Създателите: Христо Блажев за блоговете, книгите и дигиталната среда

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

Както повечето хора в бранша – поне тези, които знаят защо са там, а не са случайно преминаващи, чета от съвсем малък и никога не е ставало на въпрос защо книгите са част от живота ми. Те са там, неотменими като дишането. Виж, възможността за професионално занимание се появи сякаш от нищото доста години по-късно. След университета започнах работа във вестник „Сега“, някъде там в края на 2009 г. създадох блога „Книголандия“, който пък неочаквано ми осигури покана за сътрудничество с издателство „Изток-Запад“. Около година се движех с едно колело между двете редакции, преди да разбера, че до края на живота ми искам само едно – да правя книги. Напуснах вестника и поех в посоката, за която не бях подготвен предварително, но бях на най-доброто възможно място да науча всичко от нулата.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

Първото ми сядане на компютър беше със съученици, за да играем „Делта Форс“, спомням си ясно как непривичното използване на мишката малко по малко стана естествено. Последваха, разбира се, чатовете с непознати, много модни тогава за запознанства, първата поща, ако не се лъжа, в ABV, и вече години по-късно първият ми личен компютър, на който вече сериозно започнах да се уча да правя това и онова – всъщност основно гледане на сериали и цъкане на игри. Но до създаването на първия ми блог, кратко просъществувалия „Всичколандия“, оставаха много години. Никога не съм бил технически грамотен – и до днес е така, но възможността да си направиш сам блог, на който да споделяш (и чрез вездесъщия тогава сайт Svejo.net), беше приятна изненада. Обичам да казвам, че блоговете бяха демоде в момента, в който създадох „Книголандия“ и това само се задълбочава през десетте години оттогава, но ето на – още сме тук и имаме своята публика.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Тук за мое съжаление не мога да посоча нищичко. Създаването на блога и неговото развитие бяха изключително хаотични и с напипване какво си струва и какво не. Но от момента, в който се отказах от разнопосочността на „Всичколандия“ и се фокусирах да пиша за книги в „Книголандия“, вече знаех какво ще правя. Днес, за девет години и няколко месеца, имам близо 1800 текста в него, което, от една страна, показва какъв графоман съм, от друга, че като човек има ясна цел и си я гони, тя ще го отведе далеч. При мен поне този сайт стана ракета-носител за най-хубавото кариерно развитие, което мога да си представя. Но и още си спазвам обещанието, дадено преди толкова много години – никога издателството, за което работя, да не доминира в блога ми спрямо останалите.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Нещата се промениха кардинално в последните години по отношение на издателствата. Модерни сайтове, възможност за лесно онлайн пазаруване, постоянно поддържане на социални канали, всичко се промени из основи – и то към добро. Всяко издателство с адекватна издателска политика изработи и адекватно онлайн присъствие, иска или не. Това най-често се оказа и каналът за влизане на нови хора в издателствата, които внесоха нов дух и така нужната промяна. Що се отнася до писателите, не мисля, че някой използва добре онлайн каналите, повечето от големите имена са расли в други времена и е логично социалната онлайн комуникация да не им идва отвътре и насилването за това е излишно. Трябва да си като риба във вода в това, за да се получи добре. Но книгите им са по-важни от това да следим какво ядат и къде ходят, разбира се.

Лошото тук е, че хора, които плуват добре в тези води и канализират публика с неособено интелигентни методи, могат да си осигурят лесно издаване на какви да е книгоподобия, за които публика има готова и нетърпелива. Със същия успех можеха да продават брандирани сувенири от кората на свободно отглеждани пъпеши или туршия от киноа, но не носи същото самодоволно интелектуално душепогалване, разбира се. Но поне са преходни и бързо са заменяни от други, неразличими за всеки, роден преди 2000 г.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-голямото предизвикателство беше осъзнаването, че си се провалил и че трябва да направиш компромис, за да съхраниш това, което си създал. Това се случи, когато след издаването на първите ни книги с логото на „Deja Book“ се видя, че не сме си направили добре сметката и трудно ще завъртим колелото и ще върнем инвестицията, направена от наш приятел. И тогава, беше на един панаир във Варна, се появи Зак Карабашлиев, с когото отидохме на плажа да пием по едно-две-три и в крайна сметка открихме възможност да продължим заедно. „Сиела“ откупи „Deja Book“, аз станах редактор там… и нито за миг не съм съжалявал за това решение до наши дни. Но урокът от осъзнаването на провала си остава запомнен – и правиш нужното да не се повтори това положение.

Как минава един твой ден?

Хм, основно в писане на десетки мейли и комуникация с автори, преводачи, редактори, агенти, страньори, художници и дизайнери онлайн – едно безкрайно писане, писане и пак писане. В почивките – телефонни разговори със същите за по-бързо и лесно обяснение. За разлика от популярната заблуда, редакторите почти не четат в офисите, има милион други неща за вършене – от селекция на нови книги до плащане на хонорари за вече издадените и четенето често прелива към свободното време, няма как. Аз самият държа „Сиела“ да комуникира пряко с читателите си по личен начин, което води до силно онлайн присъствие на почти всички от екипа – от корици на новите ни книги до споделяне на забавни моменти от издателския процес. А такива хич не липсват. 🙂

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката“?

Такъв спор не съществува, то е като медийното упорство с вайкането, че „младите не четат“ – устойчив мит, който хората предпочитат по неясни за мен причини пред доказателствата за обратното. Дигиталните формати влязоха в книгоиздаването, преживяха кратък възход, който събуди неоправдани трепети в техните апологети и антагонисти, после се пречупиха и станаха нормална част от пейзажа, без да го доминират. Казвал съм го и другаде – четенето е последното ретро удоволствие и поне докато моето и следващото поколение сме активни, то ще става чрез хартиени книги. След това – други да му мислят, щастлив съм, че няма да ми се налага да съм част от евентуалната промяна, която тикането на електронни джаджи в ръцете на съвсем малки деца, за да ги залисва, причинява на мозъците им. Защото като си подложен от малък на пиукаща и мърдаща шарения, книгата ще ти е непонятна досада, нямам особено съмнение в това. Родителите сами подготвят това бъдеще за децата си, но после пак ще има „защо детето ми не иска да чете, учителите/интернет/игрите… са виновни“. Та е възможно един ден да е така, но ще е изцяло следствие на лоши избори, а не защото технологията има някакво предимство пред добрата стара книга, която е доказала, че развива ума по-добре от всичко друго, изобретено на тая планета.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Първо – четете повече. Още повече. И повече! Сетне – пишете повече. Още повече. Но по-малко от четенето! Вдъхновението не е оправдание, то е следствие на упорството – мозъкът може да бъде приучен да включва на скорост винаги, когато е нужен, или да бъде окован в леност, която да чака пасивно отгоре да му се спусне желание за нещо. И трето: създайте си присъствие в онлайн пространството, свързано с книги – дали с блог, влог, с участие в книжни групи, все тая. Редакторите все повече ще бъдат и хора със собствена аудитория, която им се доверява, не непознати вън от редакцията хора, които чистят грешки от книгите. Такива дейности все повече се и ще се поемат от опитни профита, работещи самостоятелно за различните издателства.