Бошлаф е седмичен подкаст, който излиза от октомври 2019-та насам. Бошлафенето идва с Деси Бошнакова, която споделя свои мисли и смисли, с усмивка и настроение.
Запознаваме ви с този смислен подкаст и неговата авторка.
Как дойде идеята за подкаста БОШЛАФ и как се роди името му?
Истината е, че аудио форматът винаги ме е привличал, но и ме е респектирал, защото при аудио форматите разполагаш само с гласа си, за да привлечеш и задържиш аудиторията. А като човек, който обожава испанския език, признавам си, дикцията ми не е най-изчистената. Преди много години – през 2008 година си бях купила книгата на Шел Холц и Невил Хобсън “Как да правим всичко с подкастинг”. Тогава ми изглеждаше много сложна цялата техническа част на подкастите. И така книгата ме подсещаше за какво мечтая. После забравих и продължих. До моментът, когато Ирина Карбанова не ми се обади по препоръка на Жюстин Томс. Искаше да водя подкаст за предприемачи. Направихме един епизод, и реакцията на Ирина бе: Не е това, което си представях, но ако искаш да правим твой подкаст, насреща съм. И така се стигна до името. Като човек, който е написал книга за краудсорсинга, реших да попитам приятелите си във фейсбук как да се казва подкаста. И там един приятел – Симеон Василев – написа: Какво го мислиш, името е “Бошлаф”. Влюбих се и така започна всичко на 01.10.2019 година.
Разкажи ни как подбираш темите и как ги разработваш, как се подготвяш за всеки нов епизод?
Тъй като пускаме епизод всяка седмица, темите са вдъхновени или подсказани от случки през седмицата. Опитвам се да бъда позитивна, без да бъда наивна. Опитвам се да подхождам с чувство за хумор и да не бъда прекалено бъбрива – епизодите са около 15 минути, рядко по-дълги. Понеже подкастът е само с мен – или както се смея си приказвам сама, много ми е важно темата да ми бъде интересна и на душата, за да се вълнувам и да се пробвам да предам вълнението и на слушателите. И винаги се опитвам да предизвикам слушателите и най-вече себе си да мислим, да търсим смисъла и да споделяме мислите си. И така темите се въртят около нещата, които обичам, нещата, които ме вдъхновяват и нещата, които би трябвало да направят света ни малко по-добър.
Може би още малко и за екипа и процеса на записване и монтиране и качване онлайн?
Това е частта, от която и до днес много не разбирам. Имам късмет до мен винаги да бъдат страхотни хора, които помагат. Те са неотменна част от бошлафенето. Прекрасната Ева Николова-Рашева монтира ии качва епизода в платформите. Записите в момента се случват в Радио Телевизионния център на НБУ с подкрепата на Димитър Бенков. В началото записвах в студиото на Прокастърс, а имаше период, в който записвах с любимия ми червен микрофон Йети вкъщи или в различни места по света. И независимо че аз говоря в подкаста, няма как човек сам да се справя. Ако до мен не са прекрасните приятели, които обичат Бошлаф, понякога дори ми се струва, че го обичат повече от мен, нямаше да изкараме до 100 епизода. На 11.01.2022 пуснахме епизод 100. Което си е успех. Преди и по време на Ковид не сме спирали ритъма на Бошлаф.
Доколко важна е обратната връзка и как я получаваш?
Трудно е да си говориш сам. Но не пред микрофона, а по принцип. Обратната връзка те зарежда с енергия да продължаваш. И колкото по-неочаквана е, толкова по-хубаво му става на човек. Понякога идва като лично съобщение на страницата във фейсбук. Друг път някой ме заговаря в заведение или на улицата, за да ми каже какво го е докоснало, какво го е размислило и какво иска да чуе. Организирахме преди Ковид и Бошлайф – подкаст на живо – и при двете срещи дойдоха много хора, които искаха да споделят, да поговорят, да срещнат нови приятели. И така слушателите зареждат нас с вдъхновение, после ние тях. После пак те нас. Хубаво е.
Партньорствата с брандове – имат ли специфика, когато става дума за подкасти?
Нямам много голям опит. Към момента имаме партньорство с LIDL. Трудно е да се намери баланс между интересите на партньора и автентичността на съдържанието. И е още по-трудно, защото подкастът е формат, който има доста дълъг живот и партньорството трябва да се насочи към теми и проблеми, които имат по-дълъг живот. Бошлаф засега е моят остров на спасението и не го мисля откъм бизнес страната му. Може би трябва, но още се дърпам. При партньорствата поне за мен е важно те да бъдат не само за подкаста, а и извън него. Поради тази причина и работим с LIDL. Дали ще имаме и нови партньорства – не знам. Ако са марки, които обичам – да. Иначе няма да направя компромис със собствените си виждания.
Какво би казала на някой, който сега решава да стартира свой подкаст? Какви три грешки да не допуска?
Решението е лесната работа. Трудното е да не спираш. Да продължаваш, дори когато хич не ти се иска. Постоянството е важно в началото, в среда и по принцип. В началото изглежда лесно, но хич не е лесно да правиш добро съдържание всяка седмица, през лятото на морето, по Коледа или когато съвсем не ти е до подкаста. И ако решението е взето, важно е темата на подкаста да е толкова важна за човека, че да не му дава мира в будно и спящо състояние. Тогава и подкастът ще върви. Не знам дали ще успея да изброя три грешки, особено като се има предвид, че абсолютно вярвам, че човек трябва да допусне грешки, за да се научи, но ще опитам:
1) Не бива да си мислим, че светът не спи в очакване на нашия подкаст. Напротив, спи си много добре, Ние трябва да направим така, че да не спи, след като вече знае, че нашият подкаст е онлайн. И не целият свят, а нашите слушатели.
2) Не бива да тръгва с идеята за бърз финансов успех. Успехът ще дойде, когато слушателите и авторите на подкаста станат една общност. А това изисква време и търпение, все неща, които младите не притежават, а онлайн светът се опитва да заличи. Търпението е много важно, за създаване на лоялна аудитория. И няма как да се скъси. Просто трябва време. И търпение.
3) Ако може да си представи живота без подкаста си, по-добре да не започва.
