Ти си сред първите хора, които започнаха да развиват сферата на груповото пазаруване в България. Разкажи повече за това – как стартира онлайн, как и защо се насочи към тази ниша, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?
С уеб се занимавам от 15 години – от ученическите ми години. Когато си ученик, в общия случай разполагаш с неограничено време и минимални отговорности. Идеален период за любознателните хора да научават нови неща и да развиват умения (разбира се, говоря за неща извън стандартното образование). Аз се бях запалил по уеб програмиране. По онова време нямаше StackOverflow, но пък форумите тепърва се популяризираха и развиваха като места за обмен на информация и взаимопомощ. Когато понатрупах известен опит и няколко проекта ми минаха през ръцете, спомням си, че се бях ентусиазирал да се изявявам като помагач по форумите. Това много ми помогна да натрупам различни знания. Беше нещо като предизвикателство – да разцъкам нещо ново и да науча нещо ново, за да мога да помогна на някой друг с проблем или запитване. Така научих много.
По-късно, след доста фрийланс проекти и няколко проекта на постоянна работа, осъзнах, че всъщност ме влече да се занимавам с неща, насочени към масова аудитория и които са полезни. Услуги, които се ползват от повече хора и се оценяват добре. Поне за мен, това носи по-съществено удовлетворение, отколкото тесни нишови проекти. С тогавашния ми партньор Петър Илиев правихме опити и с няколко стартъпа – онлайн магазин за тениски с custom щампи; микроблогинг платформа и други. Електронната търговия определено привлече интереса ми.
През 2010 г. започна големият бум на т.нар. „сайтове за групово пазаруване“ и не само в България. Причината беше, че стана известно в колко голям хит са се превърнали на запад Groupon за две години от създаването им.
По онова време със Сребрин Ватралов и Петър Илиев тъкмо си бяхме освободили време, защото щяхме да започваме стартъп, свързан с портал за автомобили. По инициатива на Сребрин бързо се преориентирахме, отказахме се от идеята за автомобили и решихме да се занимаваме с групово пазаруване. Така се роди Grabo.bg. Началото беше изключително шантаво и трудно. Колкото и опит да имахме в уеб, това е по-скоро търговски бизнес и трябваше тепърва да изграждаме екип, търговска структура и методология на работа. Към екипа привлякохме търговци, включително и Велизар Величков, който впоследствие стана съдружник и търговски директор. Срещахме всякакви трудности. За българския бизнес този модел на работа с отстъпки беше непознат и срещахме доста голямо съпротивление, докато успеем да реализираме успешни партньорства. Всичко беше импровизация, учихме се в движение. Мина доста време, докато процесите се канализират и колелото се завърти.
Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?
Уча се в движение и импровизирам. Според мен най-добрите учители са:
- Критично мислене. Сам да си намираш кусури на нещата и да се стараеш да ги подобряваш.
- Проба-грешка. Трябва да се експериментира, дори и с риск да се греши.
- Да се вслушваш в обратната връзка от партньори, клиенти, колеги.
- Да попиваш добри идеи от другите.
Какви са твоите наблюдения за онлайн търговията в България? Как се разви тя през годините и какво ѝ предстои занапред според теб?
От бизнес гледна точка смятам, че онлайн търговията се развива с добри темпове и цялостно ще продължи да расте. Има обаче и проблеми, от които страдат всички страни. Онлайн търговците, например, страдат от върнати стоки и непотърсени пратки (заради явлението по нашите географски ширини „наложен платеж“, което няма да изчезне скоро). Тези неща се отразяват на ценообразуването. За потребителите пък е предизвикателство да направят добра преценка и информиран избор на кои търговци какво доверие да имат, защото липсва прозрачност и има безкрайно много „анонимни“ търговци. Мисля, че ще се запази тенденцията да се очертават малък брой свръх популярни онлайн магазини, които присъстват навсякъде, и огромен брой малки играчи, разчитащи или на тесни нишови продукти, или на случайно минаваща аудитория и базов онлайн маркетинг.
Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?
Хубаво е, когато се бориш с предизвикателства в посока да се развиваш по-успешно.
При нас обаче най-големите предизвикателства през годините бяха по-скоро в посока оцеляване и борба с некоректност. Няколко пъти минахме през много трудни моменти. Например, през 2011 година наш бизнес партньор, хем проверен от наша страна, извърши измама с туристически услуги и завлече 220 туристи с големи суми пари. Това беше огромен удар за нас в много посоки – от една страна имиджово, от друга страна отне месеци организационна работа по решаване на проблемите, а също така беше и голям финансов удар да компенсираме ощетените клиенти. Друг случай: некоректна счетоводителка извърши известни мизерии във фирмата и напусна. Още един: злонамерени лица неправомерно регистрираха наша търговска марка и се съдихме години наред. Трети случай: служител извърши измамна схема и открадна голяма сума пари от фирмата.
За щастие успяхме да преборим тези проблеми и продължихме напред.
Как минава един твой ден?
Непредсказуемо. Един хубав ден минава спокойно и през него фокусът е работа в посока развиване на услугите. Един лош ден минава в решаване на изскачащи проблеми от всевъзможен характер 🙂
Изисква ли работата в онлайн среда повече или по-различни усилия?
Онлайн средата се променя изключително бързо и динамично. Невъзможно е да си винаги в час с всичко, трябва да си свръх-човек. Това е най-голямото предизвикателство и изисква най-големи и постоянни усилия – да не изоставаш.
Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?
- Нещата не се случват сами. Човек трябва да прави нещо, за да се случи нещо. Без упорито бачкане не става.
- Добрият екип е най-важен. По-добре е да се обградиш с качествени и компетентни хора, с които да се развивате заедно и да се дърпате напред, отколкото да действаш самостоятелно.
- Първо трябва да дадеш, за да получиш. В бизнеса много хора тръгват с идеята „дай да видим как да направим пари“. Според мен трябва да се мисли в посока как да направим нещо качествено и полезно, а ако успеем, парите ще дойдат сами.
