Леона Асланова: Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование

Леона Асланова е консултант и преподавател по иновации. Основател е на Innovation Starter, първата специализирана агенция за иновации в България, на форума за иновации Innovation Explorer, на Академия за иновации, съосновател и изпълнителен директор на финансиращата акселераторска програма за стартъпи Иновейшън Стартър Акселерейтър.

Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите“, казва тя.

Леона, здравей! С теб обичайно си говорим за иновации и предприемачество. Иска ми се да започнем различно. Какво за теб е важно да запазим от традиционните си представи, образование, умения, и кога иновацията е „добре забравено старо“?

Здравей, Мая и благодаря за поканата. Когато светът е подложен на интензивни и неочаквани промени, хората с лекота се впускат да говорят за нови представи, нови умения, ново приспособяване. Ако обаче погледнем отблизо социално-икономическата картина в България, се вижда друго. Ние сме държава, която страда демографски и икономически, от липсата на работна сила с твърди умения – лекари, преподаватели, инженери и пр. Твърдите умения – да си грамотен на български и английски език, да можеш да монтираш водопровод, да оперираш сърцето на пациент, да построиш качествено тунел или магистрала, са в остър дефицит. Разбира се, затова причините са много, но ако трябва да избираме кое да запазим, бих обърнала специално внимание на всички свързани професии с грижа за хората, поддръжка и изграждане на инфраструктура, образование, транспорт и индустриите от първа необходимост. На тази основа можем като общество да градим нови занаяти, модерни индустрии и бъдещи дългосрочни инвестиции за времеемки проекти. Но, тук и сега, е нелеп парадокс на модерността да търсим повече програмисти, докато изчезват учителите по български език.

Ти си предприемач, преподавател, ментор, вероятно се виждаш в още много роли. Стандартно въпросът би бил: „Как се справяш?“, но по-интересното е от коя роля искаш да избягаш и в коя нова искаш да влезеш?

Различните роли са част при мен от една и съща професия, тази, която избрах да упражнявам в последните 6 години: консултант и преподавател по иновации. Самооценката ми как се справям не е добра, защото за беда, аз съм хем много взискателна към качеството на работата си, хем нетърпелива да видя резултат в България в областта на иновациите, който да ме мотивира да продължа с тази дейност. Не смятам да бягам от никоя роля, но е много голяма вероятността да задълбоча в преподавателската кариера за сметка на предприемачеството и инвестициите.

Каква е 2020 г. за иновациите и предприемачеството в България? Доколко „кризата е възможност“ се изпълни със съдържание?

2020 година, като всяка друга криза, подобно на тези от 1919 г., 1957 г., 1968 г, 2017 г. води до промяна в нагласите на обществото, политиките, демографията и реформира представите за работа и образование. Иновациите обичат кризите, защото техен източник са неочакваните обстоятелства и проблемите.

В България редица компании се възползваха на момента с ковид решения или с ускорена дигитализация и предлагане на нови вериги на доставки или процеси. Към момента е рано за оценка на цялостното съдържание на 2020 г., защото тя не е преминала, но мисля, че като погледнем назад от перспективата на следващата година, живот и здраве, ще видим, че за пореден път България е проспала момента – за централизирана дигитализация в сферата на здравеопазването и образованието, за инвестиции в правилните компании и сектори, за реални възстановителни програми за бизнеса, за елегантни и новаторски решения в сферата на транспорта, туризма, леката индустрия.

Кои са твоите открития за 2020 г.?

Нямам особено голямо откритие за 2020 г. Моята компанията и аз самата влязохме в нея с правилна нагласа и различни хипотези за развитието ѝ. Не сме били изненадани от нещо конкретно. Съжалявам, че пропуснахме възможността да ни управлява компетентно правителство, което наистина да помогне на страната и обществото да минат успешно през кризата.

Иновейшън Експлорър 2021 фокусира върху търсенето на пътища напред след неочакваната 2020 г. Според теб какви са най-важните избори пред нас?

Темата на новото издание е кръстопътят –  във време на пандемия, рецесия, протести (не само в България), накъде поема светът и до какво това ни води. Най-важният избор ще е как да помогнем на поколението, което попадна в клопката на виртуалното образование, без системата да е подготвена. Да не излезе неграмотно общество, защото сме подценили преценката за възможността на учене и усвояване на нови знания и умения в тази среда.

Затова и ускореното учене е най-важната тема на годишния ни форум за иновации Innovation Explorer 2021 #IX2021. Ускорено обучение и трупане на знание, означава, не само че сме притиснати от кризата да се променяме и да учим повече, за да следим новите тенденции, но и, че ние целенасочено трябва да експериментираме с формати и форми на обучение, които ще бъдат успешни за новите поколения. Да познаваме най-добрите си учители, както е с учителя Тео по физика, по биология, български език, философия, програмиране в България, за да създадем най-доброто централизирано учебно съдържание в лекционен формат и личният контакт с учителите във виртуалните класни стаи да е за упражнения, диалог, изграждане на връзка между деца и преподавател.

Каква е твоята оптимистична и реалистична прогноза за 2021 г.?

Оптимистичната е за ново правителство с нова визия за България и, че ще контролираме по-добре проявленията и последствията от пандемията във всеки един аспект. Реалистичната е ситуацията да не се влошава повече от в момента. Но по законите на Мърфи винаги очакваме и най-лошото. Затова е добре хората да се подготвят за най-лошото, докато очакват подобрение.

Нашата платформа се казва „Създателите-дигиталните оптимисти на България“. Ти оптимист ли си и защо?

По стечение на обстоятелствата моята кариера започна в българския уеб и съм един от първите хора в дигиталната среда. Вече над 20 години се занимавам с уеб проекти. Хората, с които заедно работим и изграждаме българския уеб, са ми дали много и като знания, и като приятелство, и споделена енергия, затова мисля, че е една от най-позитивните и модерни индустрии у нас. Аз съм оптимист по сърце и реалист по съзнание. Виждам светлата перспектива, но винаги държа в джоба си и по мрачните сценарии, защото животът е цикличен и защото, най-вече, кризите също трябва да бъдат управлявани успешно и това е едно от твърдите умения на 21 век, което е важно всеки мениджър, компания, институция да развива.

Автор:Мая Цанева

Снимка: личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.