Именно това, че цялата атмосфера в групата се зароди натурално. Това спомага хората в групата да се чувстват като общност. Също основно е и това, че групата е екслузивна и не всеки може да бъде част от нея, което кара хората да са лоялни към идеята и да бъдат част от нея. Членовете знаят колко трудно се влиза в групата, колко време се чака и това ги кара да ценят случващото се в нея, да третират пространството като общност и да имат доверие в него.
Ако трябва да определиш момичетата в GUQ с 3 основни качества, които притежават, кои биха били те?
Бих казала, че момичетата в групата са автентични, широкоскроени и мъдри. Това са първите три определения, които ми хрумват. Разбира се, не всяко момиче влиза в тези три думи, но цялата общност със сигурност бива определена от тях.
Вече има не само GUQ, но и различни разклонения на групата. Какво наложи създаването на по-специфични групи?
Тези три групи отново се случиха много натурално, след като видяхме нуждата от тях. Направих GUQ на 20 години, сега съм на 25. Много от момичетата в групата са на същата възраст. Пораснахме заедно, което е странно да се каже, тъй като не се познаваме лично, но е вярно. Точно това порастване ни показа, че имаме още нужди, които не са свързани само с това да си момиче, ами и с това да си жена. Наложи се да разграничим момичешкото от другите наши аз-ове. Затова имаме отделни групи, в които е по-лесно да намериш информация за твоето майчинско аз, твоето професионално аз и твоето shopaholic аз.
GUQ вече е и офлайн – чрез партита, базари и различни тематични събития. Това според теб важно ли е за развитието на една онлайн общност?
Да, това е доста важно и е нещото, към което се стремим все повече – да правим повече събития на живо. Ние сме “girls under quarantine”, обаче карантината си тръгна. Много момичета създадоха приятелства благодарение на групата. Това натурално изисква хората да общуват на живо. Колкото и да ни харесва да работим home office, на всички ни липсват човешките отношения и изживявания, които са свързани с емоции и излизане извън зоната на комфорт. Това е изключително важно, защото подхранва желанието на хората да са част от тази общност – идеята, че могат да се срещнат на живо и да се докоснат една до друга. Това ще продължава да бъде така и през следващата година с още по-интересни събития.