Иван Белчев: Тези, които създават качествено съдържание онлайн, ще останат

Иван Белчев е създател на онлайн медията “Амбиция”, ИТ специалист, социален предприемач. Той ръководи от разстояние екип от автори, които търсят вдъхновяващи българи и чужденци, свързани с родината ни. Той е създател на спортния клуб Ruse GO! и на онлайн проекта за активен спорт BulgariaGo, които стигнаха до финала на хакатона “Да хакнем COVID-19”, и получиха подкрепа от Регионалния грант на VIVACOM.

“Нуждата от медии като нашата я има, защото даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици”, казва той. 

Разговорът води Мая Цанева

Здравей! Аз те познавам като създателя на онлайн медията „Амбиция“, но ти си и програмист, доброволец, радетел за развитието на спорта и на децата в Русе….Кой си ти?

Здравей, Мая! Радвам се, че съм ваш гост. Аз съм голям оптимист, работещ на свободна практика в Германия чрез дигитални инструменти и създаващ продукти както за уеб, така и за реалния свят, макар че тази граница вече е много тънка. 

На 17 години завърших немска гимназия и започвах да се занимава с уеб дизайн. На 21 продължих образованието си в Германия в сферата на комуникационния дизайн и след като се дипломирах, се върнах в България. Там създадох дигитална агенция и реализирах множество уебсайтове за клиенти от България. Няколко години по-късно мръсният въздух в Русе ме накара да търся щастие в Германия, където вече 9 години творя и живея със семейството ми.

Един от най-популярните ти инициативи е онлайн медията „Амбиция“. Как се роди идеята за нея? Как стартира проектът? 

Списание “Амбиция” е един от любимите ми проекти. Чрез него се запознах с талантливи българи в чужбина и в България. Вече 4 години продължаваме с екипа от автори, дизайнери и партньори да търсим и намираме вдъхновяващия образ на българина днес. 

Всичко започна с нуждата ми за комуникация с нови хора. Животът в големия град в чужбина отчуждава и намирането на хора, с които да общуваш на теми, извън ежедневните, е проблем. Прецених, че и други изпитват това и реших да стартирам онлайн списание, което да е насочено предимно към българите в чужбина, като ги представям чрез интервюта.

От “Амбиция” се роди книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”, включих като партньор Диян Русев, и след това спечелихме награда “Сайт на годината”. Бяхме избрани в класацията на Дарик радио “40 до 40”, партнираме си с телевизионен сутрешен блок, организираме събития, които представят свежи идеи на позитивни българи. 

Как събра екипа си? Как координираш работата по проекта дистанционно? Какви предизвикателства срещаш?

Знаех, че сам няма да се справя и затова потърсих автори, редактор и фотограф, с които заедно да вървим пътя към всеки нов брой. Екипът през първите години беше звезден и “Амбиция” набираше популярност. Следвайки немския модел на работа, планирахме статиите и гостите ни предварително, месеци по-рано. Давах свобода на авторите да избират сами събеседниците си, начина на комуникация с тях – онлайн или среща на живо, и исках в срок да ми предоставят готовите материали. С повечето се получи, но с някои имах големи проблеми. Това ме научи да не се доверявам на хора, само защото са популярни лица. С другите автори и до ден днешен поддържаме добра връзка.

Нямаме общ офис и работим дистанционно от България, Германия, Дания и Англия. Важно е да се чувам с всеки един активен автор в проекта и да знам за проблемите, които среща. Основната комуникация е чрез Messenger, Google Docs и Drive, и имейл. 

Превеждахме съдържанието от български на английски. Английската версия стана много по-посещавана и там поставих рекламни банери, които финансираха хонорарите на авторите. Моят труд беше и остава да е доброволчески, но непреките ползи са огромни. 

Казват, че в Гугъл можеш да намериш почти всичко. Колегите ти намират ли лесно онлайн вдъхновяващи хора и проекти, за които да пишат? Колко е важен личният контакт, проучването офлайн?

Аз откривам своите събеседници благодарение на случайността. Единствено в първите броеве търсех целенасочено интересни истории на българи в чужбина, но реално се получи преразказване. Обичам, когато разкажа за някого, аз да съм един от първите, направил това. Харесвам си някой в социалните мрежи, пиша му, той се съгласява да му взема интервю, чуваме се предварително, след което изпращам въпросите. Един от тях е “Това първото интервю ли ти е?”. Ако отговорът е “Да”, тогава ликува! Знам, че пред мен и екипа има огромно предизвикателство да направим най-добрия възможен материал чрез отговорите, снимки, видео и подкаст. Нуждата от медии като нашата я има, защото ние даваме началния тласък за успеха на много талантливи българи. Това ме кара да продължавам да работя по списание “Амбиция”. 

Всеки автор избира сам как да намира събеседник, основното правило е той да не е популярна личност, но да е българин или чужденец, свързан с България, който има интересна история. 

Аз лично оптимизирам интервютата и комуникацията преминава първо през Messenger и след това по имейл. Вече не правя аудио записи на интервютата ми, защото времето за обработка е изключително голямо. Но други автори го практикуват и така се раждат нашите подкаст интервюта, които са достъпни както за четене, така и за слушане. 

 „Амбиция“ представя опита и постиженията на българи в чужбина и у нас. От техните реакция, какво е твоето впечатление за отзвука на материалите за тях онлайн? Разширяват ли аудиторията, увеличават ли партньорите си, клиентите си? Как се възползват от този опит? 

Амбиция и книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи” даде широка популярност на нашите събеседници. Разбира се, това зависи от самите тях, защото ние създаваме един продукт и го рекламираме. Така той достига до кръг от хора, но нашите герои могат да спомогнат изключително много, като го разпространят сред своите приятели и среди. 

Аудиторията ни расте тогава, когато предприемаме маркетингови действия. Обемът от информация в момента е толкова голям, че е трудно да изплуваш на повърхността и да те забележат. Стремим се да споделяме всяко една статия поне 3 пъти във Facebook и един в Instagram, изпращаме месечен бюлетин към абонатите ни, имаме активни реклами в Google Ads, подкастът ни може да се слуша във всички платформи, понякога четем в Youtube статиите ни, предстои да се разработи мобилно приложение. Смятам, че правим много, но има толкова потенциал, който изпускаме.

Започнахме да си партнираме с проекти, с които имаме “общи черти” –  публикуваме тяхното съдържание в нашата страница. Това са подкасти като “Свръхчовекът с Георги Ненов” и “Непримиримите”, онлайн кампании като “Не ми се обиждай, но…”, видео съдържание от “From Zero То Hero” и “България на Длан”. Стремим се да разширяваме качествено нашата партньорска мрежа и след време “Амбиция” да стане едно ядро за съдържание с положителни примери. 

Отскоро работим с клиенти, които предлагат намаление за стоите стоки, когато се приложи промокод ambicia. Едно такова успешно сътрудничество е с онлайн магазина Ozone. Това ни дава допълнително финансиране, което да използваме за реклама и развитие на проекта. 

Има ли значение националността онлайн? Защо? 

Националността няма значение, значение има мястото, където се намираш, и езикът, на който четеш. Защо през първите години на “Амбиция” успявахме да се издържаме само от реклами в английската версия? Защото потенциалът ѝ беше огромен – над 50% от интернет потребителите търсят на английски. А българският е малко под 0,1% от интернет езиците. 

Ако създаваме съдържание само на български, ще си останем в този максимум 0,1%, около 4,5 милиона активни потребители, което не е никак малко, но не може да се мери с потенциалните милиарди читатели. Това са мои анализи.

Тук идва моментът да споделя за пропуснатите ползи. Книгата ни можеше да се преведе веднага на английски и да се пусне като електронна книга на чуждия пазар чрез Amazon. Не трябваше да спираме превеждането на всяка една статия. Но грешките учат и от няколко месеца отново превеждаме статиите си на английски и имаме планове за китайски. Но все още не знам как да пробием китайския интернет щит. 

Препоръчвам на всички да създават съдържание на български, но след това да го превеждат на други езици. Ако в България успявате, защо да не успявате примерно в други славянски държави, които са близки по манталитет? 

Работиш като Front-end разработчик на свободна практика в Германия. Смята се, че повечето хора в твоята професионална област са интроверти, силно фокусирани върху работата си. Вярно ли е това? 

Моята дейност като разработчик е много разнообразна. Целя да намирам клиенти, чиито ценности се доближават до моите, а те са получаване на знание, даване на информация и образование чрез забавление. 

За клиенти разработвам уеб сайтове, модули и приложения чрез WordPress, Hubspot и Bootstrap. Реализирам мои лични дигитални проекти като сайтове и разширения за браузъра Chrome, които са с географска насоченост като интерактивни карти на Земята. Имам и Facebook базирани инициативи като Кръводарители в Русе; Писмо до кмета на Русе – в която гражданите публикуват сигнали с описание на проблема и снимка. Всеки месец се изпраща официално писмо до кмета на Русе и медиите, и проблемите се решават по-бързо.

Захванал съм се с много проекти и никак не ми е скучно. Заобиколен съм от хора, които ми помагат, когато не ми достига времето и компетенцията. Успявам да работя по различните задачи най-добре като определям дни само за работа по дадена задача, без да се разсейвам от другите. Фокусирам се и нещата се случват. 

Знам, че подпомагаш родния си град Русе с различни инициативи. Защо е важно за теб да си обществено полезен? 

Открих социалното предприемачество преди 4 години. Тогава си бях за 1 месец в Русе и направих първата среща “We Speak English” – седмични безплатни срещи, при които в продължение на 1 час се говори само на английски. Направих 3 срещи и залата беше изпълнена до край. През първата година помагах от дистанция, но след това оставих всичко в ръцете на други и срещи се провеждат поне веднъж в месеца. 

Преди 3 години създадох Ruse GO! – спортен клуб, който организира и промотира безплатни спортни събития в Русе. До момента над 20 доброволеца са организирали и са помогнали в създаването на над 170 спортни срещи. През 2018 г. спечелихме конкурса на френското посолство “Екообщина”. През 2019 г. бяхме включени в селекцията “40 до 40” на Дарик Радио, а през 2020 г. спечелихме конкурса на VIVACOM Регионален грант. Тук в Мюнхен чрез Munich GO! организирам бягания за българи и техните приятели. 

Преди година започнахме образователен проект, който беше финансово подкрепен чрез краудфъндинг кампания. Let’s Play English са безплатни срещи за деца в Русе, които все още не говорят aнглийски език.

За мен е важно да помагам в развитието на моето общество, защото е трудно да променим света, но се оказва лесно да подобрим общността, към която се причисляваме.

Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Ти дигитален оптимист ли си и защо?

Все повече хората ще предпочитат работата от дистанция и ще използват онлайн услуги. Тези, които създават качествено съдържание, ще останат, защото бъдещето ще го изисква. Креативността ще е основното и най-важното. Всичко друго ще бъде заменено от автоматични процеси и изкуствен интелект. 

Мечтая за времето, когато списание “Амбиция” ще се пълни със съдържание автоматично, след като му подам редактирания текстов документ и снимките. А моята роля и ролята на авторите ще е да откриваме вдъхновяващите българи и да задаваме правилните въпроси. 

Последвай ни и сподели:

Пукльовците – игра, която възпитава децата в екипност и еко мислене

Пукльовците

Ставрос и Ива са хора, на които им пука. Затова и ги харесваме и подкрепяме! Те разработват великолепна игра за деца 1-4 клас, която цели да възпитава у тях екипност и екологично мислене – Пукльовците.

Пукльовците са част от Промяната и как можете да ги подкрепите, като гласувате за тях – в края на това интервю.

Как възникна идеята за Пукльовците?

Аз съм баща на три деца и вдъхновението дойде имено от тях. Те бяха пленени от технологиите, които предлага съвременния свят. Обичаха да играят на дигитални игри, да гледат видео, да общуват дистанцирано със своите приятели. Но от друга страна тези технологии не им се отразяваха добре. Изолираха се от света, затваряха се в себе си, и най-вече се превръщаха в силни индивидуалисти. А това не ми харесваше. Стигнах до там, че забраних изцяло технологиите вкъщи. Но имах съпротиви. „Не тро̀ви отровата, а дозата“ е казал Парацелз. Тогава ми хрумна идеята да създам дигитална игра, която да пленява децата ми по същия силен начин, но вместо да ги прави асоциални, да стимулира директното общуване между тях и играта в екип. Така се появи прототипът на Пукльовците, който стана подарък за Коледа за класа на големия ми син. Играта се превърна в сензация в неговото училище, а аз – в звезда. В последствие научих, че има сериозен дефицит на умения за работа в екип у българските ученици и реших, че това трябва да се промени. Така с Ива Груева сформирахме екип и поставихме началото на Пукльовците (https://thepoppals.com) – дигитални образователни игри, които помагат на учителя да развива умения за работа в екип и да създава просоциални нагласи у своите ученици.

А що се отнася до името – Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински Пукльовци – хора, на които също им пука. Пука им за другите. Пука има за природата. Пука им за света като цяло. И Пукльовците правят това като се борят с различни екологични проблеми и насърчават децата ни да работят заедно – защото само заедно (работейки в екип) можем да донесем трайна положителна промяна в света.

Пукльовците


Кои са основните моменти в разработването на екипна игра за деца? И коибяха най-големите предизвикателства до момента?

Минахме през различни етапи при разработването на Пукльовците. Първо бяха прототипите. Те имаха за цел да валидират две неща – проблемът, който адресираме и решението, което предлагаме. Обратните връзки, които получихме от учителите, бяха изключително окуражаващи, но и поставяха сериозни изисквания към крайния продукт. Така минахме към втория етап – историята и визията на игрите. Задължително беше да включим екологични теми, защото вярвахме, че чрез тях ще можем по-лесно да създадем просоциални нагласи у децата на загриженост към другите и към света. Имахме много предизвикателства и с визията поради естеството на самите игри – децата се нареждат в кръг около таблета и съответно всички трябва да виждат еднакво добре. Така героите ни се превърнаха в аморфни същества, които от какъвто и ъгъл да гледаш, изглеждат много подобно. Спомням си с Нефтопукльото, първият ни герой, как питахме децата коя визия им харесва повече. Обратната връзка от учителите и децата винаги е била изключително важна за нас и ни е помагала много в нашия път. След историята и визията на Пукльовците – имахме инструмент за упражняване на екипната работа, но ни липсваше методика. Свързахме се с катедрите по „Начална училищна педагогика“ и „Специална педагогика и логопедия“ към „Факултет по науки за образованието и изкуствата“ в Софийски университет. Там работихме изключително успешно с Любка Алексиева, Людмила Зафирова, Анна Трошева и Далия Ал-Халил и създадохме методическо ръководство, което дава насоки на учителите как да анализират екипната работа на своите ученици и как да дават ефективни обратни връзки. Следващата стъпка беше да създадем игри, които да покрият учебния материал по математика от 1-ви до 4-ти клас. Сега разработваме платформа, която ще даде възможност на учителите да създават сами игри по всякакви предмети. Тя ще бъде налична през февруари 2020г. като ние се ангажираме да предоставяме ново съдържание (основно по български език) всеки месец.

Относно най-големите предизвикателства, с които сме се сблъсквали – на първо място бих поставил учителите и страха от технологии. Често се срещаме с учители, които изпитват сериозни затруднения и се чувстват изключително некомфортно със всякакъв вид устройства, интернет и т.н. Ето защо ние доста се потрудихме да направим Пукльовците възможно най-лесни за ползване. Те не изискват интернет. Предоставят демо режим, в които учителите могат бързо да се ориентират относно правилата на игрите. Налични са множество ръководства и видео инструкции в интернет. Настройката и стартирането на игрите е максимално опростено и трае не повече от 1-2 минути. Направихме и много други неща, които имат за цел използването на Пукльовците от учителите да е максимално интуитивно. Второто най-голямо предизвикателство е натовареният график на учителите. Задължителната учебна програма не включва дейности, свързани с развитието на „меки“ умения у учениците (нещо, за което ние ще се борим за напред), а „свободното“ време на учителите е изключително малко. Поради тази причина ние разработихме готови сценарии, които учителите да следват, докато ползват Пукльовците. Създадохме методика, която да дава насоки за анализ на екипната работа от страна на учителите и подходи за даване на ефективна обратна връзка. Направихме така, че дейностите с Пукльовците изискват не повече от 20 – 30 минути учебно време на седмица. Последното е свързано и с разбирането ни, че технологиите трябва да се използват ограничено време и в защитена среда (под надзора на учител или родител). Също така обвързахме съдържанието на игрите с учебния материал по математика и български език, за да могат учителите да ги ползват и като средство за преговор и затвърждаване на знанията и уменията на учениците.

Колко игри имате вече – разкажи съвсем накратко за тях? (тук е хубаво даимаме визия с игрите)

Към момента имаме 4 игри. Играта за Нефтопукльовците е предназначена за най-малките (1-ви клас), защото упражнява събиране и изваждане до 100, а груповите задачи са много лесни (и в този ред на мисли груповата работа е значително улеснена). При тях екологичната тема е замърсяването на водите. Замърсяването на въздуха пък е проблемът, с който се борят Прахопукльовците. Тази игра упражнява таблицата за умножение и деление и е предназначена за 2-ри клас. Груповите задачи са доста по-сложни от тези при Нефтопукльовците и изискват повече сътрудничество между децата. Още по-трудни са груповите задачи при Боклупукльовците. Те са за деца от 3-ти клас и упражняват събиране и изваждане до 1000. Екологичната тема е разделното събиране и рециклиране на отпадъците. Най-трудна е играта за Торопукльовците. При нея децата четат с разбиране и сглобяват текстов пъзел, в който се търси обиколката или лицето на геометрична фигура. Екологичната тема е замърсяването на почвата.

В момента работим по последната си игра – Лесопукльовците. Нейното съдържание ще се определя от учителите посредством специално разработена платформа. Целта ни е да включим и други предмети от учебния план и най-вече български език. Тук екологичната тема е изсичането на горите и нуждата от залесяване.
Може да пробвате нашите игри на https://thepoppals.com/demo.

Има ли достатъчно готовност у вашите публики – учители и родители – давидят потенциала в подобен образователен проект? Има ли разбиране, чеможе да има учене и чрез игри, чрез електронни игри, каквато еПукльовците?

Относно учителите – има такива, които осъзнават проблема с липсата на умения за работа в екип и, както казваме ние, „им пука“. Те посрещат с голям ентусиазъм това, което правим, и използват Пукльовците ежеседмично. Именно те ни разказват множество истории, в които учениците им стават по-чувствителни към другите, обръщат внимание и адаптират своето поведение спрямо другите, опознават се помежду си, грижат се един за друг, помагат си и др. Има училища, в които голяма част от учителите са такива. Искаме да дадем пример със столичните 120ОУ, 90СОУ, 84ОУ, 145ОУ, 97СУ, ЧОУ „Св. София“, ЧОУ „Св. Климент Охридски“, както и със СУ „Иван Вазов“ от гр. Нова Загора, ОУ „Христо Ботев“ и ОУ „Стефан Караджа“ от гр. Добрич. За съжаление често срещаме и учители, които не осъзнават, че на нашите деца им липсват дори базови умения за работа в екип. Когато ги попитаме какъв процент от българските ученици на възраст 15 и 16 години имат отлични умения за колективно решаване на проблеми, чуваме отговори като „50%“ или „60%“. А програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че България е на едно от последните места със скромните 2%. Разбира се има и учители, които осъзнават проблема, но не правят нищо. Имено с тях ни е най-трудно да работим и често работата с тях води до разочарование.

Относно родителите – най-честата съпротива, с която се сблъскваме, е технологията, която използваме. Те не харесват таблетите и всякакъв друг вид устройства, както и са отрицателно настроени към дигиталните игри. Аз лично напълно ги разбирам, защото, както казах и в началото на интервюто, негативният ефект от технологиите беше видим и с моите деца. Въпреки това, когато обясним, че Пукльовците се играят не повече от 5 – 10 минути на седмица и само в защитена среда (под контрола на учителя) – голяма част от тези съпротиви падат. Когато подчертаем и ползи от игрите и игровия подход на учене, родителите се превръщат в наши поддръжници и на свои ред защитават нашата кауза.


Представи ни и екипа?

Много хора са въвлечени в случването на Пукльовците, но в основата си екипът се състои от мен – Ставрос Ставру и Ива Груева. Аз съм доктор по Информатика и носител на грамота Джон Атанасов, автор, блогър, обучител и консултант на свободна практика. Ива Груева е художник на детска литература, посланик на комикс културата в България и артист на свободна практика.


Участвате в Промяната – как всеки, който чете това интервю, може да виподкрепи и до кога?

Често казваме, че всеки, на който „му пука“, трябва да ни подкрепи – за да покажем, че в България има много Пукльовци и те искат промяна. Ако и вие смятате, че в училище децата ни трябва да се учат на „меки“ (или „житейски“) умения (като критично мислене, екипна работа, решаване на конфликти, творческо мислене и т.н.) и да развиват просоциални нагласи (на загриженост към другите и към света) – то бъдете част от промяната в образователната ни система и ни подкрепете. Това може да направите като гласувате за нас, Пукльовците, между 14-ти януари и 4-ти февруари на страницата на ПРОМЯНАТА (https://nova.bg/promyanata). Благодарим! Дотогава може да ни следите във Фейсбук на https://facebook.com/thepoppals или в Инстаграм на https://www.instagram.com/thepoppals.

Последвай ни и сподели:

За онлайн обучението, развитието и планирането с Иван Цукев

Как и защо се насочи към професията си, как се разви работата ти във времето, какво правиш днес и как стигна дотук?

Професията ми е строителен инженер, но вече не се занимавам директно с проектиране. Насочих се към нея по естествен път, трето поколение инженер съм. В момента съм управител на проектантско бюро Цукев и работата ни по проекти доведе до създаването на учебен център Аула, на който в момента отделям основно времето си. Друг проект, който ме вдъхновява и разработваме през последните години, е фондация „Приятел за цели“. Имаме няколко ресурса, посветени на постигането на цели – седмичен подкаст, уеб сайт с ръководства, уъркшопи, а сега пишем и книга.

Как дойде идеята за aula.bg? Ще разкажеш ли историята на създаването му, къде е днес и как стигнахте дотам?

Когато проектирахме различни обекти в нашето проектантско бюро, започнах безплатен блог „КАД Тайни“. В него споделях трикове и тънкости за AutoCAD, които бях разучил. Решенията на някои проблеми ги забравях, след като ги откривах и просто бях решил да ги записвам в блога. По-скоро целта бе да са полезни за мен и ако мога да съм полезен на някой друг – чудесно. Тогава се сблъсках с нещо, което не разбирах. Доста хора ме питаха „защо раздаваш така своето know-how“. Сега има много полезни сайтове, Facebook страници и YouTube канали с ценни съвети, но през 2008 г. идеята безплатно да споделяш много ценни неща тепърва прохождаше и беше странна за много хора.

Блогът стана много популярен сред инженери и архитекти и читателите започнаха да питат за частни уроци и други начини да им помагам. Така след няколко години публикуване на съвети от инженерната ни практика дойде идеята да направя един AutoCAD курс. Обявих курса в блога, но не знаех дали ще има интерес и колко хора ще си платят таксата. Надявах се да се запишат поне 10 човека, за да може да съберем достатъчно хора за курса.

Записаха се 170 човека и видях, че има глад за практическа информация. Така след това през втората година добавихме втори курс, през третата – още два и така до този момент, в който имаме над 40 обучения, 270 000 регистрирани потребителя и 110 000 Facebook фена.

Специализираме само в компютърни курсове и онлайн обучение, защото вярвам, че този фокус ни дава възможност да предоставим най-висока стойност за потребителите.

Как и откъде се учиш? Как правиш така, че това, което правиш, да бъде актуално, интересно и полезно?

Ученето за мен е изключително важно. Аз уча по няколко начина. Първо, стремя се да чета по една книга на седмица, като си водя записки винаги, за всяка книга. Гледам онлайн курсове, следя събитията от бранша и ги посещавам. Също така ходя на коучинг програма в Лондон на всеки три месеца, която ми помага да вървя в правилната посока и да знам тенденциите. И не на последно място, членувам в затворена мастермайнд група в София, в която се събираме хора с вдъхновяващи идеи и обменяме опит.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си преодолял или най-интересната ти случка, свързана с работата?

Най-големите предизвикателства са били винаги свързани с мен и моето личностно развитие. Установих, че най-често не някой друг, а аз лимитирам проектите и когато сме на ниско ниво, а искаме да сме на по-високо, то е било заради ограничения, които аз имам. Това е процес, който не спира. Така че винаги се стремя да се развивам.

Как минава един твой ден?

Дните ми не са еднакви. За това може би ще е интересно да кажа, че ползвам системата за управление на времето от Strategic Coach. Разделям дните си на 3 типа – неработен (free) ден, в който целта е възстановяване и зареждане с енергия. Тогава не работя, не проверявам имейл и дори не чета книги на теми, свързани с работа. Вторият ден е фокус ден – това е ден, в който работя по стратегия или развитие – напр. развитие на платформата като възможности или маркетинг стратегии как мисията ни да стигне до повече хора. Третият ден е буферен. Целта му е да се изчистят всички дребни, но належащи задачи (имейл, срещи, счетоводство, административни неща, документация), за да може да освободя времето си за фокус дните.

Как виждаш бъдещето на онлайн обучението у нас и по света? Какво интересно предстои според теб?

Виждам го в посока, че хората, които се занимават с обучения онлайн, започнаха да разбират, че онлайн е много различно от обучение на живо. И онлайн обученията имат възможност да са по-ефективни от много обучения на живо. Това да имаш лекция на живо 60 мин и ей така да я запишеш и да я качиш онлайн не е онлайн обучение и хората започват да разбират това. Отиваме в посока персонализация на обученията. Благодарение на умни алгоритми и обратна връзка от обучаващия се, имаме възможност да направим персонализиран курс, програмата на който се адаптира и подобрява, докато учиш. На практика можем да ти кажем: вземи тези уроци, не гледай тези. И от 1000 урока да ти сглобим персонализирани 47, които са точно за теб. Това ниво на персонализация може да се постигне само онлайн и само с алгоритъм. Дори 1 към 1 ментор не може да си позволи да отдели толкова време, за да ти подготви правилните уроци. Ние вече имаме патент за такова нещо и се надявам скоро да го покажем.

Какви три съвета би дал на хората, които искат да правят същото като теб някой ден, но още не са започнали?

Изяснете си дългосрочната визия къде искате да отидете (диапазон 30 години). Задайте си 90-дневни конкретни цели в посока на тази визия. Правете всяка седмица поне едно действие по тези 90-дневни цели. И още едно допълнително нещо, което за мен промени много: намерете си приятел за цели, с когото да си споделяте целите и да си помагате.

Последвай ни и сподели: