Създателите: Александър Кръстев за книгите и писането онлайн

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

За това основната отговорност носи майка ми – тя се грижеше да има поне по една нова детска книга вкъщи всяка седмица, когато бях на 5-6, та до втори-трети клас. След това вече започнах да ходя в градската библиотека. Аз съм от Стражица, което не е особено голям град, и съм от “децата на 90-те”, макар да не харесвам този етикет. Резултатът е, че нямаше особено много забавления, освен футбол с приятелчетата през деня и книги в часовете за почивка.

Професионално започнах да се занимавам с книги едва преди 2 години, а ако трябва да бъдем точни – с книжен маркетинг. Цяло едно десетилетие преди това обаче книгите ми бяха хоби, покрай което развивах заедно с кариерата си като ПР консултант. “Аз чета” и PRoPR Агенция бяха поравно важна част от живота ми и съм благодарен, че имах възможността това да се случи точно по този начин – мисля, че на никое друго място нямаше да мога да развивам толкова голям успореден проект.

Разбира се, в един момент дойде време да се посветя на хобито си и да направим “Аз чета” напълно функционираща информационна медия, макар и нишова. А след това се появи и съпътстващият проект за агенция BookMark, с която помагаме на партньорите си от областта на книгоиздаването, културата, образованието и технологиите да се позиционират по-добре онлайн и офлайн.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

О, случи се доста отдавна – понеже майка ми работи в държавната администрация, имам достъп до интернет още от средата на 90-те. След това, в гимназията, започнах да гоня мечтите си да бъда журналист с много голямо постижение: да имам електронна поща с разширение journalist.com. Още си я отварям понякога, за да се радвам на детските си амбиции. Всъщност досега опитвам да следвам немалка част от тях – от чистотата на детските идеи можем да се учим много, затова и не спирам да слушам какво говорят децата около мен. Записах да уча журналистика в Софийския университет и още от първи курс проф. Нели Огнянова, светилото в областта на медийното право, ме запали по блоговете и се появи “Аз чета”, един от първите специализирани блогове за книги у нас. Някъде по онова време започнах да ползвам и LinkedIn – другата ми голяма страст, която в момента носи и немалка част от приходите на BookMark, благодарение на обученията, които правя за различни по размер компании.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Това, което смятам за едно от най-важните си умения, е че съм добър слушател. Поради една или друга причина съм се заобиколил с адски интересни хора и когато ги изслушвам и задавам правилните въпроси (благодарение на журналистическото ми образование), успявам да науча наистина много неща. Разбира се, фактът, че чета постоянно и преобладаващо нехудожествена литература също има своята тежест.

В последно време опитвам да огранича и престоя във Facebook, затова обръщам повече внимание на това, което споделят контактите ми в LinkedIn и лидерите на мнение, които следвам там. Между другото, един от акцентите в обученията ми за работа с LinkedIn е именно промяната в навиците, която трябва да направим, за да ползваме добре мрежата – че само половин час на ден за четене на полезни материали и споделяне на наученото може да ни помогне да постигнем сериозна експертиза и разпознаваемост.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Доста дълъг път беше извървян през последните 10 години. Когато създадох “Аз чета” през 2006 г., водеща медия онлайн бяха блоговете. За 2-3 години се появиха десетина блогове за книги – “Книголандия”, “Литературата днес” и т.н, а чак тогава навлезе и Facebook. Беше наистина трудно да убедим издателите, че има смисъл да работят с нас, защото имаме лоялни аудитории – по 1000 човека, но такива, които си купуват буквално всеки ден книги. Излиза, че това, което почти всеки иска да е днес – инфлуенсър, който буквално продава своето влияние – ние го правим повече от десетилетие. И да, не става за седмица или месец…

Реалностите онлайн се променят всеки ден и ни коства доста усилия да останем там, където сме. Говоря в множествено число, защото имам страхотен екип, а един от първите хора в “Аз чета” Милена Ташева от няколко месеца е и съдружник в BookMark. Мога да добавя и Христо Блажев, с когото от години работим чудесно, дори имахме обща електронна книжарница, която продадохме на един от големите онлайн магазини. Именно Христо вдигна на ново ниво начина, по който се говори за книги у нас, с Facebook групата “Какво четеш”. Всички ние всеки ден прекарваме часове в обработване на информация за новите заглавия и нови начини те да бъдат позиционирани, а добрата новина е, че и в немалко издателства вече има професионалисти, които да го правят. За всички останали пък ние създадохме BookMark и работим като изнесен комуникационен отдел.

Смятам, че комуникирането на книги у нас вече е на прилично добро ниво, затова е много важно кампаниите да са добре подготвени и буквално безгрешни, за да могат да се отличат. Бюджетите за реклама например ще стават все по-големи, включително и заради постоянните ограничаващи промени в алгоритъма от страна на Facebook, затова нестандартните кампании ще печелят.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял, или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Не мога да отговоря на този въпрос. Тъжно е, но е факт – понякога най-голямото предизвикателство се оказва да удържиш сървъра да не падне, заради големия читателски интерес в конкретния момент. Или пък да си спомням как не съм успявал преди години да убедя клиенти да направим конкретен тип кампания, а сега такива да се случват в същите бизнес сектори, и то с чудесна успеваемост.

Как минава един твой ден?

Денят ми обикновено е продиктуван от 1-годишния ми син Преслав, но това е дисциплината, от която винаги съм имал нужда. В интерес на истината, първите няколко месеца, след като напуснах PRoPR, за да се посветя на “Аз чета”, работих от вкъщи и имах нужда от сериозни усилия да свикна с по-спокойния и не толкова динамичен начин на работа. В агенциите телефоните звънят постоянно, идват задача след задача и е много важно да останеш фокусиран и подреден. Е, сега пак съм на този етап, но минах сериозна школовка, така че смея да твърдя, че съм още по-добър от преди в приоритизирането и спазването на срокове. За това помагат както споделеният календар с колегите, така и приложенията за управление на задачи. Ползвам Wunderlist от години, между другото, препоръчвам го силно!

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката”?

Няма такъв спор – книгата е книга, дори да е проектирана в облаците. Има спор обаче за това дали трябва да си плащаме за книгите или просто да ги сваляме, откъдето намерим. Това е моя голяма кауза и използвам всеки удобен случай да го обясня – книгите не се появяват с щракване на пръсти и трудът на всеки един човек по веригата трябва да се уважава. Свалянето на книги, които не са пуснати за безплатно четене от своите автори или издатели, е вид кражба. И законова, и морална.

Проблем е, че у нас така и не се появи адекватна платформа за електронни книги, която с добри абонаментни възможности и интеграция с подходящ софтуер да осигури предлагане, което да обезсмисли масовото пиратство. Но това е проблем най-вече на издателите, които тотално отказаха да работят за пазар, години наред белязал двуцифрени ръстове в редица държави.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Ако още не са започнали, това означава, че след 5-6 години те вероятно ще правят нещо тотално различно, което дори не можем да си представим. Но трите съвета ще останат същите – винаги записвайте идеите си, винаги търсете правилните хора, с които да ги реализирате и никога не предавайте тези хора. И един четвърти – наистина никога не спирайте да учите. Това е моята формула.

Снимка: Благовеста Филипова, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0).

Последвай ни и сподели:
error

Създателите: Христо Блажев за блоговете, книгите и дигиталната среда

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Както повечето хора в бранша – поне тези, които знаят защо са там, а не са случайно преминаващи, чета от съвсем малък и никога не е ставало на въпрос защо книгите са част от живота ми. Те са там, неотменими като дишането. Виж, възможността за професионално занимание се появи сякаш от нищото доста години по-късно. След университета започнах работа във вестник „Сега“, някъде там в края на 2009 г. създадох блога „Книголандия“, който пък неочаквано ми осигури покана за сътрудничество с издателство „Изток-Запад“. Около година се движех с едно колело между двете редакции, преди да разбера, че до края на живота ми искам само едно – да правя книги. Напуснах вестника и поех в посоката, за която не бях подготвен предварително, но бях на най-доброто възможно място да науча всичко от нулата.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първото ми сядане на компютър беше със съученици, за да играем „Делта Форс“, спомням си ясно как непривичното използване на мишката малко по малко стана естествено. Последваха, разбира се, чатовете с непознати, много модни тогава за запознанства, първата поща, ако не се лъжа, в ABV, и вече години по-късно първият ми личен компютър, на който вече сериозно започнах да се уча да правя това и онова – всъщност основно гледане на сериали и цъкане на игри. Но до създаването на първия ми блог, кратко просъществувалия „Всичколандия“, оставаха много години. Никога не съм бил технически грамотен – и до днес е така, но възможността да си направиш сам блог, на който да споделяш (и чрез вездесъщия тогава сайт Svejo.net), беше приятна изненада. Обичам да казвам, че блоговете бяха демоде в момента, в който създадох „Книголандия“ и това само се задълбочава през десетте години оттогава, но ето на – още сме тук и имаме своята публика.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Тук за мое съжаление не мога да посоча нищичко. Създаването на блога и неговото развитие бяха изключително хаотични и с напипване какво си струва и какво не. Но от момента, в който се отказах от разнопосочността на „Всичколандия“ и се фокусирах да пиша за книги в „Книголандия“, вече знаех какво ще правя. Днес, за девет години и няколко месеца, имам близо 1800 текста в него, което, от една страна, показва какъв графоман съм, от друга, че като човек има ясна цел и си я гони, тя ще го отведе далеч. При мен поне този сайт стана ракета-носител за най-хубавото кариерно развитие, което мога да си представя. Но и още си спазвам обещанието, дадено преди толкова много години – никога издателството, за което работя, да не доминира в блога ми спрямо останалите.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Нещата се промениха кардинално в последните години по отношение на издателствата. Модерни сайтове, възможност за лесно онлайн пазаруване, постоянно поддържане на социални канали, всичко се промени из основи – и то към добро. Всяко издателство с адекватна издателска политика изработи и адекватно онлайн присъствие, иска или не. Това най-често се оказа и каналът за влизане на нови хора в издателствата, които внесоха нов дух и така нужната промяна. Що се отнася до писателите, не мисля, че някой използва добре онлайн каналите, повечето от големите имена са расли в други времена и е логично социалната онлайн комуникация да не им идва отвътре и насилването за това е излишно. Трябва да си като риба във вода в това, за да се получи добре. Но книгите им са по-важни от това да следим какво ядат и къде ходят, разбира се.

Лошото тук е, че хора, които плуват добре в тези води и канализират публика с неособено интелигентни методи, могат да си осигурят лесно издаване на какви да е книгоподобия, за които публика има готова и нетърпелива. Със същия успех можеха да продават брандирани сувенири от кората на свободно отглеждани пъпеши или туршия от киноа, но не носи същото самодоволно интелектуално душепогалване, разбира се. Но поне са преходни и бързо са заменяни от други, неразличими за всеки, роден преди 2000 г.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-голямото предизвикателство беше осъзнаването, че си се провалил и че трябва да направиш компромис, за да съхраниш това, което си създал. Това се случи, когато след издаването на първите ни книги с логото на „Deja Book“ се видя, че не сме си направили добре сметката и трудно ще завъртим колелото и ще върнем инвестицията, направена от наш приятел. И тогава, беше на един панаир във Варна, се появи Зак Карабашлиев, с когото отидохме на плажа да пием по едно-две-три и в крайна сметка открихме възможност да продължим заедно. „Сиела“ откупи „Deja Book“, аз станах редактор там… и нито за миг не съм съжалявал за това решение до наши дни. Но урокът от осъзнаването на провала си остава запомнен – и правиш нужното да не се повтори това положение.

Как минава един твой ден?

Хм, основно в писане на десетки мейли и комуникация с автори, преводачи, редактори, агенти, страньори, художници и дизайнери онлайн – едно безкрайно писане, писане и пак писане. В почивките – телефонни разговори със същите за по-бързо и лесно обяснение. За разлика от популярната заблуда, редакторите почти не четат в офисите, има милион други неща за вършене – от селекция на нови книги до плащане на хонорари за вече издадените и четенето често прелива към свободното време, няма как. Аз самият държа „Сиела“ да комуникира пряко с читателите си по личен начин, което води до силно онлайн присъствие на почти всички от екипа – от корици на новите ни книги до споделяне на забавни моменти от издателския процес. А такива хич не липсват. 🙂

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Такъв спор не съществува, то е като медийното упорство с вайкането, че „младите не четат“ – устойчив мит, който хората предпочитат по неясни за мен причини пред доказателствата за обратното. Дигиталните формати влязоха в книгоиздаването, преживяха кратък възход, който събуди неоправдани трепети в техните апологети и антагонисти, после се пречупиха и станаха нормална част от пейзажа, без да го доминират. Казвал съм го и другаде – четенето е последното ретро удоволствие и поне докато моето и следващото поколение сме активни, то ще става чрез хартиени книги. След това – други да му мислят, щастлив съм, че няма да ми се налага да съм част от евентуалната промяна, която тикането на електронни джаджи в ръцете на съвсем малки деца, за да ги залисва, причинява на мозъците им. Защото като си подложен от малък на пиукаща и мърдаща шарения, книгата ще ти е непонятна досада, нямам особено съмнение в това. Родителите сами подготвят това бъдеще за децата си, но после пак ще има „защо детето ми не иска да чете, учителите/интернет/игрите… са виновни“. Та е възможно един ден да е така, но ще е изцяло следствие на лоши избори, а не защото технологията има някакво предимство пред добрата стара книга, която е доказала, че развива ума по-добре от всичко друго, изобретено на тая планета.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Първо – четете повече. Още повече. И повече! Сетне – пишете повече. Още повече. Но по-малко от четенето! Вдъхновението не е оправдание, то е следствие на упорството – мозъкът може да бъде приучен да включва на скорост винаги, когато е нужен, или да бъде окован в леност, която да чака пасивно отгоре да му се спусне желание за нещо. И трето: създайте си присъствие в онлайн пространството, свързано с книги – дали с блог, влог, с участие в книжни групи, все тая. Редакторите все повече ще бъдат и хора със собствена аудитория, която им се доверява, не непознати вън от редакцията хора, които чистят грешки от книгите. Такива дейности все повече се и ще се поемат от опитни профита, работещи самостоятелно за различните издателства.

Последвай ни и сподели:
error