Книгата Първите в българския Интернет – история на първите 10 години от развитието на дигиталната екосистема

Горица (автор), Любомила (редактор), Здравко (графично оформление и корица), Жюстин (автор) – 27 май 2003 г. в Грамофон, София – представяне на книгата Първите в българския Интернет.

През 2001-ва година Горица и аз (Жюстин) в съавторство за в-к Интернет (да, тогава все още вестниците бяха популярни и се издаваше седмичния вестник Интернет, издаван от Васко Томанов) написахме статия за първите 10 години от развитието на Интернет в България. Мястото в една статия за вестник е винаги лимитирано, а ние се бяхме задълбали и открили много интересни истории. Затова решихме да направим книга.

Книгата „Първите в българския Интернет“ стана голяма и добра – събра много истории на основните хора, които в първите години – 90-те прокарват и правят възможно да имаме Интернет. От доставчици, хардуеристи, до хора, създали първите електронни магазини и опити за електронни разплащания, първите онлайн медии у нас и всеки вероятно плах в началото, но успешен проект бе отразен в книгата.

С Гори взимахме интервюта, ровихме се из медии (тогава доминантно офлайн), разпитвахме, издирвахме, за да може да имаме възможно по-пълна картина и да не пропуснем да споменем никой от важните личности в този период.

Имахме късмета ИК Сиела да видят потенциал в тази книга и с любезното радактиране на Любомила направихме наистина систематизирана историята на първите 10 години на дигиталната индустрия у нас.

Здравко Здравков, приятел и художник бе така мил да вземе идеята ни присърце и да подреди написаното хронологично в добре изглеждащо и красиво книжно тяло. Здравко е изключително прецизен в работата си и даде сърце и душа да направи книгата едно бижу, а не само налят текст.

Горица Белогушева, 27.05.2003 г. , зад нея Александър Петров

Представянето на книгата бе на 27 май 2003 година в столичното заведение Грамофон, в което 3-4 пъти в годината се събираше уеб бранша за неформални срещи.

На представянето присъстваха голяма част от героите в книгата, както и приятели от цялата, към онзи момент никак не голяма, дигитална индустрия у нас.

Георги Крумов, ТВ водещ, Любомила, Горица и Жюстин

Симпатично парти с много гости и усмивки.

Здравко Здравков и Йовко Ламбрев
Митко Ганчев и Борис Басмаджиев
Вени Марковски говори с Иван Иванов (Dir.bg, в гръб), в дъното се вижда и Георги Маринов (ePay.bg)
Алекс Ненов говори с Марина Кузманова (BG-Mamma, в гръб)
Маргарита Лазова (Imoti.net) и Дмитрий Владов
На преден план Павел Калинов (Gbg.bg, днес Нетинфо)

Тиражът на книгата Първите е отдавна изчерпан.

Създателите – дигиталните оптимисти на България имаме за задача да продължим Първите и да отдадем значимото с публичност и записване на историята на основните проекти от дигиталната индустрия на България, личности, истории, успехи. Събираме ги тук, в блога, както и в нашия подкаст.

Крайната ни цел е да съберем най-важното в книга. Работим активно по това.

Ако искате да помогнете – можете да се включите по много начини:

– кажете ни, ако според вас пропускаме и е нужно да включим и интервюираме значима личност, създател на важен дигитален проект, пишете тук с коментар или в нашия фб;

– можете да харесате фб страницата на Създателите и да ни последвате за подкаста в Spotify или Apple Podcast, да ни оцените и оставите коментар;

– можете да ни помогнете финансово с малки месечни дарения в Patreon или ако компанията ви има възможност – да станете спонсор на нашата книга.

Благодарим ви! Заедно сме в тази индустрия – творим и създаваме позитивна среда за дигиталния бизнес в България.

Последвай ни и сподели:

Георги Георгиев: Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи

Георги Георгиев е съосновател на веригата заведения за гурме бургери – Skapto. Завършва Американския Университет в Благоевград. По време на извънредното положение Skapto направи бърза и успешна транформация на бизнеса си, като затвърди своите позиции на онлайн пазара.

“В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Най-важното, което научихме по време на извънредната ситеуация, не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи”, казва той.

Интервю на Мая Цанева

Skapto е едно от главните лица на хранителната сцена в България. Как и защо стартирахте с този бизнес и как навлязохте в онлайн средата?
Skapto стартира през далечната 2013-та, когато със съдружника ми Ангел, с когото сме учили заедно в Американския Университет в България, решихме, че ще е супер, ако има място в София, на което нашите завършили състуденти да се събират. Самото име Skapto идва от името на общежитията в университета. Бързо открихме, че размерът на аудиторията, които се припознава в това какво представлява Skapto, е далеч по-голям от нашите бивши колеги. Затова и решихме да превърнем Skapto от заведение/място за сбирки във верига и да достигнем до повече хора.
Що се отнася до онлайн средата, ние присъстваме в нея почти от самото начало. Като хора, които са израснали с интернет, за нас беше важно веднага да имаме присъствие там. Затова създадохме уебсайт, редица социални профили, както и започнахме работа с платформи за доставка на храна.
Присъствието онлайн ни позволи директно да говорим с клиентите си по удобен начин за тях, както и да получаваме редовна и адекватна обратна връзка чрез ревюта относно какво им харесва на хората и какво не в Skapto. Комуникацията с клиентите и обратната връзка от тях са изключително важна и незаменима част от културата на Skapto и от пътя ни дотук. Всеки ден ние следим отзивите и коментарите на клиентите онлайн и се опитваме да извлечем важните неща върху които трябва да се фокусираме.

Как се маркетира, продава храна, която предполага общуване на живо, лично взаимодийствие, онлайн? Кои са клишетата, които е важно да се разбият, от маркетинг специалистите?
Продава се чрез пренасяне на личното, искрено отношение онлайн. По-трудно е и изисква много внимание към детайлите – към думите, които използваме, визиите, колко бързо отговаряме на запитвания, коментари.
Това е и едно от клишетата – отношението. Другото е качеството на съставките и цялостната представа колкое здравословна тази храна. Работим в посока оборване и на двете, като маркетинг подходите са изражение на истинските и качествени продукти, които използваме.
В крайна сметка от съществено значение е самият продукт, тъй като дори и да успееш да накараш хората да дойдат посредством някакви приоми, ако това, което си им обещал, не е реалност, ти ще ги изгубиш. Когато влагаш много усилия в продукта, става значително по-лесно да го комуникираш на клиентите, а те усещат автентичността и откликват значително повече.


Какво се наложи да промените в подхода си в продажбите и в маркетинга, по време на извънредната ситуация? Колко време ви отне да преминете в различен режим?
Преди началото на извънредното положение доставките бяха около 20-30% от оборота ни (в зависимост от сезона). В деня, в който влязоха в сила мерките на извънредното положение, и заведенията трябваше да затворят, всичката останала част от нашия оборот изчезна моментално.
Както сами се досещате, удар от 70-80% в продажбите е монументално предизвикателство пред който и да е бизнес. Нямахме време за двоумение. В рамките на 1 седмица успяхме изцяло да ориентираме бизнеса си от фокусиран основно в обслужването на клиенти в обектите към доставки. За тази седмица успяхме да преправим уебсайта си така, че да може да получава поръчки за доставка. Намерихме партньор за доставки в цяла София и в Пловдив, увеличихме регионите на доставка през партньорски сайтове като Foodpanda и Takeaway.
От маркетинг гледна точка, се фокусирахме върху много човешката страна на Skapto – запознахме клиентите с хората, които всеки ден приготвят храната им. Това е част от емпатията, защото поръчките им вече не са безлични, а знаят кой стои зад тях.
Разбира се, комуникирахме и основните неща за ситуацията – безплатната доставка през нашия сайт и гифт картите и картите за отстъпка, които лансирахме; както и кутиите за готвене вкъщи, които лансирахме на по-късен етап.


Какво научихте от този период и ще запазите като начин на действие?
Най-важното, което не беше ново, но беше още по-важно в ситуацията – емпатия. Всички ние, като бизнес и клиентите ни, като клиенти – бяхме в безпрецедентна ситуация, и, за да минем през нея успешно, трябваше да отговорим максимално бързо на новите нужди на хората; и да можем да покажем и докажем, че това, което правим е повече от всички други алтернативи.
Оттам тръгват всички смислени иновации и устойчиви идеи. И това е другото – възможността да иновираш в движение и да го правиш бързо.


Каква е вашата общност в офлайн и в онлайн света? Различават ли се? Какъв е подходът Ви към тях?
До голяма степен се припокриват, което е логично. Важното за нас е всеки един гост да има едно и също преживяване и усещане за Skapto, без значение дали попадне на някой от профилите ни онлайн, поръчва през сайта или е на живо в обекта.


Има ли регионален, индивидуален подход в онлайн маркетинга ви в Пловдив, София? При обектите в търговски центрове, на арт улици?
Има, като най-силно изразен е в обектите в търговските центрове. Контекстът там е тотално различен, дотолкова, че да изисква и налага подходи, които не ползваме в другите си обекти.


Какви социални проекти развивате и защо? Важни ли са те за бранда?
Както споменах в началото, Skapto стартира със “социална” мисия (да събере приятели и познати на едно място) и социалните проекти са част от ДНК-то ни. Някои от нещата които сме правили през последните години са: дарения към Zero Waste Bulgaria, към кампаниите на 1 Процент Промяна, към кампаниите на Американския Университет в България, превръщане на едно от заведенията в пунктове за събиране на помощи за пострадалите от наводнението в Аспарухово, предоставяне на безплатен бургер за всеки човек на рождения му/ѝ ден.
Те са от изключително значение, тъй като те ни дават възможнос да дадем стойност обратно на обществото и да се усещаме като значима част от него. В крайна сметка това какво правиш извън “работата” показва що за човек / бранд си.


Как работите с инфлуенсъри?
Краткият отговор е, че не работим. Не в смисъла и практиките, които са общоприети. Работим с по-популярни хора, които, обаче, са фенове, реални и чести гости в обектите ни. Когато правим взаимни неща с подобни хора, им даваме свободата да адаптират Skapto в тяхното съдържание, техния начин на онлайн представяне.


Какъв е Вашият съвет към хората, които искат да продава храна онлайн? Какви са основите на успешното и положително онлайн присъствие и какви капани да избягват?
Ще се опитам да съм кратък: Бъдете автентични! Не се опитвайте да подлъгвате хората или да се правите на такива каквито не сте. Едно време всички, които имаха mIRC, претендираха, че са нещо различно от това, което са (по-големи, по-красиви, по-силни, по-умни и т.н.), защото някой рядко ги проверяваше.
Вие се опитвате да комуникирате на клиентите, че трябва да ви посетят/да си поръчат от вас и това означава, че ще бъдете проверени моментално и по няколкостотин пъти на ден. Тези хора ще споделят в същото онлайн пространство, че сте били фалшиви и това изключително бързо ще стане консенсуса там. В онлайн пространството няма място и за доза фалшивост. Ще го повторя – бъдете автентични. Четете отзивите на клиентите! Клиентите в онлайн пространството могат да бъдат вашият коректив и пътеводител, ако използвате тяхната обратна връзка правилно. Най-лесното нещо е, когато някой клиент не е доволен и го е изразил онлайн, е да си кажете: “този е хейтър”, но много по-стойностно е да вземете този коментар и да проверите дали има доза истина в него и дали можете да подобрите бизнеса си, ако отстраните този проблем.
И да, хейтъри винаги ще има, но съотношението “някой просто хейти” към “реален клиент споделя за реален проблем” е 1 към 100. Ние не само четем отзивите на тези клиенти, но сме им неимоверно благодарни и задължени. Бъдете им благодарни. Приемайте критиката като възможност за подобрение.
Не “хвърляйте” пари на вятъра! Забелязвам, че много компании се въодушевяват от това, че голяма част от клиентелата им е онлайн и решават, че колкото повече пари вкарат в реклама, толкова по-добре. Това не винаги е така. Ако хвърлите повече пари в реклама, нормално повече хора да видят рекламата и да разберат за вас, но това далеч не означава, че ще реализирате повече продажби. Трябва ясно да дефинирате целите на кампанията, която стартирате, бюджетът и желаните резултати. Само така ще можете да проследите ефективността си.


Нашата платформа се казва „Създателите – дигиталните оптимисти на България“. Вие дигитален оптимист ли сте и защо?
Да. Като цяло съм оптимист за България в почти всеки аспект, но ще се отнася до дигиталната среда, съм такъв в още по-голяма степен. Дигиталният свят изравнява много полето за игра между малки и големи (било то фирми или страни) и мисля, че там ще виждаме все повече ярки примери за успехи.

Снимка Георги Казаков

Благодарим на Георги Георгиев за силното интервю и точните думи!

Бързаме да споделим с всички вас, че работим върху книгата Създателите – дигиталните оптимисти на България! В нея ще присъстват историите и опита на голяма част от успешните български дигитални бизнеси и експерти!

Имаме две молби към всеки, който ни подкрепя:

1. Помогнете ни да не забравим някой интересен, важен, съзидателен и истински добре развиващ се дигитален бизнес. Пишете в коментар тук или във Фейсбук страницата ни. И дайте по един лайк

2. Станете наш дарител – може да ни дарявате всеки месец малка сума чрез Patreon или по банков път, като приемаме и корпоративни дарители и спонсори на книгата:
Фондация за активно развитие на уеб
IBAN: BG66BPBI79421022660101
Основание на плащането: Дарение Създателите

Подробности може да прочетете тук.

Последвай ни и сподели:

Иван Богданов от Буквите за пишещите хора и онлайн средата

Кажи ни как и от кога се занимаваш с книги, книгоиздаване, Буквите и дигиталната среда?
С книгоиздаване се занимавам от 92 година. Така се случи, че като завърших нямаше работа за програмисти, но за предпечатари имаше много. С дигиталната среда се сблъсках още в университета, Даниел Калчев ми е състудент, а българския интернет беше създаден буквално в съседната лаборатория. Първият домейн, на който бях администратор беше на Варненската библиотека през 1993г. Интернет ме привличаше и през 1997 г направих първия си литературен сайт Ерато. После заедно с Мартин Митов направихме Словото, но границите на първоначалната идея на проекта – да публикува български класици ми бяха тесни. Аз исках да работя с нови български автори, да подпомагам развитието им и затова на 24.05.2001 основах Буквите- първият литературен сайт, позволяващ самопубликуване на авторите.

Как Интернет допринася за развитието на Буквите?
Без интернет Буквите нямаше да съществуват. Те се родиха в един момент, в който литературния печат беше почти не съществуващ и дадоха възможност на неизвестни автори от цял свят да имат възможност да публикуват своите произведения, да получават критични отзиви, да се сравняват с другите и да се развиват като автори. Самата среда даде възможност за развитието на множество автори, които достигнаха до професионални нива. С годините се развихме от обикновен сайт до цялата културна общност. Затова през карантината се разбра, че само онлайн общуването не ни достига, че ни липсват премиерите, турнетата, срещите на живо с читатели.

Доколко Интернет е място и за литература, поезия, изкуство? Помага ли на авторите да споделят, да израстват, да се представят, да намират фенове?
Интернет е основното място за публикация и развитие на българските автори. Като изключим онази група, която пише основно за арт терапия и има нужда да споделя своите произведения с останалите, то интернет и в частност социалните мрежи дават големи възможности на един автор „да направи име“, както се казва в нашите среди. Ако преди се работеше пет години за името, сега с помощта на Фейсбук и останалите този период може да се съкрати до няколко месеца, стига автора да е активен и да контактува с читателите си.
Реално млад български автор няма откъде друга да намери фенове. Издателската пътека от 90-те – издателството издава един автор, книгите му стигат до книжарниците, там критици и читатели го откриват отдавна не работи, поради множество причини: като се започне от големия брой книги, които излизат (средно 100 на седмица) и се свърши до това, че през книжарниците се продават все по-малка част от книгите.

Какво е нужно да направи един писател или поет за да е успешен онлайн?
Обяснявам тези неща на издателските курсове, които водя:
Първо е важно един автор да има изграден добър фейсбук профил. Няколко хиляди фена са задължителни, защото статистиките са, че около 10 процента от феновете купуват книгите. Трябва тези фенове всеки ден, подчертавам ВСЕКИ ДЕН да се захранват с нещо интересно около автора – нов текст, нови преживявания, неща които се случват с него и книгите му. Изобщо авторът трябва да се стреми да бъде постоянно интересен.
Фейсбук страница и група са задължителни, както страницата е по скоро архив с негови произведения, докато обсъжданията на произведенията му да бъдат в групата.
Задължително, а не желателно, е участието на автора в различни литературни групи, тъй като там може лесно да си разширява кръга от почитатели.
Задължително трябва да има собствен сайт или поне блог, защото Гугъл не индексира добре Фейсбук.
Акаунти в другите социални мрежи са вече според възрастта и жанра, в който пише. Активен участник в БГ мама би продавал много добре любовните си романи.
Карантината разви добре всякакви видеоформи на изява на авторите и това трябва все повече да се използва, защото основното е едно:
ХОРАТА КУПУВАТ КНИГИ НА ИМЕНА, КОИТО ПОЗНАВАТ!

Пожеланието ти към всички фенове на Създателите?
Интернет, особено в началните си години беше много приятно място. Имаше един дух, който сега го няма. Следете този сайт, ще научите интересни неща за началото на интернет бизнеса и общуването в България.

Ако някой иска да се свърже с теб – къде да те намери?
Може да ме намери на сайта ми Bukvite.bg, на страницата на Буквите във Фейсбук или в личния ми профил, но най-лесно може да ме намерят на bogdanov@bukvite.bg

Интервюто взе Жюстин Томс

Последвай ни и сподели:

Разговор за онлайн дарителството и Pomogni.net с Иво Мирчев

Иво Мирчев е ИТ човек, занимава се с различни дигитални проекти за чужбина и у нас, но днес говорим с него в качеството му на активист за промяна и инициатор и в екипа на проекта Pomogni.net

Разкажи ни как се зароди идеята за Pomogni.net?

Малко преди да бъде обявено извънредното положение, вече бе ясно, че предстоят тежки месеци от пандемична и икономическа гледна точка. Събрахме се с колеги и приятели и започнахме да мислим как да сме полезни в тази ситуация. Решихме да помагаме на възрастните хора, които е нежелателно да напускат домовете си.

Имах сериозни колебания дали идеята е добра и първо я публикувах във фейсбук профила си, за да чуя различни мнения. За моя изненада се прие страхотно.

Няколко думи за екипа и процеса на работа?

Екипът разработчици са мои колеги. Дизайнер, доброволци, които обслужват телефоните са добри хора от една по-широка общност. Близо 2000 доброволци от цялата страна, които изнасят реалната работа са истинските герои, обаче. Хора от малки и по-големи градове, които не познаваме, но изпълняват всяка една възникнала заявка от възрастен човек, който имат нужда от определени потребности.

Относно самият процес – съвсем стандартен за IT проект, с тази особеност, че се надпреварвахме с времето и увеличихме значително времето за работа.

Кое е най-ключовото при създаване на подобна платформа?

Нямахме време. Искахме да започнем работа максимално бързо. Имахме две ключови предизвикателства. Първо – времето. Работихме уикендите, бяхме си поставили за цел да сме готови за две седмици. Това означаваше да включим до 8 програмиста.

Второто предизвикателство бе популяризацията на тази услуга. Учудващо, но то се оказа по-сериозно и усилията там бяха по-големи, отколкото самата разработка.

Най-ключово остава достигането до всички нуждаещи се. Не знам дали се справихме достатъчно добре, със сигурност можеше и по-добре.

За два месеца успяхме да стартираме работа с няколко общини и да ги подпомогнем при организацията на сходни дейности при тях, да адаптираме платформата към програма на социалното министерство за доставка на храни, да ангажираме различни институции в работата ни.

Кой е поканен, каква е мисията ви, как може да се включи всеки, който чете това интервю?

Всеки може да се регистрира като доброволец в pomogni.net. След като го направи започва да получава заявки, които изпълнява ако има възможност. Първоначалната ни цел бе просто да помогнем в тази извънредна обстановка. С нас започнаха да се свързват най-различни организации. В резултат на това адаптирахме приложението и му поставихме бутон, с който се сигнализира от жертви на домашно насилие. Натискайки го локацията на нуждаещия се от помощ автоматично се изпраща на тел. 112 и към спешен център на фондация, работеща с жертви на домашно насилие.

Сега, два месеца по-късно вече мислим как да продължим проекта и след отпадане на извънредното положение. Разговаряме с различно неправителствени организации, като целта ни е ние да продължаваме да го поддържаме технологично, а чрез тях да го превърнем в основен инструмент за взаимопомощ.

Има ли у нас достатъчно капацитет за ИТ бизнеса? Какви са, според теб, перспективите пред дигиталната индустрия?

Едно от хубавите неща, които се случиха в България през последните 10-15 г. е развитието на IT бизнеса. За да продължава успешното му развитие, обаче е нужно държавата да не се меси в работата му. през последните 1-2 години се наблюдава именно това и го намирам за притеснително. неаргументираното вдигане на осигурителните прагове, предложенията за рязка промяна на данъчните правила могат само да навредят.

В заключение искам от цялото си сърце да благодаря на тези 2000 доброволеца, част от pomogni.net. Хора, които не познавам лично, но се включиха в инициативата ни и помагаха неуморно. Специални благодарности на тези, които успяха да изпълнят изискванията и на болниците и други лечебни заведения и да им предоставят безплатно маски, шлемове, ръкавици и защитни облекла. 

Последвай ни и сподели: