Представяме ви Ася и Симона Андрееви – студентки в Нов български университет, четвърта година „Информатика“ с майнър „Уеб дизайн и графична реклама“. Обичат да се занимаваме с разнообразни проекти и инициативи. Винаги усмихнати, дейни, предприемчиви и с хъса да променят средата към по-добро.
Разкажете как се роди идеята за Дигитален маратон и как се прие тази идея в НБУ?
Симона: Идеята за Дигитален маратон от студенти за студенту се зароди след лекция с доц. д-р Жюстин Томс. В разговор с колега от клуба по Дизайн на НБУ стигнахме до извода, че студентите, макар да учат в една и съща сграда, често не се познават, докато не започнат да работят заедно.
Като бивши победители в хакатона на Американския университет бяхме преживели за 48 часа точно това усещане за общност и сътрудничество, което искахме да пресъздадем и в НБУ. Споделихме идеята си с доц. Томс, а тя просто каза: „Пратете ми имейл.“
Месец по-късно вече работехме усилено с екип от още 16 колеги, с повечето от които дори не се познавахме преди това. За по-малко от два месеца идеята се превърна в реалност. Динамиката по организирането на събитието беше толкова интензивна, че чак при самото откриване осъзнахме какво всъщност се случва – студентите се събуждат, преодоляват себе си и идват на нещо напълно ново за тях като формат.
Днес, година по-късно, духът на маратонът се усеща във всеки ъгъл на университета. Студентите сами търсят начини да се сплотяват – не само чрез събитието, но и чрез свои лични инициативи.
Разкажете за първото издание – как сформирахте екипа и кой се включи в подкрепа?
Симона: Екипът се сформира по донякъде хаотичен начин. Времето беше много малко и разчитахме основно на колеги с желание да отделят от времето си за университетска инициатива – така се събра около една трета от колектива.
Останалите се включиха по препоръка на доц. Томс, която ни свързваше с хора чрез нестандартните имейли със заглавие „Свързвам ви“. Това беше почти всичко, което знаехме едни за други в началото. Работехме онлайн и в много кратки срокове, но успяхме да постигнем нещо наистина впечатляващо благодарение на отдадеността и професионализма на всеки член на екипа.
Ася: Въпреки че това беше първо издание и то организирано от студенти, получихме голяма подкрепа от университета. Освен това се свързахме с много спонсори, които откликнаха веднага и помогнаха с каквото можеха. Някои дори сами се свързаха с нас – например Lidl.
И за самия Дигитален маратон – дългия уикенд, участниците, менторите, журито и победителите?
Симона: „Дълъг“ не е думата, която бих използвала. Всичко се случи като на сън – макар че почти не спахме. Атмосферата беше изключително енергична – участниците работеха денонощно, менторите помагаха активно на екипите, а журито беше впечатлено от нивото на проектите.
След откриването беше най-трудната част за екипите – самото сформиране на екипите. До началото на тези 48 часа те не се познават и не знаят с кого ще трябва да се сработят. Първият час за тях е изключително важен – сблъскват се характери, очаквания и предразсъдъци. За щастие повечето екипи успяха да се сработят. Имаше такива, които се разпаднаха, но и такива, които минаха през много трудности помежду си. Защитавайки тези виждания и идеи, имаше сълзи, смях, спорове, но и много желание за екипна работа. Това е съществената част от състезанието – екипната работа.
Менторите, от друга страна, бяха дори по-ентусиазирани от участниците. Те проактивно помагаха, срещаха се с екипите, успокояваха ги и ги връщаха от твърде налудничави идеи. Подкрепата на голяма част от менторите дойде повече в морален аспект, отколкото в технически. Имахме екип, който беше на ръба да се откаже след 24 часа. Виждайки това, един от менторите отиде да поговори с тях за пет минути – екипът завърши на трето място и не само това, но всички от колектива си намериха работа след това.
Журито се отнесе изключително професионално и не пощади студентите. Въпреки това те искаха да дадат повече, отколкото имаха възможност, и това стана причина да въведем практиката бивши членове на журито да станат ментори в следващото издание. Така, виждайки пропуските в презентациите на студентите, те могат да помогнат на участниците не само с експертиза, но и с реални наблюдения.
Както при всяко състезание, награждаването донесе еуфория, смях и сълзи. Част от екипа, който спечели първото издание, вече работи по други инициативи в университета и извън него. А проектът, класиран на трето място, в момента е в разработка. Макар да нямаше парична награда, екипите бяха в еуфория от цялото преживяване, от новите приятелства и от осъзнаването на способностите си. Това е може би най-ценното – студентите превъзмогват себе си и надминават собствените си очаквания.
Какви бяха отзивите от първото издание?
Ася: Отзивите надминаха очакванията на всички ни. Проектите и екипите, които се родиха по време на състезанието, оставиха траен отпечатък както у менторите, така и у журито.
Дори година по-късно участниците продължават да поддържат връзка помежду си. Освен това виждаме как начинът, по който подхождат към университетските си проекти, се е променил коренно.
И какви са конкретните успехи на студентите след това?
Ася: Много от студентите, които участваха в първото издание, намериха работа в компаниите на нашите спонсори или ментори. Някои продължават да развиват проектите, които започнаха по време на маратона.
Има и екипи, които продължиха да работят заедно и впоследствие бяха наети директно като екип в реална работна среда. Част от бившите участници тази година дори са сред организаторите на следващото издание.
И как върви подготовката на Дигитален маратон 2026?
Ася: Подготовката за Дигитален маратон 2.0 е в пълна сила, като основната ни амбиция тази година е значително да повишим нивото на самото състезание. Целта ни е да превърнем маратона в още по-смело пространство за иновации, където идеите не просто се споделят, а се развиват професионално.
За да гарантираме по-качествени прототипи и по-зрели стартъп концепции, въведохме поредицата Дигитален маратон Talks. Тези специализирани сесии – като Startup 101, Dev Wars и UX Sprint – не са просто странични събития, а стратегическа подготовка, която дава на участниците необходимите инструменти още преди старта на състезанието.
По този начин, в рамките на 48-часовата „лаборатория“ през март 2026 г., екипите ще могат да работят с много по-висока скорост и експертиза, създавайки проекти с реален пазарен потенциал.
Подготовката вече е в ход и можем да кажем, че интересът е още по-голям от миналата година. В момента работим активно по нови партньорства, разширена менторска програма и по-голямо разнообразие от предизвикателства за участниците, които да стимулират създаването на още по-силни и иновативни решения.
Има ли интерес сред студентите към дигитално предприемачество?
Ася: Определено. Дори бихме казали, че основният интерес е именно там. Все повече млади хора се ориентират към предприемачество в дигитална среда. В днешно време, ако не присъстваш в дигиталния свят, сякаш не съществуваш.
А какви са вашите лични планове за бъдещето – тази година се дипломирате?
Ася и Симона: Да, тази година завършваме бакалавърската си степен. Планираме да продължим образованието си с магистратура. Правим планове за бъдещето, но също така се стараем да останем отворени към нови възможности.
Никога не знаеш каква възможност може да се появи, а ако такава не дойде – вярваме, че можем сами да си я създадем. Обичаме да се занимаваме с разнообразни дейности и динамичният график вече е част от нашата природа.
