Как COVID-19 се отрази на дарителството? Даряваше ли се повече по времена пандемията?
Като всяка извънредна ситуация, Ковид-пандемията отключи огромна вълна на
взаимопомощ – особено в началната си фаза, след това хората се „поумориха“. В
България опитът на УНИЦЕФ показа, че се даряваше не само финансово – даряваше се
време и усилия чрез доброволчество на много отделни индивиди, даряваха се
професионални услуги, материални и нематериални блага чрез бизнеса. Социалната
мобилизация в първите месеци на кризата беше забележителна. В глобален план
УНИЦЕФ – бидейки Детският фонд на ООН – обяви апел за набиране на 4,8 милиарда
долара в подкрепа на т.нар. COVAX, в който УНИЦЕФ изигра безпрецедентна роля,
организирайки най-голямата в историята логистична операция по доставки на ваксини
(най-вече за развиващия се свят; в България доставките бяха грижа на ЕК и
правителството). И преди пандемията УНИЦЕФ на практика предоставяше
животоспасяващи ваксини за 1 милиард деца по света, сред тях поне половината от
всички деца в развиващия се свят, които са най-уязвими откъм животозастрашаващи
епидемии.
Кои бяха най-големите предизвикателства пред УНИЦЕФ България през този период?
Предизвикателствата бяха в няколко насоки, най-вече: дезинформация, уронване
на доверието във ваксините, излагане на риск на най-уязвимите деца и общности, вкл.
стигматизирането им. За борба с фалшивите новини, конспиративните теории и
слуховете УНИЦЕФ и СЗО създадоха мобилно приложение, което да предоставя
научна, актуална, проверена информация за всички свързано с Корона-вируса (нарича
се Health Buddy+ и се ползва активно от над 25 000 души в България); през цялото
време работихме и с лекари, комуникационни експерти, лидери на мнение, за да правим
кампании, с които да увеличаваме здравната грамотност на хората и да насърчаваме
отговорното им поведение, вкл. по отношение на ваксините (защото забелязахме, че
покрай Ковид-истерията започват да спадат и нивата на ваксинация със
задължителните за България имунизации.)
Други наши дейности включваха обучения за лекари, доброволческо на
младежи, предоставяне на услуги за психична подкрепа, както и на иновации за
дистанционно обучение за деца с увреждания, които вече се използват от
Министерство на образованието и науката.
Кои са основните особености на дигиталната комуникация по време на криза (COVID-19), когато става дума за благотворителност?
Важно е да сме максимално конкретни и полезни; да бъдем емпатични и да не
нравоучителстваме хората. Материалите, които им предоставяхме, бе важно да са
кратки и ясни, защото имаше и умора от предозирането с дигитална комуникация (в
първите месеци на пандемията целият ни живот се дигитализира – работа, учене,
услуги, общуване, забавление) и в тези критични месеци информацията, основана на
науката и на доверието във фактите, бе ценно обществено благо. За жалост,
дигиталната комуникация, позволи и избуяването на огромни количества
дезинформация и доказа за пореден път нуждата от програми и обучения за медийна
грамотност и критично мислене. Дигитални инструменти като Health Buddy+ имаха и
такава роля!
А по отношение на благотворителността специално най-важното бе
изграждането или възстановяването на доверието в системата, в науката, в
солидарността и най-вече: разясняване, че в ситуация на криза с общественото здраве
поведенията на всеки от нас влияят на здравето на други хора, защото говорим за
лесно-разпространим вирус и че нещата наистина не опитат до това „всеки сам си
преценя“. Колективната ни отговорност бе поставена на изпитание и за жалост
надделяха личните интереси над общественото благо. Имаме да извървим още път като
демократично общество, защото свободата не е „свободия“ и демокрацията не е
анархия – всичко се основата на нуждата от спазване на правила, препоръчани от
експерти, а не от хора, които целят да манипулират. Неслучайно се казваше, че след
пандемията се появи и „инфодемия“ – дигиталната комуникация се оказа бойно поле за
сърцата и умовете на хората по целия свят. Надявам се все пак разумът да е надделял.
Кои са най-добрите дигитални канали, когато говорим за разпространяване на каузи/инициативи/набиране на средства?
Национално-представително изследване на УНИЦЕФ България сред
тийнейджъри в първата година на пандемията показа, че общата тенденция по
отношение на предпочитаните източници на информация е, че в ситуацията на
извънредно положение тийнейджърите прибягват предимно към български източници,
сред които телевизията и радиото (вкл. дигиталните им версии – сайтове), както и
следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции, вкл. на
уебстраниците им (Министерстово на здравеопазването, СЗО, УНИЦЕФ и т.н.) – ползвани като достоверен източник на информация от 68% от изследваните
тийнейджъри: „Важни са аргументите и от коя уста идват“. В зависимост от
логичността или противоречивостта на споделяната официална информация обаче, те
реагират с доверие, което обуславя и поведението на дисциплина, или спад в
доверието, което ескалира в гняв и провокира прояви на безотговорност, както и
споделяне на конспиративни теории, с които те се опитват да си обяснят
противоречията в информацията. Ето защо бе изключително важно посланията,
комуникирани от отговорните институции към широката общественост и в
частност към тийнейджърите да бъдат ясни, точни, логични и
последователни. Изнасянето на противоречиви данни и налагането на
диспропорционални мерки засилваше усещането на тийнейджърите за фрустрация и
убедеността им в наличието на „медиен балон“: „Свързвам го с ненужна паника и
заливане на обществото с грешна информация. Имаше момент, в която и да е
социална платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за коронавирус“.
В същото време масово хората се информираха, дебатираха, убеждаваха и
разубеждаваха се главно в социалните мрежи (които бяха и най-бурният източник на
дезинформация – за България – Фейсбук, защото е в пъти по-популярна в сравнение с
другите социални врежи, ползвани често по света). По целия свят, вкл. в България,
УНИЦЕФ и СЗО имаха партньорство с Фейсбук за проверка на факти (факт-чекинг). За
младите хора подходящи канали, разбира се, бяха също Инстаграм, Тик Ток, YouTube и
т.н.
Кой от методите за дарение беше най-популярен по време на COVID-19?
За България опитът на УНИЦЕФ показва, че традиционно най-популярният
(също така най-лесен и удобен) начин за дарение е чрез SMS, следван от онлайн
банкови преводи, дарение на каса, в кутия и други опции.
Знаят и използват ли хората възможностите за даряване онлайн (и особено в периода на пандемията)?
Както споменах и по-горе, по време на пандемията целият ни живот се
дигитализира. Хората и преди това познаваха възможностите за онлайн дарения, по
време на първоначалната фаза на Корона-кризата (2020-2021) те се увеличиха в целия
свят, но после доведоха и до отлив от подкрепа в полза за други каузи (което е
нормална психологическа реакция, след преодоляване на първоначалния шок –
виждаме го като тенденция и покрай безапелационната подкрепа за украинските
бежанци в началото на войната през 2022, както и за пострадалите от земетресенията в
Турция и Сирия през 2023). Неслучайно СЗО заговори за „пандемична умора“ от
дългата продължителност на кризата; тя разбира се изразява и в това, че нивата на
дарителство и подкрепа също варират спрямо интензитет на опасността, наличие на
конкуриращи се приоритети, а не на последно място и икономическата и финансова
криза, която много семейства усетиха.
Как оценявате работата на вашия фонд по време на пандемията?
УНИЦЕФ способства за безпрецедентна мобилизация в целия свят – чрез
информационни, финансови, логистични, експертни, тенхологични и научни ресурси.
Това, което в най-голяма степен бе пречка за още по-ефективната работа на Детския
фонд на ООН, бе политическата криза в България, изискваща и политическа воля и
лидерска роля за справяне на здравната криза. Навсякъде по света, вкл. в България,
УНИЦЕФ работи по покана на правителството и с мандат на местните власти – при
липса на редовно правителство координацията на политики, проекти, кампании е силно
затруднена. УНИЦЕФ не може – и не бива – за иззема ролята и отговорността на
правителствата към живота и здравето на собствените им граждани. Може само да
помага с добри практики и да защитава правата на най-уязвимите.
Кризата, която предизвика COVID-19, спомогна ли за развитието на
културата на дарителство в България?
Може да се твърди с убеденост, че отговорът е по-скоро да. Потвърждава го
дарителството в отговор на бежанската криза, предизвикана от войната в Украйна
(която започна в третата година от ковид кризата, когато хватката на пандемията вече
бе отслабена). Ето и нагледен пример:
На 28.02.2022 УНИЦЕФ в България стартира извънредна фондонабирателна
кампания за предоставяне на спешна хуманитарна помощ на децата и семействата в
Украйна. С подкрепата на дарители и партньори успяхме да наберем над 460 000 лв. в
помощ на засегнатите деца и семейства. За периода от началото на ескалирането на
конфликта УНИЦЕФ е доставил около 1300 тона животоспасяващи медицински
консумативи, чиста вода, санитарно-хигиенни матариали, дрехи, одеяла, образователни комплекти, и други неща от първа необходимост. Аналогично – и в момента УНИЦЕФ
набира средства в подкрепа на пострадалите от земетресението в Турция и Сирия.
Но освен за извънредни ситуации българинът дарява и за системни проблеми и
предлаганите от УНИЦЕФ решения в България в сферата на ранното детско развитие,
приобщаващото образование на децата с увреждания и борбата с насилието над децата
и жените. Последният успешен пример за мащабна фондонабирателна кампания на
офиса на УНИЦЕФ в България е от февруари тази година, когато по креативен и
нестандартен начин набрахме над 500 000 лева чрез съчетаването на застъпничество
през забавни формати.
Дарителството е доверие. Доверието се печели трудно, а се губи лесно.
УНИЦЕФ полага ежедневни усилия не само да оправдае доверието на дарителите си,
но и да разшири броя и обхвата им, защото проблемите на децата не само не могат да
чакат, но стават и все по-големи и по-сложни. Но ние вярваме, че със задружни усилия
няма невъзможни неща!
Интервюто взе Кристин Колева, Магистър, Департамент медии и комуникация, НБУ.
