Създателите: Александър Кръстев за книгите и писането онлайн

Как и откъде се появи у теб интересът към книгите? Как и кога реши, че това ще бъде и професионалното ти занимание?

За това основната отговорност носи майка ми – тя се грижеше да има поне по една нова детска книга вкъщи всяка седмица, когато бях на 5-6, та до втори-трети клас. След това вече започнах да ходя в градската библиотека. Аз съм от Стражица, което не е особено голям град, и съм от “децата на 90-те”, макар да не харесвам този етикет. Резултатът е, че нямаше особено много забавления, освен футбол с приятелчетата през деня и книги в часовете за почивка.

Професионално започнах да се занимавам с книги едва преди 2 години, а ако трябва да бъдем точни – с книжен маркетинг. Цяло едно десетилетие преди това обаче книгите ми бяха хоби, покрай което развивах заедно с кариерата си като ПР консултант. “Аз чета” и PRoPR Агенция бяха поравно важна част от живота ми и съм благодарен, че имах възможността това да се случи точно по този начин – мисля, че на никое друго място нямаше да мога да развивам толкова голям успореден проект.

Разбира се, в един момент дойде време да се посветя на хобито си и да направим “Аз чета” напълно функционираща информационна медия, макар и нишова. А след това се появи и съпътстващият проект за агенция BookMark, с която помагаме на партньорите си от областта на книгоиздаването, културата, образованието и технологиите да се позиционират по-добре онлайн и офлайн.

Кога и как влезе за първи път в Интернет и какво се случи след това, така че да стигнеш до мястото, на което си днес?

О, случи се доста отдавна – понеже майка ми работи в държавната администрация, имам достъп до интернет още от средата на 90-те. След това, в гимназията, започнах да гоня мечтите си да бъда журналист с много голямо постижение: да имам електронна поща с разширение journalist.com. Още си я отварям понякога, за да се радвам на детските си амбиции. Всъщност досега опитвам да следвам немалка част от тях – от чистотата на детските идеи можем да се учим много, затова и не спирам да слушам какво говорят децата около мен. Записах да уча журналистика в Софийския университет и още от първи курс проф. Нели Огнянова, светилото в областта на медийното право, ме запали по блоговете и се появи “Аз чета”, един от първите специализирани блогове за книги у нас. Някъде по онова време започнах да ползвам и LinkedIn – другата ми голяма страст, която в момента носи и немалка част от приходите на BookMark, благодарение на обученията, които правя за различни по размер компании.

Как и откъде се учиш и как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Това, което смятам за едно от най-важните си умения, е че съм добър слушател. Поради една или друга причина съм се заобиколил с адски интересни хора и когато ги изслушвам и задавам правилните въпроси (благодарение на журналистическото ми образование), успявам да науча наистина много неща. Разбира се, фактът, че чета постоянно и преобладаващо нехудожествена литература също има своята тежест.

В последно време опитвам да огранича и престоя във Facebook, затова обръщам повече внимание на това, което споделят контактите ми в LinkedIn и лидерите на мнение, които следвам там. Между другото, един от акцентите в обученията ми за работа с LinkedIn е именно промяната в навиците, която трябва да направим, за да ползваме добре мрежата – че само половин час на ден за четене на полезни материали и споделяне на наученото може да ни помогне да постигнем сериозна експертиза и разпознаваемост.

Какви са твоите наблюдения за онлайн присъствието на българските издателства и писатели? Как очакваш да се развиват нещата в тази сфера в бъдеще?

Доста дълъг път беше извървян през последните 10 години. Когато създадох “Аз чета” през 2006 г., водеща медия онлайн бяха блоговете. За 2-3 години се появиха десетина блогове за книги – “Книголандия”, “Литературата днес” и т.н, а чак тогава навлезе и Facebook. Беше наистина трудно да убедим издателите, че има смисъл да работят с нас, защото имаме лоялни аудитории – по 1000 човека, но такива, които си купуват буквално всеки ден книги. Излиза, че това, което почти всеки иска да е днес – инфлуенсър, който буквално продава своето влияние – ние го правим повече от десетилетие. И да, не става за седмица или месец…

Реалностите онлайн се променят всеки ден и ни коства доста усилия да останем там, където сме. Говоря в множествено число, защото имам страхотен екип, а един от първите хора в “Аз чета” Милена Ташева от няколко месеца е и съдружник в BookMark. Мога да добавя и Христо Блажев, с когото от години работим чудесно, дори имахме обща електронна книжарница, която продадохме на един от големите онлайн магазини. Именно Христо вдигна на ново ниво начина, по който се говори за книги у нас, с Facebook групата “Какво четеш”. Всички ние всеки ден прекарваме часове в обработване на информация за новите заглавия и нови начини те да бъдат позиционирани, а добрата новина е, че и в немалко издателства вече има професионалисти, които да го правят. За всички останали пък ние създадохме BookMark и работим като изнесен комуникационен отдел.

Смятам, че комуникирането на книги у нас вече е на прилично добро ниво, затова е много важно кампаниите да са добре подготвени и буквално безгрешни, за да могат да се отличат. Бюджетите за реклама например ще стават все по-големи, включително и заради постоянните ограничаващи промени в алгоритъма от страна на Facebook, затова нестандартните кампании ще печелят.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял, или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Не мога да отговоря на този въпрос. Тъжно е, но е факт – понякога най-голямото предизвикателство се оказва да удържиш сървъра да не падне, заради големия читателски интерес в конкретния момент. Или пък да си спомням как не съм успявал преди години да убедя клиенти да направим конкретен тип кампания, а сега такива да се случват в същите бизнес сектори, и то с чудесна успеваемост.

Как минава един твой ден?

Денят ми обикновено е продиктуван от 1-годишния ми син Преслав, но това е дисциплината, от която винаги съм имал нужда. В интерес на истината, първите няколко месеца, след като напуснах PRoPR, за да се посветя на “Аз чета”, работих от вкъщи и имах нужда от сериозни усилия да свикна с по-спокойния и не толкова динамичен начин на работа. В агенциите телефоните звънят постоянно, идват задача след задача и е много важно да останеш фокусиран и подреден. Е, сега пак съм на този етап, но минах сериозна школовка, така че смея да твърдя, че съм още по-добър от преди в приоритизирането и спазването на срокове. За това помагат както споделеният календар с колегите, така и приложенията за управление на задачи. Ползвам Wunderlist от години, между другото, препоръчвам го силно!

Какво мислиш за спора хартиени срещу дигитални книги, четене от онлайн източници срещу хартия или с други думи, „мишката ще изяде ли книжката”?

Няма такъв спор – книгата е книга, дори да е проектирана в облаците. Има спор обаче за това дали трябва да си плащаме за книгите или просто да ги сваляме, откъдето намерим. Това е моя голяма кауза и използвам всеки удобен случай да го обясня – книгите не се появяват с щракване на пръсти и трудът на всеки един човек по веригата трябва да се уважава. Свалянето на книги, които не са пуснати за безплатно четене от своите автори или издатели, е вид кражба. И законова, и морална.

Проблем е, че у нас така и не се появи адекватна платформа за електронни книги, която с добри абонаментни възможности и интеграция с подходящ софтуер да осигури предлагане, което да обезсмисли масовото пиратство. Но това е проблем най-вече на издателите, които тотално отказаха да работят за пазар, години наред белязал двуцифрени ръстове в редица държави.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Ако още не са започнали, това означава, че след 5-6 години те вероятно ще правят нещо тотално различно, което дори не можем да си представим. Но трите съвета ще останат същите – винаги записвайте идеите си, винаги търсете правилните хора, с които да ги реализирате и никога не предавайте тези хора. И един четвърти – наистина никога не спирайте да учите. Това е моята формула.

Снимка: Благовеста Филипова, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0).

Последвай ни и сподели:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.