Нека Ви представим: индивидуално – Калин, Бойко и Мишо, колективно – Анекдоткаст. Една колекция от абсурдни и интересни анекдоти от българската история, които променят начина, по който гледаме на миналото си. Комедия, която примесена с абсурда на българската история, демонстрира, че колкото и да се променяме си оставаме същите.
Всъщност Анекдоткаст е от любимите български подкасти – създаван с много чувство за хумор, но и с усет за история, сериозност при подбора на темите и задълбоченост във всяка от тях.
Как започнахте и как продължавате да правите Анекдоткаст?
Мишо: Без да знам какво са отговорили другите, ще кажа, че идеята за подкаст се завъртя доста отдавна, в една студена вечер, изпълнена с бира и скачане от тема в тема, като ни отне (по мое мнение) доста време да изкристализираме концепцията. В интерес на истината, Калин и Бойко са движещата сила на Анекдосткаст. Без способността на Калин да разказва, както и любовта му към история и способността на Бойко да ръси шеги и да импровизира сме загубени.
Особено сега, когато преминахме почти изцяло на онлайн записване заради Ковид, знам, че не им е лесно заради редицата технически затруднения при онлайн записването. Въпреки това, те продължават да създават невероятно съдържание, с което аз после да си играя, за да се получи готовият продукт.
Бойко: Иска ми се да мога да дам по-вълнуващ отговор от: “Един ден Калин ме попита дали искам да записваме подкаст и аз му казах: що па не!”
А “Защо продължаваме?” също не е много сложен – защото ни е забавно. Или поне това е в основата. Всеки от нас може да даде разнообразни причини за това, но, в крайна сметка, ако не ни беше забавно нямаше да го правим.
Лично моите причини варират от това, че в България има нужда от един малко по-различен поглед върху историята, до това, че да правя недодялани смешки в контекста на подкаста, е много по-разтоварващо от стендъп комедията, с която също се занимавам.
Калин: Ядрото на идеята беше комбинация от няколко неща, които ми се въртят в главата от много време и разговори, които сме водили в нашата приятелска група. Първата мисъл беше “Българската история, която изучаваме в училище, до голяма степен е фрашкана с дезинформация или крие много мръснишки и забавни неща, за да ни направи да изглеждаме някак възвишени”. Това е нещо, за което и тримата сме съгласни от много години. Второто нещо, което ни бутна, беше слушането на няколко различни подкаста, които се занимават с премълчаните мръсотии в исторически аспект, но в контекста на американската и световната история, което роди въпроса “Защо това го няма в България?”. Третото беше разнообразните трудове на български историци, които освен ако не ги търсиш активно, не са широко разпространени. Последното, което дойде, беше, както казва Мишо “типичното балканско нищене на теми, от които не разбираме, на маса”.
В крайна сметка, ако нещо липсва и ти вярваш, че трябва да е там – направи го сам. И така и стана, седнах да пиша, хванахме Бойко да бъде забавно, а не да е лекция и Мишо да помага с едитването, тъй като е най-опитен от трима ни и готово!
Кое е най-забавното в правенето на подкаст и конкретно вашия подкаст?
Калин: За мен най-забавни са реакциите на място на историите, които подготвям. Много подхранва да видиш как Бойко, Мишо и винаги точните и забавни гости се убиват от смях на откровените простотии, които са ни се случвали като народ и продължават да ни се случват. Всички, с които сме записвали, без значение от попрището им, завършват епизода с истинска тъга, че историята е приключила. Както каза Йоана Елми “Някак си свикнах с тея хора и ми се щеше всички да отидат в Америка и да живеят щастливо”.
Бойко: Първо място си делят две неща: историите, които Калин намира и увеличаващата се група на наши гости, които никога не разочароват.
Мишо: Хахахаха, за мен лично е това, че всеки път, като почна да обработвам записите им, ме споменават и си правят шеги на мои гръб в началото преди да започнат историята. Всеки път се заливам от смях на простотиите “които ми говорят”.
И кое е най-предизвикателното?
Калин: Количеството материал, през който трябва да премина в подготовката на един епизод. Да живеят Софийската и Народната библиотеки! Ако човешката цивилизация е създала нещо, което да е позитивно отвсякъде без никакви или поне с минимални негативи, то това са библиотеките.
Мишо: Няма да си кривя душата, техническата част на записването ни отне известно време да я нагласим. От намирането на правилните микрофони, през подбора на софтуер, до стандартизирането на звученето ни, имахме доста дискусии по въпроса, но в крайна сметка мисля, че вече сме стигнали до това да имаме “наш стил”. Разбира се, това е моята гледна точка на “човека зад кулисите”, сигурен съм, че другарите ми ще имат различни гледни точки от моята.
Бойко: Що се отнася до шегите, импровизацията понякога е доста трудна. Особено при положение, че гледаме с всеки следващ запис да се подобряваме. Тъй като всичко извън сценария на историята се измисля на момента, става доста заплетено понякога.
Аз искам да кажа нещо смешно, но не искам да прекъсвам нито Калин, нито госта ни. Това означава, че има моменти, в които съм измислил три различни коментара за три различни неща,които съм чул, които хем трябва да запомня и да ги кажа, хем трябва да изчакам правилния момент, хем все пак трябва да слушам историята как се развива докато чакам.
Къде и как записвате?
Бойко: Тъй като започнахме през 2019, основно с наши приятели и познати, очевидното решение беше – да се събираме някъде. Последно време заради пандемията и факта, че имаме все повече гости, запиваме онлайн. Но аз определено съм по-голям фен на записването лице в лице.
Мишо: Започнахме на живо през 2019та, но поради *причини* се наложи да преминем онлайн, но към момента има поне един епизод, който винаги е записан в звукозаписното ни студио (а.к.а. на Калин кухнята) – първия епизод на всеки сезон, когато и тримата сме там.
Калин: Колегите са изчерпателни по този въпрос. Аз просто мога да повторя, че най- забавно е записването на живо (в моята кухня), просто има друга енергия, която се усеща и от гостите, и от Бойко, която прави епизодите в пъти по забавни. Но се подобряваме и с онлайн записването, което с настоящите условия е задължително.
Темите – как подбирате? Как проучвате? Как се подготвяте за всеки епизод?
Мишо: Калин е по-подготвен да отговори на този въпрос, но мога да кажа, че и аз, като Бойко и всички гости, никога нямам представа за какво ще е всеки епизод преди да почна да го слушам. Тук-таме Калин ми споделя за разни бъдещи истории, но никога не знам коя-кога ще бъде записана и с кого.
Бойко: Донася ги историческата фея Калин. Интересното е, че понякога е доста трудно да убедя някой, че аз наистина нямам никаква предварителна идея каква е темата, нито съм подготвил нещо предварително. Държим на това реакцията да е чисто непринудена. Понякога темите даже се пазаят прекалено ревностно. Калин измисля много въртулки, с които си мисли, че ще ги опази тайна. Истината е, че нямам никакво желание да си развалям кефа и изненадата.
Калин: Много много четене. Подборът е най-трудно от всичко, а вдъхновението може да дойде отвсякъде. Примерно епизодът за Фабрика “Изида” и пловдивските тепета дойде след като разследвах епизода за Деньо Манев – кметът-демон на гр. Пловдив. В труда на Шивачев се споменават пагубните сделки, които пловдивската община сключва с фабриката. Бях си го отбелязал за бъдеще и ми попадна една статия във Фрог нюз, в която автора се хвърляше във възторг какво страхотно нещо било Изида и как сме го загубили, което, като се има предвид какво знаех за Изида, веднага ме активизира да изровя мръсотиите. Понякога пък е случайно, примерно, когато се случи масовото падане на Тюр Дьо Франс, ме сполетя идетя да потърся информация за български колоездачни състезания и как последните са започнали – резултатът е епизодът за първата колоездачна обиколка и циркът, който се върти покрай нея.
Що се отнася до проучване, все пак съм толкова добър колкото са източниците ми, а много рядко се преглъщам и си позволявам да имам само един източник за един анекдот. Малко са историците, които пишейки поставят на масата всичките си източници. Същевременно с това обаче – все пак имам и лимитирано време, не мога да прекарам 10 години да изследвам една тема. Следователно за всеки епизод наново трябва да откривам границата кога е достатъчно, кога тези три-четири книги и множество статии, които съм изял за тази тема, са изчерпателни. И не винаги уцелвам – има епизоди, за които като погледна назад не съм доволен от всичко направено, но такъв е животът. Много автори се оплакват, че като книгите им излязат от печат и те отворят на първата случайна страница, виждат печатна грешка. И при мен е така: записваме, обработваме и пускаме, а аз като слушам после се сещам за нещо, което не съм споменал, а е трябвало.
Каква обратна връзка получавате? Как се подготвяте за всеки епизод?
Бойко: Винаги съм работил под презумпцията, че всяка една обратна връзка, добра или лоша, е полезна, стига да не е направена с някаква лоша умисъл. Доста често получаваме добра обратна връзка, понякога получаваме и критика. В началото беше доста странно, защото беше за неща от сорта на: харесва ми историята, но не и смешките или обратното. Абсолютно разбираема реакция, но все пак това е ядрото на това, което правим. За това и винаги казвам, че подкаста е за хора, които ще се изкефят на трудно прочетена история смесена с *опити* за шеги, някои от които просто не са смешни.
С времето критиката, която получаваме, се избистря все повече и става все по-полезна за нас. По-рано споменах желанието да не прекъсвам някой в неподходящ момент – това е нещо, базирано на обратна връзка от наш слушател.
Една от най-полезните обратни връзки получихме след един наш епизод, с името “Броукбек Бузлуджа” (за ЛГБТ хората по времето на соца), където искрено бяхме сгафили, защото, в подзаглавието, бяхме написали “хомосексуализъм” вместо “хомосексуалност”, незнаейки за лошата историческа конотация на първото. Това, което ни казаха, беше изключително полезно, тъй като последното нещо, което искаме да направим е да отчуждим някой. И това е нещо, което, поне аз, скоро няма да забравя като откровена наша грешка.
Мишо: Не смея да твърдя, че сме перфектни и че не правим грешки, напротив, случвало са е да правим грешки, за които после са ни поправяли публично, но в крайна сметка смятам, че всяка критика, стига да е конструктивна, е добре дошла. Без грешки и провали няма израстване.
Калин: За обратната връзка няма какво да добавя – Бойко и Мишо са го покрили идеално и сме единодушни за това.
Подкастът за теб е…
Бойко: Начин, по които да покажем нещо по-различно от идолизацията на битки и воини в българската история, която се разпространява в обществото, а именно факта, че страната ни е просто една съвкупност от абсурдизми и корупция от векове насам.
Мишо: За мен конкретно, подкастът е начин да се измъкна от ежедневието, докато обработвам епизодите и се смея на смешките на приятелите си. Нещо повече – подкастът за мен е страхотен начин да обменям идеи и да творя редом с най-близките ми приятели.
Калин: Средство за забавление и образование. Целта е едновременно да поднесем една откровенно суха материя по забавен начин и да покажем, че българската история не е само величие, битки и най- най-, ами нещо много по-комплексно и откровено смешно. Ние сме един народ от бандити, крадци и контрабандисти, който някак си е успял да създаде държава в район, в който всеки и баба му иска империя. Анекдоткаст е просто една малка кирка, с която ние тримата колективно дълбаем в този монолит от комплекси, който наричаме Българската история.
Последвайте и слушайте Анекдоткаст тук: https://t.co/mOZlxyIBai
Артът към това интервю е на индонезийския илюстратор Асмаул Хусна, с който работят Анекдоткаст.
