Жюстин Томс, д-р Томс по-точно, завършва 2021 г. с нова книга – „Блоговете умряха! Да живеят БЛОГОВЕТЕ!“ . Тя по лек и достъпен начин учи начинаещите блогъри как да успяват, и напомня на опитните стари истини, споделя нови хоризонти за този тип медия – „остров на информационна бавност, собствена медия…, комуникационен архив“. Днес Жюстин е на гости на блога на „Създателите“, и ще разлисти страниците на книгата си с нас.
Здравей, Жюстин, и поздравления за новата книга! Тя е резултат от твоите проучвания и работа в блогосферата от поне 2006 г. насам. Какво прави блоговете толкова устойчива, но и динамична форма на комуникация в интернет?
Благодаря за поздравленията! Да, блоговете наистина са устойчиви. Макар и бумът при личните блогове да отмина, при корпоративните решения те все още са доста важен инструмент, който и в бъдеще ще набира сила. От една страна защото са опция за бавно общуване, задълбочено и трайно във времето, от друга – защото дават възможност за автентично общуване, с личен елемент, заедно с многообразие на типове съдържание и атрибутите за двупосочна комуникация – споделяния, коментари и други.
Остава ли искрената, личната, дълбока история основата за тяхната успешна трансформация?
Да, абсолютно съм убедена в това. Разбира се, виждаме и дистанцирани текстове в блогове, но те реално не работят, не водят до пълноценна комуникация с аудиторията си.
Самата ти кога си каза : „Блоговете умряха!“?
О, поне на няколко пъти – най-вече в периода 2012 – 2015-та. Но днес съм убедена, че те живеят в нова фаза, по-устойчива и пълноценна.
В книгата пишеш: „…най-вече успешен блогър си, когато другите казват това за теб.“ С еволюцията на подкастите, влоговете, промяната в начина на споделяне на съдържание онлайн може ли да кажем дали е по-лесно или по-трудно да придобиеш признание?
Виждам подкастите и влоговете като продължение на блоговете. По същество те са идентични, форматът е различен (доминантно текст, видео или аудио). Но не мисля, че е по-трудно днес от преди. Може би основната разлика е, че преди 15-20 години онлайн потребителите бяха значително по-малко. Но пък нямаше социални мрежи. Автентичното, консистентно и убедително присъствие не могат да останат незабелязани – и преди и днес.
В книгата си споменаваш за блог етиката и за за опазването на авторските права за блог съдържанието. Какви са основните норми и какво да направим, за да защитим правата си или да не нарушим чужди? От какви капани да се пазим?
Аз вярвам в отвореното знание и смятам, че концепцията ни за авторски права е отживяла като цяло. Но имаме Creative commons, които са валидни и у нас и следва да познаваме различните лицензи, под които споделяме съдържание и да търсим правата си винаги, когато са нарушени. Софтуерите за това са все по-мощни и помагат. Въпрос на култура е. Изграждаме я, като общество, постепенно.
В частта „Да живеят блоговете!“ казваш, че „корпоративните блогове се явяват остров на информационна бавност, собствена медия…, комуникационен архив“. Какво е важното условие да успяват, когато потребителите лесно се насищат с бърза информация от алтернативни източници?
Не мисля, че трябва да виним потребителя. Именно той, когато е заинтересован, когато наистина за него е важна търсената информация – ще я намери, ще чете, ще се запознае подробно. Ако сме направили съдържанието си достъпно, налично за търсачките, атрактивно, умело, професионално написано – то ще свърши своята работа – да е полезно за хората. И точно с това блоговете са контрапункт на социалните мрежи, където наистина всичко е мимолетно.
Конкурентни ли са българските корпоративни блогове на международните? Защо?
Разбира се. Имаме блогове на световно ниво, създавани от български компании на английски език, за да достигат международна публика. Имаме достатъчно добри експерти в дигиталния маркетинг и те знаят именно как и защо.
Как да използваме личните си блогове за пробив, активизъм? Ако те са комуникационната ни памет в интернет, какви грешки да не допускаме и има ли втори шанс?
Не мога да си представя днешния ден (именно декември 2021 г.) и всичко в българското общество без например блога на Еленко Еленков, който преди години беляза първите блогърски победи и промени в процеси, касаещи мнозина (например митницата), без този на Боян Юруков и на Божидар Божанов, които и до днес са изключително важен ресурс и сочат ключови за всички ни теми и проблеми.
Да, те са комуникационна памет, но не само – те са мощен инструмент за промяна, при последователно, консистентно, с емпатия и емоция списване, целенасочено и неуморно. Още съвети съм дала обилно в книгата 🙂
Каква е твоята реалистична и оптимистична версия за бъдещето на блоговете?
Реалистична – още дълго блоговете ще са в комуникационния микс и важен инструмент. Оптимистичната – социалните мрежи ще отстъпят, но блоговете ще останат ключови.
Какви блогове искаш да четеш през 2022 г.? Кого четеш и споделяш?
Имам своя селекция любими блогове. Но и чета много различни блогове по тесни теми, които ме вълнуват. Искам да чета български грамотно написани публикации, красиво илюстрирани, добронамерени, с кауза и актуалност, от първо лице и с емоция.
Снимка: Изабел Басмаджиян
