Йоана Петрова създава Кулинарно в кухнята с Йоана през 2008-ма година и оттогава се развива като един от най-влиятелните кулинарни блогъри и експерти у нас.
Как стартира твоя път в дигиталното?
Беше през 2008 година, когато вече бях започнала да се интересувам от различни кухни, продукти и техники на готвене и докато изпробвах разнообразни рецепти, които опитвахме със съпруга ми Вальо, той ме попита “Искаш ли да си направиш кулинарен блог?”. По това време блоговете бяха нещо ново в България и аз не знаех нищо за тях. Имаше няколко лични и по-скоро политически ориентирани и само един кулинарен, за който тогава разбрах. Заедно с Вальо стартирахме с идеята и желанието и на двамата да се развиваме, всеки в неговата сфера, като управляваме едно нещо. Така се роди “Кулинарно – в кухнята с Йоана”. И досега Вальо се грижи за платформата, дизайна и всички вътрешни организации, а аз за съдържанието.
Разкажи за първите месеци и години на твоя блог и как се развиваше ти, заедно с него?
В началото пишех плахо – само рецепта и една-две снимки към нея. Когато започнах да набирам редовни читатели, голяма част от които приготвяха рецептите, които споделях, започнах да бъда по-детайлна в описанието и да включвам личната ми история към рецептите – какво ме е провокирало да приготвя дадена, къде съм открила трудност и нужда от повече внимание при изпълнението им, откъде си набавям по-специфични продукти… Снимките също се увеличиха като много от публикациите вече допълвах с кадри и от самия процес на готвене, а не само на крайния резултат.
В личен план станах по-внимателна към писането – граматика, начин на изразяване, структуриране на самия текст. Четях постоянно кулинарни книги и чуждестранни кулинарни блогове, посещавах кулинарни курсове и исках да изпробвам всичко, което ме привлечеше. В крайна сметка започнах да готвя твърде много храна, която дори споделена със семейство, приятели и колеги, пак беше много. Тогава се замислих, че трябва да готвя за много хора и това ме ориентира към професионалната кухня. Така през 2010 година започнах да се занимавам и професионално с кулинария и по-специално със сладкарство. Вече 14 години практикувам сладкарство и пекарство и в момента съм главен сладкар в бутикова сладкарница в София.
Днес кой намираш за най-важен за теб самата комуникационен канал?
Съдържанието от блога споделям в две социални мрежи – Фейсбук и Инстаграм. Съвсем в началото го правех и в Туитър, но с времето се оказа, че този канал не е подходящ за това. Използвам и YouTube, когато се случи да правим видео към рецептата.
Харесвам кулинарните предавания, но не и реалититата. От време на време слушам тематични подкасти и гледам тематични видеа в You Tube. Бих казала, че всички са ми важни, просто взимам от тях онова, което ми е нужно в даден момент.
Как работиш по своето съдържание? Кое е водещо при планирането и подготовката му?
В началото планувах и се подготвях с рецепти и снимки към тях със седмици, дори с месеци напред, особено когато рецептите са свързани с някой голям празник. Публикувах често, но съдържанието беше кратко. Сега, описала толкова много техники и различни рецепти в блога, публикациите на месец, например са по-малко в сравнение с началото, но пък винаги се старая да споделя нещо, което е изпробвано многократно във времето. Описанието на рецептите стана по-подробно, историите към тях по-лични.
Освен това, обичам да изненадвам читателите ми с не толкова познати и класически предложения. Често използвам интересни и любопитни комбинации от продукти, “хитри” техники, с които се постигат по-добри резултати или улесняват готвенето.
За стартирането на публикация обикновено съм провокирана от вида на сезонен зеленчук или плод, който съм видяла на пазара или от разговор с приятели, или от нов продукт, който искам да изпробвам. След идеята как ще приготвя този продукт и с какво ще го съчетая следват проби. Ако съм доволна, предвиждам подходящо време за снимки, отново пазаруване и самото готвене за публикацията. Ако съм доволна от резултатите в кухнята и от снимките, започвам да подготвям статията, което може да отнеме от няколко дни до две-три седмици в зависимост от натовареността ми. Понякога се налага да събирам доста информация за да подкрепя статията и темата в нея. Правя го чрез интернет, кулинарна и понякога дори художествена литература.
Какво ти носи и какво ти взима активното присъствие в онлайн пространството?
През повечето време съм в кухнята – това ми е работата, все пак и затова не бих казала, че имам активно присъствие в онлайн пространството. Правя го, когато споделям съдържанието от блога или когато търся определена информация. Може да звучи старомодно, но аз все още набирам голяма част от кулинарните ми знанията чрез кулинарни книги и предназначени за професионалисти журнали за сладкарство, които си набавям от чужбина.
Кои са най-силните черти на българските кулинарни инфлуенсъри и какво още може да се желае, ако следиш тенденциите навън?
Все повече се срещат хубаво направени снимки, които въздействат – радват, провокират, карат те да изгладнееш. Има и добре направени видео рецепти, които са полезни, защото са кратки, но добре визуализират процеса, използваните продукти. Следя онези, от които мога да науча полезна за мен информация или да ме вдъхновят.
Какво си пожелаваш оттук насетне?
Да не изгубвам тази страст към готвенето и споделянето, защото чрез целия път, от идеята през намерението до благодарствените коментари от читателите, аз израствам. Провокира ме да търся и изследвам, да опитвам, да се науча и да науча някой друг. Това ми помага и да бъда по-добра в професионалната ми работата, но обратното също е валидно.
Бих искала също да има все повече достъпни местни продукти, както и по-голяма информираност на хората за храната, която купуват.
Снимка: Елеонора Аврамова
