Днес си говорим с Митака – Димитър Стефанов, когото покрай разните участия по форуми доста хора знаят и като Cliff. Ето какво казва за себе си: „Програмист по професия, wannabe басист, бавен, но упорит бегач на дълги разстояния, запален рок фен и музикален репортер.“ Митака има дълга и разнообразна забава с дигиталното пространство, като за част от проектите разказва по-долу.
Как започна твоят път в digital? Блогове, онази ранна епоха, разкажи малко.
В края на 90-те чух за пръв път вълшебната дума ИНТЕРНЕТ. Първите ми опити да се закача към мрежата беше неуспешен, похарчих немалка част от тогаващните си спестяванията без да мога да се свържа въобще към доставчика 🙂 На следващата година вече бях студент в София и там вече видях какво чудо е това. Блоговете открих може би 2-3 години по-късно. Навремето така и не се престраших да си направя блог, но четях редовно тези на Григор Гачев, Пейо, Йовко, Дончо, Васил (Зеления крокодил), Тишо (asktisho), Ирина Марудина, Ясен, Антония (dni li), Виктор (bezmonitor) и още доста имена… Участието ми тогава беше предимно форумно, като минах през този на Gamers Workshop, Wsphere и Forplay. Освен това бях от ранните потребители в Bukvite, Sivosten и Човешката библиотека. Бяха интересни времена, като минимум хората знаеха, че Интернет НЕ Е Фейсбук, събирахме се хора с общи интереси, срещахме се и наживо. Комуникацията беше доста по-културна бих казал и с много по-малко хейт, отколкото се вихри в момента в социалните мрежи. Интересното е, че Човешката направи 19 години съвсем наскоро и по този далеч не кръгъл юбилей хората се опитват да пуснат второ издание на Последния еднорог, книгата, с която стартира тази общност.
Меметата / миймовете – как пък те намериха теб, как започна да ги създаваш и как продължаваш с това?
Интересното е, че с мемета започнах да се занимавам сравнително наскоро. Примерно последните 5-6 години 🙂 Всичко започна от едни петъчни напомняния на колеги да си попълват работните карти за седмицата. Тогава видях, че със забавни картинки резултатът от напомнянето е доста по-добър, отколкото ако просто им пиша. Лека полека ми стана интересно да превръщам кратки познати шеги в мемета и в един момент започнах и сам да си измислям „сюжети“. В началото на годината направих и група „Меметата на Митака„, в която въпреки името всеки е добре дошъл да поства мемета. Съдържанието е отчасти измислено от мен, отчасти са преработени познати вицове, както и споделени мемета от чужди страници, които са ми допаднали.
Кое е най-важното, за да може човек да направи яко меме?
Виж за това не знам. Случва се да пусна нещо, което на мен лично ми е супер забавно и мисля, че хората ще се разцепят от смях и да няма почти никакви реакции. А други мемета, които са ми на границата дали да ги пусна се радват на много по-широк интерес. Якото меме може да е за конкретно злободневно събитие, или пък за нещо по-сериозно. Може да отразява някаква субкултура или пък напротив, да е отворено към повече хора. Не знам дали има някаква обща рецепта за яки мемета, някои просто се получават и това е 🙂
Има ли вече достатъчно меме-култура и у нас? Или те остават достояние основно на Gen Z и милениъли?
Предвид, че съм виждал дори и сериозни финансови и културни институции да ги ползват, явно има меме-култура. Реално Gen-Z и милениълите обхващат 30 години, та дори и само тези две поколения да се радваме (аз реално съм на границата между двете поколения ) на мемета, пак е доста. Мисля, че и алфите харесват тази култура, но с важното уточнение, че при тях сякаш анимираните картинки се възприемат по-добре. Що се отнася до бумърите за там не съм сигурен, но не е лоша идея да говоря с родителите си и с техни приятели по темата и да ги приобщя 🙂
А за другите ти дигитални приключения – музиката, книгите-игри, рубриката ти „Един басист разказва“ в онлайн списанието Metal Hangar?
Започвам отзад напред – рубриката „Един басист разказва“ първоначално я започнах с идеята да дам трибуна на колеги басисти да разказват забавни случки, но нямаше много желаещи и някак естествено преля в поредица интервюта с басисти. Майтапя се, че съм си поставил за цел да изкарам на светло рицарите на дебелите струни.
Книгите-игри са важна част от детството ми. И когато преди 15 години видях в книжарница „Котарака и черният нарцис“ се развълнувах като ученик. И от Котарака тръгна началото на новата вълна, където старите автори не бяха толкова активни, но пък порасналите деца вече не само четяха, но и пишеха книги-игри. Имаше също и сериозен разцвет на колекционирането. В един момент с един приятел направихме мистификация – написахме супер кратка и почти линейна книга-игра, която се опитахме да пробутаме като част от първата вълна. Даже я издадохме под псевдоним в тираж три броя и после като в стар виц едната я загубихме, а другите две не знаем къде са. После с този псевдоним имаше още две книги-игри с различни съавтори, а последните две години имам нов псевдоним с нов съавтор и две кратички книги-игри в света на Хортофагия. Първите са качени в Читанка и май това е единственото по-дигитално нещо свързано с книгите-игри с мое участие. Бях тръгнал да правя аудио книга-игра по „Голямото приключение на малкото таласъмче“ на различни езици, но нещо не успях да завърша проекта… Иначе в общността има хора, които се занимават с дигитализиране, правене на книги-игри като приложения от най-простичкото използване на Ink до сериозни проекти включващи анимация, битки и т.н… като Виктор, който в момента разработва може би най-култовото приключение сред феновете – Кървав Меч.
И накрая музиката – от доста години свиря на бас и колкото повече свиря, толкова повече виждам колко много още имам да уча 🙂 Последните 4 години и малко съм част от Required* – фирмено семейна група. Майтапим се, че сме трима колеги, двама братя и съпруг и съпруга – общо пет човека. За това време направихме двайсетина концерта и десетина авторски песни. Едва преди няколко седмици обаче успяхме да запишем някои от тях и реално съвсем наскоро изкарахме дебютния си сингъл. Тук дигиталната част е, че реално и записите и разпространението и всичко свързано с групата е дигитално. За популяризиране на групата (както и за различни музикални събития, които съм организирал) съм се мъчил да правя разни онлайн кампании (някои свързани и с мемета) и като цяло има интересни резултати. На моменти даже твърде много се вторачвам в мрежата и забравям, че има живот и извън нея, така че добре поне, че имаме и концерти, които са наживо 😀
Кое е най-якото, според теб, което носи дигиталното пространство на хората и кое е най-плашещото?
Най-якото е чувството за свобода и възможността за директен контакт с всякакви хора.
Най-плашещо за мен е това, че доста често комуникациите се чупят в онлайн средата и това се случва да доведе и до директно прекъсване на контакти и на живо при хората.
Оптимист ли си за бъдещето, в условията на ИИ и всичко, което се случва напоследък?
Аз съм патологичен оптимист, което ми пречи да имам реална представа за живота и вселената 🙂
Ако се абстрахираме от ИИ (макар че нека все пак правим разлика между Gen AI, което представлява малка част от многоликостта на ИИ, но за повечето хора е едно и също) за света не мога да преценя дали нещата наистина са толкова изтрещели, колкото се опитват да ни ги покажат или просто в момента информацията ни залива мигновено отвсякъде. От една страна хората живеят все по дълго и потребяваме все повече стоки. От друга не съм убеден доколко пълноценно употребяваме времето си на тази земя и дали успяваме да се насладим на момента, вместо да търсим все нови и нови неща. Някак си имам чувството, че човечеството би могло малко да се кротне, да се радва на малките неща в живота и да мисли малко повече и за общността, а не само за себе си.
Включването на ИИ в уравнението прави нещата още по-интересни. В един момент може да се окаже, че за голяма част от съвременните интелектуални професии няма да има нужда от хора, но пък след това ще навлязат и роботите и няма да има много смисъл да правим неща и с ръце и направо не знам с какво ще се занимаваме.
Живеем в много интересни времена отвсякъде, направо като в древно китайско проклятие
Какво си пожелаваш на теб и групата ти за 2026-та?
Един малко по-предвидим и мирен свят за всички и повече участия за Required*, защото нескромното ми мнение е, че имаме какво да кажем на хората 🙂
